О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…….04.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1458/2016 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ
срещу С.Г.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, двамата с местожителство
***4, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно
сумите: - 112880.62 шв. франка,
главница; - 17183.32 шв. франка,
договорна лихва за периода 08.10.2013 г. – 18.04.2016 г.; - 1348.80 шв. франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. –
18.04.2016 г.; - 242.40 лв., банкови
такси за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г., всички дължими по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г., Допълнително
споразумение от 23.02.2009 г., Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. и
допълнително споразумение от 10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението - 18.04.2016 г. до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, ХLVI с. Претендира присъждане
на разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 25.04.2008 г. е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008
г. между ищеца (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България“ АД) и ответниците, по силата на който на
последните е отпуснат кредит в размер на 70000.00 евро, по тяхната
равностойност в швейцарски франкове, от която 29700.00 евро за покупка на
недвижим имот и 40300.00 евро за други разплащания, за чието връщане отговаряли
солидарно, по реда и при условията на сключения договор. Сочи, че с
допълнително споразумение от 23.02.2008 г., страните преоформили задълженията на ответниците като след
констатираните задължения, ответниците се съгласили да внесат еднократно сума в
размер на 830.45 франка и да бъде извършено натрупване към редовната главницата
на сума представляваща разликата между погасената еднократно сума и общия сбор
на сумите по т. I.1. и
I.2. Договорен бил период
на облекчено погасяване на дълга, при намалена фиксирана лихва. С допълнително
споразумение от 10.07.2013 г. били договорени нови промени в условията. Банката
се съгласила да намали задължението по кредита със сумата 10500.00 франка,
уговорена била променлива годишна лихва, уговорен бил размер на лихвата, в
случаите на просрочие или предсрочна изискуемост и т.н. Излага, че нотариални
покани, връчени на 26.01.2016 г., ответниците били уведомени, че ищецът обявява
задълженията за предсрочно изискуеми, поради неплащане на дължимите вноски,
които към датата на депозиране на заявлението – 18.04.2016 г. били 31 бр., за
периода 08.10.2016 г. – 18.04.2016 г., със забава в плащането 923 дни. Предвид
обявената предсрочна изискуемост предприел действия по принудително събиране на
дълга.
В срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците С.М. и М.М.
депозират писмен отговор, с който признават наличието на договорни отношения,
между страните по делото, основание на Договор за кредит № HL36971, по силата на
който получили ипотечен кредит в шв. Франкове, в размер на равностойността на
70000.00 евро и срок на издължаване 300 месеца. Твърдят, че ищецът е нарушил
Договора като е започнал едностранно и неоснователно да повишава лихвата.
Сочат, че при уговорен лихвен процент от 5.65 %, месечната вноска
възлизала на 723.11 франка, която редовно била заплащана само два месеца – м.
юни и юли 2012 г., като при плащане на каса на следващата вноска на 08.08.2012
г. установили, че вноската им е увеличена на 758.25 франка, поради увеличение
на размер на лихвата. Твърдят, че увеличението се повторило след още три месеца
и след това отново за трети път, в резултат от което размерът на вноската
достигнал до 830.35 франка. Поради което считат, че ал. 1, на чл. 3 от Договора
противоречи на чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл.
59, ал. 2 от ЗКИ, поради което представлява неравноправна клауза, по см. на чл.
143, т. 10 ЗЗП. Считат чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора за
неравноправни, противоречащи на Закона и добрите нрави, поради което и нищожни
и непораждащи действие. Излагат, че от цитираните клаузи на Договора не става
ясно при какви условия ще бъде променян БЛП на банката, че е налице
неравнопоставеност между страните, че длъжникът няма възможност да влияе върху
размера на БЛП, а това е предоставено единствено на волята на банката, което е
в противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 ЗЗП и на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Тези клаузи противоречали и на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. На следващо
място, считат за неравноправни по силата на чл. 143, т. 12 ЗЗП, разпоредбите на
чл. 8, ал. 2 от Договора.
На следващо място, считат клаузите на чл. I, III
и IV от Допълнително
споразумение от 23.02.2009 г. за нищожни като неравноправни и противоречащи на
чл.
59, ал. 2 , вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, с оглед на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Считат разпоредбата на чл. IV
за объркана, подвеждаща и заблуждаваща, тъй като не става ясно кои суми ще
бъдат прибавяни към редовната главница.
Сочат още, че на 28.07.2010 г. било сключено
допълнително споразумение към Договора, клаузите на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3,
ал. 1, от което, на осн. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП са нищожни като
противоречащи на чл. 59, ал. 2 ЗКИ.
Излагат, че допълнителните споразумения са
сключени с „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД, а по първоначалния договор кредитор
е ищцовото дружество и заявяват, че в случай, че се касае за цедиране на
задължението, то те не са били уведомявани по реда и при условията на чл. 27,
ал. 1 от Договора. При липса на доказателства за уведомяването им, считат
допълнителните споразумения за нищожни в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1
и 2 ЗЗД. С уточняваща молба от 12.12.2016 г. сочат, че за прехвърлянето на
вземанията разбрали при подписването на допълнителните споразумения, които
противоречат на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като съдържат уговорки
за анатоцизъм.
Релевират
възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като към момента на депозиране
на заявлението ищецът не е имал качеството на кредитор по договор за кредит, а
се явява цесионер предвид наличието на данни за цедиране на вземането и
сключени допълнителни споразумение с цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД,
който не е банкова институция и не може да се ползва от облекчения ред по чл.
417 ГПК. След като това е така, ищецът придобивайки вземането също не би могъл
да се ползва от този ред, въпреки че е банкова институция.
В срока
по чл. 372 ГПК,
ищецът депозира допълнително искова молба, в която сочи, че ответниците са
предявили иск за нищожност и на други клаузи от сключения договор, по който е
било образувано гр.д. 29801/2013 г. на СРС, 45 с. В резултат от това, между
страните било сключено споразумение от 10.07.2013 г., условие за влизането в
сила на което, бил отказът от предявения иск от страна на ответниците. След
отказ от иска, производството пред СРС било прекратено. Със споразумението било
предвидено предсрочно погасяване на кредита без такса, възможност за
превалутиране, рефинансиране и т.н. Отделно от посоченото на ответниците било
опростено част от задължението им в размер на 10500.00 шв. Франка. По
изложените съображения счита, всички релевирани възражения в отговора за
недопустими, тъй като са били предмет на предявения иск, по който е налице
отказ. Отделно от това, счита, че всички клаузи, сочени като неравноправни,
след сключването на допълнителното споразумение през 2013 г. са престанали да
съществуват, тъй като отношенията във връзка с тях са преуредени.
В срока
по чл. 373 ГПК,
ответниците депозират допълнителен отговор, в който заявяват, че не оспорват
подписания с ищеца договор за кредит и поддържат възраженията изложени в
писмения отговор.
В
допълнителна молба
вх. № 10789/13.04.2017 г., ищецът уточнява, че договорът за кредит е бил
предмет на цедиране между „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз”
АД, по силата на Договор за цесия от 30.05.2008 г., като вземането е било
цедирано обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на „Юробанк България”, с
втори Договор за цесия от 19.03.2013 г. В подкрепа на твърдението за обратното
цедиране на вземането, представя Договор за цесия от 19.03.2013 г. и
доказателства, че процесното вземане е включено в неговия предмет.
При
служебна проверка, по реда на чл. 130 ГПК, относно допустимостта на
производството, която настоящият състав намира, че може да бъде извършвана във
всяко положение на делото, съставът на ВОС констатира, следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК, при уважаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение с частна жалба може
да бъде атакувана само заповедта в частта за разноските и разпореждането за
незабавно изпълнение. Самото уважаване на заявлението и издаването на заповед
не подлежи на самостоятелна проверка по пътя на обжалването му. Доколкото обаче
производството по специалния установителен иск за вземането, предмет на
заповедта, по реда на чл. 422 ГПК, макар и исково се явява продължение на
заповедното производство, то настоящият състав намира, че наличието на
предпоставките за издаване на самата заповед, подлежат на проверка от исковия
съд, при проверка за допустимост на предявения иск.
В случая, въведено в
предмета на делото е възражение от страна на ответниците (с
отговора на исковата молба), че към момента на
депозиране на заявлението ищецът, макар и Банка, не е имал качеството кредитор
по договор за банков кредит, а е имал качеството на цесионер, предвид наличието
на данни за сключени допълнителни споразумения с лице, различно от
първоначалния кредитор и настоящ ищец. Както бе посочено по-горе, от
уточненията на ищеца изложени в молба
вх. № 10789/13.04.2017 г. става ясно, че последния не се позовава на права,
възникнали директно за него като кредитор по договор за кредит. Напротив
изложени са твърдения, че Банката се е разпоредила с тези си права, след
сключването на договора за кредит с ответниците като ги е цедирала на лице,
което не е банкова институция – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. По делото са
представени и от ищеца и от ответника, Допълнителни споразумения към Договор за
кредит № HL36971/25.04.2008 г., сключени на 23.02.2009 г.,
28.07.2010 г., с „БРС“ АД, в качеството
на кредитор, по силата на които са променени, в т.ч. редът за погасяването и
неговия размер, като впоследствие промененото вземане е предмет на обратно цедиране
отново на ищцовото дружество. Ноторен е факта, че „БРС“ АД не е кредитна
институция и не разполага с правото да се ползва от облечкчения ред за
принудително изпълнение по реда на чл. 417 и сл. ГПК. След като това е така, то
ищецът, макар и Банка, не би могъл да придобие това право и да иска издаване на
заповед за изпълнение, възоснова на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, в качеството
си на цесионер, след като цедентът не разполага с него. Цесията се установява с
документи различни от извлечението от счетоводни книги, представено пред
заповедния съд, по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, ХLVI с. Тези документи са
различни и не фигурират нито в разпоредбата на чл. 417 ГПК, нито в разпоредбите
на ЗКИ. (такова разрешение е дадено в О №
1161/28.12.2012 г., по ч.т.д. № 865/2012 г. на ВКС и О № 878/28.12.2012 г., по
ч.т.д. № 720/2012 г. на ВКС). По въпроса е
постановено и Р № 191/22.06.2015 г. по в.т.д. № 199/2015 г., на ВАпС, което не
е допуснато до касация с О № 927/22.12.2016 г., по т.д. № 101/2016 г., на ВКС, II
ТО.
По изложените
съображения ищецът не е активно процесуалноправно легитимиран да води иск за
установяване на съществуване на вземането по ред ан чл. 422, ал. 1 ГПК, поради
което производството следва да бъде прекратено като недопустимо.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1458/2016 г., по описа на ВОС, ТО, образувано по искова
молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ
срещу С.Г.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, двамата с местожителство
***4.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: