№ 4229
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110153851 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ИВ. Г. П. и М.
КР. П. а, с която са предявили срещу „Топлофикация София“ АД искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника,
че всеки един от двамата ищци не му дължи следните суми: сумата 596.23 лв.
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2009 г. до 04.2011 г., сумата от
101.01 лв. мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода
14.06.2009 г. до 29.05.2012 г., както и сумата от 49.10 лв. съдебни разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 14.04.2014 г. по гр.д. №
11639/2012 г. по описа на СРС, 87 състав.
Ищците поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
14.04.2014 г. било образувано изпълнително дело № 20158440402093 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов. По изпълнителното дело на 23.12.2015 г. била
наложена възбрана върху недвижим имот, което било единственото валидно и
годно да прекъсне давността действие и не били извършвани други
изпълнителни действия. Посочва, че в случая вземанията по изпълнителния
лист били погасени поради изтичането на тригодишната давност. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на ищците поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в случая била приложима
5-годишната давност, тъй като изпълнителния лист бил издаден на основание
влязло в сила решение. Посочва се, че по изпълнително дело №
20158440402093 били извършвани множество действия, които довели до
прекъсване на давността. Претендира разноски, като в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение претендирано от насрещните страни. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищците е издаден изпълнителен лист от 14.04.2014
г. по гр.д. № 11639/2012 г. по описа на СРС, 87 състав, по който изпълнителен
лист срещу тях е образувано изп. д. № 20158440402093 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № 20158440402093 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, от което се установява, че същото е било образувано с
молба подадена от ответника на 08.06.2015 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 14.04.2014 г. по гр.д. № 11639/2012 г. по описа на СРС,
87 състав.
На 15.12.2015 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот, а именно 205 кв. м., представляващи ½ идеална част от урегулиран
поземлен имот, представляващ парцел VI, планоснимачен номер 131, от
квартал 13 по плана на с. Хубавене, община Роман, област Враца, ведно с
целия първи етаж от построената в парцела триетажна масивна жилищна
сграда. От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в
Служба по вписванията – гр. Мездра на 23.12.15 г.
С молба от 30.10.2019 г. подадена от взискателя „Топлофикация София“
ЕАД по процесното изпълнително дело е поискано извършване на справки в
НАП и да се пристъпи насрочване на опис на движими вещи на длъжниците.
На 04.11.2021 г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД по
процесното изпълнително дело с искане за проучаване за наличието на
банкови сметки, сейфове и трудови договори, като в случая че не се открият
такива да се насочи изпълнението към опис и оценка на движими вещи
собственост на длъжниците с цел изнасянето им на публична продан.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
С определение от 06.10.2021 г. постановено по настоящото дело на
основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск
посредством спиране на изпълнението по изп. д. № 20158440402093 по описа
на ЧСИ Стоян Якимов.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
2
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай доколкото
процесният изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила заповед
по чл. 410 от ГПК, която е била предмет на разглеждане по гр. д. №
40304/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, по което е било постановено
решение от 23.03.2013 г., което се установява от изисканото гр. д. №
40304/2012 г. по описа на СРС, на което е направено отбелязване, че е влязло
в сила на 23.05.2013 г., поради което и намира приложение разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на решение 23.03.2013 г., което се
установява от изисканото гр. д. № 40304/2012 г. по описа на СРС, а именно от
23.05.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла
към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за
3
принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело №
20158440402093 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ, чрез
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 08.06.2015 г.
В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително
дело № 20158440402093, се установява, че същото е било образувано въз
основа на подадена молба на 08.06.2015 г. с приложен към нея - процесния
изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на
съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му
на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в
молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. Като
дори да се приеме, че молбата не е прекъснала давността то следващото
изпълнително действия, годно да прекъснат давността е възбрана от
23.12.2015 г. /датата на вписаване в Служба по вписванията – гр. Мездра/
върху идеална част недвижим имот, собственост на ИВ. Г. П. и М. КР. П.. В
случая не може да се приеме, че с подадените молби на 30.10.2019 г. и
04.11.2021 г. от страна на взискателя давността е била прекъсната, доколкото
с тях не са възложени никакви конкретни действия по изпълнението, а касаят
проучване на имуществото на длъжниците.
В случая настоящият състав намира, че след налагането на възбрана по
изпълнително дело № 20158440402093 по описа на ЧСИ Стоян Якимов по
отношение на недвижим имот собственост на ищците други изпълнителни
действия годни да прекъснат давността не са извършвани. Тъй като това
действие е извършено след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК, по отношение на погасителната давност следва са се приложи
тълкуването дадена именно с посоченото решение. Давността е прекъсната на
23.12.2015 г., от който момент е започнала да тече отново, която е изтекла към
23.12.2020 г. С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на
доказателствата води до извод, че предявените искове се явяват основателни
и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени направените разноски, като същите
претендират сумата в размер на 100 лв. платена държавна такса и 600 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение, доколкото възнаграждението за един адвокат е
договорено общо и за двамата ищци, а с исковата молба всеки един от
ищците е предявил самостоятелни искове срещу ответника. С оглед изхода на
спора на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ИВ. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Бухово, ул. „Стоян Илиев“ № 2А и М. КР. П., ЕГН
********** с адрес гр. Бухово, ул. „Стоян Илиев“ № 2А срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл.
439 ГПК, че всеки един от двамата ищци не дължи на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми: сумата 596.23 лв. за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2009 г. до 04.2011 г., сумата от 101.01 лв. мораторна лихва за
забава плащането на главницата за периода 14.06.2009 г. до 29.05.2012 г.,
както и сумата от 49.10 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.04.2014 г. по гр.д. № 11639/2012 г. по описа на СРС,
87 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на ИВ. Г.
П., ЕГН **********, с адрес гр. Бухово, ул. „Стоян Илиев“ № 2А и М. КР. П.,
ЕГН ********** с адрес гр. Бухово, ул. „Стоян Илиев“ № 2А, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5