Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 18.01.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 348 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - София, чрез процесуалния си
представител старши експерт (юрист) И.Т., оспорва с касационна жалба решение
№ 260283 от 18.10.2021г. на Районен съд – Дупница
по АНД № 407/2021год., с което е
отменено Наказателно постановление № КГ-2384/16.02.2021г.
В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се
свързва с доводи за доказано нарушение при редовно проведена
процедура по контрол на качеството на процесното гориво в съответствие с
правилата по Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол / НИКТГУРНТК /. Оспорва се обективността на експертното заключение на вещото лице по делото пред районния съд, за
което се твърди, че е в противоречие със събраните писмени доказателствени
средства. Прави
се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът - „УНО -78“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.П., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно. Поддържа наведените във възивното производство оплаквания за недоказаност на съставомерно деяние. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
В съдебното заседание, пълномощникът на ответника поддържа изложените доводи, като предявява претенция за присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията
са следните:
Предмет
на въззивно оспорване е Наказателно постановление № КГ-2384/16.02.2021г.,
издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на „УНО -78“ ЕООД
- гр. Гоце Делчев, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух, за нарушение на чл.8, ал.2 от същия закон във вр. с чл.6, т.2 от
Приложение № 2 на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв., определена
при усл. на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ.
Процесното
НП е издадено въз основа на съставен АУАН № А-009/07.08.2020г. при следните съставомерни обстоятелства:
При извършена на 29.06.2020г. проверка на обект - бензиностанция, стопанисвана
от „УНО-78“ ЕООД, находяща се в гр. Бобошево, в момент на разпространение на
горивото, от бензиноколонка № 2 е взета
проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, разпространявано с
Декларация за съответствие № 0178/08.06.2020г., издадена от „Лукойл България“
ЕООД, с Протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № С–129/29.06.2020г. Видно от данните в протокола, пробата,
общо в количество от 6,00л., е взета от
дозиращия накрайник на бензиноколонката с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели, в 6 броя чисти / промити с по около 0,2л. от горивото/ еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки
запълнен до около 85% от обема, които съдове са разпределени съответно 4 броя с
контролни проби и 2 броя с арбитражни проби, и са затворени, етикетирани и
пломбирани с оловни пломби. Със Заявка
за изпитване на течни горива № Р-176/30.06.2020г., взетите проби са
предоставени на Подвижна лаборатория – Плевен за изследване, като резултатите
са обективирани в Протокол за изпитване № Р-0176-2/30.06.2020г., видно от
който сред показателите – предмет на
изследване, е показателят „пламна
температура“, а установената стойност на същия е 50,5 градуса. Със Заявка
за изпитване на течни горива № С-234/30.06.2020г., взетите проби са
предоставени и на стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН– София за изследване, като
резултатите са обективирани в Протокол за изпитване № С-0234/01.07.2020г.,
видно от който сред показателите –
предмет на изследване, е показателят
„пламна температура“, а установената стойност на същия е 50,5 градуса. Изготвена
е и експертиза за съответствие на процесното гориво с изискванията за качество,
като видно от съставения Констативен протокол № КП-0332/01.07.2020г., е
установено, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитаните показатели и
получените резултати не съответства на изискванията за качество по Приложение №
2 към НИКТГУРНТК, а именно: показателят
„пламна температура“ при изпитването е със
стойност от 50,5 градуса; след прилагане
на критериите за прецизност на използвания метод съгл. чл.7 от НИКТГУРНТК - със
стойност 52,9 градуса, при норма над 55 градуса, т.е. същият се отклонява от
допустимите гранични стойности за качество. Изготвените протоколи от изпитване
на процесното гориво са изпратени на
търговското дружество с писмо от
02.07.2020г. и са получени от управителя Георги Узунов.
При горните данни, както в АУАН, така и в НП е
формиран изводът, че търговското
дружество разпространява течно гориво –
гориво за дизелови двигатели, което по изпитаните показатели и получените
резултати, не съответства на изискванията
в Приложение №2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол , с което е нарушен чл. 8,
ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение №2 към НИКТГУРНТК, което
деяние е съставомерно административно нарушение
по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Съставеният АУАН № А-009 от 07.08.2020г. е връчен на управителя на дружеството на
17.12.2020г. С НП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00лв.,
определена по правилото на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, като е постановено и заплащане
от страна на санкционираното дружество на разходите за вземане и изпитване на
пробите в размер на 580,00 лева.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани
като доказателства цитираните в наказателното постановление протоколи и
експертни заключения, като са снети и
гласни доказателствени средства в лицето на свидетелите Д.С.–актосъставител, С.Т.
и А.Б. – свидетели при съставяне на АУАН.
По искане на нарушителя съдът е назначил съдебно-химическа
експертиза с вещо лице инж. П.П.. Същият
е изготвил заключение изцяло въз основа
на писмените данни по преписката, видно
от което при вземане на пробите от процесното гориво са спазени изискванията на
чл.18 и чл.22 от НИКТГУРНТК и на БДС EN ISO 3170, но не е спазено изискването по т.6 от БДС EN 14275, според което преди вземането на пробата следва да се източат 4 литра гориво
от бензиноколонката. Извън горното
вещото лице сочи, че съдържанието на биокомпонент в дизеловото гориво не води
до понижение на показателя „пламна температура“; че визираният показател, след изчисляване на
прецизността е 52,9 градуса, т.е. отклонението от нормативните граници е 2,1
градуса; че няма зависимост между градусите пламна температура и влиянието върху
качеството на атмосферния въздух; че задължителните показатели, които се
изпитват при пускане на пазара на горива са посочени в Приложение № 2 към НИКТГУРНТК
с по-тъмен цвят и сред тях не е показателят „пламна температура“; че процесното
гориво е изпитвано само в стационарна лаборатория, което не дава реална
преценка на неговото качество.
При събраните доказателства, районният съд постановява оспореното
решение, с което отменя
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Приел е, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
ЗАНН, както и на НИКТГУРНТК при вземане и изследване на пробите от процесното гориво,
но счита релевираното деяние за недоказано с оглед констатациите на вещото лице
в изготвената съдебно-химическа експертиза за това, че изследването само на
показателя „пламна температура“ не е достатъчно за да се определи дали едно
гориво отговаря на изискванията на НИКТГУРНТК.
Касационната инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218,
ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия.
Преценката за съответствието с материалния закон на оспорените решение, както и
относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Оспореното въззивно
решение
е неправилно, поради което и на
осн. чл.222,
ал.1 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН следва да се отмени и да се
постанови решение по съществото на спора за потвърждаване на наказателното
постановление. Правните
изводи на районния съд за
незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и
приложимите правни норми
на специалния закон.
Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел недоказаност на релевираното
деяние. Горните доводи са необосновани
от събраните писмени доказателствени средства и са
неправилни с оглед относимите
разпоредбите на чл.34, ал.2 вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. с
чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, за нарушение на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговското дружество като краен
разпространител на течни горива по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, което
качество на същото не е спорно по делото. Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и
използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по ал.1 – Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/. В чл. 6, т.2 от НИКТГУРНТК е посочено, че горивата за
дизелови двигатели трябва да отговарят на изискванията за качество съгласно Приложение №2.
Според чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не
съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие, се наказва с глоба от 2000.00 до 20 000.00 лева, съответно с
имуществена санкция в размер от 10 000.00 лева до 100 000.00 лева.
Противно на формираните в оспорения съдебен акт доводи,
настоящият състав на касационната инстанция счита административното нарушение за доказано.
Въззивният съд се е мотивирал със заключението на вещото лице за да
приеме, че изследването само на
показателя „пламна температура“ не е достатъчно за да се определи дали едно
гориво отговаря на изискванията на НИКТГУРНТК за качество. Изводите са необосновани и неправилни. Съдът
не е съобразил правилото на чл.154, ал.1 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН относно
доказателствената сила на експертното заключение на вещото лице като преценката
на същото е извършена изолирано, при пълно игнориране на писмените
доказателства и на относимата правна уредба в НИКТГУРНТК. При обратен
подход, изводите на съда по отношение обективността
на експертизата и съответно на съществените за спора по делото обстоятелства,
биха били различни. Изискването за
спазване на БДС EN 14275, вкл. на т.6 от същия, при вземане на проби от течни горива е
въведено с изменението на НИКТГУРНТК, обн. в ДВ бр. 75/2020г. в сила от
25.08.2020г. и не е било приложимо към датата на проверката на 29.06.2020г.,
както неправилно приема вещото лице. От
друга страна, от документите по преписката е видно, че процесното гориво е
изпитвано както в подвижна, така и в стационарна лаборатория в съответствие с
правилото на чл.22 от НИКТГУРНТК, което съдебният
експерт е пропуснал да установи. Противно
са приетото от същия, без значение за съставомерността на релевираното деяние
са показателите за качество, които се изпитват при пускане на пазара на горива,
доколкото в случая изпълнителното деяние по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, за което е ангажирана
отговорността на дружеството е за разпространение на течни горива. Изложеното във връзка с данните в експертно заключение разколебава
обективността на същите и правилността на правните изводи на въззивния съд за
недоказаност на нарушението.
Касационната инстанция, въз основа на събраните по делото писмени доказателства
счита, че дружеството в посоченото по-горе качество на краен разпространител на
течни горива е извършило описаното в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съставомерно деяние, тъй
като на 29.06.2020г. е разпространявало в стопанисваната от него
бензиностанция, находяща се в гр. Бобошево, гориво за дизелови двигатели,
несъответстващо на изискванията за качество по посочения показател в Приложение
№ 2 – “Пламна температура” /°С/. Видно от съставените в хода на
административнонаказателното производство протоколи за вземане на проба от
процесното гориво и за изпитване на
същата, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно –
химическа експертиза, което в тази му
част е обективно, показателят „пламна
температура“ е с установена стойност от 50,5 °С, след прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод съгл. чл.7 от НИКТГУРНТК
- със стойност 52,9 °С, при норма
над 55 °С, т.е. същият се отклонява от допустимите гранични стойности за
качество на течно гориво за дизелови двигатели по Приложение № 2 към
НИКТГУРНТК. Следват изводи за осъществен състав на административното нарушение
по чл.34, ал.2 вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК.
Предвид безспорните доказателства по делото и ясната нормативна
регламентация, неоснователно районният
съд е приел, че изследването само на показателя „пламна температура“ не е
достатъчно за да се определи дали едно гориво отговаря на изискванията на НИКТГУРНТК.
Горните правни изводи са в противоречие с материалния закон и са
необосновани. Както се посочи, отклонението
на всеки един от показателите за
качество, предвидени в НИКТГУРНТК, при
разпространението на течни горива е елемент от обективната страна на
административното нарушение по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Аргумент в този смисъл е и способът
за определяне размера на административните наказания, предвиден в чл.34, ал.7
от ЗЧАВ според броя на установените несъответствия с изискванията за качество,
определени в наредбите по чл. 8, ал. 1
или чл. 8а, ал. 1.
За
пълнота на
изложението
и във връзка с възраженията на нарушителя следва да се посочи, че
съставомерният признак – несъответствието с показателя за качество на
процесното гориво, е установен при спазване на условията и реда по глава
четвърта на НИКТГУРНТК. Отделните етапи в процедурата съдът е описал по-горе в
настоящото решение, проследявайки подробно действията по вземане на пробата,
разпределянето в съдове и проведеното изследване в подвижна и стационарна
лаборатория. Налице е надлежно уведомяване и връчване на протоколите на “Уно-78“ ЕООД,
което не е оспорило резултатите от изпитването и не е поискало арбитражно
изпитване на пробата по чл.22, ал. 9 от Наредбата. Крайният извод е, че
специалните процедурни правила са осъществени, което гарантира обективното
установяване на показателите, формиращи качеството на процесното гориво, вкл. отклонението по показателя „пламна температура“.
Параметрите на несъответствието на показателя
са ирелевантни. Административнонаказателната норма на чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ не отдава правно значение на стойността на отклонението и предвижда като
административно нарушение всяко отклонение на един или повече показатели.
Поради това възраженията на нарушителя,
основаващи се на твърдението за незначителен
размер на установеното несъответствие,
са неоснователни.
Предвид гореизложеното
касационната инстанция приема, че правилно и в съответствие с разпоредбите на
чл. 34, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на “Уно-78”
ЕООД, като краен разпространител на течно гориво – гориво за дизелови
двигатели. Наложената имуществена санкция е в минималния размер по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно
нарушение. Правилно в случая разходите по вземане и изпитване на пробата са
възложени на дружеството на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК във вр. с чл. 25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в
системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона
за държавните такси. Следва, че издаденото НП е
законосъобразно и като го е отменил районният съд е постановил неправилно
решение, което подлежи на отмяна. Дължимо е произнасяне при усл. на чл. 222,
ал.1 от АПК със съдебен акт по съществото на спора за потвърждаване на
оспореното НП.
Предвид изхода по делото, на нарушителя не се следват деловодни разноски.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260283 от 18.10.2021г. на Районен
съд – Дупница по АНД № 407/2021год., и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ КГ-2384/16.02.2021г., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
с което на „УНО -78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.8,
ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.2 от
Приложение № 2 на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.
и са възложени разходите за вземане и изпитване на
пробата от гориво в размер на 580,00лв.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.