Мотиви към присъда №190/30.10.2017г. по НОХД №95/2017г., изготвени на 28.11.2017г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Т.С.Т. за престъпление
по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а”, предл.2, вр. ал.1, б.„б”, предл.2,
вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Пострадалата от престъплението Л. Д.
Ш. е починала и нейния наследник, св. С.Ш.
заяви в съдебно заседание, че желае да бъде конституиран в качеството на частен
обвинител и съдът го конституира в това качество.
Подс. Т. в
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен, дава подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли съда да го
оправдае. Алтернативно защитникът на подсъдимия предлага, ако бъде признат за
виновен да му бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода”, а именно
за срок от една година. Предлага и наказанието по чл.343г от НК да е също за
срок от една година.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подс. Т. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение се отложи за
изпитателен срок от три години. На основание чл.343г предлага на подсъдимия да
се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година
и шест месеца.
Частният обвинител в съдебно
заседание чрез упълномощени повереници поддържа обвинението наред с прокурора.
Относно наказателната отговорност двамата повереници считат, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и
осем месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години.
Предлагат на основание чл.343г от НК на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.02.2016г. подс. Т.Т. *** с
автобус. Отишъл в дома на дъщеря си в кв. „Даме Груев” и около 11 часа решил да
отиде да си изтегли пенсията. За целта решил да се придвижи с превозното
средство на дъщеря си „Опел Астра” с рег. №….. Движел се по бул. „Хаджи
Димитър” в посока от юг на север към кръстовището между булевардите „Хаджи
Димитър” и „Братя Миладинови”. Приближавайки магазин „Билла” в посока към
светофарите към посоченото кръстовище той не възприел преминаващи пешеходци по
обозначената пешеходна пътека. Продължил движението си и непосредствено на
пешеходната пътека чул звук от удар по предния фар. Възприел човек върху капака
на предната лява страна, натиснал спирачка и спрял. Слязъл от автомобила и
видял паднал пред предната лява гума човек. В това време покрай мястото на
произшествието преминавала кола на бърза помощ с пуснат звуков сигнал. Колата
спряла и жена от екипа слязла, за да окаже помощ на пострадалата от настъпилото
пътно транспортно произшествие Лиляна Шиварова. Малко по- късно на място се
явила друга линейка, която отвела пострадалата от пътно транспортното
произшествие в Центъра за спешна медицинска помощ- С.. След прегледа в спешно
отделение пострадалата била насочена за
хоспитализация в неврохирургичното отделение на МБАЛ „Д- р И. ***.
Подсъдимият Т. останал на мястото на
произшествието за да изчака екипа на КАТ- Сливен. Той бил проверен за алкохол с
техническо средство „Дрегер алкотест” и уреда отчел отрицателен резултат.
Свидетели на пътно транспортното
произшествие станали М.К., намиращ се на тротоара пред входа на подземен гараж
на „Рикас център” и М.А. Йосков който се придвижвал по тротоара от страна на
магазин „Билла”.
След насочване на пострадалата Ш. за
хоспитализация в неврохирургично отделение тя била изписана на 15.02.2016г. с
окончателна диагноза дифузна травма на главния мозък без открита вътрешно
черепна травма като придружаващи заболявания било отразено фрактура хумери
декстра. На 18.02.2016г. пострадалата Ш. била приета в клиника по ортопедия и
травматология при Медицински институт на МВР- С., където на 01.03.2016г.
починала.
По делото са изготвени съдебно-
медицинска експертиза на труп и колективна съдебно- медицинска експертиза относно
медико биологичния характер на настъпилите в следствие на пътно транспортното
произшествие (ПТП) травматични увреждания на пострадалата Ш. и наличието или
липсата на причинно следствена връзка на смъртта с настъпилото ПТП.
Видно от заключението на вещите лица
пострадалата Ш. е получила вследствие на настъпилото ПТП счупване на дясната
раменна кост в областта на нейната хирургична шийка, което наложило нейната
имобилизация чрез превръзката на Дезо, което е довело до „трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник”; контузия на главата с установена разкъсно
контузна рана в дясната теменно- тилна област на главата и лекостепенно
сътресение на мозъка протекло без изпадане в безсъзнателно състояние, причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота и контузия на дясната
глезенна става с установени кръвонасядания и болезнен оток на тъканите,
контузия в областта на дясната ингвинална гънка, кръвонасядане в областта на
коремната стена и дясната половина на гръдния кош причинили „временно
разстройство на здравето неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещите лица са заключили, че причината
за смъртта на пострадалата Ш. е от болестно естество, а не от травматично.
Настъпването на смъртта е причинено от декомпенсиралите хронични заболявания на
белите дробове и органите на сърдечно- съдовата система и техните тежки
усложнения. Не съществува пряка и непосредствена причинно следствена връзка
между настъпилото пътно транспортно произшествие и настъпилата на 01.03.2016г.
смърт на пострадалата Ш..
По делото е изготвена съдебна
автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил марка „Опел” преди пътно транспортното произшествие
е била около 24 км/час. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при
определената скорост е около 11
метра. Преди удара пешеходката се е движела напречно на
платното и от ляво на дясно за водача на автомобила по пешеходната пътека.
Скоростта й на движение е около 3,2 км/час. Водачът на автомобила „Опел” е имал
техническата възможност да възприеме пешеходката, когато автомобила е бил на
разстояние по- голямо от опасната зона за спиране или около 77 метра от мястото на
удара. Той е възприел опасността към момента на удара като е имал техническа
възможност да стори това на значително по- голямо разстояние. Водачът е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение спрямо
момента на навлизане на пешеходката на платното. Той е имал техническата
възможност на достатъчно голямо разстояние да предприеме намаляване на
скоростта, за да пропусне движещата се по пешеходната пътека пешеходка.
Техническата причина довела до възникването на ПТП е технически неправилното
поведение на водача на автомобила при приближаване на пешеходна пътека с
пресичащ по нея пешеходец. Технически правилно е водачът на автомобила да
намали скоростта, като пропусне пресичащия престарял човек.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.Ш., М.К. и М.Й., тъй
като същите са безпротиворечиви, последователни и логични, а и се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, присъединени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК, а именно протокола за оглед на ПТП и приложен към него
фотоалбум, копия от медицински документи от ЦСМП- Сливен и от болничните
заведения, в които е била лекувана пострадалата, тъй като същите са относими
към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като съдът няма основание да
се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3,
предл. последно б. „а”, предл.2, вр. ал.1, б. „б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, затова че на 12.02.2016г. в 11,00 часа на бул. „Хаджи Димитър”
в гр. С., при управление на МПС „Опел Астра” с рег. №…… нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци
като намали скоростта или спре” и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Л. Д. Ш. с ЕГН ********** на 80 години, изразяваща се в счупване на
дясна раменна кост в областта на нейната хирургична шийка, довело до „Трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник” като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Деянието подс. Т. е извършил по
непредпазливост. Той не е съзнавал общественоопасния му характер, не е
предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Подс. Т. е следвало да прецени, че
няма да успее да премине през пешеходната пътека без да блъсне пресичащия
пешеходец. Следвало е да пропусне пострадалата Шиварова, която се е движела по
пешеходната пътека и едва след това да премине, т. е. да спре преди пешеходната
пътека. Въпреки това той е извършил нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП, а
именно при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре. Като не е сторил
това, именно по този начин се е стигнало до настъпването на пътно транспортното
произшествие.
Съдът не споделя изложеното от защитника на подсъдимия,
че делото не е изяснено от фактическа страна и обвинението не е доказано по
несъмнен начин. От показанията на двамата свидетели очевидци и от изготвената
съдебна автотехническа експертиза се установява по несъмнен начин, че
пешеходката се е намирала по време на удара върху самата пешеходна пътека. Съдът
следва да обърне внимание на следното, че всичко е станало за части от
секундата, всеки от тези очевидци не е гледал в този момент точно към мястото,
където ще настъпи самата катастрофа, напротив всеки се е движел нанякъде или е
разговарял с някого. И двамата са погледнали в посоката на пътно транспортното
произшествие в момента, в който са чули удара и са възприели спирането на лекия
автомобил. От заключението на вещото лице по изготвената съдебна автотехническа
експертиза и от разпита му в съдебно заседание по несъмнен начин се установи
как е изчислено къде точно е бил самият удар. Подробно разясни в съдебно
заседание автоексперта каква е била реакцията на водача, че той късно е
възприел опасността. Вещото лице подробно описа и какво е констатирано при
извършения оглед на самия лек автомобил, а именно че по него няма характерни
деформации, протривания и други следи, от които да се заключи за висока
интензивност на удара. По този начин се е стигнало и до малката степен на
отхвърляне на тялото на пострадалата, защото при по- високи скорости
отхвърлянето на тялото е значително по- голямо. При типичен челен удар при
скорост от 50 км/час отхвърлянето на тялото е около 17 метра и в повечето
случаи е придружено със счупване на челното стъкло. Както от съдебната
автотехническа експертиза така и от колективната съдебно- медицинска експертиза
става ясно, че се касае за носене на тялото с предната лява част на автомобила
и че главата е ударена във втората част на произшествието, а именно при падане
на тялото върху предната част на автомобила. Поради ниската скорост, с която се
е движел автомобила е налице и падане на тялото от лявата страна на автомобила
в крайната фаза. Изрично подчерта при разпита си в с. з. вещото лице по
изготвената съдебно автотехническа експертиза, че при по- големи скорости би се
получило и по- голямо отхвърляне отпред пред автомобила. Колкото и да е ниска
скоростта, все пак е налице достатъчно голяма сила, при което тялото е
отхвърлено и няма как то да е блъснато точно там, където е спрян автомобила.
Автомобилът е спрял след като е била задействана спирачната система от страна
на водача. Ето защо съдът следва да приеме, че действително водачът на
моторното превозно средство, подс. Т. е имал техническата възможност и да намали скоростта, за да пропусне
пешеходката пред автомобила без пълно спиране.
Съдът счита за състоятелни твърденията на защитника на подсъдимия, че
неправилно са посочени в диспозитива на обвинителния акт текстове от Закона за
движение по пътищата, които нямат нищо общо със самото обвинение. Действително
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1
от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и чл.116 от същия закон са общи и касаят
единствено задължение на всички участници с поведението си да не създават
опасност за останалите. Действително подс. Т. е нарушил единствено разпоредбата
на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Ето защо съдът следва да го оправдае по обвинението
свързано с нарушение на правилата за движение по тези текстове чл.5, ал.1, т.1,
чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението- ниска правна култура, неспазване императивните
разпоредби на ЗДвП.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия Т. и добрите му характеристични данни.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. Т. за деянието извършено от него,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. В разпоредбата на чл.343, ал.3, предл. последно б. „а”, предл.2,
вр. ал.1, б. „б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години. Съдът счете, че не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от
изключително естество, поради което наказанието следва да се определи при
условията на чл.54, ал.1 от НК. Съдът следва да определи наказанието на подс. Т.
в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита, че той не
следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане института на
условното осъждане. Той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а
именно за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца и за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето му не е наложително да го изтърпи. Ето
защо съдът отложи изпълнението на наказанието на подс. Т. като му определи
минималния предвиден в закона изпитателен срок от ТРИ години. Съдът счете, че
на основание чл.343г от НК следва да лиши подс. Т. от право да управлява МПС. С
оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът намира, че
това наказание следва да се определи за срок от ДВЕ години. Така определени
наказанията на подс. Т. съдът намира за справедливи и отговарящи в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът счете, че следва да осъди подс.
Т. да заплати на частния обвинител С.В.Ш. направените от него разноски в размер
на 800 лева.
С оглед правилата на
процеса съдът осъди подс. Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР- С. сумата от 891,88 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство, както и да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на С. районен съд сумата от 406,60 лева, представляваща направени
разноски по време на съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: