РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600445 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260012/26.05.2021г., постановена по НОХД № 697/2018г.
по описа на Окръжен съд- Пазарджик подс.Б. А. Г. е бил признат за виновен в
това, че на 12.02.2013г. в гр. * в качеството си на длъжностно лице- управител
на „*“ ЕООД гр.* съзнателно е сключил неизгодна сделка с „*“ ООД гр.* за
закупуване на товарен автомобил „*“ * за сумата от 17 000 лв. при реална
стойност на автомобила 8000лв., с което е била причинена на „*“ ЕООД гр.*
значителна вреда в размер на 9000 лв., поради което и на основание чл.220
ал.1 НК вр.чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл.66 НК за
изпитателен срок от три години.
С присъдата подс. Б. А. Г. е бил осъден да заплати на гражданския ищец
„*“ ЕООД гр.* сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане.
Недоволен от присъдата е останал подс. Б. А. Г., поради което я е
1
обжалвал в законния срок чрез защитника си адв.И.Л. с изложени
съображения за нарушение на материалния закон, за недоказаност на
обвинението от обективна и субективна страна, както и за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към нея,
поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде оправдан да е извършил
престъпление по чл.220 ал.1 НК или делото да се върне за ново
първоинстанционно разглеждане.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив жалбата е
неоснователна, а присъдата правилна и законосъобразна и следва да се
потвърди.
Такова е и становището на процесуалния представител на гражданския
ищец „*“ ЕООД гр.* адв.П..
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, приема за установено
следното:
Налице е основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 пр.първо от НПК
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
За да осъди подс.Б.Г. по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.220 ал.1 НК съдът е приел, че е сключил неизгодната
сделка на 12.02.2013г. така, както се твърди в обвинителния акт. Времето на
извършване на деянието е един от основните компоненти от предмета на
доказване по делото и е пряко свързан с изпълнителното деяние на
престъплението и настъпилите от него общественоопасни последици. За да
приеме този факт за доказан, съдът следва да посочи и анализира
доказателствата, които го обезпечават и по този начин да обоснове
фактическите си изводи за взетото решение. Материалите по делото обаче
показват, че на 12.02.2013г. няма сделка за закупуване на товарен автомобил
„*“ * с рег. № *. Договорът, с който се прехвърля собствеността върху
процесния автомобил между „*“ ЕООД гр.*, представлявано от подс.Б.Г. и
дружеството „*“ ООД гр.* чрез управителя св.Я. Р. е подписан на 25.02.2013г.
в гр.* и в него е посочена покупната цена на камиона – за сумата от 2100 лв.
Няма спор, че договорът за прехвърляне собствеността върху регистрирани
МПС-та е формален и за валидността му се изисква нотариална заверка на
подписите на страните/ чл.144 ал.2 ЗДП/. Това е и моментът на осъществяване
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.220 ал.1 НК- сключването
на неизгодната сделка, като съдебната практика е константна, че
законосъобразното тълкуване на понятието „неизгодна сделка“ по смисъла на
чл.220 ал.1 от НК предполага действителна сделка, за да породи правни
последици, а вредите следва да са настъпили реално като пряка и
непосредствена последица от сключване на сделката / ППВС № 7 от 1976г.,
Р-128-2016г. на ВКС, II н.о., Р-180-2018г. на ВКС, III н.о., Р-4-2019г. на ВКС,
2
I н.о. /. На л.63 от ДП, т.1 е приложена фактурата от 12.02.2013г., издадена от
продавача „*“ ООД гр.* на купувача „*“ ЕООД гр.*, в която като основание и
предмет на сделката е посочен товарен автомобил самосвал „*“ * на стойност
17 000лв., а самото плащане на цената е извършено от подс.Б.Г. с електронния
му подпис с кредитен превод от 15.02.2013 г. При това положение са неясни
мотивите на съда защо приема, в разрез със събраните по делото
доказателства, че сделката е сключена, т.е. че престъплението е извършено на
12.03.2013г. вместо на 25.02.2013г. каквото обвинение не е налично очевидно
заради посочената в договора сума за закупуването на камиона от 2100 лв.,
която не покрива критерия “значителна вреда“ като пряка и непосредствена
последица от сделката, за да е съставомерно деянието по чл.220 ал.1 НК.
Мотивните съображения на съда не покриват стандартите за пълна,
всестранна и внимателна проверка и преценка на всички доказателства и
доказателствени средства по делото и относно субективната страна на
престъплението, като е приел, че подс.Б.Г. е съзнавал неизгодността на
сделката / най-вече заради договорената цена / и пряко е целял да увреди
представляваното от него дружество. В тази насока съдът е следвало да
обсъди и логично прецени съобразно изискванията на чл.14, чл.107 ал.5 и
чл.305 ал.3 НПК всички гласни доказателствени източници, в това число
обясненията на подс.Г., показанията на свидетелите Т. Ш., Р. Х., на * в
общинското дружество „*“ ЕООД св.К. Н., на * св.М. Т., на * В. В.
депозирани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, и
след поотделна и съвкупна преценка изложи убедителни съображения за
надеждността и доказателствената им стойност относно съзнанието,
представите и целите на подс. Г. да закупи точно този камион и на точно тази
цена, и поради какви причини е искал пряко да навреди вместо да помогне с
оглед на целения икономическия ефект от сделката, на представляваното от
него дружество.
Ето защо въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд не е
изпълнил в достатъчна степен задължението си да мотивира пълноценно с
обоснован, надлежен и стойностен, в съответствие с действителния смисъл и
съдържание на приложените по делото доказателства анализ, която
доказателствена дейност да позволява да се проследи по ясен,
непротиворечив и разбираем начин формирането на волята на съда както по
фактите, посочени в чл.102 от НПК, така и относно приложимото право, за да
признае подсъдимият за виновен в извършване на вмененото му с
обвинителния акт престъпление по чл.220 ал.1 НК. Това налага отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Окръжен съд- Пазарджик от стадия на разпоредителното съдебно заседание,
поради което ПАС
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ присъда № 260012/26.05.2021г., постановена по НОХД №
697/2018г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пазарджик от стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4