Р Е Ш Е Н И Е № 112
Гр.Сливен, 16.01.2024г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на деветнадесети
декември, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова гр.дело №45 по описа за 2021г, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са четири преки иска на
увредени лица срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл.432 ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена на всеки иск : 200 000 лв.,
В исковата молба ищците твърдят, че при ПТП, настъпило
на 09.01.2020г, на път ІІІ-5305 при км 22 на ж.п. прелез при с. Ж. в., е
причинена смъртта на М. И. Т., който живял на съпружески начала с първата ищца Л.И.О.
и който бил биологичен баща без да е припознал приживе останалите трима ищци – С.Л.О.,
В.Л.О. и Е.Л.О..
Твърдят, че на същата дата водачът К.М.Т.
управлявал лек автомобил „Фолксваген”, модел „Шаран” с рег. № ********, при
което нарушил правила за движение по пътищата, движейки се със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и ограничения, навлязъл при ж.п.
прелез при наличие на приближаваща ж.п. композиция, в резултат на което влакът
ударил управлявания от него лек автомобил.
При удара била причинена смъртта на
пътуващия при него М. И. Т. По случая било
образувано ДП № 43/2020 г. на РУП - Сливен, пр. пр. 73/2020 г. на ОП –
Сливен, а произшествието настъпило при
изключителна вина на К. Т., който грубо
нарушил правила за движение по пътищата.
Твърдят , че първата ищца Л.И.О. и загиналия в
ПТП М. И. Т. живеели заедно като съпрузи в общо домакинство дъги години. От
съвместното им съжителство били родени останалите трима ищци. Те били
изключително задружно и сплотено семейство и се подкрепяли във всичко. М. И. Т.
се грижил и отглеждал трите си деца – С.,
Л. и В. от деня на раждането им до смъртта си. Той ги приемал за свои
биологични деца и имал намерение да ги припознае, но не успял. Въпреки това,
той се възприемал като баща на трите си дъщери, а отношенията им били между
баща и дъщери.
Допълват ,че неговата смърт се отразила изключително
тежко на тяхното емоционално и здравословно състояние. След смъртта му загубили
своята морална и материална подкрепа. Станали асоциални, тъгували, затворили се
в себе си, не можели да спят, а първата ищца загубил своя спътник в живота,
поради което тя също преживяла изключително тежко загубата му. Двамата се
разбирали прекрасно, а след смъртта му останала без помощта и подкрепата на
своя мъж. Към момента постоянно плачела, имала проблеми със съня.
Не по-малко тежко преживяли загубата трите дъщери. Болката им нямало да
бъде преодоляна никога, тъй като техния баща ги отгледал с много любов и бил
тяхна морална опора. След смъртта му се затворили в себе си, станали
емоционално неустойчиви, потиснати, изпитвали безпокойство. Това довело до
развитие на остро душевно разстройство.
Не можели да преодолеят загубата, а техните депресивни изживявания продължавали.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което
ответника бъде осъден да им заплати сумата 200 000
лв. на всяка от тях - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 09.01.2020
г., смърт на техния фактически съжител и
баща М. И. Т., ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от
датата на увреждането- 09.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е
подал отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка
“гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег. № ********, валидна към датата на ПТП.
Не оспорва
наличие на влязла в сила присъда постановена по НОХД № 92/2022г по описа на
СлОС, тоест не оспорва противоправността, деянието и вината на водача за застрахования лек
автомобил.
Оспорва исковете по размер, твърдейки, че са силно
завишени и несъобразени с принципа за справедливост и съдебната практика.
Оспорва наличие на трайна и дълбока емоционална
връзка между починалия при ПТП М. Т. и
всеки от ищците, първия от които – негов фактически съжител, а останалите
трима-деца, които считал за свои биологични, но не ги е припознал приживе.
Всички те не попадали в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, посочени в
ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., поради което трябвало да докажат, че връзката
им била трайна и дълбоко емоционална и
че в резултат на неговата смърт търпят продължителни болки и страдания.
Оспорва, че между починалия в ПТП и ищците е била
налице трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на постр. М. Т., който пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан, с което нарушил разпоредбата на чл.137а ЗДвП и способствал
за собственото си увреждане, което е основание за намаляване на обезщетенията.
Моли исковете да се отхвърлят изцяло като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно, да бъде намален размера на
обезщетението.
В с.з. четиримата ищци, ред. призовани, не се явяват лично, а се
представляват от процесуален
представител, който прави изменение на
размера на всеки от четирите иска ,
предявени като частични, както следва: от 26 000лв
от общо 200 000лв до пълните им размери 200 000лв. Моли всички искове да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ответникът, ред. призован, се
представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията,
направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски. Представя списък на разноските по чл. 8 ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата Л.И.О. живяла на съпружески начала, без сключен граждански брак с М. И. Т. до смъртта му, настъпила на 10.01.2020г в резултат на ПТП.
По време на съвместното им съжителство, продължило около 30 години, са родени три
деца- ищците Е.Л.О., род. на ***г /на 28г/, С.Л. О., род. на ***г/ на 26г/ и В.Л.О., род. на ***г./ на 17г/.
И трите деца
не са припознати от биологичния си баща, поради което в актовете им за раждане
е вписан баща-неизвестен.
Всички ищци живеели в гр.Я., а М. И. Т. се
грижел за трите деца, които възприемал като свои, обичал ги и никога не оспорвал бащинството си. Работел като строител и осигурявал издръжката
на семейство.
Децата го
считали за свой баща и го наричали: „татко“. Били много привързани към него.
Ищцата Л.О. и
М. Т. първоначално живели на квартира в гр.Я., после няколко години работели
заедно в курортен комплекс “С. б.“, след което М. Т. заминал да работи в чужбина, а Л.О. останала в България с трите
деца.
През лятото
на 2009г тя се започнала с турския гражданин Е.Д., с който сключила граждански брак на 26.08.2009г, в
гр.Я.
Двамата
живели заедно около две седмици, след което той изчезнал и повече никой не го
видял. Оттогава датира фактическата им раздяла.
С решение №
119/16.03.2023г по гр.дело № 2321/2022г по описа на РС-Ямбол, влязло в сила на 07.04.2023г, бракът им е
прекратен с развод.
След като се върнал от чужбина, М. Т. отново
заживял на съпружески начала с Л.О..
После всички
заминали заедно в Германия. Семейството
било издържано от М. Т., който бил добър, работлив и много грижовен баща.
По-късно
заминал да работи в Италия, а жена му и трите деца останали в Германия. Така
известно време семейството било разделено, но не прекъснали връзката помежду
си. М. Т. посещавал семейството си в Германия и продължавал да му осигурява
издръжка, а през лятото всички се прибирали в България.
По време на трагичния инцидент, четирите ищци
били в Германия, но след като им
съобщили, се прибрали в България.
Внезапната
смърт на М. Т. била посрещната от
всички ищци с голяма мъка и страдание. Загубата им
била тежка и непрежалима.
Като
участник в ПТП, М. Т. получил тежката, несъвместима с живота съчетана травма, довела до изпадането му в
тежко, шоково състояние, а настъпването смъртта е било неизбежно. На другия ден
след ПТП той починал.
В резултат
на неговата смърт ищцата Л.О. преживяла психичен стрес, при който се развили обичайните
в тези случаи емоционални реакции на тъга и мъка, без да представляват психично разстройство.
Влошеното психично състояние на
ищцата Е.О. било пряко свързано със смъртта на баща й, в резултат на която
преживяла психичен стрес и разстройство в адаптацията, което постепенно
преминало в смесено тревожно разстройство. Реактивната психоза при ищцата Е.О.
имала няколко месеца продължителност, а смесено-депресивното разстройство
персистирало към момента на прегледа от в.л
и според него преминава напълно.
Психичното
състояние на ищцата С.О. е оценено от
вещото лице като нормална и психологически разбираема реакция на скръб
от загубата на баща. Постепенно психическото й състояние се подобрявало и към
момента на прегледа не се долавяли съществени психопатични симптоми. Тя не е
преживяла остра стресова реакция или друго психично разстройство.
По отношение
на ищцата В.О. вещото лице констатира
наличие на пряко причинна връзка между загубата на баща й и настъпилото разстройство в адаптацията. Тя преживяла
психичен стрес, довел до разстройство
в адаптацията- протрахирана депресивна реакция на скръб, с продължителност от
около една година. Според в.л.
симптомите на това заболяване вече стихвали и към момента на прегледа се
наблюдавали само отделни
психологични феномени, които нямат
болестен характер.
Съгласно
заключението на съдебно-психологичната експертиза, дадено само за ищцата В.О., психологичното й
състояние не се е променило драстично след смъртта на баща й, но носи белези на
психично страдание. Към момента на обследването, вещото лице наблюдава
емоционална и уязвимост и неувереност и счита, че е необходима специализирана подкрепа при преминаването й
от загубата към раздялата поради специфична нагласа в психичната структура. Тъй
като в периода на юношеството ролята на бащата имала ключово значение за
формиране на определени социални умения, вещото лице счита, че са възможни
проявления на трайна акцентуация, които биха могли да доведат до емоционална лабилност.
И четирите
ищци присъствали на погребението на М. Т.. Били опечалени, много плакали и
страдали. Останали в България няколко
месеца след смъртта му, след което през 2021г отново заминали всички за
Германия.
Към
настоящия момент най –голямата сестра Е.О. има свое семейство- мъж и дете, и
живее отделно от другите три ищци .
Втората сестра
С.О. има едно дете и живее при майка си.
Третата
сестра В.О. е ученичка и също живее при майка си.
След образуване на настоящото дело, В. О. предявила пред ЯОС иск по чл. 69 СК вр. с чл.
72 ал.2 СК, за установяване на своя произход от бащата, по който е образувано
гр.дело № 158/2021г по описа на същия съд.
С влязло в
сила решение № 74/19.10.2021г по гр.дело № 158/2021г по описа на ЯОС, съдът е
приел за установено , че М. И. Т. с ЕГН –**********, , починал на 10.01.2020г е
биологичен баща на детето В.Л.О., род. на ***г***, от майка: Л.И.О.,
постановена е промяна на бащиното и фамилно име на М. Т.а, както и вписване на
промените в акта за раждане.
С влязла в сила присъда № 10/17.06.2022г по
НОХД № 92/2022г по описа на СлОС, подс.К.М.Т. е признат за виновен и осъден за
това, че на 09.01.2020г, на път ІII-5305 – ЖП прелез в с.Жельо в.,
общ.Сливен, при управление на ППС- лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ал.1 ЗДвП, чл.
51 ал.1 от ЗДвП, чл. 52 т.1 предл.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 53 ал.1
ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на пътуващите в лекия автомобил Н. В.Х., М. И. Т. и В. М.Х.,
като случаят е особено тежък –
престъпление по чл.343ал.3 б.“б“ предл.2,, вр. с чл. 342 ал.1 НК.
С решение № 45/31.05.2023г по ВНОХД №
171/2022г на БАС, присъдата е изменена в частта за наказанието по чл. 343г НК,
като подс. К.М.Т. е признат за невиновен оправдан по обвинение за нарушение на
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП.
В останалата част- присъдата е потвърдена.
С
решение № 339/09.10.2023г по н.д. № 713/2023г на ВКС,е оставено в сила решението на въззивния съд.
По настоящото дело е назначена комплексна
експертиза за установяване механизма и техническите причини, довели до
настъпване на ПТП.
Според нейното заключение, на
09.01.2020г, около 19.30 часа, на път III- 5305, при км 22, на ЖП- прелез при с.Жельо в., общ.Сливен,
настъпил удар между влакова композиция и
лек автомобил , „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********, управляван
от К.М.Т..
В същия автомобил пътували още три лица, между
които и М. Т., който стоял на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен
колан.
Влакова композиция се е
движила по направление в междугарието гара Желю в. - гара Сливен със скорост на
движение около 79 km/h. Опасната му зона за спиране при тази скорост е около
156 метра. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието.
В същото време към ЖП прелеза и посока
от север на юг към центъра на с. Желю в., се е движил лек автомобил „Фолксваген
Шаран“, с per. № *******, управляван от К.М.Т., със скорост на движение
около 20 km/h.
Автомобилът достигнал до нивото на сигнализирания с пътни
знаци, електрическа бариера, звуков и светлинен сигнал ЖП прелез, но не спрял преди тях, а продължил движението си,
навлизайки в зоната на ЖП- прелеза.
Когато челната част на влаковата
композиция е била на 44 m от мястото на удара, автомобилът е бил
преди около 12 m от геометричното му разположение към
мястото на удара и непосредствено преди бариерата.
Водачът на автомобила навлязъл пред влаковата композиция, като последвал удар между челната лява част на
влаковата композиция и страничната лява задна част на автомобила. По този начин
автомобилът навлязъл в опасната зона за
спиране на влаковата композиция.
Машинистът
възприел опасността от удар на около 44 m от мястото на удара, като предприел
спиране. Той не е имал техническата възможност да стори това по- рано, нито техническата
възможност да предотврати ПТП..
Водачът на автомобила „Фолксваген Шаран“ е имал
техническата възможност да възприеме наличието на забрана за пресичане и спре,
за да премине влаковата композиция, а след разрешаващ сигнал да пресече релсовия
път. Сигнализацията за наличието на железопътен прелез е с начало на 200 m преди прелеза. Това означава, че водачът е имал
техническата възможност да се убеди далеч преди прелеза за опасността и да
предприеме действия за спиране на нивото знак „СТОП“, тоест имал е техническата
възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение.
Техническата причина, довела до настъпването
на ПТП е навлизането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на влаковата
композиция.
Технически
правилно е водачът на автомобила „Фолксваген Шаран“ да предприеме намаляване на
скоростта на движение още при възприемане на забраняващия сигнал на светофар и
спусната електрическа бариера и спре преди зоната на тяхното разположение.
В резултат на ПТП М. И. Т. получил тежка съчетана травма със засягане на глава,
гърди, корем и крайниците, а именно:
-черепно-мозъчна травма, изразяваща
се масивни кръвоизливи и кръвонасядания под меките черепни обвивки, хематоми по-силно изразени в областта на
дясната очница, субарахноидални кръвоизливи по конвекситета на двете
голямомозъчни хемисфери в челните и теменните области, контузии на мозъка с
обхващане на коровия слой, тежък оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор на черепната основа;
-гръдна травма, изразяваща се в счупване на всички леви ребра и единични
счупвания на десните предимно по задните им повърхности, разкъсвания на
белодробния паренхим, механична травма на сърцето с разкъсвания на предната и
задната стена на лява камера, хемоперикард
хемоторакс и др.
- коремна
травма, изразяваща се в разкъсване на левия дал на черния
дроб, разкъсване на левия бъбрек, кръвонасядане на
мастната тъкан около левия бъбрек, кръвонасядане на опорака на тънките и
дебелото черва, хемоперитонеум
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза. Дължат
се на механичното действие (удар,
притискане, сътресение, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети, както и на предмети със сравнително широка контактна повърхност и
добре отговарят да са получени по време и в резултат на процесното ПТП.
Локализацията и характеристиките на телесните увреждания свидетелстват за това,
че посоката на травмиращата сила, която ги е причинила е била отстрани отляво
на пострадалия М. Т., което изцяло кореспондира с установения механизъм на
настъпване на произшествието. В момента на удара от влаковата композиция
отстрани отляво на автомобила, в който е пътувал на задна седалка пострадалия
тялото му се е придвижило със значителна сила настрани наляво и се е ударило с
цялата си лява страна върху вътрешната странична повърхност на автомобилния
салон и деформираните елементи от него. Тежките увреждания с деструктивни
изменения на вътрешни органи и костния скелет свидетелстват за една
високоенергийна травма.
Налице е
пряка причинно-следствена връзка между получаването на уврежданията и механизма
на настъпване на ПТП.
Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ е бил оборудван с триточкови инерционни
предпазни колани. Те са били налични към момента на настъпване на ПТП за всяко
от петте места в автомобила. Постр.М. Т. е
стоял на задната дясна седалка без поставен предпазен колан.
При удара с влака е последвалия втори удар в предпазна метална ограда, при който постр.М. Т. е напуснал купето, което означава
, че е бил без поставен колан.Според експертното заключение, ако е бил с правилно поставен изправен
обезопасителен колан на задна дясна седалка, при този механизъм на настъпване
на ПТП, най-вероятно голяма част от описаните
телесните увреждания е щяло да бъдат избегнати или ограничени.
Автомобилът
бил силно деформиран в лявата задна странична част при напречен кос удар. В
резултат на удара предният ляв буфер на локомотива е навлязъл силно в зоната на
купето. При свободно стоящ пътник на задната дясна седалка и без наличие на
предпазен колан и под действието на инерционните сили тялото на пострадалия е
контактувал с масивни елементи в купето, а след това е напуснал при полет,
падане и плъзгане по терена. Ударната сила е значителна от лявата страна по
тялото, за което свидетелстват и масивните увреждания в тази област.
Съгласно заключението на комплексната експертиза, постр.М. Т. получил уврежданията при ударни въздействия вътре в оборудването на
купето, а не при директен удар с елементи от влаковата композиция. Налице е
първоначално действие на значителна инерционна сила разположена наляво и назад
спрямо собствената координатна система. След твърде малко време е последвал
втори удар, от който е налице действие на инерционна сила с не малка величина в
обратна посока на първоначалната.
Според вещите лица, наличието на колан би предотвратило силно изместване на
тялото, но от своя страна би довело и до увреждания, които трудно биха могли в
достатъчна точност да се предвидят. При значителни инерционни сили и в
зависимост от направлението на удара, било възможно предпазния колан да причини
счупвания на кости и разкъсване на вътрешни органи.
Характеристиките на уврежданията, описани в медицинските документи и
техните локализации изключвали възможността да бъдат получени в резултат на
възпиращото действие на предпазния колан.
Според експертите, при поставен предпазен колан, при всички случаи
уврежданията биха съществували, но тяхната интензивност и степен на увреждане
не биха могли с точност да бъдат конкретизирани.
Трудно можело да се предвиди какви точно биха могли да бъдат уврежданията при
наличие на предпазен колан, но категорично биха могли да се получат и в степен значително по-малка от действителната.
Наличието на поставен
предпазен колан би намалило в
значителна степен тежестта на
уврежданията в сравнение с реално получените.
При поставен
предпазен колан, според вещите лица категорично
биха се получили по-ограничени травми,
но какви точно, не може да предвидят.
Възможно било при
наличие на предпазен колан и да не се достигне до летален изход, тъй като не би
съществувал пряк масивен удар по тялото с елементи на купето и елементи на
влаковата композиция.
По отношение на увреждащия лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна за периода 30.05.2019г. –
29.05.2020г.
И четиримата ищци са предявили на 14.05.2020г своята писмена застрахователна претенция до ответника
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но до приключване на
съдебното дирене по настоящото дело не
им е определено, респ. изплатено застрахователни обезщетения.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства.
Писмените цени относими, допустими и неоспорени от
страните.
Приема заключението на комплексната
съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза като подробно, обосновано и
ясно, включително
в оспорената му част, тъй като няма причини да се съмнява в обективността и
компетентността на вещите лица.
Цени заключенията на четирите
съдебно-психиатрични експертизи и една
съдебно-психологична като обосновани, ясни и неоспорени.
Кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като
релевантни, преки и непосредствени, а на
част от свидетелите, които са роднини на ищците -с оглед разпоредбата на чл.
172 ГПК, имайки предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявени са общо четири преки иска по чл. 432 ал.1 КЗ,
вр. с чл. 45 ЗЗД на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента
за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от
водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а
преценени по същество- основателни и
доказани, но предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по отношение на увреждащия автомобил, валидно към датата на
ПТП.
Ищците са изпълнили задължителната
процедура за доброволно уреждане на
спора със застрахователя. Приключването
на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния
рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия
случай то е приключило.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо и наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като деликвентът е осъден с вляза в сила присъда, а съгласно
чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези елементи от фактическия състав на деликта са безспорни и не се
нуждаят от повторно доказване по
настоящото дело.
С влязла в сила присъда по НОХД №
92/2022г на СлОС е установено, че подс.К.М.Т., като водач на застрахования при
ответника лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и в
частност чл. 51 ал.1 чл. 52 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 53 от ЗДвП, вменяващи му
безусловно задължение като водач на МПС да го управлява с особено внимание при
приближаване към железопътен прелез при спуснати бариери и включена светлинна и звукова сигнализация,
както и независимо от състоянието на светлинната и звукова сигнализация, да се
убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и
преминаването през прелеза е безопасно.
При призната в наказателния процес
вина на прекия причинител на смъртта на пострадалото лице, е налице
установеност на причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат.
В тежест на ищците е да докажат единствено
вида и размера на претърпените вреди, както и че са настъпили в причинна връзка
от ПТП.
Вредите като вид, интензитет и продължителност са
установени по делото от показанията на
няколко свидетели и заключенията на множество експертизи.
От свидетелските показания се установи, че ищцата
Л.О. живяла близо 30 години във фактическо съжителство с
постр.М. Т. и двамата имат три общи деца, които отгледали заедно.
Разбира ли се добре. М. Т. бил добър и грижовен, работел и издържал семейството си.
Неоснователно е възражението на ответника, че
фактическият съжител не е измежду лицата, които имат право на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане. Съгласно ППВС №4/61 и ППВС 5/69г, всяко лице
има право да претендира обезщетение за вреди от деликт при смърт на пострадал.
Неимуществени вреди имат право да претендират най-близките роднини, като:
низходящи, възходящи, съпруг, отглеждано, но неосиновено дете, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е сключен
граждански брак.
Съжителството
на съпружески начала е алтернатива на брачното съжителство и въпреки че не е
породено от юридическия факт – сключване на граждански брак, е доброволен съюз
между мъж и жена, при който партньорите споделят общо местоживеене, домакинство
и пр.
Затова, искът на фактическия
съжител е допустим, а по отношение на неговата основателност,
съдът съобразява степента на близост в
отношенията, мястото, което починалия е
заемал в живота на увредения, продължителността на съвместното съжителство и
др.
Установи се по делото, че дълги години
ищцата Л.О. съжителствала на съпружески начала с постр.М. Т. и от това
съжителство са родени три деца. Установи
се също, че двамата не са живели през цялото време заедно,
в едно домакинство, а разделени, тъй като М. Т. заминал да работи в чужбина за
да издържа семейството.
През 2009г, по време на една от
техните раздели, ищцата Л.О. сключила брак с друг мъж, което поставя под
съмнение нейната обич, вярност и привързаност
към М. Т.. Дори към датата на подаване на настоящата
искова молба, тя все още бе омъжена на същия мъж, а претендира за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на друг мъж.
Въпреки това, тя доказа продължително фактическо
съжителство с постр. М. Т. и претърпени неимуществени вреди от неговата смърт,
които е справедливо да бъдат компенсирани, но не в
претендирания размер.
Отчитайки всички гореизложени
обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди
сумата 60 000лв.
Искът до пълния му размер от
200 000лв следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Исковете на другите трима ищци са също
процесуално допустими, а преценени по същество- частично основателни.
Единият от тях- В.О./ вече М.Т.а/ с
установен по съдебен ред произход от
бащата, макар и в хода на настоящото дело .
Произходът
от бащата на другите две ищци – Е.О. и С.
Огнянови не е установен по съдебен ред, нито чрез припознаване .
Съгласно
ППВС № 5/ 24.011.1969 и ППВС
№4/1961, тези ищци също попадат в кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ако са огледани като родни деца
от починалия в резултат на деликт, без да са осиновени от него или припознати .
Макар М. Т. да не е вписан като техен
баща в актовете им за раждане, тъй като не ги е припознал приживе, по делото се установи, че той ги
отгледал от малки, обичал и издържал. Не се съмнявал в бащинството си и не ги делял. Те не познават
друг баща освен него и цял живот да го наричали и възприемали като такъв. Отношенията им се отличавали с обич, привързаност и взаимно уважение, присъщи за
отношенията родител-дете, а след
неговата смърт много плакали и
страдали.
Смъртта на родител независимо от възрастта и
обстоятелствата е тежък удар за неговите
деца и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените
душевни болки и страдания от загубата, която обичайно се преживява мъчително
и продължително.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост.
Справедливостта се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: претърпените душени болки и
страдания, техния интензитет и продължителност, настъпилите неблагоприятни
последици като емоционални, психически сътресения и пр.
Съобразявайки, че отношенията
между трите деца и починалия техен родител са били основани на обич, привързаност,
разбирателство и уважение, съдът намира за справедливо обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на техния баща сумата 120 000лв.
Обезщетението съдът присъжда в
еднакъв размер за трите му дъщери, тъй като не се установи някоя от тях да е страдала повече от другите, а и те са
претендирали обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер, поради което
съдът намира за справедливо да им бъде присъдено в еднакъв размер.
Исковете до пълните им размери от
200 000лв съдът отхвърля като
неоснователни и недоказани.
Независимо от установените топли
отношения между ищците и загиналия в ПТП техен родител , претендираното
обезщетение за разликата до 200 000 лв. е силно завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен
еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с
икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната и
обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите.
В отговора на исковата молба,
ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в ПТП М. Т., който
бил пътник в автомобила на задна седалка, без поставен обезопасителен колан, не
само нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, но и способствал за собственото си
увреждане и смърт.
Възражението е неоснователно.
Релевантно за съпричиняването по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се
стигнало до настъпване на вредоносния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем.
Съгласно трайната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна
на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не
е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем, а трябва да са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха
били в този обем, ако по време на произшествието, пострадалият е бил с правилно
поставен и изправен предпазен колан.
В настоящия случай, такива безспорни
доказателства не се събраха.
От заключението на приетата по делото
комплексна експертиза, в т.ч. дадените в с.з пояснения, не може да се направи категоричния извод, че при поставен
предпазен колан, постр. М. Т. би оцелял при ПТП .
От
експертното заключение, в т.ч. поясненията на вещите лица в с.з., не се установи по несъмнен начин, че
при поставен предпазен колан от постр.М. Т., смъртта му не би настъпила. А при отсъствие на категорични доказателства за
причинна връзка между поведението на пострадалия по време на реализцираното ПТП
и нестъпилия вредоносен резултат, обезщетението по чл. 432 ал.1 КЗ не подлежи
на редуциране.
За
да се приеме, че нарушението на чл. 137а ЗДвП е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постр.М. Т., е необходимо да е установено категорично по делото, че ако е бил с поставен
предпазен колан, би оцелял при процесното ПТП.
Даденото в тази насока експертно
заключение съдържа предположение за висока степен на вероятност от ненастъпване
на летален изход при поставен предпазен колан, поради което, съдът не приема за
доказано възражението за съпричиняване и няма основание за намаляване на обезщетенията
на ищците.
Върху
всяко присъдено обезщетение се дължи законна лихва ,считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане, която дата за всички
ищци е 14.05.2020г.
Не се спори по делото, че
ищците са предявили писмено застрахователната си претенция до ответника на тази
дата , поради което, следва да се приеме, че това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
Исковите
претенции на всички ищци за заплащане на законна лихва за периода от датата увреждането, която
е 10.01.2020, а не както е посочено в
ИМ 09.01.2020г , до 13.05.2020г вкл.
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК на всички ищци се дължат разноски съразмерно на
уважената част от техните искове.
Всеки
от тях е направил разноски в различен размер. Тъй като в представения по делото
списък, разноските са дадени в общ размер, съдът ги изчисли поотделно за всеки
ищец.
На
първият ищец Л.О. се дължат разноски в размер на 402 лв
от общо 1340лв, в т.ч: 1040лв- д.т.
; 100лв- допълн. д.т. и 200 лв за СПЕ.
На
вторият ищец Е.О. се дължат разноски в
размер на 1467лв от общо 2445лв,
в т.ч. : 1040лв –д.т, ; 1000лв- допълнителна
д.т.; 200лв- СПЕ и 200лв- КАТСМЕ; 5лв- д.т. за удостоверение.
На третият
ищец С.О. се дължат разноски в
размер на 867 лв от общо 1445лв, които включват: 1040лв- д.т.;
200лв-за СПЕ и 200лв –КАТСМЕ и 5лв- д.т. за удостоверение
На
четвъртият ищец В.О. се дължат разноски в размер на 987 лв от общо 1645лв,
които включват: 1040лв- д.т.; 200лв-за съдебно-психологична експертиза; 200лв –
за съдебно-психиатрична експертиза и 200лв –КАТСМЕ и 5лв- д.т. за
удостоверение.
В
полза на процесуалният представител на
ищците се дължи адв. възнаграждение, уговорено за всички ищци по реда на чл. 38
ал.1 т.2 ЗА.
Тъй като и четирите иска са частично
уважени, съгласно практиката на ВКС, в
случаите по чл. 38 ал.2 ЗА, при частично уважен иск, възнаграждението се
определя въз основа на цената на предявения иск
по реда на Наредбата за минималните размери за адв.възнаграждения и така
изчисленото минимално възнаграждение, се редуцира съобразно размера на
уважената част от иска.
Пресметнато по този начин, възнаграждението
на процесуалния представител на ищците на база материален интерес от 200 000лв, възлиза в размер на 12 650лв., а с включен ДДС- 15 180
лв.
Съразмерно на уважената част от иска на
първия ищец/ 60 000лв, адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответника възлиза
размер на сумата 4554лв.
с включен ДДС.
Съразмерно
на уважената част от исковете на останалите трима ищци /120 000/,
дължимото адв. възнаграждение възлиза на 9108
лв с включен ДДС .
Общият размер на адв. възнаграждение, който
ответникът бива осъден да заплати на процесуалния представител на ищците е 31878 лв с включен ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците
дължат на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, които съгласно
представения по делото списък възлизат в
размер на сумата 20 160лв с включен ДДС.
Към списъка са представени
доказателства за платена в брой сума в
размер на 6720лв, платена за всеки от тримата ищци, с изключение на ищеца Л.О.,
което сумарно прави 20160лв , поради което съдът не й
възлага в тежест разноски съразмерно на отхвърлената част от нейния иск.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковете на
останалите трима ищци /80 000лв/,
всеки от тях дължи на ответника разноски
за адв. възнаграждение, в размер на сумата 2688 лв. , а с включен ДДС – 3225.60 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното от ответника адв.
възнаграждение, което е под минималния размер по Наредба №1/ 09.07.04г
Що се отнася до искането на ищците,
направено в последното с.з. да им бъдат възстановени част от разноските за д.т.
поради влязлата в сила присъда в хода на настоящото производство, следва да се спомене,
че към момента на плащането е нямало
влязла в сила присъда, т.е. към този момент е било налице основание да се плати
съответната д.т., поради което не следва
да им бъде връщана обратно като недължимо платена.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********,
представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К., да заплати на Л.И.О. ***, с ЕГН -********** и
съдебен адрес:г***, чрез адв.С.Ч. от САК, сумата от 60 000лева /шестдесет
хиляди лева/- обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на
нейния фактически съжител М. И. Т., настъпилата на 10.01.2020г в резултат на ПТП от 09.01.2020г, виновно причинено от
К.М.Т. като водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва, считано
от 14.05.2020г. до
окончателното изплащане и сумата
402
лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс
Баучер“№87, ЕИК-*********,
представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К., да заплати на Е. Л.О. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.С.Ч. , сумата 120 000лева
/сто и двадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща М. И. Т., настъпилата на 10.01.2020г в резултат на ПТП от 09.01.2020г, виновно причинено от К.М.Т., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане
и сумата 1467лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс
Баучер“№87, ЕИК-*********, представлявано
заедно от С. С. П.и К. Д. К., да заплати на С.
Л.О. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Ч. , сумата 120 000лева /сто и двадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща М. И.
Т., настъпилата на 10.01.2020г в
резултат на ПТП от 09.01.2020г,
виновно причинено от К.М.Т., като водач
на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане
и сумата 867 лв
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс
Баучер“№87, ЕИК-*********,
представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К., да
заплати на В. М.Т.А
с ЕГН-********** , със съгласието на
нейната майка и законен представител Л.И.О.,
с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Ч. от САК,
сумата от 120 000 лева /сто и
двадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща М. И. Т., настъпилата на 10.01.2020г в резултат на ПТП от 09.01.2020г, виновно причинено от К.М.Т., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2020г. до
окончателното изплащане и сумата 987 лв – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Л.И.О., Е. Л.О., С. Л.О. и В. М.Т.А със съгласието на нейната майка и законен представител Л.И.О.,***“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********, искове по чл. 432 ал.1 КЗ до пълните им размери от 200 000лв, както и исковите им претенции за заплащане на законна лихва за
забава върху всяко присъдено обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.01.2020г до 13.05.2020г включително.
ОСЪЖДА
ЗД„Б.и.“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********, представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К., да
заплати на адвокат С.С.Ч.
от САК, с ЕГН- **********, с личен номер от единния адвокатски
регистър № ********** и адрес на дейност: гр.С., ул.“Т. у.“№*, ет № *, сумата от 31 878 лева. /тридесет и една хиляди, осемстотин седемдесет и
осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38
ал.1, т.2 ЗА безплатна адвокатска помощ
на ищците по гр.дело № 45/2021г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА Е. Л.О. с ЕГН-**********, С. Л.О. с ЕГН-********** и В. М.Т.А
с ЕГН-**********, със съгласието на нейната майка и законен
представител Л.И.О., с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.С.Ч., да заплатят
всеки от тях на
ЗД„Б.и.“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
бул.„Джеймс Баучер“87, ЕИК-*********, сумата
от 3 225.60лв, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: