РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Велико Търново , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110103206 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е собственик на имот
№ ***, находящ се в с. ***, общ. *** и че на 04.12.2015г. законният му представител е
констатирал извършването на незаконна сеч в него, при която са отсечени над 35
дървета от вида черен бор с диаметър на ствола – 40 см, които не са били маркирани с
контролна горска марка /КМГ/. Ищецът уточнява, че количеството незаконно добитата
от имота му дървесина възлиза на 28, 30 куб. метра и е на стойност 3050, 64 лв.
Изтъква, че в този период се е извършвал добив на дървесина в съседния имот № *** и
че са били премахнати граничните точки между двамата имота. Посочва, че в близост
до имота му е установено нарушение и в държавния горски фонд, като са били
отсечени 7 бр. немаркирани дървета от същия вид. Допълва, че незаконно отсечената
от имота му дървесина е установена на временен склад в близост до него, както и че е
подал сигнал до полицията за случая. Ищецът твърди, че на място е бил извършен
оглед на местопроизшествие от разследващ полицай в присъствието на служители на
втория ответник, при който дървения материал от временния склад, добит от
горепосочените имоти, бил оставен за отговорно пазене на трето за делото лице.
Ищецът изтъква, че служители на двамата ответници са знаели, че част от незаконно
1
добитата дървесина във временния склад е негова собственост, но въпреки това
първият ответник не го е уведомил за хода на разследването, не го конституирал като
ощетено лице в производството, не му връчил акт за спиране на досъдебното
производство и не му върнал задържания дървен материал, а го предоставил на втория
ответник, без последният да е негов собственик, за да го ползва по предназначение или
да го продаде. Ищецът уточнява, че действията, с които го е увредил втория ответник
се свеждат до това, че не му е върнал процесния дървен материал, за да го ползва по
предназначение като собственик респ. при поискване не му е заплатил получената от
продажбата на дървесината му цена. Смята, че горепосочените действия на двамата
ответници имат противоправен характер, тъй като още в началото на наказателното
производство са знаели, че задържаната дървесина му принадлежи, но не са му я
върнали и са попречили да упражнява правото си на собственост. В тази връзка
изтъква, че ответниците с действията си са съпричинили вредоносния резултат, поради
което следва да отговарят солидарно за репарирането му. По изложените съображения
ищецът иска от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3050, 64
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмеримо с
равностойността на задържания негов дървен материал, както и сумата от 1563, 65 лв.
– мораторна лихва за периода от 05.12.2015г. до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба първият ответник оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД и в тази връзка изтъква, че в хода на
наказателното производство не са отменяни от съда действия /актове/ на
прокуратурата, за да е налице твърдяната от ищеца тяхна противоправност. Изтъква, че
в настоящото производство гражданския съд не може да преценява противоречие със
закона на тези актове на прокуратурата. Този ответник възразява, че с оглед предмета
на разследване по досъдебното производство - престъпление по чл. 235 ал. 1 НК, което
е на формално извършване, ищецът няма нито качеството на пострадал, нито на
ощетеното ЮЛ, за да може да бъде конституиран в процеса. Възразява, че задържаната
в хода на разследването по ДП № 518/2015г. на РУ – *** дървесина е приобщена като
веществено доказателство и по отношение на нея е налице законосъобразно
произнасяне по реда на чл. 111 ал. 4 НПК. Този ответник оспорва да са налице виновни
действия или бездействия на негови служители, от които пряко и непосредствено да са
произтекли вреди за ищеца и в тази връзка отрича наличието на причинно – следствена
връзка между твърдяното поведение и настъпилия вредоносен резултат. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване по давност на ищцовите вземания. С
тези доводи моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
2
С отговора на исковата молба втория ответник оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Възразява поведението му по продажбата на дървесината,
която е била веществено доказателство по ДП № 518/2015г. на РУ – ***, да е
противоправно. Акцентира, че тази продажба е извършена въз основа на влязъл в сила
акт на прокуратурата и изтъква, че е бил длъжен да изпълни същия, като няма
правомощия да върне дървесината на ищеца респ. да му предаде цената от продажбата
й. В тази връзка сочи, че единствено в прерогативите на първия ответник, а не в
неговите, е да се разпорежда с приобщените в досъдебната фаза на процеса веществени
доказателства. Възразява, че не е било установено в хода на разследването каква част
от продадената дървесина е била незаконно добита от имота на ищеца, тъй като в този
район е имало незаконна сеч в още два имота. Възразява, че не е увредил ищеца и не се
обогатил за негова сметка, тъй като получената от продажбата на дървесината цена не
е задържана от него, а е преведена по банкова сметка до приключване на досъбеното
производство, което в момента на е спряно. По тези съображения моли за отхвърляне
на иска с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, а и от нот. акт за покупко – продажба № 57, том
III, рег. № 5324, дело № 446/2008г. на нотариус *** се установява, че ищцовото
дружество е собственик на имот № ***, с площ от 17, 800 дка, находящ се в землището
на с. ***, общ. ***, местността „***” и представляващ иглолистна гора, разположена в
о*** от горския фонд.
Не е спорно по делото, че на 05.12.2015г. законният представител на ищеца е
подал сигнал до полицията за незаконна сеч на немаркирана дървесина в
горепосочения имот, във връзка с който е образувано ДП № 518/2015г. по описа на РУ
– *** за престъпление по чл. 235 ал. 1 НК. На същата дата е извършен оглед на
местопроизшествие, а след трасиране на границата между имоти с № *** и № *** от
лицензиран геодезист на 09.12.2015г. е извършен повторен оглед на ищцовата гора,
при който са установени 18 броя пънове на прясно отсечени дървета от вида черен бор,
немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. Незаконна сеч на дървета от същия вид
е констатирана и в имот № ***, както и в съседния имот № ***, който попада в
държавния поземлен фонд. Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства /листи 51-88/ се установява, че към
05.12.2015г. в имот № *** е извършван добив на дървесина, за което е издадено
позволително за сеч № 0273817/16.11.2015г. Добив на дървесина е бил разрешен и в
имота на ищеца по позволително за сеч от 17.03.2015г. /лист 72 от ДП/. При огледите
3
на местопроизшествието е установено, че във временния склад на имот № ***, до
който водят следи от верижна техника от трите гореспоменати имота, както и следи от
извличане на дървета, е струпано неустановено количество трупи /протокол за оглед от
05.12.2015г. и фотоалбум към него/. Същите не са маркирани и са предадени на
отговорно пазене на трето за делото лице /лист 24 от ДП/. При извършените на
09.12.2015г. и на 10.12.2015г. огледи на временния склад е установено, че общото
количество на намерената дървесина от вида черен бор е 50 пл.куб.м. и че при
контролното налагане на шайби от две трупи с пънове в имота на ищеца е налице
пълно съвпадение. По разпореждане на наблюдаващия прокурор дадено с
постановление от 08.12.2015г. въпросното количество дървесина е иззето като
веществено доказателство, транспортирано до ремонтната работилница на ДЛС „***”
и оставено на отговорно пазене на негов служител /листи 100, 47-49 от ДП/.
Назначените по делото лесотехническа и допълнителна лесотехническа експертизи са
дали заключение съответно на 17.12.2015г. и на 08.02.2016г.
С писмо от 25.03.2016г. вторият ответник е уведомил наблюдаващия прокурор,
че оставената му за отговорно пазене дървесина е с бързо влошаващи се качества и
подлежи на бърза продажба съгласно чл. 122 от Закона за горите /ЗГ/, поради което е
поискал от него произнасяне в съответствие с нормата на чл. 111 ал. 4 НПК. С
постановление от 29.03.2016г. прокурора по ДП е разпоредил иззетата като веществено
доказателство 50 пл. куб.м. дървесина да се предостави на втория ответник за ползване
или да се продаде, а получената сума да се внесе в търговска банка, обслужваща
държавния бюджет. Съображенията за това произнасяне са, че дървесината подлежи на
бърза развала и че в съответствие с чл. 235 ал. 7 НК, като предмет на престъплението
по чл. 235 НК, се отнема в полза на държавата. От писма на втория ответник с изх. №
1998/08.04.2016г. и с изх. № 2963/27.05.2016г. се установява, че процесната дървесина
не е възможно да се полза по предназначение от него, тъй като е строителна, както и че
е продадена на проведен на 25.05.2016г. търг за сумата от 3611 лв., която е вложена в
търговска банка.
Няма спор по делото, че с постановление от 05.04.2016г. наблюдаващият
прокурор е спрял наказателното производство по ДП № 518/2015г. по описа на РУ –
*** водено за престъпление по чл. 235 ал. 1 НК на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК. С
молби от 02.06.2016г. и от 15.06.2016г. ищеца, чрез законният си представил, е поискал
да му бъде връчен препис от постановлението за спиране, което му е отказано с
резолюции на наблюдаващия прокурор от 06.06.2016г. и от 17.06.2016г., тъй като
престъплението по чл. 235 ал. 1 НК е на формално извършване и няма пострадал от
него. С постановление от 31.08.2016г. прокурор от ОП – *** е оставил без уважение
жалбата на ищеца от 21.07.2016г. срещу посочените по – горе актове на РП – ***. На
09.11.2018г. ищеца, чрез законният си представител, е поискал да бъде конституиран
4
като пострадал – ощетено юридическо лице по висящото ДП.
С молба от 26.11.2020г. ищецът е поискал вторият ответник да му върне
предадената му от РП – *** дървесина или да му бъде заплатена нейната стойност по
пазарни цени.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно се установява, че отсечената в процесния имот дървесина е с
общ обем от 25 пл.куб.м. на обща стойност 2008, 45 лв. без ДДС, като 11, 17 куб. м. са
едра строителна дървесина с диаметър над 30 см. на стойност 1005, 30 лв., 10, 88 куб.м.
са едра строителна дървесина с диаметър между 18-29 см. на стойност 870, 40 лв. и 2,
95 куб.м. дърва за огрев на стойност 132, 75 лв. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че е извършил оглед на място и че процесния имот е в състоянието, което
е имал към края на 2015г. Разяснява, че за да остойностти незаконно отсеченото
количество дървесина е съобразил, както цените, по които се продава дървесина от
частни търговци, така и цените на ДЛС *** и на общинското предприятие на Община
***.
От представените от ищеца 3 броя фактури, извадка от НСИ за 2015-2016г. и
ценоразпис за продажба на дървесина от временен склад на ТП ДСГ *** към
19.01.2015г. е видно, че за процесния период единичната цена на кубик дървесина в
зависимост от диаметъра варира от 101 лв. до 89 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна и с гаранционно – обезпечителен
характер. Тя възниква и съществува, доколкото лице, на което възложителят е
възложил известена работа, е причинил вреди на друго лице при и по повод
изпълнението й. Тук възложителят не отговаря лично за своите действия или
бездействия, а за противоправното поведение на прекия причинител на вредата.
Следователно отговорността на възложителя е предпоставена от кумулативното
проявление на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между тях и вина. В
случая, за да се ангажира отговорността на ответниците следва да се установи, че
длъжностни лица от състава им са имали виновно и противоправно поведение, което е
причинило вреда на ищеца, за чието поправяне те отговарят солидарно /чл. 53 ЗЗД/.
От процесуална гледна точка и при съобразяване диспозитивното начало в
гражданския процес /чл. 6 ал. 2 ГПК/, съдът дължи произнасяне относно наличието на
деликтно поведение на представители на ответниците само по въведените с исковата
5
молба техни действия или бездействия. Понастоящем ищецът иска да ангажира
отговорността на първия ответник, поради това че е лишен от възможност да участва
като страна в досъдебната фаза на процеса - не е конституиран като ощетено лице -
пострадал, не е уведомяван за хода на разследването и не му връчен акт за спиране на
досъдебното производство, както и поради незаконно задържане на собствения му
дървен материал в нарушение на нормата на чл. 111 ал. 2 НПК и предоставянето му на
втория ответник.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че е налице твърдяното от
ищеца поведение на представители на Прокуратурата относно неучастието му като
страна в досъдебното производство. Въпреки искането му от 09.11.2018г. ищецът не е
конституиран като пострадал – ощетено юридическо лице по висящото ДП, на два
пъти /06.06.2016г. и на 17.06.2016г./ е отказано да му бъде връчено постановлението за
спиране на разследването и категорично не е уведомяван за хода на делото.
Това поведение на представителите на първия ответник обаче нито е
противоправно, нито има за своя присъща и закономерна последица твърдяната от
ищеца вреда. На плоскостта на деликтната отговорност действието е неправомерно,
ако е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки че не
са налице необходимите за извършването му предпоставки респ. бездействието ще е
противоправно, когато не се предприеме действие, което следва да бъде извършено по
силата на правна норма или което е поискано и не е извършено, въпреки че са налице
предвидените в закона предпоставки за извършването му.
По аргумент от чл. 74 НПК с правата на пострадал от престъпление в
досъдебната фаза на процеса се ползват само физическите лица респ. техните
наследници. Само пострадалият има право да бъде информиран за хода на
разследването и да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на
наказателното производство /чл. 75 ал. 1 НПК/. В случая ищецът е юридическо лице и
е регистриран като търговско дружество, поради което не може да бъде пострадал по
смисъла на процесуалния наказателен закон. Ощетеното юридическо лице, какъвто
може да бъде ищцовото дружество, не е участник в досъдебната фаза на процеса, а
единствено в съдебната й част, където може да заеме ролята на граждански ищец /арг.
чл. 84 ал. 1 НПК и чл. 85 ал. 3 НПК/. Друг е въпроса, че престъплението по чл. 235 ал.
1 НК е на формално, на просто извършване, тъй като в престъпния му състав липсва
описан съставомерен резултат, поради което не може да възникне фигурата на
пострадал или ощетено юридическо лице. Следователно ищцовото дружество нито
може да бъде конституирано като пострадало лице в досъдебното производство, нито
има право да бъде информиран за хода на разследването, нито му се дължи връчване на
акт за спиране на наказателното производство, нито е легитимиран да го обжалва /арг.
6
чл. 244 ал. 5 НПК/. По тези съображения актовете на наблюдаващия прокурор, с който
е отказано на ищеца да се връчи постановлението за спиране на делото, както и
неуважаване на молбите му да бъде конституиран по делото и да бъде информиран за
неговия ход са в пълно съответствие с процесуалния закон, което изключва тяхната
противоправност. В тази връзка липсва неправомерно бездействие на представители на
първия ответник относно участието на ищеца като страна в досъдебната фаза на
наказателния процес. Нещо повече, дори това поведение на представителите на
Прокуратурата да бе противоправно, то липсва изискуемата по закон причинна връзка
между него и вредите. Теорията на адекватно причинява изисква вредоносния резултат
да е обективно, необходимо и закономерно следствие от противоправното деяние.
Неконституирането на ищеца като участник в наказателното производство няма за
неизменна последица процесната вреда – невъзможност да ползва и да се разпорежда с
приобщената като веществено доказателство дървесина, доколкото и дори да е страна в
процеса, тя би могла да настъпи.
Разпорежданията на наблюдаващия прокурор относно приобщаването на
предмети и вещи като веществени доказателства и последващите действия с тях обаче
могат да причинят процесната вреда, стига неговото поведение и актове да нарушават
въдените в процесуалния закон изисквания в тази насока. В този смисъл ще е налице
противоправност в действията на прокурора по отношение на веществените
доказателства, когато приобщените по делото вещи не са свързани с разследваното
престъпление – не са предназначени и не са послужили за извършването му, върху тях
няма следи от него и не са негов предмет, когато е постановен отказ за връщане на
веществените доказателства, без същия да е обоснован със затруднение на
разкриването на обективната истина и без същите да са предмет на административно
нарушение, когато се задържа вещ без да е налице спор по смисъла на чл. 113 ГПК и
когато веществените доказателства не се съхраняват и опазват до приключване на
наказателното производство респ. не са върнати на лице, от което са иззети при
прекратяването му.
Понастоящем е безспорно установено, че ДП № 518/2015г. по описа на РУ – ***
е образувано и се води за престъпление по чл. 235 ал. 1 НК за извършена незаконна сеч
в три горски имота в землището на с. ***, между които и този на ищеца с № ***.
Безспорно се установи, че в имота на ищеца има сеч без редовно писмено
позволително на 18 броя дървета от вида черен бор, както и че същите са част от
установена във временния склад на имот № *** немаркирана с КГМ дървесина с общ
обем от 50 пл.куб.м. Последната е иззета като веществено доказателство по
досъдебното производство по разпореждане на наблюдаващия прокурор от
08.12.2015г. В случая приобщената по ДП дървесина има характеристиките на
веществено доказателство, тъй като от една страна върху нея има следи от
7
разследваното престъпление, а от друга – е негов предмет.
Противно на ищцовите твърдения наблюдаващият прокурор не е дължал да му
върне приобщения като веществено доказателство незаконно добит от имота му
дървен материал, нито е действал неправомерно като го е предоставил на втория
ответник респ. е разпоредил продажбата му с влагане на получената от нея цена в
съответната търговска банка. Престъплението, за което се води досъдебното
производство засяга реда за функциониране на горскостопанския отрасъл и има за свои
предмет незаконно отсечената дървесина. Единствено в правомощията на прокурора е
да реши за какво престъпление от общ характер да повдига и поддържа обвинение /чл.
46 ал. 1 НПК/ и нито наказателният, нито гражданският съд могат да се наместват и да
изземват това му правомощие. В случая разследването по делото се води да
престъпление по чл. 235 ал. 1 НК и по изричното указание на материалния закон /чл.
235 ал. 7 НК/ предмета на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако
липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност. Въпросната правна норма
не прави разграничение дали незаконно добитата дървесина от горския фонд е от гори
собственост на държавата, общините или гражданите. Същата се отнема всякога, дори
да е установено, че е принадлежала на частноправни субекти, тъй като е придобита
чрез престъпление и не подлежи на връщане или възстановяване /арг. чл. 53 ал. 2 б. „б”
НК вр. чл. 235 ал. 7 НК/. Дори собственикът на гората без спазване на предвидената
процедура и издадено надлежно позволително не може да извършва сеч в своя имот.
Съществуването на нормата на чл. 235 ал. 7 НК препятства прокурора да върне иззета
като веществено доказателство дървесина преди приключване на наказателното
производство, тъй като запазването й по делото обезпечава нейното отнемане. Предвид
на това същата не може да се върне на правоимащия, от когото е иззета. В тази връзка
и доколко по силата на закона /чл. 122 ЗГ/ дървесината е с бързо влошаващи се
качества т.е. подлежи на бърза развала, наблюдаващият прокурор в съответствие с
разписаното в чл. 111 ал. 4 НПК правило за поведение е разпоредил предоставянето й
за ползване на втория ответник респ. продажбата й. Следователно постановлението му
от 29.03.2016г. е издадено при наличието на законовите предпоставки на чл. 111 ал. 4
НПК, което изключва наличието на противоправност в неговото поведение.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че наведените от
ищеца действия и бездействия на представители на прокуратурата не са неправомерни
и нямат противоправен характер, което прави безпредметно изследването дали са
налице останалите предпоставки от състава на чл. 45 ЗЗД. Достатъчно е да липсва един
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, за да се изключи
деликтната отговорност на прекия причинител на вредата, а оттам и възможността да
се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работата.
8
В случая не е налице противоправност и в действията и поведението на
служители на втория ответник, тъй като приемането на дървесината за отговорно
пазене, последващата й продажба и внасянето на получената цена в съответната банка
са в изпълнение на законови разпореждания на наблюдаващия прокурор, който
ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното и
своевременното му провеждане /чл. 46 ал. 2 т. 1 НПК/. Служителите на втория
ответник не могат да откажат приемането на дървесината за отговорност пазене /арг.
чл. 110 ал. 4 НПК/, нито могат да я върнат на ищеца респ. да му изплатят получената от
продажбата й цена, тъй като по въпроса за веществените доказателства в досъдебната
фаза на процеса се произнася прокурора /арг. чл. 109-113 НПК и чл. 243 ал. 2 НПК/.
След като поведението на втория ответник е изцяло съобразено с актовете и
разпорежданията на наблюдаващия прокурор, същото не е противоправно, което по
вече изложените съображения изключва възможността за ангажиране на деликтната му
отговорност.
По изложените съображения от събраните по делото доказателства не се
установи служителите на ответниците да са имали противоправно поведение, което да
е в причинна връзка с увреждането на ищеца, поради което иска за солидарното им
осъждане с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва се отхвърли изцяло.
Неоснователността на главния иск предпоставя неоснователността и на акцесорния иск
за лихви по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, тъй като липсата на главно задължение изключва забавата
на ответниците респ. дължимостта на претендираната от тях лихва.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по разбиране на
настоящия състав, с оглед на наличните по ДП данни и начина по който е осъществена
ръководната роля на прокуратурата по см. на чл. 46 ал. 1 НПК е възможно да е налице
нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване по делото по чл. 6 § 1 от
ЕКЗПЧ.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за разноски се явява
неоснователна. В полза на ответниците, доколкото в процеса за защитавани от
юрисконсулт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП в размер на по 150 лв. за всеки
от тях.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БОЛЕТУС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „Найден Геров” № 1, с управител *** против
9
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша” № 2 и
РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – гр. В. Търново, бул. „България” № 23,
искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за солидарното им
осъждане да заплатят сумата от 3050, 64 лв. – главница, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, съизмеримо с равностойността на иззетия като
веществено доказателство по ДП № 518/2015г. по описа на РУ – *** незаконно добит
от собствения му имот № ***, находящ се в землището на с. ***, общ. *** дървен
материал, както и сумата от 1563, 65 лв. – мораторна лихва за периода от 05.12.2015г.
до датата на предявяване на иска – 30.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба, КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „БОЛЕТУС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „Найден Геров” № 1, с управител *** ДА ЗАПЛАТИ на
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша” № 2
СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БОЛЕТУС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „Найден Геров” № 1, с управител *** ДА ЗАПЛАТИ на
РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – гр. В. Търново, бул. „България” № 23
СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10