№ 509
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
ИВ.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100503028 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ПЛ. Д. М.,
ЕГН ********** и Н. ЗЛ. М. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Варна, жк
„Вл.В.“, бл. 204, вх. 3, ет. 2, ап. 65, чрез адв. М.Н., против решение № 1556/03.11.2021г. по
гр.д. № 4493/2021г. на 39-ти състав на ВРС, с което са отхвърлени предявените от тях срещу
Банка ДСК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Московска
№19, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ПЛ. Д.
М. сумата от 2000 лева, а на Н. ЗЛ. М. сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях стрес, безпокойство, неудобства,
загубеното време, влошено здравословно състояние, нерви, напрежение от пререкания с
банковата институция, уронване честта и достойнството им, както и доброто им име в
обществото, в резултат на неправомерните действия на служителите на ответника, а именно:
че на 16.05.2020г. и 18.05.2020г. неправомерно са усвоени от ответника суми в общ размер
на 1480.53 лв. от банковата сметка на ищцата, а за периода юни 2020г.- септември 2020г.,
служители на ответника са притеснявали по телефон ищците ежемесечно за плащане на
отложени месечни вноски по кредити и ги заплашвали с предприемане на действия за
принудителното им събиране, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на исковата молба – 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, като
1
неоснователни и са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК да заплатят на Банка
ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Московска
№19 сумата от 400 лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
Считат първоинстанционното решение за неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по
подробно изложените в жалбата основания.
Молят се за отмяна на цялото решение. Претендират присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Московска №19, чрез юк ЕЛ.СТ. в писмен отговор
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Относно така предявените иск се излагат следните твърдения, респективно
въражения от страните:
В исковата си молба ПЛ. Д. М., ЕГН ********** и Н. ЗЛ. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Варна, ж.к. Вл. В., бл.204, вх.3, ет.2, ап.65, чрез адв. М.Н., насочена
срещу Банка ДСК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
Московска №19, са предявили искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на
ответника да им плати обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на ПЛ. Д. М.
сумата от 2000 лева, а на Н. ЗЛ. М. сумата от 3000 лева, изразяващи се в претърпени от тях
стрес, безпокойство, неудобства, загубеното време, влошено здравословно състояние, нерви,
напрежение от пререкания с банковата институция, уронване честта и достойнството им,
както и доброто им име в обществото, в резултат на неправомерните действия на
служителите на ответника, а именно: че на 16.05.2020г. и 18.05.2020г. неправомерно са
усвоени суми в общ размер на 1480.53 лв. от банковата сметка на ищцата, а за периода юни
2020г.- септември 2020г., служители на ответника са притеснявали по телефон ищците
ежемесечно за плащане на отложени месечни вноски по кредити и са ги заплашвали с
предприемане на действия за принудителното им събиране, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба – 26.03.2021г. до окончателното изплащане
на задълженията.
Навели са твърдения, че на 14.05.2020г., във връзка с въведеното от 13.03.2020г. от
Народното събрание на Република България извънредно положение, свързано с пандемията
от разпространение на вирус COVID-19 и приетия Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, с оглед направено искане за отсрочване на погасителни вноски
по кредита, в качеството си на кредитополучатели сключили с „Банка ДСК" АД
допълнително споразумение към Договор за жилищен и ипотечен кредит от 02.08.2018г. В
т. 1.1 от Допълнителното споразумение, уговорили 6 месечен гратисен период за заплащане
на лихва и главница. Срокът на гратисния период следвало да се прилага от 15.04.2020г.
Крайната падежна дата за окончателното издължаване на кредита бил 15.02.2039г. Съгласно
2
т.1.3 от Допълнителното споразумение, начислената по време на гратисният период лихва
следвало да се заплаща от кредитополучателите след изтичане на гратисния период, на
равни вноски до крайния срок за издължаване на кредита по т.1.2. Съгласно т.4, по време на
гратисния период по т. 1.1, се дължало заплащане на застрахователна премия. Към момента
на подписване на споразумението остатъчният дълг на ищците по кредита бил в размер на
40665.67 евро, като гратисният период, за който не се дължали главница и лихви е бил от
15.04.2020г. до 15.09.2020г., като за този гратисен период дължима останала единствено
застраховка в размер на 15.25 евро месечно. Съгласно т.8 от споразумението, дължимите
месечни вноски се събирали служебно на падежната дата от кредитора от авоара по
разплащателна сметка № 02/**********, с титуляр П.М..
На същата дата-14.05.2020г., сключили още едно допълнително споразумение към
Договор за кредит Експресо № 870085285860, описан като договор за потребителски кредит
от 19.12.2017г., във връзка с въведеното на 13.03.2020г. извънредно положение. Срокът за
погасяване на кредита се удълил с 6 месеца, като крайната падежна дата за окончателното
издължаване на кредита станала 15.01.2026г.. Остатъчният дълг на ищците по кредита бил в
размер на 19 781.69 евро, като гратисният период, за който не се дължали главница и лихви
бил от 15.04.2020г. до 15.09.2020г.. За този гратисен период се дължи единствено
застраховка в размер на 10.22 евро месечно. Съгласно т. 8 от споразумението, дължимите
месечни вноски се събирали служебно на падежната дата от кредитора от авоара по
разплащателна сметка № 02/********** на П.М..
Горепосочените спорпазумения са били сключени от ищците и „Сосиате Женерал
Експресбанк“ АД, но поради правното и оперативно влИВ.е на банката в „Банка ДСК“ АД,
процесните споразумения се считали сключени с „Банка ДСК“ АД. Н.М. имала качеството
на съдлъжник ,П.М.-на кредитополучател, като и по двата договора е било уговорено, че
обслужването ставало от разплащателната сметка на П.М.. .
На 15.05.2020г., ищецът П.М. сключил с ответника трето
споразумение-допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта на физически лица. Въпреки сключените допълнителни споразумения,
ответникът на 15.04.2020г. усвоил от сметка на ищеца П.М. 306.34 евро, които не били
достатъчни за месечната вноска по процесните кредити и същите са разпределени по
следния начин: 203.58 евро главница, лихва в размер на 92.43 евро и застраховка 10.33 евро.
След сключване на процесните спорпазумения, понеже те се прилагали със задна дата-
15.04.2020г., ответникът следвало да върне по банкова сметка на ищеца П.М. сумата от
296.01евро, представляваща сбор от 203. 58 евро главница и лихва в размер на 92.43 евро,
но това не се случило.
На 16.05.2020г., при пазаруване в квартален магазин в ж.к. Вл.В., ищцата Н.М.
направила неуспешен опит да плати с банкова карта, издадена по разплащателната й сметка
в Банка ДСК с № **********. Установила, че средствата тпо сметката й са били блокирани
и не може да разполага с тях. Понеже и двамата със съпруга й били безработни, разчитали
на средствата от тази сметка. Ден преди това получила по сметката си от майка си голяма
3
сума-1463.25лв. Отново потърсила майка си за помощ. Чак на 18.04.2020г.-понеделник,
майка й успяла да й изпрати 150.00лв.
На 18.05.2020г. съпрузите посетили клона на ответника в жк „Вл.В.“ и разбрали, че с
наличните средства на ищцата е била погасена масечната вноска по кредита: 711.99 лв. и
768.54 лв. с основание просрочен кредит, въпреки подписаните споразумения за гратисен
период от 6 месеца, считано от 15.04.2020г. На същия ден след дълги разговори със
служители на ответното дружество, по банковата сметка на ищцата били върната част от
сумата – 738.71 лв. Тази сума отново била блокирана и усвоена от банката. Едва на
27.05.2020г., ответникът възстановил по сметка на ищцата сумата от 1391.00 лв. Дни след
това започнали ежемесечни телефонни обаждания от служители на ответника, с които ги
уведомявали, че кредитите им са в просрочие и ще бъдат предприети мерки за събирането
им със съдебен изпълнител. Налагало се всеки път да обясняват, че не са в просрочие,
защото имат подписани споразумения с банката.
След изтичане на гратисния период, дължимата вече месечна вноска по двата кредита
била усвоена от ответника от банкова сметка на ищцата, а не от сметка на ищеца, както е по
договор. Понеже двамата били в чужбина, не могли да посетят клон на банката. Наложило се
да звънят на кол-център , но не им било оказано необходимото съдействие. Едва на
19.10.2020г. при връзка по електронна поща, получили уверение от мениджър на банката, че
в системата ще бъде отразено, че кредитът се обслужва не от сметката на ищцата, а на
съпруга й.
Така развилата се ситуация от м.май 2020г. до октомври 2020г., се отразила на
психиката на ищците, като същите започнали да страдат от безсъние от момента на
неправомерното усвояване на сумите от сметката на ищцата до връщането й от ответника
девет дни по-късно. Ищците станали изнервени, натоварени с негативни емоции от
преживяването, уронване честта и достойнството им, както и доброто им име в обществото.
Ищцата отново започнала да получава панически атаки, които от години не е имала, като
същите се проявявали при нея при преживяване на голям стрес. Кръвното им налягане се
повишило в дните, през които се налагало да се справят с неправомерното поведение на
служители на ответника, като се налагало да приемат медикаметни. Стресът им бил свързан
с безсилието и унижението на което били подложени да се молят на ответника да им върне
парите. Ответникът си е позволил два пъти да наруши подписаното споразумение на
15.04.2020г. и на 18.04.2020г.
Ищците претендират обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Молят се
за уважаване на предявените искове.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Московска №19, чрез юк Елеонора М.
оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва, че на 14.05.2020 г. във връзка с обявеното на 13.03.2020 г. с решение на
4
Народното събрание извънредно положение в РБ и във връзка с подадена молба от ищците
за отсрочване на погасителни вноски по кредитите, между ПЛ. Д. М. - кредитополучател и
Н. ЗЛ. М. - съдлъжник, от една страна, и Банка ДСК АД, като правоприемник на Сосиете
Женерал Експресбанк АД, от друга страна, са били подписани две допълнителни
споразумения - съответно към Договор за жилищен и ипотечен кредит от 02.08.2018 г. и към
Договор за кредит Експресо от 12.07.2018 г. В допълнителните споразумения с цел
облекчаване изплащането на кредитните задължения е бил уговорен гратисен период за
заплащане на главници и лихва по кредитите от шест месеца. По изрично искане на
клиентите, бил уговорен гратисен период по кредитите, считано от 15.04.2020 г., като
същият не можел да изтича след 31.12.2020 г., а срокът за погасяване на кредитите се
отсрочвал с шест месеца, като крайната падежна дата за окончателното погасяване на
кредитите била удължена с предоставения шест месечен срок. В допълнителните
споразумения било предвидено, че начислената за гратисния период лихва следва да се
заплаща от съзадължените лица след изтичането му, на равни вноски до изтичане на
крайния срок на издължаване на кредита, като за времето на гратисния период,
кредитополучателят и съдлъжникът следвало да заплащат само дължимите застрахователни
вноски по кредита. При сключване на споразуменията ищците са получили актуализирани
погасителни планове, съдържащи информация за броя, периодичността, размера и датите на
погасяване на вноските, размера на дължимата обща сума, както и ГРП по кредитите. В
т.4.1. от споразуменията било посочено, че санкциониращи лихви, начислени преди срока на
действие на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и/или след изтичане на срока на извънредното положение, не са обект на
отсрочване по допълнителните споразумения и се дължат съгласно договора за кредит. В
т.4.2 от споразуменията страните уговорили, че суми за главница и лихва, начислени и
дължими преди началната дата на гратисния период, не са обект на отсрочване и се дължат
съгласно договора за кредит. Съгласно т. 11 от допълнителното споразумение към Договора
за жилищен и ипотечен кредит, кредитополучателят и съдлъжникът предоставили съгласие
за събиране на суми от сметките им в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които
кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения.
Не оспорва, че на 15.05.2020 г. във връзка с обявеното на 13.03.2020 г. с решение на
Народното събрание извънредно положение в РБ и въз основа на отправено искане за
разсрочване на погасителни вноски, само между ПЛ. Д. М.- кредитополучател и Банка ДСК
АД, като правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД, е подписано и трето
допълнително споразумение към Договор за револвиращ кредит от 09.05.2013 г. В същото
страните са договорили за период от шест месеца да не се формира минимална сума за
револвиране по кредитната карта. Посоченият срок отново се прилагал, считано от
15.04.2020 г. и не можело да изтича след 31.12.2020 г.
Няма спор също, че от сметка на ищеца П.М. са извършени усвоявания във връзка с
дължими за месец април погасителни вноски по кредитите, доколкото подписаните
допълнителните споразумения, уговарящи гратисен период за плащане на вноските със
5
задна дата, са подписани близо месец по-късно. Оспорва се твърдението, че усвоените суми
с падежна дата 15.04.2020 г. не са възстановени на ищците. Банката е възстановила всички
усвоени суми, считано от стартиране на гратисния период - 15.04.2020 г., в съответствие с
извършеното предоговаряне и подписаните допълнителни споразумения по кредитите. При
подписване на допълнителните споразумения към два от договорите за кредит на 14.05.2020
г., ищците били изрично консултирани и им било обяснено от страна на служители в
съответния банков офис, че поради необходимост от технологично време за регистрация и
обработка на сключените допълнителни споразумения, и предвид настъпването на падежа
на вноските по кредитите на следващия ден - 15.05.2020 г., е възможно да бъде извършено
автоматично усвояване от сметките им на сумите за текущите месечни вноски. Точно това
се е случило. В периода от подписването на допълнителните споразумения до
регистрирането им в системата на банката, вследствие на автоматичен трансфер, свързващ
банковите сметки на ищците с договорите за кредит, и поради отчетеното в банковата
система просрочие за плащане на вноските за месец май на падежната дата - 15.05.2020 г.,
на 16.05.2020г. (събота) от сметката на Н.М., като сътитуляр по кредита, били блокирани
суми за погасяването му, като на 18.05.2020 г. (понеделник) били усвоени съответно 711.99
лева и 768.54 лева. Извършването на автоматично теглене от сметката на ищцата при
просрочие на кредита е било регламентирано в т.11 от допълнителното споразумение от
14.05.2020 г. към Договора за жилищен кредит. Усвоените на 18.05.2020 г. суми от сметката
на ищцата за погасяване на кредитите, били възстановени още същия ден, след приспадане
на дължимите суми за застрахователни премии (възстановена била сума в общ размер на
1431.12 лева). Оспорва се обаче, че на 18.05.2020 г. Част от възстановените суми са били
отново задържани и усвоени от банката. Още на 18.05.2020г. ищцата е извършвала
плащания с банковата си карта.
Оспорва се, че към 16.05.2020 г. и в последващите дни ищците разчитали единствено
на средствата, постъпили по сметка на ищцата. Кредитополучателят и съдлъжникът
разполагали и с други средства, като по сметката на кредитополучателя П.М. регулярно
постъпвали суми от работна заплата, като последният превод от 02.03.2020 г. бил на
стойност 3907 евро. Неверни са твърденията, че ищците са получавали обаждания от
служители на банката през уговорения гратисен период, които да са настоявали за плащане
на отложените погасителни вноски по споразуменията. Служителите на банката са
съдействали в така създалата се ситуация за бързото възстановяване на всички суми,
усвоени в резултат на автоматично заложения трансфер в банковата система.
Оспорват се изложените от ищците твърдения за настъпили неимуществени вреди.
Липсва противоправно поведение на банката и причинно-следствена връзка.
Претендираната обезвреда е несъразмерна и представлява злоупотреба с права.
Моли се да бъде постановено решение, с което насочените срещу банката искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
фактическа страна:
6
Видно от договор за жилищен кредит № 1224/02.08.2018г., същият е сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ПЛ. Д. М., като кредитополучател и Н. ЗЛ. М., като
солидарно задължен съдлъжник, за закупуване на жилище, сумата 43 000 евро, който следва
да се погаси на 240 месечни вноски в размер на 256.96 евро с падеж 15 число на съответния
месец, за срок, съгласно погасителен план по Приложение № 1. Кредитът се усвоява по
разплащателната сметка на на клиента. В част II, чл. 8 от договора е посочен начинът на
издължаване. Уговорено е, че кредитополучателят изплаща главницата, лихви и
застраховките по кредита от своята разплащателна сметка. Кредитополучателят дава
съгласие банката да събира дължимите суми по кредита на съответния падеж, директно от
горепосочената разплащателна сметка. Дава съгласие също така при липса на средства на
падежа в разплащателната сметка, банката да събира дължимите погасителни вноски за
такси, разноски лихви и главници служебно от всяка друга сметка на кредитополучателя на
падежите, уговорени в този договор.
С допълнително споразумение към договор за жилищен кредит от 14.05.2020г.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателите ПЛ. Д. М. и Н. ЗЛ. М., главницата
и лихвите, с падеж не по-рано от 01.02.2020г. се отсрочват за срок от 6 месеца, но не по-
късно от 31.12.2020г. Срокът за гратисния период се прилага от 15.04.2020г. и срокът за
погасяване на кредита се удължава с 6 месеца, или до 15.02.2039г. Начислената по време на
гратисния период лихва се плаща след изтичане на гратисния период на равни вноски. По
време на гратисния период се дължи заплащане на застрахователна премия. С подписване на
допълнителното споразумение кредитополучателят и съдлъжникът предоставят съгласие за
събиране на суми от сметките им в „Банка ДСК“ АД , от които кредиторът може да се
удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения.
С договор за кредит Експресо № 870085285860/12.07.2018г., сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ПЛ. Д. М., като кредитополучател и Н. ЗЛ. М., като
солидарно задължен съдлъжник, банката е отпуснала потребителски кредит за сумата 25
000 евро с краен падеж 15.07.2025г.. Размерът на месечната погасителна вноска е 367.25
евро с падеж 15 число на съответния месец. Кредитът се усвоява по посочената
разплащателна сметка на клиента и се издължава съгласно погасителен план по Приложение
1. В част II, чл. 8 от договора е посочен начинът на издължаване на кредита. Уговорено е
кредитополучателят да изплаща главницата и лихвите по кредита от своята разплащателна
сметка, посочена в част I. Кредитополучателят дава съгласие банката да събира служебно
дължимите суми по кредита на съответния падеж, директно от горепосочената
разплащателна сметка. Дава съгласие също така при липса на средства на падежа в
разплащателната сметка, банката да събира дължимите погасителни вноски за такси,
разноски лихви и главници служебно от всяка друга сметка на кредитополучателя на
падежите, уговорени в този договор.
С допълнително споразумение към договор за кредит с фикскиран лихвен процент,
сключен между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателите ПЛ. Д. М. и Н. ЗЛ. М., главницата
и лихвите, с падеж не по-рано от 01.02.2020г. се отсрочват за срок от 6 месеца, но не по-
7
късно от 31.12.2020г. Срокът за гратисния период се прилага от 15.04.2020г. и срокът за
погасяване на кредита се удължава с 6 месеца, или до 15.01.2026г. Начислената по време на
гратисния период лихва се плаща след изтичане на гратисния период на равни вноски. По
време на гратисния период се дължи заплащане на застрахователна премия.
ПЛ. Д. М., като кредитополучател е сключил договор за револвиращ кредит № 7281
със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с размер на кредитния лимит 2500 евро, като е
издадена банкова карта, свързана с кредита, а срокът за плащане на МПВ е уговорен от 1-во
до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период. В случай, че
кредитополучателят не погаси дължимата МПВ в предвидения срок за плащане-15-то число
на месеца, банката събира служебно от разплащателната сметка на кредитополучателя, в
рамките на разполагаемата наличност по сметката.
С допълнително споразумение от 15.05.2020г. е договорен период от 6 месеца, в
който не се формира минимална сума за револвиране на кредитната карта. Срокът се
прилага от 15.04.2020г. и не може да изтича след 31.12.2020г.
Според извлечение по сметката на Н.М. в периода от 01.05.2020г. до 26.05.2020г., на
15.05.2020г. по сметката е постъпила сумата от 1463.25лв., преведена от Д.Д.Н.. На
18.05.2020г., сумата от 711.99лв. е послужила за погасяване на просрочен кредит, като
същото основание е посочено и за сумата от 768.54лв. На 18.05.2020г. е постъпила сумата от
150.00лв., внесена от Д.Д.Н. и изтеглена същия ден. От извлечение по сметката на Н.М. в
периода от 01.05.2020г. до 05.06.2020г., се установяват всички тези операции, както и, че на
27.05.2020г. за погасяване на просрочен кредит е усвоена сумата от 673.30лв. и сумата от
738.70лв. Същия ден е отразено теглене от Н.М. на възстановената сума от 1391.00лв.
Видно от операционна бележка № 24, на 27.05.2020г. Н.М. е изтеглила сумата 1391
лева с посочено основание - теглене на възстановена сума.
По първоинстанционното дело е приложена водена между страните кореспонденция
от 08.06.2020г. и 16-19.10.2020г.
От писмо от „Банка ДСК“ АД до БНБ № БНБ-49277/29.04.2021г. е видно, че
фактическото предоговаряне на кредит № ********** и кредит № ********** е
регистрирано в информационната система на банката на 28.05.2020г. Допълнително
споразумение за отсрочване на кредита по кредитната карта на П.М. е подписано на
15.05.2020г., като кредитната карта е отсрочена на 04.06.2020г., като гратисния период от 6
месеца с начална дата 25.04.2020г. При договарянето не са били заплатени закъсН.те
задължения и на 10.09.2020г. след 5-месечно неплатено задължение от 232.29 евро, цялата
усвоена сума от 2594.49 евро е прехвърлена за обслужване като кредитна линия със сметка
№ 27397958.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните. е От заключението се
установява, че след справка с представената по делото разпечатка по разплащателната
сметка на ищцата Н.М. в Банка ДСК с № **********, на 16.05.2020г. (денят е бил събота)
8
няма отбелязано никакво движение по сметката и няма блокирани суми. Движението по
сметката е било както следва: На 15.05.2020г. по сметка 02/********** е направена вноска в
размер на 1 463.25 лева от Добринка Никова с основание „вноска" и на 18.05.2020г. е
направена втора вноска в размер на 150 лева с основание вноска. На 18.05.2020г. от
постъпилите по разплащателна сметка 02/********** суми: 711.99 лева са усвоени за
погасяване на кредит № 11/********** (Договор за кредит Експресо от 12.07.2018), 768.54
лева са усвоени по кредит № 17/********** (Договор за жилищен кредит от 02.08.2019г),
като общо усвоените суми се равняват на 1 480.63 лв., а 150 лева са изтеглени на ATM -
VARNA Kaysieva gradina 2 и е платена такса 0.30 лева - такса теглене на ATM. На същия ден
са извършени две плащания на ПОС в размер на 6.62 лева и 11.00 лева при фирма ЕТ IRA
IRINA LILOVА. На същата дата са вписани възстановени суми от Банката със знак (-) както
следва: Сума в размер на 497.59 лв.; сума в размер на 240.81 лв.; сума в размер на 0.31 лв.;
сума в размер на 513.34 лв. и сума в размер на 179.07 лв. Общо възстановените суми се
равняват на 1431.12 лв. В края на деня на 18.05.2020г. съобразно извършените вноски и
плащания по сметката салдото се равнява на 1414.70 лв. На 27.05.2020г. 673.30 лева са
усвоени за погасяване на кредит № 11/********** (Договор за кредит Експресо от
12.07.2018), 738.70 лева са усвоени по кредит № 17/********** (Договор за жилищен кредит
от 02.08.2019г). На същата дата са вписани възстановени суми от Банката със знак (-) както
следва: Сума в размер на 224.81 лв.; сума в размер на 0.31 лв.; сума в размер на 474.22 лв.;
сума в размер на 483.75 лв.; сума в размер на 29.83 и сума в размер на 20.01 лв. На същата
дата 27.05.2020г. е изтеглена от сметката сума в общ размер на 1411.00 лв. (1391лв. + 20 лв.),
за което е заплатена такса от 1.20 лв. на банката и така остатъкът по сметката се равнява на
2.50 лв., което е получено по следният начин: 1414.70 лв. – 1411.00 лв. – 1.20 лв. = 2.50 лв.
Общо начислените задължения по двата кредита на дата 18.05.2020г. се равняват на 1480.53
лв., а общо възстановените от Банката средства на същата дата се равняват на 1431.12 лв.
Сключените кредити, предоговорени с допълнителни споразумения от дата 14.05.2020г. са
били отразени като такива в просрочие към дата 18.05.2020 г. На 28.05.2020г. са
регистрирани в системата на Банката новите погасителни планове съгласно подписаните
споразумения, което е видно от извършените сторнирания на начислените суми от Банката.
Банката не е блокирала суми през разглеждания период. Клиентите имат съгласие за
директен дебит за погасване на задълженията им по договорите за кредит. Има усвоени
суми по двата кредита на дата 18.05.2020г., които обаче са възстановени. На 18.05.2020 г.
няма повторно усвояване на средства за погасяване на просрочените вноски по договорите
за кредит. По Договор за жилищен кредит от 02.08.2019г. и Договор за кредит Експресо №
870085285860 от 12.07.2018г., вноските за м.Април не са погасени, предвид факта че новите
погасителни планове не са били регистрирани до 28.05.2020г., което е видно от
начисленията и извършените от банката сторнировъчни операции, плащане на вноски по
тези кредити за м.Април и Май 2020г. няма до 27.05.2020г. Сумите внесени от Добринка
Никова в размер на 1613.25 лева (1463.25 лв. + 150 лв.) са усвоени от клиентите през
периода 18.05-27.05.2020г. в почти пълен размер на 1580.12 лв. (0.30 лв. + 6.62 лв. + 11 лв. +
150 лв. + 1391 лв. + 1.20 лв. + 20 лв.). Вноски за погасяване на просрочието по кредитна
9
карта не са правени от Банка ДСК и Банката не е усвоявала средства за погасяване на
просрочието по кредитната карта.
В о.с.з. вещото лице пояснява, че е имало усвоявания по двата кредита без
кредитната карта. На 18.05.2020г. най-напред са усвоени сумите от 711.99лв. и 768.54лв. по
другия кредит и по-късно са възстановени със знак минус. Същото се е случило и на
27.05.2020г. .
Отново пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: Р. О. ИВ., без
родство и дела със страните, и Д.Д.Н.-майка на ищцата, водени от ищците и И.ЙО Д. и
Б.Ф.К., двамата служители на банката ,водени от ответната страна.
Показанията на св. Д.Д.Н., майка на ищеца Н.М., настоящият състав цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Тя установява, че поради Ковид-кризата Н.М. и П.М.
останали без работа и средства да преживяват. Тя им изпратила пари да си плащат таксите.
Дъщеря й и се обадила и й казала, че не могат да ползват парите, защото са запорирани.
Това било в петък. В понеделник отново изпратила 150лв. , но и те се оказали запорирани.
Дъщеря й постоянно плачела. Получавала нервни кризи. Започнала да вдига кръвно,
получила ускорен пулс. Наложило се да пие лекарства. През м.юни 2020г. заминали за
Германия и се установили да живеят там. Там били и към момента, двамата работели и си
плащали кредита. За това, че дъщеря й не е могла да си плати покупките, понеже парите й
по картата били блокирани от банката, признава, че знае от дъщеря си. Отново от Н. знае, че
първите месеци след като заминали в Германия, ги търсели от банката да плащат кредита.
Търсели ги от офиса на банката-момчето, което отговаря за техния кредит, с което сключили
договора.
Св. Р. О. ИВ. споделя, че ищците миналата година имали проблеми с Банка ДСК.
Съботата след 12 май, Н. й се обадила, като плачела по телефона, че са им запорирали
сметките и на двамата. Опитала да плати в кварталното магазинче с дебитната си карта, но
не успяла да извърши плащането. Свидетелката й предложила да й даде пари, но
приятелката й отказала, защото се обадила на майка си и тя й казала, че ще й изпрати.
Двамата със съпруга й останали без работа заради Корона вируса. Подписали допълнителни
споразумения с банката за отсрочване на вноските по кредитите до три месеца. Ходили
няколко пъти до банката, „да не кажа всеки ден“, като уж им били върнали парите, но след
това, когато се опитали да изтеглят, отново били блокирани. Успели да изтеглят парите си,
но минали 10-15 дни. Н. се чувствала много зле, плачела, била много изнервена, оплаквала
се от сърцебиене, пак започнала да вдига кръвно. Преди това имала някакъв проблем с
детето и вдигала кръвно, но си пиела лекарства за това. Семейството се установило в
Германия, където живеят и до сега. Месец след като заминали за Германия, от Банка ДСК
им звъН. да си плащат вноските. Това знае от Н..
Св. И.ЙО Д. е мениджър на клон Владиславово на Банка ДСК. Спомня си за
отсрочването на кредита на семейство М.и. През м. май съпрузите подали молба да бъдат
отсрочени техните кредити. Приели документите им, придвижили ги максимално бързо,
уведомили ги за всички съпътстващи неща, които касаят отсрочването на кредитите,
10
подписали допълнително и приели молбата им, придвижили документите максимално
бързо, уведомили ги за всички съпътстващи неща, които касаят отсрочването на кредитите,
попълнили допълнителни споразумения и ги придвижили.Последвали няколкократни
посещения на семейството, при които уведомили банката ,че пари от сметките им са
изтеглени на падежните дати, че кредитите им все още не са отсрочени. При подписване на
споразуменията за отсрочване ги уведомили, че една част от работата се извършва от тях в
клона, а друга-от техническия отдел на банката. За отсрочването е необходимо определено
време. Месец май 2020г. бил изключително натоварен месец, понеже тогава се обединили с
Експресбанк. Имало изключително голям наплив. За пръв път били в извънредно положение
и за пръв път Банка ДСК провеждали процедура по отстрочване на кредити. Имало много
голям наплив от хора, които искат да си отсрочат кредитите. Клон Владиславово бил малък
клон, но имали около 90-100 отсрочвания в този период. Поради големия брой отсрочвания
уведомявали клиентите, че отсрочванията не могат да станат на деня и не всичко зависи от
работата в клона. След съдействие от най-високо ниво в регион Варна били осчетоводени
отсрочванията и да възстановят сумите. За няколко дни всички суми, които били усвоени на
падежните дати били възстановени. Нито той, нито е казвал на някого да се обажда на
сем.М.и да иска плащане на вноските в гратисния период. Семейство М.и, обаче били силно
афектирани от това, което се е случило с техните сметки, преди отсрочването на самия
кредит. Обвинявали на висок тон служителите в банката, че не са си свършили работата.
Посетени за пръв път след подписване на споразумението били на деня, следващ падежната
дата и от там нататък всеки ден идвали. При първото им посещение той задвижил
процедурата по възстановяване на усвоените суми, но колегите в София не били
възстановили още сумата като софтуерно осчетоводяване и отсрочване на кредита.
Необходимо е известно технологично време за подаване на заявката, разглеждане на
причините защо се е случило това, подлежи ли на връщане сумата, следва анализ, описване
на случая в клона, подаване на заявката и колегите в София изпълняват. Не е поддържал
никаква комуникация с М.и.
Св. Б.Ф.К. е присъствала, когато сем.М.и няколко пъти посетили банката през м.май
2020г. за предогаворяне на кредита им поради Ковид ситуацията. Викали на мениджъра ИВ.
Д., повишавали тона. Заплашвали, че ще съдят банката. Той се стремял да ги успокои.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правни основания чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици
11
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение
на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за настъпили вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва
в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки: 1.
деяние - действие или бездействие; 2. противоправност - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; 3. вреди, изразяващи се неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет; 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5. вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6. виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че на 14.05.2020г. 23.07.2019 г., при силен дъжд, преминавайки през ул. „Гео
Милев“, посока бул. Христо Смирненски, в гр. Варна, предницата на лек автомобил
„Мерцедес“ ЦЛ 600 с рег. № В 6414 СА, собственост на ищеца е била залята с насъбралата
се на пътя дъждовна вода от създадената от насрещно преминаващия микробус приливна
вълна.
Въззивният съд намира за недоказано наличието на всички елементи от фактическия
състав, пораждащи отговорността на „Банка ДСК“ АД.
Няма спор между страните, че на 14.05.2020г. Пламен и Н. М.и и „Банка ДСК“ АД са
предоговорили условиято по сключените между тях договори за кредит, като е уговорен 6-
месечен гратисен период за плащане на вноските, включващи главница и лихви, че на всяко
15-то число на месеца е падежната дата и, че допълнителното споразумение е отразено в
информационната система на банката на 28.05.2020г. Не се установява по делото поведение
на банката-действие или бездействие, за което се сочи от ищците, че ги е увредило.
От една страна 14.05.2020г. е първият работен ден след изтичане на срока, съгласно
Решение на Народното събрание от 3.04.2020г. за удължаване на срока за обявеното
извънредно положение, взето с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване
на извънредно положение в България и след наложения 2-месечен срок на извънредно
положение. Ноторно известни са големият брой заболели от Ковид-19 тогава и
затруднената комуникация в страната. Няма как да се очаква в този момент, още на същия
ден да се приключи процедурата по отсрочване на кредитите на сем. М.и. На другият ден-
15.05.2020г. е падежната дата. Последвало е усвояване на дължимите месечни суми. при
12
нормални условия е необходимо технологично време за процедиране на заявлението и
разрешаване на исканото отсрочване от централата на банката в София. Неслучайно
периодът от 14.05.2020г. до 28.05.2020г. е обхванат от този по чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание
от 13.03.2020г. и преодоляване на последиците.
Освен затрудненията свързани с извънредното положение, предизвикано от
разпространението на Ковид-19, на 01.05.2020г., според посоченото в писмо № БНБ-
49277/29.04.2021г., са прехвърлени кридитите, в резултат от слИВ.ето на „СЖ Експресбанк“
АД и „Банка ДСК“ АД. Това допълнително е затруднило работата в „Банка ДСК“ АД и
съответно клон Владиславово. Това се установява от показанията на св. ИВ. Д., чиито
показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредстви и
убедителни, непротиворечащи на останалите събрани доказателства по делото. Имало е
наплив от хора, които са посетили клона и са поискали да отсрочат кредитите си,
включително новите клиенти, прехвърлени от „СЖ Експрасбанк“ АД. Освен това
процедурата по отсрочване на кредити е двуетапна-подаване на заявление и неговата
обработка по места, последвано от анализ, преценка и одобряване от София. След като
отсрочването е отразено в информационната система на банката на 28.05.2020г., то на
18.05.2020г., първият работен ден след падежа на 15-то число, според уговореното в
сключените договори за кредит, са усвоени от банката дължимите суми от сметката на
съдлъжника Н.М., поради липсата на наличност по разплащателната сметка на
кредитополучателя П.М.. Същият ден са били възстановени усвоените суми. На 27.05.2020г.
отново сумите са усвоени и възстановени обратно.
Съдът приема за доказано това ,че клиентите са били предупредени, че е възможно
усвояване на суми на падежните дати, преди да е отсрочен кредита им, с показанията на св.
ИВ. Д. и възприема твърдяното от процесуалния представител на банката, че майката на
Н.М. точно поради тази причина на 15.05.2020г. е превела по сметката на дъщеря си сума в
приблизително дължимия размер на вноските-1463.25лв. при дължими 1480.53лв., според
приложените по първоинстанционното дело извлечения.
Невярно е твърдението на ищците М.и, според заключението на вещото лице, че
сумите са били блокирани още на 16.05.2020г-. и Н.М. не е могла да пазарува, заплащайки
покупките си с карта. Според вещото лице блокирани суми не е имало и усвояването е
станало на 18.05.2020г. Недоказана остава невъзможността клиента да ползва картата си на
16.05.2020г. поради посочената от нея причина. Не дава вяра на показанията на св.
Димитричка Никова и Р. ИВ., които нямат преки впечатления от случилото се в този
съботен ден, а възпроизвеждат споделеното от Н.М. с тях. Няма данни и за наложени запори
на сметката на Н.М., както твърдят същите свидетелки.
Може да се приеме за установено, че на 18.05.2020г. и няколкократно след това М.и
са посещавали банката, но за да се оплакват, че въпреки подписаното отсрочване са им
усвоени суми по кредитите на висок тон и да заплашват със съд служителите, според думите
на св. ИВ. Д. и Б.К. въпреки, че още на 18.05.2020г. усвоените суми са им били
13
възстановени. На 27.05.2020г. още веднъж са усвоени и върнати обратно суми по кредита,
но за тази дата ищците не сочат претърпени вреди. Вярно, че на 08.06.2020г., чрез
процесуалния си представител М.и са изпратили телепоща до „Банка ДСК“ АД-София, но
изложеното в съдържанието е невярно, т.к. още на 28.05.2020г. е било регистрирано
отсрочване на договорите за кредит. Няма неправомерно задържани суми, според
заключението на вещото лице-счетоводител.
Съдът приема за недоказано, че ежемесечно още от м.юни 2020г. са започнали да ги
безпокоят от банката и да ги карат да си плащат дължимите суми по кредитите, при
положение, че са отсрочени. Не установяват кой и кога точно им е звънил. Казаното вече, че
свидетелите им нямат преки впечатления, а възпроизвеждат казаното им от Н.М., важи и за
това обстоятелство. Св. ИВ. Д., който е мениджър на клон Владиславово отрича да е водил
кореспонденция със семейство М.и да плащат кредитите си, понеже знае и сам е съдействал
за бързото им отсрочване. Вярно, че през м.октомври 2020г. е проведена електронна
кореспонденция с мениджъра на клона, но не е ясно какъв е проблема, с който М.и са искали
да се свържат с него по телефона. Това ,че го търсят с оглед обаждания да плащат остава
недоказано с това писмено доказателство.
Недоказани най-сетне остават и вредите, които ищците са твърдели, че са
претърпели-стрес, безпокойство, неудобство, влошено здравословно състояние, нерви,
напрежение, уронване на доброто им име в обществото. Никакви доказателства не са
събрани по делото за П.М.. Двете водени от ищците свидетелки са сочили, че Н.М. била
изнервена, с повишено кръвно налягане. Майка й твърди, че за пръв път след 14.05.2020г.
получила такива оплаквания, пие хапчета и до момента, а приятелката й признава, че тя
имала проблеми с детето и тогава също била вдигнала кръвно и се лекувала
медикаментозно. От една страна отново свидетелските поддържат каквото знаят от Н., а от
друга, по делото липсва каквато и да е медицинска документация, свидетелстваща за
здравословното й състояние, в подкрепа на показанията на Димитричка Никова и Р. ИВ..
Дори и да се приеме, че семейство М.и са претърпели вреди, то недоказана остава и
причинно-следствената връзка с действията на банката по усвояване на сумите по
кредитите. Възможно е да са били изнервени и във влошено здраве, но следва да се има
предвид, че много хора тежко преживяха изолацията по време на пандемията. По същото
време М.и са останали без работа и без средства за издръжка за домакинството и детето,
разчитайки на помощ от майката на ищцата. Те дори са се принудили да отпътуват и се
установят в Германия. Всичко това, свързано с решаването на основни за едно семейство
проблеми, свързани с осигуряване на доходи и решение да се установят и живеят в чужбина
би могло да доведе до стрес, напрежение, безпокойство и т.н.
Въззивната инстанция приема, че не са налице изискуемите от закона кумулативни
предпоставки, за да бъде уважен предявения иск.
Правилно исковете са отхвърлени като недоказани, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
14
Поради съвпадане на изводите на ВОС, с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция за ответника възниква правото
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да се определи на 200.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1556/03.11.2021г. по гр.д. № 4493/2021г. на 39-ти
състав на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ПЛ. Д. М., ЕГН ********** и Н. ЗЛ.
М. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 204, вх. 3, ет. 2,
ап. 65, срещу Банка ДСК АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. Московска №19, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ПЛ. Д. М. сумата от 2000.00лева, а на Н. ЗЛ. М. сумата от 3000.00лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях
стрес, безпокойство, неудобства, загубеното време, влошено здравословно състояние, нерви,
напрежение от пререкания с банковата институция, уронване честта и достойнството им,
както и доброто им име в обществото, в резултат на неправомерните действия на
служителите на ответника, а именно: че на 16.05.2020г. и 18.05.2020г. неправомерно са
усвоени от ответника суми в общ размер на 1480.53 лв. от банковата сметка на ищцата, а за
периода юни 2020г.- септември 2020г., служители на ответника са притеснявали по телефон
ищците ежемесечно за плащане на отложени месечни вноски по кредити и ги заплашвали с
предприемане на действия за принудителното им събиране, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба – 26.03.2021г. до окончателното изплащане
на задълженията, като неоснователни и ПЛ. Д. М., ЕГН ********** и Н. ЗЛ. М. ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 204, вх. 3, ет. 2, ап. 65 са
осъдени на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК да заплатят на Банка ДСК АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Московска №19 сумата от
400.00лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. М., ЕГН ********** и Н. ЗЛ. М. ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 204, вх. 3, ет. 2, ап. 65 да заплатят на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Московска №19,
сумата от 200.00 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16