Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по Глава ХХІ от НК. С Присъда № ... от 10.03.2010г., постановена по НОХД № .... 2009г. по описа на ВТРС, подсъдимият Й. Н. Р., ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 7/ 8.04.2009г., в село К., У. Шеста № 44-А, се съвкупил с Д. И. С. от с. Г., обл. Г., като я принудил за това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Граждански иск не е предявяван. Против така постановената Присъда във ВТОС като въззивна инстанция е постъпила жалба от защитниците на осъдения Р.. В жалбата се твърди, че Присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована, издадена е при непълни доказателства и е явно несправедлива. Изразява се становище, че повдигнатото обвинение срещу осъдения е несъставомерно, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства, затова че е осъществено изнасилване. В съдебно заседание жалбоподателят Й. Р. се явява лично и с двама защитници – В. Н. и М. Н., редовно упълномощени. Поддържат жалбата. Молят съда да уважи жалбата, като отмени присъдата и постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно поддържат становище за евентуално отлагане на наказанието в минимален размер при условията на чл. 66 от НК. За В. се явява прокурор И., който счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Намира обжалваната Присъда за правилна и законосъобразна; доказателствата, върху които тя е постановена, са кредитирани правилно от съда, защото кореспондират с останалите доказателства по делото. Предлага Присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция, след като провери Присъдата по повод депозираната жалба, както и нейната правилност и законосъобразност, съгласно изискванията на чл.314 от НПК, като взе предвид становището на В. и след като съобрази събраните допълнително и приобщени към делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК и се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните съображения: Безспорно бе установено по делото, че подсъдимият Й. Н. Р. е роден на 16.03.1952г. в с. К., обл. В. Т., живущ в с. К., У. Шеста № 44-А, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен. Видно от приложената по делото справка съдимост, същият е осъждан за престъпление по чл. 197, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, извършено на 27.02 и 10.03. 2003г. по НОХД № 511/ 2003г., завършило със споразумение. Наложено му е наказание глоба в размер на 300лв. Пострадалата св. Д. И. С. била студентка във ВТУ “ Св. Св. К. и М.”. През пролетта на 2009г., за да осигури средства за обучението и издръжката си, същата си потърсила работа. Закупила си вестник и започнала да звъни на обявите за работа. На 07.04.2009г. позвънила на мобилен телефон, посочен в обявата за работа. Отговорил й мъжки глас, който й обяснил, че става въпрос за домакинска работа – домашен помощник и че работното място е извън В. Т. С. изразила притеснение, относно транспорта и за това че е студентка- попитала, дали може да работи през почивните дни, само събота и неделя. Мъжът отговорил, че няма проблем, тъй като се занимава с траспорт. Предложил й да се видят и да обсъдят условията. Срещата се осъществила още същата вечер в района на пазара в Г. В. Т.. С. била там в уговореното време и по даденото по телефона описание – че мъжът е с дълга къдрава коса, тя го открила. Като я видял подсъдимият Й. Р. й казал, че няма проблем, че е студентка. Предложил й на следващия ден да й покаже мястото, за което търси домакиня, но тъй като С. имала ангажимент, се разбрали подсъдимият да я вземе от същото място около 19ч на същия ден. Свидетелката се върнала на уговореното място в 19ч и след като изчакала в автомобила на Р. да се съберат няколко човека, потеглили за с. К..По пътя подсъдимият й разказал, че се занимава нелегално с превоз на пътници до селата, разказал й за мястото, на което ще работи, че обичал животните и отглеждал две немски овчарки. С. много се зарадвала на тези думи, тъй като тя също обичала животните и ще миа възможност да се грижи за тях. Минавайки през с. П. се отбили до св. С., при който подсъдимият бил оставил другия си автомобил, марка “Сеат”, на ремонт и се разбрали, когато ремонтът приключи, С. да му докара автомобила в с. К..Когато стигнали пред дома на Р., той разтоварил продукти за салата, а С. разгледала кучетата и гълъбите, които той отглеждал. Първият етаж на къщата бил обособен като механа. На С. й направило впечатление, че механата е разхвърляна и заключила, че Р. живее в нея постоянно. Подсъдимият започна да прави салата, но С. забелязала, че едното му око е разранено и му предложила да отиде да потърси нещо да го закрие, а тя да приготви салатата. Р. й обяснил, че наскоро е претърпял операция, но вместо да вземе мерки за окото си, се заел да приготвя камината в механата за палене. След като приготвила салатата, двамата седнали под навеса пред механата. Р. й показвал снимки и разказвал за себе си. Не след дълго се появил св. С., който бил обещал да докара втория автомобил на Р.. Пред него подсъдимият представил С. за свое “гадже”, на което тя не реагирала, тъй като си помислила, че това е шега. С. постоял известно време, след което си тръгнал с автомобила на Р., тъй като било видно, че последният е пил и няма да може да го закара. След като си заминал св. С.,подсъдимият Р. предложил на С. да седне до него. Тя се съгласила, но след като седнала, той неусетно започнал да се приближава към нея и да я гали по косата. Тези действия не притеснили в началото С., тъй като същият се държал бащински, според свидетелката. В един момент обаче Р. започнал да я прегръща и направил опит да я целуне. Тя се отдръпнала, при което подсъдимият й казал да не се притеснява и че няма да прави любов с нея. Продължили да обсъждат условията за работа. Р. предложил 300лв заплата, като С. се съгласила срещу такава сума да се занимава с домакинството. След като обсъдили всичко, тя пожелала да си ходи и го попитала как ще я закара, след като е пил алкохол. Подсъдимият й предложил да остане, но С. отказала. Тогава той казал да изчака, тъй като негов колега, таксиметров шофьор, след като приключи работа щял да я откара. Захладняло и двамата влезли в механата. С. отсервирала и забелязала, че подсъдимият заключва вратата. Седнали да изчакат приключването на смяната на таксиметровия шофьор, но същият все не се появявал. Това породило съмнения в С. и тя започнала да подхваща различни теми за разговор. Разказвала за своите занимания, като споделила, че има и приятелки от ромски произход. Последното раздразнило подсъдимия, който демонстрирал, че не обича ромите. Внезапно станал, отишъл до нея, дръпнал я грубо за косата и й извил назад главата. Държал я така известно време, след което с агресивен тон й казал да се съблече. С. била притеснена и не можела да помръдне. Разбрала за намеренията на подсъдимия и започнала да го моли да я пусне, мъчела се да го омилостиви, за да не предприема действия. Р. обаче бил непреклонен и започнал да дърпа и сваля полата й. Свидетелката била вцепенена от страха и осъзнавала, че няма възможност да се съпротивлява. Подсъдимият свалил блузата и сутиена й, милвал гърдите й и започнал да дърпа чорапогащника й. Накарал я да стане, събул чорапогащника й и я положил да легне на одъра, след което бръкнал с пръст в половия й орган. Съблякъл се, накарал я да му хване половия член и след известно време еакулирал върху нея. След като свършил се извинил и я завел да се измие. С. се облякла и се молела с това да се размине всичко. Настояла Р. да извика такси, при което той провел разговор по телефона и й казал, че трябва да изчакат. Не след дълго отново се приближил към нея и отново я накарал да се съблече. С. се съпротивлявала, при което подсъдимият силно я зашлевил с ръка в областта на главата, от което свидетелката паднала на одъра. Свидетелката С. била силно уплашени и помислила, че може да бъде убита. Подсъдимият се съблякъл, свалил дрехите й и отново бръкнал с пръст в половите й органи. Хванал я за косата, извърнал я към себе си и сложил члена си в устата й. Повтарял, че всичко трябва да е както трябва. След като извадил члена от устата й, проникнал с него във влагалището й и казал да не се притеснява, че не може да забременее от него. През цялото време свидетелката била със затворени очи и се молела единствено да излезе жива от там. Р. приключил половия акт като еакулирал в С. С. го помолила да й разреши да отиде до колата, за да си вземе телефона и да извика такси. Р. се съгласил, но през цялото време плътно я придружавал. Тя се свързала с таксиметровата фирма, дала телефона на Р., зада уточни мястото. След идването на таксито, подсъдимият заплатил курса на шофьора-св. Й., който откарал момичето до квартирата й. Според показанията на шофьора, по пътя не са провеждали разговор и не е забелязал нещо необичайно в състоянието на клиентката. Като се прибрала в квартирата си , С. се почувствала омърсена, взела душ и накиснала дрехите си. След това се обадила на свой приятел – св. Й. Г. Д. от Г. Г. – и тъй като имала необходимост да сподели, му казала, че е изнасилена. Според показанията на св. Д., същият потърсил веднага свой приятел, който разполагал с автомобил и го помолил да го откара в Г. В. Т.. Срещнали се със С. рано сутринта в близост до квартирата й на У. Я. Тя подробно му разказала за случилото се, след което по нейно желание отишли на сбирка на бялото братство – последователи на учението на П. Д., която се провеждала в този момент в кв. К. След сбирката св. Д. придружил С. до поликлиниката, където искала да се изследва за евентуална бременност. Лекарите казали, че е рано да се установи наличието на бременност и като разбрали за случилото се я посъветвали да се консултира със съдебен лекар. Съдебният лекар извършил прегледа и издал съдебномедицинско удостоверение, след което насочил С. към полицията. Така установената и пред първата инстанция фактическа обстановка се базира на доказателствения материал по делото.В по-голямата си част тя не се спори от страните, като подсъдимия в подробните си обяснения отрича единствено твърдяното от пострадалата зашлевяване по главата й, както и да е осъществил полов акт с нея, поради това, че е полово негоден.По същество не отрича останалите си действия, обяснява ги с употребения от наго алкохол. ВТОС, в качеството си на въззивна инстанция, изследвайки цялостно и в детайли събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-медицински експертизи, съдебно-психиатрична експертиза за установяване на фактическата обстановка и за разкриване на обективната истина, счита, че първоинстанционния съд правилно е изградил своите констатации, въз основа на събраните свидетелски показания, като е отчел преимуществено показанията на св. С. Изнасилването като деяние, представлява най-тежкото престъпление, против половата неприкосновеност на жената, извършено против нейната воля. То засяга цялостната личност на пострадалата – нейната самооценка, достойнство, самоуважение. Изнасилването е от този вид деяния, които се случват между двама души – в случая няма други очевидци, освен извършителя и пострадалата – които да могат да бъдат разпитани. ВТОС не споделя, становището, изразено в жалбата, че Присъдата е постановено само върху показанията на св. С. Първоинстанционният съд е отдал преимуществено значение на тези показания, след като правилно е отчел цялостната личност на свидетелката, детайлните обяснения, изясняващи фактическата обстановка и факта, че всичките пъти, когато тя е давала показания, те не се разминават значително. Нейните показания кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като в една или друга част се потвърждават от тях. Безспорно е установено, че тя наистина се е свързала с подсъдимия чрез обява, в която се търси домакиня за място, намиращо се извън територията на В. Т.. Това се потвърждава и от показанията на Р.. От св. показания на св С. и св. Й. се установило, че С. наистина в твърдяния от нея период е пребивавала в къщата на подсъдимия. ВТОС отчита личността на пострадалата – млад човек, студентка, с амбиции за бъдещето. С. не е познавала човека, отпреди първата им среща, свързана с обявата за работа; няма предявен от нея граждански иск, за претърпени неимуществени вреди, в този процес, което дава основание да се твърди, че тя не цели «лично отмъщение», както твърди подсъдимият. Относно това, че след деянието пострадалата не се е затворила вкъщи, сломена и потисната, без желание от осъществяване на социални контакти, а вместо това отишла на сбирка на бялото братство, съдът не може да приеме като аргумент на защитата, че деянието не се е осъществило. Право на всеки човек е сам да реши как ще се справи с психологичните преживявания в живота си. От извършената съдебно-психиатрична-психологична ескпертиза на Д. С. е видно, че през първите дни е била в сравнително стабилно психологично състояние, но в последствие се почувствала омърсена, изгубила апетит и разстроила съня си. В експертизата се твърди, че липсата на достатъчно социален опит и склонността й към предоверяване е спомогнало на Д. да попадне в тази ситуация. В жалбата се изразява становище, че С. е можела по всяко време да си тръгне от дома на подсъдимия, както и това, че от свидетелските показания на шофьора Й. било видно, че тя била с добър външен вид. Съдът не споделя това. Чрез действията на подсъдимия у потърпевшата се насяда основателен страх за живота й. От показанията на Р. е видно, че дори той признава това, като казва «Когато тя се дръпна от мен, пожелах да се съблече, тя не искаше и аз я дръпнах отзад зад тила за косата» и «...тя ми се подчиняваше,беше я страх». В направената експертиза на св. С. се приема, че в конкретната обстановка тя е оказала адекватна съпротива, с цел да се измъкне от дома на подсъдимия жива. Тя е уýолявала подсъдимият да спре. Това означава, че за осъществения полов акт, липсва съгласието на жената. Оказаната съпротивата от страна на жертвата на изнасилване може да бъде от всякакъв произход, стига от нея да се заключи, че липсва съгласие от нейна страна за случващото се. Никъде не се твърди, че подсъдимият Р. е разкъсал дрехите й, няма данни затова, така че обстоятелството, че шофьорът казва, че клиентката му е била с добър външен вид, нищо не доказват. За да бъде осъществен състава на чл. 152, ал.1, т. 2 от НК не е необходимо като резултат потърпевшата да е с изпокъсани дрехи и недобър външен вид. В жалбата и в цялата си линия на защита, подсъдимия твърди, че вече е негоден за осъществяване на полов акт, поради физиологична невъзможност, породена от заболявания и хирургични интервенции. Комплексната съдебномедицинска експертиза дава заключение, че липсват данни за физиологична и психична невъзможност в момента на деянието – 07/8.04.2009г. подсъдимият Р. да не може да осъществи полов акт. Налице са следи хирургична интервенция в областта на половите органи – следоперативен цикатрикс в дясна ингвинална област без данни за увреда на външните полови органи, има нормално артериално кръвоснабдяване на половия член; няма данни за невъзможност подсъдимият да поучи ерекция и еякулация двукратно, според периода, съдържащ се в показанията на св. С.. ВТОС счита, че районният съд правилно е отчел, че експертните заключения, дадени от експертизите, опровергават показанията на св. Христова, тъй като от обективна страна липсва пречка за получаване на ерекция и осъществяване на полов акт от Р. и че съществува възможност причините за липса на възбуда да се коренят в отношенията между тях и на чисто субективни причи. Възраженията на защитата, че не е имало полов акт, защото няма намерени биологични следи – сперма, по дрехите и на мястото на извършване на деянието, съдът счита за неоснователни, тъй като съставът на чл. 152, ал.1, т. 2 от НК е довършен, не със еякулирането на мъжа, а с въвеждането на половия член във влагалището на жената. Следователно наличието на биологични следи от сперма не са задължително условие за съставомерността на деянието. На основание горните разсъждения, съдът счита, че с деянието си Р. е осъществил състава на чл. 152, ал.1, т. 2 от НК, както от обективна страна - като чрез принуда, изразена в употреба на сила, е сломил съпротивата и нежеланието на пострадалата и се е съвкупил с нея, така и от субективна – Р. е действал при пряк умисъл, с предварително изработен план на действие. Осъзнавал е свойството и значението на извършеното, като е осъзнавал и нежеланието на С. за съвкупяване и пряко е целял този резултат. От направените експертизи се установи, че същият е действал в състояние на вменяемост. Раойнният съд правилно, въпреки че е взел показания на св. С. Й. не ги обсъжда, тъй като те се отнасят до събития, стоящи извън времевите параметри на настоящото обвинение. В наказателния процес е недопустимо да се правят фактически изводи и констатации по аналогия от други деяния на подсъдимия, дори и да няма пряка забрана за събиране на доказателства в тази насока. За извършеното престъпление в особената част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. ВТОС счита, че районният съд е наложил наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, като е отчел обществената опасност на дееца и деянието, както и механизмът, чрез който то е осъществено – чрез публикуване на обява в средство за масова комуникация.В същото време настоящата инстанция приема довода на защитата, че Районният съд при определяне размера и характера на наказанието, не е обсъдил въпроса следва ли и може ли да се наложи наказание при условията на чл. 66 НК, което е възможно само при положение, че наложеното наказание не надвишава три години лишаване от свобода.Съдът в мотивите към присъдата е отчел липса на смекчаващи вината обстоятелства.Този извод на съда настоящата инстанция счита за неправилен.Осъждането на подсъдимия, което се цитира в мотивите е за деяние извършено от подсъдимия през 2003 год. по чл.197 от НК, по което му е наложено наказание глоба и по което същия е реабилитиран.Основателно е твърдението на защитата на подсъдимия че през целия си живот подсъдимия не е извършил нито едно престъпление против личността.ДруÒо смекчаващо вината обстоятелство може да се извлече от направените самопризнания още на досъдебното производство и чистосърдечното разкаяние, което той изказва в края на своите обяснения.Вярно е че той отрича да е употребявал сила и да е заплашвал пострадалата, но признава, че е почувствал нейния страх и съжалява за действията си, които според обясненията му могат да се приемат единствено като блудствени.Съдът счита, че следва да се поставят на оценка и представените по делото писмени доказателства – епикризи и медицински удостоверения, от които е видно, че подсъдимия страда от високо кръвно налягане и от сърдечна недостатъчност, т.нар „гръдна жаба”, изкарвал е инфаркт и инсулт. Има операция от херния, а така също и операция на очите.Безспорно по делото е установено, че в настоящия случай пред закона отговаря един човек, който старада от сериозни заболявания.Всички тези съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанието ефективното изтърпяване на наложеното наказание ще е неоснователна репресия срещу този извършител, както от гледна точка на неговата възраст – 58 години, така също и с оглед на установеното по делото лошо здравословно състояние, съдебно минало и начин на осъществяване на самото деяние.С оглед и на неговото процесуално поведение, собствената му отрицателна оценка за постъпката му, обясненията му имащи характер на самопризнания, разкаяние и пр. настоящия състав на съда счита, че едно наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 за срок от три години е изцяло съобразено с изискванията на чл.36 от НК и гореописаните обстоятелства имащи характер на смекчаващи вината обстоятелства.Същите са останали извън полезрението на решаващия състав на ВТРС, което логично го е мотивирало да определи наказание в такъв размер и начин на изтърпяване. По тези съображения ВТОС, в качеството си на въззивна инстанция, счита подадената жалба срещу Присъда № ... от 10.03.2010г., постановена по НОХД № ../ 2009г. по описа на ВТРС за частично основателна – само досежно размера на наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК, поради което следва присъдата да се измени в тази част, като я счита за правилна и законосъобразна в останалата си част и като такава същата следва да бъде потвърдена.При този изход на делото съдът счита, че следва да се отмени мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”, взета на 10.03.2010 г. с определение по НОХД № ..../2009 г. на ВТРС. Водим от горното и на осн. чл. 334 т.3 във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № .... от 10.03.2010г., постановена по НОХД № ..../ 2009г. по описа на ВТРС само в частта, с която на подсъдимия Й. Н. Р., ЕГН *, е наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, КАТО НАМАЛЯВА същото за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването му за срок от ПЕТ години. ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”, взета на 10.03.2010 г. с определение по НОХД № 1332/2009 г. на ВТРС. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.ОМ /С.Петков/ /С.Стоева/ 2. /Е.Пачиков/ 2 ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията С.С.по ВНОХД №231 по описа за 2010г. на В.Търновски окръжен съд: Особеното ми мнение е само в частта в която съдебния състав разгледал делото пред въззивна съдебна инстанция е приложил разпоредбата на чл.66 от НК. Видно от събраните по делото доказателства обвинението, присъдата по нея и въззивното решение приемат , че се касае за извършено от подсъдимия Й. Н. Р. по чл.152, ал.1, т.2 от НК.Това престъпление е с висока обществена опасност за отделната личност и второ по степен след убийството.След като същото е с висока степен на обществена опасност се оценява личността на подсъдимия, за да се прецени дали целите на генералната и специална превенция биха могли да бъдат осъществени с ефективна или условна присъда.Въззивната съдебна инстанция приема, че не се налага ефективно осъждане на подсъдимия и прилага разпоредбата на чл.66 от НК, което приложение не приемам, тъй като видно от свидетелството му за съдимост се касае за личност, която е не е с чисто съдебно минало - по НОХД №.../2003г. на 16.02.2004г.е сключено споразумение за извършено от подсъдимия престъпление по чл.197 т.3 във вр.чл.195, ал.1 във вр.чл.194, ал.1 във вр.чл.26 от НК.Наложено му е наказание глоба в размер на 300 лв. видно от справка рег.№1657/21.05.2008г. на Бюро съдимост при В.Т. районен съд.Наказанието глоба се изтърпява с внасянето на постановения размер.Едва след като бъде внесена започва да тече срока за реабилитация посочен в чл.86, ал.1, т.3 от НК.Затова в това свидетелство за съдимост не се посочва, че подсъдимия е реабилитиран, тъй като няма данни да е постановена реабилитация по право.Следователно при наличните доказателства се установява в графата съдебно минало, че подсъдимия демонстрира незачитане на правовия ред в страната и не изтърпява наложеното му наказание по тази присъда, затова считам, че същият е осъждан и не е реабилитиран към настоящия момент, тъй като в делото няма доказателства в тази насока.Същият използвайки тежката икономическа обстановка в страната, безработицата и борбата на обикновените хора за работа е злоупотребил с личността на една жена, като я принуждава със сила да осъществи полов акт с нея, липсват каквито и да било самопризнания от негова страна.Видно от доказателства тази жена е търсила работа и по обява се озовава в дома му, тя не го е познавала и не е поддържала каквато и да било връзка с него.Тя е била принудена със сила от него да осъществи половия акт, а в защитната си теза той отрича, като твърди, че не би могъл да го осъществи поради заболяване, но назначените експертизи не потвърждават неговата версия.С действията си не само не улеснява разкриване на обективната истина, но напротив затруднява работата на съда, като не се явява пред първата съдебна инстанция в резултат на което съдът му изменя мярката за неотклонение от „подписка” в „домашен арест”.По делото липсват данни той да е с добри характеристични данни напротив св.С. Й. е свидетелства, че и тя се е явила при него също по обява за работа през 2006г.и той постъпил с нея по същия начин.Следователно това не е единственият му случай за който има оплакване от него в полицията, напротив той е използвал един и същи начин да осъществява полов акт с жени като ползва затрудненото им материално положение и дава обяви за работа и при явяването им при него използва сила да осъществи полов акт с тях.Следователно не само извършеното престъпление е с висока обществена опасност, но и подсъдимия е личност с висока степен на обществена опасност и за да се превъзпита следва да изтърпи определеното наказание лишаване от свобода в размер на три години ефективно, а не както е постановено от въззивна съдебна инстанция с приложението на чл.66 от НК - условно. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |