Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../04.02.2020г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8707/2019г. по
описа на съда, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „К.П.“ ООД ***, ЕИК ********, подадена
чрез пълномощник – адв. А.Т. от САК, с която е
предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240
от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ, срещу Я.С.Я. ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 90 375лв.,
дължима по Договор за кредит № **********/20.11.2017г. и сключения към него
Анекс/Допълнително споразумение/ № 1/20.11.2018г., включваща усвоена и
непогасена главница в размер на 75 000лв., сумата в размер на
10 650лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2018г. до 23.04.2019г. и 4725лв. – наказателна лихва за
периода от 20.02.2019г. до 23.04.2019г.
В исковата
молба се твърди, че по силата и при условията на сключен Договор за кредит №
********** между „К.П.“ ООД, като кредитор, и Я.С.Я., като кредитополучател,
ищецът е предоставил на ответника ползването на парични средства под формата на
кредитна линия в размер до 80 000лв., която сума, ведно с начислените и
дължими върху нея лихви, кредитополучателят се задължил да усвои, ползва и
върне в срок до 20.11.2018г. Съгласно уговореното между страните, дългът по
кредита – усвоената главница, се олихвява с лихвен процент в размер на 2% месечно,
начисляван и платим ежемесечно върху размера на усвоената сума/главница/, за
срока на ползване на същата. Дължимите от кредитополучателя лихви, включително
лихвите за просрочие, се начисляват на месечна база,
ежемесечно, от деня, следващ деня на усвояване на сумата, за времето на
ползването й. Кредитополучателят следва да осигури необходимите парични
средства за плащане на начислените лихви по посочената от кредитора в чл.6 ал.3
от договора банкова сметка, ***, но не по-късно от един календарен месец от
датата на усвояване на съответната сума от общия кредитен лимит, върху която е
начислена лихвата. Когато падежът е в неприсъствен ден кредитополучателят
следва да осигури дължимата сума по посочената от кредитора банкова сметка ***-късно
от първия работен ден, следващ деня на падежа. Съгласно чл.7 ал.1 от Договора,
при забава на плащането на начислената върху ползваната част от главницата и
ежемесечно дължима договорна лихва от страна на кредитополучателя, считано от
деня, следващ падежната дата, кредиторът отнася размера на непогасената
главница и лихви в просрочие, като ведно с дължимата
лихва върху редовна главница начислява наказателна лихва за забава върху цялата
усвоена и непогасена главница за периода след настъпването на момента на
забава/просрочие в размер на договорения лихвен
процент по чл.5 ал.1 от договора, увеличен с наказателна надбавка от 3
процентни пункта, платима ежемесечно, върху непогасената главница., т.е. от
датата на изпадането в забава кредитополучателят ежемесечно дължи лихва върху
непогасената главница във фиксиран размер от 5% месечно, до пълното и окончателно
погасяване на задълженията по договора за кредит. Задължението на кредитора за
отпускане на средства по кредита се погасява, а ползваният кредит, ведно с
лихвите и разноските в пълен размер може да бъде обявен от кредитора за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от
условията по договора за кредит, както и при допуснато просрочие
на вноска по кредита и/или начислените лихви за всеки един от договорените
падежи, както и при останалите условия на чл.7 от договора.
На
20.11.2018г., въз основа на постигнато съгласие между страните е сключен
Анекс/Допълнително споразумение/ № 1 към договора за кредит, съгласно чл.2 от
който анекс страните са приели за установено и безспорно, че към датата на
сключването му, актуалният размер на задълженията на кредитополучателя към
кредитора по договора за кредит възлиза на 75 000лв., представляващи
задължение за главница. Излага се в исковата молба, че с подписването на анекса
ответникът е признал и не е оспорил дължимостта,
изискуемостта и размера на задълженията си по договора за кредит. Съгласно чл.3
ал.1 от Анекса, страните са постигнали съгласие за удължаване на срока на
погасяване на задълженията, от страна на кредитополучателя до/на 20.09.2019г.
Усвоената и непогасена главница по договора за кредит в размер на
75 000лв. продължава да се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 2% месечно,
като ежемесечно начисляваната и дължима договорна лихва върху редовна главница възлиза на 1500лв. за всеки календарен
месец на използването й, като кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението за главница с последната погасителна вноска за договорна лихва
на/до 20.09.2019г.
Съгласно
чл.3 ал.4 от Анекса, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на кое да
е изискуемо парично задължение, уговорено в договора за кредит, изплащането на
което е разсрочено с анекса и/или дължимата договорна лихва, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка/наказателна лихва в размер на договорения със
споразумението/ анекса лихвен процент в размер на 2%, увеличен с наказателна надбавка от
3 пункта, на месечна база, съобразно броя на дните на неизпълнение, която се
начислява върху непогасената част от усвоената главница, т.е. от датата на
изпадане в забава кредитополучателят ежемесечно дължи лихва върху непогасената
главница във фиксиран размер от 5% месечно, до пълното и окончателно
погасяване на задълженията по договора за кредит. Съгласно уговореното в
анекса, при извършено плащане от страна на кредитополучателя, размерът на което
е недостатъчен за погасяването на задължения с настъпила падежна дата, съгласно
уговорения в чл.3 погасителен план, с постъпилата по банковата сметка сума
кредиторът ще погаси ликвидните и изискуеми задължения в следната поредност – задължения за договорна/наказателна лихва,
задължения за главница. Страните по анекса изрично са се споразумели, че той не
представлява договор за новация по смисъла на чл.107
от ЗЗД, както и че непроменените с анекса и уговорени в договора за кредит
условия запазват своето действие между страните.
Поради
изпадането в забава на кредитополучателя в заплащането на дължимите ежемесечно
погасителни вноски за начислена и дължима договорна лихва върху усвоената
главница, ищецът е обявил за изцяло предсрочно изискуеми всички, произтичащи от
договора за кредит и сключения анекс № 1 към него парични задължения чрез
изпратена нотариална покана рег.№ 4992, том IIIБ, акт № 105 от 08.04.2019г. на
нотариус И.Н., вписан под № 040, която е била връчена лично на ответника/кредитополучателя/
на 09.04.2019г. В условията на евентуалност се сочи, че исковата молба следва
да се счита за изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
задължение на кредитополучателя.
Твърди се,
че са налице валидни облигационни задължения между страните по делото във
връзка със сключения между тях договор за кредит и Анекс/Допълнително
споразумение/ № 1 към него, по които ищецът/кредиторът/ е изпълнил изцяло и в
срок задълженията си за предоставяне на уговорената в кредит сума на кредитополучателя,
а последният не е изпълнил задълженията си по договора. Прави се искане за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му – адв. Я.В. от САК, като исковата молба се оспорва. Сочи се,
че към датата на подаване на исковата молба ответникът е изплатил сумата от
19 500лв. от получения кредит, като в съдебно заседание, след изслушване
на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, е
уточнено, че изплатената сума възлиза на 20 267лв. Направено е възражение
за нищожност на чл.5 ал.1 от договора за кредит, като се твърди, че тази клауза
от договора е нищожна като накърняваща добрите нрави, а клаузата по чл.7 от
същия договор е нищожна, като противоречаща на закона, доколкото с нея е
предвидено начисляването на лихва върху дължима договорна лихва, което е в
противоречие със закона. По отношение на претендираната
сума като неустойка/наказателна лихва се прави възражение за прекомерност по
смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че претенцията за
неустойка/наказателна лихва/ е недопустима, доколкото главното задължение за
връщане на заемната сума не е изискуемо към датата на подаване на исковата молба.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази твърденията и възраженията на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От
представения по делото Договор за кредит № **********/20.11.2017г., сключен
между „К.П.“ ООД, като кредитор, и Я.С.Я., като кредитополучател, се
установява, че ищецът е предоставил на ответника ползването на парични средства
под формата на кредитна линия в размер до 80 000лв., която сума, ведно с
начислените и дължими върху нея лихви, кредитополучателят се задължил да усвои,
ползва и върне в срок до 20.11.2018г., като всяко едно усвояване на средства по
кредита се разрешава след предварително писмено искане от кредитополучателя до
кредитора.
Съгласно чл.5
ал.1 от Договора, дългът по кредита, се олихвява с лихвен процент в размер на 2% месечно,
начисляван и платим ежемесечно върху размера на усвоената сума/главница/, за
срока на ползване на същата, а съобразно ал.2 от с.р. дължимите лихви,
включително лихвите за просрочие се начисляват на
месечна база, ежемесечно, от деня, следващ деня на усвояване на
сумата/главницата/. В чл.5 ал.3 от Договора страните са се договорили, че кредитополучателят
следва да осигури необходимите парични средства за плащане на начислените лихви
по посочената от кредитора в чл.6 ал.3 от Договора банкова сметка, ***, но не
по-късно от един календарен месец от датата на усвояване на съответната сума от
общия кредитен лимит, върху която е начислена лихвата. Когато падежът е в
неприсъствен ден кредитополучателят следва да осигури дължимата сума по
посочената от кредитора банкова сметка ***-късно от първия работен ден, следващ
деня на падежа.
Съгласно
чл.6 ал.1 изр. 1 от Договора, кредитополучателят издължава главницата по
предоставения кредит в срок до 20.11.2018г., като ежемесечно/до последно число
на текущия месец/ заплаща начислените върху същата договорни лихви. В чл.6 ал.2
от Договора е предвидено, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно
изцяло или частично усвоената от него главница по кредита, като страните са
уговорили, в случай, че предсрочно погасената от кредитополучателя сума е
недостатъчна за погасяване на натрупаните до момента задължения към кредитора,
с постъпилата сума погасяването на на натрупаните
задължения по договора за кредит се
извършва по предвидената в чл.76 ал.2 от ЗЗД поредност – разноски, лихви и главница.
Постигната е договореност, в случай, че поради забавеното изпълнение от страна
на кредитополучателя са начислени и наказателни лихви, с направеното плащане от
него да бъдат погасявани първо начислените, съгласно условията по договора
наказателни лихви/неустойки/, а след това и договорните/възнаградителни/
лихви.
Съгласно
чл.7 ал.1 от Договора, при забава на плащането на начислената върху ползваната
част от главницата и ежемесечно дължима договорна лихва, от страна на
кредитополучателя, считано от деня, следващ падежната дата, кредиторът отнася
размера на непогасената главница и лихви в просрочие,
като ведно с дължимата лихва върху редовна главница начислява наказателна лихва/неустойка/
за забава върху цялата усвоена и непогасена главница за периода след
настъпването на момента на забава/просрочие в размер
на договорения лихвен процент по чл.5 ал.1 от договора, увеличен с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта, платима ежемесечно, върху непогасената
главница., т.е. от датата на изпадането в забава кредитополучателят ежемесечно
дължи лихва върху непогасената главница във фиксиран размер от 5% месечно, до пълното и окончателно
погасяване на задълженията по договора за кредит. Съобразно уговореното в чл.7
ал.2 от Договора, при друго неизпълнение на задълженията по договора, от страна
на кредитополучателя, кредиторът има право да олихвява ползвания кредит с
наказателна лихва по ал.1.
Съгласно
чл.8 ал.1 от Договора, задължението на кредитора за отпускане на средства по
кредита се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите и разноските в пълен
размер може да бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем, в случай, че
кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по договора за кредит,
както и при допуснато просрочие на вноска по кредита
и/или начислените лихви за всеки един от договорените падежи, както и при
останалите условия на чл.7 от договора.
Съобразно
чл.14 ал.1 от Договора, за всички неуредени с него отношения между страните, се
прилагат Общите условия, при които „К.п.“ ООД предоставя кредити, като във
второто изречение на цитираната разпоредба от договора изрично е посочено, че
подписвайки го кредитополучателят декларира, че е запознат с Общите условия на
кредитора преди сключване на договора, изрично приема същите и декларира, че
екземпляр от Общите условия му е предаден от кредитора.
На
20.11.2018г., въз основа на постигнато съгласие между страните е сключен
Анекс/Допълнително споразумение/ № 1 към договора за кредит. В чл.2 от същия
страните са се съгласили, че към датата на сключването му, актуалният размер на
задълженията на кредитополучателя към кредитора по договора за кредит №
********** от 20.11.2017г. възлиза на 75 000лв., представляващи главница. Страните
са постигнали съгласие за удължаване на срока на погасяване на задълженията, от
страна на кредитополучателя, до/на 20.09.2019г.
По чл.3 ал.1
от Анекса, кредитополучателят се задължил ежемесечно, до/на 20-то число на
всеки календарен месец, в срока на действие на споразумението, да погасява
начисляваната върху непогасената главница договорна лихва, съгласно погасителен
план, съдържащ се в същата разпоредба от анекса.
Съгласно
чл.3 ал.2 от Анекса, дългът/непогасената
главница/ по кредита се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 2% месечно,
като ежемесечно начисляваната и дължима договорна лихва върху редовна главница възлиза на 1500лв. за всеки
календарен месец на използването й. Кредитополучателят, видно от погасителния
план, се е задължил да погаси задължението за главница с последната погасителна
вноска за договорна лихва на/до 20.09.2019г.
Съгласно
чл.3 ал.4 от Анекса, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на кое да
е изискуемо парично задължение, уговорено в договора за кредит, изплащането на
което е разсрочено с анекса и/или дължимата договорна лихва, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка/наказателна лихва в размер на договорения със
споразумението/ анекса лихвен процент в размер на 2%, увеличен с наказателна надбавка от
3 пункта, на месечна база, съобразно броя на дните на неизпълнение, която се
начислява върху непогасената част от главницата, т.е. от датата на изпадане в
забава кредитополучателят ежемесечно дължи лихва върху непогасената главница
във фиксиран размер от 5% месечно, до пълното и окончателно
погасяване на задълженията по допълнителното споразумение.
В
разпоредбата на чл.3 ал.5 от Анекса е предвидено, че кредитополучателят не
дължи такса/неустойка при пълно/частично предсрочно погасяване на задълженията
си към кредитора.
Съгласно
уговореното в чл.4 ал.1 от Анекса, при извършено плащане от страна на
кредитополучателя, размерът на което е недостатъчен за погасяването на задължения
с настъпила падежна дата, съгласно уговорения в чл.3 погасителен план, с
постъпилата по банковата сметка сума кредиторът ще погаси ликвидните и
изискуеми задължения в следната поредност –
задължения за договорна/наказателна лихва, задължения за главница. Страните по
анекса изрично са се споразумели – чл.5 ал.1 от анекса, че той не представлява
договор за новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, както
и че непроменените с анекса и уговорени в договора за кредит условия запазват
своето действие между страните.
С нотариална
покана рег.№ 4992, том IIIБ, акт № 105 от 08.04.2019г. на
нотариус И.Н., вписан под № 040, връчена лично на ответника/кредитополучателя/
на 09.04.2019г., ищецът е обявил за изцяло предсрочно изискуеми всички,
произтичащи от договора за кредит и сключения анекс № 1 към него парични
задължения, поради изпадането в забава на кредитополучателя в заплащането на
дължимите ежемесечно погасителни вноски за начислена и дължима договорна лихва
върху усвоената главница.
От заключението
на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, е видно, че съгласно
Договор за кредит № ********** от 20.11.2017г. ищецът е предоставил на
ответника кредитен лимит в размер 80 000лв. за срок от 20.11.2018г.
В периода от
20.11.2017г. до 09.03.2018г. ответникът е извършвал усвоявания на суми в общ
размер 75 000лв., на следните падежни дати: 20.11.2017г. – усвоена сума в
размер на 10 000лв., 15.01.2018г. – усвоена сума в размер на
10 000лв., 12.02.2018г. – усвоена сума в размер на 10 000лв.,
21.02.2018г. – усвоена сума в размер на 20 000лв., 02.03.2018г. – усвоена
сума в размер на 10 000лв. и 09.03.2018г. – усвоена сума в размер на
15 000лв.
На
20.11.2018г. е сключен Анекс/допълнително споразумение/ № 1, с който е
констатирано, че усвоената главница е в размер на 75 000лв. Удължен е
срока на договора до 20.09.2019г., като е уговорено главницата да бъде
заплатена на 20.09.2019г., а ежемесечно да се заплаща само договорна възнаградителна лихва.
За периода
от 20.12.2017г. до 17.04.2019г. ответникът е заплатил сума в общ размер
20 267лв., която е послужила за погасяване на следните задължения: погасена
договорна възнаградителна лихва с падежи от
20.12.2017г. до 20.09.2018г. вкл. –
11 267лв. и погасена наказателна лихва, начислена от 20.11.2018г. до
20.02.2019г.вкл. – 9000лв.
Експертът е
категоричен, че последващи плащания по договора за
кредит няма и че не са заплатени месечните вноски за договорна възнаградителна лихва с падежи от 20.10.2018г. до
20.04.2019г., поради което на 22.05.2019г. е заведена искова молба.
Размерът на
непогасените задължения по процесния договор за
кредит, изчислени към 22.05.2019г. – датата на подаване на исковата молба, са
дадени в два варианта в заключението:
Първи
вариант: При условията на предсрочна изискуемост, настъпила към 22.05.2019г.: Незаплатена
предсрочно изискуема главница – 75 000лв.;Незаплатена договорна лихва с
падеж от 20.10.2018г. до 21.04.2019г. – 12 050лв. /Таблица 2, колона 8/; Незаплатена
наказателна лихва от 20.02.2019г. до 21.04.2019г. – 6825лв. /Таблица 2, колона
9/; Всичко – 93 875лв.
Втори
вариант: Неплатени задължения към 22.05.2019г. без наличие на предсрочна
изискуемост: Незаплатена договорна лихва с падеж от 20.10.2018г. до 20.04.2019г.
– 12 000лв. /Таблица 2, колона 8 без последния ред/; Незаплатена
наказателна лихва от 20.02.2019г. до 20.04.2019г. – 6750лв. /Таблица 2, колона
9 без последния ред/; Всичко: 18 750лв.
Видно от
експертното заключение е, че счетоводството на ищеца по отношение на процесния Договор за кредит е водено редовно и съгласно
изискванията на Закона за счетоводството за хронологична последователност и
документална обоснованост.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, намира, че страните са валидно
обвързани от сключен помежду им на 20.11.2017г. Договор за кредит № **********, по силата на
който ищецът „К.п.“
ООД, ЕИК ********, вписано на основание
чл.3а от ЗКИ и чл.7 от Наредба № 26/23.04.2009г. на БНБ за финансовите
институции в регистъра на финансовите институции при БНБ със Заповед №
БНБ-61714/03.07.2015г., е предоставил на ответника Я.С.Я. ползването на
кредитна линия средства в размер до 80 000лв. за срок до 20.11.2018г.
Срокът
на действие на договора е удължен до 20.09.2019г. с подписан от страните – 20.11.2018г., Анекс/допълнително
споразумение/ № 1 от 20.11.2018г., като в анекса е констатирано, че усвоената главница
е в размер на 75 000лв.
С
подписването
на анекса ответникът е признал и не е оспорил дължимостта,
изискуемостта и размера на задълженията си по договора за кредит. Предвид
посоченото в чл.14 ал.1 от Договора за кредит, че при подписването му,
кредитополучателят е декларирал, че се е запознал с общите условия на кредитора
преди сключване на договора и е получил екземпляр от същите, съдът намира, че
приложените по делото Общи условия са част от договора за кредит и анекса към
него, поради което и неоснователно е възражението на ответника за
неприложимостта им, поради липсата на подписи върху тях от кредитополучателя. С
оглед наведените от пълномощника на ответника доводи, че уговорените в договора
за кредит и анекса лихвени проценти противоречат на приетите към договора Общи
условия, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗЗД, съгласно
която при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия,
имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.
От събраните
по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че ответникът е усвоил
сумата от 75 000лв., което е станало възможно вследствие изпълнението в
цялост и в уговорения в договора срок на задълженията на ищеца/кредитора/ за
предоставяне на уговорената в кредит сума на кредитополучателя.
Безспорно се
установи по делото и това, че ответникът /кредитополучателят/ не е изпълнил
задълженията си по договора, доколкото за периода от 20.12.2017г. до
17.04.2019г. е заплатил сума в общ размер 20 267лв., послужила за
погасяване на следните задължения: погасена договорна възнаградителна
лихва с падежи от 20.12.2017г. до 20.09.2018г. вкл. в размер на 11 267лв.
и погасена наказателна лихва, начислена от 20.11.2018г. до 20.02.2019г.вкл. в
размер на 9000лв.
Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства да е правил други плащания по договора за
кредит и анекса към него, като от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че няма последващи
плащания по договора за кредит, както и че не са заплатени месечните вноски за
договорна възнаградителна лихва с падежи от
20.10.2018г. до 20.04.2019г.
Поради
изпадането в забава на кредитополучателя в заплащането на дължимите ежемесечно
погасителни вноски за начислена и дължима договорна лихва върху усвоената
главница
ищецът-кредитор, в съответствие с постигнатото между съконтрахентите
съгласие, обективирано в договорната клауза на чл.8 ал.1 от Договора, приложим и
след подписването на Анекс № 1, съгласно уговореното в чл.5 ал.1 от него между
страните, е обявил за изцяло предсрочно изискуеми всички, произтичащи от
договора за кредит и сключения Анекс № 1 към него парични задължения чрез
изпратена нотариална покана рег.№ 4992, том IIIБ, акт № 105 от 08.04.2019г. на
нотариус И.Н., вписан под № 040, връчена лично на ответника/кредитополучателя/
на 09.04.2019г., като с нотариалната
покана на кредитополучателя е даден 7-дневен срок от получаването й за погасяване на задълженията.
Уговарянето
на условия, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем е допустимо от закона – чл.432 от ТЗ и чл.60 ал.2 от ЗКИ, като възраженията на
ответника във връзка с предсрочната изискуемост на вземането съдът намира за
неоснователни, поради следното: Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника. По делото се установи, че обективните факти,
обуславящи настъпването й, са се осъществили към датата на връчване на
изявлението за обявяването на предсрочната изискуемост, потвърдено и от заключението
на експерта. При изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че с
достигане на изявлението на кредитора на ответника и след изтичане на срока за
изпълнение, считано от 17.04.2019г., включително за вноските с ненастъпил към
тази дата падеж, е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, като исковата
молба е подадена на 22.05.2019г., т.е. след настъпване на предсрочната
изискуемост.
Упражняването
на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за
неизправния длъжник и не погасява уговорените задължения, а отнема
преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите
към този момент вноски, вкл. в частта им за възнаградителни,
санкционни лихви и такси.
Съгласно
чл.430 ал.1 вр.ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит
е възмезден – срещу задължението на банката/финансовата институция да отпусне
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и върне
заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с
банката/финансовата институция лихва по кредита. Лихвата/чл.430 ал.2 от ТЗ/ е
своеобразна цена, която заемополучателят дължи на
банката/финансовата институция, като насрещна престация
за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната
природа на лихвата по чл.430 ал.2 от ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя/кредитополучателя/
размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
В случая, в частта за определяне на размера на лихвата към датата на сключване
на договора клаузата по чл.5 ал.1 от Договора за кредит, указва ясно и недвусмислено размера на дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва, съставляваща
цената за ползване на предоставения му кредит, поради което и съдът счита, че
не налице твърдяната нищожност на тази клауза от договора, тъй като същата не
противоречи на добрите нрави.
По
въпроса за правния характер на възнаградителната
лихва е формирана последователна и непротиворечива практика на ВКС, в смисъл,
че уговорената в договора за банков кредит възнаградителна
лихва не е лихвата, която се дължи при забавено изпълнение на парично
задължение, имаща обезщетителен характер. Договорната
лихва в хипотезата на банков кредит по своя правен характер е възнаграждението,
платимо на кредитора за ползването на предоставените на кредитополучателя
парични средства. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на
капитала, който се предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не
плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна
лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна
лихва, по реда и условията на чл.86 ал.1 от ЗЗД, а ако няма такава - законната
лихва. С оглед правната и икономическа природа на възнаградителната
лихва, явяваща се цена /възнаграждение/ на кредитора за предоставените парични
средства на кредитополучателя, в сочената хипотеза, анатоцизъм
отсъства.
Предсрочната
изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т.е. от
виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни
вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде
санкциониран за неизпълнението. В конкретния случай санкционирането е под
формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест на неизправния
кредитополучател по никакъв начин не нарушава изискването за добросъвестност, а
също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя.
По
изложените съображения съдът счита, че и клаузата на чл.7 ал.1 от Договора за
кредит, идентична с чл.3 ал.4 от Анекс № 1, не противоречи на закона и изискванията
за добросъвестност в частта, предвиждаща при обявяване на предсрочна
изискуемост остатъкът от кредита да се отнася в просрочие
и до пълното и окончателно погасяване на задълженията, което в случая, предвид
заявеното от ищеца е до 20.04.2019г. – преди предявяване на иска, да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 % пункта.
По
делото безспорно се установи, че ответникът/кредитополучателят/ е неизправна
страна по договора за кредит, а неустойката за забава, посочена в договора и
анекса като наказателна лихва, обезщетява вредите на кредитора за периода на
неизпълнение на задълженията, от страна на длъжника. С оглед нормите на чл.9 и
чл.92 от ЗЗД следва да се приеме, че страните са свободни да уговорят
обезщетение за вида неизпълнение, който са приели, че може да настъпи, както са
и сторили в случая с предвиденото в чл.7 ал.1 от Договора. Целта на неустойката,
наименована от страните – наказателна лихва, предвидена
за неизпълнение на парично задължение, е да обезпечи изпълнение на задължението
и да служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Свободата на договаряне може да се упражни като страните със
сключените помежду си уговорки за неустойки/наказателни лихви не нарушават
забранителни императивни норми и нормите на добрите нрави, както и други
основания, които да са предвидени от законодателя.
В
случая не се установява уговорената неустойка/наказателна лихва/ да излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като видът на уговорената неустойка е за забава
изпълнението на задължения за връщане на суми, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, като целта е да се обезщетят вредите от
неизпълнение на паричното задължение в срок. Този извод се налага и предвид
изрично уговореното между страните, че е допустимо предсрочно погасяване на
задълженията по договора за кредит, от страна на кредитополучателя, в който
случай наказателна лихва/неустойка не се дължи.
Уговореният
размер на неустойката/наказателната лихва, като определен процент над възнаградителната лихва изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели, но не предвижда неоснователно разместване на блага и не накърнява
принципа на справедливостта, с което да води до накърняване на добрите нрави. Същата
не е и прекомерна, доколкото ответникът /кредитополучателят/ не доказа да е
налице несъответствие на неустойката/наказателната лихва/ с вредата.
Предвид
изложеното и приетото за установено от фактическа и правна страна и при
съобразяване на неоснователността на възраженията на ответника, както и при
спазване на диспозитивното начало, съдът намира, че
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като такива.
С
оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4090лв.,
съгласно приложен списък с разноски по чл.80 от ГПК, от които: 3890лв. –
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и 200лв. – внесения депозит от
ищеца по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на „К.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер общо на 90 375лв., дължима по Договор за кредит №
**********/20.11.2017г. и сключения към него Анекс/Допълнително споразумение/ №
1/20.11.2018г., включваща усвоена и непогасена главница в размер на
75 000лв./седемдесет и пет хиляди лева/, сумата в размер на 10 650лв./десет
хиляди шестотин и петдесет лева/ – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018г. до
23.04.2019г. и 4725лв./четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева/ –
наказателна лихва за периода от 20.02.2019г. до 23.04.2019г.
ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на „К.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 4090лв./четири хиляди и деветдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: