№ 631
гр. Разград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100454 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Текса“ ООД, в която се твърди, че с
Определение от 03.01.2017 г. по ч.т.д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Разград е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.
125, ал. 3 от ТЗ за присъждане на равностойност на дружествени дялове на
бившия съдружник в „ТЕКСА” ООД град Разград – СЮЛ. АК. в размер на
250000 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на
„ТЕКСА” ООД град Разград, съставляващ: поземлен имот с идентификатор
61710.505.1784, с административен адрес: град Разград, улица ************,
с площ от 443.00 кв.м. ведно с построената в него сграда с идентификатор
61710.505.1781, със застроена площ от 256.00 кв.м. на 4 /четири/ етажа, т.е. с
РЗП от 1024.00 кв.м., при съседи за поземления имот: имот с идентификатор
61710.505.7027, имот с идентификатор 61710.505.1785, имот с идентификатор
61710.505.7028, имот с идентификатор 61710.505.1793 и имот с
идентификатор 61710.505.7022. Ответникът е предявил иска си (образувано е
т.д.№ 9/2017 г. на Окръжен съд – Разград). С влязло в сила на 25.11.2020 г.
Решение № 35 от 09.05.2019 г. исковата претенция на ответника е отхвърлена
изцяло като неоснователна и недоказана. Твърди се, че в резултат от
допуснатото обезпечение – възбрана върху имота, дружеството е претърпяло
имуществени вреди в размер на 20000 лв., в резултат от невъзможността да се
предоговорят условията по Договор за кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г.,
сключен с „Търговска банка Д” АД, респективно да се рефинансира кредита с
нов кредит, отпуснат от друга банка, тъй като възбранения имот е служел за
обезпечение по кредита, като банките отказвали предоговаряне на кредитните
условия и рефинансиране, поради наличието на възбрана върху имота.
Разликата в лихвените нива по отпуснатия кредит от „Търговска банка Д” АД
в размер на минимум 8,5% на годишна база и средните договаряни такива по
1
оборотни кредити с обезпечение, отпускани от други банки, в размер на 3%
на годишна база за периода от налагане на възбраната – 04.01.2017 г. до
01.03.2021 г., формират за дружеството загуба в размер на повече от 20 000
лева, съставляваща изплатена в повече лихва по кредита, от която в
настоящото производство претендират само за част от нея до размера на 10
000 лева. Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за причинени имуществени вреди от допуснато обезпечение в размер на
10000 лв. – ЧАСТИЧНО от общо претендираните вреди (загуби) в размер на
20000 лв., представляващи разлика между заплащана лихва по Договор за
кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г. сключен с „Търговска банка Д” АД и
средно дължимите лихви по идентични кредити в същата банка и във всички
останали банки на територията на Република България за периода 04.01.2017
г. – 01.03.2021 г. ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцовото дружество представя като доказателства: Решение №
35/09.05.2019 г. на ОС – Разград по т.д. № 9/2017г.; Определение №
645/25.11.2020 г. на ВКС, II то. по т.д. № 469/2020 г.; Разпореждане №
260021/09.02.2021 г. на ОС – Разград по ч.т.д. № 1/2017 г.; писмо с изх. №
033-00125/14.07.2020 г. на „Търговска банка Д” АД; писмо от 30.10.2020 г. за
отказ за предоставяне на оборотен кредит от „Алианц Банк България” АД;
Договор за кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г., сключен с „Търговска банка
Д” АД.
Ответникът СЮЛ. АК. оспорва иска. Оспорва твърдението, че
ищцовото дружество е претърпяло посочените в исковата молба вреди в
размер на 20 000 лв. Излага становище, че в исковата молба не е определен
характера на тези вреди – претърпяна загуба или пропусната полза, а съгласно
трайната практика на ВКС претърпяната загуба се изразява в намаляване на
актива на патримониума на увреденото лице. Посочва, че описаните
обстоятелства в исковата молба не сочат на това, че с налагане на възбрана по
допуснатото от съда обезпечение е намален актива на ищцовото дружество.
Сочи още, че описаните вреди не съставляват и пропуснати ползи –
нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото.
Приема, че фактите дават основание да се предполага, че с исковата молба се
претендират вреди от нереализиране на възможност за намаляване на
задълженията на ищеца, които задължения са част от пасива на патримониума
на ищеца, т.е. описани като нереализирана възможност за спестяване на
разходи претендираните от ищеца „вреди“ са по-близо до пропуснатите
ползи, ако въобще могат да се квалифицират като вреди. Ответникът изразява
мнение, че с исковата молба се претендират вреди, чието настъпване е
хипотетично, несигурно и непредвидимо, тъй като рефинансирането на
кредита, лихвата, при която евентуално ще бъде разрешен новия кредит, е в
зависимост от волята на съответната банка. Счита, че с исковата молба се
претендират хипотетични, а не реални вреди, които са "пряка и
непосредствена последица от увреждането". Оспорва изцяло и по размер,
твърдението за претърпени вреди от ищеца като разлика между изплатената
лихва по кредита и лихвата, която би била заплатена при предоговаряне или
рефинансиране на същия. Оспорва и твърдението, че при договаряне
рефинансиране на кредита, лихвата, при която той би бил договорен би била
в размер на 3%. Оспорва твърденията за наличие на причинна връзка между
наложеното по искане на ответника обезпечение и посочените в исковата
молба „вреди“, настъпили при механизма, описан в същата. Приема, че за да
2
е налице причинна връзка, вредата трябва да е необходимо и закономерно
следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата, а след
като възможностите за предоговаряне или рефинансиране и условията, при
които ще бъдат извършени, зависят изцяло от волята на трето лице,
последиците от отказ да се извърши такова рефинансиране не могат да бъдат
в пряка причинна връзка с действията на ответника. Сочи още, че причинната
връзка между наложената по допуснатото обезпечение възбрана и отказ за
рефинансиране на дълга се изключва и от това, че в същия период върху
имота на ищеца съществуват и други тежести, видно от партидата на ищеца в
Агенцията по вписвания на 12.04.2011 г. върху имота има учредена договорна
ипотека с ипотекарен кредитор „Търговска банка Д“ АД, подновена на
05.04.2021 г., а на 14.11.2017 г. има вписана възбрана от НАП, незаличена и
до момента, както и друга възбрана от НАП, наложена на 08.09.2017 г. и
заличена на 27.12.2019 г. Твърди, че задълженията на ищеца към НАП за
данъци и осигуровки надвишават 60000 лв. и дори възбраната по
обезпечението да не бе вписана, не би се стигнало до предоговаряне на
условията по кредита, поради наличието на други тежести, в полза на други
лица върху имота. Оспорва твърдението, че наложената по обезпечението
възбрана препятствало предоговаряне на условията по предоговаряне или
рефинансирането на договора за кредит с „Търговска банка Д“ АД, като
излага становище, че в представеното от ищеца писмо изх. № 033-
00125/14.07.2020 г. не са посочени причините за този отказ. Изтъква, че те
могат да бъдат всякакви, включително и поради другите тежести
съществуващи в имота. Приема като хипотетично и твърдението за готовност
за рефинансиране на кредита от страна на „Алианц Банк“АД, доколкото в
приложеното писмо от 30.10.2020 г. не се обсъждал въпроса за
рефинансиране на дълга към „Търговска банка Д“ АД, а за отпускане на
оборотен кредит в размер на 200000 лв. В тази връзка сочи, че представлява
предположение дали този кредит би бил използван от ищеца за
рефинансиране на кредита от „Търговска банка Д“ АД и дали той е бил
достатъчен. Изтъква още, че отказът се основава на подадена от ищеца
информация и е неизвестно дали тя е включвала информация за другите
тежести върху имота и каква би била реакцията на банката при пълна
информация за правното състояние на имота. Оспорва твърденията, че
описаните в исковата молба хипотетични вреди са настъпили още с налагане
на възбраната по обезпечението на 04.01.2017 г., тъй като от съдържанието на
предоставените от ищеца писма се установява, че последният е предприел
някакви действия за предоговаряне на кредита и за отпускане на друг кредит
едва към м. юли – октомври 2020 г., а Решение № 35/9.05.2019 г. по т.д. №
9/2017 г. на Окръжен съд – Разград е влязло в сила на 25.11.2020 г. Заявява
още, че ищецът е имал възможността по чл. 402 от ГПК още на следващия
ден да поиска отмяна на обезпечението и вдигане на възбраната. В този
смисъл оспорва началния и крайния момент на периода посочен в
обстоятелствената част и в петитума като период, в който се твърди да са се
проявили вредите – 04.01.2017г. – 01.03.2021 г. В условията на евентуалност,
ако съдът приема наличието на вреди, ответникът прави процесуално
възражение за прихващане на процесната сума с вземането на ответника към
ищеца от 99171 лв. от извъндялови вноски в капитала на дружеството, до
размера на по-малкото. Счита, че приложеното по делото Разпореждане №
26002/09.02.2021 г. на Окръжен съд – Разград по ч.т.д. № 1/2017 г. е
неотносимо към предмета на делото и не следва да бъде допуснато а
3
останалите писмени доказателства приема като допустими. Представя
справка по партидата на „Текса“ ООД от АВ. Моли съда да изиска от
„Търговска банка Д“ АД справка за размера на задължението на ищеца
„Текса“ ООД по Договор за кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г., съответно
към 14.07.2020 г., към 30.10.2020 г. и към 26.11.2020 г. поотделно главница,
лихви, такси и др., а от Агенция по вписванията – копие от акта, с който е
наложена възбрана на недвижим имот на „Текса“ ООД – Разград, вписан в
персоналната му партида 11941 с номер по вх. регистър № 5108/14.11.2017 г.
том 3, акт № 153.
В с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
жалбата. Моли искът да бъде уважен изцяло предявеният като частичен иск
като основателен и доказан, както и да им присъди направените разноски
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Посочва, че безспорно се
установяват вреди от незаконосъобразно обезпечение на иск, които се
съизмеряват със заплатените в повече договорни лихви по Договор за
инвестиционен кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г. и дължимите такива през
периода месец януари 2017 г. – месец февруари 2021 г. по идентични кредити,
отпускани от търговските банки според данни от лихвена статистика на БНБ.
Изразява мнение, че вредите са реално претърпени, тъй като са изплатени по-
високи лихви на „Търговска банка Д“ АД и това се установява от
неоспореното заключение на вещото лице. Изразява становище, че вредите са
реални, а плащането им е довело до реално намаляване на имуществото в
патримониума на ищцовото дружество. Приема още, че поведението на
ответника по иска, а именно предприемане на действия по обезпечение на иск
в размер на 250 000,00 лева и вписване на възбрана по партидата на процесния
имот, са довели до силно ограничаване на правната сфера на ищцовото
дружество, а последното се е превърнало в нежелан партньор на търговските
банки. Приема, че поведението на ответника е в пряка причинно-следствена
връзка с търпените вреди, т.е. налагането на възбраната е в причинна връзка с
настъпилите вреди, тъй като това е направило невъзможно предоговярането
на отпуснатия кредит или рефинансирането му, чрез договаряне на друг.
Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Моли за присъждане на
разноските по делото. Относно квалификацията на иска, приема че
евентуалното намаляване на лихвата по кредита е една пропусната
възможност за намаляване задълженията на дружеството, които са елемент от
патримониума му, а следователно представлява вреда под формата на
пропусната полза. Изразява становище за хипотетичност на претендираните
вреди, поради липса на причинна връзка между наложената възбрана и
ненастъпилото увеличение на имуществото на ищцовото дружество. Приема,
че доказателствата изключват твърденията в ИМ, тъй като видно от
кореспонденцията с банката, обсъжданият през 2018 г. между страните по
кредита анекс, не е сключен не поради наложената възбрана, а поради
възраженията на ищеца по предложените от банката условия. Освен това
сочи, че макар проектът за анекс да не е представен по делото, от
приложеното по делото заявление, изходящо от ищеца, се установява, че този
анекс изобщо не е предвиждал изменение на лихвените нива. Счита още, че
кореспонденцията през 2020 г. изобщо не свързана с искане за намаление на
лихвата, а касае единствено сроковете за изпълнение на задълженията по
кредита. Посочва, че по делото е представено писмо от 30.10.2020 г. от
директора на Бизнес център – Разград на „Алианц банк България“ АД, в което
4
е посочено, че банката не би могла да даде положителен отговор на искането
за отпускане на кредита, поради наложената от ответника възбрана. Излага
доводи, че посоченото писмо е частен документ с недостоверна дата и не се
ползва с доказателствена сила извън тази по чл. 180 ГПК, като няма такава
относно датата, на която е направено изявлението, още повече, че не е
изведен от изходящия дневник за кореспонденцията на „Алианц банк
България“ АД – Бизнес център – Разград. Изтъква още, че в тази
кореспонденция изобщо не са коментирани условията на кредита и конкретно
лихвите, а от събраните по делото доказателства не може да се приеме за
доказано, че наложената възбрана е възпрепятствала да се рефинансира
кредита при по-изгодни за ищеца условия. Освен това посочва, че е
направено искане за отпускане на кредит, а не за рефинансиране на
съществуващ. Добавя, че исканият кредит надвишава почти пет пъти
задължението по съществуващия кредит, който към м. октомври 2020 г. е бил
43 631 лв. съгласно писмо на „Търговска банка Д“ АД. Поради това приема,
че нуждата от кредита е друга, а не погасяване на неизгоден кредит. Освен
това сочи, че липсват доказателства, че кредитът, за който ищецът е
кандидатствал, ще бъде предоставен при по-добри лихвени условия от
съществуващия или ще послужи за предсрочното погасяване на
съществуващия. Счита, че липсват доказателства за връзка между
съществуващия кредит и кредита, за който ищецът кандидатства и за
лихвените условия, при който би бил отпуснат новия кредит. В този смисъл
счита, че няма причина да обсъжда приетото по делото заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото е неотносима към
спора. Отделно счита, че неправилно е била зададена от ищеца и методиката,
тъй като липсва основание да се приеме, че рефинансирайки или
предоговаряйки кредита към началото на исковия период – 01.01.1917 г.,
банката би се съгласила ежемесечно да предоговаря лихвите кредита в
съответствие със средните за страната. Отделно сочи, че наличието на
наложена възбрана върху същия имот от органите на НАП на 14.11.2017 г.,
която съществува и до момента, също е пречка за отпускане на нов кредит от
„Алианц банк България“ АД, а тя не е посочена в писмото от 30.10.2020 г. на
директора на Бизнес център - Разград на „Алианц банк България“ АД, поради
това, че ищеца съзнателно е пропуснал да я посочи като тежест върху имота в
заявлението си. Изтъква, че ищцовото дружество е заявило искане за кредит,
многократно надвишаващ задължението му по съществуващия, което също
изключва причинната връзка, а ищецът е разполагал и с друг имот, който би
бил достатъчен да обезпечи кредит в размер на задължението му по
съществуващия. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице
реални вреди и същите са в причинна връзка с наложената от ответника
възбрана, счита че обезщетението за тези вреди следва да се определи само за
периода след вероятната дата, на която би бил отпуснат кредита и датата,
след която ищецът е имал възможност да поиска отмяна на обезпечението,
т.е. от 01.11.2020 г. до постановяване на Определение № 645/25.11.2020 г. по
т.д. № 460/2020 г. на ВКС, II т. о., а именно 25.11.2020 г., т. е. не повече от
два месеца и то само на базата на дължимата месечно редовна лихва – 28,22
лв., доколкото задълженията за заплащане на наказателната и просрочена
лихва не са в причинна връзка с действията на ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че по молба на ответника е издадена обезпечителна
5
заповед с Определение от 03.01.2017 г. по ч. т. д. № 1/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Разград за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.
125, ал. 3 от ТЗ – присъждане на равностойност на дружествени дялове на
бившия съдружник в „ТЕКСА” ООД град Разград – СЮЛ. АК. в размер на
250000 лв. С обезпечителната заповед е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на „ТЕКСА” ООД град Разград, съставляващ: поземлен
имот с идентификатор 61710.505.1784, с административен адрес: град
Разград, улица ************, с площ от 443.00 кв.м. ведно с построената в
него сграда с идентификатор 61710.505.1781, със застроена площ от 256.00
кв.м. на 4 /четири/ етажа, т.е. с РЗП от 1024.00 кв.м., при съседи за
поземления имот: имот с идентификатор 61710.505.7027, имот с
идентификатор 61710.505.1785, имот с идентификатор 61710.505.7028, имот с
идентификатор 61710.505.1793 и имот с идентификатор 61710.505.7022.
Наложената възбрана е вписана в Служба по вписванията – Разград на
04.01.2017 г. в книга „Възбрани“ с вх. peг. № 3/04.01.2017 г., т. 1, № 1, дело
3/04.01.2017 г. дв. вх. рег. № 3/04.01.2017 г. Не е спорно, че предявеният от
ответника иск, във връзка с който е допуснатото обезпечение, е отхвърлен с
влязло в сила на 25.11.2020 г. Решение № 35 от 09.05.2019 г. на Окръжен съд
– Разград по т.д. № 9/2017 г. на Окръжен съд – Разград.
Страните не спорят, че ищцовото дружество е задължено лице по
Договор за кредит № 0648.0311, сключен на 08.04.2011 г. с „Търговска банка
Д“ АД. Като обезпечение по кредита е вписана договорна ипотека върху
процесния имот, а именно поземлен имот с идентификатор 61710.505.1784, с
административен адрес: град Разград, улица ************. От приетите
доказателства по делото се установява и обстоятелството, че на 14.11.2017 г.
върху същия имот има вписана наложена възбрана от НАП – Варна (книга
„Възбрани“ с вх.р. № 1508.14.11.2017 г., т. 3., № 153/2017 г. дело №
2031/14.11.2017 г., дв. вх. р. № 5046/14.11.2017 г.). Тази възбрана не е
заличена и до днес, има заличаване от 27.12.2019 г. на възбрана, наложена на
08.09.2017 г. Според приетото към доказателствата писмо от 14.07.2020 г.
„Търговска банка Д“ АД, на ищцовото дружество е отказано предоговаряне на
условията по ползвания то тях инвестиционен кредит № 0648.0311.
От приетото заявление, отправено към „Търговска банка Д“ АД,
намиращо се на л. 123 от делото и следващи, във връзка с отправено
предложение за подписване на анекс към Договор за кредит № 0648.0311, не
се установява да е коментирано наложеното обезпечение с Определение от
03.01.2017 г. по ч.т.д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград за
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Отговорът
на банката на л. 125 само потвърждава това.
На 14.07.2020 г. и в отговор на отправени предложения от ищцовото
дружество към „Търговска банка Д“ АД за предоговаряне условията по
инвестиционен кредит № 0648.0311, банката е отговорила, че е взето решение
от компетентния орган за отказ от предоговаряне на условията по кредита.
На 22.10.2020 г. ищцовото дружество е отправило искане за
предоставяне на оборотен кредит до „Алианц банк България“ АД (л. 167 и
следващи) в размер на 200 000 лева. С посочените придружаващи декларации
е посочено наличието на друг кредит със страна „Търговска банка Д“ АД, по
който е налице обезпечение. С писмо от 30.10.2020 г. без изх. номер,
представляващият дружеството е уведомен, че на база предоставената
информация банката не би могла да даде положителен отговор, поради
6
наложена възбрана на предложения от ищеца имот по искане на ответника.
Посочено е, че искането може да бъде разгледано отново при промяна в
декларираната от ищеца информация. Банката изразява готовност да
представи други финансови услуги и продукти.
От приетата към доказателствата Справка от АВ (л. 45 и следващи) се
установяват следните отбелязвания за процесния имот: подновена от
05.04.2021 г. договорна ипотека с кредитор „Търговска банка Д“ АД;
заличаване на възбрана от 27.12.2019 г., наложена на 08.09.2017 г. с кредитор
НАП; наложена на 14.11.2017 г. възбрана с кредитор НАП.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която е
представено заключение, неоспорено от страните. В отговор на поставените
задачи вещото лице сочи, че ефективния лихвен процент за кредити от една
до пет години за месец януари 2017 г. е 4,36 %, а средно-претегления процент
за периода месец януари 2017 г. – м. февруари 2021 г. е 3,12 %. Вещото лице
е констатирало, че ищцовото дружество е изплатило договорна лихва по
отпуснатия банков кредит в полза на Търговска банка „Д” АД град София в
размер на 44 053,28 лева за периода 01.01.2017 г. – 02.03.2021 г. В отговор на
поставена задача при лихва 4,36 %, вещото лице установява, че договорните
лихви за периода месец януари 2017 г. – 25.03.2021 г. биха били в размер на
10 708,76 евро, а при условие, че се изчислява по средно претегления лихвен
процент за периода от 3,12% договорната лихва би била в размер на 7 600,06
евро, т.е. изплатените в повече лихви за процесния период по вариант първи
на експертизата са в размер на 11 825,24 евро, а по втория вариант са в размер
на 14 933,94 евро.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Така предявения иск е допустим, а разгледан по същество
неоснователен по следните съображения:
Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от
допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане в чл. 45 от ЗЗД. Ето защо доколкото в тази норма
липсва изрична регламентация относно вредите, които подлежат на
обезщетяване, съответно за същите следва да се прилагат разпоредбите на
ЗЗД. Така в съответствие с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
респ. претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на
кредитора след неизпълнението. Претърпените загуби представляват
реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на
имуществото на кредитора. Пропуснатата полза представлява неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице и се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото би се намирало. Сигурна възможност за
увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни
факти и при обичайното развитие на събитията, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна
промяна. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е имуществен коректив на
едно, макар и позволено от закона, процесуално поведение на страната в
исковия процес, но доколкото впоследствие то се е оказало неоснователно, за
7
възмездяване на настъпили вреди, пряка и непосредствена последица. За да
бъдат признати пропуснатите ползи като вреда от непозволено увреждане, то
следва претендиращата тяхното възмездяване страна да установи по
категоричен начин, че тези вреди биха настъпили единствено и само по
причина на твърдяното увреждане. Следва да е доказана причинната връзка
между наложеното обезпечение в резултат на предявения от ответника иск и
отказа за рефинансиране или договаряне на нов кредит. Доколко
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, такова
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност
за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки
особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно
обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да
настъпи положителна промяна. На първо място, в кореспонденцията между
ищцовото дружество и „Търговска банка Д“ АД не се сочат твърдения за
отказ за предоговоряне във връзка с обезпечението, предприето от ответната
страна. Такова може евентуално да се обсъжда само и единствено във връзка
с писмото от „Алианц банк България“ АД. На първо място, от съдържанието
на писмото не става ясно дали ако не е била налице такава възбрана,
отпускането на кредита щеше да е сигурно събитие. В този смисъл преценката
на настоящия съдебен състав е, че не е налице и твърдяната причинна връзка
между наложеното обезпечение и отпускането на искания кредит от „Алианц
банк България“ АД. Още повече, че банката е предложила да предостави и
други свои продукти, а в декларацията е описан и друг недвижим имот, без да
е посочена данъчната оценка на този имот. Освен това от събраните писмени
доказателства става ясно, че е налице наложена на 14.11.2017 г. възбрана с
кредитор НАП, която не е заличена и към датата на подаване на ИМ, т.е.
налице е била и друга възбрана върху същия имот. Наличието на тези
причини, заедно и поотделно, означава липса на твърдяната от ищеца
причинна връзка. Следва да се има предвид и друго обстоятелство, за което
има приети писмени доказателства. Макар Решение № 35 от 09.05.2019 г. на
Окръжен съд – Разград по т.д. № 9/2017 г. на Окръжен съд – Разград да е
влязло в сила на 25.11.2020 г., ищцовата страна не е предприела действия за
предоговаряне на отпуснатия кредит във времето от 30.10.2020 г. (датата,
посочена в писмото-отговор от банката) до подаване на ИМ на 01.03.2021 г.
Впрочем именно последното подкрепя съмнението, че за отпускането на
искания кредит е попречило единствено обезпечението, посочено в ИМ.
Изложеното води до извода, че така претендираните вреди са хипотетични, а
не реално настъпили, следователно предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При горния изход на делото и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 от
ГПК, ищецът дължи възстановяване на направените от ответника съдебни
разноски в производството за заплатено от последния адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 403, ал. 1 от ГПК като неоснователен и
недоказан предявения иск от „ТЕКСА“ ООД с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул.
************, представлявано от управителя Е. Г. К., срещу СЮЛ. АК.,
роден на ************ г. в Република Турция, гражданин на Република
Турция, със статут на постоянно пребиваващ в Република България и адрес:
гр. Разград, бул. ************, за осъждане на ответника за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснато обезпечение в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, частично от претърпени вреди (загуби)
в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи разлика между
заплащана лихва по Договор за кредит № 0648.0311, сключен на 08.04.2011 г.
с „Търговска банка Д“ АД, и средно дължимите лихви по идентични кредити
в същата банка и всички останали банки на територията на страната за
периода от 04.01.2017 г. до 01.03.2021 г. ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 от ГПК „ТЕКСА“ ООД с
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, общ.
Разград, обл. Разград, ул. ************, представлявано от управителя Е. Г.
К., ДА ЗАПЛАТИ на СЮЛ. АК., роден на ************ г. в Република
Турция, гражданин на Република Турция, със статут на постоянно
пребиваващ в Република България и адрес: гр. Разград, бул. ************,
направените от него съдебни разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9