Определение по дело №35/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 83
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20203100200035
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   №……….

                                 гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             СЪДИЯ: СТАНЧО САВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  ЧНД № 35 по описа за **** г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е с правно основание  чл. 2**, ал.4 от НПК и е образувано по жалба на Р.Д.Г.ст. юрисконсулт в ТД на НАП гр. Варна в качеството и на процесуален представител на Министъра на финансите на Р.България, съгласно  пълномощно № П-42/06.06.**18г. срещу постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна от  16.12.**19г.  за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство  150/**13г. по описа на ОСлО при ОП Варна.

В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е  необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се  доводи, че  по делото е наложително да се установи осъществен ли е някой от  съставите на НК предвид безспорно установените по делото факти, а именно  наличие на установени изискуеми публични задължения от ,,М.Б.,, ЕООД в особено големи размери - *********.**лв. , както и  подаването и подписване  на справки декларации през ****г. с приложени към тях дневници за покупко продажби и ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за **09г. съставляващи фактически действия извършени от конкретни лица.

Излага се, че неправилно прокурорът е приел, че не може да бъде предявено прецизно обвинение по отношение на конкретно физическо лице.

В заключение се моли отмяната на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е инициирано по жалба на процесуално легитимиран субект, поради което съдът я преценява като допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:

С постановление от 27.02.**13 год. по преписка № 2346/**12 год., Окръжна прокулатура Варна  е образувала ДП № 150/**13 год. по описа на ОСлО при ВОП срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 от НК.

 До това образуване се е стигнало предвид   уведомление изх. № 3177-000050/08.12.**11 год. ТД - НАП – Варна с което е  сезирана  РП - Варна за установени изискуеми задължения - ДДС и корпоративен данък на „М.Б." ЕООД, както и предвид обстоятелството, че е  образувано изп.д. № 3177/**11 год. срещу посоченото дружество.

Била е извършена  проверка по преписка № 16413/**11 год. с оглед на данни за престъпление по чл.227 б от НК, като с постановление от 16.07.**17год. ВРП е изпратила материалите на ОП - Варна по компетентност, за извършено данъчно престъпление, като съответно и е било образувано горецитираното ДП по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 от НК.

        С постановление от 25.07.**18 год. наказателното производство е било прекратено на основание чл.2** ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК, като прокурора е приел, че извършителят- Г.М.Г.- управител и представляващ „М.Б." ЕООД  е починал.

            Срещу този акт е постъпила жалба от гл.юрисконсулт на ТД НАП – Варна, като с постановление от 12.09.**18г. на Апелативна прокуратура Варна  е отменено постановлението на ОП Варна  за прекратяване на нак. производство, като са дадени указания за приключване на делото.

С постановление от 16.12.**19г. на прокурор от ОП Варна  нак. производство отново е прекратено на осн.  чл.2**, ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК

         За да достигне до горния извод прокурора от ВОП е приел за установена към настоящия момент следната фактическа обстановка:

Наказателното производство е било образувано на 27.02.**13 г. от прокурор при ОП - Варна въз основа на уведомление от ТД на НАП -Варна, за образувано изпълнително дело № 3177/**11 г. срещу „М.Б." ЕООД гр.Варна, Е ИК *********, с управител и представляващ Г.М.Г., за събиране на установени и изискуеми публични държавни вземания, общо в размер на *********.** лева.

С постановление от 25.07.**18 г. на ОП - Варна, наказателното производство е било прекратено на основание чл.2**, ал.1 т. 1 вр.чл.24, ал.1 т.4 от НПК, тъй като Георгиев  е починал.

С постановление от 12.09.**18 г. на Апелативна прокуратура Варна е било отменено постановлението на ОП — Варна за прекратяване на наказателното производство и са дадени конкретни указания за  приключване на разследването.

В хода на производството към делото са били приложени РА №********/30.11.****г. и РА №********/21.02.**11г. от ТД на
НАП гр.Варна съставени срещу „М.Б." ЕООД гр.Варна

Установено било че търговско дружество „М.Б." ЕООД е регистрирано на 28.05.**09 г. от М.М.Н.с регистрация по ЗДДС от 02.12.**09 г. Предметът на дейност на дружеството била  търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн.

На 24.02.****г. дружеството  бил продадено от М.М.Н.на А.Р.И., което обстоятелство било вписано в TP на 26.02.**** г. От своя страна  И.прехвърлил дяловете си на Г.М.Г. на 17.09.**** г., също отразено в TP на 04.**.****г.

На „М.Б." ЕООД били извършени две ревизии приключили съответно с ревизионните актове посочени по-горе, както следва:

1.       РА№ ********/30.11.**** г. обхванал:

ДДС за периода 02.12.**09. г. – 31.03.****г. с установено задължение за м.12.**09 г. - ******.** лв. м.03.**** г. -******.00 лв. или общо ******.** лв. корпоративен данък за периода от 11.06.**09г. - 31.12.**09 г. с установено задължение ******.** лв. / за **09 г. /

2.       РА № ********/01.04.****г. обхванал задължения – ДДС за периода 01.04.****г. - 25.08.****г. с установено задължение за м.04.****г. - ******.00 лв.; м.05.****г.-******.00лв.;м.06.****г.-*****.08лв. и м.7.****г.-*********.35 лв. или общо ..........** лв.

От заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза се е установило, че не са налице предпоставки за ползване на данъчен кредит от „М.Б. ЕООД, поради липсата на реално извършени доставки. Неправомерно ползваният от дружеството данъчен кредит съвпада изцяло с констатациите на съставените ревизионни актове от НАП.

В изпълнение указанията на Апелативна прокуратура Варна, е прието, че укриването на данъчните задължения от процесната фирма е било извършено от М.Н.и А.И., които са управлявали ,. М.Б." ЕООД.

За доказване на тази хипотеза са били изискани оригиналите на справки - декларации по ДДС с приложени към тях дневници за покупки и продажби за периода м.декември **09 г. -м.август **** г. и ГДД по чл.92. ал. 1 от ЗКПО за **09г. По тези документи е била назначена нова съдебно-почеркова експертиза.

  Заключението на същата е  следното:

В представените за изследване оригинални документи:

1.В справки - декларации № 0300 - 1333631/14.01.****г. и №***********/15.02.**** г. : № 0300 - 1363286/15.03.****г.  и приложени  към тях дневници за покупки и продажби и ГДД по чл.92 ал.1 от ЗДПО за **09 г подписът срещу текста „УПРАВИТЕЛ"' не е изпълнен от М.М.Н.

2. В справки - декларации № 0300 - 1377806/14.04. **** г.; № 0300 -1392928/14.05.**** г. ; № 0300 - *******/14.06.**** г. ; № 0300 -1423559/14.07.**** г. ; № 0300 - *******/16.08.**** г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби подписът срещу текста „УПРАВИТЕЛ" не е изпълнен от А.Р.И..

Прокурорът е приел, че това заключение се потвърждава и от показанията на М.Н.и А.И. в протоколите за разпит в качеството им на свидетели, както и констатациите на органите на служителите на данъчната служба, обективирани в ревизионен доклад № *******/21.09.**** г. Приел е, че е налице е ситуация на упражняван контрол, при който стратегическите решения за дейността на дружеството се вземат без видното участие на заинтересованата от произхода на търгуваните сделки страна.

Счел е също, че е осъществено деяние, наказуемо по приложимия към времето на извършването му наказателен закон, но че не са налице безспорни доказателства, то да е извършено от М.Н.или А.И..

Приел е също , че наказателна отговорност следва да се насочи към физическо лице - автор на декларациите представени пред НАП, като обаче в  случая  М.Н.и А.И. не са такива и по тази причина не е възможно по отношение на същите да се предяви и поддържа обвинение по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2 и 6 от НК. Счита , че  събраните доказателства по досъдебното производство не дават основание да бъде изготвен годен обвинителен акт и делото да се внесе в ОС Варна за предаване на определени  лица за търсене на наказателна отговорност

След преценка на горните обстоятелства ВОС намери, че по делото към настоящия момент може да се възприеме идентична на описаната по горе фактическа обстановка, поради което е ненужно  същата да се преповтаря.

В хода на разследването са извършени  действия по разследването, част от които и са описани, но не и анализирани подробно в съответствие с изискванията на закона.

За да бъде прекратено наказателното производство законодателя е предвидил две хипотези – в случаите на чл.24, ал.1 и 6 от НПК  или  когато се намери, че обвинението не е доказано -чл.2**, ал.1, т.2 НПК . Първата от тях в повечето разновидности касае  деяние, което съставлява престъпление, преследването за което по някаква причина  следва да бъде изключено. Извън обхвата и е хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, при която деянието или не е извършено, или не съставлява престъпление.

В атакуваното постановление прокурора е посочил , че са налице разпоредбите на чл.2**, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1,т.1  НПК

Следва да се отбележи, че в прокурорското постановление се срещат   съждения и за приложението на чл.2**, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1,т.1  НПК, но убедителни  мотиви към тази хипотеза няма изложени, освен посочените по горе, а именно, че не може да се твърди безспорно, че М.Н.и А.И. са потвърдили неистински факти пред органите на приходите. 

Последното обаче не може да бъде безспорно основание за прекратяване на наказателното производство, без да се направят нужните усилия за установяване на лицата/лицето/, които са потвърдили неистинските факти пред органите на приходите. 

 В този смисъл  е възможно и нужно извършване на действия по разследването, които в цялост да установят фактическата обстановка по установяване на автора на декларациите представени пред НАП, както и установяване на обстоятелството  дали това лице/лица/ не е пълномощник на представляващите дружеството през инкриминирания период, както и дали не е действал от тяхно име и за тяхна сметка.

По делото са събрани в достатъчна степен доказателства от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление наказуемо по НК, като обаче в същото време не са извършени необходимите и в достатъчна степен и обем действия по розследването , които да установят лицата извършили общественоопосните деяния. 

Разследването не е проведено пълно, поради което и постановлението се явява необосновано.

 На съда са известни пределите на косвения съдебен контрол на прокурорския акт в производството по чл.2** от НПК. Същите са очертани в Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд, в което се сочи, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи правомощията на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление.

Няма  обяснение обаче въпроса, защо наблюдаващия прокурор се е произнесъл по делото без да направи подробен  и пълен анализ на събраните по делото доказателства /които според настоящия съдебен състав не са достатъчни по обем от които да се достигне до правилен извод за виновността на определено лице и кое е това лице/, както в тази връзка не се  споделя виждането, че по делото се събрани всички допустими доказателства  за правилното установявавене на фактическата обстановка. Намирането на отговорите на основните въпроси очертани в чл.**2 НПК и най-вече този относно авторството и тяхното излагане могат да дадат възможност на съда да провери както фактическите, така и правните изводи в прокурорския акт, но в представения си вид той е необоснован.

Следва да се посочи също, че съгласно практиката по данъчни престъпления е допустимо пълномощник на данъчно задълженото лице да бъде субект на престъпление, както и е възможна хипотеза на  съучастие или изобщо отсъствието на правни основания да се търси наказателна отговорност.     

В хода на ДП е била изготвена ССчЕ, като заключението на вещото лице се установяват  изискуеми и недекларирани данъчни задължения, което  съвпада  с констатациите на данъчния орган.

  Видно е, че укриването на данъчните задължения от името на „М.Б." ЕООД е било извършено при
управлението на Н. и И., като  липсват мотиви за дейността на посочените лица в проверявания акт, какво са извършили и какво не  - в тази връзка следва да се вземет предвид и показанията на  управителя на ,,А.,, ООД.

 Не е установено и отговорено на основония въпрос по делото, а именно - кои лица са подписвали и предоставяли инкриминираните справки декларации и дневниците за покупки и продажби на търговското дружество.

 По отношение на това обстоятелство следва да бъдат положени достатъчно по обем усилия, щото да се установят в крайна сметка лицата ощетили бюджета със сумата в размер на …………..**лева.

С така изложените аргументи, жалбата се счете за основателна, а обжалваното постановление на ВОП от  16.12.**19г.  за прекратяване на наказателното производство по д.п.150/**13г. по описа на ОСлО по ОП –Варна за необосновано и незаконносъбразно, поради което и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 2**, ал.4, вр. чл. 2**, ал.5, т. 3 от НПК

                                        О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна от  16.12.**19г.  за прекратяване на наказателното производство по д.п.150/**13г. по описа на ОСлО по ОП –Варна и връща  делото на прокурора за прилагане на закона, съобразно указанията в обстоятелствената част на определението.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят.

Определението може да се обжалва в срок от седем дни от съобщаването му на страните пред АС - Варна.

                                                                СЪДИЯ при ВОС: