Р Е
Ш Е Н
И Е № 142
гр. Силистра, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав: административен съдия Павлина Г.-Железова, при секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 181 по описа за
2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
„ДИЗАТЕРС-09“
ЕООД, ЕИК: № ********* със седалище и адрес за кореспонденция в с. Любен, обл.
Силистра оспорва Ревизионен акт №Р-03001918005317-091-001/16.04.2019 г, издаден
от А.Б.– „началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна - възложил
ревизията, и съответно от Й.Р.Н.на длъжност „главен инспектор по приходите“ в
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 135 / 15.07.2019 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, за
непризнат данъчен кредит и в тази връзка определен ДДС в размер на
12 182,60 лв., ведно с начислени лихви в размер на 2 434,43 лв. и
допълнително начислен корпоративен данък в размер на 6 091,29 лв. и лихви
в размер на 655,98 лв., изчислени към датата на издаване на РА.
Поради въведени оплаквания за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, се претендира за отмяна на акта
и за присъждане на съдебни разноски. Административният орган е ценил превратно
представените в производството доказателства - счетоводни регистри, поради
което установените факти за нередовно водено счетоводство и за нереални
доставки по процесните данъчни фактури, са необосновани и недостоверни.
Ответникът Директор Дирекция „ОДОП“ -
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт С.,
оспорва жалбата и претендира за юрисконсултско възнаграждение. Счита РА за правилен
и законосъобразен по изложените в потвърдителното решение доводи. Действащото
национално законодателство и Директивата по ЗДДС изискват да е налице одитна
следа, обуславяща възможност за проследяемост на стоката. Нередовно воденото
счетоводство от страните по процесните фактури, които лица са и „свързани“ по
смисъла на ДР на ЗДДС, съставлява липса на документална обоснованост и
препятства възприемането на заявените от жалбоподателя факти и права – право на
данъчен кредит по процесните пет фактури и заявения за 2017 г. финансов
резултат, обуславящ дължимия корпоративен данък. Дружеството жалбоподател, в
нарушение на закона и вменената му доказателствена тежест, не е установило
реалност на доставките и надлежно счетоводно отразяване на твърдените стопански
операции.
Жалбата е допустима, подадена в срок от
страна с правен интерес от оспорване на РА, потвърден със съответно решение на
горестоящия орган.
Въз основа на доказателствата, съдът
намира за установено следното:
С
оспорения РА, в резултат на непризнати разходи и отказано право на приспадане
на данъчен кредит по процесните пет фактури, издадени между свързани лица с
доставчик - земеделски производител (ЗП ) Г.К., на
дружеството жалбоподател, са определени задължения по ЗДДС - главница в размер
на 12 182,60 лв. и лихви в размер на 2 434,43 лв., а по ЗКПО - главница в
размер на 6091,29 лв. и лихва в размер на 655,98 лв.
Свързаността
между контрагентите по процесните фактури е по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗДДС,
тъй като доставчикът ЗП Г.К.е съпруг на управителката и собственичка на 100 %
от капитала на дружеството - жалбоподател Д.К..
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-03001918005317-020-001 / 05.09.2018 г., изменяна със заповеди № Р-
03001918005317-020-002 / 07.12.2018 г. и № Р-03001918005317-020-003 / 10.01.2019
г. В обхвата на ревизията е включено установяването на задължения на
дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС)
и корпоративен данък (КД)
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Съставен е ревизионен доклад /РД/
№ Р- 03001918005317-092-001/25.02.2019 г., срещу който е подадено възражние, което
е коментирано като неоснователно и е издаден процесният РА. В отговор на искане
от 12.09.2018 г. за данни и документи, свързани с определяне на задълженията на
дружеството по ЗДДС и по ЗКПО, са дадени писмени обяснения. Извършени са
насрещни проверки на доставчика по процесните фактури - Г.К., както и на
останалите контрагенти на дружеството.
„Дизатерс-09“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 01.03.2010г.
Дружеството-жалбоподател е отразило
в дневниците за покупки и в справка-декларация по ДДС право на пълен данъчен
кредит по доставки от земеделски производител (ЗП)
Г.К.съгласно
процесните пет броя фактури в общ размер на 12 182,60 лв., както следва: ф-ра
№ 57 / 25.01.2017 г. с данъчна основа /ДО / - 44016.00лв. и ДДС 8803.20 лв.,
ф-ра № 68 / 27.07.2017 г. с ДО - 4125.00 лв. и ДДС-825.00лв., ф-ра № 69 / 31.07.2017
г. с ДО - 4159.50 лв. и ДДС 831.90 лв., ф-ра № 83 / 28.09.2017г. с ДО - 2912.
лв. и ДДС - 584.40 лв. и ф-ра № 84 / 29 .09.2017 г. с ДО - 5700.00лв. и ДДС - 1140.00 лв.
Фактурите са съставени за продажби на: 440 160 кг. тикви на 25.01.2017 г.; 27
830 кг. домати през м. 07 / 2017 г.; 20 550 кг. краставици през м. 07 / 2017
г., 21 550 кг. домати през м. 09/2017 г.; 22 000 кг. краставици през
м.09.2017 г.; 6 000 кг. сух чесън през м. 09.2017 г. и 5 050 кг. лук
през м. 09.2017 г. Въз основа на счетоводни регистри, стоката, документирана с
посочените фактури, се е водила по сметка 304/1 стоки. В писмени обяснения било
заявено, че същата е продадена на крайни клиенти и е влязла в общия оборот на
ЕКАФП.
В
рамките на процесната ревизия е извършена насрещна проверка в счетоводството на
свързаното лице-доставчик Г.К.(Протокол №
П-03001919003019-141-001 / 11.02.2019 г.).
Последният e земеделски производител и следва да води счетоводна
отчетност. Избрал е да се облага по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ като е подал
декларация за това на 29.01.2014 г. В ревизионното производство е извършен
анализ на данните за произведената от земеделския стопанин продукция /тикви
-зеленчук, домати, краставици, лук и чесън/. Анализирани са и данни, които да
предпоставят преценка за редовността на воденото осчетоводяване като източник
на надеждна информация за действителност на стопанските операции. Установено е,
че има съществено разминаване между количествата продукция, претеглена с
кантарни бележки, и тази, документирана с фактури. При въведена практика и при
издавани кантарни бележки спрямо останалите получатели (с
изключение на „Бойков 09“ ООД), аналогични кантарни
бележки не са издавани спрямо свързаното лице – жалбоподател „Дизатерс 09“
ЕООД. При наличие на автомобилна везна, кантарните бележки спрямо останалите
купувачи са издавани не чрез използване на софтуера на посочената автомобилна
везна, а ръчно, което обуславя доказване само на вида, но не и на количеството
продукция. При наличието на внушителен автомобилен парк от 20-тина транспортни
средства, пътни листа не са издавани. Липсвала е документална обективираност на
производтвения процес. Земеделският стопанин не е съставял доказателства за
лицата, които са извършвали ръчната обработка на продукцията - окопаване,
бране, сортиране, опаковане товарене /разтоварване и др.; за произхода на
семената за посев на културите, за опаковъчните материали; за изплатени суми на
временните работници. Към 31.12.2016 г. е нямало извършена годишна
инвентаризация съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството. Заключението
по назначената съдебно-икономическа експертиза е за нередовно водено
счетоводство от доставчика по процесните данъчни фактури.
В административното
производство страните по процесните фактури признават, че осъществяването на
сделките по тях е обективирано чрез съставяне на процесните фактури, без
придружаващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови/складови
разписки, пътни листа, кантарни бележки, кленове от фискални устройства и др. първични
или вторични документи. Счетоводно сделките са отразени въз основа на
счетоводни регистри и процесните фактури. Последните за около тригодишен период
(фактури, издадени през м. 07.2016 г. и респ. фактурата,
издадена през месец януари, 2017) са останали неразплатени. Както бе споменато по-горе
произведената продукция по процесните сделки са заведени в счетоводството на
доставчика, видно само от извлечение от счетоводни регистри. Посочените
документи са производни доказателствени средства, които би следвало да
отразяват систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или
вторични счетоводни документи. В процесния случай първични или вторични
счетоводни документи, които да служат като източник на възпроизведената в
регистрите информация, липсва. В съдебно заседание вещото лице свидетелства, че счетоводителката
е заявила, че нанасянето на данни е ставало въз основа на устно
докладване/заявяване на данни от земеделския производител. Както бе споменато
по-горе експертизата по делото заключава, че дружеството-жалбоподател, както и
доставчикът по облагаемите сделки, не са водели редовно счетоводство съгласно
изискванията на закон за счетоводството(ЗС),
а начинът на организацията му не осигурява аналитично отчитане на стоково
материалните запаси. В тази връзка не е установена реална доставка на стоките по
фактурите, издадени между свързаните лица - ЗП Г.К.и „ДИЗАТЕРС – 09“ ЕООД.
Въз
основа на констатираното в ревизионното производство е прието, че е налице
формално, симулативно фактуриране на стоки между земеделския стопанин и
дружеството-жалбоподател, тъй-като не е доказано фактическото предаване,
съответно получаване на стоката /тикви, домати, краставици, лук и чесън/.
Констатирана е липса на каквито и да е съпътстващи доставките документи, освен
процесните фактури. Дружеството не е представило документи за реализация на
стоките с конкретни индивидуализиращи белези.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред и потвърден с процесното Решение № 135 от 15.07.2019 г.
По отношение на ЗДДС са изложени следните
мотиви:
Фактурите,
по които дружеството е упражнило право на данъчен кредит, са издадени без
реални доставки на стоки (симулация). Налице е само движение на документи, без
фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Наличието на фактури само по себе си не
доказва данъчно събитие и осъществяване на доставка. Не е доказано прехвърляне
на собствеността на стоките по процесиите пет фактури. На основание чл. 70, ал.
5 от ЗДДС, вр, чл. 6, чл. 12, ал. 1, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е
потвърден отказът за признаване право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите, издадени от свързаното лице ЗП Г.К.в общ размер на 12 182.60лв., ведно
с дължимите лихви до датата на издаване на обжалвания РА.
По отношение на ЗКПО са изложени следните
мотиви:
|
|
Между
двете свързани лица не са осъществени реални сделки. Фактурите са издадени с
цел отклоняване от данъчно облагане, тъй като е установено, че доставчикът не е
разполагал с необходимите ресурси за извършване на доставките, а от своя
страна- получателят не е разполагал с необходимата складова база за съхранение
и продажба на фактурираната продукция. Счетоводството на
дружеството-жалбоподател и на доставчика по фактурите не е водено редовно
съгласно изискванията на закона за счетоводството, поради което липсва
документална обоснованост на фактурираните доставки.
На
основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО органите по приходите са преобразували
счетоводния финансов резултат за 2017 г. в увеличение. Установен е данъчен
финансов резултат за 2017 г. в размер на 72 905.47 лв., представляващ
отчетеният разход/отчетна стойност на продадените стоки по фактурите, издадени
от ЗС Г.К.. Изчислен е годишен корпоративен данък в размер на 10 % - 7 290.54
лв. След приспадане на внесения по ГДД по чл. 92 от ЗКПО авансов данък от 1
199.25 лв. е изчислен данък за довнасяне в размер на 6 091.29 лв., ведно с
начислени лихви за забава в размер на 655.98 лв., изчислени по реда на чл. 175
от ДОПК.
В
административното производство страните по процесните фактури признават, че осъществяването
на сделките по тях е обективирано чрез съставяне на процесните фактури, без
придружаващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови/складови
разписки, пътни листа, кантарни бележки, кленове от фискални устройства и др. първични
или вторични документи. Счетоводно сделките са отразени въз основа на
процесните фактури и счетоводни регистри. В период от около три години, включително
и до настоящия момент, процесните фактури не са заплатени.
Във
връзка с приложението на материалния закон по ЗДДС, следва да бъде посочено, че
съобразно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на
възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът
следва да се начисли. Т.е. освен изискването за оформяне на данъчен документ
със съответни реквизити, следва и обективираните в данъчния документ доставки
да са реални. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на
прехвърляне на правото на собственост, т.е. с фактическото предаване на вещта
съгласно дефиницията, изведена от чл. 14, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО/
за фактическото предаване на стоката/. В тежест на данъчно задълженото лице е
да установи, че е получател по действително осъществена доставка на
стоки,какъвто е процесният случай.
В обобщение и въз основа на анализа на
гореизложените фактически обстоятелства, съдът приема, че реално извършени
доставки по процесните фактури не са осъществявани. Нередовно воденото
счетоводство от страните по сделките, съставлява липса на документална
обоснованост на стопанските операции и е предпоставка да се приемат за
недействителни осчетоводените отчетени данни. Недоказана реална доставка, макар и
документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото
лице.
Дружеството-жалбоподател, като не е установило тази реалност, не би могло и да
се ползва от право на приспадане на данъчен кредит по фактурите. В тази връзка
административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си като е
определил за внасяне ДДС в размер на главница от 12 182,60 лв., ведно със
съответна лихва в размер на 2 434,43 лева, изчислена до издаване на РА.
Съответно,съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция( В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО), каквито документи по делото се установи, че не
съществуват. Като е отчело в разходите за
дейността стойността на стоките, описани в процесните пет фактури, ревизираното
лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен
период 2017 г. В тази връзка административният орган законосъобразно е отнесъл
този разход в увеличение, преобразувал е финансовия резултат и е изчислил
дължим корпоративен данък след съобразяване с направените авансови вноски, в
размер на главница от 6 091,29 лв.
и съответна лихва от 655.98 лв.
Оспореният акт е валиден. Издаден е от
орган, който притежава материална,териториална и функционална компетентност.
Спазена е изискуемата се форма - писмена с
мотиви, които са предоставили възможност на заинтересованото лице да участва
ефективно в административното производство.
В хода на производство са изискани и
получени съответни допълнителни доказателства. Анализирани са данните, които са
подадени в рамките на относимия предмет на ревизията.
Целта на закона е спазена като са
установени дължими данъчни задължения.
В заключение, оспорването като
неоснователно, следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
При своевременно заявено от процесуалният
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" - Варна следва да се
присъди такова в размер на 1 171 лв (830 лв. плюс 341 лв.-3 % от горницата над 10 000) лв. спрямо интерес от 21 364,30 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят
и сторените в процеса разноски в размер на 290,40 лв., определени допълнително
след представяне на декларация за доплащане от вещото лице.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ДИЗАТЕРС-09“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес за кореспонденция в с. Любен, обл.
Силистра против Ревизионен акт № Р-03001918005317-091-001 / 16.04.2019
г., потвърден с Решение № 135 / 15.07.2019 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП, относно непризнат данъчен кредит на стойност 12 182,60 лв., ведно с
начислени лихви в размер на 2 434,43 лв. и допълнително начислен
корпоративен данък в размер на 6 091,29 лв. и лихви в размер на 655,98 лв.
ОСЪЖДА „ДИЗАТЕРС-09“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес за кореспонденция в с. Любен, обл.
Силистра да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.
Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 171 (хиляда сто седемдесет и един лева) лв., ведно с разноски в
размер на 290,40 (двеста и деветдесет лева
и четиридесет стотинки).
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: