РЕШЕНИЕ
№ 955
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700966 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Началник
Отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на
НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №127 от
18.07.2023г., постановено по анд №227 по описа за 2023г. на Районен съд
Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. От всички събрани доказателства
по делото безспорно се установявало извършеното административно нарушение и
изчерпателно били посочени обстоятелствата, които се отнасяли до съставомерните
му елементи, като изложената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение в издаденото
наказателно постановление. Съдът не направил законосъобразни правни изводи и в
подкрепа на това било направеното неправилно тълкуването в насока, че
независимо от броя на регистрираните фискални устройства в даден търговски
обект, при констатирано нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ на всяко
едно от тях наказанието следвало да бъде едно. В случая дружеството ЕООД МАВ
било длъжно да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчни групи
според вида на продажбите от всяко едно от регистрираните фискални устройства в
конкретния търговски обект съгласно чл.27, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Безспорно било установено, че от Фискално устройство
модел Datecs FP-2000 с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02852125 за периода
01.03.2022г. – 28.02.2023г., от блок с фискална памет №0772/01.03.2022г. до
блок с фискална памет № 1124/28.02.2023г., абсолютно всички продажби, извършени
на територията на обекта за проверения период от блок № 0772 до блок № 1124,
били отразени неправилно в данъчна група В – за продажби на течни горива,
вместо в група Б – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
ДДС. Този извод се подкрепял и от приложените към административнонаказателната
преписка доказателства, като от отчета на фискалната памет за периода
01.03.2022г. – 28.02.2023г. било видно регистрирането на оборот на стоки от
група В в размер на 7 858.99 лв. Идентично било и констатираното нарушение на
второто фискално устройство, регистрирано в търговския обект - Datecs IT-2000 с
ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02796039, като за периода 01.03.2022г. –
28.02.2023г. бил регистриран оборот на стоки от група В в размер на 113.12 лв.
Тълкуването от съда за съществуващо едно нарушение било стеснително с оглед на
това, че фискалните устройства били регистрирани за един и същ обект.
Действително в случай, че лицата отговаряли на определените в чл.53, ал.1 и
ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. изисквания, можело да кандидатстват за
одобрение на ИАСУТД, който бил с един централен сървър, свързан в мрежа с
всички търговски обекти, но в конкретния случай, видно от Протокол за извършена
проверка в обект серия АА №0122918/01.03.2023г., в стопанисвания от дружеството
търговски обект се използвал софтуер, включен в публичния електронен списък на
СУПТО – Mistra”. Софтуерът задължително управлявал всички работещи фискални
устройства в този обект, но те не били свързани по между си, за всяко едно от
тях трябвало да се въведат функционалните изисквания, да се регистрират в
отделен артикул и данъчна група, който да бил програмиран. В подкрепа на
изложеното бил и фактът, че били издадени два броя отчети, съответно от двете
фискални устройства. Всичко това опровергавало изложените мотиви на районния
съд, че неправилно въведената информация щяла да се отрази на целия дневен
отчет. Ако нямал значение фактът на броя на касовите апарати, регистрирани в
търговския обект, то изведения клен от блок с фискална памет №0772/01.03.2022г.
до блок с фискална памет №1124/28.02.2023г. от ФУ модел Datecs FP-2000 с ИН на
ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02852125 за периода 01.03.2022г. – 28.02.2023г. и
изведения клен за периода 01.03.2022г. – 28.02.2023г. от ФУ Datecs FP-2000 с ИН
на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02796039, щял да бъде общ. Нарушителят бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни вменените му
със закон задължения и като не го сторил следвало да понесе наложената му
имуществена санкция. Търговците и търговските дружества били длъжни по закон да
бъдат информирани как следва да организират дейността си в съответствие с
нормативните изисквания и в тази връзка били задължени да осъществяват
постоянен контрол върху нея, в това число и върху работата със съответния
софтуер. Факт било, че извършеното нарушение от ЕООД МАВ, изразяващо се в
извършване на продажби без всяка една от тях да била регистрирана по данъчни групи,
според вида на продажбите, било свързано с пропуски в създадената организация
от самия търговец. Предвид всичко изложено не можело да бъде споделена
констатацията на районния съд, че не било доказано нарушението. НП било
законосъобразно, издадено от компетентен орган, в необходимата формата и
съдържало реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Правилно със същото била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, което в качеството си
на задължено по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ допуснало
нарушение на същата, като не регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на НП, както и присъждане юрк.възнаграждение за
осъществена процесуална защита пред две съдебни инстанции, както и прави
възражение относно размера на адв.възнаграждение.
Ответната страна – ЕООД МАВ-Димитровград,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба,
като претендира направените пред касационната инстанция разноски.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград е
отменил Наказателно постановление №700595-F698931/24.04.2023г., издадено от
Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол
при ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.27, ал. 1, т.2 от Наредба №Н-18 от 13
декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.182, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, на ЕООД МАВ, [населено място], е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за това, че не регистрирало всяка продажба на
стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.
За да постанови решението си районният съд
посочил, че освен обжалваното НП пред същия съд се оспорвало и НП №
700595-F698940 от 24.04.2023г., и че двете НП били издадени при една и съща
проверка, на едно и също място, при едни и същи свидетели. Констатирано при
тази проверка било, че дружеството не регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите, като в двете НП се сочило,
че съгласно чл.27, ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.06г. на МФ лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършвали дейност по чл.28, били длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите, в случая в група Б – за стоки и услуги, продажбите, на които се
облагат с 20 % ДДС. Описал фактите, съставомерни за различните според АНО
случаи (т.24 от съд. решение), като приел, че в случая ставало въпрос за две
фискални устройства в един и същ обект, отчитащи продажбите в него, а
опериращият в обекта бил едно и също лице – жалбоподателят. Неправилно било
възприето от АНО извършване на две нарушения, вместо едно. В крайна сметка
стоката била неправилно пренасочена от една в друга група тотално за целият
обект, без значение от броя на касовите апарати, в които това било сторено. С
други думи, разликата „на изход“ била такава, каквато служителите на АНО
констатирали, без да имало значение колко продавачи, с колко касови апарати
щели да я продадат. Така например, ако имало още три апарата, това не
означавало, че щяло да има още три нарушения. Този извод следвал и от прочита
на Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г., чието предназначение според чл.1, т.1,
било нормиране на условията, реда и начина за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според чл.39, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г., всяко фискално устройство, включително
вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД, генерирало автоматично
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в
23:59:59 часа за всеки календарен ден, през който в устройството били
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Казано по друг
начин, фискалните устройства събирали информацията за продажбите, която
автоматизирано се събирала в едно за целия обект, съгласно ИАСУТД. Така, ако в
едно, две и или повече фискални устройства била въведена неправилно информация
тя щяла да се отрази на целия дневен отчет. Този извод бил свързан и с
установените факти по делото. Очевидно проблемът не бил в конкретното фискално
устройство, а в неправилното боравене с него. Това се дължало на действията на
лицето, което въвеждало стоките „на вход“, които с помощта на алгоритъма в
софтуера вече като грешно заведени излизали като такива във фискалните
устройства „на изход“. Ето защо деянието било едно, а не няколко. Следвало да
се има предвид още и че промененият софтуер, новостите в програмиране и
променените групи, сами по себе си усложнявали допълнително дейността на
лицето, което следвало да заприходява стока в обекта. Така можело да се приеме
с голяма доза основателност, че и тези обстоятелства рефлектирали към дейността
на служителите на жалбоподателя в негативен план. Приемайки противното АНО нарушил
процесуалния закон като неправилно ангажирал двойна отговорност и това било
така поради неспазване на изискването чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно
описание на фактите за нарушението. На следващо място, не била налице
хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, тъй като не можело по аналогия съдът да
измени НП, като отмени едното и остави в сила другото. Това не се предвиждало в
чл.63, ал.7 от ЗАНН. Неправилно щяло да бъде НП да се потвърди, защото волята
на АНО била грешно формулирана.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. При
правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено, но не по изложените от РС Димитровград съображения.
В настоящия случай фактите са безспорно
установени от съда и не са спорни между страните по делото – за периода от
01.03.2022г. до 28.02.2023г. дружеството не е регистрирало всяка продажба на
стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, което се
установявало от изведения периодичен отчет от монтираното в обекта ФУ. В случая
в АУАН и в НП е посочено като осъществено едно нарушение, определено като
нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, но осъществено чрез множество
продажби. Посочената разпоредба създава задължение на лицето /за което няма
спор, че е лице по чл.3 от
Наредбата/ да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите – съответно по т.1-4 от група А до група Г. Не са
спорни и установените множество продажби и то за период от време – от
01.03.2022г. до 28.02.2023г., като в тази насока са и представени доказателства
– Отчет фискална памет /съкратен/ с опис за съответните дати под номера от 0772
до 1124. От анализа на посочената разпоредба следва изводът, че задължението е
за извършване на регистрация на всяка продажба и съответното неизпълнение и
нерегистрация на продажбата се явява отделно нарушение. Всяка продажба е
отделно деяние, което обективира неизпълнение и описаното в АУАН и НП
изпълнителното деяние като продължавано във времето неизпълнение, включващо
редица продажби, е неправилно. Това е довело до налагане на едно единствено
наказание за множество отделни административни нарушения. В тази връзка от
административнонаказващия орган е следвало да бъде установено датата на
извършване на всяка продажба, за която се твърди, че не е регистрирана по
следващата се данъчна група според вида на конкретната продажба, а не да се
изследва период от време и обобщено да бъдат представени данни за извършени
през този период продажби. В случая без определяне на конкретна дата за всяко
отделно деяние и едновременното посочване на множество продажби като едно
нарушение административнонаказващият орган поставя лицето, сочено за нарушител,
в невъзможност да е наясно за кое точно деяние е санкционирано. Всяка отделна
продажба представлява отделно деяние, осъществяващо състава на едно и също
административно нарушение, за което е следвало да бъде наложено отделно
наказание. При констатираната неяснота и налагането на едно административно
наказание за множество деяния, извършени на различни дати, се налага извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Решението на районния съд, макар и поради различни от изложените от него
съображения, се явява валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да
бъде оставено в сила.
Поради крайния извод за неоснователност на
жалбата, то на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени
разноски – 100,00 юрк.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№127 от 18.07.2023г., постановено по АНД №227/2023г. по описа на Районен съд
Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление
№700595-F698931/24.04.2023г., издадено от Началник Отдел Оперативни дейности
Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което за нарушение
по чл.27, ал. 1, т.2 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 във вр. с
чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на ЕООД МАВ - Д., е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че не регистрирало
всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.
ОСЪЖДА ТД НАП Пловдив да
заплати на ЕООД МАВ - Д., [ЕИК], направените по делото разноски от 100,00 лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |