Р Е Ш Е Н И Е № 410
гр. Монтана, 5
октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 10.09.2021 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Антоанета Лазарова и
Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 352 по описа за 2021, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от П.К. Великобритания, чрез
процесуалния си представител адв. Г.Г. против Решение № 260180 от 23 06 2021 г. по АНД № 245 от 2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено НП № 21-0996-000237
издадено на 12 02 2021 г. от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана. С НП на
касатора са наложени административни
наказания, за това че на 06 02 2021 г. около 03:10 ч. в община Монтана управлява
МПС Ягуар Ф Пейс, рег. № М6174ВТ по Път ІІІ-102, км 75+500, посока на движение
от гр. Монтана към с. Г. Церовене автомобила след употреба на алкохол, при
което реализира ПТП, както и че не носи свидетелството си за управление на МПС
за съответната категория.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
установената фактическа обстановка и доказателствата по делото, които
категорично установяват, че жалбоподателят е чужденец и в хода на проведеното
административно производство безспорно е нарушено процесуалното му право да
научи в какво е обвинен, както и да е наясно с процедурата по изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта. Като е приел противното, позовавайки се на
обстоятелства, които не са установени по съответния процесуален ред и е
потвърдил НП, първоинстанционният съд е нарушил закона. От събраните
доказателства по несъмнен и категоричен начин се установя, че са нарушени
процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
НП. Актосъставителят и административнонаказващият орган са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, връзка с
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви
доказателства, че владее говорим и писмено български език. Съгласно посочените
правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят преводач. В тежест
на държавният орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е
разбрал съдържанието на предявените му актове. Предявяването на акта е, за да
се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка
за упражняване на правото на защита. Нарушителят следва да разбере за какво е
привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен
да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално
нарушение е съществено. Предвид горното при връчване на АУАН на чужденец,
невладеещ български език, към момента на връчване на акта, контролният орган е
следвало да назначи с нарочен акт преводач на родния език или на друг език,
разбираем за лицето. В акта лицето е следвало да запише, че е бил осъществен
превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи
подписа си. По същия начин, с превод осигурен от преводач, назначен от
наказващия орган е следвало да се връчи и наказателното постановление. При
връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се
установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено или
наказано. Ако лицето заяви, че владее български език и контролният орган се
убеди в това, следва да запише тази констатация в акта. Тъй като посочените
действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителя не са
били осъществени от контролния орган, нито от актосъставителя, нито от АНО, то
следва да се приеме, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от
категорията на съществените. То е било неотстранимо в производството пред
първоинотанционния съд и по тази причина обжалваното НП следваше да бьде
отменено изцяло. Като не е направил това, първоинстанционният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение. Моли отмяна на решението и отмяна на
Наказателното постановление. В с.з. адв. Г. поддържа същите съображения.
Ответникът
по касационната жалба, ОД на МВР – Монтана, чрез процесуалния си представител
юрк Катя Димитрова излага съображения за неоснователност на жалбата.
Счита, че липсата на преводач не е опорочило извършените действия, като такова
задължение се изисква единствено при обжалване на НП, където има упълномощен
защитник, който е осигурил правото на защита на наказаното лице. Позовава се и
на две постановени решения на Адм Съд Монтана.
Участващият
в касационното производство Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че
установената фактическа обстановка е правилно описана, а нарушението е доказано
по категоричен и несъмнен начин. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице.
Счита решението на районния съд за обосновано и мотивирано, поради което
предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на
касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
За да потвърди издаденото НП, въззивният съд приема, че на
06.02.2021 г., около 03:10 ч., в Община Монтана, на път Трети клас № 102, в
местността „Расника", в района на км. 75+500 с посока на движение от гр. Монтана
към с. Горно Церовене, жалбоподателят П.К. управлявал лек автомобил ЯГУАР Ф
ПЕЙС с рег.№ М617ВТ с несъобразена скорост и несъблюдаване на релефа на път
като при продължителен ляв завой, губи контрол над управляваното от него МПС и
излиза в дясно от посоката си на движение, блъскайки се в земен скат и
крайпътни дървета, с което реализирал ПТП. При проверка за наличието на
употреба на алкохол, техническото средство отчело 0.98 промила. Отчетената
положителна проба се установява и от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели полицейски служители Захари Захариев и Витан Г., което обстоятелство
отразяват в съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване. Съдът
кредитира показанията като еднопосочни, правдиви и непротиворечиви и ги цени
при формиране на своето вътрешно убеждение и мотивиране на своя съдебен акт. Същите
се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
в частност документа за техническа изправност на техническия уред, с който е
извършена пробата. С оглед на възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства съставьт на вьззивния съд намира, че със своето поведение П.К.
безспорно е извършил вмененото му административно нарушение, предмет на
настоящето обжалване. Правната норма, под която е административно подведен под
отговорност, е коректно посочена и в съответствие с извършеното деяние. Не се
констатира твърдяната в жалбата липса на изпълнително деяние. Съдът служебно
констатира, че в хода на проведеното административно производство не е
допуснато нарушение на правилата за изследване на лицето за употреба на
алкохол, което е видно от съдържанието на съставения, от свидетеля Витан Г.,
Протокол в съответствие с изискванията на чл. З, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Този свидетел посочва, че К.
е подписал талона като категорично е отказал да даде кръв, което покрива
признаците на чл. 6, ал. 4 от Наредбата. Жалбоподателят е подписал талона за
медицинско изследване, като е бил запознат с неговото съдържание от съпругата
му, което навежда на извода, че липсва накърняване на процесуалните му права да
научи в какво е обвинен, както и да е наясно с процедурата по изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта. Обстоятелството, че лицето не е български
гражданин и не владее езика не е основание, за да се приеме, че неговите права
са били накърнени от административнонаказващият орган. Липсва спор, относно
обстоятелството, че лицето е разбирало извършваните с негово участие
процесуални действия от страна на актосъставителя и свидетеля по акта и
издателя на талона за медицинско изследване. По твърдения на последния
съпругата на жалбоподателя, която се яви и в съдебно заседание и му превеждаше
действията на съда, е правила същото и към момента на проверката и съставянето
на АУАН. Ето защо не може да се приеме, че липсата на преводач към момента на
съставянето на акта е опорочило извършеното действие. Такова задължение се
изисква единствено при съдебно обжалване на наказателното постановление. Тъй
като това е сторено и то от упълномощен защитник, очевидно липсва допуснато
процесуално нарушение (в този смисъл са и Решение № 440/28.09.2020 г.по КАНД №
407/2020 г. и Решение № 412/14.09.2020 г. по КАНД № 357/2020 г. и двете по
описа на Административен съд - гр.Монтана). Цитираната в писмената защита на
защитника на жалбоподателя съдебна практика на Районен съд - гр. Монтана има
препоръчителен характер за съда, тъй като същата не изхожда от касационна
инстанция, проверяваща законосъобразността на първоинстанционните актове.
За пълнота въззивния съд
отбелязва, че в съставения АУАН липсва посочване на законовите разпоредби,
които са нарушени, което е нарушение на чл. 42, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, вменяващ
задължение на актосъставителя да отрази нарушените правни норми. Приема, обаче,
че подобен пропуск е съществен само и единствено, ако не е бил отстранен от
страна на административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Следователно подобна нередовност в АУАН не обуславя винаги цялостната отмяна на
Наказателното постановление, ако в него се съдържат всички фактически параметри
на административното обвинение и е установен по безспорен начин извършване на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна
изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез действие.
Жалбоподателят е осъзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал
МПС в нарушение на закона.
От субективна страна
нарушението е умишлено и се счита за извършено при форма на вина пряк умисъл -
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. По отношение размера
на наказанията, чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда строго фиксирани, а
именно за управление на МПС след употреба на алкохол над 0.8 до 1.2 на хиляда
включително, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
и глоба 1000 лева, поради което и съдът не би могъл да коментира тяхната
справедливост, нито да може да ги редуцира под минимума. При извършената
служебна проверка не установява констатирани допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално
основание.
Предмет
на касационната проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с
материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени процесуални
нарушения.
Настоящият състав при Административен съд Монтана приема,
че при постановяване на съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушения
на материалния закон, довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е
събрал всички относими към спора доказателства, въз основа на които е извел
правилни правни изводи. С решението съдът е изложил съображения по
неоснователността на жалбата, поради което същото е обосновано и мотивирано.
Съгласно
чл. 84 от НПК - Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно
чл. 21, ал. 2 от НПК - Лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.
Единственото
възражение в касационната жалба се свежда до обстоятелството, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство, на наказаното лице не е
имал назначен преводач. Процесуалният представител превратно тълкува правната
норма на чл. 21, ал. 2 от НПК, като счита, че следва да има определени
доказателства, от които да е видно дали лицето владее български език, респ. органът
да е задължен да назначи „заклет преводач”, каквото и да значи този израз.
Принципното
положение е, че преводач се назначава на лице, което не владее български език и
с така предвиденото в закона е напълно ясна неговата цел, а именно: гражданите,
които не владеят български език да имат възможността да разберат в какво
нарушение са обвинени и именно с това тяхно право поради невладеене на
български език се обвързва преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая, освен, че наказаното лице е имало
съпруга - българка, която се е намирала на мястото на ПТП, след това го е
придружила в болничното заведение, в Протокола от 28 04 2021 г., л. 31 от
въззивното дело, свидетелят Захариев дава показания, че водачът е разбирал
български език, както и че на молбата на служителите на полицията да представи
документа на автомобила, водачът категорично е отказал, респ. категорично е
отказал да даде кръв. Протоколите са годно доказателствено средство, поради
което отразените в него обстоятелства се приемат за надлежно установени. Страните
разполагат с процесуалната възможност в 3 дневен срок да искат поправка на
протокола, в случай, че нещо не е записано правилно – чл. 312 от НПК, респ. чл.
144, вр. чл. 228 от АПК, вр. чл. 151 от ГПК. След като водачът – чужд гражданин
е разбирал български, или най-малкото толкова, колкото е необходимо да разбира във
връзка с извършеното нарушение, то правата му не са нарушени и законовите
изисквания са спазени.
Изречението
на РС, в което се посочва, че лицето не е било регистрирано с постоянно
пребиваване на територията на Община Монтана и обвързването на това
обстоятелство с липсата на нарушение на процесуалните правила, този състав
приема, че същото по никакъв начин не променя и не се отразява върху останалите
правни констатации и изведени правни изводи, нито обуславя някакво съществено
процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Същото очевидно е
започнато с определена обосновка, но по някаква причина е останало недовършено
или това, че е посочено като някакво допълнително обстоятелство, не променя и
не се отразява върху анализа и изложени съображения в решението като цяло.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната
жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен
акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при
правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 260180
от 23 06 2021 г. по АНД № 245 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: