№ 21485
гр. С, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110132277 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от ТС ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: гр. С, ж.к. КС, ул. Я 23 Б са по реда на
чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, извършено дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената както следва:
1/ срещу В. Г. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, за
сума в размер на 2247,62 лева (двe хиляди двеста четиридесет и седем лева и 62 стотинки),
представляваща 3/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК М 1,
бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, аб.№80223, ведно със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 266,91 лева (двеста шестдесет и шест лева и 91 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022
г., сума в размер на 13,85 лева (тринадесет лева и 85 стотинки), представляваща 3/4 от
цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до
14.12.2022 г. в размер на 2,58 лева (два лева и 58 стотинки), за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 5879 /2023 г. на
СРС, 118 състав.
2/ срещу М. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М 1, бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, за
сума в размер на 749,20 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и 20 стотинки),
1
представляваща 1/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК М 1,
бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, аб.№80223, ведно със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 88,97 лева (осемдесет и осем лева и 97 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022
г., сума в размер на 4,61 лева (четири лева и 61 стотинки), представляваща 1/4 от цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 14.12.2022 г. в размер на
0,86 лева (нула лева и 86 стотинки), за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 5879 /2023 г. на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката в рамките на процесния период. Поддържа, че съгласно
общите условия в процесния период е доставил до топлоснабдения имот на ответниците
топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016 г. ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за
задълженията по изготвените изравнителни сметки считано от изтичане на 45 дневен срок
от публикуване на общата фактура.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Г. Г., с който се
оспорват исковете по размер, като се навеждат твърдения, че извършваното дялово
разпределение не е справедливо предвид различията в кубатурите на баните и наличието на
отопляеми междинни замета /тавани/ и технически помещения, в които липсват уреди за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. В. Г., с който се
претендира търсените от него вземанията да са изплатени изцяло.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ООД с ЕИК *********
не оспорва исковете и представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявените искове са за вземания на ищеца за дължима цена по договор за продажба
на топлинна енергия и стойност на услуга дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
2
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно нормата
чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
С протоколно определение от 31.05.2024 г. е отделено за безспорно между страните, че
в рамките на процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот при
квоти ¼ на ответника М. Г. и ¾ за ответника В. Г.. Следователно по силата на закона /чл. 150
ЗЕ/ между ответниците като титуляри на правото на собственост върху имота и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния обект.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално
потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От заключението на допусната съдебно-техническата експертиза се установява, че в
рамките на процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имота е доставена
топлинна енергия на обща стойност 4386,42 лева. Видно от заключението на вещото лице за
имота в рамките на процесния период топлинната енергия е изчислявана по реален отчет на
3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори и ТЕ , отдадена от 1 брой щранг-лира в
помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път, като заключението на
вещото лице е, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на
имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба. Установява се, че разходът за
БГВ е определян на база „служебен отчет“ поради липса на 1 брой технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Според вещото лице делът на процесния имот в
общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определен според съотношението
на пълния му отопляем обем в размер на 153 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по
проект към общия топломер в размер на 21375 куб. м. Заключението на СТЕ е, че
разпределението и остойностяването на ТЕ е извършено съгласно действащата нормативна
уредба.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е задълбочено,
обосновано и компетентно изготвено и не се опровергава от събраните по делото
доказателства. Не може да бъдат споделени възраженията на ответника В. Г. срещу изводите
на вещото лице, тъй като не са събрани доказателства, от които да се направят други
3
констатации, респ. да се поставят под съмнение изводите на вещото, за да не се кредитира
заключението. В този смисъл вещото лице инж. Ж. е работил по представената му
документация, а наличието на друга, различна не се доказва. За пълнота по повод
възраженията на ответника, следва да се посочи, че наличието на фактически преустройства,
извън проектираното, разрешеното и реализираното строителство, са неустановени по
делото, а и не биха могли да бъдат взети предвид при извършване на дяловото
разпределение и определяне на дължимата стойност на ТЕ за процесния имот, тъй като биха
касаели отношения между отделните етажни собственици и евентуално неоснователно
обогатяване на едни за сметка на други.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало общо вземане за
стойност на топлинна енергия за процесния имот в размер на 4386,42 лева, задължението за
заплащане на което се разпределя между ответниците при квоти – ¼ за М. Г. – 1096, 60 лева
и ¾ за В. Г. – 3289,82, съответно на притежаваните квоти в съсобствеността на
топлоснабдения имот.
Към тези суми следва да се включат и сумата от 13,85 лева, за ответника В. Г. и 4,61
лева за ответника М. Г., представляващи съответно ¾ и ¼ от стойността на извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение
Ответникът М. Г. представя платежно нареждане от 30.06.2022 г., видно от което е
заплатил по банкова сметка на ищеца сумата от 1910 лева , като в основание за плащането е
посочил „ДС002100495570 ФАКТУРА Ф1601520960 ¼ ОТ ВС. ЗАДЪЛЖ КЪМ 13.06.2022“.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза сумата е постъпила по сметката
на ищцовото дружество и с нея в счетоводството на последното са погасени задължения за
главница и лихва в размер на 1381,61 лева по обща фактура за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. и лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.05.2022 г. Видно и от
изслушването на вещото лице ищецът е отнесъл сумата по общо водената партида за имота,
без да съобрази, че плащането е само за задълженията на единия съсобственик, който ясно е
указал в платежното, че заплаща ¼ от общата дължима сума. От друга страна не се
установява и възражението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 31.05.2024 г.
за погасяване със плащането на други /„текущи“/ вземания, тъй като в рамките на
производство не се установява наличието на други валидно възникнали в негова полза,
изискуеми към момента на плащането вземания към този ответник, които да подлежат на
погасяване с приоритет спрямо процесните.
С оглед посоченото ответникът М. Г. е изпълнил възникналите в негова тежест
вземания за топлинна енергия 1096, 60 лв и 4,61 лева за дялово разпределение в размер 1910
4
лева преди образуване на делото /вкл. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГП – 01.02.2023 г./, поради което претенциите срещу него са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Ответникът М. Г. не твърди и не установява да е изпълнил възникналите в негова
тежест вземания за стойност на топлинна енергия - 3289,82 лева и 13,85 лева за дялово
разпределение, поради което същите са останали дължими, а предявените искове за суми в
по-нисък размер за ТЕ - 2247,62 лева и в размер на 13,85 лева за дялово разпределение,
следва да се уважат в пълните им предявени размери.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на исковете предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо
процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до
ответниците.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Претенциите в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също са неоснователни. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпаднат ответниците в забава е необходимо да бъдат
поканени от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенциите в тази
част също са неоснователна.
По разноските
При този изход на спора поради погасяване на главните задължения преди завеждане
на делото в тежест на ищеца остават сторените от него разноски във връзка с претенциите
5
срещу ответника М. Г. за държавна такса, съответна част от юрисконсултското
възнаграждение и за съдебно-счетоводна експертиза /последната допусната във връзка с
твърдението на ищеца, че плащането от ответника М. Г. е за други вземания/.
Ответникът В. Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да заплати разноските, сторени
от ищеца по предявените от него искове и във връзка с неговите възражения срещу тях,
съразмерно на уважената част от претенциите, а именно – 380,30 лева от общо 425,62 лева /
50,62 лева за д.т., 75 лева за юрисконсултско възнаграждение и 300 лева за СТЕ/ и в размер
на 78,74 за заповедното производство от общо 88,12 лева /50,62 лева за д.т. и 37,50 лева за
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. Г. Г. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 2247,62 лева
(двe хиляди двеста четиридесет и седем лева и 62 стотинки), представляваща припадаща се
на ответника част от дължима стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК М 1, бл.40, вх.Б, ет.7,
ап.35, аб.№80223, и сума в размер на 13,85 лева (тринадесет лева и 85 стотинки),
представляваща припадаща се на ответника част от цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
01.02.2023г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 5879 /2023 г. на СРС, 118
състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на
266,91 лева (двеста шестдесет и шест лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022 г. и за сума в размер на 2,58 лева
(два лева и 58 стотинки) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД с ЕИК ****** по реда на чл.422, ал.1 ГПК
установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу М. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М 1, бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, за
сума в размер на 749,20 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и 20 стотинки),
представляваща 1/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК М 1,
бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35, аб.№80223, ведно със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 88,97 лева (осемдесет и осем лева и 97 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022
г., сума в размер на 4,61 лева (четири лева и 61 стотинки), представляваща 1/4 от цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
6
със законна лихва от 01.02.2023г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 14.12.2022 г. в размер на
0,86 лева (нула лева и 86 стотинки), за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 5879 /2023 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. М 1, бл.40, вх.Б, ет.7, ап.35 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл.
78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 78,74 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
5879 /2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 380,30 лева – съдебни разноски за
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7