Р Е
Ш Е Н
И Е
545/4.8.2020г.
гр.
Шумен
Шуменски районен съд в
публичното заседание на девети
юли, през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Зара Иванова
при
секретаря А.П. като разгледа
докладваното от районния
съдия гр.д. №2902 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Енерго-Про
Продажби ” АД срещу К.Е.М. в която
посочва , че ответницата е негов клиент, с кл.№: ***, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с Аб. № ***, находящ се
на адрес: гр. Шумен, ул. „***№ 32, вх. А. ап. 15. Тези облигационни отношения
се регламентирали от ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от
ДКЕВР (КЕВР към момента). Излага, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава…. да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия".
Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да с необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Предвид горното и на
основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на
22.05.2019 г. в Районен Съд - Шумен е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К.Е.М., в резултат
на което е образувано ч.г.д.№1453/2019 г. за претендирано неизплатено задължение в общ размер на 763.33 лв. за обект на потребление, заведен с Аб. No ***, находящ се на
адрес: гр. Шумен, ул. ***32, вх. А, ап. 15. В посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергии в размер на 750.90 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени и такса
възстановяване в периода 14.01.2019 г. - 15.04.2019 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 12.43 лв. представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 09.05.2019 г. Ответницата е направила възражение в срока по чл.414 ГПК.
В резултат на възражението на
ответницата, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение ищецът предявява настоящия и к
като моли съда да бъде установено със
силата на присъдено нещо, че ответницата му
дължи заплащане на сумата от 763.33 лв. за обект на потребление, заведен
с Аб. № ***, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. ***32, вх. А, ап. 15. В
посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на
750.90 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване по фактури издадени в периода
14.01.2019 г. - 15.04.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата
в общ размер на 12.43 лв. представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 09.05.2019 г.,
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по настоящото дело. Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г.
В отговора по чл.131 от ГПК, ответницата, чрез назначения и особен
представител оспорва иска . Твърди, че не е доказано качеството и на потребител
на ел.енергия , както и че изразходвала начисленото количество ел.енергия по
процесните фактури.
Съдът въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
Страните по договора са във валидна облигационна
връзка, възникнала на основани е влезли в сила, при спазване на процедурата по
ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното правоотношение
между страните. По
силата на същия, ищецът, като краен снабдител, се задължил да продава на
ответницата, като потребител, електрическа енергия, срещу насрещно задължение
на последната да заплаща цената на същата.
Ищецът
претендира, че за периода 14.01.2019г.
до 15.04.2019г. по аб. № ***, кл.№ ***, за имот находящ се в гр. Шумен, ул. ***№
32, вх.А, ап.15, по издадени 5 бр. фактури; ответницата е потребила ел.енергия
на обща стойност 750.90 лв., за която сума са
издадени фактури както следва : фактура №
**********/14.01.2019г., фактура № **********/13.02.2019г.,
фактура№**********/13.03.2019г., фактура
№ **********/03.04.2019 г., фактура №
**********/15.04.2019 г.
Първото
възражение на ответника е, че по делото не е доказано, че посочените във
фактурите количества ел.енергия не са изразходвани от нея. От представената по
делото справка от СП- Шумен е видно, че
ответницата е собственик на имота, за който се претендира незаплатената
ел.енергия. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът
намира за доказано, че посочените в процесните фактури количества ел.енергия са
реално изразходвани и отчетени от средството за търговско измерване (СТИ). Тези изводи на ВЛ опровергават твърденията на
ответницата, че не е извършвано надлежно отчитане (чрез
информацията от СТИ) на количеството
изразходвана енергия. При това положение за потребителя, какъвто се явява
ответницата е възникнало задължение да заплати цената на потребената услуга.
По делото не се оспорва твърдението на
ищеца, че плащане на процесните суми не е извършено, а това се доказва и от
заключението по назначената ССЕ, според което от данните за регистрите на ищеца
се констатира, че към 19.062020г. (датата на
проверката на експертизата), в регистрите
за вземания от клиенти на ищцовото дружество са отразени неплатени фактури, издадени за периода 14.01.2019г. до
15.04.2019г., по партидата на ищеца, на обща стойност 750,90 лева, съвпадащи
напълно по вид размер и период с описаните в исковата молба.
Относно
възражението на ответника, че не е ясно защо след като изразходваната ел.енергия
не е заплащана месеци, захранването с ел.енергия е преустановено едва 04.2019г. Твърди се, че липсват
доказателства кога е било предприето прекъсване на
електроенергията, както и няма данни на какво основание същото е било
възстановено , намира същата за ирелевантно. Право на ищеца е при определените
в ОУ предпоставки да прекъсне електрозахранването, но по негова преценка
минималният срок, след който при неплащане на електроенергията захранването се
преустановява може да бъде удължен. Тези
обстоятелства нямат пряка връзка със задължението за заплащане на ползваната
услуга. Само при условие, че ел. захранването се прекъсне без да са настъпили
минимално предвидените условия, ответникът няма да дължи заплащане на такса за
възстановяването му . Предвид изложеното, съдът намира , че претенцията за
главницата се явява изцяло основателна.
Основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86,ал.1
от ЗЗД. Съгласно приложимия за
търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение на парично
задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено
друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на чл. 86, ал.
1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи (от разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ), че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че В.К. не изпълнила в срок задължението си да плати на ищцовата
страна дължимата сума по главното си парично задължение. Според ССЕ , дължимата
лихва за периода падежа на всяка фактура (с
изключение на фактура №
**********/03.04.2019 г., по която не се претендира мораторна лихва ) e в размер на 12,43 лева , или претенцията се явява изцяло
основателна.
С оглед изхода
от правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца
деловодни разноски в пълен размер от 960 лева , от които 75 лева в исковото
и 810 лева в заповедното производство.
Водим от горното
, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че К.Е.М., с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: Област Варна, Община Варна, гр.Варна, бул. * **
№ 258, Блок Г, Ет.5, чрез пълномощника юрисконсулт М., сума в размер на
750,90(седемстотин и петдесет лева и
деветдесет стотинки) лева – главница за
доставена, но незаплатена ел. енергия а периода от 14.01.2019г. до 15.04.2019г.
по аб. № ***, кл.№ ***, за имот находящ се в гр. Шумен, ул. ***№ 32, вх.А,
ап.15, по фактури фактура № **********/14.01.2019г.,
фактура№**********/13.02.2019г.,фактура№**********/13.03.2019г., фактура № **********/03.04.2019 г., фактура № **********/15.04.2019 г. и сумата 12,43 (дванадесет лева и четиридесет и три
стотинки) лева - мораторна лихва в
общ размер за периода от датата на падежа на задължението по всяка фактура (с изключение на фактура № **********/03.04.2019
г., по която не се претендира мораторна лихва)
до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 22.05.2019 г.,, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение №722/23.05.2019г. по ч.гр.д.№ № 1453/2019г. по
описа на ШОС.
ОСЪЖДА К.Е.М., с ЕГН **********
да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК/Булстат ***, деловодни разноски в
общ размер на от 960 (деветстотин и шестдесет )лева,
от които 75 лева в исковото и 810 лева в
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
СЪДИЯ: