№ 18640
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110120726 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу С. Ц. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 1335,96 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 192,07 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.01.2023 г., 35,82 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 6,07 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г ., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 4304/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“
Е., а след 2020 г. от „Д.“ ЕОД съобразно сключения между посочените дружества и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил до процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Извън срока за отговор, след изготвяне на доклада по делото ответникът е
депозирал молба, с която навежда доводи за недопустимост на част от заявените
претенции, като е формулирано и възражение за погасяване на част от вземанията на
ищеца по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По възражението на ответника за недопустимост на исковете, настоящият
съдебен състав се е произнесъл в проведеното на 27.10.2023г. открито съдебно
заседание.
Съдът намира, че без разглеждане следва да бъде оставено формулираното от
ответника възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност,
доколкото същото е направено след изтичане на срока по чл. 133 ГПК, а именно за
първи път възражение за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла давност е
обективирано в депозираната от С. С. Молба вх. № 301451/26.10.2023г., след изтичане
на срока за отговор, респективно същото е преклудирано.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен №
249942, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 15 по делото копие на Нотариален акт № 114, том XII,
нотариално дело № 2314/1984г., се установява, че имотът е придобит като обезщетение
срещу отчуждаване от Ц.Н.С..
От приложеното на л. 14 по делото копие на удостоверение на наследници се
установява, че Ц.Н.С., ЕГН ********** е починал на 21.10.2013г., като единствен
негов наследник по закон е ответникът С. С..
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период същата е
имала качеството потребител на топлина енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
само за БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало монтиран един
брой водомер за топла вода, като изчисленията на ФДР са в съответствие с
действащата Наредба № Е – РД – 04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза
и приложените от третото лице помагач писмени доказателства към молбата от
06.10.2023г. /л. 66 и сл./ е видно, че разпределението е извършено от фирма „Д.“ ООД
на база отопляеми обеми, което обуславя извода за основателност и на претенцията за
дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че дължимите се суми за топлинна енергия и дялово разпределение не са
заплатени.
При изслушване на вещото лице, експертът по ССчЕ заяви, че представеното от
ответника копие на фискален бон /л. 98/ не променя изводите, доколкото същият
удостоверява заплащане на задължения, извън тези, предмет на настоящото
производство.
3
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице дължимата се
мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но незаплатена
топлинна енергия е 189.30лв., за която част акцесорната претенция следва да бъде
уважена, като над тази сума до максимално предявения размер от 192.07лв. или за
разликата от 2.77лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 6.07 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искове за
сума в общ размер на 1569.92лв., уважената част е в размер на 1561.08лв., респективно
отхвърлената част е в размер на 8.84лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 953.42лв., от които
31.40лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство, 600.00лв. – депозит вещи лица исковото
производство и 172.02лв. – държавна такса в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 948.05лв.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, доколкото не се доказа
извършването на такИ..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. Ц. С.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 1335,96 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., доставена до
обект с абонатен № 249942, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/, ведно със
законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, 189.30лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.01.2023 г., 35,82 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4304/2023 г., по описа
на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
4
доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 2.77лв. и иска за сумата от 6,07
лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020
г. до 05.01.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Ц. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, сумата от 948.05лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ Е.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5