МОТИВИ към
присъда от 08.09.2010г. по НОХД № 948 /2009г.
по описа на
Варненския Районен Съд.
VІ наказателен състав
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против К.Х.С. за престъпление от общ
характер по чл.211
вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и против
И.К.К. за
престъпление от общ характер по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
По повод на
този обвинителен акт е било образувано НОХД № 3471/2006г. по описа на ВРС, V с-в, като постановената
по него присъда изцяло е била отменена от ВОС , а делото върнато за ново
разглеждане в друг съдебен състав.
След поискано
от страна на ВРП и допуснато от съда изменение в съдебно заседание подс.С. бе
обвинена за това, че за периода 16.04.1996г. до месец ноември 1998г. в
гр.Варна, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б, собственик и
управител на ЕТ „К. 55”,
след предварителен сговор с И.К.К. – управителна ЕТ „Виктор Мартини-И.К.”, при
условията на чл.26 ал.1 от НК, продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у: А. М. А., Х.Г., Б.М.А., Б.Д.Б., С.М.Б., В.С.И., Д.И.С., Д.Ж.Б.,
И.А.П., И.Д.Б., И.Н.Р., И.П.Г., И.С.Й., И.С.И., И.С.К., Й.К. А., К.Ж. С., К.В.К.,
М.И.Д., М.И. К., М.С.К. и Х.К., Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К.О., Р.В.С., Р.И.Н., Р.Г.К.,
С.Д.П., С.А.И., С.Д.Х., С.Д.С., С.Т.М., С.И.Ч., С.Д.С., Т.К.С., Х.А.К., Х.А.К.,
Х.Д.Х., Ю.И. К., Д.Д.Г. и Е.П.Ч., Г.И.Р., К.О. Г.Ж., Н.И. Ч., в заблуждение, че
като търговци са в състояние да изплащат 2%, 3%, 4% и 5% месечни лихви върху и
при получаване от тях в брой по договори за заем парични суми в лева, германски
марки и щатски долари и с това причинили имотна вреда, на както следва на: А. М.
А. - 4 376 883 /неден. лева/; Т. Х.Г. - 7 834 247,40 /неден. лева/; Б.М.А. –
30 439 820 /неден. лева/;Б.Д.Б. и С.М.Б. – 30 439 820
/неден. лева/;В.С.И. - 4 777 994,20 /неден. лв./; Д.И.С. – 8 897 856
/неден. лв./; д. Ж.Б. - 2 556 700 /неден. лв./; И.А.П. - 3 872 040 /неден.лв./;
И.Д.Б. - 78 000 000 /неден.лв./; И.Н.Р. - 4 717 100 /неден. лв./; И.П.Г.
22 399 000/неден. лева/;И.С.Й. - 9 822 450 /неден.лв./; И.С.И. - 1 768 244
/неден.лв./; И.С.К. - 83 834 280
/неден.лв./; Й.К. А. - 35 548 000 /неден.лв./; К.Ж. С. - 33 723 720
/неден.лв./; К.В.К. – 22 399 000/неден.лв./;М.И.Д. - 35 444 308,60
/неден.лв./; М.И. К. - 7 738 482 /неден.лв./; М.С.К. и Х.К. - 16 413 570
/неден.лв./;Н.П.Ж. - 16 660 002 /неден.лв./, О.М.Д. - 500 000 /неден.лв./; Р. К.О.
- 4 548 250 /неден.лв./; Р.В.С. - 7 045 799, 20 /неден.лв./; Р.И.Н. -
118 076 753/неден.лв./; Р.Г.К. – 1 658 774 /неден.лв./; С.Д.П. -
11 909 500 /неден.лв./; С.А.И. - 564 572,10 /неден.лв./; С.Д.Х. – 10 138
527 /неден.лв./; С.Д.С. – 775 540 /неден.лв./;С.Т.М. - 10 638 000
/неден.лв./; С.И.Ч. - 663 529 980 /неден.лв./; С.Д.С. - 5 386 500 /неден. лв./;
Т.К.С. - 11 921 764 /неден.лв./; Х.А.К. - 17 097 640 /неден.лв./; Х.А.К. - 10
861 200 /неден. лв./; Х.Д.Х. - 5 451 900 /неден.лв./; Ю.И. К. - 57 950 000
/неден.лв./; Д.Д.Г. и Е.П.Ч. – 71 800 000 /неден.лв./; Г.И.Р. - 15
000 000 /неден.лв./; К.О. Г.Ж. – 63 222 196, 91 /неден. лв./ и Н.И. Ч. - 1 633 920
/неден.лв./всичко на обща стойност 1 027 654 979 /неден.лв./,
като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.2 и
3 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По отношение на подс.К.
обвинението бе за това, че за периода 16.04.1996г. до месец ноември
1998г. в гр.Варна, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б, управител
на ЕТ „Виктор Мартини-И.К.”, след предварителен сговор с К.Х.С. собственик и
управител на ЕТ „К. 55”,
при условията на чл.26 ал.1 от НК, продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудила и поддържала у: А. М. А., Т. Х.Г., Б.М.А., Б.Д.Б., С.М.Б., В.С.И.,
Д.И.С., Д.Ж.Б., И.А.П., И.Д.Б., И.Н.Р., И.П.Г., И.С.Й., И.С.И., И.С.К., Й.К. А.,
К.Ж. С., К.В.К., М.И.Д., М.И. К., М.С.К. и Х.К., Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К.О., Р.В.С.,
Р.И.Н., Р.Г.К., С.Д.П., С.А.И., С.Д.Х., С.Д.С., С.Т.М., С.И.Ч., С.Д.С., Т.К.С.,
Х.А.К., Х.А.К., Х.Д.Х., Ю.И. К., Д.Д.Г. и Е.П.Ч., Г.И.Р., К.О. Г.Ж., Н.И. Ч., в
заблуждение, че като търговци са в състояние да изплащат 2%, 3%, 4% и 5%
месечни лихви върху и при получаване от тях в брой по договори за заем парични
суми в лева, германски марки и щатски долари и с това причинили имотна вреда,
на както следва на: А. М. А. - 4 376 883 /неден. лева/; Т. Х.Г. - 7 834 247,40
/неден. лева/; Б.М.А. – 30 439 820 /неден. лева/;Б.Д.Б. и С.М.Б. –
30 439 820 /неден. лева/;В.С.И. - 4 777 994,20 /неден. лв./; Д.И.С. –
8 897 856 /неден. лв./; д. Ж.Б. - 2 556 700 /неден. лв./; И.А.П. - 3
872 040 /неден.лв./; И.Д.Б. - 78 000 000 /неден.лв./; И.Н.Р. - 4 717 100
/неден. лв./; И.П.Г. 22 399 000/неден. лева/;И.С.Й. - 9 822 450
/неден.лв./; И.С.И. - 1 768 244 /неден.лв./; И.С.К. - 83 834 280 /неден.лв./; Й.К. А. - 35 548
000 /неден.лв./; К.Ж. С.- 33 723 720 /неден.лв./; К.В.К. – 22 399
000/неден.лв./;М.И.Д. - 35 444 308,60 /неден.лв./; М.И. К.а - 7 738 482 /неден.лв./;
М.С.К. и Х.К. - 16 413 570 /неден.лв./;Н.П.Ж. - 16 660 002 /неден.лв./, О.М.Д.
- 500 000 /неден.лв./; Р. К.О. - 4 548 250 /неден.лв./; Р.В.С. - 7 045 799, 20
/неден.лв./; Р.И.Н. - 118 076 753/неден.лв./; Р.Г.К. – 1 658 774
/неден.лв./; С.Д.П. - 11 909 500 /неден.лв./; С.А.И. - 564 572,10 /неден.лв./; С.Д.Х.
– 10 138 527 /неден.лв./; С.Д.С. – 775 540 /неден.лв./;С.Т.М. - 10
638 000 /неден.лв./; С.И.Ч. - 663 529 980 /неден.лв./; С.Д.С. - 5 386 500
/неден. лв./; Т.К.С. - 11 921 764 /неден.лв./; Х.А.К. - 17 097 640 /неден.лв./;
Х.А.К. - 10 861 200 /неден. лв./; Х.Д.Х. - 5 451 900 /неден.лв./; Ю.И. К. - 57
950 000 /неден.лв./; Д.Д.Г. и Е.П.Ч. – 71 800 000 /неден.лв./; Г.И.Р.
- 15 000 000 /неден.лв./; К.О. Г.Ж. – 63 222 196, 91 /неден. лв./ и Н.И. Ч. - 1 633 920
/неден.лв./всичко на обща стойност 1 027 654 979 /неден.лв./,
като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление
по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.2 и 3 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В настоящото
наказателно производство бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове
за претърпени в резултат на деянията имуществени вреди от страна на пострадали
против двете подсъдими, както следва – от св.Б.Б. / посочен като пострадал в диспозитива на обвинението в хода
на предварителното производство, в обстоятелствената част на обвинителния акт и
включен като такъв в диспозитива на измененото обвинение/ против подс.К.С.
иск в размер на 30 439, 82 деноминирани лева, от св.И.Й. против подс.И.К. иск в размер на 10 500 деноминирани лева , от св.К. С.
против двете подсъдими иск в размер на 33 723, 72 деноминирани лева в едно
със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното им
изплащане, от св.М.Д.
иск против двете подсъдими в размер на 56 205 деномирани лева в едно със
законната лихваот датата на извършване на деянието до окончателното им
изплащане, от св.Н.Ж. против двете
подсъдими иск в размер на 16 600 деноминирани лева в едно със законната
лихва от датата на увреждането 15.04.1998г. до окончателното им изплащане, от
св.Р.Н.-К.
против двете подсъдими иск в размер на 118 076, 73 деноминирани лева в
едно със законната лихва от датата на извършване на деянието 19.06.1997г. до
окончателното им изплащане, от св.С.Ч.
против двете подсъдими иск в размер на 36 500 деноминирани лева в едно със
законната лихва от датата на извършване на деянието 15.04.1998г. до окончателното изплащане, от св.Т.С. против двете подсъдими граждански иск в размер на 11 921,
76 лв. в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане, от св.Х.Х.
против двете подсъдими иск в размер на 5 451 лева в едно със законната
лихва от датата на извършване на деянието до окончателното им изплащане
и св.И.Р. против двете подсъдими иск
в размер на 4 717,10 лева.Като частни обвинители
бяха конституирани лично и чрез процесуалните си представители св.К. С., М.Д., Р.Н.-К.,
С.Ч. и Х.Х..
Производството
по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на
подсъдимите бе проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.1 от НПК.Същите
изразиха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите - разпитвани в хода на досъдебното производство
А.А.А., Т.Х.Г., Б.М.А., С.М.Б., В.С.И., Д.И.С., Д. Ж.Б., И.А.П., И.Н.Р., Й.К.А. , И.П.
К.И.И.П., М.С.К., Х. К., Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К.О., Р.В.С., Р.Г.К., С.Д.П., С.А.И.,
С.Д.Х.,
С.Д.С., С.Д.С., Т.К.С., Х.А.К., Х.А.К., Х.Д.Х., Ю.И. К., Г.И.Р., Н.И.
Ч., С.А.С., В.В.К. и Р.К.Т., както и на вещото лице, изготвило назначената по
делото съдебно медицинска експертиза.
Изрично съгласие за това бе дадено и от страна на явилите се и
присъствали граждански ищци и частни обвинители в процеса лично и чрез процесуалните им представители. Съдът намери
, че тези действия по разследването - разпитите на свидетелите
и експертните заключения са извършени при условията и реда предвиден в НПК,
поради което одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите
и вещите лица, като обяви , че съдържанието на
съответните протоколи и експертни
заключения ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в
производството представител на ВРП поддържа
предявените против
подсъдимите обвинения, като счита че те са доказани както от
обективна, така и от субективна страна. Излага мотивирано становище за това, че
деянията са извършени от подс.С. и подс.К. след предварителен сговор, с
намерение да получат имотна облага, като с обещанията си да изплащат високи
лихви на пострадалите, въпреки че не са имали такава обективна възможност
поради отсъствието на каквато и да е печеливша дейност, са им причинили имотни
вреди.Представителя на ВРП не поддържа обвиненията против подсъдимите относно
причиняването на вреда на св.Б.А. и св.Р.К.,
доколкото от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че на същите не са били причинени вреди от деяствията на С. и К..Не
се поддържа обвинението и по отношение на св.И.Г., К.К., Р.С. и С.М., тъй като
същите са дали съответните парични суми на подсъдимите, знаейки че са
предназначени за закупуване на хартия.Съобразно установеното в хода на
съдебното следствие, представителя на ВРП разграничава и лицата, които двете
подсъдими заедно и поотделно са въвели в заблуждение и на които са причинили
имотни вреди, като посочва че техните активни действия и отговорност не са
еднакви.В заключение моли подс.С. и подс.К. да бъдат признати за виновни и да
им бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 7 години.По
отношение на приетите граждански искове, прокурорът пледира същите да бъдат
уважени до размер, установен от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
Гражданските ищци Б.Б., И.Й. и Т.С. изразяват съгласие
със становището на прокурора и молят гражданския му искове да бъдат уважени
изцяло.Гр.ищец И.Р., редовно призован за заседанието не се явява и не изразява
становището си.
Св.Р.К.-*** и ч.обвинител, също се присъединява към
позицията на прокурора свързана с обвинението , вида и размера на поисканото
наказание и моли гражданският й иск да бъде уважен.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци С.Ч.
, К. С. и Н.Ж. ***Д. поддържа обвинението, изразява мотивирано становище
относно обективната му и субективна съставомерност, анализира събраните писмени
и гласни доказателства в тази насока и моли съда да признае подсъдимите за виновни,
да им наложи справедливо наказание „Лишаване от свобода”, което макар и
минимално да бъде изтърпяно ефективно, както и
да уважи гражданските искове в пълен размер.Претендира и направените по
делото разноски.
Повереникът на частния обвинител М.Д. - адв.С.К. също поддържа
обвинението, излага допълнителни доводи в негова подкрепа и моли съда да признае подсъдимите за виновни,
да има наложи предложеното от ВРП наказание, да уважи гражданския иск в пълен
размер и да присъди направените по делото разноски.
Повереникът на
частния обвинител Х.Х. - адв. Х. Х. също
поддържа обвинението и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, да им
бъде наложено поисканото от прокурора наказание, а гражданския иск на
пострадалия да бъде уважен изцяло.
Подс.К.С. участва в производството лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител.В хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие тя не се признава за виновна по предявеното й и
изменено обвинение.Подсъдимата дава обяснения, в които сочи че не е имала
намерение да мами хората, които в по-голямата си част са били нейни роднини и
приятели, но самата тя и подс.К. са били подведени от св.Е.Г. и са вложили
събраните суми и лични средства в печатница”Офсет Експрес”.С. сочи, че е
направила всичко което й е било възможно да възстанови парите на пострадалите.В
последната си дума изразява съжаление за причинените неприятности и моли за
справедлива присъда.
Процесуалният
представител на подс.С.-адв.Е. Д. пледира подсъдимата да бъде оправдана, тъй
като в случая са били налице гражданско-правни отношения, уредени между
страните с договори за заем.Изразява мотивирано становище, че никой от
пострадалите не е бил въвеждан в заблуждение, тъй като предлаганите лихвени
проценти на месец не са били нереални, както и защото голяма част от
свидетелите са знаели, че парите им се влагат в печатницата.Навеждат се доводи
и за това, че някои от пострадалите са се възползвали от ситуацията, в която
подсъдимата е била изпаднала и са направили всичко възможно да създадат писмени
документи за дължими суми в размер многократно надвишаващ реалния такъв.В
заключение пледира С. да бъде оправдана, а ако бъде призната за виновна да й
бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 от НК.
Подс.И.К. също участва в процеса лично и с надлежно
упълномощен защитник адвокат.В хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие също дава обяснения по обвинението, с което е предадена на
съд, като не признава вината си.Сочи, че голяма част от посочените за
пострадали лично и по тяхно желание са влагали парите си при тях, както и че са
знаели за това че те от своя страна ги влагат в печатницата , управлявана от
св.Г..Поради това счита, че не е въвела никого в заблуждение.С последната си
дума моли за справедлива присъда.
Процесуалният представител на подс. К. - адв.Р. Х.
също пледира подсъдимата да бъде оправдана, тъй като в случая са били налице
гражданско-правни отношения, уредени между страните с договори за заем.Твърди
се, че тяхното частично или непълно неизпълнение не може да обоснове извод за
извършено престъпление измама и то след предварителен сговор между двете
подсъдими.Адв.Р.Х. изтъква и наличието на подписани записи на заповеди, от
което прави извод за това, че подсъдимите са имали намерение да върнат взетите
от тях суми.Не оспорва това, че голяма част от заемодателите не са знаели за
това, че парите им се влагат в печатницата, но твърди че договорите за заем са
били подписани доброволно и не е било налице изначално намерение тези средства
да не им бъдат върнати.Адв.Х. пледира подс.К. да бъде оправдана, а в условията
на алтернативност, ако бъде призната за виновна да й бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изтърпяването на което
да бъде отложено с изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.К.С. и подс.И.К. се познавали от дълги години,
тъй като и двете работели като валутни касиери в к.к. „Златни пясъци”.След
напускане на тази си работа всяка от двете регистрирала собствена фирма.
С Решение № 1345/18.07.1990 г. подс.К.С. била вписана
в регистъра за еднолични и колективни фирми на граждани, том 26, партида 43,
стр.148 във Фирмено отделение на ВОС като представител на ЕТ”К.-55” с основна дейност развиване
на спомагателни дейности по финансово посредничество. След политическите
промени в страната през 1989
г., настъпилата в последствие криза в банковия сектор и
бързо растящата инфлация, хората предпочитали да обръщат наличните си средства
във валута. Много от близките и познати на подс.С. , която се занимавала с
покупко-продажба на валута в собствено чейнч-бюро на ул.”Шипка” № 22, й били
дали парични суми, с които оперирала във връзка с работата си и ги връщала при поискване.
С Решение № 5250/19.10.1994 г. подс.И.К. била вписана
в регистъра за еднолични и колективни фирми на граждани във Фирмено отделение
на ВОС като представител на ЕТ”Виктор Мартини-И.К.” с основна дейност
посредничество при сделки с недвижими имоти.Паралелно с това тя
се занимавала и с обмяна на валута, като развивала своята дейност в офис в
гр.Варна, първоначално на ул.”д-р П.”, а в последствие на ул.”Ш.” № .
Офисите на двете подсъдими били един срещу друг и тъй
като се познавали от дълги години, имали общи познати и клиенти, двете през
1996 година се събрали да работят заедно в офиса на подс.К..
Подс.С. във
връзка с работата си се познавала със св.Е.Г., който бил изпълнителен директор
на печатница „Офсет експрес” ООД в гр.Варна.След преместването й с него се
запознала и подс.К... С Решение № 1/09.04.1997 г. на Софийски градски съд по
фирмено дело № 4444/1997 г. дружеството било преобразувано от такова с
ограничена отговорност в акционерно, с капитал 1 534 000 000 лв.То
се управлявало от съвет на директорите и се представлявало от
изпълнителен директор, който тогава бил св. Е.Г. / т.5 л.120 ДП/.Поради срива в
банковата система възникнали трудности с бързо намиране на средства за
финансиране дейността на печатницата.За това свидетелят търсел начин за набиране
на оборотни средства от фирми и частни лица и по този повод ползвал услугите на
фирмите на подс.С. и подс.К..Св.Г. ги
убедил, че печатницата е бързо развиващо се доходоносно предприятие , със
сигурни капитали и с много добра печалба
, като при евентуално влагане на средства в него, той ще им дава висок процент месечна лихва за
тях.Била обсъдена и евентуалната възможност двете да станат акционери и да си
осигурят големи печалби. Двете подсъдими посетили печатницата, видели подписани
договори за отпечатване на вестници, етикети и други продукти, сключени с
работещи фирми и предприятия, и решили,
че влагането на средства в нея, получаването на лихви и бъдещото закупуване на
акции ще бъде печелившо мероприятие.За това подс.С. и подс.К., чиято дейност ,
свързана с обмяна на валута и продажба на недвижими имоти, не била толкова
доходоносна , решили да вложат средства
в печатницата.
Първоначално подсъдимите вложили свои средства,
оборотни средства на фирмите си , както и средства на роднини и познати, които им
били дадени за развиване на бизнеса им. Те давали тези средства на заем на св.Г.,
който ги връщал с лихва.По този начин подс.С. и подс.К. установили, че при
влагане на по-големи средства в печатницата ще получат по-голяма печалба- между
4% и 10% в зависимост от срока, за който ги давали, който обикновено не бил
по-дълъг от 20-30 дни. Затова започнали да търсят начини за събиране на допълнителни
парични средства. Тогава те открили възможността да набират средства чрез
сключване на договори за заем с различни граждани. Двете подсъдими се
възползвали от обстоятелството, че към този момент вече обществеността, особено
в гр.Варна, е била информирана за дейността на други такива финансови
структури, които давали изключително високи лихви по заемите на гражданите и
пазара бил подготвен за такъв вид дейност.
В началото такива договори за заем били сключвани отново
с близки и познати на подс.С., тъй като част от средствата на вложителите били
в нея, като тя обяснявала че парите са й необходими за увеличаване на капитала
на чейдж-бюрото.Подс.К. от своя страна също започнала да набира средства от различни хора, убеждавайки ги че във
връзка с дейността по покупко-продажбата
на недвижими имоти е необходима известна сума пари, с която изгодно да се закупи
недвижим имот, който след това да бъде продаде на по-висока цена /с 10 %/ и да бъдат
върни заетите пари в много кратки срокове с изгодна лихва.С тези обещания подсъдимите
всяка по отделно и двете заедно сключвали
договори за заем с различни граждани с необосновано висока за техните финансови
възможности и нереална за икономическите условия в страната от 2 до 5 % месечна
лихва. Сумите, които били вземани от гражданите, били в български лева, американски
долари и германски марки. При тяхното получаване бил съставян договор за заем в два екземпляра
за двете страни Първоначално имало точно изпълнение по някои от договорите и
изплащането на атрактивни лихви по тях допринесло за рекламирането и
разрастването на тази дейност. Информацията, че двете подс.С. и подс.К. дават високи месечни лихви по договори за заем
бързо се разчула и граждани, разбрали от свои познати или заведени от тях, сами отивали и си давали парите.Тъй като обещаните лихви
били доста високи, част от хората не желаели ежемесечно изплащане на тези
дивиденти, а оставяли парите си на разположение на подсъдимите за натрупване на
по-големи суми, тъй като им било обещавано капитализиране на лихвите. По този
начин, с част от новопостъпилите суми подсъдимите покривали плащанията на лихви
по старите договори, а другата част предоставяли на св.Г. за влагане в
печатницата. Преди сключване на договорите подсъдимите внушавали на гражданите,
че фирмите им в областта на обмяна на валута и покупко-продажба на недвижими
имоти, с която се занимават и двете, развиват активна печеливша дейност и това
им дава възможност да изплащат тези високи лихви, макар че реалната финансова
ситуация не била такава.Към момента на сключване на договорите за заем подс.С. и
подс.К. нямали никакви обезпечения за връщане на получаваната сума и изплащане
на обещаните лихви, а разчитали на постъпленията на нови вложители и на
обещаните от св.Г. дивиденти.
Във фирмите и
на двете подсъдими не била водена никаква отчетност за дадени от гражданите
суми, за предадените на св.Г. пари, като единствено върху сключените договори
за заем се правели отметки при изплащане на обещаните лихви, когато това било
осъществявано.Подс.С. водела своя неофициална отчетност в тефтери, която обаче
не отговаряла на никакви законови изисквания и била за лично ползване.
В последствие, като гаранции за платежоспособността на
двете еднолични фирми , подсъдимите представяли на бъдещите вложители
нотариален акт за недвижим имот в гр.Бяла на стойност 200 000 щатски
долара и за собствените си жилища, а доста по-късно - и акции от „Офсет
експрес” за десетки хиляди долара.
По този начин били привлечени средства от следните
лица:
1.
А. М. А. и подс.С.
били приятели още от деца и през 1997 г. й дал сумата от 2200 щатски долара и 1000
германски марки за лихва, без да попълват документ за това, тъй като й имал
доверие. На 11.07.1998 г. А.А. починал /копие от акт за смърт – т.6 л.138 ДП/ и
видно от приложеното по делото удостоверение за наследници като негов наследник останал единствено сина
му – св.А.А.А.. След смъртта на баща си св.А. потърсил подс.С., за да му върне
парите на баща му. На 31.01.1999 г. той получил от подс.С. сумата от
300 000 н.лв. и била съставена разписка /т.2 л.2 ДП/, че остава да му
бъдат върнати 1700 щ.д. и 700 д.м. От
заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от
сумата не са възстановени на свидетеля 4 376 883 нед. лв
2. Т.Х.Г.. била първа братовчедка на майката на подс.С.. От св.С.Б.Г. разбрала, че подс.К.С.
дава изгодни лихви при договори за заем. Поради това на 08.04.1997 г. бил сключен договор за заем между подс.С. и св.Г..В
договора като заемодател обаче било записано името на съпруга й – А. Х. Г..
Свидетелката предала на подсъдимата сумата от 5 000 щ.д. и 500 д.м. с 2 %
месечна лихва.В договора нямало посочен срок за връщане на парите, а той бил подписан от подс.С. и подпечатан с печата на
нейната фирма /т.2 л.3 ДП/. След неговото сключване св.Г. получила
само лихвите за три месеца – 300 щ.д. и 30 д.м. Останалата сума от
4 700 щ.д. и 470 д.м. с левовава равностойност според заключението на
експертизата 7 782 955, 51 нед.лева, не била върната на
свидетелката.
3.Б.Д.Б. бил съпруг на св.С.Б.-първа братовчедка на подс.С..Когато
подсъдимата открила чейнд-бюрото , свидетелят й дал пари, с които да работи.За
тях той получавал лихва от 2,5% на месец, която предполагал че идва от големите
разлики в маржовете за покупка и продажба на валута. Между тях имало изготвени
договори, които всяка година се подновявали.В първите години, когато
подсъдимата се занимавала с чейндж-бюрото, нямало проблеми с изплащането на
лихвите.Последния договор за заем между
св.Б. и подс.С. бил сключен на 17.08.1997г.
за сумата от 11 600щ.д. с посочена лихва от 2 % или 232 щ.д на месец.Тогава той се
поинтересувал дали парите му са на сигурно място.Подсъдимата го успокоила ,
изтъквайки дългогодишното им познанство.В последствие на 05.11.1997г.св.Б. получил 200 щ.д., а на
27.11.1997г.- 1 500 щ.д.Когато по –късно поискал да получи и останалата
сума, подс.С. не могла да му я даде, връщала го на няколко пъти и дори му
поискала още 40 000 щ.д, които той не й дал.Така на свидетелят не била
възстановена сумата от 10 100 щ.д., чиято левова равностойност съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на
18 294 000, 60 нед. лева.
В последствие, в началото на 1999г. св.Б. разбрал, че
пари в чейндж-бюрото влагат не само роднини на подс.С., а и много други
хора.Тъй като по това време подсъдимите изпитвали сериозни финансови
затруднения по изплащане на дължими лихви и връщане на взети суми, С. била
ипотекирала апартамента си, но не можела да изплаща заема.За това помолила св.Б.
да й даде отново пари , с които да откупи апартамента си, за да има къде да
живее.Свидетелят се съгласил , тъй като бил убеден от С., че при първата
извършена от нея продажба, ще върне дължимото и й дал необходимата сума пари.За нея на
25.05.1999г. между тях бил сключен нов договор , в който било посочено че св.Б.
е внесъл сумата от 11 000 щ.д. във фирма „Компас” за освобождаване на
ипотекирания от подс.С. апартамент, както и че й е дал 600 щ.д. за наем на друг
апартамент и ремонт.Подсъдимата от своя страна се задължавала да върне парите
незабавно при извършване на продажбата на апартамента.В последствие по този
договор подс.С. правила плащания, като за остатъка им бил издаден и запис на
заповед.
4.В.С.И. познавал подс.С.
от 1993 г.,
тъй като често обменял валута в нейното бюро и между тях постепенно се създало
доверие. В началото на 1998 г.
подс.С. му поискала в заем по-голяма сума пари, като му обяснила, че ще ги
ползва по повод дейността на чейндж-бюрото.Обещала му да изплаща и изгодна
лихва. Св.С. не се усъмнил в казаното от подсъдимата и така на 11.01.1998 г. между тях бил
сключен договор за заем за сумата от
3387 щ.д. с месечна лихва 4 % отново без
посочен срок за връщане /т.2 л.19 ДП/. На 03.02.1998 св.И. дал още
12 600 000 лв., които се равнявали на 1800 щ.д., което било отразено
в договора, а на 09.02.98 г. взел 1100 щ.д., също отразено в договора. От
заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от
сумата не са възстановени на свидетеля 4 777 994,20 лв.
5. Д.И.С.
се познавала с подс.С. от години и ползвала чейндж-бюрото й
за обмяна на валута.При едно от посещенията й там, подсъдимата й казала, че ако
има свободна валута може да й я даде за да я вложи в дейността с
покупко-продажбата на недвижими имоти.Такива оборотни пари й били необходими за
да може да реагира бързо при поява на изгоден имот, като разказала че
последната й сделка била за превъзходно място в с.Бенковски.Предложила на
свидетелката да й дава по 4 % месечна
лихва.Тъй като това било изгодно, на 30.05.1997 г. бил сключен договор за
заем между св.С. и подс.С. *** месечна лихва 4 % без срок, като договора бил
подписан от подс.С. и подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.23 ДП/. Въпреки
че свидетелката не получила обещаната лихва, в следствие на убеждението че
парите се използват от подсъдимата в развивания бизнес с недвижими имоти, на 15.07.1997
г. тя й дала още 3000 д.м., за което отново бил
съставен договор за заем без срок с
месечна лихва от 4 %, като договора бил подписан от подс.С. и подпечатан с
печата на нейната фирма /т.2, л.22 ДП/. От цялата дадена от С. сума на същата
не е била възстановено нищо и съобразно заключението на окончателната съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че нанесената й щета е в размер на 9 400 д.м. с левова
равностойност от 8 897 856 нед. лева.
6. Д.Ж.Б. познавала от 15
години подс.С. и подс.К. , тъй като били
колежки в „Балкантурист” в к.к.”Златни пясъци”. През есента на 1997 година
двете подсъдими намерили св.Б. на местоработата й и й предложили да им даде в
заем парична сума, която те да използват за търговията си с недвижими имоти
срещу изгодна месечна лихва.Свидетелката им имала доверие и след като разбрала,
че парите ще бъдат вложени в тяхната дейност, а
предлаганата лихва била от 3 % на месец, се съгласила.За това на 16.10.1997 г. бил сключен договор за
заем между св.Б. и подс.С. за сумата от 3 500 щ.д. с месечна лихва 3 % без
срок, като договора бил подписан от подс.С. и подпечатан с печата на нейната
фирма /т.2 л.27 ДП/. На 23.04.1998 г. св.Б. , която до тогава не била
получавала обещаната лихва, успяла да изтеглила и да получи обратно 2000 щ.д., което
било отразено в договора. Останалата част от 1 500 щ.д. не й били
възстановени, а съобразно експертизата същите са с левова равностойност 2 556 700 нед. лв .
7. И.А.П. познавал подс.С. от 1970 г. като колеги в
„Балкантурист”. В началото на 1997
г. подс.С. се срещнала с него и му предложила той да й
заеме парична сума за дейността на двете подсъдими – обмяна на валута и
търговия с недвижими имоти срещу 4 % месечна лихва.Когато св.П. отишъл в
ползвания от двете подсъдими офис се срещнал и с подс.К..Двете жени му
обяснили, че парите са им необходими за покупката на недвижими имоти.Св.П. от
своя страна изразил притесненията си дали паричната сума ще му бъде върната и
предложил договора, който му предложили да подпише да бъде заверен
нотариално.Двете подсъдими обаче го разубедили, като изтъкнали като причина за
нежеланието си високите нотариални такси, които следвало да бъдат
заплатени.Така въпреки притесненията си, но убеден в добре развиващият се
бизнес на подсъдимите и с оглед личното си дългогодишно познанство с подс.С. на
01.02.1997 г. той подписал договор
за заем с нея за сумата от 15 000
щ.д. с месечна лихва 4 %.Договорът бил подписан от подс.С. и подпечатан с
печата на нейната фирма /т.2 л.30 ДП/. До месец януари 1998 г. св.П. е получавал
всеки месец обещаната му лихва общо в размер на 600 щ.д.На същият не била
възстановена сумата от 3 872 040 нед. лв .
8. И.Д.Б. познавал
подсъдимите от работата им по обмяна на валута и сделки с недвижими имоти. През
1997 г.
подс.С. му поискала в заем парична сума, с която да закупи изгодно недвижим
имот, който да продаде в последствие с печалба и да му върне парите до месец.
Св.Б. , в присъствието на подс.К. , на 04.08.1997г.
предал на подс.С. първоначално сумата от 34 000 000 нед. лева.В
уговорения срок до един месец парите на свидетеля не били върнати, но въпреки
това двете подсъдими се срещнали с него и поискали да им даде нова парична
сума.Обяснението им било, че така ще могат да освободят закупените с първата
сума имоти.Св.Б. се доверил на думите им и отново на 20.08.1997г. им дал още 20 000 000нед.лв.В последствие,
отново със същото обяснение подсъдимите поискали и на 06.12.1997г. получили от свидетеля още 24 000 000
нед.лева.И трите срещи се провели в ползвания от подсъдимите офис .Тъй като
предаването на сумите не било документирано по никакъв начин, св.Б. поискал
това да бъде направено.За това на
05.01.1998 г. подс.С. подписала запис на заповед без протест за сумата от
78 840 000 лв., платим на 04.01.1999 г. /т.2 л.33 ДП/. В последствие
обаче подсъдимите не успели да върнат дължимата от тях сума.С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 144, том ХVІ, дело № 6248/98 г., издаден от
нотариус Ал.Ганчев /т.2 л.35 ДП/ подс.С. продала на св.Б. *** за сумата от
6 390 000 лв. /т.2 л.35/. На 10.09.98 г. П. Д. П. подал до ВРС искова
молба за обявяване за недействителна сделката по нотариален акт № 144 и е
образувано гр.дело № 5547/98 г. по описа на ВРС. От заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от сумата не са
възстановени на свидетеля 71 610
000 лв.
10. И.Н.Р. познавал подс.К.
от години и били семейни познати. В
началото на 1998г. година тя се срещнала с него и го помолила да даде на нея и
подс.С. пари, които да използват в дейността си.Св.Р. в началото се колебаел,
но след среща с двете подсъдими бил уверен от тях че парите му ще бъдат вложени
в бизнеса с недвижими имоти и за направената от него услуга ще получава и
лихва.Поради това свидетелят се съгласил и
на 09.04.1998 г. бил сключен
договор за заем между него и двете подсъдими за сумата от 2 000 щ.д.
с месечна лихва 4 % без срок, /т.2 л.42 ДП/. На 07.05.1998г. между св.Р.,
подс.С. и подс.К. бил сключен още един договор със заем, с който свидетелят им
предал сумата от 1 000 щ.д.Причината за това била, че подс.К. след
подписване на първия договор посетила свидетеля в дома му, успокоила го че
влага парите му в недвижими имоти и поискала нова сума, като заявила че с
изплащането на лихва всъщност му помага.От дадените на подсъдимите пари св.Р. на
27.12.1998 г. получил 500 щ.д., което било отбелязано във втория
договор. От заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че от сумата не са възстановени на свидетеля 4 717 100 нед.лв.
10. И.С.Й. познавал подс.К. от
десет години, тъй като били съседи. През м.май 1998г. тя му поискала парична
сума назаем за срок от две седмици, с която да закупи недвижим имот, предложен
на изгодна цена и лесен за бърза продажба с печалба, като обещала да му изплати лихва от 4 %. Така привлечен от предложените
му изгодни условия, на 05.05.1998 г.
между св.Й. и подс.К. бил сключен
договор за заем за сумата от 5 500 щ.д.В него било посочено и че на
02.07.1998г. свидетелят трябва да получи сумата от 5 857 щ.д., в
която била включена и договорената лихва.Подс.К. обаче не върнала парите му,
като от заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че левовата равностойност на причинената
на св.Й. щета е 9 822 450 нед.
лв .
11. И.С.И. познавал подс.С.
от работата й в бюрото за обмяна на валута, което той често ползвал. През
есента на 1997 г.
подс.С. му предложила той да й даде пари назаем, които тя да вложи в търговия с
недвижими имоти срещу месечна лихва.Обяснила му, че към него момент очаквала
голяма и изгодна сделка с имот в Поморие или Обзор. На 07.11.1997 г. между тях бил сключен договор за заем за сумата от
1000 щ.д. с месечна лихва 3 %, като договора бил подписан от подс.С. и
подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.51 ДП/. Между двамата имало
уговорка когато свид.И. си поиска парите, тя да му ги върне веднага в
цялост.Тъй като предложените от подсъдимата условия били изгодни, на 07.01.1998
г. св.И. дал на С. още 1000 щ.д., за
които също бил съставен договор за заем с 3 % месечна лихва, който бил подписан
от подсъдимата и подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.52 ДП/. По първия
договор св.И. получил лихви за шест месеца в размер общо на 180 щ.д., а по
втория договор св.И. получил лихви за четири месеца общо в размер на 120 щ.д. Останалата
сума с левова равностойност според експертизата
1 768 244 нед лв . не му била възстановена.
12. И.С.К. познавала подс.С. от работата й в бюрото за
обмяна на валута, а от познати разбрала, че същата взема пари на заем като дава
добра месеча лихва. Поради това на 16.04.1996
г. свидетелката предала на подс.С. сумата от 300 щ.д.В последствие К. започнала
всеки месец да носи и влага при нея спестяванията си.На два пъти получила
обратно и поискани от нея парични суми.Всички давани суми, датата на
предаването им и техния размер били отразявани в сключен през 1996г. договор
между свидетелката и подс.С. договор за заем, в който посочената месечна лихва
била от 4 %. На 30.10.1997 г. бил
подписан нов договор за заем между двете с месечна лихва 4 %, като договора бил
подписан от подс.С. и подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.56/. И след
този договор св.К. продължила да внася суми, които се отбелязвали на договора.В
последствие, с разписка от 15.09.1998 г. / т.2 л.58 ДП/ св.К. предала на подс.С.
и сумата от 1000 щ.д. за заплащане на такси за получаване на изпълнителен лист
срещу „Офсет експрес” АД, като било посочено че сумата е била употребена за
издаване на изпълнителен лист на подс.С. във връзка с нейно вземане от
дружеството, което пък осигурявало предимство на свидетелката при разплащането
по договора за заем между тях.Две години по-късно- на 25.05.2000 г. подс.С.
издала запис на заповед без протест на св.К. за сумата от 38 496 щ.д.,
платима на 25.05.2001 г. /т.2 л.57 ДП/, в която сума били включени дадените от
свидетелката парични суми и капитализираните лихви върху тях за целия
период.Съобразно заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че невърнатите на св.К. пари към 1998г. са 5 078 798, 50 нед.
лева, а левовата равностойност на записа на заповед е 83 834, 28 лева
съобразно курса на долара към датата на нейното подписване и настъпилата
деноминация.
13. Й.К. А. познавала подс.С. от работата й в бюрото за
обмяна на валута, на няколко пъти давала заеми на С. заради добрата лихва,
които тя връщала навреме. През месец май
1998 г.
двете подсъдими я посетили в нейния офис и с горещи молби я склонили да им даде
заем от 20 000 щ.д. за закупуване на недвижим имот, като обещали че ще
върнат парите до две седмици.Това обаче не било сторено и за гарантиране на
вземането си, на 03.11.1998 г. подс.С. издала запис на заповед без
протест на св.А. за сумата от 20 000 щ.д платим на 10.12.1998 г. /т.2 л.64 ДП/. От
страна на подсъдимата била подписана още един такъв запис на заповед, но за
сумата от 25 000 щ.д., в които св.А. била включила и лихви върху
първоначално дадените 20 000 щ.д. От заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от сумата , което не е възстановени
на свидетеля 35 548 000 лв.
14. С.И.Ч. и К.Ж. С. живеели на съпружески начала от
дълги години, като св.Ч. бил моряк.Св.С. от своя страна познавала двете подсъдими като колежки от
„Балкантурист”. През 1997 година свидетелката посетила офиса на двете подсъдими, където
извършила обмяна на валута. Те й казали ,че освен с това , се занимават и с
посредничество при сделки с недвижими имоти.След тази среща подс.К. на няколко
пъти разговаряла със св.С. по телефона, като й казала че е добре да изтегли
парите, които има защото банките се сривали.В хода на разговора подсъдимата
изразила желание да посетят свидетелката, за да пият по едно „ моряшко
кафе”. Така на 11.04.1998 г. подс.С. и
подс.К. с притежавани от тях автомобили отишли в дома на С. и Ч..Там те убедили
свидетелите, че бизнеса с който се занимават е сигурен и доходен, че спокойно
могат да им бъдат дадени пари, които те да използват, като им плащат съответна
лихва. Св.Ч. обаче не желаел да влага
парите си по този начин, а желаел да закупи имот в близост до гр.Варна.Тогава
двете подсъдими му обяснили, че са закупили два имота в с.Бенковски и че могат
да търсят и за него, като му предложили такъв в с.Китка.За да го мотивират да
им предостави исканите от тях парични средства, вдигнали предлаганата месечна лихва на 5 % месечно и обещали, че
ако не успеят да намерят имот, ще върнат парите на 11.06.1998г.Св.Ч. от една
страна бил притеснен от случващото се към него момент с банковата система в
Държавата, а от друга страна-уверен от двете подсъдими, че парите му освен че
ще са на място по-сигурно от банка, ще
му носят и доста добри дивиденти.Поради това създадено у него убеждение
той предал на подс.С. и подс.К. исканата
от тях парична сума.Били изготвени и договори за заем между него и подсъдимите
и между тях и св.С.. В договора за заем от дата 11.04.1998 г. било посочено, че
св.С. предава на двете подсъдими сумата
от 18 000 щ.д. с месечна лихва 5 %, като договора бил подписан от двете
подсъдими и подпечатан с печатите на двете техни фирми /т.2 л.71 ДП/. На същата
дата, но с начало на изпълнение 15.04.1998 г. бил съставен договор за
заем между св.С.Ч. и двете подсъдими за сумата от 20 000 щ.д. с месечна
лихва 5 %, като договора отново бил подписан от двете подсъдими и подпечатан с
печата на фирмата на подс.К. /т.2 л.155 ДП/. В последствие подс.С. и подс.К. ,
въпреки дадените от тях обещания не изплатили лихви на свидетелите, както и не
намерили имот, който те да закупят.Докато св.Ч. бил на път, св.С. многократно
посещавала техния офис, но била убеждавана че бизнеса върви добре, както и че
двете подсъдими се занимават и с други доходоносни дейности. От заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че левовата равностойност
на дадените на подс.С. и подс.К. от св.С. щатски долари е 33 723 720 нед.лв., а тези от св.Ч.- 36 500 000 нед.лв .
15. М. И. Д.
познавала подс.К. от 15 години и покрай нея се запознала и с подс.С.. Св.Д.
решила да продава апартамента на сина си и подс.К. я убедила да направи това
чрез нейната фирма, като намерили купувач и подготвили всички документи за
продажбата. Съобразно сключения предварителен договор купувачът дал сумата
от 3 000 щатски долара на подс.К.
като капаро.След това сделката била изповядана пред
нотариус, а купувачът предал на подс.К. и останала част от
цената – 27 000 щатски долара. Междувременно двете подсъдими убедили св.Д. да остави сумата
от продажбата при тях, като тя чрез
напрупване на лихви ще се увеличи значително.Свидетелката не се усъмнила във
възможността това да се реализира , тъй като била видяла разграфена бележка на
подс.К., в която било посочено че взима суми с лихва 5 %, а получава други с
лихва от 10 %.за това св.Д. се съгласила да даде парите си на подсъдимите, а
след изповядване на сделката занесла в офиса им и още
1 396 щатски долара и 50 германски марки. На 10.12.1997 г. бил подписан и договор за заем между Д. и двете
подсъдими за сумата от 31 396 щански долара и 50 германски марки с месечна
лихва 5 % със срок до 10.12.1998 г. /т.2 л.82 ДП/. От тази сума в последствие
тя получила обратно 9330 щатски долара, 3600 германски марки и 200 000 нед.лв.
От заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от цялата
дадена от св.Д. сума от страна на подсъдимите не са били възстановени 35 444 308,60 нед.лв .
16. М.И. К. познавала двете подсъдими, тъй като били съседи по
лозе в с.Бенковски. От разговори с тях св.К. разбрала, че подс.С. и подс.К. се
занимават с покупко-продажба на недвижими имоти.Тъй като свидетелката имала
желание да си закупи вила, тя и подсъдимите ходили да гледат имот в
с.Каменар.Парите, които св.К. имала не достигали за неговата покупка и за това подс.С.
и подс.К. й предложили да даде притежаваната от нея сума при тях , като те чрез
търговията с недвижими имоти ще й осигурят лихва, по-висока от предлаганата в
банка.Поради това св.К., която била убедена че фирмата им е „Виктор Мартини”, предала на 29.09.1997г. на двете подсъдими сумата от 2640 щ.д. и 1000 д.м.Бил
подписан договор за заем с посочена месечна лихва от 3 %, бил
подписан от двете подсъдими и подпечатан с печата на фирмата на подс.С. /т.2
л.95 ДП/. В последствие св. К. дала на
подсъдимите още 1140 щ.д., които били вписани в договора.Докато парите й се
намирали в двете подсъдими, в началото тя ходела всеки месец в офиса им ,
където в договора й били нанасяни натрупаните лихви.Срещу всяко отбелязване се
подписвала подс.С.. На 08.09.2002 г. М. К. починала . От заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на същата й е била
нанесена щета в размер на 7 738 482
нед.лв.
17. М.К.. познавала подс.С. от дете. През пролетта на 1996 г. от приятелката си
св.С.Б., брадовчедка на подс.С., разбрала, че последната взема пари назаем
срещу изгодна месечна лихва от 4 %.Тогава св.К. вложила средства, от които й
била изплащана лихва и които тя в последствие изтеглила. На 06.10.1997 г. подс.С. се обадила на К.
и й казала, че й трябват спешно за няколко дни 25 000 щ.д., с които да
купи имот от някакъв комарджия и да го продаде по-скъпо след това. Св.К. обаче, тъй като имала намерение да
строи, се съгласила да й даде само 10 000 щ.д. за да й услужи. На другия
ден при свидетелката отишла подс.К. и К.
й дала 10 000 щ.д. Тъй като обаче не я познавала добре поискала документ
за предадените пари.За това била
попълнена квитанция от името на фирмата на подс.К. – „Виктор Мартини – И.К.
/т.2 л.100 ДП/. В последствие св.К. получила обратно от тези пари само 700 щ.д.Когато
по-късно поискала да си вземе и остатъка, подс.С. й казала, че ще й ги върне
през м.януари 1998г. На 01.06.1998 г. подс.С. издала запис на заповед без
протест на К. за остатъка от сумата от 9 300 щ.д., платим на 30.09.1998 г.
/т.2 л.99 НП/. На 30.09.1998 г. подс.С. издала нов запис на заповед без протест
на М.К. и съпруга й Х. за сумата от 11 768 щ.д., в която били включена и
обещаната лихва от 4% на месец, платим на 30.03.1999 г. /т.2 л.101 ДП/. От
заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от
сумата не са възстановени на св.Мириам К. 16 413 570 лв.
18. Н.П.Ж. познавала
подс.С. от 15 години като клиентка на фризьорския й салон. Ж. знаела, че подс.С.
се занимава с посредничество при сделки с недвижими имоти и през 1997 година я
потърсила за продажба на апартамента на дъщеря й. Подс.С. подготвила сделката и
на 21.03.1997г. тя била изповядана при нотариус.В хода на разговорите по повод
продажбата св.Ж. споделила за тежкото състояние , в което се намирала-баща й
бил болен, трябвало да се грижи за него и по-малката си дъщеря, както и
всекидневно да пътува за да полага грижи и за майка си и другата си
дъщеря.Тогава подс.С. се поинтересувала къде ще държи парите от продажбата на
жилището.Св.Ж. казала, че няма доверие в банките.Подс.С. от своя страна й
предложила парите да останат в нея, да ги ползва в чейндж-бюрото, да им
начислява лихва и при необходимост свидетелката
да взема съответните суми, нужни й за строителството, в което имала
намерение да се включи.Тези условия и обещания се сторили убедителни на св.Ж. и
при изповядване на сделката по продажбата сумата от 17 300 щ.д. останала при
подс.С.. На същата дата - 21.03.1997 г. бил съставен и договор за заем между двете за сумата
от 17 300 щ.д. с 3 % месечна лихва, като договора бил подписан от подс.С.
и подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.112 ДП/. В последствие Ж. взела
от тази сума 5980 щ.д., 200 г.м.
и 20 000 н.лв. От заключението на окончателната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на свидетелката не са й били върнати 16 660 002 нед.лв
19. О.М.Д. от своя колежка тя разбрала, че може да вложи парите
си при нейна семейна приятелка срещу добра месечна лихва.Тя се срещнала с подс.С.
, която й казала че се занимава с недвижими имоти и това дава голяма степен на
сигурност на вложените пари.Св.Д. и подсъдимата се договорили за условията и на
09.02.1998 г. бил съставен договор
за заем за сумата от 1000 д.м. с 2 % месечна лихва /т.2 л.118 от ДП/. В
последствие, през м.март 1998г. св. Д. успяла да си върне от тази сума 500 д.м. , като остатъка от
500 000 нед. лева не получила.
20. Р. К.О. познавал подс.С. от няколко години, тъй като преди
били колеги. При среща подс.С. го попитала дали има възможност да й заеме пари
за развивания от нея бизнес с недвижими имоти, като му предложила и да внесе
парите си при нея срещу месечна лихва. Св.О. й имал доверие и на 03.02.1998 г. между тях бил изготвен договор за заем за
сумата от 2 500 щ.д. с месечна лихва от 3 %, като договора бил подписан от
подс.С. и подпечетан с печата на нейната фирма /т.2 л.121 ДП/. Два-три месеца
след това подсъдимата изплащала на св.О. уговорената лихва, след което спряла и
обяснила, че има затруднения без да ги конкретизира.На 14.03.2005 г. св.О.
починал, а видно от заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза
е че на същият не е била възстановена сумата от 4 141 872, 25 нед.
лева.
21. Р.И.Н.-К.
била лекар и познавала подс.К. от 20 години
като пациент. През 1996 г.
Н. *** и споделила това с подс.К.. Тя от своя страна я убедила да остави парите
си на съхранение при нея и подс.С., тъй като ползвали трезор. Освен това се
занимавали с покупко-продажба на жилища и при подходящо жилище ще й съдействат
за закупуване. Св.Н. на няколко пъти
дала на двете подсъдими различни парични суми. На 20.05.1998 г. бил съставен договор за заем между подс.С., подс.К. и св.Н. за сумата от 24 746 щ.д. и 546 г.м. със срок до
30.09.1998 г., като този договор бил нотариално заверен / т.2 л.127 ДП/. На
същата дата бил съставен още един договор за заем между двете подсъдими и св.Н.
за сумата от 40 454 щ.д. и 3 739 г.м. със срок до 30.09.1998 г. /т.2
л.127 ДП/. Двата договора били подписани от двете подсъдими и подпечатани с
печатите на двете им фирми. Въпреки посочените в тях уговорени лихви, св.Н. не
получила никакви суми, както и дадените от нея не й били върнати като ги
поискала. От заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че причинените й вреди са в размер на
118 076 753 нед . лв .
22. С.Д.П. познавала подс.С. от дейността й в чейндж-бюрото.В
края на 1997г. тя поискала от свидетелката парична сума на заем. П. от своя
страна знаела, че на подсъдимата са й необходими пари за обмяна на валута
.Съгласила се да даде спестените от нея 17 000 щ.д.Уговорката им била парите да
се вложат в чейндж-бюрото, да се получава лихва срещу това, а при възможност за
закупуване на жилище да бъдат върнати на свидетелката.Така на 06.08.1997 г. бил съставен договор за
заем между П. и подс.С. за сумата от 17 000 щ.д. с 4 % месечна лихва.Договора
бил подписан от подс.С. и подпечатан с печата на нейната фирма /т.2 л.139 ДП/.При
посещенията си в офиса на подсъдимата в последствие на св.П., като
съдружничка била представена и подс.К.
.Двете жени обяснили, че бизнеса се разраства, че ще се занимават и с недвижими
имоти, като убедили свидетелката че дадените от нея пари ще се ползват само за
тази дейност и за обмяната на валута.Четири месеца св.П. получавала уговорените
лихви. От заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно,
че на същата не са възстановени 11 909 500 нед.лв .
23. С.Д.Х. чрез свой
познат-св.Х.Х., разбрала, че подс.К. се занимавала с покупко-продажба на недвижими
имоти и срещу заем за извършване на тази дейност давала изгодни лихви.Така на 24.03.1998 г. св.Х. отишла в офиса на
подс.К., която й обещала да изплаща лихва от 3 % месечно.Тъй като тези условия
се сторили добри на свидетелката, а и св.Х. й имал доверие, бил съставен
договор за заем между Х. и подс.К. за сумата от 3 000 щ.д. с 3 % месечна
лихва за срок от три месеца.Договора бил подписан от подсъдимата и подпечатан с
печата на нейната фирма /т.2 л.182 ДП/. В продължение на пет месеца св.Х.
получавала лихви по договора , като получила сумата от 450 щ.д. От заключението
на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на същата не са й
били възстановени от сумата не са възстановени на свидетеля 4 686 627 нед.лв.
24. С.А.И./***.К. от дълги години, тъй като била колежка на майка й -
св.С.С.. Подсъдимата споделила, че търси пари на заем за осъществяване на
дейността си по обмяна на валута и сделки с недвижими имоти, като обещавала
месечна лихва от 4 %.Веднъж помолила св.И. да намери познати с налични парични
средства във валута, които да използва за бизнеса си.В началото на 1997г.
свидетелката имала нужда от пари.Привлечена от предлаганата висока лихва от 4 %
на месец и тъй като имала доверие на подс.К., тя решила да вложи средства при
нея.При многократните й посещения в офиса се била запознала и с подс.С., като
двете подсъдими я уверили, че работят заедно и сметките им са общи.Така на 12.02.1997 г. между тях и св.И. бил
сключен договор за заем за сумата от 340
щ.д. с 4 % месечна лихва.Договора бил подписан от двете подсъдими и подпечатан
с печатите на двете им фирми /т.2 л.142 ДП/. В последствие И. внесла още 300
щ.д., а успяла да си вземе обратно общо 503 щ.д. От заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от сумата не са
възстановени на свидетеля 564 572,10 нед.лв.
25.С.Д.С. познавала двете подсъдими от много години като колежки
в „Балкантурист”. През пролетта на 1998 година й се обадила подс.К. и поискала да й даде заем от 1 000 щ.д.срещу
месечна лихва. Обяснила, че парите й трябват
да закупи кафемашина за заведение, което скоро ще отваря.Св.С. не разполагала с
такива средства, но подс.К. била настоятелна и казала, че по принцип давала
лихва от 3 % на месец, но на свидетелката ако намери парите ще й даде 4
%.Няколко месеца по –късно св.С. взела от сина си С.А.С. сумата от 1000 щатски
долара, които дала на подс.К..За целта на 22.07.1998
г. бил оформен договор за заем от името на С.А.С. с подс.К. за сумата от 1000
щ.д. с 3 % месечна лихва със срок до 22.05.1999 г. /т.2 л.145 ДП/. Договора бил
подписан от подсъдимата и св.С.. От тази
сума свидетелката получила 380 щ.д., а не й била възстановена левовата
равностойност на 620 щ.д., а именно 775 540 нед. лв.
26. С.Д.С. от свои познати научила, че подс.С. дава изгодна лихва срещу
заеми.Била им организирана среща, на която присъствала и подс.К..Свидетелката
разбрала, че двете работят заедно в чейндж-бюро.Тя трябвало да даде на подс.С.
3 000 щ.д. за срок от три дни, като за това щяла да получи лихва от 3
%.Тези условия били изгодни за свидетелката, която нямала съмнения за дейността
на двете подсъдими.За това на 28.04.1998
г. св. С. и двете подсъдими подписали
договор за заем за сумата от 3 000 щ.д. с 3 % месечна лихва за срок от три
месеца, който бил подписан от двете подсъдими
/т.2 л.160 ДП/. Свидетелката не получила обратно никакви пари, а от заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че нанесената й щета е в размер на
5 386 500 нед. лв.
28. Т.К.С. разбрал от свои
познати , че в обменно бюро дават много
добри лихви за заеми.Свидетелят отишъл на посоченото му място- на л.”Шипка” и
се запознал с подс.С..Тя му обяснила, че когато той даде пари ще му се изплаща
4 % месечна лихва.Св.С. обмислил условията и му се сторили изгодни.За това на 24.07.1997 г. той и подс.С. сключили
договор за заем между за сумата от 4 000 щ.д. с 4 % месечна
лихва /т.2 л.164 ДП/. Въпреки уговорената лихва, свидетелят не ходил да я
получава всеки месец, а си я пресмятал, като съобразно направените уговорки
дадената сума нараствала с тази от лихвата всеки месец.През м.01.1998г. подс.С.
потърсила св.С. и му казала, че са й необходими още пари за закупуване на
някакви машини.Свидетелят й дал сумата от 1 514щ.д., а по-късно отново по
нейна молба- още 1 000 щ.д.Мислел си, че по този начин и дължимите лихви
ще бъдат повече.В крайна сметка св.С. не получил обратно дадените суми и видно от заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза е , че щетата
за него е в размер на 11 921 764 нед.лв.
29. Х.А.К. познавал подс.С.
от няколко години, тъй като офисите им били в съседство и той често й услужвал
със заеми, която тя връщала навреме. Но след започване на съвместната си работа
с подс.К. свързана с недвижими имоти, подс.С. започнала да бави връщането на
заеми.Обяснявала, че причината за това е закупуване на стока, сделки с
недвижими имоти, като искала нови заеми, за да върне предишните.В края на м.април 1996г. св.К. дал на подс.С.
български лева, които се равнявали на 40 000щ.д., в края на м.09.1997г.- равностойността на още
5 000 щ.д., а в края на м.02.1998г.-5 000
д.м.За всички тези суми подсъдимата била изготвила договори за заем.След като
спряла връщането на сумите, по съвет на адвокат свидетелят поискал да му бъде
издадена запис на заповед за всички дадени от него пари.Така на 30.07.1998 г. подс.С. издала запис на
заповед без протест на К. за сумата от 103 475 000 лв., платим на
31.01.1999 г. /т.2 л.167 ДП/. След това взела предходните договори за заем.От така
дадените суми на свидетелят не било върнато нищо и от заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е видно, нанесената му щета е в
размер на 17 097 640 нед.лв.
30. Х.А.К. познавал подс.С. от 6 години, тъй като обменял валута
в нейното бюро и постепенно се създало доверие между тях, св.К. на няколко пъти
давал пари назаем на подс.С., които тя връщала навреме. На 30.06.1998г. той отново й
дал назаем сумата от 6 000 щ.д., която тя поискала за срок от три месеца
за да закупи недвижими имот, от които ще
има голяма печалба и да му върне парите с печалба.По време на този разговор
присъствала и подс.К..След като св.К. дал парите в уговорения срок те не били
върнати.Доста по-късно - на 20.07.1999 г. подс.С. издала запис на заповед без
протест на К. за сумата от 12 071
щ.д., платим на 19.09.1999 г. /т.2 л.172 ДП/, в която били включени и
уговорените лихви.Свидетелят настоявал заповедта да бъде подписана и подс.К.,
но тя отказала като обяснила че двете с подс.С. работят заедно и това го знаят
всички. От заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на св.К. не е била възстановена сумата от 10 861 200 нед.лв .
31. Ю.И. К. познавал подс.С. от дете.През 1995г. той за първи път
й дал пари на заем, които тя върнала в срок.С подс.К. св.К. се запознал през
1996г. когато двете подсъдими започнали
съвместна си дейност.По тяхна молба той няколко пъти им давал пари на заем ,
като знаел че те са необходими на подсъдимите за извършвани от тях сделки с
недвижими имоти. В периода от края на 1996г. до началото на 1998г. св.К. бил
дал на двете подсъдими – и на подс.С., и на подс.К., парични суми в български
лева.На 7 или 8.март 1998г. лично
предал на подс.К. сумата от 8 000 щ.д.Общата сума, която св.К. бил дал
възлизала на 57 950 000 нед. лева.За нея, на 30.07.1998г. подс.С. му подписала
запис на заповед с падеж 31.01.1999 г.
/т.2 л.175 ДП/. Въпреки това тази сума не била върната на свидетеля.
32.Д.Д.Г.
се познавал от дълги години с подс.С. и знаел, че тя има обменно бюро.При
едно от посещенията си там подсъдимата му казала, че има намерение да увеличи
капитала на бюрото, като по този начин ще се увеличат и печалбите.Св.Г. , който
имал впечатление от С., че е квалифициран служител, споделил за разговора им
със съпругата си-св. Е.П.Ч..Към него момент тя разполагала със свободна
сума пари от продаден собствен недвижим имот.Тъй като св.Г. от разговора с подсъдимата разбрал, че след
като се увеличи капитала на бюрото, ще се увеличат и печалбите от сделките ,
които тя извършвала с корпоративни клиенти, а от там ще бъде получаван и
процент дивидент върху дадената сума, убедил съпругата си да вложи собствените
си пари в бюрото на подс.С..Първоначално била дадена сумата от 17 000щ.д.,
за които била издадена бележка от подсъдимата, че ги е получила.По-късно били
натрупани още суми, но когато през 1997г. свидетелите поискали те да им бъдат
върнати, С. не успяла да направи това.За това св.Г. й поискал документ за
дадените й суми.Тогава подсъдимата на 06.05.1998г. издала запис на заповед/
т.5, л.23 от ДП/ на името на св.Ч. за
дължимата й сума от 40 000 щ.д., която представлявала сбор от всички
дадени от нея пари.Записа на заповед следвало да се изпълни на 07.09.1999г.Това
обаче не се осъществило, тъй като след предявяването му на подс.С. същата
посочила, че не разполага с финансови средства.По тази причина по молба на св.Ч.
било образувано изпълнително дело и на 17.03.2000г. срещу подс.С. й бил издаден
изпълнителен лист за сумата от 74 049,60лв., представляващи левовата
равностойност на дължимите 40 000щ.д.
33. Х.Д.Х. ***, където живеел роднина на подс.К. и така се
запознал с нея. Чрез нейната фирма той продал мястото и обменил парите във
валута.Тогава в офиса си двете подсъдими му предложили парите да останат при тях за
месечна лихва и Х. се съгласил. Първоначално внесъл сума, която няколко месеца
по-късно изтеглил.На 04.02.1998 г. свидетелят
отново занесъл 3 000 щ.д. на двете подсъдими и бил съставен договор за
заем между тях за получената сума с 3 % месечна лихва.Договора бил подписан от
двете подсъдими /т.2 л.180 ДП/. На тази среща подс.К. казала на свидетеля , че
може да каже на свои познати за изгодното им предложение , за да им
помогне.През м.март св.Х. действително казал за това на св.С.Х., която също
сключила договор за заем с подсъдимите. От заключението на окончателната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на свидетелят не е възстановена
сумата от 5 451 900 нед.лв .
34. Н.И. Ч. чрез свой познат той разбрал, че подс.С. дава срещу
заем месечна лихва от 4 %.Разбрал, че парите за лихвата идвали от печалби при
сделки с недвижими имоти.Размера на лихвата бил изгоден и св.Ч. отишъл при подс.С.
в чейндж-бюрото. В края на 1997 г. той предал на подсъдимата сумата от 1 000 щ.д., за което бил
попълнен договор за заем с 4 % месечна лихва. Ч. получил два месеца лихва, след
това разбрал, че парите му са вложени в печатницата, ядосал се и скъсал
договора. От заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че от сумата не са възстановени на свидетеля 1 633 920 лв.
35. Г.И.Р.
бил приятел със св.К.О. Ж.. Той на няколко пъти го съпровождал до офиса на подсъдимите и така се запознал с
тях. Разбрал, че св.Ж. влага пари при тях, а те понеже правели успешни
инвестиции изплащали висока лихва.По това време св.Р. бил комплексен управител
на хотел „Добруджа” в к.к.”Албена” и бил продал апартамент в гр.Добрич.През лятото на 1997 година подс.С. и подс.К.
отишли при него в хотела , като му обещали лихва ако им даде пари на
заем.Размерът на лихвата се сторил примамлив на св.Р. и той им дал сумата от
10 000щ.д. Тази сума не му била възстановена, а видно от заключението на
окончателната съдебно-счетоводна експертиза е че нейната левова равностойност
е 15 000 000 лв.
36. К.О. Г.Ж. се запознал с подс.С. при обмяна на валута в бюрото й
и тя му предложила да оперира с негови средства срещу месечна лихва за заем.
Условията били изгодни за свидетеля и в
периода 1995г.-1997г. той внасял при подсъдимата свои средства, като
същевременно и извършвал обмяна на валута.Били изготвяни и договори, които били
изпълнявани.След като двете подсъдими обединили бизнеса си, св.Ж. се запознал и
с подс.К..При отиването му в офиса, ако едната отсъствала, той уреждал
финансовите въпроси с другата.На 04.01.1998
г. отново бил подписан договор за заем между св.Ж. и подс.С. *** 30 056
щ.д. с месечна лихва от 3,5 % /т. 6
л.30 ДП/. Тези суми представлявали общата стойност на
дадените от свидетеля пари.В последствие той получил част от тях, което било
отразено върху договора, както и внесените от него нови суми.Съобразно
направените върху него отбелязвания „ дал” и „ взел”, заключението на окончателната съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че на св.Ж. не са били върнати 6 701 857 нед.лева.
Голяма част от така получените от подс.С. и подс.К.
средства били предавани на св.Е.Г., а с друга част от тях били изплащани част
от обещаните от тях месечни лихви. Св.Г. от своя страна , първоначално връщал
взети като заем от подсъдимите суми.Тяхното движение обаче - по получаване от
гражданите и предаване в печатницата,
не било отразявано и документирано по никакъв счетоводен начин. Единствено
на 22.12.1997г били оформени квитанции, / т.5, л.176 и т.5 ,л.177 от ДП/, че
подс.К. предала на „Офсет експрес”АД
сумата от 176 800 000 нед. като заем, а подс.К. отново като
заем сумата от 179 700 000 нед. лева. При появата на св.Г. в офиса на подсъдимите,
което в някои случаи било и по два пъти на ден,
и при поискване, на същият били предоставяни необходимите суми.В
зависимост от срока , в който следвало да се върнат се уговаряли и лихви, като
ако заема е бил за ден-два, такива нямало.Ако парите били необходими на св.Г.
за по-дълъг период дължимата от него лихва била между 4 % и 10 % за съответния
срок.Двете подсъдими имали уговорка със св.Г., че върху така направените от тях
страна инвестиции, състоящи се предимно от средствата на свидетелите, ще
получават сериозна месечна лихва, а при достигане на определен размер - и ще
станат акционери в дружеството.В хода на разговорите, тъй като подсъдимите
проявявали интерес именно към участие в дружеството като акционери, св.Г. дал
на подс.С. временно удостоверение за притежаване на акции, на гърба на което
било посочено , че той като собственик на съответния брой акции- 215 830,
ги прехвърля на подсъдимата.Такова временно удостоверение било дадено и на
подс.К., като в нейното било посочено че акциите 80 160 на брой й се
прехвърлят от Марияна Стоилова.Именно поради тези причини подс.С. и подс.К., с
цел да набавят за себе си имотна облага, предавали получените от гражданите
суми на св.Г., като не ги уведомявали за това.Вместо това и двете поддържали
представа, че са в състояние да изплащат високи месечни лихви поради изгодните
сделки с недвижими имоти, които извършват, от развивания от тях бизнес с други
стоки и доходоносни дейности, за които именно са им необходими оборотни средства..Междувременно
обаче фирмите и на двете подсъдими не
извършвали активна дейност съобразно предназначението си.За периода 1997г.,
1998г. и 1999г. подс.К. подала данъчни декларации / т.2, л.17-л.28 ДП/, в които
посочила че ЕТ „Виктор Мартини-И.К.” не упражнявала дейност.За периода 1998г. и 1999г. подс.С. също
декларирала, че ЕТ”К. 55”
не упражнява дейност, а за 1997г. била отчетена и загуба / т.3, л.30-л.55/.Св.Г.
от своя страна първоначално знаел, че подсъдимите му предоставят в заем свои и
оборотни на фирмите средства.В последствие през 1997г. разбрал, че парите се
набират и от други хора, но нямал точна информация кои са те и колко са на
брой.Някои от тях той познавал лично от преди, а някои бил виждал в офиса на подсъдимите.При
срещите си с тези хора в офиса св.Г. не разговарял с тях.
В периода 1997г.-1998г. подс.С. и подс.К. взели
парични суми на заем от св.И.Г., св.К.К., св.Р.С. и св.С.М., на които обяснили
че са им необходими за влагане в дейността на печатница „Офсет Експрес”.Така на
03.11.1997г. между св.И.Г. и св.К.К. и двете подсъдими бил подписан договор за
заем за сумата от 26 000 щ.д.Тя била поделена между двамата свидетели,
които вложили всеки по 13 000щ.д. именно за дейността на печатницата, с
директора на която-св.Г., се познавали от преди.На 24.04.1998г. двете подсъдими
сключили договор за заем и със св.Р.С., на която също обяснили, че парите са
необходими за закупуване на хартия за дейността на печатницата.Договора се
отнасял за сумата от 3 000 щ.д. и 3 000д.м. за срок от 3 месеца с
месечна лихва от 5 процента.На 13.05.1998г. подс.С. и подс.К. отишли в дома на
св.С.М., с когото се познавали от преди.Двете били много разтревожени и
поискали свидетелят да им даде пари на заем , за да освободят хартия от
пристанището и да може дейността на печатницата да продължи с изпълнение на
голяма руска поръчка.Казали му, че са акционери или съдружници в тази печатница
и го помолили да им помогне, като обещали да върнат парите до два-три дни.Св.С.М.
им имал доверие и им дал сумата от 6 000щ.д. за да бъде освободена
необходимата хартия.За дадените пари бил изготвен договор за заем между
свидетелят и подс.С. със срок на изпълнение 19.05.1998г.В същият този период от
време подс.С. сключила договор за заем
със св.Б.А., а тя и подс.К. - със св.Р.К..Двамата свидетели получили обещаната
им лихва, като общата й стойност
била в размери по-големи от
предоставените от тях суми.
Слабата дейност на фирмите на
подсъдимите и неритмичните постъпления от св.Г., който изпитвал финансови
затруднения при дейността на печатницата с оглед на създалата се в страната
затруднена финансова обстановка, довели до обективната необходимост средствата,
получени по договори с последващи вложители да се използват за покриване на
дължими предходни плащания по идентични договори за заем.Тези договори със
стари вложители пък се предоговорирали, като подсъдимите в някои случаи
получавали и нови суми от стари вложители или се изчислявали отново дадените
суми като главницата представлявала старата главница и начислените по нея
лихви.В тези случаи старите договори се унищожавали, но не винаги тъй като
както бе посочено по-горе не винаги вложителите носели документа със себе
си.Този вариант на предоговориране също бил свързан с убеждаване от страна на
подс.С. и подс.К., че бизнеса им е проспериращ и за още по-доброто му развитие
са им необходими повече оборотни средства.По този начин двете поддържали
създаденото у свидетелите заблуждение, като не ги уведомявали за
обстоятелството, че средствата им се влагат в печатница „Офсет експрес”.
Тези начини на разплащане с вложителите дали възможност
на подсъдимите да получат нови суми от вложители, да поддържат продължително
време заблуждаващата представа , че техните фирми са коректни и платежоспособни
правни субекти и временно да отложат краха на изгражданата пирамидална
структура. У гражданите се затвърждавало
убеждението, че дейността на подс.С. и подс.К. са източник на доходоносно
вложение. Получилите обещаната лихва, сравнително по-висока от държавно
гарантираната в съответните банкови институти на страната съобразно срока и
начина на нейното изчисляване, влагали отново средствата си при подсъдимите.С
тези действия и с разгласяваната информация се привличали и нови вложители.По
този начин подс.С. и подс.К. умело се възползвали с користна цел от създалата
се финансова нестабилност в страната, свързана с фалити на различни банки и
други финансови институции в предходен период от време, обещавайки сигурност на
вложенията и високи приходи за кратко
време.
Въпреки
масовото прилагане на схемата на предоговориране, през пролетта на 1998г.
настъпили сериозни затруднения по изплащане на сумите на вложителите, които се
засилили през юни 1998 г.,
когато св.Е.Г. бил отстранен от поста изпълнителен директор на „Офсет експрес”.По
това време много от вложителите вече настоявали да получат обратно дадените от
тях суми и обещаните им лихви, което обективно било невъзможно за изпълнение от
страна на подс.С. и подс.К..Въпреки това те продължавали да сключват договори
за заем с нови хора, на които обещавали изгодни лихви, а на тези, на които вече
дължали пари обяснявали, че ще ги изплатят в най-скоро време.Когато обаче
голяма част от вложителите станали прекалено настоятелни, подс.С. и подс.К.
напуснали ползваният от тях офис, като на вратата му били оставяни бележки с
различна информация за новото им местонахождение и времето за връщане на
дължимите от тях суми.Голяма част от свидетелите многократно се опитвали да се
свържат с тях и да получат парите си обратно, но нямали успех.Накрая,
притиснати от обстоятелствата и вложителите, двете подсъдими признали, че не са
в състояние да им възстановят взетите суми, тъй като са внесли основната част от тях
в „Офсет експрес”АД за дейността на печатницата на дружеството в гр.Варна.По
тези причини на 07.03.1999г. била организирана
среща между подсъдимите, св.Г. и вложителите в дружеството.На тази среща св.Г.
установил, че парите които бил вземал от двете подсъдими, са давани от много и
различни хора.Множеството от вложителите пък установили, че средствата им са
влагани в печатницата, без някой да ги е информирал за това или да е поискал
съгласието им.
След отстраняване на св.Г. от поста му на изпълнителен
директор, дейността на предприятието силно намаляла и дружеството обявило
несъстоятелност.В хода на отношенията между свидетеля и подсъдимите, Г. им бил
издал записи на заповеди за различни суми. На 26.01.1998г. на подс.С. бил
издаден запис на заповед без протест / т.1, л.26 и т.5, л.118/, за
сумата от 179 700 000 лв .С нея „Офсет експрес”АД-София се задължавало
да плати на 10.06.1998 г. на подсъдимата
посочената сума, като записа бил подписан от Е.Г. като изпълнителен директор на
дружеството. На 08.10.1998 г. бил издаден и изпълнителен лист от ВРС, ХІ състав
по гражданско дело № 5385/98 г. / т.1 л.25 от ДП, т.5 л.116 ДП /, с който се
осъжда „Офсет експрес”АД гр.София да заплати на подс.С. сумата от
179 700 000 лв., неиздължени по записа на заповед, ведно със
законната лихва от 10.07.1998 г. до окончателното изплащане.Втори запис на заповед
без протест за сумата от 181 163 000 лв. била издадена и на 05.02.1998г. / т.1,л.75 и т. 5, л.121от ДП/, , с която
„Офсет експрес”АД-София се задължавало да плати на 23.07.1998 г. на подс. С. сумата.Документът отново бил подписан от Е.Г. като изпълнителен директор на
дружеството . Третият запис на заповед
без протест бил издаден на 20.05.1998г. на подс.С. бил , с който „Офсет експрес”АД-София се
задължава да плати на 20.08.1998 г. на подсъдимата сумата от 178 250 000 лв,
като записа отново бил подписан от Е.Г. като изпълнителен директор на
дружеството / т.1, л.76 и т.5 л.122 ДП/.
На подс.К. също били издадени записи на заповеди без
протест. Първият запис на заповед без
протест / т. 1 л.82 от ДП/ бил издаден на 19.11.1997г. за сумата от 172 910 000 лв., с която „Офсет експрес”АД-София се задължавало
да плати на 02.07.1998 г. на подсъдимата
посочената сума.И този запис също бил подписан от св.Е.Г. като изпълнителен директор
на дружеството. На 07.10.1998 г. бил издаден изпълнителен лист от ВРС, ХVІ
състав по гражданско дело № 1394/98 г. / т.1 л.79 от ДП /, с който „Офсет
експрес”АД гр.София било осъдено да заплати на подс.К. сумата от
172 910 000 лв., неиздължени по запис на заповед, ведно със законната
лихва от 19.11.1997 г. до окончателното изплащане.Вторият от тях бил издаден на 22.12.1997г. за сумата от 176 800 000нед.лева, като „Офсет
експрес”АД-София се задължавало да плати на подсъдимата дължимото на
15.06.1998г. Третият запис на заповед без протест бил издаден на 20.05.1998г. и на подс.К. , с
който „Офсет експрес”АД-София се задължава да плати на 30.07.1998 г. на подсъдимата сумата от 179 700 000 лв,
като записа отново бил подписан от Е.Г. като изпълнителен директор на дружеството
След обявяването на дружеството в несъстоятелност и
назначаването на синдик, подс.С. и подс.К.
подали необходимите документи , претендираните от тях вземания били признати и
били включени в списъка на кредиторите на „Офсет Експрес” АД. По
гражданско дело № 674/1998 г. на СГС, VІ отделение, 2 състав /т.1 л.105 на ДП/ бил
представен списък на приетите от синдика Ралица Топчиева на „Офсет експрес”АД
вземания, в който като кредитори фигурирали подс. К. за сумата от 172 910
лв. по запис на заповед от 19.11.1997 г. и издаден изпълнителен лист по гр.дело
№ 1384/1998 г. на ВРС; за сумата от 179 700 лв. по запис на заповед от
20.05.1999 г. и за сумата от 176 800 лв. по запис на заповед от 22.12.1997
г. и подс.С. като кредитор за сумата от 179 700 лв. по запис на заповед от
26.01.1998 г. и издаден изпълнителен лист по гр.дело № 5385/1998 г. на ВРС и за
сумата от 181 163 лв. по запис на заповед от 05.02.1999 г.С решение на
Софийски градски съд, фирмено отделение по фирмено дело № 1444/97 г. от
25.06.1998 г. /л.130 от материалите по досъдебно производство № 25/07 г. по
описа на ОСлС-Ловеч/, вписано в ДВ,бр.103 от 02.09.1998 г., св.Е.Г. бил заличен
като изпълнителен директор на „Офсет експрес”АД и бил вписан като изпълнителен
директор Андон Кирилов Ичев.С решение на СГС, Търговско отделение, VІ-2 състав
по гр.дело № 674/98 г. от 08.12.1998 г. /л.131 от материалите по досъдебно
производство № 25/07 г. по описа на ОСлС-Ловеч/, публикувано в ДВ, бр.13 от
16.02.1999 г. по т.д. № 674/98 г. била обявена неплатежоспособността на „Офсет
Екпрес”АД с начална дата 12.08.1998 г.
В последствие, с Решение № 222/09.04.1999 г. на СГС,
Фирмено отделение, ІІ състав по фирмено дело № 2083/99 г. било признато за
установено, че вписването на обстоятелствата за заличаване на Е.Г. като
изпълнителен директор и вписването като такъв на А. И. е нищожно и решението
било отменено. Св.Г. бил възстановен на поста изпълнителен директор на „Офсет
експрес”АД, като решението е влязло в сила на 14.04.1999 г. /л.134-137 от
материалите по досъдебно производство № 25/07 г. по описа на ОСлС-Ловеч/.
С Решение от 16.11.2006 г. на Софийски градски съд,
Търговска колегия, VІ-2 отд. по търг.дело № 674/98 г. било прекратено
производството по несъстоятелност на „Офсет Експрес”АД – в несъстоятелност и било
постановено заличаване в търговския регистър на „Офсет Експрес”АД – в
несъстоятелност /л.111 от материалите по досъдебно производство № 25/2007 г. по
описа на ОслС-Ловеч /. В приложеният
списък на кредиторите фигурирала подс. И.
К.
с вземания в размер на 529 410 лв. по три броя записи на заповед и подс.К. С. с вземания в размер на 360 863 лв. по
два броя записи на заповед / л.113-114 от материалите от досъдебно производство
№ 25/2007 г. по описа на ОСлС-Ловеч/.
Тъй като двете
подсъдими не успели да върнат парите на хората, от които ги били получили, след
подадени жалби, срещу тях било образувано и настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза /т.6
л.40-75 ДП/. От заключението й, поддържано от вещото лице в съдебно заседание е видно, че не е съществувала никаква
закономерност при сключването на договорите. Договорените лихвени проценти не са съответствали на либора на междубанковия
валутен пазар. Те са били в значително по-големи размери. От експертизата се установява и че ЕТ”К. 55-К.С.”,
с управител подс.С., не е развивала
дейност в такива обеми, от която да може да изпълнява задълженията си по договорите.
Дейността на фирмата е била обмяна на валута и незначителна част от продажба на
изкуствени цветя. След влизане на страната във валутен борд пред 1997 г. валутният пазар се
нормализирал и се фиксирал курса на германската марка към лева, а щатският долар
се е движил в много малък марж. Това обстоятелство не е давало възможност за големи маржове на валутния
пазар, които да покрият договорените високи лихвени проценти.Поради това вещото
лице е приело, че ако от страна на ЕТ”К. 55-К.С.” са се изпълнявали поетите
ангажименти по договорите за наем с натрупване на договорената лихва и се
отчитат всички суми в счетоводството на фирмата, същата би изпаднала в
затруднено положение да изпълнява публичните си задължения и ангажиментите към
заемодателите. По отношение на ЕТ”Виктор
Мартини-И.К.”, с управител подс.К. пък не са налични данни фирмата да е
работила и да се е отчитала пред бюджета.Поради това извода на вещото лице, е
че същата не би могла да изпълни задълженията си към клиентите по договорите за
заем.
В хода на
предварителното производство са били назначени и изготвени няколко
съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения поддържани от вещото лице в
съдебно заседание, съдът прие.За изясняване на фактическата обстановка съдът
назначи комплексна съдебно-счетоводна експертиза, която допълнена и поддържана
от вещите лица в съдебно заседание, съдът кредитира.В нея е посочена
конкретната сума, внесена от всяко лице, възстановената част от нея и колко
му се дължи , както и са посочени лицата, които са получили повече
средства, отколкото са внесли, т.е. спечелили са от вложението в
структурата. От окончателното
заключение, изготвено в хода на съдебното следствие е видно, че общата сума на
невъзстановените от подсъдимите суми на вложителите възлиза на 808 203 520 нед.лв.
Подс.К.Х.С. е родена на ***г***, разведена, с висше образование,
работи, като както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият
момент не е осъждана за извършени от нея престъпления от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
Подс. И.К.К. е родена на ***г***, разведена, със средно
образование, работи, като и тя към
момента на извършване на деянието и към
настоящият момент не е осъждана за извършени от нея престъпления от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателстгва по делото – отчасти от
обясненията на подс.С. и подс.К., от показанията на св.С.Ч., св.Б.Б., св.И.Й.,
св.М.Д., св.Р.К., К. С., И. Кючюкова, Д.Г., К.К.,Е.Г.,В.К., И.Г.,С.М., К.О. Ж.,И.И.,
Т.С. , Х.Х. и И.Б. депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелите А.А.А., Т.Х.Г., Б.М.А., С.М.Б.,
В.С.И., Д.И.С., Д. Ж.Б., И.А.П., И.Н.Р., Й.К.А. , И.П. К. И.И.П., М.С.К., Х. К.,
Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К.О., Р.В.С., Р.Г.К., С.Д.П., С.А.И., С.Д.Х., С.Д.С., С.Д.С.,
Т.К.С., Х.А.К., Х.А.К., Х.Д.Х., Ю.И. К., Г.И.Р., Н.И. Ч., С.А.С., В.В.К. и Р.К.Т.,
приобщени на основание чл.371 т.1 от НПК, от показанията на св.Е.Ч., св.И.Г.,
св.И.Б. и св.И.И. от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281
ал.3 вр. ал.1 от НПК, от показанията на св.Н.Ж. и св.И.И., дадени пред друг
състав на съда, приобщени на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК, които са последователни, взаимно обвързани,
допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените
доказателства по сл.дело № 1169 /2001г.
на ОСС - Варна,инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК - жалби, заверени копия
от договори за заем, записи на заповеди, изпълнителни листи, декларации,
годишни данъчни декларации, справки за имотно състояние на подсъдимите, справки
за съдимост и други, ,заключенията на
съдебно-медицинската експертиза, на съдебно-оценителните и съдебно-счетоводната
експертиза, на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно-счетоводна експертиза и показанията на вещите лица в съдебно заседание,
както и с изисканите при предходното разглеждане на делото и приобщени заверени
копия от сл.дело№ 25/2007г. по описа на
ОСС-Ловеч, които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.К.С.
и подс.И.К. са осъществили от
обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл.211
вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Безспорен факт по делото, е че във владение на подс.С. и подс.К. са били
предадени различни парични суми от посочените свидетели, както и че при това са
били подписани договори за заем с уговорена месечна лихва в различен месечен
размер.
Спорните обстоятелства, изтъквани от подсъдимите и техните защитници са
свързани с възможността за изпълнение на тези договори, респективно с наличието
на гражданско-правни отношения, а не на престъпления от общ характер.
След
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и тези от досъдебното
производство, както и от депозираните пред друг състав на съда, приобщени по
делото, от съдържанието на приложените договори за заем и издаваните въз основа
на част от тях записи на заповеди, от заключенията на съдебно-счетоводната и
комплексната съдебно-счетоводна експертиза, както и от приобщените материали от сл.дело№ 25/2007г. по описа на ОСС-Ловеч, съдът намира
че защитната теза на подсъдимите и техните защитници е несъстоятелна.На първо
място съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Ч., Б.Б., И.Й., М.Д.,
Р.К., К. С., И. Кючюкова, Д.Г., К.К.,Е.Г.,В.К., И.Г.,С.М., К.О. Ж.,И.И., Т.С. ,
Х.Х. , И.Б., А. А., Т. Г.,
Б. А., С. Б., В. И., Д. С., Д. Б., И. П., И. Р., Й. А. , И. К. , И.
П.,
М. К., Х. К., Н. Ж., О. Д.,
Р. О., Р. С., Р. К., С. П.,
С. И., С. Х., С. С., С. а С., Т. С., Х. К., Х. К.,
Х. Х., Ю. К.,
Г. Р., Н. Ч., С. С., В. К.,
Р.
Т.
и Е.Ч.. Доколкото всички те, с изключение на Б.А. и Р.К., са претърпели финансови загуби в
следствие на отношенията си с подсъдимите, то житейски логично е да са
заинтеросовани от изхода на делото.Този факт , както и изминалия доста дълъг
период от време, водещ до неточности в техните показания, не води до извода, че
заявеното от тях е необективно и недостоверно и не следва да бъде
кредитирано.Напротив, твърденията на свидетелите за предоставени на подсъдимите
парични суми в различен размер и за различен срок се потвърждават от
предоставените от тях заверени копия за заем и издавани в последствие записи на
заповеди. Поради това съдът намира, че
показанията на свидетелите , доколкото се подкрепят и от писмените
доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани.На тази плоскост
обясненията на подс.С., че никога не би сключила договор за заем ако не е била
сигурна в изпълнението му, подкрепени и от обясненията на подс.К., категорично
се опровергават.Показанията на посочените по-горе свидетели непротиворечиво и
последователно разкриват обстоятелствата, при които са се развили отношенията
им с подсъдимите.Голяма част от тях са ги познавали от преди във връзка с
работата им като валутни касиери.Имали са им доверие, а и твърденията на
подсъдимите за развиван общ успешен и печеливш бизнес, са подсилвали тези
впечатления.Обстоятелството, че част от договорите за заем са били сключвани
след въвеждането на валутен борд в Р.България, в следствие на което не е имало
големи маржове при обмяната на валута, не опровергава извода, че подс.С. и
подс.К. са визирали тази своя дейност като част от източник на
големи доходи, доколкото част от свидетелите са знаели, че работят с големи, корпоративни
клиенти.На следващо място подсъдимите са създавали впечатлението, че разполагат
с достатъчно и атрактивни закупени недвижими имоти, които могат да продадат с
голяма печалба за кратко време и именно участието им в такива сделки е било
изтъквано като причина за тях да съществува спешна нужда от пари, които ще
бъдат върнати в кратки срокове с висока
лихва.Доколкото обаче фирмите и на двете подсъдими в инкриминирания
период от време не са регистрирали официално някаква активна дейност, а тази на
подс.С. дори през 1997г. е била на загуба според подадените данъчни декларации,
то съдът намира че двете подсъдими към момента на сключване на договорите за
заем са били наясно, че не могат точно и в срок да ги изпълнят.Това
обстоятелство безспорно се установява от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза от досъдебното производство, както и се извежда от обективните
действия на подс.С. и подс.К. при сключване на договорите.В този смисъл, ако се
кредитират обясненията им, свързани с намалените обороти при обмяната на
валута, то остава необясним факта защо от страна на подс.С. са били привличани
средства за увеличаване на капитала на чейнж-бюрото, когато работата вече не е
носела желаната печалба. Идентично е положението и при подс.К., която в
обясненията си сочи, че сделките с недвижими имоти са били в застой, а
полагаемата комисионна е била малка и се е деляла между двете страни.Въпреки
това обаче и тя необяснимо защо е обяснявала на св.Й., св.Ч., св.С., св.Х. и
други, че има закупени доста имоти, които бързо може да продаде или че й
трябват пари за изгодна покупка, като такива действия дори не са били
извършвани. Поради изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че и
двете подсъдими като управители на своите еднолични фирми, са използвали
договорите за заем като част от убеждаването на свидетелите за това, че
отношенията между тях са правно издържани и след като имат сключен, подписан и
в някои случай подпечатан договор, то същите имат намерение да го изпълнят.В
подкрепа на този извод е и съдържанието на голяма част от договорите за заем, в
които дори не е посочен срок на действие.Тази липса от своя страна по никакъв
начин не обективира изначално добросъвестно отношение на подс.С. и подс.К.,
свързано с намерение и възможност за реално , пълно и точно изпълнение на
поетите от тях задължения.С оглед на така установеното от фактическа страна, в
което следва да се отбележи и липсата на каквато и да е водена отчетност за
получени и изплатени суми извън направените в договорите отбелязвания, съдът
намира че в случая не са налице неуредени гражданско-правни отношения,
произтичащи от доброволно подписвани договори за заем, а съзнателно осъществени
измамливи действия от страна на подс.С. и подс.К. за набиране на големи суми
пари с цел да получат имотна облага.Обстоятелството, че св.Р.К. и св.Е.Ч. са
реализирили правата си по договорите по гражданско-правен път / К. отчасти, а Ч.
изцяло/, не опровергава този извод, доколкото наличието на изпълнително
основание по смисъла на ГПК не е еквивалент на липса на престъпно деяние.
Следващият спорен момент според
защитата и подсъдимите е свързан със знанието на всички пострадали за начина на
разпореждане с техните парични средства.Според подс.С. и подс.К. всички са
знаели , че дадените пари се влагат в дейността на печатницата „Офсет експрес”
АД с директор св.Г., а ако е имало такива, които не знаят, то те са го
научавали от останалите свидетели, които като цяло били близки и познати.Тези
техни твърдения категорично се опровергават от показанията на свидетелите, с
изключение на св.И.Г., св.К.К., св.Р.С. и св.С.М., които при даване на парите и
подписване на договорите са били наясно, че средствата са предназначени за
закупуване на хартия и за влагане в печатницата.Никой от останалите при
подписване на договорите си не е бил наясно, че подс.С. и подс.К. се
разпореждат с дадените им на заем пари като ги влагат в посоченото предприятие.
В тази насока са и показанията на св.И.Б., който макар да се е познавал със св.Г.,
сочи че дадените на подсъдимите суми са различни от тези, които е дал за
дейността на печатницата.Това се потвърждава и от приложените по сл.дело №
25/2007г. на ОСС-Ловеч, чиито материали бяха приобщени към материалите по
делото, заверени копия на записи на заповеди.Те са били подписани от св.Б. и
св.Г., но се отнасят за различни дати на 1998г. и суми, различни от дадените на
подсъдимите.Незнанието на свидетелите се потвърждава и от показанията на св.Г.,
който макар да и виждал в офиса им част от пострадалите, не е разговарял с тях
и не е получавал лично от тях каквито и да било парични суми. Всички разпитани
свидетели са категорични относно обстоятелството, че след разговор с
подсъдимите-заедно и поотделно, са били убедени че парите са необходими или за
работата на чейндж-бюрото или за закупуване на недвижими имоти, а обещаните
лихви се реализирали от бързо ликвидни сделки. Поради това съдът не кредитира
обясненията на подс.С. и подс.К. в тази им част и намира защитната им теза за
несъстоятелна.Същата , с оглед установената фактическа обстановка, е и
недостоверна, тъй като ако всички пострадали са знаели къде се влагат парите
им, то организирането от страна на подсъдимите на лична среща със св.Г. на
специално събрание на 07.03.1999г., на
което именно е било обяснено и заявено, че средствата са вложени в печатницата,
би била излишна.В подкрепа на този извод са показанията на Г., който заявява,
че именно тогава е разбрал от колко много хора са събрали пари двете подсъдими,
както и тези на св.В.К. който сочи че при среща с него го е попитал дали той ще
му върне парите, а Г. отговорил че той пари от него не е вземал и следва да ги
търси там, където ги е дал.Не на последно място твърденията на подсъдимите се
оборват и от обстоятелството, че всеки от свидетелите, ако е знаел къде се
влагат парите му и за какво служат, е имал възможност лично да участва във
финансирането на печатницата, а не да използват техните „посреднически” услуги.
От всичко изложено до тук и съобразно доказателствата по делото, съдът намира
за безспорно установено че свидетелите, без посочените по-горе четирима, не са
знаели при сключване на договорите за заем , че парите им ще бъдат влагани в
печатница, а няма да се използват в официалната дейност на подсъдимите,
свързана с обмяна на валута и сделки с недвижими имоти.
Несъстоятелни са твърденията на подс.С., че св.Г. е определял
лихвения процент върху дадените суми, като само за близки роднини или за хора,
които щели да държат парите по-дълго, той е бил около 5 %.Видно от съдържанието
на приложените по делото заверени копия от договори е, че преобладаващият
месечен лихвен процент е 5, голяма част
от свидетелите по тези договори не са били роднини на никоя от подсъдимите,
както и не са имали лични срещи свързани с предаване на пари и договаряне на
условия за това със св.Г..Впечатление прави и противоречието в обясненията на
двете подсъдими, свързани с обещаният им лихвен процент от страна на св.Г..От
една страна подс.С. сочи, че предлаганата лихва върху парите на свидетелите е
била между 2% и 5 % при определени условия, но пък не може да посочи какъв е
бил процента върху нейните лични вложения.Подс.К. от своя страна твърди, че
лихвата за нейните пари била 3 % на месец, а за тези на пострадалите- 5 % .Св.Г.
пък в показанията си сочи обещавана и изплащана от него лихва между от 4% до
10% максимум в зависимост от срока на заемане на сумата.Тези противоречия между
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля, обсъдени в съвкупност
със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и безспорно установената
липса на каквато и да е счетоводна документация, водят до извода, че целта на
подс.С. и подс.К. не е била изпълнение на сключените от тях договори за заем, а
получаване на имотна облага .
Поради
изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че подс.С. и подс.К. са извършили престъпления от общ характер по
смисъла на чл.211
вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и
призна подс.К.С. за виновна в това че през
периода 16.04.1996г. до м.11.1998г. в гр.Варна, като
длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ” К. 55”, в условията на
продължавано престъпление сама и след предварителен сговор с И.К.К.- управител
на ЕТ „Виктор Мартини-И.К.”, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у: А. М. А., Т. Х. Г., Б.Д.Б., В.С.И.,
Д.И.С., Д.
Ж.Б., И.А.П., И.Д.Б., И.Н.Р., И.С.И., И.С.К., Й.К. А., К.Ж. С., М.И.Д.,
М.И. К., М.
С. К., Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К. О., Р.И.Н.- К.,
С.Д.П., С.А.И., С.И.Ч., С.Д.С., Т.К.С., Х.А. К., Х.А.К., Х.Д.Х.,
Ю.И. К., Д.Д.Г., Г.И.Р., К.О. Г.Ж. и Н.И. Ч.,
за това че като търговци са в състояние да изплащат 2 %, 3%, 4% и 5%
месечни лихви върху и при получаване в брой по договори за заем на парични суми
в лева, германски марки и щатски долари
и с това причинила имотни вреди на: А. М. А. в размер на
4 376 883,00 нед.лева, Т. Х. Г. в размер на
7 782 955,51 нед.лева, Б.Д.Б. в размер на 18 294 600
нед.лева, В.С.И. в размер на 4 777 994,20 нед.лева, Д.И.С. в размер
на 8 897 856,00 нед.лева, Д.Ж.Б. в размер на 2 556 700,00
нед.лева, И.А.П. в размер на 3 872 040 нед.лева, И.Д.Б. в размер на
71 610 000,00 нед.лева, И.Н.Р. в размер на 4 717 100,00
нед.лева, И.С.И. в размер на 1 768 244,00 нед.лева, И.С.К. в размер
на 5 078 798,50 нед.лева, Й.К. А. в размер на
35 548 000,00 нед.лева, К.Ж. С. в размер на 33 723 720,00
нед.лева, М.И.Д. в размер на 35 444 308,60 нед.лева, М.И. К. в размер
на 7 738 482,00 нед.лева, М. С. К.
в размер на 16 413 570,00 нед.лева, Н.П.Ж. в размер на 16 660 002,00
нед.лева, О.М.Д. в размер на 500 000,00 нед.лева, Р. Киров Ованезов в
размер на 4 141 872,25 нед.лева, Р.И.Н.-К. в размер на
118 076 753,00 нед.лева, С.Д.П. в
размер на 11 909 500 нед.лева, С.А.И. в размер на 564 572,10
нед.лева, С.И.Ч. в размер на 36 500 000,00 нед.лева, С.Д.С. в размер
на 5 386 500,00 нед.лева, Т.К.С. в размер на 11 921 764
нед.лева, Х.А. К. в размер на 17 097 640,00 нед.лева, Х.А.К.
в размер на 10 861 200,00 нед.лева, Х.Д.Х. в размер на
5 451 900 нед.лева, Ю.И. К. в размер на 57 950 000,00
нед.лева, Е.П.Ч. в размер на 71 800 000,00 нед.лева, Г.И.Р. в размер
на 15 000 000,00 нед.лева, К.О. Г.Ж. в размер на
6 701 857 нед. лева и Н.И. Ч. в размер на 1 633 920 нед.лева, всичко на обща стойност 654 758 731,50 нед.лева, като измамата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай.
Съставът
на съда призна подс.И.К. за виновна
в това , . че през периода
16.04.1996г. до м.11.1998г. като длъжностно лице – управител на ЕТ
„Виктор Мартини-И.К.”, в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с К.Х.С. – собственик и управител на ЕТ „К. 55” и сама, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у: Д.Ж.Б., И.А.П., И.Д.Б.,
И.Н.Р., И.С.Й., Й.К. А.и, К.Ж. С., М.И.Д., М.И. К., М. С. К., Р.И.Н.-К., С.Д.П., С.А.И., С.Д.Х., С.Д.С., С.И.Ч.,
С.Д.С., Х.А.К., Х.Д.Х., Ю.И. К., Г.И.Р. и К.О. Г.Ж., за това че като търговци
са в състояние да изплащат 2 %, 3%, 4% и 5% месечни лихви върху и при
получаване в брой по договори за заем на парични суми в лева, германски
марки и щатски долари и с това причинила
имотни вреди на: Д.Ж.Б. в размер на
2 556 700,00 нед.лева, И.А.П. в размер на 3 872 040,00
нед.лева, И.Д.Б. в размер на 71 610 000,00 нед.лева, И.Н.Р. в размер
на 4 717 100,00нед.лева, И.С.Й. в размер на 9 822 450,00
нед.лева, Й.К. А. в размер на 35 548 000,00 нед.лева, К.Ж.
С. в размер на 33 723 720,00 нед.лева, М.И.Д. в размер на
35 444 308,60 нед. лева, М.И. К. в размер на
7 738 482,00 нед.лева, М. С. К.
в размер на 16 413 570,00 нед.лева, Р.И.Н.-К. в размер на
118 076 753,00 нед.лева, С.Д.П. в размер на 11 909 500 нед.лева, С.А.И. в размер на 564 572,10 нед.лева, С.Д.Х.
в размер на 4 686 627,00 нед.лева, С.Д.С. в размер на 775 540,00
нед.лева, С.И.Ч. в размер на 36 500 000,00 нед.лева, С.Д.С. в размер
на 5 386 500,00 нед.лева, Х.А.К. в размер на 10 861 200,00
нед.лева, Х.Д.Х. в размер на 5 451 900 нед.лева, Ю.И. К. в размер на 57 950 000,00
нед.лева, Г.И.Р. в размер на 15 000 000,00 нед.лева и К.О. Г.Ж. в
размер на 6 701 857 нед.лева, всичко на обща стойност 495 310 819,70
нед.лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай.
Обект
на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на
свободно и съзнателно взето решение.Нарушени са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи -
в конкретния случай с деянията са засегнати правата на пострадалите свободно да
се разпореждат със свои парични средства чрез въвеждането им в заблуждение
относно предназначението на тези парични средства. У свидетелите е била
сформирана неправилна представа относно условията за разпореждането с парите, а
именно - че те са предназначени за
увеличаване капитала на чейндж-бюрото на подс.С., за осъществяване на
дейност по обмяна на валута и за твърдяно от двете подсъдими осъществяване на
сделки с недвижими имоти.
От обективна страна за деянието са характерни два
предмета на посегателство - върху физически лица и върху имущество. В случая
подс.К.С. сама е въздействала върху свидетелите А., Г., С., С., Ж., Д., О., С.,
К., Д.Г., Ч., И.,К. и Б. , подс.К. върху свидетелите
Й., Х. и С., а двете заедно за въвели и поддържали заблуждение у свидетелите Б., Б., Р., А., С., Д., К., К.,
Р.Н.-К. , П. , Св.И./С./,Ч.,Ст.С.,К.,К.,Г.Р.,Ж.,Хр.Х. и Ив.П.. Поради това и доколкото се установи, че св.И.Г., К.К.,
Р.С. и С.М. са били наясно, че дадените средства се влагат в печатницата и са
били съгласни с това, че св.Б.А. и св.Р.К. още в инкриминирания период са
получили и в повече дадените пари, а св.С.Б. и Хюртун К. не са били въвеждани в
заблуждение, което в последствие да е поддържано, а договорите за заем са били
сключвани с техните съпруг и съпруга, както и като взе предвид, че подс.С. е
въвела и поддържала заблуждение у св.Д.Г., но е причинила вреда на св.Е.Ч.
чиято собственост са били дадените с договор за заем парични средства и с оглед
заключението на окончателната съдебно-оценителна експертиза , съдът постанови
оправдателни диспозитиви както следва : призна подс.С. за невиновна в това да
е въвела в заблуждение
Б. М. А., С.М.Б.,
И.П.Г., И.С.Й., К.В.К., Х. К., Р.В.С., Р.Г.К., С.Д.Х., С.Д.С., С.Т.М., Е.П.Ч. и да е причинила имотна вреда на Б. М. А. в размер на
30 439 820,00 нед.лева, на С.М.Б.,
на И.П.Г. в размер на
22 399 000,00 нед.лева, на И.С.Й.
в размер на 9 822 450 нед.лева, на К.В.К. в размер на 22 399 000,00 нед.лева, на Х. К., на Р.В.С. в размер на 7 045 799,20 нед.лева, на Р.Г.К. в размер на
1 658 774,00 нед.лева, на С.Д.Х.
в размер на 10 138 527,00 нед лева, на С.Д.С. в размер на 775 540 нед.лева, на С.Т.М. в размер на 10 638 000,00 нед.лева, на Д.Д.Г., на Т. Х.Г. за разликата от
7 782 955, 51 нед.лева до 7 834 247,40 нед.лева, на Б.Д.Б. за разликата от 18 294 600
нед.лева до 30 439 820 нед.лева, на И.Д.Б. за разликата от 71 610 000 нед.лева до 78 000 000
нед.лева, на И.С.К. за разликата от 5 078 798.50 нед.лева до
83 834.28 ден.лева на С.И.Ч. за
разликата от 36 500 000 нед. лева до 663 529 980 нед. лева,
на Р. К. О. за разликата от
4 141 872,25 нед. лева до 4 548 250 нед.лева, на К.О. Г.Ж. за разликата от
6 701 857,00 нед.лева до 63 222 196,91 нед.лева и на
основание чл.304 от НПК я оправда за разликата от 654 758 731,50 неденоминирани лева до 1 027 654 979 неден.лева.Съдът
призна подс.И.К. за невиновна в това
да е въвела в заблуждение А. М. А., Т. Х.Г., Б.
М. А., Б.Д.Б., С.М.Б., В.С.И., Д.И.С., И.П.Г.,
И.С.И., И.С.К., К.В.К., Х. К., Н.П.Ж., О.М.Д., Р. К. О., Р.В.С., Р.Г.К.,
С.Т.М., Т.К.С., Х.А. К., Д.Г. и Е.Ч. и Н.И. Ч.
и да е причинила имотна вреда на А. М. А. в размер на 4 376 883,00
нед.лева, Т. Х.Г. в размер на
7 834 247,40 нед.лева, Б. М. А. 30 439 820,00 нед.лв., на Б.Д.Б.
и на С.М.Б. в размер на 30 439 820,00 нед. лева, В.С.И. в размер на
4 777 994,20 нед.лева, Д.И.С. в размер на 8 897 856,00
нед.лева, И.П.Г. в размер на 22 399 000,00 нед.лева, И.С.И. в размер
на 1 768 244,00 нед.лв., на И.С.К. в размер на 5 078 798,50
нед.лева, на К.В.К. в размер на 22 399 000 нед.лева, Н.П.Ж. в размер
на 16 660 002,00 нед.лева, О.М.Д. в размер на 500 000 нед.лева, Р.
К. О. в размер на 4 548 250,00 нед.лева, Р.В.С. в размер на
7 045 799,20 нед.лева, Р.Г.К. в размер на 1 658 774,00
нед.лева, С.Т.М. в размер на 10 638 000,00 нед. лева, Т.К.С. в размер
на 11 921 764 нед.лева, Х.А. К.
в размер на 17 097 640,00 нед.лева, Д.Г. и Е.Ч. в размер на
71 800 000,00 нед.лева и Н.И. Ч. в размер на 1 633 920,00
нед.лева, за разликата на И.Д.Б. от 71 610 000 нед.лева до
78 000 000 нед.лева, на С.Д.Х. за разликата от
4 686 627нед.лева до 10 138 527 нед.лева, на С.И.Ч. за разликата от
36 500 000нед.лева до 663 529 980 нед. лева, и на К.О. Г.Ж.
за разликата от 6 701 857,00 нед.лева до 63 222 196,91
нед.лева и на основание чл.304 от НПК я оправда за разликата от 495 310 819,70 неденоминирани лева до 1 027 654 979 неден.лева.
С действията
си , възползвайки се от доверието, което са им имали пострадалите , от
икономическото състояние в държавата, свързано с фалит на банки и финансови
институции в предходен период и създадената несигурност в банковата система,
подсъдимите са формирали у тях неправилна предствава относно условията за
разпореждане с парите.Именно това тяхно поведение е мотивирало пострадалите да
се разпоредят с паричните си средства.За някои от тях това са били спестявания
от дългогодишната им работа, за други – пари, придобити от продажба на
собствени недвижими имоти и предназначени за покупка на други такива.
Вследствие
именно на действията на подс.С. и подс.К.
по въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите свидетели е било
извършено фактическо разпореждане с имуществен предмет - пари, като за пострадалите са настъпили имотни вреди.Безспорно е налице е
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат , осъщественото разпореждане с имущество и
сформираните неправилни представи относно това разпореждане.В случая
твърденията на подс.К. за това, че не се е занимавала с финансови операции и че
не е имала достъп до касата и трезора в общия им офис, противоречат на друга
част от обясненията й, в които потвърждава че е получава пари от свидетели,
които са били нейни познати / св.Й., св.Х. и други/, както и на приложените по делото заверени
копия от записи на заповед, издадени от „Офсет експрес” АД и включването й в
списъка на кредиторите на дружеството при воденото дело за несъстоятелност.
От обективно установените
действия на двете подсъдими по въвеждане и поддържане на заблуждение на
пострадалите, може да се направи извод, че те съответстват на основните
характеристики на така наречените „пирамидални структури”. Налице е привличане
на финансови средства от широки обществени кръгове с обещание за нереално
високи лихви от гледна точка на икономическата логика и практика.В случая съдът
намира за неоснователни възраженията на адв.Ел.Д., свързани с размера на
обещаваните лихви, които съобразно представената справка по
съдебно-счетоводната експертиза, не са били нереално високи.Това възражение би
било основателно ако дейността на подс.С. и подс.К. е била свързана с банковата
система и е било налице реално извършвана и надлежно документирана стопанска
дейност, която да е била в такъв обем, че двете да са можели да гарантират
вложенията на пострадалите със сигурост като на депозити в БНБ.Доколкото такива
доказателства по делото липсват, а са налице данни за нулева печалба за двете
фирми на двете подсъдими за период от три последователни години, то съдът
намира че обещаваните от тях лихвени проценти на месец, които са се натрупвали
върху главницата и които са се изчислявали като капитализирана лихва, са били
нереални за изпълнение.От тук се извежда и невъзможността на С. и К. да
изпълняват поетите ангажименти и респективно целта да присвоят дадените им
средства и да ги използват като свои за набавяне на имотна облага. От
показанията на пострадалите се установява, че към „ успешното вложение”
на средства постоянно са били присъединявани нови хора, като за инкриминирания
период са налице безспорни писмени
доказателства за сключени от страна на подсъдимите множество договора за
заем.Действително, в някои от случаите отделни свидетели, научили от свои
познати и близки за получаване на високи печалби, сами са отивали и разговаряли
с подсъдимите с намерението да вложат парите си срещу лихва, но това поведение
е било насърчавано от страна на С. и К., което е видно от показанията на св.Х.
и показанията на Г.Р..По този начин се е постигнало системно разширяване на
основата на „пирамидата”, като единствен източник за изплащане на високите
доходи на първите вложители и изплащане на обещания доход в продължение на
няколко месеца, като предпоставка за привличане на нови вложители.Това
обстоятелство се установява при анализ на времето на сключване на някои
договори за заем с нови хора и изплащането или връщането на част от сумите на „
стари вложители”.Например при сключените през 1997г. деветнадесет договора за
заем с различни свидетели - А.,Т.Г., Б.,
Д.С. Д .Б. , Ив.П. , Ив.Б. , Ил.И. , .Д. *** , И.К. ***К. , Н.Ж. св.П. ,
Св.И. , Тр.С. , Х.К.,Н.Ч. и Г.Р., подс.С.
и подс.К. са получили и са се разпоредили със средства в приблизителен общ размер на 392 575 263 нед.
лева.Плащания на лихви и връщане на суми са били осъществени с някои свидетели
– Б. , Ив.П. , И.К. , Н.Ж.,Т.Г.,Ил.И.,Св.И. ,
Н.Ч., като стойността на тези разплащания е била приблизително
21 671 575 нед.лева.По този начин подсъдимите са разполагали с
приблизително 370 903 844 нед. лева, които пък видно от издадените им
от „Офсет експрес” АД записи на заповеди са в доста по-голям размер, посочен в
тях.Именно поради това съдът приема, че целта на двете е била чрез въвеждането
в заблуждение на отделни граждани да получат имотна облага за себе си с ясното
съзнание че причиняват имотни вреди.През 1998г. реално и регулярно изплащане на
обещани лихви е било извършено по договора на св.И.П. за период от 11 месеца-от
01.03.1997г. до 01.01.1998г. в размер на 600 щ.д. месечно, по договора на св.С.Х.
за период от 5 месеца-от 24.04.1998г. до 24.08.1998г. по 90 щ.д. месечно, на
св.Т. Г. *** до м.юли 1997г. по 100 щ.д. и 10 д.м. месечно, на св.И.И.-за
период от 7 месеца от 07.12.1997г. до
07.05.1998г. по 30 и 60 щ.д. месечно , на св.Р. О. за период от 3 месеца- от
м.03.1998г. до м.05.1998г. по 75 щ.д месечно и на св. Н.Ч. за два месеца
–м.10-м.12.1997г. в размер на по 40 щ.д. месечно..Частично изплащане на обещани
лихви , както и връщане на част от дадените суми в инкриминирания период е било
направено при св.Б.Б., И.Р.,И.К.,***Д., Н.Ж., О.Д.,С.П.,С.С.,Д.Б.,К.О. Ж., С.И.,
В.И..Същевременно , в същият период двете подсъдими са получили парични суми
без да са започнали изплащане на лихви или да пристъпят към връщане на пари от
свидетелите К. С.,Р.Н. – К., С.Ч.,Т.С., Х. К.н,Ю. К., Х.Х.,И.Й.,Е.П.-Ч., М. К.,Г.Р.,Х.К.,Й.
А., И.Б.,С.С.,Д.С. и М. К..Поради това, съобразно показанията на свидетелите и
отразяванията върху техните договори може да се направи извод, че с
извършваната дейност подс.С. и подс.К.
не са били в състояние да изпълняват условията на договорите, а са използвали
част от новопостъпилите средства за разплащане със „ стари клиенти”.Например:
на 03.02.1998г. подс.С. е получила от св.Р. О. 2 500 щ.д. и от св.В.И.-
600 000 нед.лева, а на 04.02.1998г.
двете подсъдими -3 000 щ.д. от св.Х.Х..На 10.02.1998г. и на 23.02.1998г.
от страна на С. и К. е имало връщане на пари на св.Д. съответно на сумите от 50
щ.д. и на 2 550 щ.д., на св.Н.Ж. на 20.02.1998г. и на 24.02.1998г.
съответно на сумите от 100 щ.д и 400 щ.д., изплатена на 07.02.1998г. лихва от
60 щ.д. на св.И.И..След като на 11.04.1998г. подс.С. и подс.К. получили
18 000 щ.д от св.К. С. и 20 000щ.д от св.С.Ч., на св.Н.Ж. са били
върнати на 16 и 24.04.1998г. сумите от 1 500 щ.д. и 2 500щ.д., като
до този момент са били правени плащания на суми в размер от 100 щ.д. до 800
щ.д., отново на 24.04.1998г. на св.С.П. са били върнати 11 200 щ.д., и на
същата дата била изплатена лихва от 90 щ.д на св.С.Х., като междувременно на
20.04.1998г. подсъдимите били получили от св.Р.Н.К. и сумата от 5 000
щ.д.На 08.03.1998г. подс.С. и подс.К. по договор за заем получили от св.Ю. К.
сумата от 8 000 щ.д. и сума в български левове, а на 11.03.1998г. и на
20.03.1998г. св.Д. получила от тях съответно
80 щ.д и 4 450щ.д.
Подс.С. и подс.К., и двете като управители на
едноличните си фирми, реално не са развивали стопанска дейност в такъв мащаб,
че да гарантират и изпълнят сключените от тях договори.Доколкото обаче и двете
са били известни сред голям крък от хора със своите финансови познания , то
тяхното поведение е целяло и е създало впечатление у голяма част от
свидетелите, че източник на високите доходи е именно извършваната от тях обща
доходоносна дейност, свързана с обмяна на валута и покупко-продажба на
недвижими имоти.
Липсата на редовно водено счетоводство и документация,
което е основен признак на пирамидалните структури е налице и при двете
подсъдими.При подс.С. са налице твърдения , отчасти подкрепени и от показанията
на св.Г., за водене на нейна собствена отчетност в тефтери, в които са били
включени вложителите.Същата обаче не е
била съобразена с никакви законови, нормативни и дори житейски норми.Не са били
представени и липсват каквито и да било писмени доказателства за реално
получените от всяка от подсъдимите поотделно и заедно парични средства от
пострадалите, липсва обективирано разпределение на приходи и разходи, движение
на паричните суми, коя в каква дейност се е влагала, т.е. констатира се липса
на счетоводна отчетност.Поради това и съдът не би могъл да приеме за
основателни възраженията на защитата на двете подсъдими, че са имали
добросъвестно поведение и са полагали грижата на добър стопанин спрямо
поверените им средства. Напротив, отсъствието на такава отчетност, а наличието
на нулеви годишни данъчни декларации и за двете подсъдими през инкриминирания
период, води до извода че е налице недобросъвестно водене на търговска дейност,
като набирането на средства чрез договори за заем не е ставало въз основа на намерение
за добросъвестно изпълнение.
С оглед на
изложеното до тук и съобразно доказателствата по делото , съдът намира че в
случая подс.С. и подс.К. са използвали договорните отношения с пострадалите
като способ за измама, като поначало са нямали намерение да изпълняват
задълженията си по тях, а целта им е била да набавят за себе си имотна
облага.Измамливите им действия , видно от доказателствата по делото , са се
състояли в мотивиране на пострадалите с обещания за доходност и гаранция за сигурност
на вложените средства с цел получените пари да бъдат използвани от тяхно име и
в техен интерес и като вложение в печатницата.В тази връзка показателен е и
факта, че след като двете не са били в състояние да намерят нови средства , а
дадените от тях на св.Г. не са били върнати, подсъдимите са се криели от
пострадалите и по всички възможни начини осуетявали лични срещи с тях.
От субективна страна
деянията са извършени от подс.С. и подс.К. виновно при форма на вината пряк
умисъл и след предварителен сговор по между си. Този извод съда прави от
установените действия от страна на двете подсъдими. В началото на съвместната
си дейност подсъдимите се убедили, че печатницата, управлявана от св.Г. , е
реално работещо предприятия.Двете го посетили на място и въпреки липсата на
специални знания в областта на печатарството, от видените от тях машини,
работници и договори и след обещаната от Г. печалба, решили да влагат средства
в нея.Тъй като обаче техните налични такива не били достатъчни за получаване на
високи дивиденти, респективно в последствие за тяхното натрупване до размер,
позволяващ включването им като акционери, двете
подсъдими предварително са се сговорили да събират парични средства от
гражданите срещу обещаване на бърза , голяма и сигурна печалба, след което от
свое име да влагат тези средства в печатницата на „Офсет експрес” в гр.Варна за
извличане на печалба.Поради това съдът намира за доказан квалифициращият
елемент по смисъла на чл.210 ал.1 т.2 от НК.
Подс.С. и подс.К. са съзнавали обществено опасния характер на деянията
си и са предвиждали настъпването на
съставомерните последици. И двете са
възбуждали и поддържали заблуждение у пострадалите, знаейки, че не е възможно
да изплащат обещаните от тях лихви чрез дейността, която са твърдяли че
извършват, но въпреки това , без да уведомяват свидетелите са продължавали да
получават суми и да ги влагат от свое име в печатница „Офсет експерс”. Целта им
е била именно по този начин да набавят за себе си имотна облага, като това се
извежда от обясненията на подсъдимите, които съдът кредитира в тази им част.И
двете, с някои разминавания, заявяват че са били материално заинтересовани да
влагат парите си там с оглед на обещаната лихва и бъдещото им включване като акционери.В
случая, съдът намира за нужно да отбележи и че за съставомерността на
престъплението „ измама” е достатъчно наличието на цел за набавяне на имотна
облага, с която са били причинени имуществени вреди.Поради това и възражението
на защитата на подсъдимите, че те реално не са облагодетелствали от получените
суми, е неотносимо към спора, доколкото паричните средства са били във
владението на двете подсъдими, които чрез използването им в свой интерес , без
техните собственици да са знаели за действителните им намерения, са пристъпили
към реализиране на целта си за получаване
на имотна облага. В случая дори да се приеме, че от страна на св.Г. е било
проявено недобросъвестно поведение, то видно от доказателствата по делото е, че
подсъдимите сами са се поставили в невъзможност да възстановят получените от
пострадалите суми с оглед на продължилото дълъг период от време набиране и
безотчетно предоставяне на средства.С изготвянето на записи на заповеди от
страна на „Офсет експрес” АД, подписани от св.Г. като изпълнителен директор,
подс.С. и подс.К. са гарантирали по някакъв начин евентуално бъдещо връщане на
пари, но на тях лично, като физически лица.Посочените суми са
различни по размер, който според Г. пък е бил завишен, като в случая
именно липсата на каквато и да е отчетност препятства възможността да се
отграничат средства на пострадалите сред тях.Във всички случаи обаче
подсъдимите не е следвало да убеждават свидетелите, че самите те като търговци,
от собствената си дейност , могат да изплащат високи лихви и след като са се
сдобили с крупни парични суми не е следвало да се разпореждат с тях без
знанието и съгласието на предоставилите ги, действайки изключително и само в
свой интерес и за собствена изгода.
Квалификацията
по чл.211 от НК се определя от размера на причинената вреда , която е в особено
големи размери.Съобразно доказателствата по делото, съдът намира че деянието на
подсъдимите е и особено тежък случай.Въпреки чистото им съдебно минало,
настъпилите вредни последици за множество измамени граждани и причинените им
вреди и в житейски и емоционален план, водят до извода за висока обществена опасност на
деянието.Същото, с оглед на обективно установените му елементи
далеч надхвърля обикновения случай на престъплението измама.
Квалифициращият
елемент по чл.210 ал.1 т.3 от НК се определя от длъжностното качество на
подсъдимите – подс.С. като собственик на ЕТ”К. 55”, а подс.К. – като
собственик на ЕТ”Виктор Мартини – И.К.” – длъжностни лица по смисъла на чл.93
ал.1 б.”б” от НК, видно от приложените по делото удостоверения за съответните
фирми.В случая съдът не може да приеме, че двете са действали единствено като
физически лица, доколкото в голяма част от договорите са полагани печати на
техните фирми, а и свидетелите са били убеждавани , че именно чрез тях те
извършват печеливша обмяна на валута и сделки с недвижими имоти.
Квалификацията
по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че деянията на подс.С. и подс.К. са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Изпълнителното деяние на
подсъдимите е започнало при действието на старата редакция на чл.26 от НК от 1995 г., който през 1997 г. бе изменен и бе
премахнато понятието „продължавано престъпление”, но с оглед на факта, че
обвинение при условията на продължавано
престъпление се явява по-благоприятно за обвиняемите и с оглед разпоредбите на
чл.2 ал.2 от НК за прилагане на най-благоприятния за дееца закон, бе приложена
разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК.
При
горните констатации и тъй като прецени че обвинението против подс.С. и подс.К.
са доказани по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна всяка от тях за виновна в извършване на престъпление по чл.211
вр.чл.210 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанията съдът
съобрази следното:
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.К.С. съдът прецени
по-голямото й участие в престъпното деяние, обусловено от големия брой
свидетели, които е въвела в заблуждение.
Същевременно като смекчаващи отговорността й обстоятелства съдът
съобрази чистото й съдебно минало ,
изразеното съжаление от случилото се, предприетите от нея действия за
възстановяване , макар и частично на причинените имуществени вреди, както и
обективно предприетите от нея действия по възстановяване на дадени на св.Г. в
качеството му на изпълнителен директор на „Офсет „АД суми чрез включването й
като кредитор в делото за несъстоятелност.
При
подс.К. съдът прецени като отегчаващо отговорността й обстоятелство
демонстрираната липса на критично отношение към извършеното от нея, а като
смекчаващи такива – чистото й съдебно минало , приложените доказателства за
изпълнение към настоящият момент на издаден
изпълнителен лист., както и нейните действия за връщане на дадени на св.Г.
за дейността напечатницата суми чрез включването й като кредитор.
Съдът отчита и факта, че от времето на извършване на деянието до
настоящият момент е изминал сравнително дълъг период от време, като причината за
това не е в бездействието на органите на досъдебното производство.Големия брой
пострадали и стойността на причинените имуществени вреди не биха могли да се
считат за отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото именно те обуславят
квалификацията на престъплението като измама в особено големи размери
представляващо особено тежък случай.
Поради това и като взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, тази на подсъдимите , подбудите за извършване на деянието и като
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, както и обстоятелството че
първоначално постановения по делото съдебен акт е бил атакуван пред въззивния
съд с жалби и на конституирани частни обвинители относно размера на
наказанието, съдът прецени че следва да
определи наказание на подсСаркисян и подс.К. при условията на чл.54 от НК.
При
обсъждане на размера на наказанията, които следва да бъдат наложени , съдът се
съобрази с предвиденото в чл.211 от НК наказание „Лишаване от свобода” от 3 г. до 10 години и взе предвид
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подс.С. и
на подс.К..Поради това и като прецени всички обстоятелства, свързани с
извършване на престъплението и участието на всяка от подсъдимите в него, съдът
наложи на подс.С. наказание в минималния размер предвиден в чл.211 от НК от 3
години.Същото по вид и размер наказание-„Лишаване от свобода” за срок от 3
години съдът наложи и на подс.К..
При
обсъждане на начина на изтърпяване на тези наказания съдът счете, че е налице
законова възможност за приложението на чл.66 ал.1 от НК.Двете подсъдими не са
осъждани , а с оглед на липсата на
каквито и да било други противообществени прояви през времето от извършване на
деянието до настоящият момент, за тяхното поправяне и за целите на наказанието,
съдът счита че не е необходимо наложеното им наказание да бъде изтърпяно
ефективно.Поради това изтърпяването на наказанието на подс.С. и подс.К. , на
основание чл.66 ал.1 от НК бе отложено в максимално предвидения в закона 5
годишен срок.
По
отношение на гражданските искове:
След
като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата , и
съобрази законния принцип , че гражданската отговорност следва деликтната ,
както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът
прецени , че предявеният от гр. ищец Б.Б.
граждански иск против подс.К.С. за обещетяване на претърпени имуществени вреди
е основателен и доказан до размер от 18 294,60лв. Видно от заключението на
комплексната съдебно-счетоводна експертиза е, че от дадените от него на
17.08.1997г. 11 600 щ.д. , на 05.11.1997г. и на 27.11.1997г. са му били
върнати съответно 200 щ.д. и 1 500щ.д.Съобразно изчислената левова
равностойност да дадените и получени от св.Б. парични суми, на същият не са
били възстановени именно 18 294, 60лв.Доколкото
последвалия между него и подс.С. договор е бил подписан на 25.05.1999г., т.е.
извън инкриминирания с обвинението период, съдът прие че искът на Б. за
причинени от деянието на подсъдимата имуществени вреди в размер а 30 439,
82 лв. е недоказан по размер. Поради
това постанови отхвърлителен диспозитив относно тази му част.
С
оглед на установеното от фактическа страна за размера на причинените на св.И.Р. от действията на подсъдимите щети,
съдът осъди подс.С. и подс.К. да му
заплатят сумата от 4 717, 10лв.
По
отношение на предявеният от гр. ищец И.Й.
против подс.И.К. граждански иск в
размер на 10 500 лв., съдът с оглед оценката на вещото лице и събраните
доказателства , прецени че същият е основателен и доказан по размер от
9 822, 45 лв. и осъди подс.К. да му заплати тази сума.В останалата част за
горницата над тази сума до претендираните 10 500лв. , гражданския иск бе
преценен като недоказан по размер,
поради което се постанови отхвърлителен диспозитив относно тази му част.
Съдът прие съобразно доказателствата по
делото, че предявения от св.К. С.
против двете подсъдими граждански иск е основателен и ги осъди да заплатят на
свидетелката сумата от 33 723,72 лв., в едно със законната лихва от датата
на извършване на деянието до окончателното им изплащане.
По
същите съображения и на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди подс.С. и подс.К. ***
М.Д. сумата от
35 444,72лв. в едно със законната
лихва от датата на извършване на деянието до окончателното им изплащане. В
останалата част за горницата над тази сума до претендираните 56 205лв. ,
гражданския иск бе преценен като
недоказан по размер, поради което се постанови отхвърлителен диспозитив
относно тази му част.
Съобразно установените от фактическа страна обективни действия на подс.С.
по въвеждане и поддържане на заблуждение , респективно причиняване на имотна
вреда на св.Н.Ж., съдът намери че
предявения срещу нея иск в размер на 16 600лв. в едно със законната лихва
от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане е доказан по основание и размер.Доколкото обаче не
бяха установени извършени измамливи действия по отношение на св.Ж., извършени
от подс.К. и нанесли й имуществени вреди, съдът отхвърли предявения срещу тази
подсъдима иск като неоснователен.Съдът не се произнесе по направеното искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски поради липса на доказателства за
сторени такива от страна на свидетелката.
Съдът
прие съобразно доказателствата по делото, че предявения от св.Р.Н.-К. против двете подсъдими
граждански иск е основателен , но не в пълния му размер.От приложения по делото
изпълнителен лист е видно, че свидетелката е предявила иск за част от претендираната
сума и й е бил издаден изпълнителен лист за 2 500лв. срещу подсъдимите,
която сума видно от представена в съдебно заседание вносна бележка е била
изплатена. Поради това съдът прие, че искът на Р.Н.-К. е основателен и доказан
до размер на 115 576, 75 лв. и осъди подс.С. и подс.К. да й заплатят тази
сума в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане. В останалата част за горницата над тази сума до
претендираните 118 076,53лв. , гражданския иск бе преценен като неоснователен, поради което се постанови
отхвърлителен диспозитив относно тази му част.
На
основание чл.45 от ЗЗД и като прие, съобразно доказателствата по делото че
предявения от св.С.Ч. граждански иск
е основателен и доказан по размер, осъди подс.С. и подс.К. *** сумата от
36 500,00лв. в едно със законната
лихва от датата на извършване на деянието-15.04.1998г. до окончателното им изплащане.В останалата
част за горницата над тази сума до претендираните 118 076,53лв. ,
гражданския иск бе преценен като
неоснователен, поради което се постанови отхвърлителен диспозитив
относно тази му част.
Съобразно установените и доказани обективни действия на подс.С. по въвеждане
и поддържане на заблуждение , респективно причиняване на имотна вреда на св. Т.С., съдът намери че предявения срещу
нея иск в размер на 11 921,76лв. в едно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното им изплащане е доказан по основание и
размер.Доколкото обаче не бяха установени извършени измамливи действия по
отношение на св.С., извършени от подс.К. и нанесли му имуществени вреди, съдът
отхвърли предявения срещу тази подсъдима иск като неоснователен.
Съдът прие, с оглед доказателствата по делото, че предявения от
св.Х.Х. против двете подсъдими
граждански иск е основателен и ги осъди да заплатят на свидетелят сумата от
5 451,00 лв., в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието
– 04.02.1998г. до окончателното им изплащане.
В
хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 360,35лв. в
полза на ВРС, 104 лв. в полза на Държавата, държавни такси върху размерите на
уважените граждански искове в размер на 6 492 лв., а съобразно направените
искания –и 150лв. в полза на М.Д., 175лв. в полза на св.С.Ч. и 175 лв. в полза
на св.К. С. за направени от тях съдебно-деловодни разноски. На същото законово
основание съдът осъди подс.К. да заплати направените по делото разноски в
размер на 360,35лв. в полза на ВРС, 104 лв. в полза на Държавата, държавни
такси върху размерите на уважените граждански искове в размер на 5 012 лв., а
съобразно направените искания –и 150лв. в полза на М.Д., 175лв. в полза на св.С.Ч.
и 175 лв. в полза на св.К. С. за направени от тях съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :