№ 4193
гр. В., 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110104419 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си - адв. Н. Г., с
УЛН ***, със съдебен адрес: *** е предявил във ВРС на 07.04.2023 г. отрицателен
установителен иск против ответното дружество „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от З.Н.Д. и Б.А.Р., с цена на иска 7038.21 лв.
(седем хиляди тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки).
В исковата си молба ищецът твърди, че през *** г. пред ЧСИ И. - Л. Е. с рег. № *** и
район на действие ОС В. било образувано изпълнително дело № ********* по описа за ***
г. с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *** и длъжник Н. И. К., ЕГН **********. Като
изпълнително основание послужил изпълнителен лист от 04.11.*** год., издаден по частно
гр. дело № ***/*** по описа на РС В., в който се сочело, че кредитор е „ БНБ П.П.Ф. „ ЕАД.
Твърди се от ищеца, че е налице несъответствие между титуляра на изпълнителното
основание и взискателя по цитираното изпълнително дело № ***/*** г.
На следващо място още на първа страница от исковата си молба, ищецът Н. К. сочи,
че отправил възражение както по отношение на взискателя, че не може да се ползва от
изпълнителен титул , издаден за друго лице , без да са налице предпоставките за
прехвърляне на кредиторовото вземане , така и по отношение на предпоставките за
перемпция по см. на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК /за което препраща към възражение, приложено
към исковата молба /.
На 30.07.2022 г. сочи ищецът, че ЧСИ Е., чрез помощник ЧСИ К.К. постановил отказ
да прекрати изпълнителното производство против Н. И. К. /за което препраща към
Постановлението приложено към исковата молба/.
1
Твърди се от ищеца, че не му е известен фактът как ЧСИ Е. е заменил взискателя „
БНБ П.П.Ф.“ ЕАД / кредитора в чиято полза бил издаден изпълнителния титул/ с друго лице
- „К. И. И. БГ“ ЕАД - гр.С..
Отделно от това, изпълнителния лист от 23.11.*** г. бил издаден по реда на чл. 237
ГПК отменен по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РС В. и не бил годен изпълнителен титул
към датата на образуване на изпълнителното дело.
Сочи се от ищеца, че при справка в БНБ за кредитната му задлъжнялост към 21 март
2023 г. се установявало, че имал текущо задължение към ответника „К. И. И. БГ" ЕАД, в
размер на 7038.21 лв.
Към 21.03.2023 г., според ищеца, била изтекла два пъти погасителната давност
спрямо датата на издаване на изпълнителния титул и три пъти спрямо датата на погасяване
на отпуснатия кредит.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че не дължи сумата от 7038.21 лв. на кредитор
„К. И. И.“ БГ ЕАД , ЕИК *** и адрес гр. С., *** по справка на БНБ , както и сумата по
изпълнителния лист издаден от РС В., неизвестно за ищеца за каква сума, тъй като не било
извършено надлежно връчване на книжа.
Твърди се в исковата молба още: 1. Че ищецът не бил уведомен по надлежния ред, че
предстои прехвърляне на кредиторовото вземане, респ. на задължението на Н.К.. 2.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да уведоми длъжника по
прехвърлянето /на вземането/ и да предаде документите на новия кредитор. 3. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърляното имало действие спрямо длъжника в случая -
спрямо ищеца, когато бъдело съобщено от предишния кредитор.
Отделно от горното, ищецът е навел твърдението, че „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД не било
упражнило правото си на вземане в период повече от 9 години, поради което и правото на
кредитора се погасило по давност.
Съгласно чл.111 б. „в“ ЗЗД, подчертава още ищеца в исковата си молба, че правото на
законна лихва се погасявало с изтичане на 3 годишна давност в който смисъл било
недопустимо за ищеца да се претендира лихва за период от 20.04.2009 г. до 21.03.2023 г. В
обобщение, ищецът заключава, че когато правото на носителя на притезанието се е
преклудирало , то недопустимо било в изпълнителното производство да се заменят страните
по правоотношението: за взискателя - преди прехвърляне на вземането на кредитора и или
друг способ; за длъжника по изпълнението - недопустимо поемане спрямо нов кредитор на
задължение , което се е преклудирало.
Предвид гореизложеното, ищецът твърди , че за него е налице правен интерес да
предяви следното искане:
Съдът да постанови Решение, по силата на което да приеме за установено по
отношение на „К. И. И. БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от З.Н.Д. и Б.А.Р., че ищецът не дължи СУМАТА от 7038.21 лв. (седем
хиляди тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки) по официална справка от кредитен
2
регистър на БНБ, на основание чл.124, ал. 1 ГПК.(поради изтекла погасителна давност за
кредитора „БНБ П. П. Ф. ЕАД АД, както и за заместителя на кредитора „К. И. И. „ БГ ЕАД,
ЕИК *** и адрес гр.С., бул. „П. В.“ № **.)
Отправено е искане до съда в полза на ищеца и в тежест на ответника да бъдат
присъдени сторените от ищеца съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, съгласно
списък на разноските по чл.78 от ГПК във вр. с чл. 80 от ГПК.
Отправено е на стр.2 -ра от исковата молба ОСОБЕНО ИСКАНЕ -Ищецът моли на
основание чл. 219 ГПК да бъде привлечено БНБ „П.П.Ф." ЕАД АД като трето лице помагач,
която има интерес от изхода на делото.
В подкрепа на изложеното по-горе ищецът е направил и доказателствени искания.
В изпълнение на дадените с Разпореждане № 13822/11.04.2023 г. указания и в срок
ищецът е депозирал писмена уточняваща молба от 4.5.2023 г., приобщена по делото на л. 22,
23. По същество от уточнителната молба от изложеното в общо 12 точки ищецът е повторил
твърдението, че не дължи исковата сума , като изрично е заявил, че предявява именно
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, а не иск за оспорване на
вземането по чл. 439 ГПК.Ищецът поддържа твърденията си ,че исковата сума е погасена по
давност , позовава се не само на изтекла давност, но и на перемпция. Сочи се в
уточняващата молба, че нормата на чл.117, ал. 2 ЗЗД е неприложима, т.к. изпълнителния
лист е издаден по ч.гр.д. ***/*** г. по описа на ВРС 33 -ти състав, респ. вземанията по
изпълнителния лист не били установени с влязло в законна сила решение. Размерите на
вземанията по изпълнителния лист ищецът е посочил в т. 4 от уточняваща молба, а в т.8.3. е
пояснил отликите между разсрочено плащане и периодично вземане по см. на чл.111 б.“в“
ЗЗД цитирайки и поставени актове на ВКС . Видно от т.11 от уточняващата молба ищецът е
заявил, че поддържа особеното искане, като сочи че изпълнителни лист е издаден в полза на
„БНБ П.П.Ф.“ ЕАД АД , която има интерес от изхода на делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна - „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ***, чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на член на
Съвета на директорите, упълномощена от Б.А.Р. и А.Б. - в качеството им на представляващи
Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Ю.Х., преупълномощена от З.Н.Д., със
съдебен адрес за кореспонденция: гр. С., *** е депозирала отговор на исковата молба.
1.Депозираният иск за ответника е процесуално допустим.
2.Ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, предвид следните
съображения:
Ha 18.02.2009 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И.“ АД), с
универсален правоприемник „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на
Кредитор, от една страна, и Н. И. К., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил
подписан Договор за кредит № PLUS-01350423. Вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит,
кредиторът „БНП П.П.Ф.“. ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Н. И. К. възникнало
3
задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
По молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 18.01.*** г. било образувано изп. дело № ***/***
г. по описа на ЧСИ З.Д., с рег. № *** към КЧСИ и приведен в изпълнение процесният
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд - В.. По време на
образуваното на 18.01.*** г. изпълнително производство по изпълнително дело № ***/*** г.
били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната
давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 18.01.*** г. взискателят „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ З.Д.. На тази дата била
прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015
г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС : „. е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл. 426, ол. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
чл. 129 ГПИ. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. По аргумент на противното,
следвало за ответника, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и водела до прекъсване на теклата до момента
погасителна давност. ( Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело №
14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри В състав)
На 14.02.*** г. била изходирана Покана за доброволно изпълнение до длъжника. С
Удостоверение от НАП с Вх. № 6995/29.03.*** г. бил присъединен ТД НАП В.. Изходирано
било съобщение за присъединяване на държавата, до длъжника на 06.07.*** г.На 06.07.*** г.
било изходирано запорно съобщение до „М. А. К. „ ЕООД. На 14.12.2015 г. взискателят
депозирал Молба за опис на движими вещи. На 31.10.2016 г. била изходирана призовка за
принудително изпълнение на движими вещи до длъжника.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника сочи ответника, че е
валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва
погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно
изразена, в тази връзка ответникът цитира : „ При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“ - TP № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г, ОСГК, както и: Решение № 4297 от 13.06.2019 г. на
СГС по гр. д. № 5658/2017 г.: „Във връзка с изложеното, съдът намира, че насрочването на
опис от съдебния изпълнител представлява предприемане на действия по изпълнението чрез
конкретен изпълнителен способ, което от своя страна прекъсва изтичането на давността,
дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице бездействие на кредитора.“;
Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 7906/2019 г.: „Така насрочването на
опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало искане на взискателя за насочване
4
на изпълнението към определен обект от имуществото на длъжника.“; Решение № 4495 от
19.06.2019 г.на СГС по гр. д. № 10659/***г: „...следващо валидно изпълнително действие е
изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 27.03.2015 г.,
респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016г. и от 01.02.2017 г. за
насрочване на опис на движими вещи“; Решение № № 2381 от 14.06.*** г. на Окръжен съд
Пловдив, по д. № 3166/*** г.: „От така изброените в хронологичен ред изпълнителни
действия, предприети по отношение на ищеца, както се прие по-горе, на първо място,
течението на погасителната давност е било прекъснато от насрочения опис на движими
вещи на 19.04.*** г., макар и такъв реално да не е бил извършван.“; Решение № 1312 от
28.05.*** г. по гр. д. Na 3527/2017 г. на Апелативен съд -С. приема, че „Разпореждането на
съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимите вещи съставлява предприемане
на изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока
на погасителната давност“. В този смисъл са Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС по
т. д. № 2469/*** г„II т. о.. ТК. постановено, във връзка с цитираното Решение № 1312 от
28.05.*** г. по ГР. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - С.; Решение № 5472 от 18.07.2019
г. на СГС по гр. д. № 10543/*** г.. Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 441/2019 г.. Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 336/2019
г.
На 01.03.2017 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов
взискател от „К. И. И. БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно
вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.
309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и отправено искане за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника.На 23.05.2017 г. новият взискател депозирал
Молба за опис на движими вещи, ведно с Уведомление за цесия.На 16.08.2017 г. била
депозирана Молба за посочване на изпълнителен способ, а именно Справка БНБ, с включено
искане за налагане на запор.
След като изп. дело № ***/*** г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния
изпълнителен лист и въз основа на него било образувано изп. дело № ***/*** г., по описа на
ЧСИ И-Л.К. Е.. С молбата си за образуване, взискателят К.И. поискал извършването на
справки за имущественото състояние на Н. И. К., насрочване на опис на движими вещи,
което отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото
демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите
му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител.На 10.07.*** г. били изходирани запорни съобщения до банките: *** АД и до
*** АД. На същата дата /10.07.*** г./ било изходирано запорно съобщение до работодател
*** ЕООД, както и Покана за доброволно изпълнение до длъжника, чрез посочения
работодател. Същите съобщения били изходирани и на 02.08.*** г. На 12.10.*** г. била
изходирана за пореден път Покана за доброволно изпълнение .На 26.08.2019 г. била
депозирана Молба за опис на движими вещи, за насрочването на такъв. В резултат на което
5
била изходирана Покана за доброволно изпълнение за пореден път, със същата го
уведомявали за насрочен опис на движими вещи на 13.12.2019 г. На 15.01.2020 г. било
изходирано запорно съобщение до *** АД.На 17.02.2020 г. постъпила сума в размер на
81,67 лева, в резултат на наложен запор на банкови сметки. Съгласно Удостоверение с Вх.
№ 04655/19.02.2020 г. бил присъединен ТД В. НА НАП. На 20.03.2020 г. било изходирано за
пореден път запорно съобщение до работодателя „***“ ЕООД, както и Покана за
доброволно изпълнение чрез същия. На 22.10.2020 г. била входирана Молба за посочване на
изпълнителен способ - Справка НАП, с искане да бъде предприети съответни действия за
обезпечаване на вземането на взискателя. Извършена била справката и съгласно същата,
длъжникът продължавал да работи „***“ ЕООД.На 25.03.2021 г. по делото постъпила Молба
за посочване на изпълнителен способ, конкретно били посочени какви справки следва да
бъдат извършени и да бъдат наложени запори, включено било искане и за насрочване на
опис на движими вещи. Това довело до изпращането на 19.05.2021 г. на запорно съобщение
до „И.“ АД.На 09.01.2023 г. отново постъпила Молба за извършване на справка в
Електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени запори. Включено било алтернативно
искане за насрочване на опис на движими вещи, в случай че не бъдат наложени запори.
Последвало изпращането на съобщение за насрочен опис до длъжника, чрез адв. Н. Г..
Описът е бил насрочен за 28.04.2023 г.
Ответникът е обобщил в отговора си на искова молба, че всяко направено искане от
страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната
давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по
изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да
е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1. т.8 от ГПК налагала именно
такава, но при личното бездействие на взискателя.
В тази връзка, ответникът е намерил за необходимо да посочи в отговора на искова
молба, че следва да се направи и категорично разграничение между перемпционния и
давностния срок., препращайки и цитирайки Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г.. IV г. о.. ГК, с докладчик председателят Борислав Белазелков.
Неоснователността на иска ответникът аргументира с правни доводи по
приложението на института на погасителната давност и перемпцията, като препраща към
мотивите на т.10 от ТР № 2 / 26 юни 2015 г. по тълк.д. 2/2013 г . на ОСГТК на ВКС
(съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.)
В отговора на искова молба ответникът е направил сравнителен анализ на
приложното поле на относимите Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл.
58, т. 1ЗУС (отм), за да изведе и правния извод за неоснователност на иска.
Неоснователността на иска ответникът счита, че следва и съответства и на практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в
6
решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.
По същество на спора, по процесното вземане срещу Н. И. К., ответникът твърди, че
не е изтекла погасителната давност.
В отговора на искова молба са наведени и следните относими към предметните
предели на спора твърдения
На дата 10.01.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на Цедент и „К. И.
И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по
силата на който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с Н. И. К.
Договор за кредит № PLUS-01350423, на „К. И. И. БГ“ ЕАД. С пълномощно, предишният
кредитор „БНП П.П.Ф.“ (цедентът) упълномощил „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, да уведоми
от името на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП П.П.Ф." ЕАД, които
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.01.2017 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД, „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез
пълномощника си „К. И. И. БГ“ ЕАД, изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне
на вземания до длъжника Н. И. К. на посочен от него адрес, а именно: гр. В. кв. Владислав
Варненчик бл. 1, ет. 2, ет. 5, ап. 63. Изпратеното уведомление не било получено на адреса и
се върнало с отбелязване „сменен адрес“, което било удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „***“ ООД като копие
от същата ответникът прилага към отговора си на искова молба.
По този начин ответното дружество счита, че положило необходимата грижа
гореописаното уведомление да достигне до знанието на Н. И. К..
Поради тази причина, към момента кредитор и надлежна страна по делото било
единствено „К. И. И. БГ" ЕАД в резултат на сключения на 10.01.2017 г. Договор за цесия
между „К. И. И. БГ" ЕАД и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.
На следващо място, ответникът отбелязва, че съобщаването на цесията не било
елемент от фактическия състав на самия договор за цесия. Законът вменявал задължението
за уведомяването на длъжника, с цел предотвратяване на плащане от страна на длъжника на
стария кредитор. Дори уведомлението да не било достигнало до длъжника, то това не водело
до недействителност на цесията, а единствено освобождавало от отговорност длъжника при
плащане. За ответника нямало пречка стария кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесия. Съобщаването на цесията нямало конститутивно
действие, а било само за противопоставимост, поради което длъжникът можел да възразява
успешно недължимост, поради липсата на уведомяване, само ако твърдял, че изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението, като тази хипотеза не била налице в
процесния случай.
Само по себе си липсата на уведомяване, пояснява ответника, че не водело до
отсъствието на дълг към новия кредитор, още повече, че кредиторът нямал полза от това да
не изпълни вмененото му задължение за уведомяване на длъжника, дори напротив. Считано
от 10.01.2017 г., кредитор на ищеца твърди ответника, че е именно ответното дружество „К.
7
И. И. БГ“ ЕАД. След като новият кредитор бил представил необходимите доказателства за
сключения договор за цесия и за направения опит за връчване на уведомление за цесия,
представляващо обратна разписка за пратката, то съдебният изпълнител, според ответника,
нямал основания да откаже да го конституира като взискател. Фактът, че длъжникът по
изпълнителното дело не бил получил конкретно съобщение, не означавал, че
изпълнителното дело е опорочено или нередовно.
Изрично е отправено искане в отговора на искова молба - в случай че решаващият
състав приеме, че Н. И. К. следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, да бъде п р и е то приложеното към настоящия отговор Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в
рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлявало
валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 r., II т.о., ТК).
При изложеното по -горе, ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от Н. И. К. иск по гр.д. №
4419/2023 г. по описа на Районен съд - В..Ответникът желае съдът да му присъди и
юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв./триста
и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на
правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ както и възнаграждение в
размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в
тежест на ответника, то ответникът моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако
заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, то моли съдът да приеме
възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
като същото бъде намалено.На последно място ответникът е направил и доказателствени
искания:
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
01.12.2023 г. - страните по делото, редовно призовани, не са изпратили представители в
о.с.з.Видно от протокол № 6126 , обективиращ извършените от съда и предприети от
страните процесуални действия в о.с.з. на 01.12.2023 г. по гражданско дело №
20233110104419 по описа на РС В. за 2023 година, с писмени молби с вх. рег.№
77700/19.10.2023 г. и вх.рег.№ 89385/28.11.2023 г. ответното дружество, чрез ю.к. Таня
Хаджийска заявява, че поддържа изцяло отговора на искова молба и се желае подаденият
иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан, представя списък по чл. 80
от ГПК, а в условията на евентуалност - ако съдът възложи в тежест на ответника
разноските и ако претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, е обективирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.От цитирания
8
протокол още се констатира, че ищецът не се явил лично в откритото съдебно заседание и не
е изпратил представител .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От ангажираните с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи, приобщени по делото като писмени доказателства: възражение от Н. К. до
ЧСИ И.Л. Е.; справка от ЦКР за кредитна задлъжнялост вх.№ БНБ-32182/21.03.2023 г.;
Постановление от 30.07.2020 г. по изп. дело № ********* по описа на ЧСИ И.Л. Е.;
представените с отговора на исковата молба заверени копия на: пълномощно от 04.11.2022
г.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.; извлечение от
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.;
пълномощно № 3137/2017 г.; потвърждение за извършена цесия на вземания на осн. чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД; известие за доставяне от 27.02.2017 г.; уведомление за извършено прехвърляне
на вземания до Н. К.; представените от ответника с молба вх.рег.№ 77700/19.10.2023 г.,
заверени копия на: Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01350423/18.02.2009
г.; Договор за издаване на електронна банкова дебитна карта от 18.02.2009 г.; сертификат №
PLUS-01350423/18.02.2009 г. за застраховка защита на плащанията съгласно групов
застрахователен договор № 5/2008 г.; искане за откриване на разплащателна сметка и
издаване на електронна дебитна банкова карта от 17.02.2009 г. , включително и от
приобщените по делото заверени за вярност с оригинала заверено копие на изпълнително
дело № ************ по описа на ЧСИ З.Д. и заверено копие на изпълнително дело №
********* по описа на ЧСИ И.Л. Е., по същество се установява и изяснява следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.11.*** година е бил издаден изпълнителен лист, с печат на дата 23.11.***г. от
РС В., 33 -ти състав по ч.гр. № ***/***г., на осн. чл. 416 ,вр. чл. 410, ал.1 т.1 ГПК, въз
основа на влязла в законна сила заповед № 8321/29.9.*** г. по ч.гр.д. № 14 348/*** г. по по
описа на ВРС,33-ти състав/ л.91 -ви от настоящото дело/.
Видно от завереното за вярност с оригинала копие на изпълнителния лист, ищецът в
качеството му на длъжник по цитираното заповедно дело е бил осъден за заплати на
кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД следните парични вземания : 2076.23 главница по договор за
потребителски кредит от 18.02.2009 г. ведно със законна лихва , считано от датата на
подаване на заявлението - 28.09.*** г. до окончателното й изплащане, сумата от 890.93 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009 г. до 28.09.*** г., сумата от 498.74 лв.
мораторна лихва за периода 0307.2009 г. до 02.09.*** г., както и сумата от 69.32 лв. на
осн.чл. 78 , ал.1 ГПК представляваща разноски за производството за заплатена държавна
такса и сумата от 100 лв. представляваща адвокатско възнаграждение на осн. Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на производството .
Установено от приложените по делото на листи от 90 до 277 заверени за вярност с
оригинала копия на изпълнителни дела № ************ по описа на ЧСИ З.Д. и №
9
********* по описа на ЧСИ И.Л. Е., че въз основа на един и същ изпълнителен лист издаден
на 04.11.*** г. от РС В. по ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на РС В.,33 -ти състав в полза на
кредитора „ БНП П.П.Ф. „ ЕАД против длъжника Н. И. К. са били образувани две отделни
изпълнителни дела .
Първото по време изпълнително дело е било образувано въз основа на молба на
взискателя „БНП П.П.Ф. „ ЕАД до ЧСИ З.Д. от дата 29.12.*** г., като още с молбата си за
образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ № *** с район на
действие ОС В. правата по чл.18 ЗЧСИ .
Видно от л. 133 -ти , с Молба от 2.2.2017 г. ответното дружество е сезирало ЧСИ №
*** с искането за конституиране в качество на взискател по изпълнителното дело, като се е
позовало на сключен между първоначалния взискател и ответното дружество договор за
цесия от 10.1.2017 г. ведно с приложени документи удостоверяващи продажбата на
вземането и предприети действия по уведомяване по чл.99 , ал.3 ЗЗД.
От копията на л 133 , 144 е видно , че по изпълнително дело № ************ по
описа на ЧСИ З.Д. , ЧСИ с рег. № ***, молбата на „К. И. И. БГ“ ЕАД за конституиране в
качество на нов взискател двукратно е заведена на дата 1.3.2017 г., като с молбата си
ответното дружество е възложило на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ. С изрична молба от
17.5.2017 г., заведена по изпълнителното дело по описа на ЧСИ № *** на 23.5.2017 г.
ответното дружество изрично е поискало от ЧСИ връчване на уведомления до длъжника по
чл. 99 ЗЗД , но и оправило искане за насрочване на дата за извършване на опис , оценка и
публична продан на движими вещи , находящи се на адреса на длъжника.
С молба от 13.3.2019 г. /заведена по изпълнителното дело на 19.3.2019г./ ответното
дружество е отправило ново искане за насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи , находящи се в дома на длъжника.
По делото няма спор между страните, че така образувано първо по ред изпълнително
дело против ищеца е прекратено.Този факт се установява и от отбелязването върху гърба на
изпълнителния титул. Видно от л. 91 -ви /гръб / ЧСИ №*** е прекратил изпълнително дело
№ ************ на 05.06.*** г. , поради това че са изтекли повече от 2 години от поискване
/извършване на последното изпълнително действие.
Въз основа на изпълнителния лист от 4.11.*** г. , след прекратяване на осн. чл.433 ,
ал.1 , т .8 ГПК на изп.дело № ************, считано от 5.6.*** г., е образувано второ по ред
, висящо изпълнително дело срещу същия длъжник - ищец в настоящия исков процес.
От материалите по изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ И.Л. Е. - ЧСИ с
рег. № *** и район на действие ОС В. се установява, че изпълнителното дело е образувано
на дата 25.06.*** г. по молба на взискателя „К. И. И.с „ БГ ЕАД против длъжника Н. К. въз
основа на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано и водено
прекратеното предходно изпълнително дело .В молбата си до ЧСИ № *** взискателят-
ответник се е позовал на договора за цесия от 10.1.2017 г .сключен между“ БНП Париба
Пърсънъл Файнес „ ЕАД и „К. И. И.с“ БГ ЕАД, приложил и доказателства за извършената
10
цесия, отправил искане за връчване на ПДИ на осн. чл. 428 ГПК и възложил правата по чл.
18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
Видно от л. 189 -ти , със запорно съобщение от 10.07.*** г. по изпълнителното дело
по описа на ЧСИ № *** е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника до
размера на сумата от 6 301,24 лв. в която е включена и законна лихва, изчислена към
10.07.*** г.
На 10.07.*** г. със запорно съобщение по същото изпълнително дело е наложен и
запор на паричните вземания на длъжника в банковите сметки водени при *** ЕАД / л.191 /
и в ЦКБ АД /л. 192/
По изпълнителното дело са били наложени запор на трудово възнаграждение на
длъжника на 2.8.*** г./л.197/, с молба от 20.8.2019 г. взискателят е поискал по
изпълнителното дело за бъде извършен опис, оцетка и публична продан на движимите вещи
находящи се на адресите на длъжника /Л. 215/,със запорно съобщение от 15.1.2019 г. е бил
наложен запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ АД /л.223/ , със запорно съобщение
от 15.1.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ АД /л.233/, със
запорно съобщение от 20.3.2020 г . е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника / л.234/.
На 30.08.2020 г. длъжникът писмено е възразил пред ЧСИ № *** относно
дължимостта на паричните вземания , а на дата 30.07.2020 г. ЧСИ № *** е изготвил
Постановление с което отказва да прекрати производството по изпълнителното дело по
искане на длъжника К. , оставайки без разглеждане възражението в останалата част като
недопустимо.
С молба от 15.3.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ № *** насрочване на дата за
извършване на опис и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника
/л. 257/, със запорно съобщение от 19.05.2021 г. е наложен запор на вземанията на длъжника
в „И.“ АД /л. 261/, с молба от 20.12.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ № *** налагане на
запор на новооткритите банкови сметки на длъжника ип насрочване на дата за опис, оценка
и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника , находящи се на домашния
му адрес, а на 20.02.2023 г. е изготвена призовка до длъжника за опис на движими вещи
/л.273/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца Н. К. отрицателен установителен иск, въз основа на
наведените от ищеца твърдения и искане , съдът е квалифицирал с правно основание
чл.124 , ал.1 ГПК . Съдът е намерил и счита и към момента така предявения иск за
процесуално допустим. Искът е предявен при наличие на ясен правен интерес за ищеца, а
именно отричане със сила на пресъдено нещо на дължимостта на исковата сума от 7038.21
лв. от ищеца към ответника, която сума ищецът сочи , че е по справка от Кредитен регистър
към БНБ , твърдейки че е изтекла погасителната давност /както за кредитора БНП П.П.Ф.
11
ЕАД , така и за „ заместителя“ на кредитора „К. И. И. БГ „ЕАД /л.3 и л.22 / .
Изрично ищецът в уточняващата си молба е посочил, че не предявява специалния
отрицателен устновителен иск с правно осн. чл.439 ГПК, а иск с правно осн.чл.124,ал.1 ГПК,
като е твърдял, че вземането вписано в ЦКР към БНБ предмет на иска е недължимо от него
към ответника ( респ.частния праводател на ответника ) поради изтекла погасителна давност
и перемпция и поради несъобщаване на договора за цесия . Ето защо, въз основа на
твърденията на ищеца, съдът преценя допустимостта на иска, а не въз основа на
доказателствата по делото .Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо за
посочи , че искът с правно осн. чл. 439 ГПК би бил допустимата форма за защита за ищеца
ако и в случай , че ищецът твърди че вземането предмет на висящото изпълнително дело е
недължимо поради настъпили факти и обстоятелства след издаване на изпълнителния лист в
производството в което не са били са се осъществили , но в случая ищецът желае само и
единствено да бъде отречено със СПН дължимостта на процесното вземане към ответника .
Приемайки иска за допустим съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За да се произнесе по същество съдът намира за необходимо да посочи, че с
неоспорения предварителен, обявен за окончателен, доклад по делото по предявения
иск чиято квалификация е чл.124 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване
между страните .При разпределената тежест на доказване и след съвкупен и поотделен
анализ на всички събрани по делото писмени доказателства ( вкл. и материалите по
приобщените две изпълнителни дела) се установяват следните правно релевантните факти:
В заповедно производство, водено под номер 14 348/*** г. по описа на РС В., ХХХIII
- ти състав , на 04.11.*** г. в полза на „БНП П.П.Ф. „ЕАД и против Н. К. , въз основа на
влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е бил
издаден изпълнителен лист .
Изпълнителният лист е издаден на 04.11.*** г. на основание чл. 416 и чл.410 ГПК,
при действието на ГПК , обн. ДВ , бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 1 март 2008 г., а не по
реда на ГПК отм. , както счита ищеца .
Доказано по делото по несъмнен начин е че въз основа на изпълнителния лист
издаден в полза на „БНП П.П.Ф. „ ЕАД и против длъжника е било образувано
изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ З.Д., като и че поради настъпила
преремпция на 05.06.*** г. ЧСИ З.Димитров на основание чл. 433 , ал.1, т. 8 ГПК е
прекратил изпълнителното производство / л.91 -ви гръб/.
Установено и доказано е също, че по изпълнително дело № ***/*** г. е образувано по
молба на взискателя „БНП П.П.Ф. „ ЕАД за събиране на сумите вписани в изпълнителния
лист от 04.11.*** г. против длъжника и ищец в настоящото производство , а на дата 1.3.2017
г. ответното дружество, на осн. чл. 429 ГПК е отправило молба да бъде конституирано като
взискател , прилагайки договор за прехвърляне на вземания от 10.1.2017 г., сключен между
„БНП П.П.Ф. „ЕАД и „К. И. И.с „ЕАД ведно с Приложение 1, потвърждение от цедента за
извършената цесия, пълномощно от „БНП П.П.Ф. „ ЕАД полза на „К.И. Инвестмънст „ ЕАД
12
, разпечатка от ТР по партида на „К. И. И.с „ ЕАД , уведомление за цесия и обратна разписка
.
Установено и доказано е , че принудителното изпълнение по изпълнително дело №
***/ 2021 г. с първоначален взискател „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и последващ , конституиран на
01.03.2017 г. взикател е перемирано , подари двугодишно бездействие на взискателя на осн.
чл.433 , ал.1, т. 8 ГПК на 5.6.*** г.
Перемпцията и погасителната давност като два отделни института следва да бъдат
разграничени и съотнесени към правно релевантните факти и приложима задължителна
съдебна практика за да бъде изведен правилен правен извод дължи ли ищецът плащане към
ответника на исковата сума.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително производство в
контекста на института на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г.
и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност
не тече, а считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от всяко
изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.С извършената с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се прилага
от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Налага се извод, че определянето на приложимия тълкувателен акт е обусловено от
фактическата преценка дали изпълнителното производство е висящо към 26.06.2015г.
Същевременно в т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази част ТР №
2/26.06.2015г не се отклонява от постановки на ППВС № 3/80 г., тъй като последното не
третира изобщо въпроса относно прекратяване на изпълнителното производство, а и
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е идентична на тази чл. 330, ал. 1, б"д" от ГПК/ отм./
В случая: изп. дело № ***/12г. е образувано по молба на взискателя „БНП П.П.Ф.“
ЕАД на дата 18.01.*** г. следователно относно основанията за прекъсване на давността са
приложими постановките на ППВС № 3/80 г. Съгласно приетото с това постановление
погасителната давност е прекъсната с образуване на производството на 18.1.*** г. и не е
текла до неговото прекратяване.
Същевременно от материалите по изп.дело № ***/***г. се установява, че след
датата на образуване на изпълнителното дело и след датата на обявяване на ТР №
2/26.06.2015 г. , в продължение на период от две години взискателят не е поискал от
съдебния изпълнителен извършване на изпълнителни действия, което е обусловило и
13
прекратяването на изпълнителното дело с нарочно Постановление от дата 5.6.*** г.
Липсват доказателства ответника „К. И. И.“ БГ ЕАД ( частен правоприемник на
първоначалния кредитор и взискател, цесонер, конституиран като взискател на 1.3.2017 г. по
ИД № ***/12 да е поискал и или овластеният по реда на чл.18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител,
да е предприел приложение на изпълнителен способ в периода от 26.06.2015 г. до 05.06.***
г.
Обективно по ИД № ***/*** не са били извършвани изпълнителни действия, които да
доведат до прекъсване на давността. С оглед на изложеното и при констатирано бездействие
на взискателя повече от две години е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от датата на която
взискателят е предприел последните действия по изпълнителното дело за събиране на
вземанията обектитивирани в изпълнителния лист издаден през *** г. Видно от лист 91 ,
именно поради наличието на предпоставките на чл. 433,ал.1 т.8 ГПК ЧСИ № *** е
постановил на 05.06.*** г. прекратяване на ИД № ***/*** .
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на
взискателя остава незасегнато.
Прекратяването на изпълнителното производство не изключва принудителното
изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено. Дори при настъпила
перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов
изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело- така Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2884/2021 г., III г.о., ГК. След прекратяване на изпълнителното производство (в случая
след 05.06.***) е започнала тече нова давност.
С Молба на ответника - взискател , на 25.06.20218г. е образувано ново изпълнително
дело , висящо при ЧСИ № Е. под номер ***/18 г. по което давността е прекъсвана
многократно още с възлагането на ЧСИ на правата по чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване
на новото изпълнително дело - 22.06.*** г. /л.166, 167
При всичко изложено по -горе , съдът следва да даде отговор на спорния по
същество въпрос погасено ли е по давност изпълняемото право .
Позовавайки се на мотивите на касационната инстанция , обективирани в актове
постановени по реда на чл.290 ГПК (Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.М. ; Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.М. ; Решение № 50105 от 15.06.2023
г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев и Решение
14
№ 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х.),
настоящият съдебен състав приема, че след като на дата 04.11.*** г. е бил издаден
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на РС В. въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена против Н. К. и в
полза на „БНП П.П.Ф.“ АД , считано от датата на влизане в сила на заповедта e започнал да
тече 5 годишния давностен срок (за най-късна дата на влизане в Заповедта поради
неупражнено право на възражение по чл.414,ал.2 ГПК, съдът приема датата на издаване на
изпълнителния лист - 4.11.***г.).Ето защо, от 4.11.***г. следва да се приеме, че е започнал
да тече 5 годишния давностен срок.
Същевременно , съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
считано от 26.06.2015г. е започнал да тече давностния срок по ИД № ***/12г. което към
26.06.2015 г. е било висящо .Следва да се приеме, че именно от 26.06.2015 г. е започнала
да тече давността за погасяване на правото на принудително изпълнение , чийто срок е
пет години съгл. чл.117 , ал. 2 ЗЗД (а и цитираната по - горе съдебна практика,
задължителна за настоящата инстанция).Считано от 26.06.2015 г. до 26.06.2021 г. би
изтекъл 5 годишния срок, но при отчитане на двумесечния период на извънредно
положение въведено в страната срокът от 5 години изтича като се добавят още 2
месеца - т.е. срокът е изтекъл на 26.08.2021г. (срока от 2м. съдът намира за ноторен ,т.к. бе
обявен на 13.03.2020 г.с Решение на НС на РБ и въведено извънредно положение във връзка
със световната ковид епидемия от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.). Ето защо, съдът приема , че
след като от образуване на ИД № ***/11 г. и считано от датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. до датата на която изтича 5 годишния давностен срок по чл.110 и
чл.117, ал.2 ЗЗД - 26.08.2021 г. взискателят и ответник е предприел действия които
прекъсват давността, давностния срок не е изтекъл, а със всяко прекъсване е започвал
да тече нов 5 годишен срок .
Дори и да се приеме, че с конституиране на К. И. И. БГ ЕАД в качество на
взикател не е прекъсната давността , то очевидно че същата е прекъсната на 25.06.***
г. с образуването на ИД № ***/*** г. по описа на ЧСИ Е. /л. 166/.
Считано от 25.06.*** г. 5 годишния давностен срок би изтекъл на 25.06.2023 г. ,
ако по изпълнителното дело не са били предприети действия от страна на взикателя ,
които наново да прекъснат давността .
Първия запор по ИД № ***/*** г. е наложен на 10.07.*** г., а последното валидно
действие, предприето от ответника - взискател по същото изпълнително дело е от 21.12.2022
г. / искане за налагане на запор на новооткрити банкови сметки на длъжника и за насрочване
на опис , оценка и публична продан на движими вещи на длъжника /, поради което и най -
рано 5 год. давностен срок би изтекъл на 21.12.2027 г.
Исковата молба ищецът е предявил в съда на дата 07.04.2023г., към която дата
не е изтекъл давностния срок , поради което по същество съдът приема, че исковата
претенция на ищеца е останала неоснователна и недоказана .
В конкретиката на казуса, след като по изпълнително дело № ***/18 са налице
15
изпълнителни действия , които съгл. чл. 116 б. "в" ГПК, прекъсват давността /ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, петгодишна давност,
приложима на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, не е изтекла към датата на
предявяване на иска, нито към края на съдебното дирене .
На последно място по релевираните от ищеца възражения за подмяна на взикателя ,
съдът намира, че по двете изпълнителни дела , на база един и същ годен изпълнителен
титул, са били предприети действия по събиране на паричните вземания вписани по
основания и размери в изпълнителния лист от *** г. Цесията като правен способ за
прехвърляне на вземания е изрично уредена в чл. 99 ЗЗД и уведомяването на длъжника по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД ,както сочи и ответника не е елемент от фактическия й състав , а
гарантиране на правата на длъжника .
Длъжникът в двете изпълнителни дела и ищец по настоящото дело е релевирал само
възражение затова, че не му е била съобщена цесията . Дори и да се приеме, че в периода от
прехвърлянето на вземанията по приложение 1 по договора за цесия , до датата на която
ищецът е получил препис от отговора на искова молба, не е имало валидно уведомяване на
цесията, то с получаване на преписа от отговора на искова молба, ищецът се счита за
надлежно уведомен за процесното прехвърляне на вземания , в който смисъл е и трайната
съдебна практика.
Т.е. от изложеното по -горе се налага извод, че съгласно официалните данни в ЦКР
при БНБ ищецът дължи на ответника исковата сума, но не твърди да я погасил чрез плащане
.
Макар и да е установено и доказано, че по изпълнително дело № ***/*** г. на 5.6.***
г. е настъпила и надлежно установено от ЧСИ перемпция , то правото на взискателя и
ответник, черпещ материалноправната си легитимация от действителен цесионен договор с
цедента - частен праводател , е установено и доказано по делото и давностния срок не е
изтекъл , поради което и към момента съществува.
Отделно от горното, но не и на последно по степен на важност място ищецът не е
оспорил по никакъв начин сключването на договора за потребителски кредит PLUS -
01350423 от 18.2.2009г. сключен между него в качество на потребител и "БНП П.П.Ф. "
ЕАД, приложен на л. 76 - 79 по делото , сочен като основание за снабдяване с изпълнителен
лист от "БНП П.П.Ф. "ЕАД още през *** г. по заповедното дело № 14 348/*** г. по описа
на РС В..
Ето защо, съдът намира , че не е погасено по давност изпълняемото право на
ответника .
Приемайки отрицателния установителен иск за неоснователен и недоказан, съдът
следва да възложи в тежест на ищеца сторените от ответника разноски.
Съгласно списъка по чл. 80 ГПК приложен на л 53 - ти по делото ответната страна,
представлявана от юрисконсулт Таня Хаджийска желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрПом ,
16
препращащ към чл. 25 , ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ , както и
възнаграждение в размер на 80.00 лв. на осн. чл. 13 , т.2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ .
Воден от императивната разпоредба на чл.78, ал. 8 ГПК съдът определя
възнаграждение за процесуално представителство на ответника в минималния размер от 100
лв. Съгласно чл. 25, ал.1 НЗПрПом. (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила
от 15.12.2015 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. ) за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът не намира основание да определи искания от ответника максимален размер на
юрисконсултско възнаграждение, предвид характера и вида на производството, както и да
присъди допълнително още 80 лв. за подготовка на отговора на искова молба по чл. 13, т. 2
НЗПрПом , който разход се инкорпорира в общо определяното от съда юрисконсултско
възнаграждение . С оглед горното и на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК съдът присъжда в полза
на ответника сумата от общо 100 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция .
На последно място съдът не дължи друго произнасяне, т.к.искането на ищеца за
допускане на участие на подпомагаща страна съгласно чл.220 и чл.219 ГПК е било оставено
без уважение и производството по делото е водено само между главните страни.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения отрицателен установителен иск от ищеца Н. И.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си - адв. Н. Г., с УЛН
***, със съдебен адрес: *** против ответното дружество„К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представляваното винаги заедно от двама
членове на Съвета на директорите (Б.Р. , З.Д. , А.Б. ) или от един член на Съвета на
директорите заедно с прокурист, с цена на иска 7038.21 лв. (седем хиляди тридесет и осем
лева и двадесет и една стотинки) и искането да бъде прието за установено по отношение
на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че
ищецът Н. И. К., ЕГН ********** не дължи СУМАТА от 7038.21 лв. (седем хиляди
тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки) по официална справка от Централен
Кредитен регистър на БНБ, (поради изтекла погасителна давност за кредитора „БНБ
П.П.Ф. „ ЕАД АД, както и за заместителя на кредитора „К. И. И. „ БГ ЕАД, ЕИК *** и
адрес гр.С., бул. „П. В.“ № **) като неоснователен и недоказан , на основание чл.124, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на „К. И. И. БГ“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представляваното винаги
заедно от двама членове на Съвета на директорите (Б.Р. , З.Д. , А.Б. ) или от един член на
17
Съвета на директорите заедно с прокурист, СУМАТА от 100.00 лв. (сто лева ) за
представляваща сторените от ответното дружество съдебно -деловодни разноски по
делото, пред настоящата инстанция, за процесуално представителство - юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
18