М О Т И В И към НОХД № 455/2018г.
Съдебното производство
е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против Г.П.Я. *** с обвинение за престъпление по чл.144,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Бургас поддържа обвинението и пледира на подсъдимия
да му бъде наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК се отложи за
изпитателен срок от три години.
Защитата на подсъдимия
в съдебно заседание пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият счита, че
не е извършил нарушение на закона. Моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Съдът след като се
съобрази със събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени следните обстоятелства:
Свидетелката Д.Ч. била
назначена на длъжност - **, с ранг ** в **със заповед № 7/12.02.2016 г.
Длъжността, която изпълнявала обосновава качеството и на качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, буква „а“ от НК – служба в
държавно учреждение.
Свидетелката Д.Ч. и подсъдимият
Г.Я. се познавали по повод извършени през месец юли и месец септември 2016 г., проверки от св. Ч.,
в семеен хотел “**” и в къща за гости „**”, находящи се в с. с., общ. Айтос,
стопанисвани от дружества, регистрирани от бащата, сестрата и съпругата на
подсъдимия. В хода на проверките свидетелката
Ч. установила нарушения на Закона за водите.
Призовала за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение представител на „А.Ф.Х.“ ООД, което стопанисвало къща за гости „**”.
На 20.09.2016 г. в град
Бургас в сградата на Басейнова дирекция –„Черноморски район”, към
Министерството на околната среда и водите, находяща се на ул. „Филип Кутев“, №
13 се явили свидетелката Р.С., в качеството й на упълномощено лице на „А.Ф.Х.“
ООД и подсъдимият Г.Я.. Подсъдимият Г.Я.
придружавал св. Р.С..
Свидетелката Д.Ч.
започнала съставянето на акт за установяване на административно нарушение №
186/20.09.2016 г. по Закона за. водите /л.39 от ДП/ около 10.00 часа.
Процедурата продължила до към 11.20 часа. В кабинета на Д.Ч. присъствали
свидетелките Д.Ч., Д.М.-Ч., Р.С. и
подсъдимият Г.Я.. След изписване текста Ч. предявила съдържанието на акта на С..
Последната отказала да го подпише, поради несъгласие със констатациите в него.
Свидетелката Д.М.-Ч. удостоверила с подписа си отказа на свид. С. да го подпише.
На свидетелката Р.С. бил връчен препис от АУАН, след което тя и подсъдимият Г.Я.
напуснали сградата на Басейнова дирекция –„Черноморски район”- Бургас.
Съдът приема за
безспорно установено, че 20.09.2016 г. в служебния кабинет на свидетелката Ч.
са присъствали св. Д.Ч., св. Д.М.-Ч., св. Р.С. и подсъдимият Г.Я.. Съставянето
на АУАН продължило около един час и 20 минути, през което време свид. Ч.
изписала текста на АУАН. През това време
подсъдимият няколкократно напускал кабинета на Ч. за провежда телефонни
разговори. След приключване писането на акта свид. Ч. връчила същия на свид. С.,
след което Я. и С. напуснали кабинета на Ч.. Това са безспорно установените обстоятелства.
Според държавното
обвинение по време на съставянето на
АУАН подсъдимият отправил заплахи към Ч., описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: „В кучи гъз ще те навра!; Ще видиш какво ще ти се случи!; Такива като
теб съм ги виждал много, но после не могат да спят спокойно!; Нали не ти приличам на човек, който ще се
откаже и ще спре!; На магистралата ще те
изкарам, да изкараш някой лев; Ще се
постарая тази тънка усмивка да се махне от лицето ти.”
Обвинението се потвърждава
от показанията на свид. Ч., която твърди, че през цялото време на писане на текста
на АУАН подсъдимият отправял към нея заплахи, държал се грубо и това негово
поведение възбудило у нея основателен страх за осъществяване на заканите. Свидетелката
обосновава усещането за страх с заявеното от подсъдимия, че е проучена, знаел
къде живее и същият работел в охранителна фирма. Това и дала основание да
предположи основателност отправените заплахи. Свидетелката Ч. заявява пред
съда, че подсъдимият Я. я заплашил с
изразите : „В кучи гъз ще те навра!.
Изключително застрашена се почувствах и от думите: „Ще видиш какво ще ти се
случи, такива като тебе съм ги виждал много, но после не могат да спят
спокойно!”, „Нали не ти приличам на човек, който ще се откаже и ще спре?”, „На
магистралата ще те изкарам да изкараш някой лев!”. Накрая завърши с думите: „Ще
се постарая тази тънка усмивка да се махне от лицето ти!”. /протокол от 17.04.2018 г. /л.54,
2-ра стр./
Д.Ч. твърди, че през
цялото време е присъствала св. Д.М.-Ч., а подсъдимият излизал няколкократно за
да провежда телефонни разговори.
Обстоятелствата
депозирани от Ч. се поддържат от показанията на нейната колежка - св. Д.М.-Ч.,
която заявява, че е била в кабинета на Ч. през цялото време на изготвянето на
АУАН. М. потвърждава, че подсъдимият е отправил заплахи към Ч., като тя е
запомнила : „в кучи гъз ще те навра”, ще я изкара на магистралата да види как
се изкарват пари”, както и други заплахи, които не може да възпроизведе, поради
изминалото време. В показанията си пред съда на
17.04.2018 г. /л.56, 2-ра стр./ заявява :
„Към края на посещението беше много афектиран и към колежката Ч.
употреби израза: „в кучи гъз ще те навра”, каза, че щял да я изкара на
магистралата да види как се изкарват пари. Имаше и други изрази, но съм
запомнила тези като най-фрапиращи”.
Заедно с това
свидетелката заявява и следното : „Най-силно се афектира, когато колежката
изчете акта и тогава вече изрече най-грубите изрази. Преди това беше повече
като заяждане, което не спираше през цялото време”.
Показанията на двете
свидетелки косвено се потвърждават от показанията на свидетелите Д.Д. и Р.И..
Двамата са полицейски служители от сектор
Икономическа полиция на ОДМВР–Бургас. Присъствали са на проверката на
10.09.2016 г. и споделят, че по време на тази проверка подсъдимият заявил, че има познанства с високопоставени
лица и щял да причини до уволнението на свидетелката Ч.. След отправено на предупреждение
към него подсъдимият преустановил агресивното си поведение. Д. споделя, че
20.09.2016 г. към края на работния ден Ч. му се обадила по телефона и му споделила за отправените
заплахи от Я. към нея. Той възпроизвежда това, че била заплашена, че ще бъде
изведена като проститутка на магистралата да изкарва пари. Д. посъветвал Ч. да
внесе жалба в полицията и съдействал за завеждането на същата.
Показанията на
свидетелят Р.И. касаят преди всичко проверката от 10.09.2016 г. и както и
обстоятелството, че Ч. е подала жалба в полицията за отправените заплахи.
В противовес на
доказателствата, които са ангажирани от държавното обвинение са показанията на
св. Р.С., която е присъствала през цялото време на съставянето на АУАН с едно
кратко изключение, в края за няколко минути. С. отрича подсъдимият да е
отправял заплахи към Ч.. Това, което тя потвърждава, е възмущението на Я. за
това, че контролните държавни органи възпрепятстват бизнеса, „мачкат го” и му
създават трудности. Но свидетелката отрича категорично да са отправени заплахи
по отношение на Ч., както грубо и неетично поведение. Също така свидетелката
уточнява, че Я. много често е напускал кабинета за да провежда телефонни
разговори. Според нея той е присъствал в стаята не повече от 10-15 минути.
Единствената конфликтна ситуация, която се е случила е предизвикана от отказа на С. да подпише акта
за административно нарушение, поради несъгласието й с констатациите в него. Ч.
се посъветвала с юристите на дирекцията и повикала св. Д.М.-Ч. да подпише акта
като свидетел на отказа на С.. Свидетелката С. също така твърди, че св. Д.М.-Ч.
не е присъствала през цялото време на съставянето на АУАН, тъй като през това
време приемала граждани и входирала
подаваните от тях документи.
Подсъдимият в
обясненията си категорично отрича да е отправял заплахи към св. Д.Ч.. Същият
заявява, че е изразил недоволство си от това, че държавната администрация
създава проблеми на бизнеса. Това, което е казал на Ч., че трябва да излезе на
улицата за да види как се изкарват пари, било в смисъл, че тя е държавен
служител и не се занимава с частен бизнес. Искал по този начин да покаже, че
извършването на стопанска дейност е свързана с много затруднения. Отрича да
отправял заплашителни изрази към Ч.. Твърди, че случаят предмет на настоящото
дело е предизвикан от конфликта, който имал с директора на ОДМВР .
При тези взаимно
противоречащи си факти, съдът приема, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
В пълнота казаните
заплашителни изрази от подсъдимия се твърдят само от свидетелката Д.Ч..
Свидетелката Д.М.-Ч. потвърждава частично тази версия- посочва само две от
заплашителните изречения -„в кучи гъз ще
те навра”, каза, че щял да я изкара на магистралата да види как се изкарват
пари. Сочи също така, че говоренето на Я. било по-скоро заяждане я не
заплаха. „ Преди това беше
повече като заяждане, което не спираше през цялото време”. Тук е мястото да се отбележи , че в
хода на предварителната проверка М. въобще не е посочила никакви заплашителни
изрази./л.14 от ДП/
Анализирайки събраните
факти от гледна точка на тяхната житейска обоснованост, логичност и
достоверност намира, че показанията на свидетелите Ч. и св. Д.М.-Ч. не са в състояние да убедят съда
в действителното съществуване на тези факти. За да достигне до този извод съдът
има предвид следното :
Свидетелката Ч., както
и М. твърдят, че подсъдимият Г.Я. през цялото време е отправял заплахи по
отношение на Ч.. Тук се поставя въпросът защо при това поведение на подсъдимия
същият не е бил принуден да напусне служебния кабинет. Още повече, че е подсъдимият Г.Я. няма
никакво качество в административнонаказателното правоотношение. АУАН не е се
съставя срещу него или срещу дружество, което той представлява. Подсъдимият е
придружавал свидетелката С., което не му дава никакви права в
административнонаказателното производство. Свидетелката Ч., както и М. сочат,
че Ч. била заявила на Я., че присъствието му не е задължително и той може да
изчака отвън. Но Ч. не е предприела никакви действия в продължение на 1 час и
20 минути, за да принуди Я. да напусне нейния кабинет, въпреки агресивното му
поведение. Това нейно бездействие е нелогично, житейски неоправдано и
недостоверно. В показанията си тя заявява, че не е съобразила да се обади на
тел. 112, не е поискала съдействие от колегите си, не е поискала съдействие от
полицията. Това, което е направила е след приключването на случая е да се обади
на свидетеля Д., който познавала от по-рано и от който поискала съвет как да
постъпи.
Свидетелката Ч.
заявява, че през цялото време се владяла и не си е позволила да покаже
безпокойство. Едва след като подсъдимият си тръгнал, тогава емоциите и станали
видими. В противовес на това св. Д.М.-Ч. твърди, че колежката и била
емоционално нестабилна и видимо си личало притеснението и, което било видно
през цялото време на съставянето на АУАН.
Налице е противоречие
между свидетелките относно твърдението на Ч., че през цялото време - един
час и 20 минути подсъдимият е отправял такива закани, докато св. Д.М.-Ч.
заявява, че неговото поведение е било по-скоро заяждане и едва след като било
прочетено съдържанието на акта подсъдимият е отправил заплахи към Ч..
Други обстоятелства,
които будят съмнение са показанията на свидетелите Д.Д. и Р.И.. При тях също са
забелязват противоречия. И. твърди, че по време на проверката на 10.09.2016 г.
подсъдимият е отправил закани и спрямо тях, докато другите свидетели не сочат
такива факти. Свидетелят Р.И. споделя в показанията си пред съда важен факт, а
именно, че жалбата срещу подсъдимия била писана от Ч. със съдействието на
свидетелят Д., което води след себе си извода за известна предубеденост и
зависимост на свид. Д. от показанията на Ч..Свидетелят заявява :„Знам от колегата Д., че има подаден сигнал
от г-жа Ч. срещу г-н Я., който са писали заедно”. Д. е участвал в
изготвянето на жалбата срещу подсъдимия и е налице негова предубеденост по
случая.
Налице е нееднозначност
в показанията на свидетелите относно това кое е дало основания на свидетелката Ч.
да се почувства застрашена. Според полицейските служители това са познанствата на
подсъдимия с високопоставени лица, което можело да доведе до уволнението на Ч.,
докато твърденията на Ч. и св. Д.М.-Ч. са свързани с това, че подсъдимият
работил в охранителна фирма, знаел местоживеенето на свидетелката и това можело
да даде основание за реално осъществяване на заканите.
На следващо място,
достоверността на свидетелските показания на Ч. следва да се преценяват и с
оглед показанията на свидетелката К. –директор на БД , която заявява, че
единствено била уведомена, от Ч. за заведено
дело срещу подсъдимия, но на нея като ръководител на съответното звено от
държавната администрация не е била уведомена за възникналия конфликт за
отправените заплахи към неин подчинен служител.
За достоверността на
свидетелските показания съдът съди и от представеното копие на входящия дневник
на БД/л.63 от НОХД/, от което е видно, че на 20.09.2016 г. св. Д.М.-Ч. е приела
различни документи на граждани, което
буди съмнение в достоверността на нейните показания. Фактите от писмения
документ, съпоставени с твърденията на подсъдимия и св. Р.С. относно отсъствието на св. Д.М.-Ч.
по време на съставянето на АУАН водят по-скоро до извода, че тя няма възприятия
за цялото време на ситуацията.
На следващо място съдът
има предвид и заключението на съдебно психиатричната експертиза. Заключението на
вещите лица е в смисъл, че действията на подсъдимия не са довели до настъпване
на посттравматично разстройство, а биха могли да предизвикат евентуален страх,
което си е строго субективно чувство. Вещите лица в съдебно заседание заявяват :
При остра стресова
реакция се получават следните симптоми: човек става леко дезорганизиран,
вцепенен, нещо, което въобще не откриваме в свидетелските показания, макар че
са противоречиви. Такъв момент не констатирахме, затова сме приели, че няма
клинични данни, които да ни накарат да поставим диагноза съобразно международната
класификация на болестите за остра стресова реакция. Въобще не е търсена
лекарска помощ, нито в момента, нито впоследствие, за да търсим варианти за
някакво друго заболяване.
Би могло да се приеме, че
е изпитала страх, но това си е една обикновена нормална човешка реакция”.
В заключение съдът намира, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът счита за недоказано, че на
20.09.2016 г. подсъдимият Я. е употребил по отношение на Ч. изразите: „В кучи гъз ще те навра!; Ще видиш какво ще ти се случи!; Такива като
теб съм ги виждал много, но после не могат да спят спокойно!; Нали не ти приличам на човек, който ще се
откаже и ще спре !; На магистралата ще
те изкарам, да изкараш някой лев; Ще се
постарая тази тънка усмивка да се махне от лицето ти.”
Освен показанията на пострадалата Ч. и
частичното потвърждение от свидетелката М., други гласни доказателства не са
налице. А това обвинение може да се докаже основно с гласни доказателства. Тези
изрази не се потвърждават от другия свидетел очевидец на деянието –
свидетелката С.. Всъщност разпределени обвинителната
и доказателствената теза разчитат на по един свидетел очевидец – свидетелите М.
- за обвинението и С. - за защитата. Останалите доказателства, събрани чрез
способите за доказване са косвени, които могат само да допълват
обстоятелствата, установени чрез преките доказателства. Преките доказателства
взаимно се изключват, следователно за правдоподобността на обвинителната или
защитната версия следва да се съди от косвените доказателства .
Обвинението се гради
основно на показанията на пострадалата Ч. и на свидетелката М.. На място са
присъствали подсъдимият, Ч., М. и С.. Фактите са разделени на две, като в
подкрепа на обвинението са фактите, изложение от Ч. и М., в подкрепа на
защитната теза са показанията на С. и обясненията на подсъдимия. При тези факти
и констатираните противоречия и житейски нелогични действия от страна
свидетелката Ч. съдът приема, че не може да се направи категорично фактическия извод
за действително отправени от подсъдимия към свидетелката заплашителни изрази.
Относно това дали тези
изрази биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им съдът
намира че използваните изрази не са от естеството обективно да предизвикат
основателен страх за осъществяването им. Изразите не представляват конкретна
закана срещу личността, близки на свидетелката или неин имот. Сочените изрази,
които са използвани от подсъдимия са общи клиширани фрази, които не
представляват конкретна заплаха за личността на свидетелката.
От обективна страна е необходимо
заканата да е от такова естество, че в конкретния случай да предизвика
основателен страх за осъществяването й. Съдът намира, че в настоящия казус не е
осъществен от обективна страна състава на престъплението. В Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, е посочено, че
обстоятелствата, предизвикващи основателен страх на заканата следва да се преценяват,
каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на
определено време. Ч. не е сигнализирала
веднага за посегателството срещу личността й, каквато възможност предоставя Националната
система на телефон 112. Тя не е потърсила защита от полицията. Следователно от
обективна страна не е имало заканване, което би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
ММ