Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 176

21.07.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                       2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №477 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.В.Х. ***, против Решение №260025/08.02.2021 г., постановено по АНД №1124 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че решението било постановено в нарушение на закона, било необосновано и били допуснати съществени процесуални нарушения.

Излагат се доводи, че неправилното приложение на закона се изразявало в това, че от НП не ставало ясно дали лекарствените средства, предмет на спора, са включени в списъка на разрешените лекарства в Р.България, известни ли са тези лекарства под друго наименование, или произведени от други фирми. Твърди се, че в случай, че тези лекарства били разрешени за употреба в Р.България, то единственото нарушение било липсата на листовка на български език, а това от своя страна налагало приложението на друг текст от закона. Изложеното представлявало съществено процесуално нарушение при изготвянето на АУН и НП. Неоснователно районният съд намерил и другото оплакване – за маловажност на случая. Касаторът твърди, че от събраните по делото доказателства било видно, че не разполагал с други лекарствени средства и съответно не бил продавал. Самата стойност на осъществените сделки сочела на изключителна маловажност. Не следвало да се приемат и мотивите на съда, че е налице голяма обществена опасност. Не само стойността сочела на това, а и предназначението на тези продукти. Ако било изследвано оплакването му по отношение на тези лекарства, щяло да стане ясно, че се касае до почти безобидни средства, които нямало да причинят вреда на ползващия. Безспорно било, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от деянието не били възникнали вредни последици и същото не можело да се приеме, че е обществено опасно.

Претендира се обжалваното решение и наказателното постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Изпълнителна агенция по лекарствата – София, чрез процесуален представител, излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, и съобразено изцяло със събраните по делото доказателства, от които се установява извършеното административно нарушение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №РД-И-001/23.01.2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което, на основание чл.281, ал.1, предл.първо от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ, на П.В.Х. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 25 000 лева.

За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната на санкционния акт, спазена е процедурата и сроковете по издаването им, съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Приел е, че с оглед въведените фактически твърдения, дадената правна квалификация по чл.281, ал.1, вр. чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ се явява релевантната в случая. По същество съдът е счел, че нарушението е безспорно доказано и същото е извършено виновно от административно наказаното лице, като подробно е обосновал изводите си в тази насока. Преценил и мотивирано отхвърлил възражението на жалбоподателя за квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за постановено при подробно и правилно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от районния съд въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и след тяхната съвкупна преценка и анализ. Не се установяват наведените от касатора неконкретизирани доводи допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е твърдението на касатора, че от съдържанието на Наказателното постановление не ставало ясно дали лекарствените продукти са включени в списъка на разрешените лекарства в Р.България. Както в съставения АУАН от 05.12.2019 г., така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, подробно са описани по вид и съдържание лекарствените продукти, продавани от П.В.Х. чрез сайта за електронно пазаруване „bazar.bg“ – с тяхното търговско наименование, производител, партиден номер, срок на годност, вид опаковка – като по отношение на всяко от тях е посочено, че при извършена проверка относно регистрационния статус на лекарствения продукт се установява, че в Република България няма разрешен за употреба такъв лекарствен продукт. Това посочване е напълно достатъчно да изпълни изискването относно описание на административното нарушение, с всички негови съставомерни признаци, въведено с чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН, и с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за Наказателното постановление. Изрично според чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ се разрешава търговията на едро и дребно само с лекарствени продукти, които са получили разрешение за употреба, а липсата на разрешение за употреба в Р.България на описаните лекарствени продукти е елемент от фактическия състав на нарушение, наказуемо по чл.281, ал.1 от ЗЛПХМ. Данни, че в Република България няма разрешени за употреба лекарствени продукти с търговски имена Psorcutan Beta и Kenakort, се съдържат и в писмени доказателства по делото – Служебна бележка на Директор Дирекция „Лекарствена информация и неинтервенционални проучвания“ в ИАЛ, удостоверяваща това обстоятелство към дата 27.06.2019 г. Освен това списъкът на лекарствените продукти, притежаващи разрешение за употреба в Република България, е публично достъпен на интернет сайта на Изпълнителна агенция по лекарствата, в който при проверка не се установяват процесните лекарствени продукти.

Касационният състав споделя изцяло изводите в процесното решение, че извършването от П.В.Х. на нарушение по чл.281, ал.1 от ЗЛПХМ е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно цитираната разпоредба, който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл.8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лева.

Неоснователно е и възражението на касатора, че случаят бил маловажен, с оглед ниската стойност на продаваните от него лекарствени продукти и техния вид, от който не можело да се очаква да причини вреда на ползващите ги лица. Изложените в касационната жалба доводи в тази насока са били подробно обсъдени в производството пред районния съд и правилно възприети за неоснователни. Районният съд подробно е аргументирал в решението становището си, че не са налице хипотезите, визирани в чл.93, т.9 от НП, вр. чл.11 от ЗАНН, извършеното административно нарушение да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Мотивите на този съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК.

Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното постановление изцяло и не е допуснал нарушения на процесуалните правила при постановяването на решението. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон  и следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, за тази съдебна инстанция, пред която същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260025/08.02.2021 г., постановено по АНД №1124 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата, гр.С., ул.„Д.Г.“ №., юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                                   

 

                                                                

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1. 

  

 

                                                                            2.