Р Е
Ш Е Н
И Е
№260017/22.2.2021г.
гр.
Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 16.02.2021г.в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при
секретаря Ивелина Маркова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 242 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 т.3 вр.
чл.124 ГПК от БАНКА ДСК ЕАД, Е.В.Д.,
ЕГН **********, Р.С.В., ЕГН **********
и Д.Р.С., ЕГН ********** за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно суми дължими по договор за кредит и
допълнително споразумение към него , а именно :обща дължима сума по креудита
към 12.03.2020г. в размер на 11 982.45 евро от които главница в размер на
10 217.44 евро, неплатена редовна /възнаградителна/ лихва в размер на
1667.51 евро начислена за периода от 15.06.2018г. до 12.03.2020г., неплатено
обезщетение за забава в размер на 97.50 евро , начислено за периода
25.09.2017г. до 12.03.2020г., разходи при изискуем кредит в размер на 60 евро
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
иска до окончателното заплащане на задължението ведно с направените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата си молба ищецът твърди, че на 17.03.2011г. в гр.Девня В. Б. И. като кредитополучател и Е.В.Д. като съдлъжник са сключили
с Банка ДСК ЕАД като кредитор споразумение за обединяване на
кредити.Страните са се съгласили да обединят и превалутират в един общ евров
кредит съществуващи задължения на В. Б. И. , произтичащи от договор за кредит за
текущо потребление от 08.09.2006г. и от договор за текущо потребление от
22.11.2007г.в един кредит под формата на кредит за текущо потребление.Кредитите
предмет на обединяване са изцяло усвоени.В резултат на обединяването е
възникнало едно ново задължение на В. Б. И. и Е. В. Д. към Банка „ДСК“ ЕАД ,
което към датата на подписване на споразумението възлизало на общо
12 130.00 евро.За обезпечаване на вземанията по договора , на 17.03.2011г.
е сключен договор за поръчителство между Р.С.В. и Д.Р.С. от една страна и
Банка „ДСК“ от друга.На 12.04.2016г. в гр.Девня между Банка „ДСК“ ЕАД и Е.В.Д.
е сключен договор за заместване в дълг , съгласно който Е.В.Д. се е съгласила
да изпълни задълженията по предоставения кредит от Банка „ДСК“ ЕАД на В. Б. И..Запазени
са приетите по основния договор обезпечения на кредита , а именно
поръчителството на Р.С.В. и Д.Р.С., съгласно подписания договор за
поръчителство от 12.04.2016г.С допълнително споразумение от 24.11.2017г.
условията по погасяване на кредита са предоговорени, като остатъка от дълга по
кредита е бил в размер на 10 058.00 евр.Подписан е и нов погасителен
план,който не е спазван от длъжника.Същия е допуснал просрочия по погасяване на
кредита , като е платил вноските по погасителния план с падеж до 15.06.2018г.,
а вноската от 15.07.2018г. е платена частично.Към датата на подаване на
исковата молба е налице неизпълнение на 20 месечни вноски, считано от
15.07.2018г.до 15.02.2020г. , като първата е в размер на 129.39 евро , а
останалите са в размер на 133.70 евро. Ищецът е подал заявление за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по което ответника е уведомен по
реда на чл.47 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответните страни не са депозирали
отговор на исковата молба.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на
вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно –
счетоводна експертиза.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 17.03.2011г.
в гр.Девня В. Б. И. като кредитополучател и Е.В.Д. като
съдлъжник са сключили
с Банка ДСК ЕАД като кредитор споразумение за обединяване на
кредити.Страните са се съгласили да обединят и превалутират в един общ евров
кредит съществуващи задължения на В. Б. И. , произтичащи от договор за кредит
за текущо потребление от 08.09.2006г. и от договор за текущо потребление от
22.11.2007г.в един кредит под формата на кредит за текущо потребление.Кредитите
предмет на обединяване са изцяло усвоени.В резултат на обединяването е
възникнало едно ново задължение на В. Б. И. и Е. В. Д. към Банка „ДСК“ ЕАД ,
което към датата на подписване на споразумението възлизало на общо
12 130.00 евро.За обезпечаване на вземанията по договора , на 17.03.2011г.
е сключен договор за поръчителство между Р.С.В. и Д.Р.С. от една страна и
Банка „ДСК“ от друга.На 12.04.2016г. в гр.Девня между Банка „ДСК“ ЕАД и Е.В.Д.
е сключен договор за заместване в дълг , съгласно който Е.В.Д. се е съгласила
да изпълни задълженията по предоставения кредит от Банка „ДСК“ ЕАД на В. Б. И..Запазени
са приетите по основния договор обезпечения на кредита , а именно
поръчителството на Р.С.В. и Д.Р.С., съгласно подписания договор за
поръчителство от 12.04.2016г.С допълнително споразумение от 24.11.2017г.
условията по погасяване на кредита са предоговорени, като остатъка от дълга по
кредита е бил в размер на 10 058.00 евро.Подписан е и нов погасителен
план,който не е спазван от длъжника.Същия е допуснал просрочия по погасяване на
кредита , като е платил вноските по погасителния план с падеж до 15.06.2018г.,
а вноската от 15.07.2018г. е платена частично.Към датата на подаване на
исковата молба е налице неизпълнение на 20 месечни вноски, считано от
15.07.2018г.до 15.02.2020г. , като първата е в размер на 129.39 евро , а
останалите са в размер на 133.70 евро.
В
доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните факти и обстоятелства: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане. Правоотношението между страните е възникнало
от договора за обединяване на кредити от 17.03.2011г., договора за
поръчителство от същата дата , сключен между Банка „ДСК“ ЕАД от една страна и Р.С.В.
и Д.Р.С. от друга, договорът за заместване в дълг от 12.04.2016г. сключен между
Банка „ДСК“ ЕАД и Е.В.Д., както и допълнителното споразумение между същите
страни сключена на 24.11.2017г.Всички договори и допълнителни споразумения към
тях са
действителни, тъй като са
сключени в писмена форма, текстът на същите
е разбираем и четлив и не създава затруднения за потребителя да се запознае с
неговото съдържание. Съгласно експертното заключение ищецът е изплатил по уговорения начин размера на кредита, с което е изпълнил
задължението си да предостави на ответника договорения заем. Също съгласно
експертното заключение ответникът е извършил плащания
по договора по погасителния план с падеж до 15.06.2018г. , а вноската от
15.07.2018г. е платена частично, след което не са извършвани плащания.Съгласно
т. 12.1 от Общите условия към договора ищецът
има право да обяви за предсрочно изискуем договора за кредит, ако
кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е месечна вноска
по кредита над 90 дни. При настъпване на предсрочна изискуемост остатъкът от
главницата е дължим в пълен размер, от което се следва извод за
основателност и доказаност на предявения
на това основание иск за дължима главница от 10 217.44 евро , чийто размер е установен от назначената съдебно
–счетоводна експертиза. По
отношение на втория от обективно кумулативно съединените искове съдът приема за
безспорно установено, че сочената в предмет на иска лихва е договорена като
възнаграждение за ползване на пари. Съгласно установения по делото факт на
настъпване на предсрочна изискуемост, то именно до този момент са явява и
дължима уговорената възнаградителна лихва
- така ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на
ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на уговорения срок по
погасителен план до дата на настъпване на
предсрочна изискуемост възлизат
на неплатена
редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1667.51 евро начислена за периода
от 15.06.2018г. до 12.03.2020г., неплатено обезщетение за забава в размер на
97.50 евро , начислено за периода 25.09.2017г. до 12.03.2020г., разходи при
изискуем кредит в размер на 60 евро.
Съгласно сключения договор между страните ответника е длъжен да заплаща такси
съгласно Тарифата на банката за такси за текущо потребление, поради което той
дължи на ищеца и разходите, свързани с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Същите съгласно изслушаната по делото ССчЕ са в размер на 60 евро. Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено,
че ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на настоящият иск -13.03.2020г.до окончателното й изплащане.
Доколкото не се е сбъднало
условието, от което зависи разглеждането на евентуалните осъдителни искове,
съдът не дължи произнасяне по тях.
Доколкото ищецът е защитаван от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
100лв. С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане, отгветникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК
списък, включващ претенция и за дължимо юрисконсултско възнаграждение ,платени държавни такси за заповедното
и исковото производство, депозит за особен представител и депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********, Р.С.В., ЕГН **********
и Д.Р.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, следните
суми по договор за текущо
потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и Е.В.Д.: 10 217.44
евро главница, 1667.51 евро лихва за периода от
15.06.2018г. до 12.03.2020г., неплатено обезщетение за забава в размер на 97.50
евро за периода 25.09.2017г. до 12.03.2020г., разходи при изискуем кредит в
размер на 60 евро ,ведно
със законната лихва от датата на подаване иска в
съда – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********,
Р.С.В., ЕГН **********
и Д.Р.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, сумата от 1309.79
лева / хиляда триста
и девет лева и 79
стотинки/, представляваща направените съдебно - деловодни разноски в настоящето производство съразмерно
уважената част от исковете и
сторените разноски в заповедното
производство, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................