РЕШЕНИЕ
№ 6838
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110140390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД К. С. М. срещу К. С.
М. за заплащане на сумата от 16500,00 лв., представляваща главница по неформален договор
за заем от 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане, съединен при условията на евентуалност с осъдителен
иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата от 16500,00 лв., представляваща дадено
без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се, че страните по спора се познават, с оглед на съжителството на дъщерята на
ищеца с ответника и тяхното дете. През 2017 г. ответникът съобщил на ищеца, че намерил
недвижим имот, който да закупи и бъде техен дом на изгодна цена -около 30 хил.лв., но
нямал възможност за банково кредитиране. Твърди се, че ищецът приел да му помогне с част
от сумата за къщата, с уговорка ответникът да върне парите. Ищецът превел на ответника по
банков път сумата 16500,00 лева на 14.03.2019 г. Не е уговорен срок за връщането й.
Пояснява се, че средствата са дадени на ответника с цел да го подпомогне в закупуване на
жилище, но с уговорка жилището да бъде записано на името на внучката на ищеца. Това
условие не се сбъднало, поради което ищецът претендирал извънсъдебно и с искова молба
връщане на паричните средства, ведно със законна лихва от датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът не оспорва, че се намира във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца
и имат малолетно дете, както и че на 14.03.2019 г. по банков път е получил сумата 16500 лв.,
с основание на плащане „покупка на имот“. Оспорва всички останали твърдения и счита
исковата претенция за неоснователна. Твърди, че сумата е получена като дарение в полза на
внучката на ищеца под условие, че бъде намерено, закупено и при необходимост
ремонтирано жилище, което да е на неино име. Посочва, че е намерен имот и на 21.12.2020
г. е закупен на името на детето, като сделката е оформена с нот. акт. Счита, че сумата е
1
дадена и като изпълнение на нравствен дълг и по арг. от чл. 55, ал.2 от ЗЗД не подлежи на
връщане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото, неоспорен от
страните, обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са и обстоятелствата, че на
14.03.2019 г. ищецът е предал на ответника сумата 16500,00 лева; целта, за която е получена
сумата - покупка на недвижим имот на името на внучката на ищеца - Мадлен К.ова М.а.
Фактическият състав на договора за заем обхваща два елемента – постигане на
съгласие между страните за сключване на договора с определеното от тях съдържание, както
и предаването на заемната сума, доколкото договорът е реален. В случая между страните не
е спорно и от представените писмени доказателства - платежно нареждане за кредитен
превод от 14.03.2019 г. и справка за движението на средствата по банковата сметка на ищеца
за периода 19.04.2017-01.05.2022 г., се установява, че на 14.03.2019 г. ищецът е превел по
банкова сметка с титуляр ответника сума в размер на 16500 лв., като е посочил за основание
за извършваната трансакция „покупка на имот“, поради което съдът счита, че реалният
елемент от договора за заем е налице. Независимо от това, предоставянето на определена
парична сума от едно лице на друго не презюмира наличието на заемно правоотношение
между тях, а напротив основанието, на което е извършено предаването, следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване – така Решение №67/15.04. 2013 г.
по гр. д. № 933/2012 на ВКС, ІІІ г.о.
По делото не се твърди и не се установява наличието на писмено съглашение между
страните, обективиращо договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника процесната сума. Последният изрично посочва, че страните са обвързани от устен
договор. В тази връзка следва да се съобрази ограничителната норма на чл. 164, ал.1, т. 3 от
ГПК, съгласно която са недопустими свидетелски показания за установяване на договори на
стойност, по-голяма от 5000 лв., приложима в настоящата хипотеза, доколкото се твърди
наличието на неформален договор за заем за потребление за сумата от 16500 лв.,
представляваща и неговата стойност – така Решение №666/06.12.2007 по т.д. №387/2007 на
ВКС, І т.о. Решение №143/12.04.2011 по т.д. №634/2009 на ВКС, ІІ т.о. Същата има
относително действие, тъй като забраната може да бъде преодоляна в случай, че се касае за
договор, сключен между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, или по изрично съгласие на
ответника, съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.2 ГПК. Доколкото и двете изключения не са
налице, действието на забраната в случая не може да бъде преодоляно. Следва да се
отбележи и че забраната се отнася тъкмо до хипотезите, в които се претендират именно
последиците на неформалния договор за заем, в т.ч. и на установяване каузата на
правоотношението, какъвто е и настоящият случай. Предвид това, събраните по делото
показания на свидетелката Л. Х. М.а, съпруга на ищеца, ангажирани от последния за
установяване наличието на каузата на правоотношението, по силата на което е предоставил
процесната сума на ответника, не следва да бъдат кредитирани от съда. Нещо повече, дори
да се приеме обратното, при анализа на изложеното от свидетелката се установява вътрешно
противоречие. Първоначално свидетелката споделя, че знае за извършения през 2019 г. от
съпруга в полза на ответника банков превод, с цел подпомагане закупуването на
недвижим имот за дъщеря и семейството , които към онзи момент живеели под наем и
искали да закупят свое жилище, като пояснява, че паричните средства били предоставени с
уговорка за връщане. В последствие свидетелката заяви, че в момента не живее със съпруга
си, а от 6 години и не поддържа отношения с него. С оглед последното, съдът намира, че в
показанията на свидетелката е налице противоречие, доколкото същата твърди, че от 2017 г.
е преустановила контакта си с ищеца, но същевременно знае за сключен от него договор за
заем с ответника през 2019 г., както и че ищецът е изтеглил кредит, за да предостави
процесната сума на ответника. В този смисъл свидетелят не убеди съда за наличието на
2
преки и достоверни впечатления за действителното правоотношение между страните. Наред
с това, според съобщеното от свидетелката С.К. М.а, дъщеря на ищеца и лице, с което
ответникът е във фактическо съпружеско съжителство, които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, свидетелката Л. М.а не поддържа контакт и с дъщеря си и
семейството . Ето защо, при извършване на преценка по реда на чл.172 ГПК съдът, като
съобрази близката връзка между свидетелката Л. М.а и ищеца, както и противоречието в
дадените от последната показания, намира, че същите не са обективни, поради което и не
следва да бъдат кредитирани.
За наличието на договор за заем не може да бъде направен и категоричен извод въз
основа на посоченото от ищеца основание на извършения превод на сумата от 16 500 лв. в
полза на ищеца. Видно от представеното платежно нареждане, за основание е посочено
„покупка на имот“, като по делото не се спори, че паричните средства са предоставени
именно за закупуване на такъв на името на внучката на ищеца - Мадлен К.ова М.а. Липсват
каквито и да е индиции за постигане на уговорка за връщане на преведената от ищеца сума.
Напротив, налице са доказателства в обратна насока, а именно показанията на разпитаната
като свидетел С. К.ова М.а, съгласно които процесната сума е предоставена от баща с
дарствено намерение. От показанията на свидетелката се установяват и преддоговорните
отношения между страните, по отношение на които обстоятелства не важи ограничението на
чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, доколкото същата споделя, че тя и ответникът взели решение да
закупят жилище, като ищецът изразил желание да им помогне при условие, че имотът бъде
придобит на името на дъщерята на ответника, съответно внучката на ищеца, тъй като искал
нещо от него да остане за детето.
Предвид своевременно релевираното от ответника възражение следва да се извърши
преценка дали даването на процесната сума не е основано на изпълнение на нравствено
задължение по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Нравствен дълг е този, при който
имущественото разместване не е основано на законово задължение, а с оглед общоприетите
морални принципи, когато неизпълнението няма да ангажира нормативна санкция спрямо
неизпълнилия, а поведението би било укоримо от обществена гледна точка. Преценката
следва да се извърши за всеки конкретен случай, с оглед установената фактическа
обстановка като често разграничителен критерии е наличието на брак, родство или
осиновяване в отношенията между страните.
Изпълнението на нравствен дълг се доближава до дарението, като разликата при
извършване на двете в случая, когато дарението представлява неформален, реален акт,
следва да се търси на плоскостта на субективното намерение на даващия.
С оглед обсъдените по-горе показания на свидетелката С. М.а относно
преддоговорните отношения на страните, от които се установява проявеното от ищеца
желание същият да остави имот на внучка си, съдът намира, че ищецът е предоставил
процесната сума с дарствено намерение. Дарственото намерение, възприемано като
намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от
житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между
дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като
твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. То представлява намерение за
облагодетелстване на дареното лице, каквото в случая безспорно се установява от събраните
по делото свидетелски показания на С. М.а, като в подкрепа на същите е и изрично
посочената от ищеца в исковата молба цел на предоставяне на паричните средства – за
закупуване на имот на името на неговата внучка. Предвид това и доколкото от житейска и
морална гледна точка е оправдано дядото да подпомогне семейството на дъщеря си, давайки
средства за осигуряване на техен собствен дом, в който да живеят заедно с малолетното си
дете, съдът счита, че процесната сума е предоставена по силата на договор за дарение.
Индиция в тази насока е и обстоятелството, че имотът е придобит съгласно изискването на
ищеца именно от внучката му. Ето защо и доколкото други доказателства не са ангажирани
за установяване постигната между страните уговорка за връщане на процесната сума,
последните не са обвързани от валидно правоотношение по договор за заем, поради което и
3
предявеният от ищеца главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид сбъдването на вътершнопроцесуалното условие на разглеждане подлежи
предявеният от ищеца при условията на евентуалност иск са правно основание чл. 59, ал.1
ЗЗД. Фактическият състав на визираната правна норма предполага установяване на
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването и
обогатяването и липса на основание за това имуществено разместване. С оглед на
установеното заплащане на сумата от 16500 лв. от ищеца в полза на ответника, съдът
намира да е налице обедняване за ищеца, тъй като патримониума на същия е намалял с
процесната сума, както и увеличаване на имуществения комплекс на ответника. Въпреки
това, съобразно установеното по делото дарствено намерение, на основание на което
ищецът е предал процесната сума на ответника, съдът намира, че даденото е на основание
договор за дарение, поради което и подлежи на връщане само в специфичните хипотези на
чл. 227 от ЗЗД. Предвид това съдът намира и предявената в условията на евентуалност
претенция на ищеца за неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ответникът за сумата от 2400 лв., представляваща заплатено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, срещу
К. С. М., с ЕГН:**********, с ***********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 16500,00 лева – главница, представляваща заемна сума по неформален
договор за заем от 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от 27.07.2022 г. до
окончателното й изплащане; както и предявения евентуален иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 16500,00 лева, като получена на 14.03.2019 г. без
основание, ведно със законната лихва от 27.07.2022 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА К. С. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на К. С. М., с
ЕГН:**********, с ***********, сумата 2400,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4