Р Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
София, 11.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-20-ти състав, в
публичното заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при
секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 8493/2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Т.А.Т. твърди, че във
връзка с депозирана срещу него жалба от Ц.К.Т.е било образувано ДП № 42/2008
г., пр. пр. 9838/2008 г. по описа на СРП. С постановление от 27.06.2008 г. е бил
привлечен по същото досъдебно производство като обвиняем за това, че на 27.09.2007
г. нападнал жалбоподателката пред бл. 98 в гр. София, ж. к. „Сухата река",
нарушавайки съдебна забрана да не се доближава до посоченото жилище на
разстояние по-малко от 50 м. - престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро от НК. С постановлението му била взета мярка за неотклонение „подписка“. След приключването на разследването
за около 2 години, делото било внесено за разглеждане в СРС, с предложение за
освобождаване на ищеца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК. След още две години съдебен процес наказателното
производство срещу ищеца приключило с постановяването на Решение от 15.02.2011
г. по НАХД № 12658/2008 г. на СРС, НК, 23 състав, с което той е бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Горното решение е било потвърдено с
Решение от 26.07.2011 г. на Софийски градски съд (СГС), влязло в сила на същата
дата.
Ищецът поддържа, че воденото срещу
него наказателно производство му е причинило множество вреди. В работата му се
разчуло за повдигнатото обвинение, в резултат на което ищецът загубил доверието
и уважението на колегите си. С времето напрежението в службата му нараснало и
довело до напускането му на 14.08.2011 г.. След това ищецът кандидатствал за
работа, но не бил нает поради издадена служебна бележка от НСлС, в която се
сочело, че срещу него е водено досъдебно производство. Т.Т. твърди също, че поради
образуваното срещу него наказателно производство му е било разпоредено да
предаде на служба КОС притежаваното от него огнестрелно оръжие. Твърди също, че
след привличането му като обвиняем бил толкова потиснат, че с времето загубил
добрите си физически способности и при нелеп инцидент счупил двете кости на
подбедрицата на левия си крак. Това наложило от месец март до декември 2010 г.
да се придвижва с патерици, и да ползва услугите на няколко лица, които му
помагали в придвижването и в домакинската работа. Освен това, воденото срещу
него наказателно производство било разгласено от бившата му съпруга в квартала,
в който и двамата живеели, като в следствие на това бил накърнен неговия
авторитет и доброто му име сред живущите.
Всичко изложено счита за преки и непосредствени
последици от незаконосъобразните действия на ответника. Поради това моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
09.07.2013 г. /уточнителна
молба лист 77 от делото/, както и обезщетение за имуществени вреди, както
следва: 1/ пропуснати ползи в размер на общо 30 444,66 лева, представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди
пенсионирането му и размерът на пенсията за периода от 15.08.2011 г. до предявяване
на иска, както и законната лихва от 15- то число на всеки месец, считано от
15.08.2013г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 2 593,10
лева 2/ 1 200 лева по договор от 30.03.2010 г., сключен
с А.П.С., съгласно който последният трябвало да му пазарува и да го
транспортира със собствения си автомобил до болнични заведения и институции, както
и сумата в размер на 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на
законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; 3/
1 200 лева по договор от 04.04.2010 г., сключен с Й.С.К., съгласно който
последната се задължила да се грижи за домакинството му, като му приготвя храна
и почиства жилището му, както и сумата в размер на 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава
на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до
датата на исковата молба; 3/ 1 200 лева по договор от 05.05.2010 г.,
сключен с К.Г.М., който се задължил да го превозва и да го придружава при
необходимост, както и сумата в размер на 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава
на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до
датата на исковата молба; 4/ 1000 лева - предприето оперативно лечение на
счупването на левия му крак, сумата в
размер на 305,33 лева, представляваща обезщетение за забава на
тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата
на исковата молба; 5/ 200 лева – заплатен адвокатски хонорар за защита му по
НАХД № 12658/2008 г. на СРС, 23 състав, ведно със законната лихва от
08.07.2013г. до окончателното плащане. Претендира законната лихва върху всички
претенции и направените по делото разноски.
Ответникът-П.на Р.Б., оспорва исковете.
Поддържа, че не е доказано ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди,
както и същите да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва и
исковете за имуществени вреди по основание и размер. Твърди, че не е налице
вреда в размер на 30 444,66 лева, представляваща пропусната полза, тъй като
ищецът не е напуснал работа вследствие на обвинението, а е бил пенсиониран за
прослужено време по негово заявление. Оспорва наличието на причинна връзка
между заплащането на различни лица на възнаграждения за полагани грижи, както и
за закупуване на фиксираща планка. Сочи, че не следва да носи отговорност за
тези имуществени вреди, тъй като те не стоят във връзка с дейността на
прокуратурата. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като завишено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 22.01.2008 г. е
образувано досъдебно производство № 42/2008 г. по описа на Столична следствена
служба (ССС) срещу Т.А.Т., за това, че на 27.09.2007 г. е осуетил изпълнението
на съдебно решение № 54 от 03.04.2007 г. по гр. д. 3561/06 г. на СРС
(постановление, л. 13).
Видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол от
20.03.2008 г., на тази дата ищецът е предал личното си оръжие на служител на 05
РПУ-СДП до приключването на образуваното наказателно производство.
Т.А.Т. е привлечен като обвиняем с постановление от 27.06.2008г.
по образуваното ДП № 42/2008 по описа на ССС. Със същото постановление на ищеца
е взета мярка за неотклонение „подписка“ (постановление, л. 14). Ищецът е
разпитан в качеството му на обвиняем на 04.07.2008 г. (л. 62 – 64 от
досъдебното производство). На 06.10.2008г. още веднъж е бил привлечен като
обвиняем и е бил разпитан в това му качество по същото досъдебно производство
(л. 127-131 от досъдебно производство).
Видно от приетото по делото постановление от 31.10.2008 г., досъдебно
производство е изправено на СРС с предложение за освобождаване на Т.А.Т. от
наказателна отговорност и налагането му на административно наказание (постановление,
л. 16).
По обвинението срещу ищеца е образувано НАХД 12658/2008 г.
по описа на СРС. Пред районния съд са проведени 4 заседания с участието на
ищеца. С решение от 15.02.2011 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2
от НК (решение, л. 17). В заседанието от 15.02.2011 г., в което е постановено решението,
е отменена и взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“. Пред
втората инстанция е проведено едно заседание с участието на ищеца, след което е
постановено решение, с което е потвърдено решението на СРС и то е влязло в сила
на 26.07.2011 г. (решение, л. 17 от ВАХД 3039/2011 г. на СГС).
Така установените обстоятелства на повдигнато обвинение в
извършване на престъпление и постановяване на оправдателно решение не са спорни
между страните.
В хода на наказателното производство ищецът е ангажирал със
защитата си адв. З.К. срещу възнаграждение в размер на 200 лева. Видно от
приетия по делото договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение
е платимо до приключване на делото, част от него в размер на 50,00 лева в
момента на сключване на договора, а другата на 18.12.2009г., видно от
представеното по делото пълномощно, съдържащо изявление в смисъл на „разписка“.
Към момента на образуване на наказателното производство
ищецът е бил назначен на длъжност главен пожарникар в сектор „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „ПБЗН“ МВР. От
представените и приети удостоверения от Академия на МВР се установява, че през
2003 г. и 2004 г. Т.Т. е завършил два курса за началници на дежурни смени и за
работа с моторни триони. Видно от приетата поделото заповед, служебното
правоотношение на ищеца е прекратено на 15.08.2011 г. по негово искане на
основание чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. за придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст (заповед, л. 70). Определената му пенсия
е в размер на 409,33 лева, изчислена на база доход от 926,51 лева (разпореждане
от ТП на НОИ, л. 39).
На 06.03.2010 г. ищецът е постъпил за лечение в ортопедичното
отделение на МБАЛ „Д-р С.И.“ АД – гр. Монтана. Поставена му е диагноза: „фрактура
крусис синистри“. Лечението му се изразявало в открито наместване на фрактурата
с вътрешна фиксация и гипсова имобилизация, която му е препоръчано да носи за
период от 60 дни (епикриза, л. 35). Той е изписан на 17.03.2010 г. В края на
2010 г. е била извършена оперативна намеса за изваждане на поставените
фиксиращи винтове (епикриза, л. 36).
По делото са представени и приети договори, сключени между
ищеца и три физически лица, съответно на 30.03.2010 г. ; 04.04.2010 г. и
05.05.2010 г. Първият договор е сключен с А.П.С., който се е задължил за период
от 4 месеца да полага грижи за ищеца срещу възнаграждение в размер на 300 лева
на месец. Видно от приетата по делото разписка, на 10.08.2010 г. ищецът е
заплатил сумата от 1 200 лева, представляваща възнаграждението по договора,
сключен с А. С. (договор и разписка, л. 40-41).
Ищецът е сключил още един договор за полагане на грижи от 04.04.2010г.
Съгласно договора Й.С.К. се е задължила да полага грижи за домакинството на Т.Т.,
като му приготвя храна и почиства жилището му, за период от 4 месеца срещу възнаграждение
в размер на 300 лева на месец. Видно от приетата по делото разписка, на
20.08.2010 г. ищецът е заплатил сумата от 1 200 лева, представляваща
възнаграждението по договора, сключен с Й.К.(договор и разписка, л. 42-43).
По делото е приет и договор от 05.05.2010 г., сключен между
ищеца и К. Г.М.. Последният се задължил да превозва Т.Т. и да го придружава на
процедурите му по раздвижване в МВР Болница, както за съдебни заседания в СРС и
до други институции. Договореното възнаграждение било в размер на 400 лева, като
ищецът ползвал услугите му 3 месеца, заплащайки 1 200 лева и по този договор
(договор и разписка, л. 44-45).
По делото е представена и приета молба от Т.Т., адресирана
до Началника на Национална следствена служба. С молбата е заявено, че във връзка
с кандидатстването на ищеца за работа му е издадена служебна бележка, в която е
посочено, че за него има данни да е образувано досъдебно производство, въпреки
че към момента наказателното дело е било окончателно приключило. Не са
представени доказателства молбата да е била депозирана в Национална следствена
служба.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Е.Г.Г.. Според
показанията наГ.той е бил колега на ищеца в пожарната. Свидетелят сочи, че повдигнатото
обвинение се отразило зле на ищеца, който се притеснявал да не бъде уволнен
дисциплинарно поради повдигнатото му обвинение. Според свидетеля, колегите на
ищеца започнали да говорят зад гърба му, че ще бъде осъден и уволнен. Поради
това Т.Т. се затворил в себе си и започнал да страни от останалите.
Посещаването на полицията и П.се отразявало негативно на ищеца и на реномето му
в работата, като началниците казвали, че на него не може да се разчита при
дежурства, тъй като всеки момент може да го извикат на разпит. СвидетелятГ.заявява,
че след като започнали делата здравословното състояние на Т.Т. се влошило, той
започнал да вдига кръвно, получил невралгия, нервни кризи, бъбречни кризи. Свидетелят
сочи, че при посещение на майка си, в село до гр. Монтана, Т. си счупил крака.
Според показанията на свидетелят племенника на Т. му споделил, че тогава той
бил муден и бавен, от което свидетелят прави извод, че най- вероятно е прекалил
с успокоителните, тъй като точно тогава отново му звъннали по телефона, че го
викат на разпит. Според показанията, ищецът е кандидатствал за работа в
охранителна фирма, но не е бил нает, тъй като от следствения отдел бил
представен документ, че срещу него има образувано наказателно производство,
макар че към този момент то било приключило. Два месеца след пенсионирането си
започнал работа в охранителна фирма, където работи и до момента на депозиране
на показанията.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни
хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на
държавата една, едно от които е в случаите на постановена оправдателна присъда,
какъвто е настоящият.
Между страните не са спорни фактите (определение по доклада
на делото), от които произтича отговорността на ответника, като процесуален
субституент на държавата- привличане на ищеца като обвиняем и наличие на влязла
в сила присъда, с която той е оправдан. Спорни са единствено характерът и
интензивността на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна
връзка с незаконното му обвинение. Спори се и относно дължимостта и размера на
имуществените вреди. В това отношение съдът намира следното:
По
искането за обезщетение за неимуществени вреди:
По делото се установява от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Георгиев, че в
причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, свързани с тревогата му от хода и изхода на наказателното
производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е довело до негативни
промени у ищеца, който е чувствал стрес и тревога, затворил се в себе си и
странял от колегите си, те също се отнасяли негативно към него.
В същото време съдът намира, че по
делото не се установява извън горните вреди ищецът да е претърпял други такива
в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство. Не се
установява несъмнено и че психиката на ищеца е засегната в степен по-висока от
обичайното засягане при такъв вид необичайно развитие на житейския път.
От представените и приети
доказателства не се установява твърдяната невъзможност на ищеца да си намери
работа. СвидетелятГ.е заявил, че два месеца след като е бил пенсиониран ищецът
вече е работел. Освен това, не са представени каквито и да е доказателства, че Т.Т.
е кандидатствал за конкретна длъжност и че такава му е била отказана именно
поради образуваното срещу него наказателно производство. Представената по
делото молба не представлява доказателство за това, а доказва единствено, че
изявлението, съдържащо се в нея, е направено от ищеца.
По делото не са доказани и твърденията
за влошено здравословно състояние, причинено от повдигнатото обвинение. От
показанията на свидетеляГ.се установява, че ищецът е паднал и си е счупил крака
при битова злополука, настъпила най- вероятно поради нарушено внимание, което
по никакъв начин не се установява да е в причинна връзка с повдигнатото
обвинение. Не се установят и други нарушения на здравето при ищеца в причинна
връзка с него.
За причинените
вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени
вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на
ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, че обвинението е повдигнато и поддържано за период от
3 години и половина; това, че повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление
и за същото се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 години или
глоба до 5 000 лева, както и това, че за срок от около 3 г. ищецът е бил с
марка за неотклонение „подписка“, която, макар и най-леката предвидена, също е
засегнала правата му. Съдът съобразява и това, че при повдигане на обвинението,
което е станало през м. декември 2008 г. Т.Т.
е бил на 43 години,
в която възраст човек е трудоспособен и социално активен. Същевременно съдът
съобразява и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за
такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. При отчитане на всички
посочени обстоятелства, както и като взе предвид принципа на справедливостта и
като съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила
на оправдателното решение, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него
и водено наказателно производство, приключило с оправдателно решение, възлиза
на 8 000 лева, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по
т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното и поради основателността
на главната претенция, основателна се явява и акцесорната за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г.,
която дата следва датата на влизане в сила на оправдателното решение, до окончателното
плащане.
Съдът
намира, че изричното посочване на размера на сумата, за която искът по чл. 86
от ЗЗД до датата на подаване на исковата молба се уважава, респ. за която се
отхвърля е ненужно, предвид установената практика, че лихвата за забава при
деликтите се присъжда като едно цяло за законна лихва за забава от датата на
деликта до окончателното плащане, в случая от по- късна, следващо го дата, но
предхождаща датата на подаване на исковата молба.
По исковете
за обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди (претърпените загуби и пропуснатите ползи), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежи
както намаляването на имуществото на едно лице, така и неосъщественото му увеличаване,
които са в причинна връзка с поведението на друго лице. Ето защо, за да бъде
присъдено обезщетение за имуществени вреди, следва да е доказано : 1/ тяхното
настъпване и размер и 2/ причинна връзка между имуществените вреди (претърпени
загуби или пропуснати ползи) и незаконното обвинение в извършване на
престъпление.
1.
По исковете
за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 30 444,66
лева и обезщетение за забава върху сумата:
Съдът установи, че към момента на образуване на наказателното
производство ищецът е бил назначен на длъжност главен пожарникар в сектор
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „ПБЗН“ МВР.
Установено по делото е също, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено
на 15.08.2011 г. по негово искане на основание чл. 69 от Кодекса за социално
осигуряване, т.е. за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
оглед на това, че ищецът сам е заявил желанието си да бъде пенсиониран, поради
придобито от него право на пенсия, съдът намира, че отговорността на П.не стои
в причинна връзка с намаляването на разполагаемия от Т.Т. доход. Ето защо искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от главната претенция, неоснователна се явява
и акцесорната за присъждане на 2 593,10 лева - обезщетение за забава върху
претендираната сума, считано от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба.
2.
По
искането за обезщетение на направени разходи за лечение в размер на 1 000 лева,
за обезщетение на направени разходи в
размер на по 1 200 лева по всеки един от договорите, сключени от ищеца на
30.03.2010 г. ; 04.04.2010 г. и 05.05.2010 г. и обезщетение за забава върху тези
суми:
Както беше посочено по- горе по делото не се установява
наличието на причинна връзка между счупването на крака на ищеца и образуваното
досъдебно производство, поради което в тази част като неоснователен искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от главната претенция, неоснователна се явява
и акцесорната за присъждане на 305,33 лева - обезщетение за забава върху
претендираната сума от 1000лева, считано от 08.07.2013 г. до датата на исковата
молба и за присъждане на суми от по 366,40 лева - обезщетение за забава върху всяка
от претендираните суми от по 1200лева, считано от 08.07.2013 г. до датата на
исковата молба.
3.
По
искането за обезщетение за направени разходи в размер на 200 лева за платено
адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство:
В наказателното производство не е предвидена възможност
лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство
е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на
наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно
чл. 4 ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер, както следва:
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение № 355 от
03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 332
от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Предвид изложеното ответникът следва
да бъде осъден за заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
разходи за защита по наказателното дело в претендирания размер от 200,00лева.
По разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете. От представения по делото договор от 04.07.2016
г. е видно, че уговореното възнаграждение е в размер на 500 лева, което е заплатено
изцяло и в брой. Ето защо, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал.
3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 64,09лева,
възнаграждение за адвокат и 10 лева разноски за държавна такса.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********ДА
ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН: ********** с
адрес: *** и съдебен адрес:***, търговски дом, ет. 3, кантора 308 - адв.З.К., сумата
от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро
от НК, приключило с оправдателно решение, постановено на 15.02.2011 г. по 12658/2008
г. на СРС, НК, 23 състав, влязло в сила
на 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.07.2013г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********ДА
ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН: **********, сумата
от 200.00лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по
обвинението в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро от НК,
приключило с оправдателно решение, постановено на 15.02.2011 г. по 12658/2008
г. на СРС, НК, 23 състав, влязло в сила
на 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.07.2013г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.А.Т., с ЕГН: **********, срещу П.на Р.Б.,
с адрес: гр.
София, бул. „********искове с на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
чл. 86 от ЗЗД, както следва: за сумата в
размер на 30 444,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което е получавал преди пенсионирането му и размерът на
пенсията за периода от 15.08.2011 г. до предявяване на иска и по чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 2 593,10 лева
- обезщетение за забава на това вземане, считано от 15.08.2013 г. до датата на
исковата молба, за сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение на фрактура на
крака и сумата в размер на 305,33 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер
на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи по договор за
полагане на грижи от 30.03.2010 г., както и за сумата от 366,40 лева, представляваща
обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за
периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи по договор за полагане на
грижи от 04.04.2010 г., сключен с Й.С.К., поради получена от ищеца фрактура на крака, както и за сумата в размер
от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази
главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на
исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи
по договор за полагане на грижи от 05.05.2010 г., сключен с К.Г.М. , поради получена от ищеца фрактура на
крака, както и за сумата в размер от 366,40 лева, представляваща
обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за
периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. 10, ал. 3 от ЗОДОВ П.на
Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на
Т.А.Т., с ЕГН: ********** сумата
от 64,09лева– разноски за
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: