ОПРЕДЕЛЕНИЕ
|
Номер |
|
Година |
2020 |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Седемнадесети ноември |
|
|
Година |
2020 |
В закрито заседание в следния
състав:
|
Председател: |
Иван
Шейтанов |
||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||
|
Частно наказателно дело номер |
892 |
по описа
за |
2020 |
година |
Производството
е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Съдът, след като
се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград
от 28.10.2020г. установи следното:
Досъдебно
производство е било образувано като ДП № 571/2020г. по описа на РУ „Полиция”
Асеновград, е образувано на 31.07.2020г. като същото се е водило с оглед
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а именно затова, че на
31.07.2020г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, противозаконно е увредил чужда
движима вещ-задно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес” с ***собственост на Р.М.Т..
След извършване на необходимите процесуално следствените
действия свързани с оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, както и назначаване
на автооценъчна експертиза, разследващия
полицай е изпратил материалите по ДП№571/2020г. на РП Асеновград, с мнение за прекратяване
на образуваното досъдебно производство, тъй като в случая, макар и да е налице
извършено престъпление, то не представлява от общ характер, а такова което се преследва по тъжба на пострадалия.
С постановление от 28.10.2020г., на основание чл.199 вр. чл.244, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1,т.6 от НПК представителят на Районна прокуратура - Асеновград е спрял наказателното
производство по ДП№571/2020г. на РУ Асеновград.
В изготвеното постановление,
прокурора е приел следната фактическа обстановка: Свидетелката Р.Т. ***. Същата
има дъщеря - св. М.Ю.Х.. Св. Х. е омъжена за св. К.М. Х.. От брака си те имат
две деца. Св. Х. работи и предимно пребивава в Холандия. Св. Х. закупила лек
автомобил марка „Мерцедес” с ДК№ ***. Същият бил регистриран на името на
нейната майка св. Т. и официално се води нейна собственост. В края на месец юли
2020 г. св. К.Х. се прибрал в България при своята съпруга св. М. Х. и двамата
заживели заедно в жилище находящо се на ул. „Панайот Сребров” № 16 в гр.
Асеновград. Отношенията между двамата обаче се влошили и между тях започнали да
избухват скандали. Такъв скандал възникнал на 30.07.2020г. Тогава св. М. Х. си
събрала багажа, напуснала жилището и с въпросния лек автомобил се придвижила до
дома на своята майка. В малките часове на 31.07.2020 г. /???/ се придвижил до
дома на св. Р.Т., приближил се до автомобила и с удар с дясната си ръка счупил
задното му стъкло. Това било сторено вследствие на силните му емоции, който св.
К.Х. изпитвал вследствие на скандала и раздялата със своята съпруга. В постановлението
е цитирано и заключението по назначената в хода на разследването автооценъчната
експертиза, от което се установява, че пазарната стойност на нанесените щети по
лек автомобил марка „Мерцедес А160ЦДИ” с ***, причинени на 31.07.2020 г. е
540,50 лева. От изложеното от прокурора, се установява и това, че в хода на
разследването св. К.Х. възстановил на св. Р.Т. сумата от 540,50 лв., което е
видно от приложената към делото разписка.
Предвид горното представителя на
държавното обвинение счита, че в случая не е осъществен състава на престъпление
от общ характер и по-конкретно на такова по чл. 216, ал. 1 от НК, по който
текст е образувано делото, поради което св. К.Х. не следва да бъде привличан в
качеството на обвиняем. На първо място, като съображение е прието това, че
размера на щетите нанесени по автомобила от извършителя, които са в рамките на
една минимална работна заплата за страната и сумата е изцяло възстановена на
пострадалата свидетелка. Отчитайки този факт, както и причините и подбудите за
извършване на деянието, фактът, че св. Х. е реабилитиран, то следва и изводът,
че в случая не се касае за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, по който текст
е образувано делото, а за „маловажен случай” по смисълът на чл. 93, т. 9 от НК,
т.е. за престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Това от своя страна, е
дало основание на представителя на държавното обвинение да квалифицира
извършеното във връзка с текста на чл. 218в, т. 1 от НК, според който, когато
предмет на престъплението е частно имущество, то наказателното преследване следва
да се възбуди по тъжба на пострадалия до Районния съд и воденето му е извън
компетентността на органите на прокуратурата. Предвид това и с оглед
разпоредбата на чл.25 ал.1 т.6 от НПК и чл.50 от НПК /обн. в ДВ бр.7/2019 г./
наказателното производство, според прокурора следва да бъде спряно, тъй като по
досъдебното производство се установява, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия и същият следва да бъде уведомен за правото му да подаде тъжба
по реда на чл. 81 от НПК /в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е
узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е
получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25,
ал. 1, т. 6 от НПК/.
Против посоченото
Постановление на РП Асеновград, е постъпила жалба от Р.М.Т. ***, заведена с
вх.№1499/20 от 09.11.2020г. на РП Асеновград. От обжалваното постановление се
установява, че то е с дата от 28.10.2020г., като от вписаната дата и печата на известието
за доставяне се установява, че същото е било връчено на заинтересованата страна
на 03.11.2020г. Всичко това води до извода, че жалбата е подадена в срок.
Предвид събраните по делото доказателства и изложеното от страна на Р.М.Т. в
жалбата, то следва извода, че тя има качество на пострадала по смисъла на чл.74
и 75 от НПК и като такава има право и правен интерес да обжалва прокурорския
акт.
С жалбата се
изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно спирането
на наказателното производство. Според жалбоподателката, при изготвяне на обжалваното постановление, прокурора не е
отчел редица обстоятелства,което е довело до изготвяне не неправилно постановление.
Според жалбоподателката не отговаря на истината изложеното в постановлението,
че автомобила е закупен от св. М. Халил, а в действителност той е собственост
на Р. М., която го е предоставила за ползване на дъщеря си. Според изложеното в
жалбата не отговоря на истината и това, че семейното жилище на св. К.Х. и св. М.
Х., се е намирало на ул. „ Панайот Сребров” №16, докато в действителност те са
живели на ул. „Гонда вода” №7. На последно място се оспорва по същество и
направения извод от страна на прокурора, че извършеното представлява „маловажен
случай”. В тази насока се акцентира на предишните осъждания на св. К.Х., факта,
че той системно е упражнявал физически и психически тормоз над съпругата си,
както и и това, че във въпросната вечер, св. св. М. Х. не е напуснала сама и
доброволно семейното жилище,а е била принудена да избяга по пижама от там.
Съдът, като обсъди
доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на
постановлението за спиране на наказателното производство, намира същата за
процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна макар и по
съображения по-различни от тези на жалбоподателката. Мотивите на съда са
следните: Действително част от отразената в обжалваното постановлението
фактическата обстановка донякъде отговаря на събраните по досъдебното
производство до този момент гласни доказателства, като се подкрепя и от
заключението на вещото лице по назначената по делото автооценъчна експертиза.
Действително съгласно чл.242, ал.1 от НПК, прокурора има правомощия, след завършване
на разследването, да прецени каква следва да е съдбата на делото. Измежду тези
негови правомощия е и да спре наказателното производство. Съгласно разпоредбата
на чл.244, ал.1 точки от 1-3 от НПК, то е налице възможност за спиране при
наличие на една от трите хипотези: в случаите на чл. 25 и 26 от НПК; когато
извършителят на престъплението не е разкрит и при невъзможност единствен
свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез
видеоконференция или телефонна конференция. От изложеното по горе във връзка с
обжалваното постановление се установява, че прокурора е избрал първата хипотеза,
а именно тази по т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, а имено когато в хода на
досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия. Действително, в настоящия случай, тази възможност би била
налице, ако се приеме тезата на прокурора, че има извършено престъпление по
чл.216, ал.1 от НК, но все пак се касае за маловажен случай, което налага
деянието да се преквалифицира по чл. 216, ал.4 от НК.Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, макар и в постановлението
изрично да не е посочено, че именно кой е счупил стъклото на автомобила, то е
на становище, че извършеното от страна на К.Х. няма как да се квалифицира като
маловажен случай. В действителност причинената от него щета възлиза на сумата
от 540,50лв. което като размер е малко под минималната работна страна към
31.07.2020г. която възлиза на сумата от 610 лева. Безспорно е по делото и това,
че същия е възстановил щетите. Тези две обстоятелства обаче, не са достатъчни
да се приеме, че извършеното от страна на св.Х. може да се приеме за маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно този текст, “Маловажен случай”
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От една страна, по
делото е безспорно, че причинените от страна на Х. щети не са незначителни. От
друга страна извършеното от страна Х., само по себе си не може да се квалифицира
за незначително такова и/или представляващо по-ниска степен на обществена
опасност. По отношение на извършителя, освен признанието за счупването на
стъклото, на практика не са налице и други смекчаващи вината обстоятелства, а
дори напротив, налице са такива отегчаващи вината. В тази насока няма как да не
се вземе предвид съдебното минало на Х., като от справката му съдимост се
установя, че по отношение на последното му осъждане, не е настъпила
реабилитация. В случая няма как да не се отчете и това до счупването на
стъклото се е стигнало, едва след като деецът е принудил св. М. Х. да напусне посреднощ
семейното жилище по пижама. Изгонвайки я от дома им с думите да отива при майки
си, деецът е имал ясна представа, къде отива съпругата му. В тази насока се
явяват недостоверни неговите показания, че едва ли не, той обикаляйки из града,
случайно бил видял на ул. „Бузлуджа” паркиран лекия автомобил марка „Мерцедес
А160ЦДИ” с ***, където внезапно у него възникнал умисъла да счупи стъклото. Наличните
данни за упражнена принуда с елементи по смисъла на чл.143, ал.1 от НК спрямо св.
М. Х., както и целенасочените отмъстителни действия на св. К.Х. по отношение на
ползвания от неговата съпруга автомобил, наред с предишните му характерови
прояви и осъждания, говорят за лице с една завишена обществена опасност която
не следва да бъде подценявана. Отсъствието на убедителни мотиви в тази насока,
налагат отмяна на обжалваното постановление. Останалите възражения изложени в
жалбата, съдът не намира за необходимо да обсъжда, тъй като сами по себе си, те
не представляват основания за отмяна на обжалваното постановление.
Мотивиран от
горното, съдът на основание чл.244, ал.5, т.3 от НПК,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА постановление от 28.10.2020г.
на Районна прокуратура - Асеновград, с
което е спряно наказателното производство по ДП № 571/2020г. по описа на РУ
„Полиция” Асеновград, водено за извършено престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
След влизането на определението в сила делото
да се върне на РП Асеновград. Препис от определението да се изпрати на Р.М.Т. *** за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: