Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 3110 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на А.Г.А., срещу ЗК „Л.И.” АД, за присъждане на сумата
30000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 24,07,2016г., около 00.45ч., на път II-13 /Бяла Слатина – Борован/, км. 49+300, причинено виновно от Х.В.Г., при
управление на л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата, притиснат от два
неизвестни автомобила отдясно и отзад, загубил контрол върху автомобила,
излязъл извън пътното платно и се ударил челно в крайпътна канавка, при което
причинил тежки телесни увреждания на А.Г.А.
– пътник на предна, дясна седалка в л.а. марка „Смарт
МС-01“, рег. № ********, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със
застрахователна полица № BG22115003130840, валидна
от 21.12.2015г. до 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на изтичане на тримесечният срок за доброволно плащане по
извънсъдебната претенция.
В исковата молба ищеца твърди, че в резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания и
увреждания на психиката, част от които необратими. Получил завинаги и
загрозяващи белези. Претърпял, търпи и към момента и ще търпи и за в бъдеще
интензивни болки и страдания. Претърпял множество медицински интервенции,
продължителен възстановителен период, през който бил в невъзможност сам да се
обслужва, и през който бил поставен в зависимост от помощта на трети лица.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Смарт
МС-01“, рег. № ******** управляван от Х.В.Г..
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********, Х.В.Г. няма вина за
настъпване на ПТП.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е качил за да пътува
като пътник в л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********,
като е знаел или е бил длъжен да знае, че водачът Х.В.Г. е употребил алкохол
над допустимите норми и и под въздействие на наркотични и други упойващи
вещества, както и е пътувал в същият автомобил, като предна, дясна седалка без
поставен обезопасителен колан.
Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени
вреди, а в евентуалност същите по интензитет и продължителност.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
Поискал е в качеството на трето лице помагач на страната на ответника да
бъде конституиран водача на л.а. марка „Смарт МС-01“,
рег. № ******** - Х.В.Г..
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за наличие на принос за настъпване на вредоносния резултат.
В допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Третото лице помагач на страната на ответника Х.В.Г., не изразява становище по основателност на
иска.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетите САТЕ, СМЕ и КСАТСМЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на 24,07,2016г., около 00.45ч., на път II-13 /Бяла Слатина – Борован/, км. 49+300, където Х.В.Г., при управление на
л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, по неустановени причини,
едновременно задействал спирачките за аварийно спиране и завил надясно, при
което загубил контрол върху автомобила, излязъл извън пътното платно и се
ударил челно в крайпътна канавка, при което причинил телесни увреждания на А.Г.А. – пътник на предна, дясна седалка в
л.а.
Причина за настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на л.а.
марка „Смарт МС-01“, рег. № ******** - Х.В.Г., който
по неизвестна причини, повлиян от употребените към момента на ПТП алкохол и
наркотични вещества, едновременно задействал спирачките за аварийно спиране и
завил надясно, при което загубил контрол върху автомобила.
В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил
следните травматични увреждания: „Счупване на дясната петна кост. Разкъсно-контузна рана в областта на дясната очна вежда и
дясната скула. Разкъсно контузна
рана на долната устна. Изкълчване на първите четири долни зъби-резци.“.
Като най тежка вещото лице е определило фрактурата на дясната петна кост.
Същата задължава провеждане на оперативно лечение с поставяне на различни
видове метални остеосинтези. В противен случай води
до тежка деформация на глезенната става и ходилото и
трайна инвалицизация на пострадалия.
Съгласно заключението след ПТП пострадалият е получил спешна помощ.
Проведени са множество медицински изследвания. Ищецът е отказал предложеното му
болнично лечение на фрактурата на петната кост. По късно е направил нова
консултация за оперативно лечение, но такова му е отказано поради съмнителен
резултат след забавена операция. Получил е предписание след преглед при
стоматолог и е извършил изваждане на четирите долни, предни резци и подмяната
им с протезна конструкция.
Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 4 месеца. Първите
30 дни непосредствено след злополуката и за около 3-4 седмици по време на
проведената първична рехабилитация за раздвижване на глезенната
става, болките и страданията са били с интензивен характер. През останалото
време е търпял само периодично явяващи се болки при промяна на времето, които
са го принуждавали да ползва повече седативни и
обезболяващи средства. През първите 30 дни ищецът е имал и болки в луксираните зъби-резци, имал е нарушение в дъвченето и
говора.
Наред с търпените болки, в продължение на 3 месеца ищецът не е можел да
стъпва на десният си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. В началото
на 4-тия месец започнал постепенно натоварване на оперирания крак със специална
обувка с ортопедична подложка, но се е придвижвал пак с помощта на патерици до
4-тия месец. Това му е довело затруднения при придвижване и обслужване в
ежедневието.
И към момента ищеца има болки при промяна на времето и преумора на десния
крак, които отшумяват след употреба на аналгетици.
Налице са остатъчни, трайни, пожизнени, загрозяващи белези, които не подлежат
на пластична корекция, на дясната очна вежда и на дясната скула – 7 см.
Фрактурата на петната кост е довела до тежка деформация на задната част на
ходилото и деформация общо на дясната глезенна става.
Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но накуцвайки надясно.
Движенията на дясната глезенна става при „флексия“
/шпиц/ е в трайно намален с 10 градуса обем.
В резултат на счупването на петната кост ищецът е останал трайно инвалидизиран. Сводът на дясното стъпало е спаднал и е
образувано „плоско стъпало“, което го задължава да се придвижва с помощта на
ортопедична обувка. Това създава болки и често явяващ се оток на дясната глезенна става, особено при умора и студено време. При така
забавеното ортопедично лечение не съществува възможност чрез операция да се
възвърне предишната конфигурация на дясната петна кост и глезенната
става. В резултат на ПТП за ищеца е настъпила луксация
и последващо наложително вадене на четирите долни
резеца, която увреда е необратима. Увреждането е
възстановено с протезна конструкция – метало-керамичен
мост на шест зъба. Четирите резеца са възстановени с изкуствени тела.
Съгласно заключението към момента на ПТП ищецът А.Г.А. е пътувал на предна,
дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с
какъвто в изправно състояние е разполагал л.а. марка „Смарт
МС-01“, рег. № ********. В случай, че бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан не би получил лицевата и челюстна
травма. По отношение травмата на петната кост дали е бил или не с поставен
колан е без значение.
Съгласно заключението, т.к. към момента на ПТП водачът Х.В.Г. едновременно
е употребил алкохол в концентрация – 0.73 промила и наркотични и упойващи
вещества – тетрахидроканабинол и неговите метабилити, вече са настъпили и са действали засилени
негативни прояви на: „лека степен на алкохолно опиянение“ – емоционална
неустойчивост, лесно настъпваща умора, отслабване на концентрацията,
съобразителността, забавени реакции и кординационни
нарушения. Поради едновременната употреба напълно е възможно негативните прояви
да са станали видими за околните лица. Особено такива са проявите на: говор на
висок глас, самонадеяност, себеизтъкване, весело
настроение, но бързо сменящо се с угнетеност, често хълцане, забавени реакции и
честа смяна на настроението.
От показанията на свидетеля М.Л.А.се установява, че след ПТП живеела с ищеца на семейни начала. Грижела
се за него, т.к. той не можел сам да се обслужва. До 40-тия ден бил с гипс,
после не можел да стъпва на крака. Не можел да ходи, да говори и да се храни
сам. Опитвал да отиде сам до тоалетната, но падал. Изпитвал силни болки.
Пасирала му храна. След 6 месеца започнал да ходи, но не можел да нормално,
защото кракът му бил изкривен. Все го боляло и куцал. Психически катастрофата
му се отразила много зле. Страхувал се, пиел всякакви лекарства, нощем го
виждала как стои в леглото и реве.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG22115003130840, валидна от 21.12.2015г. до 20.12.2016г., по отношение л.а.
марка „Смарт МС-01“, рег. № ********, управляван от Х.В.Г..
Намира заключенията по приетите САТЕ, СМЕ и КСАТСМЕ за обективни,
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло. Показанията на разпитаният свидетел намира за
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова ги
кредитира изцяло.
Въз основа така събраните доказателства приема за установени деянието,
авторството и виновното поведение на водача Х.В.Г. на л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца,
пътувал като пътник на предна, дясна седалка на л.а. Причина за ПТП е в
субективните действия на водача Х.В.Г., на л.а. марка „Смарт
МС-01“, рег. № ********, който по неизвестна причини, повлиян от употребените
към момента на ПТП алкохол и наркотични вещества, едновременно задействал
спирачките за аварийно спиране и завил надясно, при което загубил контрол върху
автомобила.
Ищеца, който пътувал на предна, дясна седалка получил като пряка и непосредствена
последица от ПТП твърдените травматични увреждания: „Счупване на дясната петна
кост. Разкъсно-контузна рана в областта на дясната
очна вежда и дясната скула. Разкъсно контузна рана на долната устна. Изкълчване на първите
четири долни зъби-резци.“.
Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 4 месеца. Първите
30 дни непосредствено след злополуката и за около 3-4 седмици по време на
проведената първична рехабилитация за раздвижване на глезенната
става, болките и страданията са били с интензивен характер. През останалото
време е търпял само периодично явяващи се болки при промяна на времето, които
са го принуждавали да ползва повече седативни и
обезболяващи средства. През първите 30 дни ищецът е имал и болки в луксираните зъби-резци, имал е нарушение в дъвченето и
говора.
Наред с търпените болки, в продължение на 3 месеца ищецът не е можел да
стъпва на десният си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. В началото
на 4-тия месец започнал постепенно натоварване на оперирания крак със специална
обувка с ортопедична подложка, но се е придвижвал пак с помощта на патерици до
4-тия месец. Това му е довело затруднения при придвижване и обслужване в
ежедневието.
И към момента ищеца има болки при промяна на времето и преумора на десния
крак, които отшумяват след употреба на аналгетици.
Налице са остатъчни, трайни, пожизнени, загрозяващи белези, които не подлежат
на пластична корекция, на дясната очна вежда и на дясната скула – 7 см.
Фрактурата на петната кост е довела до тежка деформация на задната част на
ходилото и деформация общо на дясната глезенна става.
Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но накуцвайки надясно.
Движенията на дясната глезенна става при „флексия“
/шпиц/ е в трайно намален с 10 градуса обем.
В резултат на счупването на петната кост ищецът е останал трайно инвалидизиран. Сводът на дясното стъпало е спаднал и е
образувано „плоско стъпало“, което го задължава да се придвижва с помощта на
ортопедична обувка. Това създава болки и често явяващ се оток на дясната глезенна става, особено при умора и студено време. Поради
забавеното ортопедично лечение по решение на ищеца, не съществува възможност
чрез операция да се възвърне предишната конфигурация на дясната петна кост и глезенната става. В резултат на ПТП за ищеца е настъпила луксация и последващо наложително
вадене на четирите долни резеца, която увреда е
необратима. Увреждането е възстановено с протезна конструкция – метало-керамичен мост на шест зъба. Четирите резеца са
възстановени с изкуствени тела.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
Т.к. искът за неимуществени вреди е доказан по основание съдът следва да
разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Въз основа заключенията по приетите експертизи съдът приема за установено,
че към момента на ПТП ищеца е пътувал на предна, дясна седалка на л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ******** без поставен обезопасителен колан, при наличен, фабрично поставен такъв.
Въз основа приетите заключения, съгласно които поради едновременната употреба
на алкохол в концентрация – 0.73 промила и наркотични и упойващи вещества – тетрахидроканабинол и неговите метабилити,
вече са настъпили и са действали засилени негативни прояви у водача Х.В.Г. на:
„лека степен на алкохолно опиянение“, които са били видими за околните
лица, съдът приема за установено и, че
за ищеца е било напълно ясно към момента, в който се е качил като пътник в
управляваният от Х.В.Г. л.а. марка „Смарт МС-01“,
рег. № ********, че последният качвайки се за да управлява автомобила е
употребил алкохол и наркотични вещества. Ищеца самостоятелно и доброволно се е
качил преди настъпване на инцидента в управляваният от Х.В.Г. автомобил със
съзнанието, че последният е употребил алкохол и наркотични вещества.
При така установените факти, съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец. С действията си той сам се е поставил в риск. Не обосновават обратен извод
заключенията на в.л. в приетите експертизи в частта относно получената фрактура
на петната кост. Това е така, т.к. изводът дали ищецът би получил същата травма
в случай, че бе пътувал с или обезопасителен колан,
са направени само въз основа предположения за това как биха задействали
инерционните сили движението на тялото му, при извършеното сложно движение на
автомобила при ПТП. Факт са нараняванията, които ищецът е получил пътувайки без
колан.
При този извод, съдът
следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. Като съпостави поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния
резултат, съдът намира, че
приносът на пострадалият следва да бъде определен
на 30 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
намалено определеното
застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, отражението върху
психиката и начина му на живот, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици от претърпените от ищците страдания.
Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази следното: Към момента на ПТП
пострадалия е на 36 години. Получил е
травматични увреждания: „Счупване на дясната петна кост. Разкъсно-контузна
рана в областта на дясната очна вежда и дясната скула. Разкъсно
контузна рана на долната устна. Изкълчване на първите
четири долни зъби-резци.“. Лечебният и възстановителен период при ищеца е
продължил 4 месеца, от които първите 30 дни непосредствено след злополуката и
за около 3-4 седмици по време на проведената първична рехабилитация за
раздвижване на глезенната става, болките и
страданията са били с интензивен характер. През първите 30 дни ищецът е имал и
болки в луксираните зъби-резци, имал е нарушение в
дъвченето и говора. Наред с търпените болки, в продължение на 3 месеца и до края
на четвъртия включително със специална ортопедична обувка, ищецът не е можел да
стъпва на десният си крак и се е придвижвал с помощта на патерици, което му е
довело затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието. И към момента
ищеца има болки при промяна на времето и преумора. Налице са остатъчни, трайни,
пожизнени, загрозяващи белези, които не подлежат на пластична корекция, на
дясната очна вежда и на дясната скула – 7 см. Фрактурата на петната кост е
довела до тежка деформация на задната част на ходилото и деформация общо на
дясната глезенна става, поради което ищецът се
придвижва самостоятелно, без помощни средства, но накуцвайки надясно.
Движенията на дясната глезенна става при „флексия“
/шпиц/ е в трайно намален с 10 градуса обем. Налице е трайна, необратима инвалидизация за ищеца в резултат на счупването на петната
кост, която се дължи на забавеното по лично негово решение ортопедично лечение
на тази фрактура. В резултат на ПТП за ищеца е настъпила луксация
и последващо наложително вадене на четирите долни
резеца, която увреда е необратима. Увреждането е
възстановено с протезна конструкция. Без съмнение и от събраните гласни
доказателства се установява, че получените травми са довели и емоционални и
психически страдания за ищеца. Изпитвал е чувство на страх, безнадежност
и безпомощност.
Като съобрази всички посочените по-горе обстоятелства, както и
инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в
страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества,
както и константната съдебна практика по аналогични случаи, и въз основа
принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема,
че претърпените от ищеца неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично
обезщетение в размер на 45000.00лв.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 45000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца или на 13500.00лв., дължимото
обезщетение е в размер на 31500,00лв., за претърпените неимуществени вреди. При
това положение искът за обезщетение за неимуществени вреди е изцяло основателен
до предявеният размер от 30000.00лв.
Съобразно изхода от спора главницата за неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва. Т.к. извънсъдебна претенция за обезщетение
за вреди не е предявена пред застрахователя, обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска, чрез замяна
на първоначалният ответник със ЗК „Л.И.” АД – 12.02,2020г., до окончателното им
изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира да бъде присъдено в полза на адв. Г.Т. - САК, в качеството на представител на ищеца,
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, което възлиза на 3050.00лв., за един адвокат.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. Г.Т. - САК, в качеството на процесуален
представител на ищеца сумата 3050.00лв., представляваща възнаграждение за
защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1200.00лв., съобразно уваженият иск, както и сумата 1400.00лв., сторени
разноски от бюджета на съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, партер, адв. Г.Т. – САК, при участието на Х.В.Г., ЕГН **********,***,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
24,07,2016г., около 00.45ч., на път II-13 /Бяла Слатина –
Борован/, км. 49+300, причинено виновно от Х.В.Г., при управление на л.а. марка
„Смарт МС-01“, рег. № ********, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата, притиснат от два неизвестни автомобила
отдясно и отзад, загубил контрол върху автомобила, излязъл извън пътното платно
и се ударил челно в крайпътна канавка, при което причинил тежки телесни
увреждания на А.Г.А. – пътник на предна,
дясна седалка в л.а. марка „Смарт МС-01“, рег. № ********,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG22115003130840, валидна от 21.12.2015г. до 20.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска -
12.02,2020г., до окончателното и изплащане, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ
/Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Г.Т. – САК, в качеството на процесуален представител на А.Г.А., ЕГН **********,
сумата 3050.00 /три хиляди и
петдесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г.и П.Д.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1200.00 /хиляда и
двеста/лв., представляваща държавна такса, съобразно уваженият размер на
иска, както и сумата 1400.00 /хиляда и
четиристотин/лв. - сторени разноски от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: