Р Е
Ш Е Н И Е
№ 133/29.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №787/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №304 от 10.11.2023г.,
постановено по АНД №20231630200723/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №21-0996-003007/18.12.2021г. издадено от Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР Монтана, с което на Тодор Цеков Торов от гр.София на
основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Г., го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобрзано. В съдебно
заседание, касатора не се явява и не се представлява, като чрез нарочна молба,
пълномощника си адвокат Г., поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена
и претендира присъждане на разноски.
Ответника не взема становище по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени
административни нарушения на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил
доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се
установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с материалния
закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на
нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не
счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По
разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред
районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен
състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Николай Александров –
актосъставител и Цветомир Цветанов - свидетел по АУАН, установяват фактическата
обстановка, която е описана в АУАН и следва да се кредитират, тъй като тези
лица не са заинтересовани от изхода на делото свидетели, тоест довода на
касатора, че нарушенията не са установени по безспорен начин не може да бъде
възприет за основателен. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя мотивите на въззивният съд, че касатора е бил длъжен да изпълни
задълженията си по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, което както се установява по
делото не е изпълнено. Твърденията в жалбата, че не било установено дали участника
в ПТП-то, който както се установява е употребил алкохол, е изцяло виновен за
настъпването на ПТП-то не е подкрепено с надлежни доказателства и обосновано
въззивният съд го е счел за неоснователно.
Въззивният
съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият съдебен състав, че в
случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, тъй като случая
не е маловажен, респективно в случая не може да бъде приложена и разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №304 от 10.11.2023г., постановено по АНД №20231630200723/2023г.
по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: