№ 213
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000327 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 40 от 21.04.2020г. по т.д. № 131/ 2018г. по описа на
Русенски окръжен съд, е признато за установено , че „Юробанк България“
АД-гр.София не дължи на Н. ЗЮЛКЮФ. Б. и Н. ЮМ. Б., двамата от гр.Русе,
сумата 23688,42 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2017г. по обратен изпълнителен лист № 5338 от 20.10.2017г.
Отхвърлен е отрицателният установителен иск за сумата 20009,91 лв. /за
разликата над 23688,42 лв. до 43698,33 лв./ главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.02.2017г., по обратен изпълнителен
лист № 5338/ 20.10.2017г. Присъдени са разноски.
Против това решение в частта, с която е уважен отрицателният
установителен иск само за разликата над сумата 19405,54 лв., и в частта, с
която е отхвърлен този иск само за разликата над сумата 19405,54 лв до
43698,33 лв., е постъпила въззивна жалба от Н.Б. и Н.Б., чрез пълномощника
1
адв.Ст.С., в която се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита за неправилен извода
на ОС-Русе относно размера на надвнесената от Б.и сума, която според тях е
неправилно изчислена заради некоректността на счетоводните отразявания в
„Юробанк България“ АД. Сочи, че действително внесените от Б.и суми са в
размер на 37483,45 лв., и разликата между тях и дължимите 13190,66 лв. е
24292,54 лв., която сума подлежи на връщане от „Юробанк България“ АД на
Б.и и за която сума следва да бъде отхвърлен искът.Моли въззивният съд да
отмени решението на ОС-Русе в обжалваната част и да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск за сумата 24292,54 лв., т.е. да уважи същия
само до размера на 19405,54 лв. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв.Хр.И..
Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това
доводи с искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен отрицателният
установителен иск до размера на 14497,52 лв., е постъпила въззивна жалба от
„Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв.Хр.И., в която се сочи, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не
е съобразил приложените към делото доказателства и предвид на това
неправилно е приел каква сума не се дължи на ответниците. Счита за
неправилно липсват на изложение на причините, поради които ответниците
не дължат плащане на направените за принудителното събиране на
задължението разноски в изпълнителното дело. Не било налице и обсъждане
на изготвените по делото експертизи в тяхната цялост. Счита, че ответниците
са солидарно отговорни и за разноските в заповедното производство, които
неправилно съдът не е взел предвид. Сочи, че след спиране на
изп.производство спрямо Б.и, Н.Б. е направила доброволно плащане по
сметка на ЧСИ на сумата 10714,09 лв., с което плащане е изплатила
доброволно задължението на другите задължени по кредита лица, предвид на
което тези суми не подлежат на връщане, доколкото не са събрани
принудително, и се касае за доброволно плащане на чуждо задължение.
Неправилен бил изводът на съда, че доколкото е налице образувано
2
изп.производство, , не може да се говори за доброволно погасяване на
задължение. Счита, че предвид на това, банката дължи на ответниците само
сумата 5512,39 лв.Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Русе в
обжалваната част и да приеме за установено, че банката не дължи на Н.Б. и
Н.Б. и сумата 14497,52 лв. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците по жалба Н.Б. и Н.Б. чрез пълномощника адв.Ст.С.а. Заема се
становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с
искане същата да бъде оставена без уважение.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателите Б.и: съдът
3
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Русе относно размера на
надвнесената от Б.и сума, която според тях е неправилно изчислена заради
некоректността на счетоводните отразявания в „Юробанк България“ АД, е
неоснователен. Както в основното заключение, така и в допълнителното
такова на ССЕ, вещото лице, изготвило същите, след извършена проверка на
приложените по делото доказателства, документите при ЧСИ В.М. по изп.д.
№ 725/ 2014г. и документите, находящи се в „Юробанк България“ АД, е
констатирало, че внесените и събрани по посоченото изп.дело суми от Н. и
Н.Б.и са в общ размер 33200,57 лв. Задължението на същите към „Юробанк
България“ АД, установено с влязлото в сила решение на ОС-Русе № 187/
25.11.2015г. възлиза на общо 13190,66 лв., включващо главница 12000лв.,
законна лихва 644,78 лв. и разноски по въззивното дело-545,88 лв. С оглед на
това, „Юробанк България“ АД дължи на Н. и Н.Б.и разликата между
надвнесената от тях /събрана въз основа на изп.лист, издаден по заповедното
производство, преди влизане в сила на решението по иска по чл.422 ГПК на
ОС-Русе/ и действително дължимата от тях съобразно влязлото в сила
решение по В.т.д.№ 292/2015г. на ОС-Русе, е 20009,91 лв. Предвид на това,
отрицателният установителен иск е основателен и доказан само за сумата
23688,42 лв., както правилно е приел ОС-Русе. В този смисъл, неоснователно
е и становището, че действително внесените от Б.и суми са в размер на
37483,45 лв., и разликата между тях и дължимите 13190,66 лв. е 24292,54 лв.,
която сума подлежи на връщане от „Юробанк България“ АД на Б.и и за която
сума следва да бъде отхвърлен искът, тъй като това твърдение не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Ако жалбоподателите считат, че
размерът на надвнесените от тях суми е неправилно изчислен, са имали
процесуалната възможност да поискат назначаването на повторна или тройна
съдебно-счетоводна експертиза, което не е сторено от тях. Експертът,
изготвил основното и допълнителното заключения на ССЕ е извършил
обстойни проверки на документацията, находяща се при ЧСИ В.М. и
„Юробанк България“ АД, и въз основа на това е дал обективно и мотивирано
заключение, което съдът възприема изцяло.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя „Юробанк
България“ АД: съдът намира същите за неоснователни.
4
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил
приложените към делото доказателства и предвид на това неправилно е приел
каква сума не се дължи на ответниците, е неоснователно. ОС-Русе е обсъдил и
преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото
доказателства, вкл. изготвените по делото заключения на ССЕ, въз основа на
което е направил правилни изводи какви факти се установяват от тях, респ.-
правилни правни изводи относно частичната основателност на предявения
отрицателен установителен иск.
Становището, че ответниците са солидарно отговорни и за разноските в
заповедното производство, които неправилно съдът не е взел предвид, е
несъстоятелно. С решението по В.т.д.№ 292/ 2015г. по описа на ОС-Русе не
са присъдени разноски, направени в заповедното производство, поради което
предвид липсата на изпълнителен титул за тях, то не следва да се обсъждат.
„Юробанк България“ АД е имала процесуална възможност да иска допълване
на решението по реда на чл.248 ГПК досежно тези разноски, но не е сторила
това, поради което и не може да ги претендира в настоящото производство.
Становището, че след спиране на изп.производство спрямо Б.и, Н.Б. е
направила доброволно плащане по сметка на ЧСИ на сумата 10714,09 лв., с
което плащане е изплатила доброволно задължението на другите задължени
по кредита лица, предвид на което тези суми не подлежат на връщане,
доколкото не са събрани принудително, и се касае за доброволно плащане на
чуждо задължение, е несъстоятелно. Спряно или не, налице е висящо
изп.производство, по което е постъпило плащане от длъжницата, което не
може да се счете за доброволно такова след като е извършено по вече
образувано изп.производство и то извън срока за доброволно изпълнение.
Фактът, че сумата не е събрана по някой от процесуалните способи на
принудителното изпълнение,а е внесена от длъжницата, не променя характера
на плащането-като такова, извършено в принудителното изпълнение.
Предвид на това е несъстоятелно и становището, че бил неправилен изводът
на съда, че доколкото е налице образувано изп.производство, не може да се
говори за доброволно погасяване на задължение.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в постановения от първоинстанционния съд размер.
5
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в двете жалби пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 40 от 21.04.2020г. по т.д. № 131/ 2018г. по
описа на Русенски окръжен съд в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6