РЕШЕНИЕ
Номер 928/ 06.12. Година 2019
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд
ІІІ наказателен състав
На 04 декември Година 2019
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 01851 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена в срок от
легитимирано лице- И.С.П. срещу НП № 18-1158-000919
от 03.04.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР Перник, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба
в размер на 100 лв.,а на основание чл.183,ал.1 ,т.1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата-глоба в размер на 10лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не изпраща, не взема становище
по жалбата.
Жалбоподателят
не се явява в съдебно заседание не
изпраща представител.
Според
изложеното в писмената жалба:
-липсваща
компетентност на АНО,
-посочени
различни цифрови квалификации от Закона за движението по пътищата в АУАН и в
издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление,
- липсващо
пълно,точно и ясно изписване на виновно нарушени правни норми,
-липсващо
детайлно описание на нарушенията и обстоятелствата ,които ги установяват,
-липсващо съответствие между горепосочените реквизити
на АУАН и Наказателното постановление,
Това
от своя страна било пречка за упражняване на възможността,установена в чл.44
ал.1 от ЗАНН/писмени възражения/
-вид
и размер на наказанията/визира с чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН/
-непълно
изписване на наименованието на Наредбата,относно отнемането на контролни точки,
-АНО
не се е възползвал от правомощието,установено в чл.52 ал.4 от ЗАНН,
-липсвали
мотиви относно приложението /неприлагането/на чл.28 от ЗАНН,както и размера на
наложените административни наказания,а преценката за „маловажен случай“подлежала на съдебен
контрол.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и внесените в процеса доводи,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
26.02.2018г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция- ОД на МВР Перник е
съставил акт за установяване на административно нарушение, в който е отразил
следните относими за процеса обстоятелства:
На
същата дата, месец и година, в 18:25 часа,жалбоподателят, в гр.Перник, е управлявал
МПС-ФИАТ СТИЛО,с регистрационен номер СА3641ХМ, като на кръстовището на
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ и ул.“Юрий Гагарин“, движейки се с посока от магазин
Била, преминава през кръстовището, завивайки наляво с посока към бензиностанция
ОМВ ,на забранен сигнал/червен/ при
работеща в нормален режим светофарна уредба.
При
проверката не е представил СРМПС част II.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат:
чл.6 т.1 пр.2 ,и чл.100 ал.1,т.2 от
Закона за движение по пътищата.
При
предявяване на АУАН не е направено възражение.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирано
писмено възражение.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства,преценявани в съвкупност и
взаимна връзка:показанията на Р.Г.А.- актосъставител,И.Г.И.–свидетел
по АУАН, , акта за установяване на административно нарушение, Заповед на
Министъра на вътрешните работи, относно материално правната компетентност,
както на актосъставителя, така и на административно наказващият орган.
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице поради което съдът следва да се
произнесе по същество. /препис от НП е връчен на 15.10.2019г.,жалбата е входирана
при АНО на 24.10.2019г,/ неправилно е адресирана чрез АНО до Софийски районен
съд, Наказателна колегия,липсват данни:по какъв начин е подадена-т.е.дали е
изпратена по пощата,дали е подадена лично в сградата на въззиваемата страна,а и
в съпроводителното писмо към административно наказателната преписка липсва
възражение,оспорване по отношение на срочност.
От представената заповед следва/8121з -952
/20.07.2017г.на Министър на вътрешните работи /,че актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни
длъжностни лица по смисъла на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, в посочените
им качества, а доводът в тази насока,инвокиран в писмената жалба се явява
неоснователен.
По
отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление както
от материално правна, а така и от процесуално правна страна, съдът намира
следното:
С издаденото
наказателно постановление наказващият орган е наложил административно наказание,
като е приложил определен административно наказателен състав-чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, според който се ангажира
административно наказателната отговорност на водач, който преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава
преминаването.
Наложено
е административна наказание по вид глоба, в абсолютен законов размер, поради
което съдът не изследва приложението на привилата за индивидуализацията на
административното наказание -дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН,а доводът в
тази насока/относно размер на административно наказание от съответния вид
/съдът го намира за неоснователен.
В
АУАН ,въз основа на който е издадено обжалваното НП ,като виновно нарушена
законна разпоредба се сочи чл.6 т.1 пр.2
от Закона за движението по пътищата.
Разпоредбата на чл.6 т.1 е регламентирана в Раздел І на Глава
втора-“Общи правила” в Закона за движението по пътищата.
Тази
разпоредба /чл.6 т.1 от ЗДвП/ изисква от участниците
в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица,както и със светлинните
сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка.
Правонарушителят
и
жалбоподател в настоящото производство е наказан в качеството на водач, според
приложения от АНО наказателен състав, тъй като е преминал при сигнал на
светофар, който не разрешава преминаването.
И в
АУАН,и в обстоятелстевната част на издаденото въз основа на него НП се сочат
категории ,визиращи правоспособност,в случая „В „.
От
анализа на доказателствения материал в съвкупност и взаимна връзка съдът
намира,че е осъществен състава на вмененото административно нарушение.
Това
е така, защото този извод не се базира
само и единствено на констатациите, отразени в акта за установяване на
административното нарушение, но и на показанията на двамата свидетели- актосъставител
и свидетел по АУАН.
Доказателства,гласни,писмени,чрез
които да се внесат данни в процеса,
опровергаващи този извод по същество ,не се сочат в писмената жалба.
Текстовото
сравняване на обективираните в акта за установяване на административното
нарушение констатации спрямо обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление не открива твърдяни в писмената жалба различия.
Липсват
и визираните в писмената жалба нередовности,свързани със съдържанието на
определени реквизити на АУАН –чл.42 ,т.3,т.4 и т. 5 от ЗАНН –т.е.по отношение
на датата и мястото на извършване на нарушението,неговото описание и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и законните разпоредби, които са нарушени.
Горното
се отнася и до сочени в писмената жалба реквизита на наказателното
постановление /чл.57 ал.1 т.5,т.6 и т.7 от ЗАНН/визиращи описанието на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
вида и размера на наказанието.
И за
двете вменени административни нарушения
наказанията са в абсолютен законов размер,поради което и не са относими
правилата относно индивидуализацията на наказанието, а от друга страна, определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба /чл.27 ал.5 от ЗАНН/е недопустимо.
Единственото
„опущение“ което съдът го констатира,а и се сочи в писмената жалба е
обстоятелството ,че в АУАН по отношение темпорално първото вменено нарушение е
изписано чл.6 ,т.1,пр.2 от Закона за движението по пътищата,като нарушена
законова разпоредба.
От
друга страна,в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление във връзка с този реквизит
е обективирано –чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата,но над него се намира текст „не съобразява поведението си
със светлинните сигнали“.
Нима
това правило не е част от съдържанието на чл.6 т.1 от Закона за движението по
пътищата?
Ето
защо съдът намира доводите в писмената жалба ,подадена от правоспособен водач в
тази насока за неоснователни.
По
отношение на наложеното наказание по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП-в тази му
част обжалваното НП не страда от пороци,и следва да бъде потвърдено.
Административното
нарушение е свързано с неизпълнение на законовото задължение на водач, при
управление на МПС да носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство.
Доказателства,от
които да бъде направен правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част не
се сочат от страната жалбоподател.
Наложеното наказание е в абсолютния законов
размер,поради което съдът не анализира това второ по ред наложено
наказание по отношение на
индивидуализацията на размера на наказанието,по вид “глоба”.
Що
се отнася до въпроса в писмената жалба
по отношение на отнетите осем контролни
точки, според НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, съдът отбелязва,че отнемането на контролни точки за определени
административни нарушения,изрично предвидени в процесната наредба не е
административно наказание ,а последица от влязло в сила наказателно
постановление,с което е реализирана определена административно наказателна
отговорност/чл.3 ал.1 и ал.2 от процесната наредба/.
Обосновано
се сочи в писмената жалба,че преценката за „маловажен случай“ подлежи на
съдебен контрол.
Само
че,ако съдът прецени случая като маловажен ,а чл.28 от ЗАНН не е приложен от
административно наказващия орган,то ще отмени наказателното постановление в
релевантната му част.
Но в
конкретния случай съдът не може да прецени случая като маловажен -т.е.да посочи
, с какво той се отличава с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или че с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид,според дефиницията,установена в чл.93 т.9 от НК.
С
оглед гореизложеното ,съдът не установява сочените в писмената жалба пороци, а
и при служебна проверка не констатира такива, които да обосноват извод за
незаконосъобразно наказателно постановление,както и материално правна ,а така
също и от процесуално правна страна,включително и визирани по отношение на
правомощията на административно наказващия орган- чл.52 ал.4 и чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава НП № 18-1158-000919 от 03.04.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към
ОД МВР Перник, с което на И.С. П. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението
по пътищата - глоба в размер на 100 лв., а на основание чл.183, ал.1 ,т.1 пр.3 от
Закона за движението по пътищата-глоба в
размер на 10лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, пред Административен съд -
гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.