Р Е Ш Е
Н И Е
№ 225
03.07.2018 г. гр.
Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№273 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.Стоян
Господинов съдебен адрес:***, който твърди, че със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.12.2017 година
Димитровградски Районен Съд по чгрд 2008/2017 година постановил незабавно
изпълнение и издал Изпълнителен лист от 12.12.2017 година срещу Ж.Д.Ч., ЕГН **********. За удостоверяване на вземането си представили по делото
Запис на Заповед от 26.10.2016 година, издаден от Ж.Д.Ч., ЕГН **********, като
същия е предявен за плащане видно от саморъчно изписаните дата и подпис на
издателя. Считат, че са установили по надлежен ред редовността на вземането си
по представения документ. Вземането им било удостоверено по надлежен начин и
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били годни за предприемане
на принудително изпълнение. В изпълнение на Разпореждане от 07.02.2018 година
по чгрд 2008/2017 година на ДРС, връчено им на 14.02.2018 година предявяват
настоящия установителен иск и молят съда да постанови решение, с което да установи,
че Ж.Д.Ч., ЕГН ********** дължи на ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 12
000 лева въз основа на Запис на заповед от 26.10.2016 година, както и да се
осъди ответника да заплати разноски в общ размер на 1185 лева, от които 240
лева-заплатена ДТ и 945 лева-адвокатско възнаграждение по ч.г.д.№2008/17 година
по описа на Районен съд-Димитровград, както и да заплати направените разноски и
платени хонорари по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен.Оспорва
същия по основание и размер. С предявения иск ищецът моли за постановяване на
решение, с което да се установи, че Ж.Д.Ч., ЕГН ********** дължи на ШЕЛ
БЪЛГРАИЯ, ЕИК *********, сумата в размер на 12 000 лв.въз основа на Запис на
Заповед от 26.10.2016 г., както и задължение да заплати разноски в размер на
240 лв в производството по издаване на изпълнителен лист, както и разноски по
настоящото дело. Предявения иск бил неоснователен и представлявал злоупотреба с
права от страна на ищцовото дружество. Не било налице никакво правоотношение между физическото лице Ж.Д.Ч. и
ищеца. За изясняване на всички
факти и обстоятелства между страните следвало да се посочи, че е налице договор
между „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ"ЕАД И „.РОНИТРАНС-072”, ООД, в което дружество
ответничката Ч. било съдружник и управител, с предмет - ползване на услугата euroShel card.Посочения договор касаел отношения между конкретните дружества, и не
създавал задължения за физическото лице ответник по настоящото исково
производство. Между настоящите съпроцесници не съществували никакви
облигационни отношения, обуславящи поемане на задължение в претендиралия
размер.Описаният договор бил с дата 26.10.2016 г., което водело до извод, че
доколкото датата на процесния запис на заповед е същата, се касаело за
гаранционна функция на ценната книга, но което обстоятелство по никакъв начин
не е описано в клаузите на договора. Не е налице института на поръчителството
или каквато и да е друга форма на поемане на правно регламентирано задължение
от физическото лице ответник. На практика за едно и също задължение „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ", създавала документация предполагаща търсене на една и съща сума
два пъти. Веднъж от дружеството и веднъж от физическото лице ответник по
настоящото производство.И към настоящия момент била налице именно такава
претенция. В арбитражен съд при българска търговско- промишлена палата с адрес
гр.София, ул."Искър"№9 било образувано ВАД №2/2018 г. с
искова претенция за заплащане на
сумите по описания договор между ,.ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” и „РОНИТРАНС-072".По правоотношението
между двете дружества били извършени плащания в размер общо на 3 521.53 лв. за
което представя копия от платежни нареждания.
С оглед на гореизложеното моли да се отхвърли исковата
претенция на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, срещу Ж.Д.Ч.,
като неоснователна и недоказана. Моли за разноски за настоящото производство и
в заповедното производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 2008/ 2017 г. по описа на Районен съд – Димитровград,
вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за
изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК
и искът против ответника, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Предявен
е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
|
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2008/2017г. по описа на ДРС. Димитровградският районен съд, след
като се запозна с исковата молба и отговора на ответника, както и със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното: По делото е приложено ч.гр.д. № 2008/2017
г. по описа на ДРС, което е образувано по заявление от 8.12.17г. Съдът е
издал заповед по реда на чл. 417 от ГПК като с него е уважено изцяло искането
на заявителя и е разпоредено длъжникът да му заплати сумата от сумата 12 000
/ дванадесет хиляди лева / - главница по Запис на заповед от 26.10.2016 г.,
както и разноски по делото, както следва: 240 /двеста и четиридесет/ лева -
ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 945,00 лева /деветстотин
четиридесет и пет лева/. Длъжникът е уведомен за така издадената
заповед, подал е в срок възражение срещу нея. Заявителят е бил уведомен за
задължението да представи доказателства в 1-месечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване съществуване на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение. По делото е представен
документ, озаглавен "запис на заповед", с дата на издаване 26.10.2016г.,
с който ответницата в качеството й на физическо лице, като издател се е
задължила безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева.
Посочено е, че записът на заповед е предявен за плащане на 26.10.2016 година.
В текста на документа се съдържа наименованието "запис на
заповед", документът носи подпис, положен за издател, а именно Ж.Д.Ч.. По настоящото производство е
представен и неоспорен договор за ползване на услугата euroShell Card от 26.10.2016г.,
сключен между „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Ронитранс-072“ООД, представлявано от Ж.Д.Ч.
с кредитен лимит в размер на 12000 лева. С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването
на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение. Нормата установява специфичен
фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за
изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания
по чл. 415, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на горепосочените
предпоставки, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство, настоящият състав намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
надлежно предявен. Предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед (т.17 ТР № 4/2013 г. ОСГТК). За да удостовери
валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на
посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава
формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това при разглеждане
на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на
заповед, съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца –
кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които
му придават значението на запис на заповед (Решение № 71 от 3.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о.). Настоящият съдебен състав,
намира, че представеният по делото документ, като притежаващ формата и
реквизитите посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна
менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от
издателя парична сума. Документът е озаглавен “запис на заповед” и
в текста на същия съществува наименованието “запис на заповед”,
съставен е в писмена форма и с него е поето безусловното задължение да се
заплати точно определена сума. В случая, падежът на задължението по записа е
определен и посочен, като предявен за плащане на 26.10.2016 година. В
ценната книга е посочено името на поемателя, документът е подписан от
издателя му, като е посочена и дата на издаване. От представената ценна книга
безспорно се установява, че същата е издадена от ответницата Ж.Д.Ч. в
качеството й на физическо лице. Съдът приема, че с подписването му
записът на заповед й е редовно предявен за плащане на посочения падеж, а и
оспорване в тази насока от ответницата не е направено. Неоснователни се явяват развитите от
ответницата доводи в писмения отговор относно наличието или липса на
солидарна отговорност във връзка с издадения запис на заповед. Ищецът
не е навел твърдения за авалиране на ценната книга, нито е
разкрил наличието на каузално правоотношение за издаването й. От своя
страна, ответницата също не е посочила наличие на каузална сделка, а е
посочила че липсва такава между страните по делото, че е налице единствено
такава между търговското дружество, което се представлява от ответницата и
ищцовото такова. По делото ответникът е представила договор за ползване на
услугата euroShell Card от 26.10.2016г., сключен между „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД и „Ронитранс-072“ООД, представлявано от Ж.Д.Ч. с кредитен лимит в размер
на 12000 лева, но ответника счита, че каузалните правоотношения са извън
предмета на настоящото дело. При преценка дали в това
производство съдът трябва да изследва връзката между издадената
ценна книга и наличието на каузално правоотношение, е налице постановена
съдебна практика, съгласно която съдът следва да съобрази наведените от
страните доводи и възражения за всеки конкретен случай. В случая, ищцовото дружество
- поемател по записа на заповед в исковата молба не излага твърдения в каква
връзка е издаден менителничния ефект. С отговора на исковата молба
ответникът е представила договор за ползване на услугата
euroShell Card от 26.10.20163г., сключен между „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
„Ронитранс-072“ООД, представлявано от Ж.Д.Ч. с кредитен лимит в размер на
12000 лева. Ответницата по установителния иск
като издател на записа на заповед в отговора на исковата молба е
заявила, че, липсва каузално правоотношение между нея и ищцовото дружество, а
в съдебно заседание, чрез процесуален представител е посочила, че тя
като физическо лице не е страна по каузалното правоотношение – договора от 26.10.2016г. При така посочените твърдения и възражения
на страните, съществуването на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, не подлежи на
изследване в процеса, тъй като ответникът – издател на записа на заповед не е
въвел релативни възражения срещу менителничния ефект. Възражението, че Ж.Д.Ч.
не е страна по договора от 26.10.2016г. като физическо лице, сочи че не се
оспорва причината на издаване на записа на заповед. Независимо от това, възражението
на ответницата, че не е страна по договора, без да е посочила друга причина
за задължаването си по ценната книга, представлява общо оспорване на
вземането. В тази хипотеза ищецът не е длъжен да доказва възникването и
съществуването на вземането по каузално правоотношение между него и длъжника
– издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед –в
този смисъл е постановена съдебна практика по чл. 290 от ГПК по
идентичен казус - Решение № 162/ 19.12.2015г., по гр.д. №
2514/2014г. на ВКС, ТК I отделение. С оглед на изложеното,
предявеният иск се явява основателен по отношение на ответницата
за установяване на вземане, съгласно издадената заповед за изпълнение. По разноските: Предвид изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по заповедното производство в размер на 240 лева за платена
държавна такса и 945 лева-адвокатско възнаграждение, както и направените
разноски по настоящото дело в размер на 240.00 лева – за платена
държавна такса и 1068.00 – адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък на разноските. Така мотивиран, Съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен
по реда на чл.422 ГПК от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1505, район Оборище, бул. „Ситняково“
№ 48, Сердика офиси, ет. 8, представлявано от Камелия Славейкова Петкова против
Ж.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземане на „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
1505, район Оборище, бул. „Ситняково“ № 48, Сердика офиси, ет. 8,
представлявано от Камелия Славейкова Петкова против Ж.Д.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** по запис на заповед от 26.10.2016г. в размер на 12000/дванадесет
хиляди/ лева, за което е издадена заповед за изпълнение № 1273 /12.12.2017г.
по ч.гр.д.№ 2008/2017г. по описа на Районен съд – Димитровград. ОСЪЖДА Ж.Д.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** , да заплати на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София 1505, район Оборище, бул. „Ситняково“
№ 48, Сердика офиси, ет. 8, представлявано от Камелия Славейкова Петкова сумата
в общ размер на 1185/хиляда сто
осемдесет и пет/ лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2008/2017г.
по описа на Районен съд-Димитровград. ОСЪЖДА Ж.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
, да заплати на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София 1505, район Оборище, бул. „Ситняково“ № 48, Сердика
офиси, ет. 8, представлявано от Камелия Славейкова Петкова разноски в
настоящото производство в общ размер от 1308.00/хиляда триста и осем/ лева. Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете. Съдебният акт е обявен на 03.07.2018 г. Секретар: Д.Петрова |
||
|
|
|