М О Т И В И
към присъда по
НЧХД 1008 по описа за 2019 год. на Варненския районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав.
Срещу подс. Ц.Х.Ц.-ЕГН ********** ***, във ВРС е
постъпила частна тъжба от Д.П.Д., с която и с уточненията към нея подсъдимият е обвинен
за това, че:
1.На 17.02.2019г. в зала на ДКС в гр.Варна , с начален час
10,00ч. на срещата по волейбол между от Зорите на СК "Варна ДКС" и СК
"ЙЕБ Шумен 05"девойки с агресивното си поведение слизане на игралното
поле в залата и пред много хора публика, състезателките на двата отбора и
длъжностни лица, обслужващи срещата и с действията си, а именно леки удари в
областта на ребрата и с изричане на думите на достатъчно висок глас / Простак ти
какво свириш или искаш да те пребия/ за да бъдат чути от всички изброени и други ругатни и действия е
причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
увредил е психичното здраве на частния тъжител , като телесната повреда се изразява
в: Остра стресова реакция. Рецидивиращо депресивно ра
ютройство, сегашен епизод — умерено тежък.
Анамнеза: Състояние
на напрегнатост ,неспокоен, с тремор и сърцебиене.
Състоянието му се определя след остър
стресов инцидент С крайно агресивен характер проявен към него от страна на
второ лице по време на волейболен мач на който пациента (потърпевшият е бил
служебно лице (съдия).Пациентът е със тревожно -депресивно състояние от 2016 г.
до сега в ремисия. След този инцидент пациентът е в
остро тревожно-стресово съ:тояние.
Пациентът е посетен в дома вечерта след инцидента.Поставена терапия.
Статус
:Психомоторно-възбуден,с тремор, мисли разхвърлени. Пореден
тревожно стресов епизод, за което е прието, че се явява престъпление по чл.130
, ал.1 от НК .
2.На
17.02.2019г. в зала на ДКС в гр.Варна ,
на срещата по волейбол с начален час 10,00ч. между от отборите на СК
"Варна ДКС" и СК "ЙЕБ Шумен 05" девойки на игралното поле и
публично място, пред двата отбора и публика с действията си на агресивно навлизане
в игралното поле и леки удари в ребрата и изричащ думите „Простак ти какво
свириш“ е накърнил честта и
достойнството и обидил Д.П.Д., за което е прието, че се явява престъпление по
чл.148 ,ал.1 от НК .
Във връзка с внесената във ВРС
тъжба във ВРС е образувано горепосоченото
НЧХД срещу подсъдимият за горепосочените престъпления.
В съдебно заседание бе предявен
гр.иск от частният тъжител Д., чрез адв. Х. , срещу подсъдимият Ц., за
претърпени в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 4000лв.
ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
В съдебно заседание бе предявен и
втори гр.иск от частният тъжител Д., чрез адв. Х. , срещу подсъдимият Ц., за
претърпени в резултат на деянието по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 4000лв.
ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Гражданските искове бяха приети за
съвместно разглеждане, а частният тъжител Д., лично и чрез повереника му- адв.Х., бе конституиран в качеството на
граждански ищец.
В хода
на съдебното следствие, въз основа на събраните доказателства съдът прие, за
безспорно установено, че частният тъжител Добре П.Д. е бил назначен за втори
съдия на среща по волейбол за Държавно първенство за девойки, проведена в
Двореца на културата и спорта гр. Варна, и е изпълнявал към процесната
дата служебните си задължения. Предвид горното и предвид константната съдебна
практика, че причиняването на телесна повреда, включително и лека, по време на
спортно мероприятие на съдия, назначен за такъв, при провеждане на това мероприятие
и при изпълнение на служебните му задължения във всички случаи евентуално
осъществява състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК,
въпреки, че част от съдебните състави
приемат, че се касае за разследване на евентуално причинена телесна повреда на
длъжностно лице, а друга част смятат, че се касае за евентуално причиняване на
телесна повреда на представител на обществеността и тъй като във всички случаи
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК се явява престъпление
от общ характер и не може да бъде разследването по реда на частното обвинение,
респективно извън правомощията на съда в производство от наказателно частен
характер да мотивира наличие или липса на състав на престъпление, което се
преследва по общия ред, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.287 ал.7
от НПК за прекратяване на съдебното производство и изпращане на материалите по
делото на прокурор.
Съгласно разпоредбата на чл.88 ал.3 от НПК,
когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но
може да се предяви пред граждански съд, поради което и в тази насока съдът прие
наличие на основания за прекратяване на производството и по отношение на
приетият за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди,
причинени в следствие на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното съдът прекрати
съдебното производство по НЧХД № 1008/2019 г. по описа на РС – Варна относно претендираното с частната тъжба престъпление по чл.130 ал.1
от НК, като прекрати производството по НЧХД № 1008/2019 г. по описа на РС –
Варна и относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск от частния
тъжител Д.П.Д. срещу подс. Ц.Х.Ц. в размер на 4 000 лева, явяващи се претендирано обезщетение за претърпени от частния тъжител
неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно заплащане на
сумата и определи копие от материалите по делото да бъдат изпратени на РП –
Варна за преценка, досежно провеждане на разследване за престъпление по чл.131
ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на частния тъжител и граждански ищец счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин е доказано извършването на
престъплението обида от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител в
качеството му на съдия и публично по време на волейболен мач, навлизайки в
игралното поле, без да има реална опасност за някой от играчите, извън
правилата на играта, без да е имало риск за загуба от страна на отбора му и
отправяйки обиден израз към втория съдия.Повереникът приема, че поведението на
подсъдимия по никакъв начин не е било провокирано от частния тъжител, който е
изпълнявал служебните си задължения, като се приема, че твърденията на
подсъдимия, че е искал да защити живота и здравето на своите състезатели са
защитна теза.Приема се, че предходни конфликти
са причина да се приеме, че подсъдимият търси начин за саморазправа и се
иска постановяване на справедлива присъда и присъждане на съдебно-деловодните
разноски.След изслушване на пледоарията на защитата, повереникът
на частния тъжител отново оспорва твърденията за неправилно отсъждане, твърди,
че фактите, визирани в частната тъжба се доказват от показанията на св.Д.,
оспорва твърденията, че частният тъжител е публична личност и че
навлизането в полето е нормална реакция
и че като президент на един от отборите подсъдимият не е имал право да навлиза
в игрището и да „търси сметка“ на съдията, като твърди, че цялостното поведение
на подсъдимия е целяло да обиди съдията, тъй като подсъдимият не е бил запознат
с новите правила.
Частният тъжител изцяло се
присъединява към становището на повереника си, като след изслушване на
защитника на подсъдимия излага своето становище, съгласно което съдийското му
решение е било правилно и подсъдимият не е бил запознат с новите правила,
отрича наличието на опасност за здравето на състезател, като твърди, че
секретарят на волейболния мач е отказал да свидетелства поради страх.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че в хода на съдебното производство не са събрани категорични и
убедителни доказателства за виновно поведение на подсъдимия по обвинението по
чл.148 от НК, излага аргументи в подкрепа на становището си, че поради
нарушение на играч от отбора на гр.варна, треньорката и президентът на отбора
на Шумен са реагирали, като са приели, че отсъждането на частния тъжител е било
неправилно.Не се отрича фактът, че подсъдимият е навлязъл в игрището против правилника, но цитира
показанията на първия съдия на срещата, съгласно които подсъдимият и частният
тъжител са си говорили, след което нещата са се успокоили и срещата е продължила,
като се приема, че такива събития са обичайни неща за спортна среща, като се
отрича физически контакт и отправяне на обидни изрази.Твърди се, че след
срещата частният тъжите и е заявил пред пишещите протокола, че се чувства
обиден, без да сочи конкретни обидни изрази.Защитникът излага и аргументи в
подкрепа на становището, че подсъдимият не е целял да обиди частният тъжител, а
единствено е целял да защити отбора си, като се коментират и свидетелски
показания в подкрепа на твърденията на подсъдимия, че са били отправени реплики
единствено относно желанието да се свири нормално, за да не се убият децата,
което не е било възприето от присъстващите като скандал.Твърди се, че спортният
съдия, на когото е възложено да бъде справедлив арбитър, се явява публична
личност и следва да приема негативната
оценка.Защитникът приема, че в конкретния случай дори не са налице две групи свидетелски
показания и че подсъдимият описва реалната фактическа обстановка за случилото
се, както и че подсъдимият не е бил в щаба на отбора , а е бил част от
публиката в спортната зала, като отново се твърди, че обвинението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, тъй като показанията на един свидетел,
непотвърдени от други такива, не може да бъде основание за осъдителна присъда и
в заключение моли подсъдимият да бъде оправдан и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание подсъдимият не
се признава за виновен, дава подробни обяснения
във връзка с предявените му с частната
тъжба обвинения, като в последно съдебно заседание не се явява и не се
възползва от правото на последна дума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.02.2019г., в гр.Варна, в
Двореца на културата и спорта, се провел волейболен мач за девойки, между
отборите на СК „Варна ДКС“ и СК“ЙЕБ Шумен 05“.
С програмата за назначенията на
съдии за сезон 2018/2019г. , за втори съдия на горепосочения волейболен мач бил
назначен частният тъжител Д.П.Д., като за главен съдия на мача бил назначен св.Г.
Ц..
В първия гейм на мача преднината в резултата
била за отбора на СК“ЙЕБ Шумен 05“, но в един момент възникнала спорна
ситуация, при която играч от отбора на СК „Варна ДКС“- разпределител, след като
подал топката се приземил и по-голямата част от тялото, от кръста на горе,
преминала в противниковото игрище, което наложило треньорът на отбора на СК“ЙЕБ Шумен 05“- св.Л. да спре
играта на своя отбор, за да не се нарани някой от играчите.
Предвид настъпили новости в правилата
на играта, ч.т. Д. приел, че няма нарушение на Правилника и отсъдил точка в
полза на отбора на СК „Варна ДКС“, с което както св.Л., така и присъстващият на
мача и намиращ се сред публиката в залата подсъдим Ц.- президент на отбора
на СК“ЙЕБ Шумен 05“ не били съгласни и
последвала бурна реакция от тяхна страна, като публиката също реагирала.
Докато капитанът на отбора на СК“ЙЕБ Шумен
05“ разговаряла със св.Ц., предявявайки
претенции да се пише контестация за отсъждането, подс.Ц., афектиран от
създалата се ситуация и от съдийското решение на частния тъжител, станал от пейката в залата, където се
намирал, преминал през игрището и се приближил до ч.т. Д. и на висок тон
изразил несъгласието си, отправяйки към
частния тъжител изразът „ Какво правиш бе човек? Искаш някое дете да се убие
ли, за да свириш?“ и други сходни критични реплики, като в близост до двамата
били свидетелите Д. - медицински
специалист, присъстващ на волейболния мач и св. Л.- секретар на мача.
След кратка размяна на реплики
подсъдимият напуснал игралното поле и се върнал сред публиката, като
волейболният мач продължил.
Тъй като победата била за отбора на
СК“ЙЕБ Шумен 05“, капитанът на отбора и треньорът не се възползвали от правото
си на контестация във връзка с несъгласието със съдийското решение на частния
тъжител.
След изготвянето на протокола от
проведената волейболна среща и подписването му от капитаните на двата отбора,
частният тъжител Д. споделил с първия съдия на волейболната среща и секретарят
на волейболната среща, че се чувства обиден от поведението на подс.Ц., като под
диктовката на ч.т. св.Л.- секретар на мача вписала в съответната графа в протокола следният
текст:“ Президентът на ЙЕБ Шумен 05- Цв. Ц. по време
на мача в първи гейм при резултат 14:20 навлиза от трибуните в игралното поле,
стига до втория съдия обижда го, заплашва го със саморазправа и осъществява
физически контакт с него“, като под
забележката се подписва и св.Ц., назначен за първи съдия на съответната среща.С
цитираната забележка капитаните на двата отбора не били запознати.
На същата дата ч.т. Д. изготвил и
подписал доклад до националната съдийска колегия и Дисциплинарната комисия към
БФВ, в която отново посочил, че подсъдимият по време на гореописания мач е
навлязъл агресивно в игралното поле, достигнал е до него, като втори съдия на
мача и му е отправил обиди, заплашил го е със саморазправа и е осъществил лек
физически контакт на два пъти срещу него, без да конкретизира някакви обиди,
конкретни заплахи и начин на осъществяване на твърдения физически контакт.
На 21.02.2019г. било взето решение от Дисциплинарната комисия на ВФВ да
бъде наложено наказание глоба на подсъдимия в размер на 700лв. за дисциплинарно
нарушение, но с решение от 12.03.2019г.
на Апелативната комисия на БФВ решението на дисциплинарната комисия било
отменено изцяло като неправилно и недоказано.
Същевременно, на 27.02.2019г., ч.т. Д.
депозирал частна тъжба във ВРС, с твърдения за извършени престъпления от страна
на подсъдимия Ц., посочени по-горе в мотивите.
По искане на процесуалният
представител на частния тъжител съдът назначи комплексна СППЕ, в заключението
на която, поддържано напълно от вещите лица в съдебно заседание, се сочи
следното:
„При Осв./ ч.т. Д./
е диагностицирано през 2017год РЕЦИДИВИРАЩО
ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО-Toвa разстроиство
се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди. Възрастта за началото на
заболяването,неговата тежест, продължителност и честота та на депресивните
епизоди варират в широки граници. Отделните епизоди са с продължителност от 3-4
месеца и с различна тежест. След отзвучаване на симптоматиката-депресивна може
да настъпи пълна ремисия но често може да се диагностицират и остатъчни леки хиподепресивни
симптоми.Отделните депресивни епизоди, често се провокират от стресови житейски
събития.
Осв. Г-н Д.Д. е представил
медицинска документация от ОПЛ и специалиста психиатър, в които е поставена
диагнозата Остра стресова реакция т.е. клиничната симптоматика на депресивното
му разстройство се актуализира и наложила моментно лечение и овладяване на симптомите,
а след острия период антидепресивната терапия при Осв. Д.Д. е продължена.
От психологична гледна
точка на дата 17.02.2019г., частният тъжител Д.П.Д. е преживял преди всичко
психологичен стрес, който е засегнал неговият авторитет като съдия, неговото
достойнство и чест на обществено място/стадион/. Отговорът на същия е бил
потребност да получи подкрепа от оторизираните авторитети/съдийската маса/ на
събитието, както и да обяви публично, че ще реши проблема по законния начин/повдигане
на съдебно производство/, тъй като не е в състояние да поеме цялата отговорност
на това свое решение.
Към настоящото освидетелстване при Осв. се диагностицира клинична симптоматика на депресивен епизод,
който е под медикаментозен контрол. Към настоящия момент г-н Д. е с повишена невротичност и емоционална нестабилност, които са с
депресивна окраска.“
Видно от приложената по делото справка
за съдимост, до настоящия момент подс.Ц. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът напълно кредитира обясненията на
подсъдимия Ц., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи напълно с показанията на свидетелите К., Л., Х.,
Л. и М., дадени в с.з., а и частният тъжител не ангажира категорични
доказателства, които да оборват твърденията на подсъдимия.
Съдът напълно кредитира показанията
на свидетелите К., Л., Ст. Х., Л. и М., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и липсват доказателства, които да ги
оборват.
Съдът не кредитира показанията на
св.Ц. в частта, в която същият сочи, че е имало отправяне на обиди от страна на
подсъдимия към частния тъжител, тъй като свидетелят не конкретизира никакви
изрази, показанията му са непоследователни, в по-късен етап от разпита сочи, че
не е чул и че е разбрал от други лица за отправянето на обиди и за някакъв
физически контакт, а и в тази им част
показанията на свидетеля не кореспондират с показанията на свидетелите К., Л.,
Ст. Х., Л. и М., кредитирани от съда.Съдът не кредитира показанията на св.Ц. и
в частта, в която същият сочи, че е разбрал за отправянето на обиди и
осъществяването на някакъв физически контакт след мача от свидетелите Л. и Д.,
тъй като и двете свидетелки сочат категорично, че не са възприели физически
контакт, а св.Л. заявява, че не е чула и отправяне на каквито и да било обидни
изрази от страна на подсъдимия към частния тъжител.В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Ц., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
св.Д., дадени в с.з. в частта, в която същата посочва, че ч.т. Д. е бил
назначен за главен съдия на процесната волейболна
среща, тъй като от всички останали гласни и писмени доказателства се установява,
че е бил назначен за втори съдия на срещата.Съдът не кредитира показанията на
св.Д. и в частта, в която същата посочва, че подсъдимият е отправил към частния
тъжител изразът :“Тъпанар“, тъй като в тази им част твърденията й не се подкрепят
от никакви други гласни доказателства, заявеното от свидетелката не
кореспондира с показанията на свидетелите К., Л., Х., Л. и М., още повече, че
такъв израз не се претендира и с частната тъжба, където фигурират твърдения
единствено за израз „Простак“.В останалата им част съдът кредитира показанията
на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира заключението на изготвената
по делото СППЕ, като компетентно и безпристрастно, като кредитира напълно и писмените доказателства по делото, тъй като същите кореспондират установената по делото фактическа обстановка,
със събраните по делото гласни доказателства, които съдът е посочил по-горе, че
кредитира и са непротиворечиви по между
си.
Описаната фактическа обстановка се
установи по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, които съдът е посочил, че напълно кредитира,
от показанията на свидетелите К., Л., Х.,
Л., М., Ц. и Д. в кредитираните от съда части, протокол от волейболен мач,
решения на БФВ, СППЕ, справка за съдимост и от останалите писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото, които съдът е посочил, че кредитира.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Ц. не е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението,
за което й е било предявено обвинение с депозираната във ВРС частна тъжба, във
връзка с която е образувано настоящото НЧХД, а именно за това, че на 17.02.2019 г., в гр. Варна, в ДКЦ, по време на
среща по волейбол между отборите на СК „Варна ДКС“ и СК „ЙЕБ Шумен 05“ публично
да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.П.Д., в качеството му
на длъжностно лице – втори съдия на волейболната среща, при изпълнение на
служебните му задължения, отправяйки към него и в негово присъствие израза:
„Простак, ти какво свириш?“ – престъпление
по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК.
С частната тъжба е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия за престъпление „обида“, като изрично е посочено, че подсъдимият е
накърнил честта и достойнството на частния тъжител, обиждайки го с изразите
„Простак, ти какво свириш“ и претенцията на частния тъжител е била единствено
за този израз, а не за някакви действия.Същата претенция фигурира и в
уточняваща молба от 13.03.2019г. и едва в трета уточняваща молба от
26.03.2019г. се появява и претенция за извършено престъпление „обида“, касаещо действия- агресивно навлизане в игралното поле и
леки удари в ребрата, каквито претенции частният тъжител не е отправил към подсъдимия
нито с частната тъжба, нито с първите уточнения към нея.
В тази връзка следва да се отбележи,
че не само такава претенция не фигурира в депозираната във ВРС частна тъжба, в
с.з. по никакъв начин не се доказа наличие на физически контакт между
подсъдимия и частния тъжител, в частност „леки удари в ребрата“, тъй като никой
от разпитаните в с.з. свидетели, включително и тези, допуснати до разпит по
искане на частния тъжител, не е възприел такива действия.
На второ място, безспорно
подсъдимият е навлязъл в игралното поле, макар да е присъствал на волейболната
среща като част от публиката в залата и че това навлизане е било против правилата за провеждане на
срещата, но в никакъв случай не може да се приеме, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е целял да извърши нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител, напротив, събраха се достатъчно гласни
доказателства, че реакцията му се дължи на отсъждане на частния тъжител във
връзка със ситуация на игрището/ правилно ли е било това отсъждане или не е
предмет на настоящото производство/, с която подсъдимият не е бил съгласен.Това
поведение на подсъдимия би могло да се приеме за укоримо
от гледна точка спазване на реда за провеждане на спортното мероприятие, но не
би могло да се приеме за престъпно по смисъла на НК.
По отношение на основната претенция
в частната тъжба, касаеща осъществен от подсъдимия
състав на престъпление „обида“, а именно отправянето на репликата : „Простак,
ти какво свириш“, съдът не споделя становището на процесуалният представител на
частния тъжител, че обвинението е доказано, напротив, по делото не се събраха
никакви доказателства за отправянето на такава реплика.Единствена свидетелката Д.
визира израз „Тъпанар“, за който твърди, че е бил отправен от подсъдимия към
частната тъжителка, но такъв израз изобщо не се претендира в частната тъжба и
не се твърди да е бил отправен и от самия частен тъжител, още повече, че това
твърдение на свидетелката Д. не се подкрепя от показанията на нито един от
останалите свидетели по делото, включително и от секретаря на срещата, която е
била в непосредствена близост до подсъдимия и частния тъжител и би следвало да
чуе този израз, а същата твърди, че не е чула никакви обидни изрази, без да има
данни по някакъв начин тази свидетелка да е предубедена или заинтересована от
изхода на делото.Затаяването на истина е престъпление по смисъла на НК, като
свидетелката Л. е била предупредена за наказателната отговорност, поради което
съдът не би могъл да сподели становището на процесуалния представител на
частния тъжител, че тя не е споделила нещо, което е чула, поради някакви свои
съображения, а и доказателства в подкрепа на това становище не се ангажираха в
с.з.Не се ангажираха и категорични доказателства за предходни конфликти между
подсъдимия и частния тъжител, за да се сподели становището на процесуалния
представител на частния тъжител, че случилото се е опит за саморазправа.
Запознат
ли е бил подсъдимият с новите правила, както и треньорът на отбора с тези нови
правила, също не може да мотивира извод за осъществен състав на престъпление
„обида“ най-малко от субективна страна, тъй като по делото се ангажираха
достатъчно гласни доказателства, че реакцията е била в следствие на спорна
според подсъдимия ситуация и че такива реакции са обичайни за съответните
спортни срещи.
Доколкото съдът намира, че липсват
доказателства за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.146 ал.1 от НК не намира за необходимо да коментира наличие или липса на квалифициращи
елементи – обида, разпространена публично и на длъжностно лице при изпълнение
на служебните му задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и деецът би могъл да бъде осъден
единствено ако обвинението е доказано по несъмнен начин и тъй като в настоящото
наказателно производство това не бе сторено, на основание чл.304 от НП К съдът
оправда подсъдимия по възведеното му с частната тъжба обвинение за престъпление
по чл.148 ал.1т.1 и т.3вр.чл.146 ал.1 от НК.
Съдът отхвърли като недоказан по
основание и размер предявеният граждански иск, от частния тъжител Д., срещу
подсъдимият Ц., за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от частния тъжител
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата, тъй като не се установи на частният тъжител
и граждански ищец да са причинени виновно някакви неимуществени вреди, които да
са в причинно-следствена връзка с извършено от подсъдимия престъпление и същите
да подлежат на обезщетяване,тъй като не
се доказа извършването на процесното престъпление.
На основание чл.190ал.1от НПК, съдът
възложи на частния тъжител разноските по делото, направени от подсъдимия в
размер на 600лв. за адвокатско
възнаграждение, както и разноски в полза на ВРС в размер на 60лв.
Съдебното производство за претендираното с частната тъжба престъпление по чл.130 ал.1
от НК и производството по отношение на приетият за съвместно разглеждане
граждански иск, касаещ това престъпление, са
прекратени, поради което съдът не следва да ги коментира.
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: