Решение по дело №1364/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „Т. П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Т., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320004446-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 75/31.05.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2018 г. в общ размер 232 503,81 /двеста тридесет и две хиляди петстотин и три/ лв. и осемдесет и една стотинки, от които 176 024, 70 /сто седемдесет и шест хиляди и двадесет и четири/ лв. и седемдесет стотинки главница и 56 479,11 /петдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лв. и единадесет стотинки лихви за забава.

В жалбата и в хода по същество на спора е изразено становище, че ревизионният акт е неправилен, издаден в противоречие с представените в хода на ревизионното производство доказателства относно релевантните факти и обстоятелства, както и в противоречие на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност. Обобщено, твърди се, че определени факти и обстоятелства са тълкувани от ответника по начин, който е довел до неправилни правни изводи, респективно – до незаконосъобразно определяне на публични задължения по ЗДДС на данъчнозадълженото лице за д.п.м. 12.2018 година. Навеждат се доводи за приложимост на гръцкото данъчно законодателство по отношение на процесната покупка на лодката (втора употреба) с име „О.". Счита се, че неправилно е тълкувано българското законодателство в аспекта на общоевропейското. Моли съда да отмени оспорения Ревизионен акт. В последното проведено по делото открито съдебно заседание прави искане за присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по смисъла на чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Директор на Дирекция "ОДОП"– гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав на Административен съд - Варна намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал.1 ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и след проведено оспорване по административен ред, като абсолютна предпоставка за оспорване на ревизионния акт и по съдебен ред. С оглед горното жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

По фактите:

Ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320004446-020- 001/24.07.2020 година. Производството е спирано, възобновявано и изменяно с последващи заповеди, издадени от органи на приходната администрация и надлежно връчени на ревизираното лице, приложени от ответника на л. 1 – 18 от ревизионната преписка. Ревизията има за предмет и обхват задълженията на ревизираното лице „Т. П.“ ЕООД по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 16.11.2018г. до 31.07.2020г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 година.

В хода на ревизията са извършени процесуални действия и са събрани доказателства, отразени и коментирани в РД, представляващ неразделна част от оспорвания РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 ДОПК. Установено е следното:

Ревизираното лице „Т. П.“ ЕООД, с ЕИК по Булстат ********* е регистрирано в Търговския регистър на Република България на 10.02.2017 г. като еднолично ограничено отговорно дружество, с едноличен собственик на капитала А.Т. - швейцарски гражданин. Дружеството е регистрирано в България за целите на ЗДДС на 16.11.2018 година.

В хода на ревизията от ревизиращия екип е извършена съпоставка /в евро/ между декларираните ВОП в Дневниците за покупки (продажби - протокол) от ревизираното лице и данните, получени в резултат на насрещни проверки. Установено е съществено несъответствие между декларираните от ревизираното лице данни и данните, декларирани от неговия доставчик (испанско търговско дружество) по извършена от него вътреобщностна доставка /ВОД/. Констатирано е, че „Т. П." ЕООД, с VIN BG*********, е закупило от испанското дружество "***.", VIN ***лодка втора употреба с име „О." (среща се изписано и като „О.“), на стойност 450 000 EUR, съгласно договор за покупко-продажба от 12.11.2018 година.

Ревизираното лице е представило на ревизиращия екип копие на фактура №2018030/21.11.2018 г. за покупка на лодката (втора употреба) с име „О.", на стойност 450 000 EUR, както и Договор за покупко - продажба. Представено е банково извлечение за извършен превод, в размер на 45 000 EUR на 15.11.2018 г. и 405 000 EUR на 21.11.2018 г. към Нотариус в кралство Испания, А.Р.А., нотариус към Нотариалната камара на Балеарските острови, пред който е изповядана сделката, както е уговорено в Договора.

На ревизиращите са представени счетоводни регистри, отразяващи плащанията за покупката на лодката по кредита на сметка 504 „Разплащателна сметка“ и нейното отразяване по дебита на сметка 207 „Транспортни средства“, както и завеждането й в инвентарната книга, и в счетоводния и данъчния амортизационен план на „Т. П." ЕООД. Ревизираното дружество декларира, че лодката е транспортирана директно от Испания към Гърция на собствен ход. Плавателният съд е регистриран под български флаг. До момента на приключване на ревизионното производство лодката не е пристигала на територията на България и се ползва основно в териториалните води на Гърция като се отдава под наем, с цел обход на гръцките острови - обикновено плавания до Сароническия архипелаг, Цикладите и Додеканезите. Твърди, че лодката се използва за стопанската дейност на клона на дружеството в Гърция и се отдава под наем в Гърция. Лодката се стопанисва от регистрирания на 05.04.2019 г. в Гърция клон - „Т. П." ЕООД - клон Гърция. Огледът на плавателния съд за нуждите на регистрирането му пред Изпълнителна Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Бургас“, е извършен от служител на компетентното ведомство, който е командирован до Атина, Гърция, видно от приложената на лист 227 от преписката Заповед № ЧР-7/09.01.2019 година.

Ревизиращият екип е инициирал обмен на информация по реда на чл. 7 от Регламент ЕС 904/2010 г. на Съвета с данъчните администрации на Испания и на Гърция.

Данъчната администрация на Република Гърция съобщава, че „Т. П.-клон Гърция“ е с дата на започване на дейността 05.04.2019 г., свързана с търговска експлоатация и управление на лодка за отдих „О.“, без наемане на екипаж, регистрирана в регистър на корабоплаването в гр. Бургас, България под № 2621 и собственост на българската компания „Т. П.“ ЕООД. Представител на клона в Гърция е В.Н.. Лодката е пристигнала от пристанището на Валенсия, Испания в пристанището в Лаврио, Гърция на 10.12.2018г., с капитан В.Н.. Плавателният съд е получил транзитен дневник в град Лаврио за периода 13.12.2018г. - 21.01.2019г. при условие, че ще изпълни процеса на митническо освобождаване или ще бъде изнесен, или ще получи постоянен регистрационен номер. Гръцките компетентни органи са представили на катамарана протокол за проверка, за да се изпълняват маршрути с малка и голяма дължина от втора категория, без екипаж и 10 спални места за пътниците. От 17.09.2019г. плавателният съд е регистриран в електронния регистър на гръцкото министерство на морската политика. След извършена ревизия на клона е констатирано, че покупката на лодката не е декларирана като вътреобщностно придобиване, т.к. корабособственик е "Т. П.“ ЕООД, България. През 2019 г. клонът не е регистрирал приходи, а през 2020 г. (до м. юли, вкл.) е реализирал доходи от 11 800 евро. Съобщава се, че предвид техническите характеристики на плавателния съд - дължина под 24 м., няма задължение за водене на корабен регистър.

Испанската данъчна администрация в писмо посочва първоначално, че „***“ С.Л., Испания е извършило вътреобщностна доставка /ВОД/ на развлекателна лодка на "Т. П." ЕООД, България, което няма вътреобщностен ДДС номер и косвеният данък е следвало да бъде деклариран във фактурата, издадена от испанската компания. След отправено уточняващо запитване от страна на българската приходна администрация, предвид наличието на регистрация по смисъла на ЗДДС на получателя, считано от 16.11.2018 г., е получен допълнителен отговор (превод на отговора приложен на л. 276 от преписката). С него се пояснява, че първоначално предоставената информация е невярна. В случая се касае за вътреобщностна доставка /ВОД/ и българската компания е тази, която трябва да декларира вътреобщностно придобиване /ВОП/ и ДДС по местоназначение. Освен това, испанската компания е декларирала пред испанската данъчна администрация, че е допуснала неточност в издадената фактура и вместо чл. 25 е записала по погрешка чл. 22 от испанския закон за ДДС. Съобщава се също, че плавателният съд е придобит от продавача през 2017 г. от "***" - Франция, с ДДС номер FR88342012390 и това придобиване е декларирано от испанската компания във VIES декларацията за 2017 г.

На основание чл. 117, ал. 1 ДОПК, резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03000320004446-092-001/12.01.2022 г., изготвен от органите по приходите, определени в ЗВР. Ревизиращият екип не е установил допълнителни задължения на дружеството за корпоративен данък. Такива са установени при проверката досежно правилното приложение на ЗДДС за един единствен данъчен период – д.п. м. 12.2018 г., по повод сделката по придобиването на плавателен съд „О.“/“(О.), която е определена като вътреобщностно придобиване /ВОП/, подлежащо на облагане с ДДС. Общият размер на установените задължения е 232 503,81 лв., от които 176 024,70 лв. главница и лихви в размер на 56 479,11 лева. Докладът е връчен на ревизираното лице (РЛ) на 18.01.2022г. (л.350-366). Срещу съдържащите се в доклада констатации е подадено възражение с вх.№8660/28.02.2022г. (л.371-385 от ревиз. преписка). След като възраженията са възприети като неоснователни, на 14.03.2022 г. е издаден оспореният РА № Р-03000320004446-091-001, с който за "Т. П." ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2018 г. в общ размер 232 503,81 /двеста тридесет и две хиляди петстотин и три/ лв. и осемдесет и една стотинки, от които 176 024, 70 /сто седемдесет и шест хиляди и двадесет и четири/ лв. и седемдесет стотинки главница и 56 479,11 /петдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лв. и единадесет стотинки лихви за забава. Последвало е оспорването му по реда на чл. 152 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. На 31.05.2022 г. от административния орган е издадено Решение № 75, с което РА е потвърден.

Последвало е оспорване на РА по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото производство.

По делото е изготвена съдебна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, съдържаща отговор на поставените задачи.

От оспорващото дружество в хода на настоящото съдебно производство са представени във вид на заверени копия и в превод от гръцки език документи относно счетоводното отчитане на дейността на гръцкия клон на ревизираното лице.

От ответника е представена цялата ревизионна преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320004446-091-001/14.03.2022 г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 ДОПК от Е.С.Х.– началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и М.Х.М.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 75/31.05.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2018 г. в общ размер 232 503,81 /двеста тридесет и две хиляди петстотин и три/ лв. и осемдесет и една стотинки, от които 176 024, 70 /сто седемдесет и шест хиляди и двадесет и четири/ лв. и седемдесет стотинки главница и 56 479,11 /петдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лв. и единадесет стотинки лихви за забава.

Не е предмет на настоящия правен спор въпросът дали ревизираното лице има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 73а ЗДДС за процесната покупко-продажба на плавателен съд (втора употреба) „О."/„О.“, доколкото такъв въпрос не е разглеждан в ревизионното производство, оспореният РА не съдържа отказ за приспадане на данъчен кредит и липсва произнасяне на ответника по такъв въпрос.

По силата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, както и валидността на акта, независимо дали са изрично релевирани доводи за нищожност на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, дори и да не са наведени доводи за неговата нищожност. За валидността на акта, съдът следи служебно.

В разглеждания случай оспореният РА е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, номерът на акта и дата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство /извършени са насрещни проверки на дружества, предприети са действия по събиране и обезпечаване на доказателства от други държави-членки и други процесуални действия/, посочени са подробно мотиви за издаване на акта, съдържа се разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да бъде обжалван. Съдържа се и подпис на издателя на Ревизионния акт. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Ревизионният акт е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Производството е протекло при спазване на всички процесуални правила и не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на нормите, които го регламентират.

От приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за нейното спиране, възобновяване и изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им. Това не е било спорно между страните в производството и се доказва от представените от ответника доказателства.

От това следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно материалната компетентност на издателите му, относно формата и съдържанието му, както и неговата процесуална законосъобразност и обоснованост.

Както не еднократно е посочвано в хода на производството от процесуалния представител на оспорващото дружество, разглежданият правен спор не е по фактите, а е концентриран върху правилното приложение на материалния закон. Спори се дали придобиването на лодка (втора употреба) „О."/„О.“ е вътреобщностно придобиване /ВОП/ за ревизираното лице "Т. П." ЕООД. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, спори се на коя територия е осъществен той, съответно – кой режим на облагане с ДДС е приложим – този на Република България или на друга държава членка, и дали същият е съобразен с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 ЗДДС е всяка движима вещ. Идентично легално определение на понятието „доставка на стока“ дава и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ ЕО от 28.11.2006 г., според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. То възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а ако се касае за доставка на услуга – на датата, на която тя е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли.

Легалната дефиниция за понятието „Вътреобщностно придобиване“, относно което се спори в настоящото производство, е дадена в чл. 13, ал.1 ЗДДС, според която ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В разглеждания случай това условие е налице. От доказателствата по делото се установява и това също не е спорно между страните, че ревизираното лице „Т. П.“ ЕООД е закупило процесната лодка (втора употреба) „О."/„О.“ от испанското дружество "*** („***“ С.Л.). Налице е покупко-продажба между две лица, които са регистрирани за целите на ДДС в две различни държави членки на ЕС.

За да се даде категоричен отговор на въпроса представлява ли сделката по придобиване на плавателен съд „О.“/“О.“ ВОП, което подлежи на облагане с ДДС в България или не, следва съдът да установи дали стоката, предмет на сделката, не попада сред изключенията, посочени от българския законодател в чл. 13, ал. 4 ЗДДС, каквито твърдения са наведени от оспорващото дружество още с подаване на жалбата и са поддържани в хода на съдебното производство. В посочената алинея 4, в точки от 1 до 10 (включително), лимитативно са посочени стоките, които по силата на самия закон не се считат за ВОП. Анализът на посочените изключения сочи, че процесната лодка (катамаран) може да попадне единствено в категорията стоки по т. 4, съгласно която не е вътрешнообщностно придобиване придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34 ЗДДС). Следва да се съобрази дали придобитият плавателен съд „О."/„О.“ попада в приложното поле на т. 7 от чл. 31 ЗДДС. Точка 7 касае доставката на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2 (от същата разпоредба), с изключение на тези по буква "г". Точка 2 от чл. 31 ЗДДС касае доставка стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на следните видове плавателни съдове (без т. г): а) плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди; б) плавателни съдове, предназначени и използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море; д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии. В т. а) (in fine) са посочени изключенията от изключението – плавателните съдове за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Релевантни за изхода на спора са фактите и обстоятелствата, каквито са те към момента на придобиване на стоката, а в конкретния случай това е датата на придобиване на плавателния съд – 21.11.2018 г., пояснения за което ще бъдат изложени по-долу в мотивите. Намеренията и целите, с които приобретателят купува стоката, са обстоятелства, които не подлежат на деклариране, установяване и доказване, поради което не представляват юридически факти, с които съдът следва да се съобрази при постановяване на решението си. Още повече, че след придобиване на стоката (плавателен съд) е възможно новият собственик да я ползва със същото предназначение, каквото тя е имала преди продажбата, или да я ползва за други цели, например от плавателен съд за крайбрежен риболов да я ползва за лични нужди или друго. Ето защо при обсъждане предназначението на плавателния съд за нуждите на ревизионното производство следва да се съобрази онова предназначение (активност, дейност), за което той е използван към момента на придобиването му от новия собственик. Към ревизионната преписка е приложена извадка от корабния регистър на Кралство Испания (на лист 305 заверен препис от испанския Регистър, а на лист 286 легализиран превод на същия документ), от която е видно, че към дата 09.11.2018 г. плавателен съд „О."/„О.“ е регистриран пред испанската морска администрация като плавателен съд за отдих и спорт. Към ревизионната преписка е приложено и Споразумение за концесия (легализиран превод от документа е приложен на л. 283 от преписката), видно от който предходният собственик на лодката - "***.", въз основа на подадено от него заявление, е освободен от облагане по отношение на същия плавателен съд със специален данък за определени транспортни средства за лодки или плавателни съдове за развлечение или водни спортове, предназначени за дейности под наем. Гореизложеното навежда на извод, че на 21.11.2018 г. ревизираното дружество „Т. П.“ ЕООД е придобило от продавача "***." плавателен съд за отдих, спорт и развлечения. Нещо повече! При извършения преглед на плавателния съд от ИА „Морска администрация“, за който е съставен Протокол № 030/13.01.2019 г. (л. 226 от преписката), в т. 4 „Дейност“ е вписано, че той се ползва за спорт, туризъм и развлечение, което сочи, че и към тази дата -13.01.2019 г., лодката е със същото предназначение. Този вид плавателни съдове попадат сред изключенията от изключението, посочени в б. а) (in fine) на т.2 от чл. 31 ЗДДС, т.е. категорично обоснован е извод, че процесната сделка по придобиване на плавателен съд (втора употреба) „О."/„О.“ от ревизираното лице представлява вътреобщностно придобиване, за което е приложим режимът на облагане с ДДС по Част ІV от ЗДДС, озаглавен „Облагане на вътреобщностно придобиване“. Изводите на ответника в същия смисъл са правилни.

В допълнение съдът намира за необходимо да посочи и това, че в хода на съдебното производство от оспорващото дружество е представен Протокол за ВОП от 28.06.2023 г. (л. 362 от делото) по чл. 117, ал.2 ЗДДС относно сделката по придобиване на процесния плавателен съд. Тоест, налице е конклудентно действие от страна на оспорващото дружество, с което по същество признава осъществяване на ВОП на датата на издаване на фактурата от испанския продавач – 21.11.2018 година. В протокола дължимият данък ДДС е посочен в същия размер, какъвто е определен и в оспорения РА – 176 024,70 лева.

Относно мястото и времето на осъществяване на ВОП:

В чл. 61, ал.1 ЗДДС законодателят е посочил основната хипотеза относно определяне мястото на вътреобщностното придобиване по териториален признак: „Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната“. Алинея 2 (втора) на същата правна новела гласи, че, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. От анализа на този текст следва извод, че във втората алинея законодателят изрично е посочил изключението от общото правило, според което вътреобщностното придобиване може да е екстериториално, т.е. релевантните факти да са настъпили извън територията на Република България, но независимо от това, е създадена законова фикция, според която ВОП се счита за извършен на територията на България, ако е изпълнено условието приобретателят/получателят на стоката да е лице, което е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването под идентификационен номер, издаден у нас. Тази разпоредба съответства на чл. 40, §1 от Директива 2006/112/ ЕО от 28.11.2006 г., съгласно който „без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40“.

За да се реши правилно спорът, е необходимо да се съобрази спецификата на разглеждания случай, която е в предмета на процесната сделка – плавателен съд. Естеството на стоката е такова, че тя не се нуждае да бъде транспортирана, доставяна или превозвана, а може и е в състояние сама, на собствен ход, да се „самопревози“, „самотранспортира“ или „самодостави“ до различни точки на света, достъпни с морски транспорт, както на територията на ЕС, така и извън нея. Придобиването на такива стоки попада в приложното поле на чл. 31 от Директива 2006/112/ ЕО от 28.11.2006 г., озаглавена „Доставка на стоки без превоз“, който повелява, че когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. Аналогичен е принципът на българското данъчно законодателство в областта на облагане с ДДС. Съгласно чл. 17, ал.1 ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от същия закон.

Предвид горното, релевантните за отговора на въпросите кога и къде собствеността върху плавателния съд е преминала от продавача върху купувача са ясно разписани в клаузите на нотариалния договор от 12.11.2018 г., в който е обективирана покупко-продажбата на плавателния съд. В т. 10. на нотариалния договор е вписано, че „нотариусът, при получаване на фактурата, ще освободи пълната покупна цена плюс разходите, неплатени на продавача и ще изпрати фактурата и документацията на купувача. Фактурата и документацията представляват известието за прехвърляне. Оригиналите ще бъдат изпратени по пощата на продавача на следващия работен ден, тъй като продавачът не е задължен от закона да ги пази.“. В т. 11 от същия договор се чете още: „ При известието за прехвърляне, плавателният съд се счита за предаден на купувача в сегашния си пристан (пристан А9 на Валенсия Яхт Порт, Валенсия, Испания), собствеността на кораба преминава към купувача и процесът на покупко-продажба е завършен. От този момент, плавателният съд е изцяло на отговорност на купувача.”.

Член 63, ал.1 ЗДДС гласи, че данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, което, предвид естеството на стоката и липсата на необходимост тя да бъде транспортирана, препраща към разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗДДС, както вече се посочи по-горе в изложението.

Към доказателствата по делото е приложена фактура № 2018030 от 21.11.2018 г., издадена от испанския продавач "***, S.L." („***“ С.Л.) към българския купувач „Т. П.“ ЕООД относно закупуване на плавателен съд „О.“ за сума 450 000,00 EUR, в която не е начислен ДДС. Във фактурата, освен с наименованието си и с посочване адреса на регистрация в България, купувачът е идентифициран и с номера, с който е регистриран пред българската данъчна администрация по ЗДДС. Следователно, датата на прехвърляне на собствеността е 21.11.2018 година. Това е релевантната дата, спрямо която следва да се съобразяват фактите и обстоятелствата, относими към съществото на спора. Всички факти и обстоятелства, които са настъпили след тази дата, са ирелевантни за изхода от съдебното оспорване, в това число ирелевантно е обстоятелството към коя дестинация е отплувал плавателният съд на собствен ход след придобиването му от новия собственик. С оглед на това следва да се има предвид и факта, че към тази дата ревизираното лице все още няма регистриран клон в Гърция, поради което всички права и задължение по повод придобиването на лодката, в т.ч. и задължението за начисляване на ДДС, възникват в правната сфера на „Т. П.“ ЕООД. Гръцкият клон на дружеството е регистриран на 05.04.2019 г., поради което разпоредбите на гръцкото данъчно законодателство са относими към неговата дейност след тази дата, но не и към сделката от 21.11.2018 г. по придобиване на плавателния съд от „Т. П.“ ЕООД.

За по-голяма прецизност следва да се отбележи, че макар към датата на подписване на нотариалния договор от 12.11.2018 г. относно покупко-продажбата на лодката „Т. П.“ ЕООД все още да не е регистриран в България по ЗДДС, то към датата на издаване на фактура № 2018030 от 21.11.2018 г. относно същата сделка този юридически факт е налице - дружеството вече има такава регистрация, видно от приложения на лист 290 (гръб) от преписката Акт за регистрация № 030421802347036/16.11.2018 година. Именно този номер е посочен от испанския продавач в издадената от него фактура.

Обобщено - датата на ВОП, което е и дата на настъпване на данъчното събитие, е 21.11.2018 година. Мястото на придобиване е Кралство Испания, но предвид законовата фикция, установена в чл. 62, ал.2 ЗДДС и в чл. 40, § 1 от Директива 2006/112/ ЕО от 28.11.2006 г., относно екстериториалните доставки на стоки, данъчното събитие се счита настъпило на територията на Република България. Съответно – процесната сделка попада под юрисдикцията на Република България и за нея са приложими разпоредбите на българското законодателство относно облагането с ДДС, независимо от това дали ще се приеме, че реално собствеността е преминала върху купувача на територията на .Република Гърция, на Кралство Испания или на друга държава-членка. Тоест, България е „държавата членка по идентификация“ в какъвто смисъл е и т.33 от Решение на СЕС от 22.04.2010 г. по съединени дела С-536/08 и С-539/08.

Между страните в производството липсва спор, че за това вътреобщностно придобиване от „Т. П.“ ЕООД не е издаден протокол по чл. 117 вр. чл.84 ЗДДС.

Съгласно чл. 63, ал.3 ЗДДС, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2. След като фактическият състав по придобиването на процесната лодка е финализиран на 21.11.2018 г., правилно органите на приходната администрация са установили, че задължението е възникнало за данъчнозадълженото лице през данъчен период м. 12.2018 година.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след като процесният ВОП се облага с ДДС по реда на Част ІV от ЗДДС, то именно разпоредбите на тази част от закона следва да бъдат съобразени при решаване на спора. Предвид естеството на стоката за нея са неприложими разпоредбите на чл. 64а и на чл. 65 ЗДДС, т.е. ВОП не е освободен и не е с нулева данъчна ставка. За него се дължи ДДС от придобиващия, освен в предвидените от закона и от приложимата Директива хипотези, че дължимият данък е заплатен от доставчика. От доказателствата по делото не се установява дължимият ДДС да е заплатен от испанското дружество - продавач, за да се избегне двойното данъчно облагане на сделката, въпреки че пред данъчните власти на Испания продавачът е декларирал вътреобщностна доставка /ВОД/. Оспорващото дружество също не твърди, че дължимият по сделката ДДС е заплатен от испанския продавач. Този извод се подкрепя и от отговора на испанската данъчна администрация (превод приложен на л. 276 от преписката), в което изрично е посочено, че „българската компания е тази, която трябва да декларира ДДС по местоназначение и да декларира ВОП.“.

Относно определената от ответника данъчна основа и относно размера на начисления данък ДДС страните по делото не спорят, а и при служебната проверка за законосъобразност на акта нарушения в този смисъл не се установиха. Същите са правилно установени по реда на чл. 64 ЗДДС.

Предвид горното, макар да са неправилни изводите на ответника, че стоката е транспортирана до територията на Република Гърция, предвид липсата на необходимост от транспортиране, то изводите за дължимост на данък ДДС в посочените в РА размери и за посочения данъчен период са правилни и обосновани.

По тези съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло, като при този изхода на спора и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, в полза на Дирекция "ОДОП" – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес от 232 503,81 лева, или 13 950 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК, АдмС-Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Т., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320004446-091-001/14.03.2022 г., потвърден с Решение № 75/31.05.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП Варна, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2018 г. в общ размер 232 503,81 /двеста тридесет и две хиляди петстотин и три/ лв. и осемдесет и една стотинки, от които 176 024, 70 /сто седемдесет и шест хиляди и двадесет и четири/ лв. и седемдесет стотинки главница и 56 479,11 /петдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лв. и единадесет стотинки лихви за забава.

ОСЪЖДА „Т. П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Т., да заплати на Дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 13 950 (тринадесет хиляди деветстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: