РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Враца 09.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 12.04.2022 г.
/дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
миглена раденкова
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН
дело № 150 по описа на АдмС
– Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на В.К.Х. – Н., ** ЕООД – гр.*** , чрез
пълномощник – * К.К. *** , против Решение № 20 от 10.01.2022 г. на Районен съд
– Враца, постановено по АНД № 1054 по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 11-01-119/13.08.2021 г., издадено
от Директора на АДФИ-София.
С цитираното НП на касатора В.К.Х. – Н., като ** ЕООД, за нарушение на чл.13 ал.3 т.1 вр. чл.2 ал.2 т.8 от
Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и на основание
чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от Закон за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ/ е наложено админи-стративно наказание „глоба““ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
В
касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради противоречие с
процесуални и материални разпоредби. Сочи се, че не са събрани доказателства,
че „Т. т.- В.“ ЕООД е ЮЛ по смисъла на чл.61 от ТЗ и не
попада в хипотезата по чл.2 ал.2 т.8 от ЗФУКС, че не са посочени нарушени
разпоредби на „Системи за финансово управление и контрол…“ въведени през
м.декември на 2008г. Твърди се, че описанието на изпълнителното деяние не
кореспондира с това на чл.13 ал.3 т.1 от ЗФУКПС, че тази разпоредбата е
неприложима за случая, че дружеството не попада в обхвата на ДФИ. Сочи се, че не
е уточнено по чл.32 от ЗДФИ, коя от трите хипотези по т.1 е нарушена, оспорва
компетентността на органите на АДФИ да издават НП и се твърди, че случая е
маловажен.
Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Касаторът
поддържа жалбата пред съда с писмено Становище, чрез друг процесуален
представител – * Л. В. ***, по
съображенията изложени в нея и допълнително развити доводи.
Ответникът
– АДФИ гр. София, чрез процесуалния
представител ** Р. М., в депозирана писмена защита оспорва
касационната жалба като неоснователна и развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Моли за оставяне на решението в сила, като
законосъобразно, обосновано и правилно.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд-Враца е НП № 11-01-119/ 13.08.2021 г., издадено от Директора на АДФИ-София, с което на касатора В.К.Х.-Н.,** ЕООД, за нарушение на чл.13 ал.3 т.1 вр. чл.2 ал.2 т.8 от ЗФУКПС и на
основание чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 ЗДФИ е наложена „глоба“ в размер на 500 лева, за това, че на 05.08.2019г.
в гр. ***, като ръководител на организация в публичния сектор по чл.2 ал.2 т.8
от ЗФУКПС - търговско дружество с над 50 на сто общинско участие в капитала, е
сключила Договор за обществена поръчка от 05.08.2019г. с „И.“ООД *** , за
доставка и гаранционно обслужване на 14 броя автобуси на стойност
2 854 474 лв. без ДДС, или 3 425 368.80 лв. с ДДС, без да е
приложила контролна дейност „система на двоен подпис“, която не разрешава
поемането на финансово задължение или извършване на плащане, без подписи на
лицето, отговорно за счетоводните записвания. Договорът с който е поето
финансово задължение от страна на Т. т. – В.“ е
подписан от ръководителя на организацията по чл.2, но не и от лицето, отговорно
за счетоводните записвания.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е правилно.
Решаващият
състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно
съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора
съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на
обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за
законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Следва
да се отбележи, че направените възражения пред касационната инстанция са били
предмет на въззивното производство и по тях решаващият съд е изложил мотиви,
които се споделят от касационния състав. В оспореното решение правилно и
обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от
възможността адекватно да я организира.
При
анализа на доказателствата по делото се налага извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е допуснато да бъде извършено
от ръководител – Управител на търговското дружество, чиято отговорност е
ангажирана. Нарушението е квалифицирано правилно, а размера на наказанието „глоба“
е определен към минимален размер за този вид нарушение.
Неоснователно
е възражението, че
„Т. т. – В.“ ЕООД е ЮЛ по смисъла на чл.61 от ТЗ и не попада в хипотезата по
чл.2 ал.2 т.8 от ЗФУКС. От Договора за възлагане на управление № 234/28.09.2018г.
е видно, че правата на едноличен собственик и на Общо събрание на дружеството
се упражняват от Общински Съвет Враца и няма съмнения, че капитала е 100 %
собственост на Община Враца. Посочени са нарушени разпоредби на „Системи за
финансово управление и контрол…“ въведени през м.декември на 2008г., а именно Система
за двойния подпис, като вид контролна дейност прилагана в „Т. т. – В.“
ЕООД, които са нераз-делна част от
Системите за финансово управление и контрол. Описанието на изпълнителното
деяние кореспондира с това на чл.13 ал.3 т.1 от ЗФУКПС и тази разпоредбата е
приложима за случая. Установено е несъмнено, че Договорът с който е поето
финансово задължение от страна на ЮЛ „Т. т. – В.“ ЕООД е
подписан само от ръководителя на организацията по чл.2, а именно от касатора В.
Х.-Н., но не и от лицето, отговорно за счетоводните записвания, а именно
главния счетоводител. Дружеството попада в обхвата на ДФИ. Търговското
дружество подлежи на инспекционна дейност по ЗДФИ и на ръководителите могат да
бъдат налагани имуществени санкции по реда на чл.32 ал.1, ал.1 и чл.35 от ЗДФИ.
Действително не е уточнено по чл.32 от ЗДФИ, коя от трите хипотези по т.1 на
ал.1 е нарушена, но това не е съществено нарушение. Органите на АДФИ са
компетентни да издават НП. Случая не е маловажен, тъй като извършеното деяние е
застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо
на санкциониране. Засегнати са важни обществени отношения, касаещи финансовата
дисциплина при разходване на публични средства, поради което санкционираното
лице не следва да бъде освободено от административно-наказателна отговорност. В
случая правилно и законосъобразно е становището на въззивния съд, че не са
налице пред-поставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка,
касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната
жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е
постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно
прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административно-наказващия орган АДФИ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143 ал.3 от АПК предвиждат,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на административно-наказващия орган в размер на 100 /сто/ лв.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 10.01.2022 г. на Районен съд – Враца постановено по АНД № 1054
по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-119/13.08.2021 г., издадено от
Директора на АДФИ-София.
ОСЪЖДА В.К.Х. – Н. ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ-София разноските по делото пред настоящата
инстанция – сумата от 100 лв. /сто лева/
за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.