О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 214
27.03.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 107
по
описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т. 2 във вр. чл. 15 и чл. 19 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „АЛДА ГРЕЙНС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: с. Петракиоайа, Община Петракиоайа, Област Илвоф, Република
Румъния, представлявано по пълномощие от адв. Н.М. от ВАК, срещу определение № 4080/20.12.2017г., постановено
по т. д. № 1041/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
производството по делото е прекратено, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 19 ГПК.
С доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт се претендира неговата отмяна и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се необоснованост на извода
на първоинстанционния съд за валидна арбитражна клауза в представените от
ответника договори, като е релавирано и възражение за липса на представителна
власт на лицето, подписало договорите.
Насрещната страна „НИК-СОТ ГРУП” ЕООД – гр. Варна, ЕИК *, представлявано от адв. И.К. от САК, изразява
становище за неоснователност на жалбата, с подробни доводи и съображения.
Съставът
на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с
изложените оплаквания, съобрази становището на другата страна и провери данните
по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с
искова молба на „АЛДА ГРЕЙНС” ООД със седалище в Република Румъния, с която са предявени осъдителни искове срещу „НИК-СОТ ГРУП” ЕООД – гр. Варна, за присъждане на сумата 54 143.83щатски
долара,
претендирана като общ размер на дължима неплатена продажна цена на доставено от ищеца на
ответника слънчогледово
семе - насипно, за общо количество 149.143 тона, по фактури № 00016/24.06.2016г., № 00035/15.09.2016г. № 00036/23.09.2016г., № 00037/23.09.2016г., № 00038/23.09.2016г., № 00092/07.12.2016г. № 00098/12.12.2016г. и № 000101/21.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. В условията на евентуалност е предявен кондикционен
иск за присъждане на същата сума, претендирана като стойност на държана и ползвана без
основание стока - доставени от ищеца и приети без възражения от ответника
149.143 тона слънчогледово семе, с която
стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е подаден отговор от
процесуалния представител на ответника „НИК-СОТ ГРУП” ЕООД, в който е направено възражение за
неподведомственост на правния спор на сезирания съд поради
наличие на арбитражна клауза в подписан между страните договор, изключваща компетентността на съдилищата.
Ищецът твърди в допълнителна искова молба, че процесните продажби и доставки на слънчогледово семе
не са били предмет на представения от ответника Договор за слънчогледови семена
R0005/28.11.2016г. В евентуалност се възразява за относителна недействителност
на арбитражната клауза поради подписването на договора от лице, което не е
законен представител на дружеството, както и че в договора не е посочено
приложимо право, вид на арбитража - ad hoc или съответно индивидуализиран институционален
арбитраж.
Ответникът уточнява в допълнителния отговор, че фактури № 00084/28.11.2016г., № 00086/02.12.2016г., №
00092/07.12.2016г., № 00098/12.12.2016г. и № 000101/21.12.2016г., са издадени
именно в периода след сключването на договор R0005/28.11.2016г. и няма
основание за твърдението на ищеца, че обективираните в тях доставки не са
предмет на Договор за слънчогледови семена R0005/28.11.2016г., а по отношение
на останалите доставки приложение намират предходно подписаните между страните
договори за слънчогледови семена № RО002 от 05.05.2016г., № RО003 от 28.06.2016г. и № RО004 от 05.09.2016г. Същевременно заявява, че възражението е
безпредметно, тъй като във всички подписани между страните договори се съдържат
идентична арбитражна клауза. Сочи, че използваното в договорите съкращение
FOSFA 4/4А установяват волята на страните за уговаряне на арбитраж ад хок с
място на арбитража в гр. Лондон, който да се формира при спазване на условията
на Federation of Oils, Seeds and Fats Associations Ltd (FOSFA), с указване на
рамковия договор на тази организация, в който е предвиден реда за формирането
на арбитражен орган (4/4A).
За да уважи отвода за неподведомственост на спора и да
прекрати производството по делото първоинстанционният съд е направил изводите,
че от постигнатите
между страните договорености в раздел „Управление
на договора” от
сключените помежду им договори за
слънчогледови семена № RО002/05.05.2016г., № RО003/28.06.2016г., № RО004/05.09.2016г. и № R0005/28.11.2016г., не се установява нищожност
на арбитражното споразумение, съответно, че същото е изгубило силата си или не
може да бъде изпълнено, както и че
идентичните във всички договори арбитражни клаузи посочват ясно избраната от страните арбитражна институция – Арбитража в гр. Лондон, приложимите правила – при спазване на условията на Federation of Oils, Seeds
and Fats Associations Ltd (FOSFA), с указване на рамковия договор на тази
организация, в който е предвиден реда за формирането на арбитраж.
Изводите се споделят от състава на въззивния съд, като
съображенията за това са следните:
Въз основа на справка чрез публичен достъп до данните
на официалния сайт на FOSFA се установява, че Международният арбитраж на
Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/ е арбитражна институция, която заявява цели за развитие на
сектора на международната търговия с маслодайни култури, маслодайни семена и
мазнини, усъвършенстване на стандартизирани договори, методи за определяне на
теглото и качеството на стоките, анализиране, сертифициране, защита на
интересите на участниците на пазара. Арбитражът на FOSFA се провежда ad hoc.
Стандартните условия на арбитража на FOSFA се съдържат в Правилата за арбитраж
и обжалване на FOSFA, които определят сроковете за подаване на молба до
арбитража, процедурата за разглеждане на споровете, решението, основанията и
процедурата за обжалване. Всички стандартизирани договори на FOSFA
съдържат арбитражна клауза за разрешаване на възникналите между страните
спорове от Международния арбитраж на Федерацията. В компетентността на арбитража на FOSFA е разрешаване на всички спорове,
произтичащи от нарушения на задълженията на страните по договори за доставка на
маслодайни култури, маслодайни семена или мазнини, спрямо които са приложими арбитражни
правила FOSFA. По - конкретно, арбитражът
разглежда споровете, свързани с нарушения на задълженията за условията и реда
за доставка на стока, фактите за забава за плащане, несъответствието на
качеството и количеството на доставените стоки при условията, предвидени в
договора, споровете, свързани с процедурата за изчисляване на депоража и последващото
му възстановяване, други случаи на неизпълнение на някоя от страни. Въз
основа на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни
решения от 1958г. решенията на арбитража на FOSFA
подлежат на признаване и изпълнение в Република България.
Предмет на процесните доставки по представените от
ищеца с исковата молба фактури, са слънчогледови семена. Посоченият в сключените
от страните договори вид на рамковото съглашение - FOSFA 4/4А съответства на
вида на стоката, за сделки с която тази организация е изработила и предложила
на съконтрахентите, осъществяващи международната
търговия с маслодайни култури, маслодайни семена и мазнини, съответния
стандартизиран договор - 4/4А „Европейски маслодайни семена“. Ползваното от
страните рамковото съглашение - FOSFA 4/4А, съдържа препращане към правилата на
FOSFA, на които се подчинява правоотношението, не само по отношение на компетентността
на Международния арбитраж на Федерацията за разрешаване на спорове между
страните, с посочване на място – гр. Лондон, но и в множество други договорни
клаузи, отнасящи се до определяне на теглото, контрола
за качеството на стоките, проби и анализ / от контрольор по анализите към FOSFA/, сертифициране за качество от одобрени от FOSFA лаборатории и др.
Възражението за непротивопоставимост на всички
сключени от страните договори спрямо дружеството – ищеца, основано на твърдения
за подписването им от лице без представителна власт, би било неоснователно при
приложимост на българското право, тъй като два от договорите, съставляващи рамковото
съглашение - FOSFA 4/4А, са цитирани в процесните фактури, обективиращи съответната
процесна доставка. Освен това се установява, че лицето, за което има данни, че
е подписало договорите, е било назначено по трудов договор като директор на
търговското дружество - продавач. За този спор обаче, поради наличието на
валидно арбитражно споразумение, действащо за всички процесни доставки,
осъществени при условията на подчинени на правилата на FOSFA трайни търговски
отношения между страните, е приложимо английското право, поради което спорът включително
и по това възражение подлежи на разрешаване от Международния арбитраж на
Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/, с място на
арбитража в гр. Лондон.
Поради
съвпадение на правни изводи на двете инстанции за основателност на своевременно
направения от ответника отвод за неподведомственост на спора на съдилищата
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І – ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 4080/20.12.2017г.,
постановено по т. д. № 1041/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба,
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.