Определение по дело №1564/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2761
Дата: 31 декември 2020 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20207050701564
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                              №……………/……………2020г.                                                                                                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Елена Янакиева                                                                като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1564/2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена искова молба срещу Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, в която е релевиран иск от Е.Д.Т.,  като собственик на „Д.Т. “ ЕООД ЕИК *********, в който на основание чл.1 ЗОДОВ претендира присъждане на обезщетение в размер от 600.00лв., за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатен хонорар на адвокат, осъществил процесуално представителство по АНД № 4990 по описа на Районен съд Варна и по кад № 554/2019г. по описа на Административен съд Варна, в които е отменено Наказателно постановление № 03-008168/21.07.2017г., а решението е потвърдено от касационната инстанция. В производството по  проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира нередовност, която следва да бъде отстранена. Поради това с Разпореждане № 7556/20.07.2020г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд Варна, държавна такса в размер от 25 лв., както и да  прецезира от чие име депозира исковата молба, като съобрази, че с отмененото НП е ангажирана административната отговорност на дружеството, а не на собственика му.

С молба, приложена към ел.писмо вх.№ 9036/28.07.2020г. процесуалният представител на ищеца пояснява, че исковата молба е депозирана от Емил Д.Ташков в качеството на управител и представляващ „Д.Т. “ЕООД.

 

При тези доводи, по допустимостта на производството, съдът приема следното:

Производството по обжалване на НП е приключило с решение № 664/29.03.2019г. , постановено от Административен съд Варна по кнахд № 554/2019г.  Към тази дата производство по присъждане на разноски в дела от административнонаказателен характер не е регламентирано. Съгласно задължителното за органите на съдебната власт на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ, ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Измененията с ДВ бр.109 от 2020г. в сила от 23.12.2020г. не рефлектират към установяванията в това производство, доколкото към тази дата производството по проверка законосъобразността на НП е приключило и е парирана възможността санкционираното лице да търси защита по този ред.

В разпоредбата на чл.1 ал.1 и 2 от ЗОДОВ, законодателят регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съответно, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.  Анотирана съдебна практикаВ глава единадесета- Производства по обезщетения в АПК изрично е указана само пасивната процесуална легитимация – чл.205 от АПК, като по отношение на активната процесуална легитимация, законодателят не внася по-голяма яснота от тази, регламентирана в ЗОДОВ.

Съобразно чл.144 АПК вр.чл.124 ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В конкретния случай с влязло в сила на 29.03.2019г. съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 03-008168/21.07.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на  «Д.Т. »ЕООД на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от КТ за нарушение по чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба № РД -07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500лв.

Констатира се безспорно, че санкционирано е юридическото лице «Д.Т. »ЕООД, именно което е допустимо да е ищец в производство по предявен иск за репарация на вреди, понесени от същото юридическо лице в административно- наказателен характер производство. Искът в такъв случай следва да бъде предявен от «Д.Т. »ЕООД, чрез предтавляващия го по закон, а не както е в конкретния случай от физическото лице Е.Ташков, който представлява «Д.Т. »ЕООД. Уточнението, направено в допълнителната молба не изправя нередовността, доколкото същото предполага конституирането в това производство и призоваването на физическото лице-представляващ така, както е заявено от ищеца вместо единствено легитимираната с активна процесуална легитимация страна- «Д.Т. »ЕООД.

Емил Ташков не може да се конституира и като субституент, доколкото субституцията, съобразно чл.26 ал.2 от ГПК предполага изрично да е уредена със закон, което не се констатира в регламентацията, установена в ЗОДОВ. Принадлежността на субективното материално правоотношение, обуславящо и активната процесуална легитимация е на юридическото лице, понесло административната санкция и разноските в административнонаказателното производство. Именно поради това, искът, предявен от Емил Д.Ташков, като представляващ «Д.Т. »ЕООД е недопустимо да се разглежда по същество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.11.2020г., с което е даден ход по същество на делото.                               ОСТАВЯ без разглеждане исковата молба, подадена от  Е.Д.Т.,  като собственик на „Д.Т. “ ЕООД ЕИК *********, срещу Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, в която е релевиран иск, в който на основание чл.1 ЗОДОВ претендира присъждане на обезщетение в размер от 600.00лв., за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатен хонорар на адвокат, осъществил процесуално представителство по АНД № 4990 по описа на Районен съд Варна и по кад № 554/2019г. по описа на Административен съд Варна, в които е отменено Наказателно постановление № 03-008168/21.07.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на  «Д.Т. »ЕООД е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500лв.,а решението е потвърдено от касационната инстанция.  

     ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1564/2020г. по описа на Административен съд Варна.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд.                                                                                                                                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: