Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 02.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 7524 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника „В.“ ООД (в ликвидация), действащ чрез надлежно
упълномощен представител, срещу отказ да бъде прекратено изп. дело №
20168630401947 на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие Софийски градски
съд, обективиран в съобщение с изх. № 24670/14.05.2019г. до длъжника.
Жалбоподателят
твърди, че производството по индивидуалното принудително изпълнение е
образувано на 08.07.2016 г. по молба на взискателя „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 22.06.2016г., по ч.гр.д. № 38369/2014
г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав. Взискателят е възложил на
съдебния изпълнител извършването на действия на основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.
По образуваното делото е изготвена и връчена на длъжника „В.“ ООД (в
ликвидация) покана за изпълнение изх. № 97838/26.07.2016 г., както и призовка
за принудително изпълнение изх. № 18089/02.04.2019 г., с която е уведомен за
насрочен на 15.05.2019г. опис, оценка и изземване на имущество в офиса на „В.”
ООД (в ликвидация) на адрес в гр. София, бул. „*******. Твърди също, че от образуването
на изпълнителното дело до насрочването на 15.05.2019г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането на взискателя било по
негово искане или по инициатива на съдебния изпълнител на основание чл. 18,
ал.1 от ЗЧСИ. Поддържа, че по делото се намира молба с вх. № 20724/11.05.2018
г. от името на взискателя, с която се иска извършването на следните
изпълнителни действия: налагане на запор на банковите сметки на длъжника и налагане
на запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсията на длъжника.
Жалбоподателят твърди, че посочената молба от взискателя не представлява
надлежно искане на последния за извършване на изпълнителни действия, като
излага конкретни аргументи. Поддържа, че от справка по партидата на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, към 11.05.2018 г. дружеството се е представлявало от Г.Х.Б.и С.П.Ч.,
а изявлението в посочената молба от 11.05.2018 г. е направено от Д.С.- зам. директор
на дирекция „Правна”. Позовава се, че по изпълнителното дело липсват
доказателства, които да установяват валидно учредена представителна власт на
лицето, чрез което е подадена молбата от името на взискателя, а документът
обективира процесуално действие на взискателя, адресирано до съдебния
изпълнител, което е нередовно, поради липса на надлежно упълномощаване за
извършването му. Позовава се на мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК и съдебната практика, като прави правен
извод, че извършеното с молбата от 11.05.2018г. представлява ненадлежен
процесуален акт и съдебният изпълнител следва да предприеме мерки за
привеждането му в редовен вид, ако това е възможно, което в случая не е сторено
и към момента. Твърди също, че по изпълнителното дело липсва изявление на
законните представители на дружеството взискател за потвърждаване на посоченото
процесуално действие, извършено от лице без надлежно учредена представителна
власт, поради което това процесуално действие следва да не бъде зачетено като
валидно изявление от страна на взискателя и не би следвало да обвързва съдебния
изпълнител при формиране на заключението дали по изпълнителното дело е налице
т.нар. „перемпция” и кога е настъпила тя. Твърди, че това изявление не поражда
права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди. В
заключение счита, че молбата на взискателя с вх. № 20724/11.05.2018 г. не
следва да бъде възприемана като валидно изявление и не е доказателство за
активно поведение на взискателя, т.е. не е годно процесуално действие, което
може да прекъсне давностния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа, че в
периода от 08.07.2016г. г. до 08.07.2018 г. не са налице валидно поискани и/или
извършвани действия по принудителното изпълнение срещу длъжника, поради което
производството по делото е следвало да бъде прекратено след настъпване на
втората дата, тъй като прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. По
изложените аргументи, жалбоподателят счита, че атакуваният отказ на ЧСИ С.Х.,
peг. № 863, с район на действие Софийски градски съд, постановен по изп. дело №
20168630401947 и обективиран в съобщение изх. № 24670/14.05.2019 г. е
незаконосъобразен и моли съдът да го отмени с всички произтичащи от това
законови последици. Не сочи доказателства. Не представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят в изпълнителното производство - „Т.С.” ЕАД, не
е подал отговор на жалбата. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ С.Х., peг. № 863, в които излага съображения за допустимост,
но неоснователност на жалбата. Поддържа се, че по изпълнително дело №
20168630401947 не са налице условията по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като не е
изтекъл и предвидения двугодишен срок. Моли да бъде оставена без уважение
жалбата, като неоснователна. Изпратено е заверено ксерокопие на цялото изп.
дело № 20168630401947.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от
изпратеното копие на изпълнително дело № 20168630401947 по описа на ЧСИ С.Х.,
peг. № 863, същото е образувано по молба на взискателя „Т.С.” ЕАД от 08.07.2016г.
въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2016г., издаден по гр.д. № 38369/2014
г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав, в който „В.“ ООД, ЕИК *******е
осъден да заплати на взискателя, сумата 2 681.37 лв., ведно със законната лихва
от 11.07.2014г. до плащане на вземането, както и сумата от 378.07 лв. – лихва
за забава върху главното вземане от 01.08.2011г. до 07.10.2012г. Със същата
молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването на действия на
основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.
По образуваното
изп. дело е връчена на длъжника „В.“ ООД (в ликвидация) покана за изпълнение
изх. № 97838/26.07.2016 г., както и призовка за принудително изпълнение изх. № 18089/02.04.2019
г., с която е уведомен за насрочен на 15.05.2019г. от 10.00 ч. опис, оценка и
изземване на имущество в офиса на „В.” ООД (в ликвидация) на адрес в гр. София,
бул. „*******.
С молба вх. №
20724/11.05.2018 г., изходяща от взискателя „Т.С.” ЕАД, подписана от зам.
директор дирекция „Правна“, е поискано от ЧСИ С.Х., във връзка с образуваното
изпълнително производство да извърши следните действия: налагане запор на
банковите сметки на длъжника и налагане на запор на трудовото възнаграждение
и/или запор на пенсията на длъжника. По изпълнителното дело няма данни да са
давани указания на взискателя относно представителната власт на депозиралият
молбата, с която не е приложено пълномощно.
С молба вх. №
25242/17.04.2019г. длъжникът „В.” ООД (в ликвидация) е поискал от ЧСИ С.Х. да
прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК образуваното изпълнително дело №
20168630401947, както и да бъдат отменени действията по опис, оценка и
изземване на имущество в офиса на длъжника.
Със съобщение
с изх. № 24670/14.05.2019г. до „В.” ООД (в ликвидация), длъжникът е уведомен,
че молба с вх. № 25242/17.04.2019г. е оставена без уважение. Съобщението е
получено от адв. А.А.на 14.05.2019г. (лист 30 от изп. д.), в качеството й на
пълномощник на длъжника (пълномощно по лист 24 от изп. д.), за което последната
се е подписала. Срещу отказа е постъпила жалба с вх. № 29738/17.05.2019г. по
описа на входящия регистър на ЧСИ С.Х., подадена от пълномощника на длъжника „В.“
ООД (в ликвидация).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн. в ДВ бр. 86 от
2017 г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване. В чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е
посочено, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Жалбата е
подадена в предписания от закона едноседмичен срок и изхожда от лице, овластено
да търси защита от принудително изпълнение за действие, изрично указано от
закона като подлежащо на съдебен контрол. Внесена е и дължимата държавна такса.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Законът
изрично указва пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
Следва да се
разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20168630401947
по описа на ЧСИ С.Х. при хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Изпълнителното
производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо
поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за
осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на
изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е
оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи
отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.
В чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят
изчерпателно е посочил хипотезите, в които се стига до прекратяване и
приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на
изпълнението е визирано и това по ал. 1, т. 8, където е уредено, че
изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на
жалбоподателя е именно за реализацията на така соченото прекратително
основание. Това основание изхожда от принципа, че при иницииран изпълнителен
процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията
си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона
изпълнителни действия посредством приложението на които да постигне успешно
удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма
съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг
период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за
успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително
изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното
производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени
права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но
освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения
спрямо него изпълнителен процес.
По отношение
на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи
законовият двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е постановена тълкувателна
практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването на изпълнението чрез запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочените правила,
приведени към разглеждания случай, мотивират съда да приеме следното:
Установява
се, че изпълнителното производство е било образувано от страна на взискателя „Т.С.”
ЕАД с молба от 08.07.2016г., като жалбоподателят е адресат на това процесуално
правоотношение, доколкото e конституиран, като длъжник по изпълнението. Не е
спорно, че с молба вх. № 20724/11.05.2018 г., изходяща от взискателя „Т.С.” ЕАД,
е поискано от ЧСИ С.Х., във връзка с образуваното изпълнително производство да
извърши следните действия: налагане запор на банковите сметки на длъжника и налагане
на запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсията на длъжника.
Изпълнително
действие, което попада в кръга на тези водещо до прекъсване на установения
двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, е налагане
запор на банковите сметки на длъжника. Доколкото по делото е установено, че в
рамките на двугодишния срок от образуване на изпълнителното производство (който
срок следва да изтича на 08.07.2018г.), взискателят е предприел действия по насочването
на изпълнението чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника, заявено
с молба вх. № 20724/11.05.2018г., то следва да се приеме, че давността е била
прекъсната, респ. към датата на постановяване на оспорвания отказ, обективиран
в съобщение с изх. № 24670/14.05.2019г., не са изпълнени предпоставките на соченото
прекратително основание – чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че изявлението в молбата от 11.05.2018 г., подадена
от името на взискателя, не следва да бъде възприемано като валидно изявление и
не е доказателство за активно поведение на взискателя, т.е. не е годно
процесуално действие, което може да прекъсне давностния срок по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. Действително по делото не се установява да е представено пълномощно
за подписалия молбата от 11.05.2018 г., което да изхожда от представляващите
дружеството-взискател. Последното е основание да се приеме, че извършеното
процесуално действие е нередовно.
Настоящият
съдебен състав приема, че са неприложими изложените в жалбата доводи относно
приетото в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като
в случая се установява нередовност на извършено процесуално действия от страна
в изпълнителното производство. Съобразявайки нормата на чл. 101, ал. 1, изр. 2
от ГПК съдебният изпълнител дължи указание до взискателя в какво се състои
нередовността на извършеното процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определи срок за поправката. Съгласно презумпцията на чл. 101,
ал. 2 от ГПК след отстраняване на констатираната нередовност, процесуално
действие ще се смята за редовно от момента на извършването му. Не се
установява, да са давани указания от ЧСИ на взискателя, респ. те да не са били изпълнени,
поради което и не може да намери приложение чл. 101, ал. 3 от ГПК, т.е. да се
приеме, че не е извършено обективираното в молба вх. № 20724/11.05.2018г.
процесуално действие от страната. Към настоящия момент неотстраняване на
нередовността на извършеното процесуално действие от взискателя, не налага
извод за основателност на жалбата.
По изложените
съображения съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.
По
разноските.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „В.“ ООД (в ликвидация), ЕИК *******– длъжник по изпълнително дело № 20168630401947 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, обективиран в съобщение до длъжника с изх. № 24670/14.05.2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.