№ 2
гр. Тополовград , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
Секретар:К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Гражданско дело №
20202320100209 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената искова молба от
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД – гр.Пловдив, чрез юрисконсулт С.
П., против Пунч Енд Джуди ООД, с ЕИГ *********, със седалище и адрес на
управление: с.С., общ.Т. ул.“Г.Д.“ № **.
Ищецът твърди, че ответника е собственик на обект находящ се в с.С.,
ул.“Г.Д.“ № **, представляващ жилищна сграда, съгласно справка от Служба
по вписванията – Тополовград и тъй като ищцовото дружество се е
задължило да снабдява обекта с ел.енергия и да предоставя мрежови услуги,
на ответника за него е открит клиентски № **********. Ищеца в качеството
си на краен снабдител продава ел.енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия, като според разпоредбата на чл.104а от Закона за
енергетиката, потребителите използват разпределителните мрежи към които
са присъединени обектите им. Обекта на ответното дружество е присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намира. Потребители присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни Общи условия
1
заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на крайния
снабдител от последна инстанция съгласно чл.28, ал.2 и чл.29, ал.3 от ПТЕЕ.
Мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната
ел.енергия и/или предоставената мощност. В случая цената за достъп се
заплаща върху предоставената мощност и се определя и заплаща на
основание Решения на КЕВР. Твърди се в исковата молба, че по силата на
Общите условия на дружеството и на оператора на разпределителната мрежа,
последните са се задължили съответно да снабдяват с ел.енергия и да
предоставят мрежови услуги на горепосочения обект, собственост на
ответника, а той от своя страна се е задължил да заплаща всички свои
задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия и ползването
на мрежови услуги, в сроковете и начините определени в действащите общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България”. В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството на клиент
е използвал ел.енергия и съответно мрежови услуги на стойност 112,01 лева,
която сума и до момента не е заплатена от ответника. Консумираната енергия
е за периода 03.12.2017 г. – 06.12.2018 г. Издадени са фактури на името на
ответника, които не са заплатени. Твърди се, че поради забава в заплащането
на фактурите ответникът дължи и лихва в общ размер 21,37 лв. за периода
23.01.2018 – 26.05.2020 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е
образувано ч.гр.д. № 64/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания на
съда, че заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е
налице вземане от страна на ищеца в размер на: 112,01 лв./сто и дванадесет
лева и 01 стотинки/ представляващи стойността на консумирана от
потребителя ел.енергия и начислена цена за достъп до разпределителната
мрежа за периода 03.12.2017 г. – 06.12.2018 г.; 21,37 лв./двадесет и един
лева и 37 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за
периода 23.01.2018 – 26.05.2020 г.; както и законната лихва върху
2
горепосочената главница от момента на подаване на заявлението – 27.05.2020
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски, както по настоящото производство, така и по
производството по ч.гр.д. № 64/2020 г. на ТгРС.
На ответника препис от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок последния не е подал писмен отговор и
не е взел становище по исковете. За насроченото съдебно заседание ответника
е призован също при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, като последния не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител, нито пък е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът чрез своя представител е депозирал искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства –
препис-извлечение от сметка на клиент, копия от 12 броя фактури и справка
за актуално състояние, както и всички доказателства находящи се в ч.гр.д.№
64/2020 г. по описа на ТгРС, го намира за основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при
наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото
производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на
страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата
на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от
ГПК, постановен с определение № 264/10.12.2020 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а
3
именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото,
непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на
разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени
от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени
доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата
предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде убеждението за
вероятна основателност на предявените искове, с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат
уважени предявените искове в размерите, които се претендират.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по
заповедното производство общо в размер на 75,00 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство общо в
размер на 175,00 лв.- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на
спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.
240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или
оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт С. П.,
ПРОТИВ „Пунч енд Джуди“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управлевие: с.С., общ.Т. ул.“Г.Д.“ № **, КАТО ПРИЕМА ЗА
4
УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане от страна на ищеца в
размер на: 112,01 лв./сто и дванадесет лева и 01 стотинки/ представляващи
стойността на консумирана от потребителя ел.енергия и начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за периода 03.12.2017 г. – 06.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница от момента на
подаване на заявлението – 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 21,37 лв./двадесет и един лева и 37 стотинки/
представляващи стойността на лихва за забава за периода 23.01.2018 –
26.05.2020 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски по заповедното производство, общо в размер на 75 лв. /седемдесет
и пет лева/, както и разноски по делото по настоящото производство общо в
размер на 175,00 лева/сто седемдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5