ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. Монтана , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500180 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С определение от 12.03.2021г. Районен съд Монтана е прекратил производството
по гр.дело № 2575/2020г. по описа му и е върнал исковата молба на подателя й Г. Г. ,
поради неизпълнение дадените от съда указания относно редовността на подадената молба
.
Определението е обжалвано с частна жалба от Г. Г. с искане за отмяна и
продължаване съдопроизводствените действия , като в жалбата си твърди, че е поискал
издаване на съдебно удостоверение , за да изпълни указанията на съда относно редовността
на исковата молба, което не му било изпратено.
Окръжен съд Монтана , като взе предвид доказателствата по приложеното гр.д. №
2575/2020г. на МРС , предвид твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона
приема следното:
Г. Г. е подала до РС Берковица искова молба срещу В.В. с твърдения , че е
собственик на земеделски имот –ливада от 3 дка в м.*, землище гр. *, възстановен му по
реда на ЗСПЗЗ, в който имот се намира ответника , придобил същия от несобственик .
Ответникът е закупил от лицето А.Г. имот № *по плана на гр. *, м.*с площ 4469 кв.м. с
нотариален акт № */2002г. , като срещу А. Д. ищецът е водил иск по чл. 108 ЗС и му е
признато правото на собственост върху ливада от 3 дка в м.* при посочени съседи с решение
по гр.д. № 130/1999г. на РС Берковица, влязло в сила на 27.04.2000г. и ответницата е
осъдена да му предаде владението . Това решение е изпълнено принудително по изп.дело №
1
65/200г. на СИС при БРС , за което е съставен протокол за въвод във владение от
09.07.2003г. . Твърди се, че договорът за продажба е сключен 2002г., след влизане в сила
решението по гр.д. № 130/1999г. на РС Берковица, поради което и решението има сила на
присъдено нещо и спрямо приобретателя на имота. При тези твърдения е поискал от съда да
обезсили/ отмени нотариалния акт № */2002г. и да бъде осъден ответника да му предаде
владението върху имота.
Поради отвод на съдиите от сезирания с исковата молба РС Берковица, делото е
изпратено за разглеждане на РС Монтана по реда на чл. 23,ал. 3 от ГПК .
След образуване на делото пред РС Монтана, с разпореждане от 16.11.2020г.
исковата молба е оставена без движение като нередовна с указания за посочване ЕГН на
ищеца, ясно и четливо изложение на обстоятелствата и петитума, прилагане на скица и
данъчна оценка на имота, внасяне на държавна такса , както и вписване на исковата молба,
като е определен двуседмичен срок за изпълнение на указанията. В този срок , на
18.12.2020г . ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяването
с данъчна оценка на имота, като на 14.01.2021г. съдът е уважил искането и на 15.01.2021г. е
издадено съдебното удостоверение.
С молба от 23.12.2020г. ищецът е поискал удължаване на срока , която молба е
уважена и на основание чл. 63 от ГПК срокът му е продължен до 29.01.2021г. .
С молба от 28.01.2021г. отново е поискано от ищеца продължаване на срока за
отстраняване нередовностите на исковата молба, като съдът е уважил молба и е удължил
срока до 19.02.2021г. . За така определения нов срок ищецът е уведомен на 04.02.2021г. ,
въпреки че за съда не съществува процесуално задължение за това.
В този срок , на 15.02.2021г. , ищецът е представил ясна и четливо написана
искова молба с посочване своето ЕГН, като е уведомил съда, че останалите указания ще
изпълни след получаване исканото съдебно удостоверение .
Последвало е ново разпореждане на съда относно редовността на исковата молба,
като е указано на ищеца да уточни петитума на иска – иск за собственост или
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, да посочи на какво основание твърди, че е собственик ,
да индивидуализира имота с номер, вид, площ, местонахождение и граници , да приложи
скица и данъчна оценка , да внесе държавна такса .
В дадения нов двуседмичен срок, считано от 22.02.2021г. от страна на ищеца е
представено доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса от 50 лева , като с
молба от 04.03.2021г. е поискал отново срокът му за отстраняване нередовностите на
исковата молба да бъде продължен . Тази молба е оставена без уважение от съда с мотиви за
липса на уважителни причини.
Поради неизпълнение указанията на съда в дадения срок , изтекъл на 08.03.2021г.
2
, с определение от 12.03.2021г. на основание чл. 129,ал. 3 от ГПК производството по
делото прекратено и исковата молба върната като нередовна .
Издаденото от съда на 15.01.2021г. удостоверение за снабдяване от страна на
ищеца с данъчна оценка на процесния имот е получено от него на 19.05.2021г. – л. 54 от
делото .
При така установената хронология на извършените по делото процесуални
действия от страна на съда и ищеца , обжалваното определение, с което е прекратено
производството , поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба , е правилно.
Предвид поддържаните от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и
формулирано искане за защита, то може да се направи извод, че е предявен осъдителен иск
за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, посочен като
ливада от 3 дка в м.*, землище гр. *при съседи –шосе, П.К. и М.
Правилно с разпореждането от 16.11.2020г. първостепенният съд е приел исковата
молба за нередовна, поради липса на приложена данъчна оценка на недвижимия имот, която
съгласно чл. 69,ал.1,т.2 от ГПК , представлява цена на иска за собственост, а цената на иска
е част от задължителното съдържание на исковата молба – чл. 127,ал.1,т. 3 от ГПК.
Установяване цената на иска е от значение за определяне дължимата от ищеца държавна
такса . Правилно съдът е указал на ищеца необходимостта от представяне и скица на имота,
необходима за изпълнение задължителното вписване на исковата молба при предявен иск за
собственост . Съдът е оказал необходимото съдействие на ищеца за снабдяването му с
данъчна оценка , като е му издал на 15.01.2021г. исканото съдебно удостоверение . За
периода от 14.12.2020г. , когато ищецът е получил съобщението за отстраняване
нередовностите на исковата си молба , до 19.02.2021г. , в продължения от съда по реда на
чл. 63 от ГПК двукратно срок , ищецът на 15.02.2021г. е представил единствено ясна и
четлива искова молба с посочване своето ЕГН. Указанията относно представяне данъчна
оценка и внасяне на държавна такса не са изпълнени, въпреки наличното по делото издадено
от съда съдебно удостоверение, което ищецът не е направил необходимото да получи, а за
съда не съществува процесуално задължение за изпращането му на ищеца .
Въпреки така неизпълнените указания , основание за връщане на исковата молба
по реда на чл. 129,ал. 3 от ГПК , първостепенният съд повторно, с разпореждане от
15.02.2021г., е указал на ищеца да представи данъчна оценка и да внесе държавна такса, като
са му дадени и указания да посочи основанието, на което е придобил твърдяното право на
собственост, да индивидуализира недвижимия имот с посочване номер , вид, площ ,
местонахождение и граници, като приложи скица на имота. В дадения от съда двуседмичен
срок, изтекъл на 08.03.2021г. ищецът е внесъл единствено държавна такса в размер на 50
лева , като останалите указания относно редовността на исковата молба не са изпълнени.
Несъмнено при предявен иск за собственост ищецът следва да посочи в исковата
3
си молба основанието, на което твърди да е придобил собствеността върху имота , като
индивидуализира надлежно недвижимия имот – изискване за редовност на исковата молба,
предвидено в чл. 127,ал.1,т. 4 от ГПК . В трайната съдебна практика се приема, че когато
обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата
молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен
статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за
населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота.
От исковата молба е видно, че ищецът обосновава правото си на собственост с
влязло в сила решение през 2000г. решение по гр.д. № 130/1999г. на БРС, което решение ,
макар и постановено по иск с правно основание чл. 108 от ЗС , не представлява основание за
придобиване право на собственост с оглед чл. 77 от ЗС, поради което и правилно съдът е
приел, че в исковата молба не са наведени обстоятелства за придобивно основание .
Предвид гореизложеното подадената от ищеца искова молба е останала
нередовна, поради липса на посочена цена на иска , основание за придобиване собствеността
върху имота и липсата на надлежна индивидуализация на същия чрез посочване актуален
градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид
план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на
имота, въпреки дадените от съда ясни и конкретни указания за отстраняване нередовността
й , оказаното съдействие чрез издване на искано съдебно удостоверение и уважаване
двукратно молби на ищеца по чл. 63 от ГПК , като за периода 14.12.2020г.- 08.03.2021г.
ищецът не е проявил активност да отстрани указните му нередовности на исковата молба .
С връчване на 14.12.2020г. на първото разпореждане на съда относно нередовността на
исковата молба / л. 9 от делото / изрично е указана възможността да заяви желание за
ползване на правна помощ , при необходимост и право на това , от която възможност до
постановяване прекратителното определение ищецът не се е възползвал. Такова искане се
прави едва в настоящето производство в срока, даден му от първостепенния съд за внасяне
на държавна такса по подадената частна жалба , което не следва да бъде разглеждано като
подадено след изтичане определения от първостепенния съд срок за съобразяване исковата
молба с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява правилно и следва
да се потвърди .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд Монтана от 12.03.2021г., с което на
основание чл. 129,ал. 3 от ГПК е прекратено производството по гр.дело № 2575/2020г. по
описа на РС Монтана и е върната като нередовна исковата молба на Г. Г. .
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5