О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 260190

26.01.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   МИРЕЛА  ЧИПОВА

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №150  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор  България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му  адв.  В.  Г.,  срещу Разпореждане  №62507/29.12.2020г., постановено по ч. гр. д. №17267 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, ХIV гр. с., с което е било  отхвърлено подаденото  от  дружеството  заявление вх. №55806 от  22.12.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК  срещу  М.З.Г.,  ЕГН  **********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се  иска същото да бъде отменено и  се постанови  издаване  на  заповед  за  изпълнение  съобразно  подаденото  заявление.

           След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

           Производството пред РС- Пловдив е образувано по заявление на  „Теленор  България“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение  на парично  задължение по чл. 410 ГПК  срещу  М.З.Г.,  ЕГН  **********, за  сумата  от 77,46  лв.-  неустойка  за  предсрочно прекратяване  на договор за мобилни  услуги от  19.07.2018г. и допълнително  споразумение  от  28.08.2018г., подробно  описани  в заявлението.

         С обжалваното разпореждане първоинстанционният  съд е  приел,  че  заявлението  следва  да  бъде  отхвърлено,  тъй като претендираното  от  заявителя вземане  се  основава  на неравноправна  съгласно  разпоредбата  на  чл.143, ал.2, т.5  от  ЗЗП  клауза  в  договора,  предвиждаща   че потребителят  дължи  неустойка  при  предсрочното му  прекратяване  в размер  на сумата  от  стандартните  за съответния  абонаментен  план  месечни  абонаменти  до края  на срока  им,  но не повече  от  трикратния  им размер.  Изложил  е  съображения, че посочената  клауза   позволява  на доставчика  да  получи  цената  на  самата услуга, независимо  че  не предоставя  такава  на  потребителя, както  и че размерът на неустойката  не  е  съобразен  с обема  на  неизпълнението  на потребителя  /оставащия  срок  на договора/ и  евентуалните  вреди  на  търговеца  от това. 

             Така  постановеното разпореждане  е правилно  и следва  да бъде потвърдено.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.3  от  ГПК  съдът  следва  да  откаже  издаването  на заповед за изпълнение,  ако  искането  се основава на неравноправна  клауза  в  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице обоснована  вероятност  за  това. В случая  заявителят  е  поскал  издаването  на заповед  за  изпълнение  за  вземане  за неустойки  по договор за мобилни  услуги от  19.07.2018г. и допълнително  споразумение  към  него  от  28.08.2018г., подробно  описани  в заявлението.  Видно  от приложените  към заявлението  заверени копия  от договора  и  допълнителното  споразумение,  в тях  са налице  идентични  клаузи,   съгласно които  в случай  на прекратяването  им   преди  изтичане  на срока им  по  вина  или  искане  на потребителя  той  дължи неустойка  в размер  на оставащите до  изтичане на   уговорения  срок, но не повече от трикратния  им  размер,  месечни  абонаменти  по  техния  стандартен  размер.  Според  настоящия  състав на съда е  налице  обоснована  вероятност  посочените  клаузи  да  са неравноправни  съгласно  чл.143, ал.1  във връзка  с  ал.2, т.5    от ЗЗП.  Предвидената   неустойка при прекратяване  на договора  в размер  на три  стандартни  месечни  абонамента  е необосновано висока,  тъй  като  не е  съобразена  с  размера  на евентуалните  вреди,  които  операторът  би претърпял.  Последните  не  следва  да се съизмерват  с пропуснатите  по самия  договор  месечни  абонаменти,  тъй  като  получаването  на последните  е  свързано  с  предоставяне  на  определени  услуги  за абоната,  които  след  прекратяването  на договора  вече няма да  бъдат предоставяни  и за предоставянето  на  които  не съществува  пречка  да  бъде сключен  договор с друг абонат.  Отделно  от  това  в конкретния  случай   размерът  на неустойката  е  обвързан  не  с уговорените  в самия  договор,  а  с т.нар.  „стандартни“  месечни  абонаменти,    които  са  в по- висок  размер.   При това положение  се  създават предпоставки  за неоснователно  обогатяване на  кредитора,  тъй  като  в  ситуация,  при  която  до  изтичане  на срока  на договора  остават  три и  по- малко  месеца  той  ще има право да получи  от  потребителя  обезщетение,  надвишаващо  сумата,  която  би получил  при изпълнение  на договора. 

Предвид  горното  частната  жалба  е неоснователна,  а  обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде потвърдено.

 

            

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане  №62507/29.12.2020г., постановено по ч. гр. д. №17267 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, ХIV гр. с., с което е било  отхвърлено подаденото  от  „Теленор  България“ ЕАД, ЕИК *********,  заявление вх. №55806 от  22.12.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК  срещу  М.З.Г.,  ЕГН  **********.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: