№ 58
гр. С., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Р. П. Р.
в присъствието на прокурора Ем. В. В.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600174 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 7/31.01.2022 г., постановена по НОХД № 513/2021 г.
по описа на Районен съд – К. подсъдимият М. ИВ. Б., ЕГН **********, е
признат за невинен в това, че през периода от 24.04.2020 г. до 26.04.2020 г., в
град К. обл.С., ул. ****, в съучастие с Д. С. К. от град К. като съизвършител, е
отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Gross“, модел „GRX7“, с номер
на рама SJ37021979, на стойност 500.00 лв. от владението на В. В. И. от град
К. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради
което е оправдан по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана
от Районна прокуратура - С., Териториално отделение – Казанлък.
В протеста се съдържа оплакване за неправилност на присъдата,
поради постановяването й в несъответствие с доказателствените материали.
1
ИСКАНЕТО е протестираната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден
за престъплението по повдигнатото срещу му обвинение.
Чрез допълнителни писмени изложения към протеста е развито
оплакването в същия.
Окръжна прокуратура – С. поддържа протеста. Наред с
повдигнатото в протеста оплакване, в пренията по същество е застъпена
тезата, че атакуваната присъда страда и от липса на мотиви.
Подсъдимият чрез защитника си излага съображения, че отсъстват
основания за отмяна на постановената оправдателна присъда.
Окръжен съд – С., след като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по
повдигнатите в протеста и въззивното производство оплаквания, прие
следното:
Във внесения за разглеждане от Районна прокуратура – С.,
Териториално отделение – Казанлък обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № 513/2021 г. по описа на Районен съд – К. приключило с
постановяването на атакуваната присъда, освен срещу подсъдимия М. ИВ. Б.,
е повдигнато обвинение и срещу Д. С. К..
Двамата са предадени на съд за това, че през периода от 24.04.2020
г. до 26.04.2020 г., в град К. обл.С., ул. ****, в съучастие помежду си, като
съизвършители, са отнели чужда движима вещ – велосипед марка „Gross“,
модел „GRX7“, с номер на рама SJ37021979, на стойност 500.00 лв. - от
владението на В. В. И. от град К. без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят, като Д. С. К. е действал в условията на
повторност и случаят не е маловажен, поради което е обвинен в извършване
на престъпление по чл.195, ал.1,т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, а подсъдимият М. ИВ. Б. – в престъпление
по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
След проведеното разпоредително заседание, на което е взето
решение за разглеждане на делото по общия ред, наказателното производство
срещу подсъдимия Д. С. К. за горепосоченото престъпление е приключило
със Споразумение от 06.08.2021 г. по НОХД № 835/2021 г. по описа на
2
Районен съд - К. видно от приложеното заверено копие на протокол от
проведено на тази дата съдебно заседание по посоченото дело. С одобреното
споразумение подсъдимият Д. С. К. е признат за виновен в това, че в периода
от 24.04.2020 г. до 26.04.2020 г., в град К. в условията на повторност и в
съучастие – като съизвършител с М.И. Б., е отнел чужда движима вещ –
велосипед марка „Gross“, с номер на рама SJ37021979, на стойност 500.00 лв.
от владението на В. В. И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода при първоначален
„общ“ режим.
Извършвайки самостоятелна проверка на събраните по делото
доказателства, с оглед повдигнатото в протеста оплакване за неправилност на
присъдата, поради постановяването й в несъответствие с доказателствените
материали, въззивният съд прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Един ден от периода 24.04.2020 г. до 26.04.2020 г., подсъдимият М.
ИВ. Б. и свидетелят Д. С. К., които се познавали от месец - два, се разхождали
заедно в град Казанлък. Стигнали до жилищен блок на ул.“****, когато
свидетелят Д. С. К. казал на подсъдимия, че ще отиде да вземе пари от една
жена, като кимнал в посока на жилищния блок. Подсъдимият останал да го
чака до намиращи се в близост трафопост и детска градина. Свидетелят Д. С.
К. влязъл във входа на жилищния блок на ул. “****, качил се на третия етаж и
взел от там, държан на етажната площадка, велосипед марка „Gross“, с номер
на рама SJ37021979, на стойност 500.00 лв., собственост на свидетелката В. В.
И..
Тъй като свидетелят Д. С. К. се забавил, подсъдимият М. ИВ. Б. се
отказал да го чака. Отишъл да пие кафе със свидетеля К. И. Ж..
По време на извършване на кражбата на велосипеда, свидетелката В.
В. И. и семейството й отсъствали от град Казанлък. На 26.04.2020 г., когато се
прибрали в дома си, установили липсата на велосипеда. Свидетелката В. В. И.
подала сигнал в РУ – К. като освен това качила снимки на откраднатия
велосипед в интернет приложението „Фейсбук“, отправяйки молба, ако някой
го види, да се свърже с нея.
3
На 17.07.2020 г., свидетелят Д. С. К. се придвижвал с така
придобития от него велосипед марка „Gross“ към село Ягода, община
Мъглиж, по главния път Казанлък – С.. Срещу бензиностанцията преди село
Тулово, община Мъглиж, свидетелят М. Д. П. продавал ябълки. Той познавал
свидетеля Д. С. К., знаел, че не разполага с пари, поради което го спрял и от
любопитство попитал откъде има колелото. Обясненията на Д. С. К. за
произхода на колелото се сторили неубедителни на свидетеля М. Д. П.. Той
направил няколко снимки на велосипеда и качил същите във „Фейсбук“, в
групите „Ушите на Казанлък“ и „Казанлък купува и продава“. Много бързо
след това, свидетелката В. В. И., която видяла качените снимки, се свързала
чрез „Фейсбук“ със свидетеля М. Д. П.. Уверила го, че колелото е нейно и
поискала да разбере къде и кога е виждал велосипеда, каквато информация и
получила. Скоро след този разговор, при свидетеля М. Д. П. пристигнала с
автомобила си свидетелката В. В. И.. Свидетелят М. Д. П. й обяснил в каква
посока е потеглил Д. С. К. с колелото, както и къде живее. Тъй като
свидетелката В. В. И. не успяла да открие свидетеля Д. С. К., следвайки
указаната й от свидетеля М. Д. П. посока, решила да го причака в началото
на град К. до една гумаджийница, знаейки, че тя е място, покрай което той
трябва задължително да мине на път към дома си. Не след дълго се появил
свидетелят Д. С. К., тикайки велосипеда. Свидетелката В. В. И. го
пресрещнала, хванала кормилото на велосипеда и му заявила, че колелото е
крадено. Д. С. К. се опитал да обясни, че е закупил колелото от друг човек, но
след като чул от свидетелката, че е повикала полиция, оставил на място
велосипеда и побягнал. След бягството му, повикани от свидетелката В. В. И.,
пристигнали служители на РУ – К. на които тя разказала случилото се и още
същия ден се прибрала в дома си с откраднатия й велосипед.
Гореизложените фактически обстоятелства, установени от
въззивния съд не се отличават съществено от фактологията в мотивите на
атакуваната присъда с изключение на това, че районният съд е приел, че
подсъдимият М. ИВ. Б. е дочакал пред детската градина свидетеля Д. С. К. и
след като той се появил с велосипед, двамата се отправили към колодрума на
град Казанлък.
Съображенията на въззивния съд, за да приеме горните фактически
обстоятелства, са следните:
4
Стойността на велосипеда, предмет на кражбата, по средни-пазарни
цени към време на извършването й, се установява чрез заключение на
съдебно-оценъчна експертиза.
Фактът на отнемане на колелото, мястото и времето на
осъществяване на деянието, както и обстоятелствата, при които собственикът
на откраднатата вещ си е възстановил собствеността върху нея, се
установяват след съпоставка на показанията на свидетелите В. В. И. и М. Д.
П. (от хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
четени на основание чл.281,ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предл. второ от НПК,
които свидетелят завява, че поддържа), както и показанията на свидетеля Д.
С. К.. Относно тези обстоятелства между посочените гласни доказателства
отсъстват противоречия, при все, че свидетелят Д. С. К. се опитва да
представи залавянето му с откраднатия велосипед от собственика на вещта,
като действие на доброволно връщане на колелото от негова страна.
Спорното обстоятелство е участвал ли е подсъдимият М. ИВ. Б. в
кражбата на колелото и по какъв начин, в извършването на която, освен себе
си, свидетелят Д. С. К. уличава и него.
Обвинителната теза, според която подсъдимият и свидетелят Д. С. К.
заедно са влезли в жилищния блок на ул. “****, град Казанлък и заедно са
взели намиращото се на етажната площадка на третия етаж чуждо колело, се
основава на показанията на свидетелите Д. С. К., С. Д. П. и В. В. И..
Въззивният съд, също като първоинстанционния, приема, макар и по
различни съображения, че посочените гласни доказателства не са достатъчни,
за да обосноват, по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза.
Единственото обстоятелство, съобщено от свидетелката В. В. И.,
като такова уличаващо подсъдимия М. ИВ. Б. в някаква съпричастност към
извършената кражба на велосипеда й, е, че той се е познавал със сина й, от
който факт, признат от подсъдимия, обвинението извлича извод, че същият е
знаел къде живее и че има колело.
Свидетелят С. Д. П. към време на извършване на деянието е работил
като мл.разузнавач, група „ПКП“ при РУ – Казанлък. Видно от показанията
му е, че всички знания, които той има относно кражбата, се основават на чуто
от свидетеля Д. С. К., в проведена със същия оперативна беседа, след като
последният се явил в РУ - К. където бил повикан след като собственикът на
5
откраднатото колело - В. В. И., успяла да си възвърне собствеността му.
Макар и принципно разпитът на полицейски служители,
присъствали при извършване на определени действия, да е допустим с оглед
разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК, в конкретния случай показанията на
свидетеля - мл. разузнавач С. Д. П., са без доказателствена стойност.
Оперативната беседа поначало няма характер на доказателствено средство за
установяване на правно релевантни факти. Тя притежава само оперативна
стойност за разработване на следствени версии. Меродавно е не съобщеното
от Д. С. К. пред свидетеля С. Д. П., при това преди привличането му като
обвиняем, а обясненото от него в разпита му като обвиняем, в присъствието
на защитник и след разясняване на правата, предвидени в чл.55 от НПК. В
случая не са констатирани противоречия между обясненията на Д. С. К. като
обвиняем и показанията му като свидетел, дадени след прекратяване на
наказателното производство срещу му въз основа на одобреното от съда
споразумение. Поради това, че съобщеното от Д. С. К. по време на
оперативната беседа се припокрива с дадените по-късно показания от същия
като свидетел, показанията на мл.разузнавач С. Д. П. се ползват от
обвинението не за да заместят отсъстващо, правно релевантно изявление на
събеседника му, а с цел – като друг източник на доказателства - да придадат
по-висока доказателствена стойност на показанията на Д. С. К.. Този подход е
недопустим. Показанията на полицай С. Д. П. не се явяват друг източник на
информация, защото се явяват производни доказателства, които по никакъв
начин не способстват за проверка на достоверността на съобщеното от
първоизточника на информацията, поради което са и без процесуална
стойност.
По тези съображения въззивният съд не ползва като доказателствено
средство показанията на свидетеля С. Д. П.. Неправомерно и незаслужено в
протеста на същите е отдадена доказателствена стойност, при това
значителна.
Именно въз основа на показанията на свидетеля С. Д. П.,
кредитирайки отчасти показанията на свидетеля Д. С. К., първостепенният
съд е приел, че подсъдимият М. ИВ. Б. е дочакал пред детската градина
последния и след като той се появил с велосипед, двамата се отправили към
колодрума на град Казанлък - фактологичен извод, несподелен от настоящия
6
съд.
Единственото уличаващо подсъдимия доказателство в извършването
на престъплението по повдигнатото срещу му обвинение са показанията на
свидетеля Д. С. К., признат за виновен чрез споразумение в извършване на
кражбата. За да не кредитира тази част от показанията му с доверие,
районният съд е приел, че същите съставляват т.нар. от съдебната практика
„оговор“. Аргументирано, в протеста е оспорено това разбиране на
първостепенния съд. В случая не се касае за обяснения на подсъдим, а за
показания на свидетел, дадени след прекратяване на наказателното
производство срещу му, под страх от наказателна отговорност.
Показанията на Д. С. К., в които освен себе си, уличава в
извършване на кражбата и подсъдимия М. ИВ. Б., ценени наред с
обстоятелството, че подсъдимият М. ИВ. Б. е познавал сина на
собственичката на откраднатата вещ, не са достатъчни, за да обосноват с
категоричност, като единствено възможен, извод за това, че кражбата на
велосипеда е извършена от двамата. Тази част от изнесените от свидетеля
обстоятелства не е подкрепена чрез други доказателства. Същевременно, на
съобщеното от свидетеля Д. С. К. участие на подсъдимия в извършване на
кражбата на велосипеда противостои фактът, че след отнемане на вещта тя е
ползвана единствено и само от свидетеля. Освен това, не се и твърди
подсъдимият да е имал каквито и да е било претенции върху отнетата вещ.
По изложените съображения, въззивният съд прие, че отсъстват
основания да приеме други, различни от установените от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства, такива за това
подсъдимият М. ИВ. Б. да е участвал като съизвършител, наред с Д. С. К., в
извършването на кражбата на велосипеда, собственост на свидетелката В. В.
И..
В съответствие с приетите за установени факти, подсъдимият М.
ИВ. Б. правилно е признат за невинен в това през периода от 24.04.2020 г. до
26.04.2020 г., в град К. обл.С., ул. ****, в съучастие с Д. С. К., като
съизвършител, да е отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Gross“,
модел „GRX7“, с номер на рама SJ37021979, на стойност 500.00 лв. от
владението на В. В. И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 във
7
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Доводът, повдигнат от Окръжна прокуратура – С., че атакуваната
присъда страда от липса на мотиви, въззивният съд прие за неоснователен.
При излагане на установените факти по делото районният е извършил анализ
на доказателствата, съдържащи се в различните доказателствени средства,
при все, че видно от гореизложеното, анализът му търпи корекции. В
мотивите на съдебния акт отсъстват противоречия и неясноти,
препятстващи да бъде разбрана волята на съда при постановяване на
присъдата.
По изложените съображения, на основание чл.338 от НПК Окръжен
съд – С. прие, че следва да потвърди присъдата на Районен съд – Казанлък.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/31.01.2022 г., постановена по НОХД
№ 513/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8