Р
ЕШЕНИЕ
гр.София, 24.09.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на единасети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9944 по описа за 2016 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
Г.Й.С. против П.на Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, вр чл.115
, вр чл.20, ал.2 ,вр чл.18, ал.1 от НК. Производството по делото приключило с
оправдателна присъда на 27.07.2011 г. по
НОХД № С-1/2006г. по описа на СГС, НО, 4 състав, която влязла в сила на
23.09.2014 г., след като преминала инстанционен контрол по ВНОХД № 731/2012г.
на САС, по кнд. № 395/2013г. на ВКС, по ВНОХД № 0063/2013г. на САС и по кнд №
395/2013 г. на ВКС. През време на наказателното производство по отношение на
ищеца първоначално била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 09.09.2004 г. – 14.10.2005 г./една
година, 1 месец и 5 дни/, която впоследствие била изменена в „домашен арест“
през периода 14.10.2005 г. - 13.07.2007 г./1 година и 9 месеца/, а от 13.07.2007 г. била изменена в „парична гаранция“
в размер на 5000 лв. На 14.07.2015 г. с постановление на прокурор спрямо ищеца
била наложена административна мярка „забрана за напускане на страната“, която
била отменена на 19.08.2011 г. Наказателното производство спрямо С. продължило
10 години и 15 дни, с което било нарушено правото му на раглеждане и решаване
на делото в разумен срок по чл.5 и чл.6 от ЕКЗПЧ. Наказателното производство срещу ищеца било оповестено в печатни и
интернет медии и накърнило доброто име и авторитета му в обществото, пострадали
и неговите близки, които били подложени на обиди и унижения от съгражданите си.
Наказателният процес поставил ищеца в унизително и тежко положение, той се
чувствал обиден и оскърбен, процесът се отразил и на отношенията му с неговите
близки и колеги. Влошило се физическото
му здраве и неговата психическа стабилност - изпитвал тревога и безпокойство, притеснение
и страх от посегателство върху личната му сфера, отчуждил се от приятелския си
кръг, защото считал, че всички го възприемат като престъпник. Това довело до
тежки последици за него в личен и професионален план, отразило се негативно на общественото
мнение за него. По време на престоя му в ареста на Столична следствена служба
имал тежки здравословни проблеми. В резултат на воденото наказателно производство
майка му Д.С.развила диабет и впоследствие била освидетелствена от ТЕЛК. С
оглед на изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 500 000
лв., ведно със законната лихва, считана от 23.09.2014 г. до окончателното
изплащане./уточняваща молба вх. № 5773/18.01.2017 г. - л.181/.
Ответникът оспорва
иска, поради следните съображения: поддържа становището, че иск по чл.2 б от ЗОДОВ бил недопустим, тъй като ищецът пропуснал срока по реда на глава трета от
ЗСВ; поради недопустимостта на иск по чл.2 б от ЗОДОВ, недопустимо било ищецът да
търси обезщетение за забавено разглеждане на наказателното производство и да включва
тази претенция в глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Оспорва ищецът да е претърпял
вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаните от ищеца
неимуществени вреди и незаконното обвинение. Твърди, че е недопустимо ищецът да
търси обезщетяване на вреди, претърпени от други лица – обиди и унижения от
страна на неговите близки и влошаване на
здравословното състояние на неговата майка. Оспорва размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди, че П.и частните обвинители поддържали обвинението
срещу ищеца до 20.07.2011 г., не и след тази дата. Гражданските ищци също
поддържали своите претенции срещу С. до 20.07.2011 г. След посочената дата не
били извършени каквито и да било увреждащи действия спрямо ищеца от страна на
прокуратурата. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност, която
започнала да тече от 20.07.2011 г. Твърди, че, поради неоснователност на
главния иск, неоснователен бил и искът за законна лихва. В случай, че съдът
приеме главният иск за основателен, поддържа възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на законната лихва за период от три години назад от датата на
подаване на исковата молба. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, без да излага конкретни фактически твърдения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По правната квалификация на предявения иск:
Видно от уточняваща молба вх. № 5773/18.01.2017 г./ л.181/ предявеният иск
е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв.
За да бъде уважен иска трябва
да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца
да е повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда № 244/27.07.2011 г. по НОХД № С-1/2006г. на СГС, НО, 4
състав, подсъдимият Г.Й.С. е признат за невиновен в това, че на 30.07.2004г. в
гр.София, ул.“******, клуб – ресторант „Славия“, в съучастие като извършител с Т.Д.Д.,
С.З.Г., А.Е.М.и други неустановени лица/материалите за които са отделени в
друго предварително производство/ умишлено е умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г. П.У., В.К.М.,
М.Й.К.и М.Д.М., и е направил опит умишлено да умъртви А.М.А.и Е.И.С., който
опит за тези двама пострадали е останал недовършен по независещи от волята му
причини, като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост, и по
начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на
огнестрелно оръжие на обществено място,
посещавано от много хора, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е
оправдал по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.4 , пр.3, т.6 и т.9, вр чл.115,
вр чл.20, ал.2, вр чл.18, ал.1 от НК.
Със същата присъда са оправдани и останалите подсъдими по делото – Т.Д.Д.,
С.З.Г. и А.Е.М..
Срещу оправдателната присъда в частта по отношение на ищеца Г.Й.С. не е подаден протест.
Независимо от това, присъдата е влязла в сила по отношение на ищеца едва
на 23.09.2014 г. след извършен
инстанционен контрол по ВНОХД № 731/2012г. на САС, по кнд. № 395/2013г. на ВКС,
по ВНОХД № 0063/2013г. на САС и по кнд № 917/2014г. на ВКС.
Това е така, тъй като с ТР № 5/21.05.2018г. по тълкувателно дело №
5/2017г. на ОСНК на ВКС – т.4 е прието, че „когато
с присъдата или решението са осъдени няколко
подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран частично - само по отношение
на част от дейците и/или част от деянията, присъдата
или решението във всички части и за
всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната
инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване
на решението на касационната инстанция.“ В цитираното тълкувателно решение
е разяснено, че подадените жалба и протест не ограничават пределите на проверка
и правомощията на въззивната инстанция, като същата има възможност да промени
основанието за оправдаване на подсъдимия, спрямо който присъдата не е
протестирана, поради което съдебният акт следва да се приеме за влязъл в сила с
влизане в сила на акта на въззивната инстанция. Подаването на въззивна
жалба или протест поддържа висящността на целия процес и страните пред втората
инстанция са същите, както пред първата.
От представеното по делото копие от постановление за привличане на
обвиняем от 09.09.2004 г. по следствено дело № С -17/2004г. на НСлС и
оправдателната присъда № 244/27.07.2011 г. по НОХД № С-1/2006г. на СГС, НО, 4
състав, се установява, че наказателното производство срещу С. е започнало на 09.09.2004
г., когато е привлечен като обвиняем за извършено на 30.07.2004 г. престъпление
по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, вр. чл.15, вр чл.20,ал.2, вр чл.18, ал.1 от НК
и е приключило на 23.09.2014 г., когато оправдателната присъда е влязла в сила,
т.е. наказателното производство е продължило 10 години и 14 дни.
През периода от 09.09.2004 г. до 26.07.2005 г. и от 23.11.2005 г. до
05.12.2005 г. ищецът е пребивавал в
следствения арест./писмо от ГД “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието – л.263 делото/
Спрямо ищеца е определена мярка за неотклонение “задържане под стража“
през периода 09.09.2004 г. - 14.10.2005 г./постановление за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 09.09.2004 г. по следствено дело №
С -17/2004г. на НСлС, определение от 11.09.2004г.
по нчд № И-187/2004г. на СГС./л. 12 - 26/.
С определение от 14.10.2005 г. по н.д. № С-147/2005г. на СГС мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е заменена с мярка за неотклонение „домашен
арест“./л.51-57/.
С определение от 13.07.2007г. по н.д. № С-1/2006 г. на СГС, потвърдено с
определение № 235/20.08.2007 г. по ВНЧД № 930/2007 г. на САС, мярката за
неотклонение „домашен арест“ е заменена с мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 5000 лв. /83-85/.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
разпитан като свидетел неговият баща Й.И.С.. Същият заявява в своите показания,
че синът му бил арестуван през 2004 г. по обвинение за убийството на „Б.М.“. В
края на втората година му повдигнали обвинение, от което П.се отказала, поради
липса на доказателства. Съдебното производство приключило с оправдателна
присъда на седмата година. Наказателното производство се отразило негативно на
здравословното състояние на сина му. След като бил под домашен арест, вените на
краката му се „надули“, косата му побеляла и окапала, изнервил се, станал
раздразнителен, дълго време останал без работа, влошили се отношенията между
него и жената, с която живеел, а след време се разделил с нея; страдал от
артрит. Родителите на ищеца били от Кърджали – приятели и „доброжелатели“ обсъждали
процеса срещу сина им. Причината за раздялата на С. с жената, с която живеел,
била, че нямал работа. Процесът се отразил на професионалното му положение. Пресата
в Кърджали била активна, отразила процеса. Родителите на ищеца били известни
хора в гр.Кърджали – директори на учебно заведение и на банков клон, всички
познавали сина им. Свидетелят имал наблюдения, че хората говорели за процеса,
тъй като когато се прибирал, съседите му пред блока внезапно млъквали. Ищецът заминал
за чужбина, заради липсата на работа и негативизма, защото където и да отидел,
се разбирало, че срещу него е имало наказателен процес, по който е бил оправдан
за убийство. За хората било без значение, че е бил оправдан, обръщали внимание
на факта, че е бил обвиняем за убийство. Преди да му повдигнат обвинения,
ищецът работел като шофор на автомобил, след това останал без работа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищеца
страх, безпокойство, ограничаване на социалните контакти и душевно страдание от
незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в
тази част.
Не бе доказано по делото С. да е
страдал от артрит, съдови заболявания или други заболявания, които да са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Липсват медицински
документи, които да установят проявата на тези заболявания и наличието на
причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство.
Представена е молба вх. № 11663/21.12.2004 г., подадена от адв.Д.–
защитник на Г.Й.С.,*** следствена служба, в която е посочено, че на
12.12.2004г. клиентът му е припаднал в килията си, без да му е оказана
медицинска помощ./л.27/. С молбата е отправено искане С. да бъде прегледан от
квалифициран лекар, който да констатира причината за влошеното му здраве, както
и да бъде изследван , а при нужда да се назначи адекватно лечение. Тази молба
сама по себе си, при липсата на други доказателства и медицински доументи, не
доказва, че ищецът е страдал от някакво заболяване в следствения арест, което да е било предизвикано от образуваното
наказателно производство.
Съдът не обсъжда доводите на ищеца дали неговите родители са претърпели
неимуществени вреди от наказателното производство, тъй като тези обстоятелства
са без значение за предявения иск. Ищецът
може да търси обезщетение единствено за неимуществени вреди, които лично той е
претърпял, не и за вреди, претърпени от други лица.
Събраните по делото доказателства установяват, че спрямо Г.Й.С. е било
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с
влязла в сила присъда, претърпял е неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани
фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012
г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на
III г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания. При определяне размера на
обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 27 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. чл.116, ал.1,
т.4 , пр.3, т.6 и т.9, вр чл.115, вр чл.20, ал.2, вр чл.18, ал.1 от НК, за
което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна;
продължителността на наказателното производство през периода 09.09.2004 г. -
23.09.2014 г. /10 години и 14 дни/, като съобрази обстоятелството, че още на
първа инстанция ищецът е бил оправдан и срещу оправдателната присъда не е бил подаден
протест от прокуратурата, нито от частните обвинители, нито е подадена жалба от
гражданските ищци, т.е след изтичане на
срока за подаване на протест и жалба срещу присъдата /срокът е изтекъл на
11.08.2011 г./ ищецът е бил наясно, че неговото положение в процеса не може да
бъде утежнено и горните инстанции не могат да отменят оправдателната присъда спрямо
него. Това става ясно от изразеното становище от неговия процесуален
представител в хода наказателните производства пред САС и ВКС, отразено в мотивите
към съдебните актове по инстанционен контрол на оправдателната присъда./
решения по ВНОХД № 731/2012г. на САС, по
кнд. № 395/2013г. на ВКС, по ВНОХД № 0063/2013г. на САС и по кнд № 917/2014г.
на ВКС/. Оправдателната присъда е влязла в сила по-късно – на 23.09.2014 г.,
тъй като, съгласно мотивите към т.4 от ТР
№ 5/21.05.2018г. по тълкувателно дело № 5/2017г. на ОСНК на ВКС,
когато с присъдата или
решението са осъдени няколко подсъдими,
за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран частично - само по отношение на част от дейците и/или
част от деянията, подадените жалба и протест
не ограничават пределите на проверка и правомощията на въззивната инстанция, като
същата има възможност да промени основанието за оправдаване на подсъдимия, спрямо
който присъдата не е протестирана, поради което съдебният акт следва да се
приеме за влязъл в сила с влизане в сила на акта на въззивната инстанция, а не
към момента на изтичане на срока на обжалване на първоинстанционния акт. В този
смисъл след 11.08.2011 г. ищецът не е
имало причина да се тревожи за изхода от наказателния процес спрямо него.
Независимо от това, той е следвало да продължи да участва в наказателното
производство до 23.09.2014 г., което е свързано с редица неудобства и
ограничения – следвало е да продължи да се явява в съдебни заседания заедно със
своя защитник за извършване на следствените действия в съдебната фаза на процеса и е продължил
да се чувства обвързан от наказателния процес, наред с останалите подсъдими. Съдът
отчете взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение – първоначало е била
взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 09.09.2004
г. до 14.10.2005 г., която е била изменена в „домашен арест“ за периода 14.10.2005
г. до 13.07.2007 г., а от 13.07.2007 г.
е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Продължителността
на наложената най-тежка мярка за
неотклонение на ищеца „задържане под стража“ е 1 година, 1 месец и 5 дни, а продължителността
на мярката за неотклонение „домашен арест“ е 1 година и 9 месеца. Така за
продължителен период от време от 2
години, 10 месеца и 5 дни, вследствие на мерките за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“, е било ограничено правото на ищеца на свободно
придвижване и правото му на труд. С постановление на прокурор от 14.07.2005г.
спрямо С. е наложена мярка „забрана за напускане на страната“ , която е
отменена с определение от 19.08.2011 г. по НОХД № С-1/2006г. на СГС, 4 състав,
т.е за шест години е било ограничено правото му да напуска страната. Съдът отчете
обстоятелството, че ищецът не е осъждан и тежко е преживял проведения спрямо
него наказателен процес, животът му драматично се е променил – изпитвал е
тревога и несигурност за бъдещето си, станал е раздразнителен, изнервил се е,
дълго време е останал без работа, което е довело и до влошаване на отношенията
с жената, с която е живеел на семейни начала; чувствал се е социално изолиран; притеснявал
се е, какво е отношението към него в обществото; дори и след като е бил
оправдан, е считал, че за другите е по-важен факта, че е бил обвинен в убийство./св.С./.
Неоснователно е възражението на ответника, че при определяне на размера
на обезщетението е недопустимо да се обсъжда продължителността на наказателното
производство, тъй като иск по чл.2 б от ЗОДОВ бил недопустим, поради пропуснат
срок от ищеца да потърси обезщетение по реда на глава трета от ЗСВ. От
уточняващата молба с вх. № 5773/18.01.2017 г., подадена от С./ л.181/, е видно, че предявеният от него иск е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а не по чл.2б от ЗОДОВ. При определянето
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши преценка на всички установени по делото конкретни обстоятелства, които
са настъпили в резултат от незаконно
обвинение, а несъмнено продължителността на наказателното производство е от
значение за определяне на времето, през който ищецът е търпял неимуществени
вреди. Следва да се посочи, че дори и да бе предявен отделен иск за обезщетение
от нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното
дело срещу ищеца, този иск не би бил недопустим, тъй като С. е потърсил
обезщетение за накърняване на това право по административен ред по глава трета
„а“ от ЗСВ, но обезщетение не е било определено./констативен протокол от
26.04.2016 г. по заявление вх. № РС-16-22/13.01.2016г. по описа на ИВСС л.190 -202/.
От друга страна, съдебната практика приема, че при съединяване в рамките на
едно съдебно производство на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл.2
б от ЗОДОВ, искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2б от ЗОДОВ и е налице
един деликтен иск за обезщетение на неимуществени вреди, а не два отделни
такива. В този случай съдът следва да определи едно общо, глобално по размер
обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от ищеца. Неимуществените
вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2 б от ЗОДОВ не могат да
бъдат различни по вид - касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от
самата висящност на наказателното производство, които следва да бъдат
обезщетени само еднократно, като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване./ решение № 19/23.07.2019 г. по гр.д. № 2026/2018г., ГК, трето г.о на
ВКС/. Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода 2004 г. – 2014 г., съдът определи обезщетението по справедливост
на 30 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 500 000 лв. следва да бъде отхвърлен. По възражението за съпричиняване на вредите: Ответникът в отговора на ИМ прави възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, но не излага конкретни фактически твърдения,
на които основава възражението. При липсата на конкретни
фактически твърдения за това възражение, същото не е част от предмета на
делото, тъй като ищецът не би могъл да осъществи защита по него. Дори
и да не бъдат възприети тези доводи на съда, то липсват каквито и да било
доказателства с поведението си ищецът да е станал причина за повдигането и
поддържането на незаконно обвинение спрямо него, нито е допринесъл за
настъпване на вредите, поради което съдът
намира възражението за недоказано. По
възражението за изтекла погасителна давност: Възражението е неоснователно. Оправдателната
присъда е влязла в сила по отношение на ищеца на 23.09.2014 г., макар да не е
бил подаден протест от прокуратурата, нито да е била обжалвана от частните
обвинители в частта, касаеща оправдаването на С.. Това е така, тъй като
присъдата е била постановена по отношение на няколко подсъдими и е била протестирана
и обжалвана частично - по отношение на останалите подсъдими, а при такава хипотеза същата влиза
в сила едва с постановяване на акта на въззивната инстанция,
когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на
решението на касационната инстанция. /т.4 от ТР № 5/21.05.2018г. по т.д. № 5/2017г. на ОСНК на ВКС/. Тъй като оправдателната присъда е влязла в
сила спрямо ищеца на 23.09.2014 г., петгодишната давност за погасяване на иска
за неимуществени вреди е започнала да тече от тази дата и изтича на 23.09.2019 г.,
а исковата молба е подадена преди това – на 11.08.2016 г., поради което искът
не е погасен по давност. По
претенцията за законна лихва: Ищецът
е предявил иск за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди. Основателността на иска е обусловена от произнасянето
на съда по главния иск. В настоящия случай ответникът следва да бъде осъден да
заплати законна лихва върху определеното обезщетение, дължима от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.09.2014 г. до окончателното
изплащане. Вземането за лихва за
периода след 23.09.2014 г. не е погасено по давност, тъй като до датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. не е изтекъл срок от повече от три
години. По
разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото
разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лв. Липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. В представения
договор за правна помощ не е посочен размер на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива разноски. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес за призоваване: гр.София, бул.“******да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000
лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което Г.Й.С. е оправдан с присъда № 244/27.07.2011
г. по НОХД № С-1/2006г. на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на 23.09.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2014 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 500 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА
П.на Р.Б. да заплати на Г.Й.С., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10
лв. за държавна такса. Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: