ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1981
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501331 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България"
№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева против разпореждане
№ 8271/15.07.2022г, постановено по ч. гр. д. № 4182/2022 г. по описа на РС –
Бургас, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника СТ. СТ. ИЛ. за сумата 67,15лв – договорно
възнаграждение, начислено за периода 05.05.2020г до 02.10.2020г, дължимо
по договор за потребителски кредит № 30034716204/ 29.01.2019г.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1
ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен. Излага
доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд
не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение
на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите
правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че
1
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във
връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира също, че
заповедният съд не е извършил задълбочен анализ на кумулативните
критерии за наличие на неравноправна клауза, а именно: наличие на клауза,
сключена във вреда на потребителя и клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност. Счита, че съдът неправилно не е отчел
нормата на чл.145, ал.2 ЗЗП, т.е. преценката на една клауза като
неравноправна не включва съответствие между цената и възнаграждението и
услугата, която ще бъде извършена в замяна, при условие ,че тези клаузите са
ясни и разбираеми.
По отношение извода на съда относно недължимостта на договорното
възнаграждение, заявява, че в процесния договор уговореният ГПР не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва и е ясно посочена методиката
на изчисляването му. Счита клаузите в договора,уговарящи лихвен процент в
размер на 38,30% и ГПР в размер на 44,99 % са действителни. Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК е действаща към момента на сключване на процесния
договор и обвързва страните. Не е налице нарушение на законови норми,
както и на добрите нрави, поради и което клаузата, уговаряща договорно
възнаграждение е действителна и същото се дължи от длъжника. В случая
страните са уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който е фиксиран за
целия срок на договора и ГПР в законовите граници. В заключение посочва,
че лихвен процент в размер на 38,30 % и ГПР в размер на 44,99 % не
противоречат на добрите нрави, поради и което клаузите от договора, които
ги определят са действителни.
По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането, като
бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по отношение на обжалваното вземане, претендирано със
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се направените съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство.
Частно гражданско дело № 4182 по описа за 2022г. на Районен съд-
Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД, чрез
2
юрисконсулт Петрова против длъжника С.И. , за следните суми:469,81 лв. –
главница по договор за потребителски кредит; 67,15 лв.- неплатено договорно
възнаграждение за периода 05.05.2020г-02.10.2020г.;464,10 лв. – неплатено
възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги; законна лихва в
размер на 41,23 лв., дължима от 02.10.2020г. до датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и разноски по делото, като е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит № 30034716204.
Районният съд е издал Заповед №2156/15.07.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 469,81лв.- дължима
главница по договор за потребителски кредит № 30034716204/ 29.01.2019г
г.,41,23лв- лихва за забава, считано от 02.10.2020г до 28.06.2022г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2022г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 36,77 лв. – разноски, съразмерно на уважената
част от заявлението.
С разпореждане № 8271/15.07.2022г, съдът е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за останалите претендирани
вземания, като жалбата е насочена само против отказа да се издаде заповед за
изпълнение за сумата 67,15лв – договорна лихва.В атакуваното разпореждане
съдът е изложил мотиви, че уговорената договорна лихва е в противоречие с
добрите нрави, предвид прекомерния размер на това задължение и
евентуалното му присъждане би довело до неоснователно обогатяване.Съдът
излага становище, че фактът, че правоотношението се урежда от правилата на
ЗПК, в които е посочен максималния размер на ГПР, допустим по закона, не
променя извода за нищожност на клаузата за договорното възнаграждение
/лихва/ на основание противоречие с добрите нрави. Съдът не се е произнасял
по въпроса дали искането се основава на неравноправна клауза в
потребителски договор.
Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за
потребителски кредит "Стандарт" с №30034716204/ 29.01.2019г. , общи
условия към договора, погасителен план.
Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжника сумата от 900 лв., която следва да бъде върната на 24 месечни
3
вноски, всяка от по 54,25 лв.,при уговорен ГПР – 44,99 %, ГЛП – 38,30 % и
дължима сума по кредита 1301,86 лв.
Жалбата, която, както вече бе посочено, е против разпореждането, в
частта, с която е отхвърлено заявлението за договорна лихва, поискана със
заявлението по чл.410 ГПК, е основателна. За претендираната от заявителя
сума, а именно 67,15лв –договорна лихва, за периода 05.05.2020г. –
02.10.2020г. следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК. Съображенията за
това са следните:
Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен
заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото,
съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на
добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза,
неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното
производство съдът не следва да преценява валидността на договора за
кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава
служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени
императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че
извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията
си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова
изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.
Настоящия състав обаче не споделя доводите на районния съд, че
клаузата за договорната лихва в процесния договор за паричен заем е
недействителна на основание чл.26 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и присъждането й ще доведе до неоснователно обогатяване. Видно от
съдържанието на договора, същият съдържа необходимата информация
посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, тъй като в него посочена
отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и условията за
усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на
разходите по кредита, изчислен по определения в Приложение № 1 към
закона начин и съобразно определените в закона допълнителни допускания,
посочени в ОУ, неразделна част от договора, които са и подписани от
длъжника. В договора е вписана и информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
от ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размера,
4
броя и падежа на вноските, като към договора е приложен и погасителен
план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3.1 от ОУ е предвидено правото на
длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК, тъй като в т. 7.1.1 от ОУ изрично е предвидено правото на потребителя
да се откаже от договора. Окръжният съд намира, че клаузата за
възнаградителна лихва /годишен лихвен процент/ не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. С изменението на ЗПК и приемане на
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се
считат за нищожни. Преди приемането на законоустановен размер на ГПР по
потребителски кредити не съществуваше норма, регулираща оскъпяването на
кредита, поради което съдът е извеждал изводите си от общите правни
принципи и морални норми. Към датата на сключване на процесния договор
за кредит -29.01.2019 г., новите разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК са в
сила и определят ясно и точно предела на оскъпяване на кредита.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
размерът й подлежи на договаряне, като единственото условие е същата,
общо с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във
валута, определени с Постановление на МС, което в случая е спазено.
Определеният по договора ГПР, в размер на 44,99 %, е в границите на
законодателно заложения максимален праг, поради което тази уговорка не
противоречи на добрите нрави. Следва да се има предвид също, че
преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определяне на
основния му предмет и съответствие между цената или възнаграждението, от
една страна и стоката и услугата, от друга страна- чл.145,ал.2 ЗЗП, т.е.
размерът на възнаградителната лихва не подлежи на преценка в контекста на
ЗЗП, в случай, че клаузата е ясна и разбираема,както е в настоящия договор.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
5
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва,както изисква чл.19,ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят размер на
възнаградителната лихва, която като стойност е около половината от размера
на главницата.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за
вземането за договорна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като
вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на
задължение по чл. 410 от ГПК.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на претендираните разноски пред въззивната
инстанция – в размер на 15 лв. за платена такса за въззивно обжалване и в
размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по НЗПП.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8271/ 15.07.2022 г., постановено по ч. гр. д.
№ 4182/2022г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено
заявлението с правно основание чл. 410 от ГПК, на "Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника СТ. СТ. ИЛ. за заплащане на сумата от 67,15 лв. –договорна
лихва,начислена за периода 05.05.2020г. – 02.10.2020г., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е,
вх.В, срещу СТ. СТ. ИЛ., ЕГН **********,от *** за заплащане на сумата
67,15лв . –договорна лихва, начислена за периода 05.05.2020г. – 02.10.2020г.
по договор за потребителски кредит "Стандарт" с №30034716204/
29.01.2019г, както и за разноски във въззивното производство в размер на 15
6
лв – държавна такса и 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7