Решение по дело №106/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б. срещу Решение № 20/11.10.2023г. по а.н.дело № 47/2023г. по описа на РС-[община], с което е потвърдено НП №23-1058-000544/20.07.2023г. на началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР-[област], издадено за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възразява се,че когато наказващият орган посочи в НП израза „надлежния ред“,би следвало да посочи и кой е надлежният ред. В тази връзка жалбоподателят се позовава на решение №260/2.10.2020г. по к.а.н.дело № 90/2020г. на АС-[област].

На следващо място жалбоподателят твърди,че в обжалваното НП не е посочено точното място на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.

При изложените оплаквания в жалбата се иска касационната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и да се отмени издаденото НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника му адвокат М., който поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощника му юрисконсулт Ш. е постъпило писмено становище,с което моли да се остави в сила оспореното решение а РС-З. и на основание чл.63д от ЗАНН претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение..

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] изразява становище, че депозираната касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение на Районен съд- [община], с което е потвърдено НП, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изводите на районния съд, че деянието,предмет на НП, е осъществено от обективна и субективна страна, а самото НП не страда от пороците, визирани в подадената касационна жалба.

Административен съд-[област], в настоящия касационен състав, намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, касационната инстанция съобрази следното:

С решението си въззивният съд е приел,че не се констатират съществени нарушения на материалния и процесуални закон. Констатирал е,че е посочена датата и мястото на нарушението, а наложените санкции са минимални в предвидения размер.

Подробно в оспореното съдебно решение е взето становище по възражението на жалбоподателя за съществено процесуално нарушение, свързано с непосочване в НП на надлежния ред за регистрация. Въззивният съд е отбелязал,че колесният трактор не само не е регистриран, но и няма регистрационни табели на определените за това места и съответно изписването на текста „няма поставени регистрационни табели на определените за това места“ не въвежда в заблуждение жалбоподателя и съответно не нарушава правото му на защита.

При така постановеното въззивно решение касационният съд приема,че не са допуснати процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и в административно-наказателното производство при издаване на наказателното постановление (НП). Неоснователно се твърди в касационната жалба,че в НП не е посочено точното място на нарушението.Видно от самото НП, в него е записано,че мястото на нарушението е – [населено място], на общински път без номер [населено място]-махала Д. к., до стопанската сграда на Л. С. Б. от [населено място].Това описание на мястото на административно нарушение е достатъчно ясно,с оглед спецификата на нарушението – управление на МПС, което не е регистрирано и което се движи по път отворен за обществено ползване.

На следващо място, настоящият състав на касационната инстанция приема,че като не е посочен точния ред за регистрация на управляваното от Б. МПС, в НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице. Посочената за нарушена норма – чл.140 ал.1 от ЗДвП, не съдържа от обективна страна признака „надлежния ред“ и затова уточняването на реда за регистрация на съответното МПС не е задължителен елемент при описание на това административно нарушение и съответно неговата липса в текста на административното обвинение не представлява съществено процесуално нарушение.

Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна със самото управление на МПС без надлежна регистрация на път, отворен за обществено ползване, поради което осъществява признаците на състава по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Няма основание за намаляване на наложените административни наказания, нито за налагане само на едното административно наказание, предвидено в чл. 175 ал.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба на закона предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. С налагането на минималния размер на двете наказания, наказващият орган е приложил правилно закона.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема,че не са налице основанията на чл.348 НПК за отмяна на въззивното решение и същото следва да се остави в сила.

При този резултат основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски. Пред касационната инстанция ответникът е упълномощил юрисконсулт, който е изпратил писмено становище за насроченото открито заседание по делото,заедно с изложение по същество, имащо характер на писмена защита. На ответната страна ще следва да се присъдят разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.221 ал.1 АПК, Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20/ 11.10.2023г., постановено по а.н.дело №47/2023г. по описа на Районен съд-[община].

ОСЪЖДА Д. А. Б. от [населено място], [община], [област], да заплати на ОД на МВР-[област] сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.