Р Е Ш Е Н И Е

№ …………

 

гр. Русе, 09.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                     районен съдия:   НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар– протоколиста БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5019/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК от Н.Н.Н., действаща като майка и законен представител на малолетната С* С* Д. и от непълнолетния Т.С.Д., действащ лично и със съгласието на майка си Н.Н.Н. против С.Т.Д. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка.

Ищeцът твърди, че с решение по гр.д. № 5178/2011 год. по описа на РС- Русе ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 60.00 лева месечно за всяко дете. Понастоящем ответникът заплащал издръжка в размер на 150.00 лева за двете деца. Твърди, че обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили, децата пораснали, понастоящем са ученици- Т. в девети клас, а Соня- в пети клас на НУИ Проф. В* С*, гр. Р*. Майката полага грижи и дава издръжка и на третото си дете. Моли се съда да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от бащата издръжка на 180.00 лева за детето Т. и на 170.00 лева за детето С*.

На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В указания срок същият е подал писмен отговор. Оспорва исковете. Твърди, че плаща издръжка в много по- голям от заявения размер. Предлага издръжка в минимален размер.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно факта, че ответникът е баща на децата Соня (понастоящем на 11 и половина години) и Т. (на 15 години) и че бащата е заплащал до момента присъдената му издръжка. Това се установява и от решение № 1337/01.07.2011 год., постановено по гр.д. № 5178 по описа за 2011 год. на РРС, а присъдената с решението издръжка е в размер на по 60.00 лева за всяко от децата. Майката признава, че понастоящем бащата заплаща издръжка за двете деца в общ размер 150.00 лева или по 75.00 лева на дете. Ответникът твърди, че участва в издръжката на децата със значително по- високи суми, като оспорва претенциите и предлага издръжка в минимален размер. Не представя доказателства за твърденията си.

В съдебно заседание на 23.02.2021 год. признава предявените искове. Счита, че с поведението си не е станал причина за предявяването им и моли да не му бъдат присъждани в тежест направените от ищците разноски. Ищецът не прави искане за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Соня, родено на *** год. и детето Т., родено на *** год., за задоволяване на нуждите им от електричество, отопление, водоснабдяване, храна, облекло и други потребности, включително здравни и за културно- социални дейности, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение по гр.д. № 5178/2011 год. по описа на РРС от по 60.00 лева. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда децата. Страните не твърдят  наличие на алиментни задължения по отношение на друго свое дете, на което да дължат грижи и издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от 2011 год. За изминалия период от почти десет години социално- икономически условия в страната са се изменили с оглед на инфлационните процеси,  изменили са се съществено нуждите на децата с оглед възрастта, в която се намират в момента. Увеличен е и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално- икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата има възможност да им осигурява месечна издръжка в размер на 170.00 лева за детето С* и 180.00 лева за детето Т.. Останалата част от дължимата месечна издръжка, ведно с ежедневните грижи, следва да се поемат от майката.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищците са заявили претенции за разноски. Представени са два договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че е ищците са заплатили адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева всеки или общо 600.00 лева.

При това положение и съобразно уважаването на исковете, ответникът ще дължи разноски на ищците в размер на по 300.00 лева за двата субективно съединени иска.

         Съдът не споделя доводите на ответника, че тъй като признава исковете и не е станал причина за завеждане на делото, не следва да заплаща разноски по делото. На първо място- ответникът оспорва исковете в своя отговор, като предлага издръжка в минималния, предвиден в закона размер. Признание прави едва в открито съдебно заседание. На второ място- той е станал причина за завеждане на делото, тъй като за 10 години е увеличил заплащаната издръжка за децата едва с по 15.00 лева за всяко и това е далеч под минималния, предвиден в закона размер. В приложената от него кореспонденция по Вайбър се вижда, че разговори за увеличаване на издръжката за децата са водени с майката още, когато  минималната работна заплата е била 500.00 лева. Претендираната от ищците и присъдена в настоящото производство е съобразена с факта, че децата пребивават при своя баща по 10 дни месечно. Именно поради това тя е само с 25.00 лева над законовия минимум общо за двете деца.

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 331.20 лева по двата субективно съединени иска.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 1337/01.07.2011 год. по гр.д. № 5178 по описа за 2011 год. на РРС издръжка, дължима от С.Т.Д., ЕГН ********** на Т.С.Д., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител Н.Н.Н., ЕГН **********, от 600.00 лева на 180.00 лева, считано от предявяване на иска на 29.10.2020 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 1337/01.07.2011 год. по гр.д. № 5178 по описа за 2011 год. на РРС издръжка, дължима от С.Т.Д., ЕГН ********** на С* С* Д., ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител Н.Н.Н., ЕГН **********, от 600.00 лева на 170.00 лева, считано от предявяване на иска на 29.10.2020 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на Н.Н.Н., ЕГН ********** сумата 600.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 331.20 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от обявяването му на 09.03.2021 год.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: