Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1437
гр. Сливен, 09.12 .2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на трети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева, като
разгледа докладваното от р. съдия гр.
дело № 3416/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск
с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Никола Кичуков”
№ 13. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния
период бил ответника по настоящия иск И.С.М.. Доставената и консумирана питейна
вода се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се
фактурирала. След фактурирането, за титуляра на партидата и ответник по
настоящия иск, възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на
фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора,
които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори
това, последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
През целия период
количествата доставена питейна вода били начислявани на ответника служебно по
реда на чл. 23 ал. 8 т. 1 от ОУ на ВиК, тъй като имота бил без поставен
индивидуален водомер.
В конкретния случай
ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
както и отведената такава, за периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018 г., независимо
от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен"
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, поради което ищцовото
дружество претендира както главница, така и мораторна лихва в размер на
законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима
сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в
съда.
Предвид възникналото
задължение ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите
суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД №
1831/2019 г. по описа на РС Сливен.
По посоченото дело въз основа на
извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената
и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018 г., ведно с
дължимата мораторна лихва.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от
подаването на настоящата искова молба.
Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че И.С.М.
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД - гр. Сливен сумата от
1163,91 лева, от
които главница – 1059,32 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018 г. в имот
находящ се в гр. Сливен, ул. „Никола Кичуков” № 13, мораторна лихва 104,59 лева
натрупана към дата 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото
производството разноски.
В предоставения едномесечен срок от назначения особен
представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се
счита иска за допустим, тъй като между ищеца и ответника има сключен договор за
услуги и се извършват доставки на питейна вода.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от
адв. Н.К. ***, който моли съда да уважи
исковете и да му бъдат присъдени разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от особен представител,
който моли иска да не бъде уважен, тъй като количествата изразходена вода са
начислявани служебно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За периода от 01.02.2017 г. до 16.12.2018 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” Сливен е начислило на ответника по делото И.С.М. сума за изразходвана питейна вода за обект находящ се в гр. Сливен, ул. „Никола Кичуков” № 13, на
обща стойност от 1163,91 лева, от които главница – 1059,32 лева, върху която
сума към 13.03.2019 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 104,59 лв.
На 05.04.2019 г. „Водоснабдяване и канализация - Сливен”
ООД е подало заявление до Районен съд – Сливен с искане за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за
посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 1266 от 09.04.2019
г., постановена по ЧГД № 1831/2019 г.,
състав на Районен съд – Сливен е осъдил ответника по настоящото гражданско дело
да заплати на ищеца по настоящото дело сумата 1059,32 лева, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018
г. в имот находящ се в гр. Сливен, ул.
„Никола Кичуков” № 13, мораторна лихва в размер на 104,59
лева, начислена към 13.03.2019 г., ведно
със законна лихва, считано от 05.04.2019
г. и разноски в общ размер на 26 лева.
За периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018 г., незаплатената
питейна вода е в размер на 1059,32 лева, върху която сума към 13.03.2019 г. е
изтекла мораторна лихва в размер на 104,59 лв.
По делото е приет като доказателство карнет за отчетена
питейна вода на адреса на ответника, от който е видно, че количествата вода са
начислявани служебно. Вписано е "голяма къща"
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е неоснователен по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното
и оспорено право.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, за
периода от 01.02.2017 г. до 16.12.2018 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен
е начислило на ответника по делото И.С.М.
сума за изразходвана питейна вода за обект находящ
се в гр. Сливен, ул. „Никола Кичуков” № 13,
на обща стойност от 1163,91 лева, от които главница – 1059,32 лева, върху която
сума към 13.03.2019 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 104,59 лв., което
се установява от извлечението за дължими суми на абонат.
От приетия като доказателство карнет е видно, че за имота
на ответника са начислявани за исковия период по 20 куб.м. вода. Инкасаторът е
вписал "голяма къща"
В имота на ответника няма монтиран индивидуален
водомер и ищцовото дружество му е начислявало ежемесечно
С откриване на партидата, между
страните - ищцовото дружество и ответника, се
сключва договор при т. н. общи условия, които са одобрени от ДКЕВР и влизат в сила един
месец след публикуването им. Същите имат действие спрямо всички потребители на
питейна вода.. Така установеното облигационно правоотношение има действие от
датата на откриване на партидата до нейното закриване или прехвърляне.
Съдът намира, че ответникът е
неизправната страна в облигационната връзка и съобразно общия принцип, че никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, следва да се
приеме, че неизправността, тъждествена на липсата на индивидуален водомер не го
освобождава от заплащане на потребените ВиК услуги. Съответно пък
невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени В и К услуги
налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация, изчислена
съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
методики.
По делото, не са ангажирани
доказателства нито се твърди, че е в обекта на потребление е начислявана вода
за повече от реално живущи лица, следователно, начислената консумация
съответства на броя на обитателите в процесния имот. Затова, съдът приема, че
методиката е правилно приложена. В случая служебно начислената консумация се
явява като компенсация за водопреносното предприятие за неотчетеното количество
услуги. Приемане на обратното би довело до неоснователното обогатяване на
потребителя за сметка на доставчика на услугата. Затова съдът преценява, че в
качеството му на потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща
стойността напотребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, изчислени съобразно предвидените компенсаторни механизми.
Предвид
изложеното съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на „В и К- Сливен” сумата от 1163,91 лева,
от които главница - 1059,32 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. – 16.12.2018 г. в имот
находящ се в гр. Сливен, ул. „Никола
Кичуков” № 13, мораторна лихва в размер на 104,59 лева натрупана към
дата 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество
направените разноски в производството в размер на 75 лева д.т., 360 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева – внесен депозит за особен представител, както
и 26 лева д.т. в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.М. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 сумата в общ размер от 1 163,91 лева, от които главница
– 1059,32 лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. –
16.12.2018 г. в имот находящ се в гр. Сливен, ул. „Никола Кичуков” № 13,
мораторна лихва 104,59 лева натрупана
към дата 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА И.С.М.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 направените в настоящото производство
разноски в размер на 75.00 лева д.т.,
360
лева адвокатско възнаграждение и 200 лева – внесен депозит за особен представител, както и
направените разноски в производството по ч.гр.д. № 1831/2019 г. по описа на РС
Сливен в размер на 26,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: