Р Е Ш Е Н И Е
№
1455/17.7.2019г.
гр.в., 16.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1772
по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, предявена от К.В.Г. против НП № 1403/28.01.2019 г.
на Зам. кмета на Община-в., с което на основание чл. 21, ал.1 т.1 от Наредбата за обществения
ред на Община - в. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева, на основание чл. 21 ал.1 т.3 от Наредбата за
обществения ред на Община – в. му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
и на основание чл. 21, ал.1 т.10 от Наредбата за обществения
ред на Община - в. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева.
В жалбата се твърди,
че в
обжалваното НП не е описано извършеното деяние и разпоредбите, които са виновно
нарушени. Оспорва се фактическата обстановка, приета в АУАН и НП ,
като се твърди, че собственик на кучето не е жалбоподателя , а неговия син.
Оспорва се съставомерността на деянието. Иска се НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява , представлява се
от адв. н., която в съдебно заседание поддържа
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените
в жалба основания. При условията на евентуалност се пледира да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, представлява се от юк к., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В заседание по същество пледира, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Сочи се, че жалбоподателят в срок е депозирал възражения, но
не са приложени доказателства от същия, оборващи констатациите на административно-наказаващия орган. Пледира да не се
кредитира като доказателство представеното по делото копие на паспорт,
доколкото същият не е заверен от ветеринарен лекар и да се съобрази, че в същия
липсва отбелязване на имунизации и номер на микрочип, което доказва и
обосноваността на обжалваното НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 07.11.2018 г. ,
около 08.55 ч. въззивникът се намирал в гр. в., в П.
п., на крайбрежна алея „К..Г. Г., където разхождал домашния си любимец – куче
от порода, наподобяваща „Джак Ръсел Териер“. Кучето било пуснато да се разхожда
свободно, без поставен повод. Поведението на въззивника
и неговия домашен любимец било възприето от инспектори по „Контрол и
регистрация“ към Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения
ред“ към Община – в. – св. Д.Д. и св. И.Р., които
наблюдавали движението на кучето и стопанина в близост. Същите предприели
проверка, в хода на която била установена самоличността на въззивника. След проверка било установено, че животното
няма поставен микрочип за идентификация и за същото няма издадено удостоверение
за регистрация. Въззивникът бил запитан кое лице е
собственик на разхожданото куче, като същият заявил, че кучето е негова
собственост
При така установените факти, св. Д.
съставила на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 21 ал.1 т.1, т.3 и т.10 от
Наредбата за обществения ред на Община-в., въз основа на който е издадено обжалваното
НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта.Доказателствата са непротиворечиви,
навеждат на един и същ фактически извод, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
НП № 1403/28.01.2019 г. е издадено от компетентен
орган – зам. Кмета на Община – в., съгласно Заповед № 4795/25.11.2015 г. на Кмета на Община-в. и чл. 67 ал.3 от
Наредбата за обществения ред на Община-в..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално- правни норми.
Съдът счита, че в хода на
административно-наказателното производство е изяснена фактическата обстановка
по случая и правилно въз основа на
констатираните факти административно-наказващият
орган е приложил материалния закон.
Безспорно установено е от
доказателствата по делото, а и в жалбата не се твърди противното, че на посочената
в акта и наказателното постановление дата, жалбоподателят е осъществил състава
на нарушение на чл. 21, ал.3 т.1 от
Наредбата като е разхождал отглежданото от него куче без повод в нарушение на предписанието,
съдържащо се в цитираната разпоредба. Посочения факт се установява от
гореописаните кредитирани от съда доказателства.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на атосъставителя
и свидетеля по акта се установява и безспорно фактът, че процесното
куче не е имало поставен чип и същото не е регистрирано по съответния ред.
Съгласно разпоредата на чл. 21 ал.1 т.1 от
Наредбата за обществения ред на Община –в., собствениците на домашни животни
/кучета и котки/ са длъжни да декларират в кметствата по местоживеене вида,
пола и броя на притежаваните от тях домашни животни (кучета, котки) и
настъпилите промени в числеността им в срок до 30 дни за новозакупените
и до 3 месеца за новородените. При декларирането на собственика се издава
удостоверение за регистрация от районната общинска администрация (Кметство).
Същевременно нормата на чл. 21 ал.1 т.10 от Наредбата за обществения ред на
Община – в. предвижда задължение за собствениците на домашни животни /кучета и
котки/ да посетят регистрирана ветеринарна клиника и амбулатория, за да бъде
поставен микрочип за идентификация на домашните им любимци.
Безспорно субект на нарушение на цитираните разпоредби е собственикът на
домашните животни, като видно от показанията на разпитаните свидетели, като
такъв устно се е легитимирал именно въззивника.
Посочените гласни доказателства се подкрепят и от съдържанието на депозираното
в хода на административно-наказателното производство възражение от
жалбоподателя, в което същият не отрича, а напротив потвърждава фактът, че
именно той е притежател на процесното животно.
Същевременно, доколкото не е извършена надлежна регистрация на домашното
животно, не е установен регистриран собственик, различен от въззивника.
Поради изложените съображения, съдът намира възраженията на жалбоподателя в
тази връзка за недоказани и
необосновани.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото осъщественото от
жалбоподателката деяние не се отличава с малозначителност.
Нарушението е
формално такова и с осъществяването му всякога се поставят в опасност
обществените отношения, които цитираните правни норми са призвани да
гарантират. В случая не се събраха и доказателства, от които да се установява
липса или явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
такива, които го отличават от нарушенията от съответния вид.
Като взе предвид, че разпоредбата на чл. 21 ал.1 т.3 от Наредбата предвижда
санкция в твърд размер, а наложените санкции на основание чл. 21 ал.1 т.1 и
т.10 от Наредбата са определени в минимален размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията им.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
1403/28.01.2019 г. на Зам. кмета на
Община-в., с което на К.В.Г. на основание
чл. 21, ал.1 т.1 от Наредбата за обществения ред на Община - в. е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 21 ал.1 т.3 от Наредбата за
обществения ред на Община – в. му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
и на основание чл. 21, ал.1 т.10 от Наредбата за обществения
ред на Община - в. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: