Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123/17.9.2020г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2601 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.Т. срещу
Наказателно постановление № 20-0819-002002 от 18.06.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР – В., сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. А.Д. *** излага допълнителни
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа искането
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.,
редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. В представени по делото писмени бележки изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.05.2020 г. в гр. В., на бул. „К. Б.“, в посока „Ц. О.“, до
автобусна спирка „А.“, жалбоподателят К.И.Т. паркирал таксиметров автомобил „Ш.
А.“ с рег. № **, собственост на съпругата му - св. И. Т., в зоната на действие
на пътен знак „Е70“.
Жалбоподателят оставил
автомобила на мястото, предназначено за таксиметрови автомобили, и заедно със
съпругата си Ивалина Томчева отишли в морската
градина на гр. В..
На място бил изпратен св. К.Й.Д.
(служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.), който с други полицейски
служители успели да се свържат по телефон със съпругата на жалбоподателя.
Жалбоподателят и съпругата
му пристигнали на място, като св. И. Т. подписала декларация, в която посочила,
че автомобилът й се управлява от съпругът й К.И.Т..
На същата дата св. К.Д.
приел, че жалбоподателят, паркирайки в зоната на действие на „Е20“, създава
опасност и е пречка за движението на другите участници в движението и в
частност работещите таксиметрови автомобили.
В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН,
в което жалбоподателят К.Т. оспорил извършеното нарушение, като посочил, че е
паркирал за кратко и не е създавал пречки за никого.
На 18.06.2020 г. С. М. С. -
началник група към ОДМВР – В., сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издала обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства –
показанията на св. К.Й.Д. и св. И. С. Т.; декларация; справка за
нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено
средство - АУАН, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната
истина по делото, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени
до доказване на противното.
В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи.
Съдът
оценява писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и АУАН
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
От
анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП се осъществява чрез действие
– паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка
за движението.
От
събраните по делото доказателства не се установява превозното средства да е
създавало опасност или пречка за движението, включително за работещите
таксиметрови автомобили.
В
случая ако има нарушение, същото се изразява в несъобразяване на поведението на
водача на автомобила с пътните знаци (пътен знак „Е20“) - нарушение по чл. 6,
т. 1 ЗДвП.
В
наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства от състава на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като по делото е безспорно установено, че жалбоподателят
е бил паркирал превозното средство в зоната на действие на пътен знак „Е20“.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 6 от ППЗДвП позволява
само престоя, но не и паркирането на превозните средства в зоната на този знак.
Следователно приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на на чл.
183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в размер
на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
На основание чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът е задължен да
постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага
приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като
преквалифицира извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително
да приложи правилната санкционна норма. В този смисъл е Решение от 01.07.2020
г., постановено по к. адм. д. № 632 по описа за 2020
година.
В настоящия случай по арг. от чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП нарушението по чл. 6, т.
1 ЗДвП е по-леко наказуемо. Следователно наказателното постановление следва да
бъде изменено, като съдът приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а
именно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и съответната санкционна норма - чл.
180, ал. 1, т. 1 ЗДвП и се намали размера на наложеното административно
наказание глоба от 50 лв. на 20 лв.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като в настоящия случай искане
за присъждане на разноски прави само процесуалният представител на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от което
има право на 32 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Възнаграждението
следва да бъде платено на ОДМВР – В. като второстепенен разпоредител с бюджет
съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0819-002002 от 18.06.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – В., сектор „Пътна полиция“, с което на К.И.Т. на основание чл. 180, ал.
1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като ПРИЛАГА закон за по-леко наказуемо нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
и санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба от
50 лв. (петдесет лева) на 20 лв. (двадесет лева).
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН **********,
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – В. сумата от 32,00 лв.
(тридесет и два лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - В. в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: