Мотиви към присъда по НОХД №
1006/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е
внесла в съда обвинителен акт против А.И.З., ЕГН: ********** за това, че:
- на 03.04.2017 г. в с. Д.,
област Пловдив се е заканил на Д.С.Т., ЕГН: ********** с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 предложение първо вр. с ал. 1 от НК;
- на 03.04.2017 г. в с. Д.,
област Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Д.С.Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата
мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка
и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на
дясната ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК;
- през периода 12.06.2017 г. -
23.06.2017 г. в с. Д., област Пловдив в условията на продължавано престъпление
– с две деяния, на 12.06.2017 г. и на 23.06.2017 г., които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, не е изпълнил заповед от 20.04.2017 г. за
незабавна защита от домашно насилие, издадена въз основа на определение от
20.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 5720/2017 г. по описа на
Районен съд Пловдив, с която заповед А.И.З., ЕГН: ********** се задължава да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на Д.С.Т., ЕГН: **********, забранява на А.И.З., ЕГН: ********** да
приближава Д.С.Т., ЕГН: **********, жилището ѝ, находящо се в с. Д*****,
общ. Б*****, обл. П******, ул. „******“ № 2, местоработата ѝ и местата
ѝ за социални контакти и отдих – престъпление по чл. 296, ал. 1,
предложение второ вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
- на 23.06.2017 г. в с. Д.,
област Пловдив е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.С.Т.,
ЕГН: **********, като я е принудил към това със сила и заплашване, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини –
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и
- на 23.06.2017 г. в с. Д.,
област Пловдив е влезнал в чуждо жилище – къща, находяща се на ул. „******“ № *,
собственост на Д.С.Т., ЕГН: ********** и обитавана от нея, като е употребил за
това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1
вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия З., което
намира за доказано по категоричен начин от събраните и проверени доказателстени
материали. Предлага на съда да кредитира изцяло показанията на частния
обвинител Т., които оценява като подробни, детайлни, логически и хронологически
последователни, както и на свидетелите Г.-Х., К., Т.. Взема становище, че
следва да бъде дадена вяра и на показанията на разпитаните по делото полицейски
служители, но не и на свидетелите Т., С., В., З. и С.П.. Обясненията на
подсъдимия прокурорът намира за лаконични и все пак противоречиви, оборени от
останалите доказателствени материали. Предлага да бъдат кредитирани още
протоколът за оглед на местопроизшествие и заключенията по изготвените
експертизи. Излага подробни съображения защо намира всяко от инкриминираните
деяния за доказано от обективна и от субективна страна, като пледира за
постановяване на осъдителна присъда по всички повдигнати на подсъдимия
обвинения с налагане на наказания, ориентирани към предвидения максимум, след
което за определянето на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Везма становище, че при
изпълнението на същото следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 23.06.2017 г. до влизане в сила на
съдебния акт. Обосновава наличието на предпоставки за провеждане в изпълнение
на предходно отложено наказание. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, а веществените доказателства да бъдат унищожени, с изключение на
компакт диска, който да остане по кориците на делото.
Повереникът на частния обвинител
адв. П. поддържа становището на прокурора обвинението да е изцяло доказано и
предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по всички повдигнати му
обвинения. Посочва, че насилието от страна на подсъдимия спрямо частната
обвинителка датира още от преди инкриминирания период, а именно от датата 26.10.2016
г. Предлага на съда да кредитора изцяло показанията на частния обвинител Т.,
които твърди да намират подкрепа в протокола за оглед на местопроизшествие и
установената фактическа обстановка. Акцентира върху изчакването на подкрепление
от втори патрул преди полицейските служители да влязат в дома на Т., където
имали данни, че се намирал З.. Възразява срещу твърдението прокурорската
преписка по подадената от Т. жалба да е била прекратена. Поддържа становището
на прокурора по отношение на разпореждането с веществените доказателства и
разноските по делото.
Другият повереник адв. П.
изразява несъгласие с тезата наличието на личен мотив да изключва автоматично
хулиганските подбуди, като пледира в конкретния случай и последните да са
доказани по делото. Моли да бъдат съобразени показанията на свидетелите
полицейски служители, които непосредствено са възприели състоянието на частния
обвинител Т., когато тя е пристигнала в районното управление. Поддържа искането
на прокурора за постановяване на осъдителна присъда по всяко от повдигнатите
обвинения, с налагане на наказание в максималния предвиден размер.
Частният обвините Д.С.Т. поддържа
становището на повереника си в хода на съдебните прения и заявява, че няма
какво да добави.
Защитникът адв. А. взема
становище частният обвинител Т. да не попада сред лицата, ползващи се от
закрилата, предоставяна по Закона за защита от домашно насилие, тъй като никога
да не са живеели заедно с подсъдимия. Поддържа Т. да е имала изградени планове
за развитието на отношенията им с подсъдимия, като е искала да пречупи волята
му, за да може подсъдимият да изпълнява прищявките й, което той да отказал и
това да мотивирало разрива в техните отношения и реваншистки насоченото
поведение на частния обвинител. Навежда довод, че от показанията на основния
свидетел на обвинението Х. били оборени твърденията на Т., като се установявало
първата да не е очевидец на вмененото във вина на подсъдимия деяние. Твърди още
да са били нарушени правилата на НПК чрез връчването от страна на частния
обвинител Т. на бланка на свид. Х. за снемането на обяснения. Оспорва извода на
прокурора за налични хулигански подбуди, като поддържа, че където имало личен
мотив, то хулиганският мотив преставал да съществува. Твърди обвинението за
закана за убийство да се обосновава с материали по прокурорски преписки, които
са прекратени от прокуратурата, и с минали деяния. Възразява срещу обвинението
за опит за изнасилване, като посочва, че при същите факти подсъдимият би могъл
да бъде осъден за кое да е престъпление, което Т. реши да потвърди в
показанията си. Предлага да бъдат кредитирани заключенията по
съдебномедицинските експертизи, от които се установява, че след деянието от
23.06.2017 г. не са установени увреждания нито по частния обвинител, нито по
подсъдимия, което счита да е категорично доказателство престъпление по чл. 152
от НК да не е било извършено. Възразява и срещу извода на прокурора да е имало
оказана психическа принуда, тъй като поведението на частния обвинител
демонстрирало такава принуда да нямало. Изразява несъгласие със становището на
прокурора да не се кредитират показанията на свид. Г., като на свой ред
поддържа свид. К. да е заинтересована от изхода на делото. Още веднъж
защитникът се спира в пледоарията си на становището, че признаването на
подсъдимия за виновен по обвинението за престъпление по чл. 296 от НК
предполага да не се държи сметка, че частният обвинител не е могла да се ползва
от закрилата по ЗЗДН и в нейна полза не е следвало да се издава заповед за
защита от домашно насилие. Посочва и че евентуално осъждане на подсъдимия би
представлявало втора санкция за едно и също деяние, тъй като вече има наложена
глоба от гражданския съд. Обръща внимание, че постановяването на осъдителна
присъда въз основа на универсализации би могло да доведе до мултиплициране на
случаите на осъдителни присъди въз основа на предположения. Моли да бъдат взети
предвид като смекчаващи обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия и
полаганите грижи за детето на свид. Г.. Поддържа становището на прокурора
досежно разпореждането с веществените доказателства.
Другият защитник адв. Т. също
споделя становището за несъвместимост на личния мотив с хулиганските подбуди,
поради което поддържа да не е налице извършено престъпление от общ характер.
Твърди разпитът на свид. К. да е бил извършен в нарушение на чл. 121, ал. 2 от НПК, поради което предлага показанията й да не бъдат кредитирани. Пледира за
несъставомерност на обвинението по чл. 144, ал.3 от НК, тъй като изречените
закани били голословни и обективно не били възбудили основателен страх от
тяхното осъществяване у частния обвинител, като декларирането на изпитване на
такъв страх не било достатъчно, за да бъде доказано престъплението. Възразява и
срещу доказаността на обвинението по чл. 152 от НК, като взема становище, че
упражнена сила не е имало, тъй като това не се доказвало от заключението на
съдебномедицинската експертиза, нито пък е имало заплаха, тъй като това се
твърдяло единствено от частния обвинител. Твърди още Т. да се била съблякла
сама, а извършените след това действия да биха могли да бъдат подведени и под
друг състав, за който няма обвинение. Взема становище още поведението на Т. да
показвало, че спрямо нея не е била упражнена принуда. Поддържа единствено
обвиненията за нарушаване заповедта за защита и противозаконно проникване в
чуждо жилище да били доказани като формални престъпления, като посочва, че
подсъдимият също не твърдял да е бил допуснат доброволно в жилището на Т..
Пледира за постановяването на оправдателна присъда по останалите обвинения, а
за тези, които счита за доказани, за налагането на едно общо най-тежко
наказание в размер около една година лишаване от свобода и привеждане в
изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода, в чийто изпитателен
срок са извършени деянията. Поддържа становищата на останалите страни досежно
разпореждането с веществените доказателства.
Подсъдимият А.И.З. се възползва
от правото си да даде обяснения, в които отрича да е извършил вменените му във
вина престъпления. Посочва, че частният обвинител Д.Т. е отхвърлена жена, която
е способна на всичко. В хода на съдебните прения изразява съгласие с позициите
и възраженията и на двамата си защитници. В последната си дума заявява, че
остава преценката на съда.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
А.И.З. е роден на ********
г. в гр. Р******, б., български гражданин, живущ в гр. Р******, ул. „Р********“
№ **, със средно-специално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.
Частният обвинител Д.С.Т. живеела
в с. Д*****, обл. П******. Същата била сирак – родителите й починали от
злокачествено заболяване, а самата тя в началото на 2015 г. била
диагностицирана с такова заболяване – неходжкинов лимфом фоликулярен гр
І-ІІ.ІVВ КЛ.СТ. ТРОМБОЦИТОПЕЯ. С решение № 3628/03.10.2016 г. на ТЕЛК на
частния обвинител Т. била определена 95% нетрудоспособност. Въпреки влошеното
си здраве ч.обв. Т. стопанисвала малко питейно заведение в центъра на с. Д******,
обл. П****, което наследила от родителите си. Освен че по този начин
осигурявала прехраната си, Т. се грижела и за дядо си, с когото живеела в
собствено жилище - къща, находяща се на ул. „Д*****“ № *** в с. Д*****.
Частният обвинител Т. била висока 1.63 м, слаба /около 53-55/ кг.
Подсъдимият А.И. З. живеел в гр.Р****
обл. П*****. След 2005 г. до месец юни 2017 г. подсъдимият стопанисвал язовир в
землището на с. Д****. През последните десет години З. системно злоупотребявал
с алкохол, като под влияние на алкохола той ставал нестабилен, раздразнителен и
конфликтен, със занижен самоконтрол. Подсъдимият З. бил висок 1.83 м и с тегло
около 120 кг.
През месец август 2016 г. подсъдимият
А.З. започнал интимна връзка със частния обвинител Т.
Още в началото на връзката им
между З. и Т. започнали конфликти. Подсъдимият системно злоупотребявал с алкохол.
Под влияние на алкохола той се заяждал с Т., обиждал я и я унижавал. На
24.10.2016 г. двамата били на гости в с. Житница. След полунощ – на 25.10.2016
г., когато се връщали в с. Д. с лекия автомобил на частния обвинител Т., между
двамата възникнал скандал, при който подсъдимият З. нанесъл побой на частния
обвинител Т. с юмруци и ритници, започнал да я души, като стискал шията й с
ръце. След като преустановил побоя, той легнал с цялата си тежест върху нея и
започнал да й крещи: „Аз съм императорът. Аз решавам кой ще живее и кой ще
умре“. Частният обвинител Т. успяла да избяга с лекия си автомобил, като
изоставила подсъдимия на шосето. На сутринта пострадалата се явила в отделение
по съдебна медицина към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив, където поискала
освидетелстване. При прегледа били установени травматични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето й, кръвотечение от носа, кръвонасядания и
драскотини по кожата на шията, кръвонасядания и охлузвания в областта на
горните и долни крайници, които довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК.
След нанесения й побой Т.
започнала да изпитва страх и неприязън към подсъдимия и да избягва контакти с
него. Подсъдимият З. обаче проявил настойчивост, извинил й се. Частният
обвинител Т. го приела отново и двамата възобновили връзката си. Впоследствие подсъдимият
продължил същата линия на поведение спрямо нея - системно пиянство, заяждания и
обиди.
На 06.12.2016 г. вечерта подсъдимият
З. и частния обвинител Т. посетили заведение в гр. Пловдив. След като употребил
алкохол, З. наел оркестъра да изсвири песен - „Какво е да си без майка и баща“,
тъй като знаел, че по този начин ще засегне частния обвинител Т.. Засегната, тя
напуснала заведението. На следващия ден частният обвинител Т. отказала контакт
с подсъдимия.
На 08.12.2016 г. вечерта подсъдимият
З., след като отново употребил алкохол, посетил питейното заведение в с.
Д******, обл. Пловдив, стопанисвано от частния обвинител Т.. Подсъдимият
започнал да се заяжда с клиентите на заведението и с агресивното си поведение
постепенно ги прогонил. Когато останал насаме с пострадалата, той поискал от
нея да му върне подаръците, които й направил. Частният обвинител Т. веднага
затворила заведението, отишла до дома си, изчакала подсъдимия З. да се яви и му
върнала подаръците. Т. не провокирала подсъдимия по никакъв начин. Десетина
минути след това подсъдимият З. се върнал и поискал отново да се сдобри с частния
обвинител Т.. Отказът й го довел до изблик на ярост, при който той започнал да
рита входната врата на дома на Т. и скъсал некролозите на починалите й
родители.
За да се защити от действията на подсъдимия,
на следващия ден - 09.12.2016 г., частният обвинител Д.Т. депозирала жалба в
Районна прокуратура – Пловдив, заведена под № 10952/2016 г., в която изложила
доводи за причинен й от подсъдимия психически и физически тормоз. На същата
дата частният обвинител Т. депозирала жалба срещу подсъдимия А.З. и пред РУ на
МВР - Раковски. Предмет на жалбата бил нанесеният й на 25.10.2016 г. побой.
Тази жалба била заведена в Районна прокуратура – Пловдив под № 11454/2016 г.
На 08.01.2017 г. подсъдимият З.
посетил частния обвинител Т. в дома й и за пореден път й се извинил, поради
което тя проявила съжаление към него и двамата се сдобрили. На следващия ден подсъдимият
З. бил хоспитализиран в гр. Пловдив. Докато бил в болничното заведение, частният
обвинител Т. се грижила за нуждите му. По негова молба на 01.02.2017 г. частният
обвинител Т. се явила в полицейски участък в гр. Брезово и заявила, че оттегля
жалбите си.
Междувременно частният обвинител Т.
осъществила контакт по Фейсбук със св. П.А.Д.. Свидетелят Д. бил от гр.
Пловдив, но живеел и работел в Англия. В края на месец януари 2017 г. св. Д.
пристигнал в България и на 30.01.2017 г. двамата с частния обвинител Т. се
срещнали в гр. Брезово. След като се върнал в Англия, св. Д. поканил Т. да го
посети в Англия в началото на месец април 2017 г.
В края на месец февруари 2017 г. частният
обвинител Т. информирала подсъдимия, че иска да се раздели с него. Тя поискала
от подсъдимия З. да запазят добри отношения след раздялата. Подсъдимият обаче
продължавал да посещава заведението на частния обвинител Т. в пияно състояние и
да се заяжда както с нея, така и с клиентите й.
В ранния следобед на 03.04.2017
г. подсъдимият З. в нетрезво състояние посетил стопанисваното от частния
обвинител Т. питейно заведение в с. Д., обл. Пловдив. В същото време Т. седяла
на една от масите заедно със свой клиент – св. М.Н. Г.-Х. от гр. Д*****рад.
Двете жени разговаряли. Без да поиска разрешение и без да е поканен подсъдимият
З. седнал при тях и започнал разговор със св. Г.-Х. без изобщо да я познава.
Поведението му било рязко, неуважително и невъзпитано. Подсъдимият се
заинтересувал и разбрал от св. Г.-Х., че тя била от гр. Д******. Той започнал
да използва нецензурни думи по отношение на други лица, живущи в гр. Д*****,
което св. Г.-Х. възприела като открито заяждане. Тъй като подсъдимият започнал
разговора без да се представи, св. Г. - Х. попитала пострадалата кой е това.
Частният обвинител Т. я уведомила, че това е бившият й приятел. Когато разбрал,
че св. Г.-Х. е близка с частната обвинителка, подсъдимият започнал да отправя
обиди към нея. Заявил й, че всички жени били к****, б*****, използвачки.
Обезпокоена и възмутена от поведението на подсъдимия, частният обвинител Т.
заявила на З., че присъствието му в заведението й е нежелателно и че поведението
му прогонва клиентите й. Поискала от него да напусне заведението. Тогава подсъдимият
скочил, грабнал книга, която Т. държала в ръцете си, и с тази книга нанесъл два
удара по тялото на частния обвинител. Книгата се разпиляла на пода. Св. Г.-Х.
останала напълно изумена от случващото се. Пострадалата Т. й извикала да се
обади на телефон 112, но св. Г. - Х. не носела мобилен телефон със себе си, затова
излязла на улицата и потърсила помощ, изплашена от агресивното поведение на подсъдимия.
В същото време подсъдимият З. хванал частния обвинител Т. за якето, издърпал я
към себе си и силно я захапал над дясната вежда. От болка Т. намерила сили да
го отблъсне. Веднага след това подсъдимият З. я хванал за дясната ръка и я
захапал по показалеца. Частният обвинител Т. отново се отскубнала и се опитала
да се скрие зад бар-плота, но подсъдимият я хванал, започнал да я блъска във
вратата на бар-плота, да я рита по краката и да й нанася юмручни удари по
главата. След това подсъдимият З. хванал здраво частния обвинител Т. за
предмишницата на лявата ръка и я накарал да седне на един стол. Били й
причинени оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата
лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната
подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната
ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Междувременно св. Г.-Х. викала за
помощ на улицата пред заведението. На виковете й се отзовал св. С.А.Т.. Той
веднага се насочил към заведението и когато влязъл, заварил подсъдимият З. да
държи пострадалата и да я ругае. Свидетелят Т. видял, че подсъдимият бил видимо
пиян, говорел неясно, а частният обвинител Т. била много изплашена. При появата
на свидетеля Т. подсъдимият З. пуснал частния обвинител Т. и тя побягнала
навън. Изплашена и разстроена, тя се насочила към намиращия се в непосредствена
близост магазин за хранителни стоки, стопанисван от св. А.Д.К.. Т. поискала от
св. К. да се обади по телефона за помощ, но св. К. имала клиенти и не могла да
се отзове веднага. В същото време подсъдимият З. последвал частния обвинител,
като минал покрай св. Т. без да му обърне внимание. Когато излязъл на улицата,
той видял частния обвинител Т. пред магазина на св. К.. В присъствието на св. Т.
подсъдимият започнал да заплашва частния обвинител Т., че ще я убие, че щял да
изкара пистолета си от автомобила си и да я гръмне публично. Предвид дългия
период на оказван физически и психически тормоз от страна на подсъдимия, както
и поради неговото психическо състояние към момента, така отправената закана
възбудила у частния обвинител Т. основателен страх за осъществяването й.
Ужасена, тя побягнала да се
скрие. Подсъдимият действително се насочил към автомобила си, паркиран наблизо,
но влязъл в него и потеглил. Когато изгубила подсъдимия от погледа си, Т. се
обадила на телефон 112, за да потърси помощ. Такава не се отзовала. Частният
обвинител Т. позвънила в РУ на МВР – Раковски, но била уведомена от дежурния
полицай, че полицейският патрул отработва друг случай и не може да се отзове. Частният
обвинител Т. се върнала в заведението си, заключила го и заминала за гр.
Брезово, където й била оказана медицинска помощ. На следващия ден Т. се явила в
отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив, където
поискала освидетелстване на нанесените й телесни увреждания.
В периода 05.04.2017 г. –
13.04.2017 г. частният обвинител Т. посетила св. Д. в Англия. Двамата започнали
интимна връзка. След завръщането си в България частният обвинител Т. се
обърнала към адв. М.Д.К.-М. – свидетел по делото, за правна помощ. На
20.04.2017 г. чрез адв. К.-М. Д.Т. подала здравословно състояние на
пострадалата, и незабавно се произнесъл с определение, с което задължил подсъдимия
А.И.З. да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или
психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на молба
до РС - Пловдив за производство по реда на чл. 12 – 19 от Закона за защита от
домашно насилие (ЗЗДН). На основание подадената молба било образувано гр. дело
№ 5720/2017 г. по описа на РС – Пловдив, XI гр.с. Същият ден съдът се запознал
с изложените в жалбата твърдения за упражнен психически и физически тормоз и с
приложените СМУ и документи, доказващи влошеното Д.С.Т. за срок до
постановяване на съдебен акт, приключващ производството. Освен това съдът
забранил на А.И.З. да приближава Д.С.Т., жилището й, находящо се в с. Д*** община
Б***** област П*****ловдив, ул. „Д*******“ № ****, местоработата й и местата й
за социални контакти и отдих, за срок до постановяване на съдебен акт,
приключващ производството. Със същото определение съдът разпоредил издаването
на заповед за незабавна защита, която да се връчи на подсъдимия чрез
служителите на РУ на МВР – Раковски, и насрочил делото за разглеждане в открито
заседание на 18.05.2017 г.
Заповедта за незабавна защита
била издадена на същата дата – 20.04.2017 г. Веднага била връчена на частния
обвинител Д.Т.. От своя страна, като разчитала, че заповедта за незабавна
защита ще възпре подсъдимия З. от упражняване на физически и психически тормоз,
увреждащи здравето и качеството й на живот, частната обвинителка Т. представила
на същата дата – 20.04.2017 г. ксерокопие от заповедта на свидетеля К.Й.Д. – п.
и. в РУ на МВР – Раковски, отговарящ за с. Д.. Свидетелят Д. познавал добре
както частния обвинител Т., така и подсъдимия З.. Същият имал преки наблюдения
върху системното пиянство на подсъдимия и арогантното му поведение в пияно
състояние. Свидетелят Д. бил в течение на проблема на Д.Т.. След като получил
копие от заповедта за незабавна защита, на 21.04.2017 г. св. Д. лично я връчил
на подсъдимия З.. Подсъдимият удостоверил саморъчно и с подписа си, че е
запознат с издадената срещу него заповед за незабавна защита. Същата тази
заповед за незабавна защита му била връчена повторно на 04.05.2017 г. в
изпълнение на определението на РС – Пловдив, ведно с призовка за явяване на
18.05.2017 г. На същата дата – 04.05.2017 г., подсъдимият З. отново удостоверил
саморъчно и с подписа си, че е запознат с издадената срещу него заповед за
незабавна защита и с нейното съдържание, а именно, че се задължавал да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на Д.С.Т., и му се забранявало да приближава Д.С.Т., жилището й,
находящо се в с. Д*****, община Б*****, област П***** ул. „Д****“ №***,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих.
На 10.05.2017 г. св. П.Д.
пристигнал в България и на 12.05.2017 г. се срещнал с частния обвинител Т.. Д.Т.
била видимо притеснена и му споделила, че подсъдимият непрекъснато се появявал
на разстояние от заведението й. Докато били заедно, подсъдимият З. позвънил на ч.обв.
Т. от мобилен номер, който до този момент не й бил известен –*********. Частният
обвинител Т. подозирала, че я търсел подсъдимият, затова помолила св. Д. да
отговори на повикването. Свидетелят Д. сторил това. Действително повикването
било от подсъдимия. След като двамата се представили един на друг, подсъдимият
поискал от св. Д. да предаде на частния обвинител да оттегли жалбата си за домашно
насилие. Подсъдимият отправил по телефона закана към Т., че щяла да има
проблем, тъй като него никой не можел да го „бара“.
На 09.06.2017 г. подсъдимият З.
позвънил на частния обвинител Т. и поискал от нея да се срещнат и да
разговарят, но Т. категорично отказала.
На 12.06.2017 г. около 07:00 часа
частният обвинител Т. отишла на работа и отворила заведението си в с. Д******.
На около 50 метра от заведението видяла подсъдимия З. заедно с група музиканти
от ромски произход /с неустановена в хода на разследването самоличност/. Минути
след като отворила заведението, в него влезли музикантите и й казали, че подсъдимият
я поздравявал със специална песен – „Ти си мъртва за мене, остави ме на мира“.
Започнали да свирят в заведението. Пострадалата се опитала да ги отпрати, но
музикантите настояли да довършат песента. След песента музикантите напуснали
заведението и заедно с подсъдимия се преместили до друг магазин, който бил
по-отдалечен от заведението на Т.. Там, музикантите започнали да пеят „Или ще
бъдеш с мен, или ще бъдеш мъртва“. След като музикантите приключили и се
оттеглили.
Около 14:30 часа на същата дата –
12.06.2017 г., когато частният обвинител Т. била сама в заведението си, подсъдимият
З. се върнал, придружен от св. К.В.Б.. Подсъдимият З. отново бил в нетрезво
състояние. Въпреки забраната да приближава работното място на Т., той се опитал
да влезе в заведението й в нарушение на заповедта за незабавна защита, която му
забранявала да се приближава до Д.Т. и до местоработата й. Подсъдимият се опитал
да влезе в заведението, което Т. стопанисвала, но последната реагирала веднага,
заключила се отвътре и се обадила на телефон 112. Сигналът бил предаден на
оперативния дежурен в РУ на МВР Раковски – св. Й.П.М., който изпратил на
мястото на произшествието полицейските служители К.Д. и С.М. – свидетели по
делото. Полицаите първо посетили заведението на Т., за да се запознаят на място
с възникналата ситуация. Притеснена и изплашена, частната обвинителка им
разказала за случилото се и заявила желанието си да подаде сигнал за нарушаване
на заповедта за незабавна защита от страна на подсъдимия З.. Тя посочила на
полицаите местонахождението на З. – пред магазинчето на „Н*******“, което се
намирало на около 150 метра от заведението й. Полицаите отишли при подсъдимия и
след това той бил отведен в полицейското управление. Във връзка с подадения от частния
обвинител Т. сигнал започнало бързо производство под № 159/2017 г. по описа на
РУ на МВР Раковски. Предвид състоянието му /здравословно и предвид употребения
алкохол/ подсъдимият З. не бил привлечен веднага като обвиняем. На 22.06.2017
г. подсъдимият З. бил привлечен като обвиняем, като постановлението за
привличане на А.З. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК му било предявено в присъствие на защитник на посочената дата в 19:20 ч.
Последвалият разпит на З. в качеството на обвиняем приключил в 19:45 ч. По
отношение на З. била взета мярка за неотклонение „подписка“. В последствие това
наказателно производство било обединено с настоящото.
Веднага след приключването на
следствените действия подсъдимият З. отишъл до язовира в землището на с. Д.,
който стопанисвал. Там употребил алкохол. В ранните часове на 23.06.2017 г. –
към 01:00 часа, той отишъл до дома на частния обвинител Т. и проникнал в дома й
през отворен прозорец в хола й, като скъсал мрежата за защита от насекоми
/комарник/. След това влязъл в спалнята й, където пострадалата спяла. При
влизането в жилището на Т. подсъдимият З. вдигнал шум /бутнал глинена фигурка
на зайче, сложена пред прозореца/, който я събудил. Стресната, Т. се надигнала
от леглото и видяла подсъдимия пред леглото си. В този момент подсъдимият се
приближил и се надвесил над Т., от лявата й страна. Хванал я за лявото й рамо,
за да попречи на движенията й. Казал й: „Видя ли, че не може да ме задържи
никой. Мога да направя абсолютно всичко. Дори сега, ако реша, мога да те убия,
мога да те изнасиля. Мога всичко да направя с теб и никой нищо няма да
разбере“. Започнал да й говори за парична сума, чийто размер увеличавал /20 000
лева, 120 000 лева и 200 000 лева/, които според него Т. му дължала. Подсъдимият
казал на частния обвинител Т., че иска да я усети още един път и да бъде с нея.
Изплашена, Т. се опитала да се отскубне и да избяга, но подсъдимият я хванал за
ръцете и започнал да я притиска към леглото. За да сломи съпротивата й, подсъдимият
З. казал, че в колата си има пистолет, нож – всичко, с което може да убие Т. и
че нищо не може да го спре. Частният обвинител Т. казала на подсъдимия, че иска
да стане и да запали цигара. Обещала му да не бяга. Въпреки това подсъдимият
тръгнал с нея към хола, като я държал за ръка. Пуснал я едва когато частната
обвинителка седнала на дивана, след което той седнал до нея. Двамата запалили
цигари. Докато пушели, подсъдимият З. започнал да увещава пострадалата Т. да
оттегли жалбата си за домашно насилие. Заплашил я, като й заявил, че никой не
можело да го гони от мястото, където живеел, че само той можел да гони, защото
бил единствен и бил император, затова можел всичко да си позволи. Подсъдимият
предприел действия по осъществяване на целта си за полов акт със св. Т. –
започнал да я дърпа към себе си и да се опитва да я целува, като я държал за
ръцете. Частният обвинител Т. се дърпала и въртяла, за да му попречи да я
целува, като се стремяла да се отблъсне от него. Заявила му, че не желае
близост с него. Тогава подсъдимият З. я хванал с ръка за врата и я заплашил, че
ако продължава да се съпротивлява, щял да я изнасили брутално. Започнал да
дърпа бельото й, за да я съблече. Частната обвинителка Т., която била физически
по-слаба от подсъдимия и силно изплашена от заканите и поведението му,
независимо от несъгласието си за полов акт със З., била принудена от условията
и обстоятелствата да се съблече. Подсъдимият я хванал за левия крак над
коляното и я дръпнал към себе си. След като нагласил тялото й в удобна поза, подсъдимият
поставил главата си между краката на частния обвинител Т. и започнал да я ближе
по интимната зона. След като продължил да прави това около минута, Т. му
заявила, че иска да отиде до тоалетната. Направила това, за да преустанови
насилствените действия на подсъдимия. З. я придружил до тоалетната. Вратата на
това помещение не се заключвала, нямало и прозорец. В тоалетната частният
обвинител Т. обмислила ситуацията. Не виждала начин да избяга, тъй като подсъдимият
я придружавал и я държал близо до себе си. Освен това тя се страхувала да
окаже съпротива, за да не бъде пребита от него. Затова се върнала в хола,
облякла си дрехите и седнала на дивана. Запалила друга цигара. Подсъдимият не я
оставил да допуши цигарата си, а започнал отново да я дърпа към себе си. Отново
се опитал да я целуне. Частният обвинител Т. ясно му заявила, че не иска да
бъде целувана, че е изморена и иска да си почине. Попитала го кога ще си
тръгне. Подсъдимият й отговорил, че докато не я почувства за последен път,
нямало да я остави на мира. Придърпал пострадалата отново към себе си и
започнал да я целува по устата и врата. Отново се опитал да свали бельото й със
сила. Пострадалата отново започнала да сваля бельото си /прашки/ сама, но още
като освободила единия си крак, подсъдимият отново нагласил тялото й и започнал
да я ближе по интимната зона. Подсъдимият станал по-груб и се опитал да захапе Т.
в интимната зона. Вкарал рязко единия си пръст в ануса й. Частният обвинител Т.
усетила болка и се опитала да се отдръпне. Подсъдимият извадил пръста си, след
което хванал пострадалата здраво и пъхнал два пръста в ануса й. Започнал да
извършва настъпателни движения с пръстите си в ануса на Т., като в същото време
продължавал да ближе интимната й зона. След като приключил с това, подсъдимият
поискал от частния обвинител Т. да му направи фелацио. Подсъдимият З. станал и
събул дънките си. Тъй като Т. отказала, той я хванал за главата и вкарал половия
си орган /който не бил напълно еректирал/ в устата й. Т. направила няколко
движения напред и назад и се отдръпнала. Подсъдимият З. поискал от частния
обвинител Т. да отидат в спалнята, за да довършат започнатото. Двамата легнали
в спалнята. Подсъдимият З. хванал ръката на Т. и я сложил върху члена си, за да
го възбуди, но тя отдръпнала ръката си. Т. поискала да си почине и тъй като подсъдимият
не бил в състояние да осъществи полов акт с нея, защото половият му орган все
още не бил еректирал, я оставил на мира и след известно време заспал.
След като усетила, че подсъдимият
диша тежко и е заспал, частният обвинител Т. се размърдала и след като не
усетила никаква реакция от негова страна, преместила ръката му от себе си и го
бутнала по гръб. Освободила и дясната си ръка и чула, че подсъдимият З.
започнал да хърка. На раклата над спалнята бил поставен мобилният й телефон. Частният
обвинител Т. го взела в себе си, защото я било страх, че като стане, ще го
събуди. На мобилния телефон свидетелката видяла, че часът е около 04:20 – 04:25
часа на 23.06.2017 г.
Частната обвинителка Т. написала
текстови съобщения на хората, които мислела, че ще й помогнат по някакъв начин
– писала на адвокат К. съобщение: „Помощ, в нас е“. След това св. Т. изпратила
шест на брой съобщения на св. Т.Г., както следва: в 04:36 – „Помпщ в няс е“, в
04:45 – „Викни полиция“, в 04:45 часа- „Спи“, в 04:46 – „В нас“, в 04:46 часа –
„Влезнал е от някъде вътре в нас искаше да ме изнасилва“ и в 04:47 часа –
„Чисто гола съм“.
Частният обвинител Т. се опитала
да звънне на св. Г., но се сетила, че звъненето ще е по-шумно и за да не се
събуди подсъдимия З., изключила. Свидетелят Г. започнал да звъни, но Т. му затворила.
След това станала от леглото и излязла от спалнята. Отишла в хола, където се
облякла и боса, за да не събуди подсъдимия, напуснала дома си. Качила се в
автомобила си и се отправила към полицейското управление в гр. Раковски. Там тя
подала сигнал срещу З.. На сутринта на 23.06.2017 г. подсъдимият З. бил намерен
спящ в спалнята на Т., задържан и отведен в РУ на МВР – Раковски.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени на досъдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите: Д.С.Т., М.Н. Г.-Х., С.А.Т., К.Й.Д., С.М.М., Г.Т.Т., И.Г.Г., Т.Я.Щ.,
К.В.Б., Р.Г.Р., Й.Т.П., Й.П.М., Н.С.С., А.И.Т., В.М.Г., Р.Т.Г., Г.С. КоС., А.Д.К.,
П.А.Д., С.Й.П., В.Й.П., Б.Я.З., М.Й.Г., С.М.С., Н.Д.В., Т.Д.Г., М. Д.К.-М.,
обясненията на подсъдимия А.И.З. (частично), писмени доказателства
– заповед за незабавна защита от 20.04.2017 г., издадено въз основа на
определение от 20.04.2017 г., постановено по гр. дело № 5720/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив (лист 13 от том I от досъдебното производство); разпореждане
на полицейски орган УРИ 329р-4314-2404 от 21.04.2017 г. от инспектор К.Й.Д.; съдебномедицинско
удостоверение № 284/2017 г., издадено на 04.04.2017 г. от д-р М. К. Б.;
съдебномедицинско удостоверение № 1166/2016 г., издадено на 25.10.2016 г. от
д-р И.Х.Д.; експертно решение № 3312 от заседание № 163/08.10.2015 г. на пети
състав на ТЕЛК към „МБАЛ“ Пловдив АД; експертно решение № 3628 от заседание №
167/03.10.2016 г. на пети състав на ТЕЛК към „МБАЛ“ Пловдив АД; декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Д.С.Т.; нотариален акт за продажба на недвижим имот №
122, том 5, рег. № 10773, дело № 918 от 2018 г. по описа на нотариус М. С.
(рег. № 473 в НК) с район на действие Районен съд – Пловдив; фиш за спешна
медицинска помощ, карта № 30630 от 12.06.2017 г. за пациент А.З.; справка за
лице – АИС „БДС“ за А.И.З.; фиш за спешна медицинска помощ, карта № 32781 от
23.06.2017 г. за пациент А.И.З.; характеристична справка за подсъдимия З.;
справка от Национална база данни „Население“ за А.И.З.; характеристична справка
за А.И.З.; материалите по гражданско дело № 5720/2017 г. по описа на Районе съд
– Пловдив, XI гр.
състав, приложено постъпили с писмо с вх. № 132/17 от 18.08.2017 г. по описа на
ОСО при ОП – Пловдив (лист 9-82 от том III от досъдебното
производство); справка с ИМЕИ, клетки с административни адреси, данни на
кореспондиращите абонати и проведени повиквания от номер ******* за период от
12.06.2017 г. до 14.11.2017 г.; протокол за предупреждение от 21.04.2017 г.;
медицинска справка за здравословно състояние на А.И.З. от 18.08.2017 г.; медицинска
справка за здравословно състояние на А.И.З. от 04.01.2018 г.; медицински картон
на А.И.З. от 24.06.2017 г.; справка за съдимост за подсъдимия З.; писмени
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
23.06.2017 г. (лист 15-16, том I от досъдебното производство); протокол
за доброволно предаване от 29.06.2017 г. (лист 6 от том III от
досъдебното производство), както и от заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 331/2017 г. (лист 71-72 от том V от
досъдебното производство); заключението на съдебномедицинска експертиза
№ 609/2017 г. (лист 91-92, том I от досъдебното производство); заключението
на съдебномедицинска експертиза № 610/2017 г. (лист 94, том I от досъдебното
производство); заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза за Д.С.Т. (лист 7-27 от том V от досъдебното
производство); заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза за подсъдимия А.И.З. (лист 35-52 от том V от
досъдебното производство); заключението на съдебно-фоноскопната
експертиза (лист 323-328 от том II от съдебното производство); заключението
на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 326/2017 г. (лист
66-67 от том V от досъдебното производство).
Безспорно по делото оценката на
показанията на частния обвинител Д.С.Т. се явява от ключово значение за
разкриването на обективната истина. Съдът споделя становището, че при оценката
на тези показания следва да се подхожда внимателно, тъй като Т. заема
процесуалната фигура на пострадал в процеса (с изключение на обвинението за
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, при което няма пострадал), а в съдебната
фаза беше конституирана като частен обвинител и поддържаше обвинението наред с
прокурора. Това изявление на Т. само по себе си показва, че тя не е безразлична
към процеса. Същата самостоятелно преценява как да упражнява процесуалните си
права и дали ще поддържа обвинението или не, но и в случая тя се явява страна,
бореща се за постигане на присъда в определен смисъл. Следва обаче да се има
предвид, че дори и това да е една презюмирана заинтересованост на участник в
процеса, то тя е и една допустима заинтересованост, ползваща се със санкцията
на процесуалния закон. Регламент относно лицата, които не могат да бъдат
свидетели в процеса, дава разпоредбата на чл. 118 от НПК. Съгласно чл. 118, ал.
1, т. 2 от НПК обаче частният обвинител е допустим свидетел в процеса, поради
което оценката на неговите показания се подчинява на общите правила. В този
смисъл всякакви твърдения, че показанията на Т. са изначално компрометирани
като заинтересован свидетел са несъстоятелни, тъй като преценката за
заинтересованост се прави въз основа на самите показания на свидетеля, а не
според това дали свидетелят изпълнява и друга функция в процеса. Предубедеността
на свидетеля е също така обстоятелство, което не се предполага a priori, а
следва да бъде конкретно установено. Това става чрез оборване на твърденията на
свидетеля и установяване на тяхната неистинност и несъответствие с обективната действителност.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че макар да подхожда със завишено
внимание при оценката на показанията на частния обвинител Т., то тази му
дейност се подчинява на общите правила за проверка и оценка на свидетелските
показания. Единственият довод на защитата, с който се аргументира предложението
да не бъдат кредитирани показанията на Т. и който е пряко насочен към дейността
по проверка на свидетелски показания, е, че те били изолирани, неподкрепени от
други доказателства и на практика обвинението се крепяло единствено на
твърденията на Т.. Само по себе си възражението е изначално несъстоятелно още
по начина, по който е формулирано, тъй като преценката дали да се даде вяра на
показанията на даден свидетел не се прави въз основа на количествени критерии –
колко други на брой свидетели са казали същото, а на основата на съответствието
на показанията с обективната действителност и на правдивото й възпроизвеждане в
свидетелските показания. Разгледано по същество, възражението отново се цени
като неоснователно. Показанията на Т. категорично следва да се оценят като
изключително подробни, хронологически последователно свидетелката на близо 15
страници от съдебния протокол описва в детайли твърденията си за релевантните
по делото обстоятелства. Този внушителен обем на показанията на Т., наситен с
твърдения за множество обстоятелства, които са относими по делото, е
изключително благодатен за дейността по проверка на достоверността на
съобщените от нея обстоятелства пред съда. Във всичките им части показанията на
Т. бяха съпоставени с други доказателствени източници, за да се стигне до извод
дали следва да им бъде дадена вяра или не. Действително единствено за
обстоятелствата, случили се на 23.06.2017 г., след като подсъдимият е влязъл в
дома на Т. и до пристигането на полицейските служители на сутринта, не се
установяват други очевидци, но показанията следва да се анализират и в своята
взаимовръзка и в цялост, а следва да бъдат съобразени и протоколът за оглед,
показанията на свид. Г., на полицейските служители – П., Щ. и Р., за
състоянието на частния обвинител при явяването й в сградата на РУ Раковски. Преди
съдът да се спре на това какви факти приема за установени от показанията на Т.,
то следва да бъде отговорено и на останалите възражения на защитата досежно доказателствената
стойност на показанията на частния обвинител. Както се посочи, основната
защитна линия не беше насочена към обосноваване защо показанията на Т. да се
ценят от съда като оборени или изолирани в една или друга тяхна част, а в
отричане на надеждността на Т. въобще като свидетел. Защитата положи
последователни усилия в изграждането на образа на „отхвърлената жена, способна
на всичко“ – последното изрично заявено от подсъдимия в неговите обяснения. В
тази връзка самите обяснения на З. съдът намери за крайно неясни и вътрешно
противоречиви. Той твърди, че е имал връзка с Т. от шести септември до март
2017 г., после посочва, че месец-два след началото на връзката им той е казал
на Т., че иска да се разделят, да не се чуват и виждат повече, в отговор на
което тя е започнала да го търси, като казвала, че не може без него.
Същевременно подсъдимият заявява и че отново месец-два след началото на
връзката им самият той бил предложил на Т. по-сериозни отношения, включително
искал да живеят заедно, но пък този път тя му отказала. На практика се твърди,
че по едно и също време двамата са имали коренно различни и дори взаимно
изключващи се позиции относно взаимоотношенията им, което поставя съда в
абсолютна невъзможност да разбере как точно подсъдимият твърди да са се развили
отношенията му с Т.. По тези съображения обясненията му се оценяват като
вътрешно противоречиви и рязко контрастират с подробния и последователен разказ
на частния обвинител. Основната опора, върху която се гради версията за
отхвърлената жена и свидетелската ненадежност на Т., са предходно подадените и
оттеглени от нея жалби срещу подсъдимия. Наличието на такива жалби и на тяхното
оттегляне от частната обвинителка е доказан по делото факт. Подаването и
оттеглянето на жалби от Т. срещу подсъдимия обаче не означава, че автоматично
всяка следваща жалба задължително ще бъде неоснователна. Изводът за
основателността или неоснователността на всяко оплакване следва да се прави
след проверка на обстоятелствата по сигнала, а не в зависимост от това дали
вече е имало и предходно подадени жалби. Противното представлява напълно
необоснован подход, тъй като той почива не на конкретни и ясни доказателства, а
на житейски съображения, т.е. на същите универсализации и обобщения срещу
приложението на които защитата активно възразяваше, но всъщност и самата тя
използва, за да обосновава своята позиция. Тук следа да се съобрази и че тези
предходни жалби са били оттеглени и преписките по тях прекратени, а не оценени
по съществото си като неоснователни. В тази връзка от показанията на свид. С.
се изяснява, че при проверката, която той е извършил преди оттеглянето на
жалбата, е установил очевидец – момче, работило при подсъдимия, на което били
снети обяснения и в тях очевидецът също твърдял З. да е ходил до дома на Т.,
където двамата да са си разменяли обидни думи. От своя страна частният
обвинител също посочва в показанията си, че провокирана от поведението на З.,
му е казала: „Абе, м**************, остави ме намира!“, след което той е
започнал да блъска вратата, скъсал е некролозите на родителите й. Т. обяснява в
показанията си и мотивите си, по които е оттеглила подадената жалба. Посочва,
че след като З. й се е извинил, е решила да му даде нов шанс, както и че на
следващия ден той е получил панкреатична криза и по спешност е бил приет в
лечебно заведение, като предвид състоянието му и подобрените им взаимоотношения
Т. решила да оттегли жалбата си. В тази връзка не се констатира и твърдяната
непоследователност в показанията на частния обвинител. Т. не е твърдяла в показанията
си на датата осми декември да е „дала нов шанс“ на подсъдимия – както посочи
защитникът, като същевременно се установи, че от месец декември тя е започнала
да контактува дистанционно – чрез интернет при използване на социални мрежи,
със свид. Д.. Всъщност Т. посочи, че на осми декември с подсъдимия са се
скарали и през следващия един месец – до осми януари, не го е била виждала.
Именно през този период се установява тя да е започнала комуникацията си със
свид. Д.. Отношенията си с подсъдимия тя твърди да е възстановила на осми
януари. И Т., и свид. Д. заявяват, че интимните си отношения са започнали през
месец април, а сам подсъдимият в обясненията си посочи, че неговите отношения с
частната обвинителка са приключили още през месец март. Относно т.нар. „даване
на нов шанс“ от страна на Т. на подсъдимия дори и след упражнено от него
насилие и подаването на жалба за това съдът намира, че не следва да бъде
оценявано като някакво извънредно, невиждано поведение, от което да може да се
прави извод относно свидетелската годност на частния обвинител или за
надеждността на нейните показания. Съобразявайки съдебната практика по сходни
казуси, предимно разгледани в производства по ЗЗДН, съдът намира, че са налице
множество примери, при които веднъж пострадалият от насилие от близък човек е „давал
нов шанс“, т.е. подобрявали са временно отношенията си с насилника, преди да се
е стигнало до нова проява, след която е последвала намеса и на държавните
правоохранителни органи. Същевременно самата Т. в показанията си изяснява, че
още от малка и преди да има отношения с подсъдимия е изпитвала влечение и
интерес към него, т.е. се касае за чувства на симпатия и привързаност с
продължителна давност. От показанията на свидетелката Г. се установява и че
когато тя е съветвала Т. да прекрати връзката си със З., тъй като го е намира
за неподходящ за нея, от своя страна Т. й е казала: „Обичам го, влюбих се“ по
отношения на подсъдимия. При тези факти настоящият състав приема, че не се
констатира нищо нелогично и ирационално в поведението на частния обвинител,
което да дискредитира и свидетелските му показания. Като напълно необосновани
следва да се оценят изказаните от защитника А. в хода на съдебната му реч
твърдения за психологията на отношенията между подсъдимия и частния обвинител и
за причините, довели до възникналия конфликт. Защитникът застъпва позиция, че
частният обвинител Т. първоначално е възприемала подсъдимия З. като богат и
заможен човек, щедър към жената, с която се намира в интимна връзка, правещ й
скъпи подаръци, поради което Т. да била направила определен план за това как да
се възползва от имущественото благосъстояние на З., но тъй като той не
изпълнявал желанията й от материален характер, то в резултат да са последвали
жалбите на Т., а включително това да е мотивирало и показанията й пред съда,
които според защитата също следва да се оценят като недостоверни и да не бъдат
кредитирани. Изводът си за необоснованост на тези твърдения съдът прави, тъй
като те не се извеждат от нито едно доказателство по делото. При обосноваване
на тезата си защитникът се позова на показанията на свид. Г., но всъщност от
нейните показания не се установява тя да е съобщавала на частния обвинител Т.,
че подсъдимият й е правил подаръци или въобще да са разговаряли за това какво е
финансовото и имуществено положение на З. и как той се е отнасял към свид. Г.,
докато двамата са живеели заедно. В показанията си свид. Г. твърди да е
комуникирала с частния обвинител Т. при проведени една-два разговора чрез
социалната мрежа „Фейсбук“, при който двете да са разговаряли за това дали Т.
има някакви наранявания и дали те са й били причинени от подсъдимия. Не се
установява темите, които засегна защитникът в своята реч, да са били обсъждани
при тези разговори. Поради това съдът намира, че е налице изопачаване на
доказателства по делото – твърденията на свид. Г., от страна на защитата. На
следващо място настоящият състав, че нищо от поведението на частния обвинител Т.
не подкрепя застъпената от защитата версия. Доказа се, че дори и през периода,
през който Т. е била в интимна връзка със З., тя е продължавала да работи и
съответно да реализира собствени доходи от същата работа, която е имала и преди
връзката си с подсъдимия, а и след нейния край. Доказа се и че Т. разполага със
своето собствено жилище, което обстоятелство беше последователно поддържано и
от защитата. Това, че двамата са си разменяли подаръци, също не променя извода
на съда, тъй като се касае за едно обичайно поведение на хора, споделящи такъв
вид взаимоотношения, поради което не може да се направи извод в предложения от
защитата смисъл. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че нищо
в пред и извънпроцесуалното поведение на частния обвинител Т. не дава основание
показанията й да се квалифицират като предубедени, манипулирани или ненадеждни.
При същинската дейност по оценка на показанията на частния обвинител съдът
счита, че предвид обстоятелствения и хронологически последователен разказ на Т.
за развитието на взаимоотношенията им с подсъдимия, то достоверността на
нейните твърдения следва да бъде проверена чрез съпоставката им с установените
по делото обстоятелства от показанията на останалите свидетели, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства. На първо място в
показанията си Т. съобщава за обстоятелства, случили се преди инкриминирания
период. Следователно тези обстоятелства са неотносими към преценката дали
подсъдимият е осъществил вменените му във вина престъпления. Въпреки това те
имат значение по делото именно за оценката на показанията на Т., а така също и за
изясняване на характера на отношенията между нея и подсъдимия З., както и за
характеристични данни. В показанията си Т. изяснява кога е започнала връзката
си с подсъдимия, откога въобще го познава и как са се развивали първоначално
взаимоотношенията им – като те са пътували, правили са си подаръци, подсъдимият
е представил частната обвинителка на семейството си. Установява се и първият
случай на насилие, което да е станало в края на месец октомври 2016 г., когато
двамата с подсъдимия се прибирали от с. Житница. Макар на този случай да няма
други очевидци, то твърденията на Т. за причинени й травматични увреждания се
доказват по категоричен начин. Уврежданията й са констатирани за пръв път в
съдебномедицинско удостоверение № 1166/2016 г. (лист 64-65 от том V от
досъдебното производство), като прегледът й е извършен на същата дата, за която
се съобщава да са причинени уврежданията. Назначена е и съдебномедицинска
експертиза по писмени данни (лист 66-67 от том V от досъдебното
производство), съгласно заключението на която уврежданията са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и до
болка и страдание. По делото няма повдигнато обвинение за такова деяние, поради
което съдът не дължи преценка за правната страна на същото. Въпреки това
проведеното изследване има значение за делото, тъй като твърденията на Т. се
явяват подкрепени от обективен източник на доказателствена информация. От
показанията на свид. С. пък се изясни, че частният обвинител е съобщил за този
случай в подадената си жалба, за която по делото се установи в последствие да е
била доброволно оттеглена. Въпреки това показанията на Т. се явяват проверени и
достоверни в тази им част, а извършеното от подсъдимия деяние може да се
съобразява единствено като отегчаващо обстоятелство. В показанията си Т.
съобщава и за случай от началото на 2017 г., когато подсъдимият я е изоставил
след полунощ, през зимата и в извън населено място, тъй като му направила
забележка, че употребява твърде много алкохол, което влияело зле върху вече
влошеното му здравословно състояние. Това обстоятелство също се доказа по
делото от показанията на свид. З. – племенник на подсъдимия, който потвърди
пред съда да е имало такъв случай, тъй като свид. З. също е пътувал в
автомобила на подсъдимия тогава. И тук показанията на Т. се доказаха да са
достоверни, при това след проверка с показанията на свид. З., който пред съда
избирателно беше забравил само тези обстоятелства, които противоречаха на
поддържаната от защитата защитната версия, но все пак чрез механизмите на
процесуалния закон това обстоятелство беше изяснено. Макар отново да се касае
за обстоятелство от преди инкриминирания период, то има значение и с оглед
твърдението на защитника, че подсъдимият е обичал частната обвинителка и е
искал да осигури най-доброто за нея, но на практика конкретното му поведение
влиза в остро противоречие с декларативните изявления. На следващо място във
връзка с твърденията на Т., че подсъдимият е отишъл до дома й, когато двамата
са се скарали и той е скъсал некролозите на родителите й, следва да се
съобрази, че от показанията на свид. С. се установи по извършената от него
проверка по жалбата преди оттеглянето й, че е установил очевидец – служител на
подсъдимия, който е потвърдил З. да е отишъл до дома на Т., където двамата да
са си разменяли обидни думи. Показанията на последната са в същия смисъл.
Категорично не може да се сподели и твърдението, че обвинението почива и е
изградено само върху показанията на частния обвинител Т. като единствен
източник на доказателствена информация. Тук следва да се посочи, че на първо
място досежно обвинението за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
изказаните от подсъдимия думи, квалифицирани като заканване към убийство, са
били непосредствено възприети не само от Т., но и от свид. Т., който е бил
случаен минувач. Това, че Т. наистина през този момент се е намирал на
инкриминираното място, се установява и от показанията на свид. Г.-Х., макар тя
да не можа да посочи името на свид. Т., но при изследване на обстоятелствата по
делото се изяснява, че именно той е човекът, когото тя описва в показанията си
като влязъл в барчето на Т., когато е излязла, за да търси помощ. Освен
заканите свид. Т. е възприел и поведението на подсъдимия вътре в заведението –
държал е Т. за яката и е отправял псувни към нея. Показанията на частния
обвинител се потвърждават и в частта им относно присъстващите лица – в
заведението са били само двамата със З., тъй като свид. Г.-Х. е била вече
излязла навън, за да потърси помощ. Относно деянието по чл. 131, ал. 1, т.12
вр. чл. 130, ал. 2 от НК съдът отново намира, че показанията на Т. не са
изолирани. Разбира се, на първо място те се подкрепят в тази си част от
заключението по съдебномедицинската експертиза, което се цени като обективен
способ за събиране и проверка на доказателствена информация. Самите увреждания
на Т. са били непосредствено възприети от свидетелките Г.-Х. и К. веднага след
деянието. Макар свидетелката Г.-Х. да заяви да не е видяла конкретния момент на
захапването, това не означава, че показанията на Т. са изолирани относно
признаците от състава на това престъпление. Следва да се съобразят
обстоятелствата, че свид. Г.–Х. потвърждава, че в заведението са били само
тримата – тя, частният обвинител Т. и подсъдимият З.. Свидетелката потвърди и
че преди да излезе и да потърси помощ, е видяла З. да държи и да дърпа Т., а
последната да се съпротивлява и да се опитва да се отскубне. Следователно както
агресивното поведение на З., така и липсата на предшестващо провокиращо го
поведение също са обстоятелства възприети и доказани по делото не само от
показанията на частния обвинител Т., но и на други свидетели очевидци, които
потвърждават твърденията на последната. Досежно деянието от 12.06.2017 г., за
което на подсъдимия е повдигнато обвинение по т. 3 от обвинителния акт, съдът
отново намира, че обвинителната теза не е изградена единствено върху изолирани
показания на частния обвинител Д.Т.. Напротив, нейните твърдения за
приближаване на местоработата й от страна на подсъдимия З. се потвърждават и от
показанията на свидетелите Б. – в кредитираната от съда им част, М. и Д., като
свид. М. заяви пред съда, че подсъдимият му е признал, че е искал да влезе в
заведението, стопанисвано от частния обвинител, за да си купи бира. От своя
страна свид. Д. изясни, че при задържането си З. е консумирал бира, ясно посочи
и конкретни признаци от поведението на подсъдимия, по които твърди последният
да е бил по въздействието на алкохолно опиване, поради което не се касае за
изказано предположение от свидетеля, а съдът го приема за доказан факт.
Приобщеният като веществено доказателство диск, съдържащ звукозапис на прието
телефонно обаждане на ЕЕН 112 по подаден сигнал от частния обвинител Д.Т., също
следва да бъде съобразено при проверката на показанията на Т., макар сигналът
да изхожда от самата нея. В случая обаче той е бил проверен и доказано
основателен, което идва да покаже, че частният обвинител не подава непрекъснати
и неоснователни жалби и сигнали против подсъдимия каквато теза също защитата се
домогваше да докаже чрез факта на предходно оттеглените жалби на Т., които тя е
подавала срещу подсъдимия. Това отново доказва и че както вече беше посочено,
преценката за основателност се дължи отделно и самостоятелно по всяка жалба въз
основа на конкретно установените факти, а не трябва да почива на предположения
и логически заключения от минали, неотносими към конкретния случай, събития.
Най-сетне относно инкриминираните деяния от дата 23.06.2017 г. следва да се
посочи, че показанията на Д.Т. на първо място се подкрепят от тези на
полицейските служители Т., Щ., Р. и Г.. Дори и защитата прие, че по делото е
безспорно установено присъствието на подсъдимия в дома на частната обвинителка
на посочената дата. Не следва да се подминават и други относими по делото
обстоятелства, които също се изясняват от показанията на полицейските служители
– те не само са заварили З. в дома на Т., но той е спял в нейното легло и при
това чисто гол. Свидетелят Р. заяви и че е усетил миризма на алкохол от
подсъдимия, което затвърждава извода на съда, че към момента на извършване на
всяко едно от инкриминираните деяния подсъдимият е бил употребил алкохол. Тук е
удачно да бъдат съобразени и показанията на свид. Г., на които защитата ясно
наблегна, че желае да бъдат кредитирани от съда предвид субективните оценки,
които свидетелката направи за личността на З. като най-добрия човек. Така също
обаче Г. ясно заяви, че когато подсъдимият е под влиянието на алкохол, става
напълно различен в своето поведение – агресивен спрямо околните. От протокола
за оглед на местопроизшествието се доказа, че по входната врата не са
установени никакви следи от интервенции, но същевременно са установени скъсани
защитни мрежи (комарници) на прозорци в дома на частния обвинител. Последното
обстоятелство се потвърди и от показанията на свид. Г., който също
непосредствено е възприел скъсаните комарници. Видно е, че по делото има редица
материали, подкрепящи твърденията на Т. и досежно деянията от 23.06.2017 г.
Действително относно случилото се в ранните часове и преди отиването на частния
обвинител в РУ Раковски други очевидци освен Т. и З. няма. Това не следва да се
третира автоматични като поставена бариера пред установяването на обективната
истина и за това деяние. Относно случилите се събития има подробни и
последователни показания на частния обвинител Т., на които съдът дава вяра
изцяло и в тази им част. Съдът последователно изложи в мотивите си за кои
обстоятелства, включително и за събития преди инкриминираните деяния, Т. дава
показания и за всяко от тези обстоятелства показанията й бяха проверени и
оценени като правдиви и достоверни. Следователно показанията на частния
обвинител бяха подложени на многократна проверка относно поредица от различни
случаи, които Д.Т. съобщи пред съда. Това от своя страна осигури на защитата множество
отделни възможности да оборва тези показания и да докаже, че Т. не е пресъздала
достоверно обективната истина за което и да е от обстоятелствата, за които тя
свидетелстваше. Показанията на последната обаче не бяха оборени в нито една им
част. По тези съображения съдът намира, че след като при тази многократна
проверка показанията на частния обвинител се доказаха във всяка отделна своя
част за обективни, достоверни и коректно отразяващи действително случилото се,
то не са налице никакви основания да се отрече доказателствената им стойност и
в частта им относно случилото се на 23.06.2017 г. до отиването на Д.Т. в
сградата на РУ Раковски. Същевременно няма и как да се приеме, че показанията
на Т. са оборени, тъй като на нейните твърдения не бяха противопоставени
конкретни насрещни твърдения на подсъдимия под формата на обяснения. З. даде
такива по делото, но твърде общо, заявявайки, че обвинението за опит за
изнасилване е пълна глупост и че има 5 процента истина за всичките повдигнати
му обвинения. Право на подсъдимия е да прецени дали ще дава обяснения по
делото. Той не е длъжен нито да доказва своята невинност, нито да доказва, че
частният обвинител или който и да е друг от свидетелите не казва истината. Това
е допустима защитна линия, защото доказателствената тежест в процеса се носи
единствено от прокурора. Трябва да се подчертае обаче, че съдът направи
фактическите си изводи не защото единствено Т. даде показания за случилото се
на 23.06.2017 г., а З. запази пасивност, а защото оцени показанията на Т. като
достоверни и кредитируеми. Самата защита не поддържаше постоянна линия на
отбранителната си позиция, а се правиха опити да се обосноват различни
фактически хипотези, изключващи съставомерността на деянието по чл. 152, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Така при разпита на вещите лица по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза беше поставен на изследване
въпросът дали подсъдимият би могъл да разбере, ако е приел без свое знание
стрито и разбъркано в чаша с вода хапче със сънотворен ефект. Дори и при такава
хипотеза – макар и неподкрепена от нито едно доказателство по делото, остава
неизяснено защо след приемането на това хапче подсъдимият е бил гол и при това
заварен в леглото на Т. от свидетелите полицейски служители. Последната не би
могла нито да вдигне, нито да пренесе З.. Ако се твърди пък да е имало съгласие
на Т. за сексуален акт, то при такова съгласие защо на свой ред тя да дава на
подсъдимия хапче със сънотворен ефект. Няма спор между страните и за трайно
влошените отношения между подсъдимия и частната обвинителка преди датата
23.06.2017 г., поради което необосновано и нелогично звучи появилото се желание
за интимна близост с подсъдимия, който неканен е нахлул посред нощта в дома на Т..
От показанията на свид. М.Н. Г.-Х.
се установява датата – 03.04.2017 г., на която свидетелката е била в
заведението на частния обвинител Т., както и че първоначално там са били само
двете, след което вътре е влязъл и подсъдимият З.. Свидетелката описва външния
му вид в този момент мръсен, неугледен, посочва, че З. е бил пиян и тя трудно е
разбирала какво говори той. След влизането на подсъдимия в заведението се
установява, че е започнал разговор между него и Т., като З. е търсил обяснение
за невърнато му обаждане от частния обвинител. Досежно противоречието в
показанията й в частта дали подсъдимият е ударил Т. с книгата, която тя е
държала и са разглеждали със свидетелката съдът дава вяра на показанията на Г.-Х.,
приобщени от досъдебното производство. И след прочитането на показанията й свидетелката
изясни, че не си спомня дали е имало такъв удар, но без да отрича възможността
това да се е случило, а обяснявайки, че вече е загубила спомените си за всичко
случило се към онзи момент. Съдът съобрази, че към провеждането на разпита на
свидетелката на досъдебната фаза тя е имала съхранени в по-голяма степен и
по-ясни спомени от случилото се, а същевременно прочетените показания от
досъдебното производство кореспондират и с показанията на частния обвинител,
депозирани пред съда. Свидетелката обяснява и че е била шокирана и изумена от
държането и поведението на подсъдимия, посочвайки че „такова нещо не ми се беше
случвало в живота“. Установява се от показанията й още, че след това е
започнало дърпане и блъскане между Т. и З., като частната обвинителка се е
опитвала да се отскубне, а подсъдимият я е държал, след което свидетелката е
излязла навън, за да потърси помощ. Посочва, че е видяла няколко жени, които са
се намирали до единия магазин, отстрани, както и че едно момче е излязло от
магазина. В тази връзка от показанията на свид. К. се установи действително
пред магазина, в който тя е работила, да са се намирали четири жени, подробно
описани от К. в показанията й - на лист 173-гръб от том I от
съдебното производство, които са й казали, че „леля М. вика за помощ“.
Свидетелката Г.-Х. посочва, че след като подсъдимият е излязъл от заведението,
е тръгнал с автомобила си, но след около 10 минути отново се е върнал и пак е
започнал да търси Т., псувал я е и се е заканвал с думи, че ще се саморазправи
с нея и че ще я пребие. По възражението на защитника за представената от
частния обвинител на свид. Г.-Х. бланка, в която последната сама била описала
възприятията си за процесния случай, след което отново да е върнала бланката на
Т. съдът намира на първо място, че това обстоятелство беше несъмнено доказано
по делото както от показанията на Г.-Х., така и на частния обвинител Т.. На
следващо място обаче това обстоятелство е изцяло ирелевантно за настоящото
производство. Действително се касае за недопустим от процесуалния закон ред за
извършване на разпит на свидетел, но пък тук въобще не се твърди да е било
извършвано действието по разследване по реда на НПК – разпит на свидетел.
Напротив, касае се за предпроцесуално действие, извършено преди образуването на
настоящото наказателно производство, поради което нито неговото извършване се
подчинява на правилата на НПК, но по-същественото е, че каквато и да негова
опороченост не представлява съществено процесуално нарушение в настоящото
наказателно производство, тъй като разгледаното действие не е част от това
производство. Свидетелката Г.-Х. беше разпитана в това си качество в съдебната
фаза на процеса при спазване на принципите за устност и непосредственост и при
обезпечена възможност на страните да се конфронтират със свидетеля като му
задават въпроси за установяване на обективната истина и доказване на
възраженията си. В хода на разпита на свидетелката на основание чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха приобщени към доказателствената съвкупност
противоречивите й показания от разпита й на досъдебната фаза с цел преодоляване
на противоречията. Относно разпита на досъдебното производство съдът приема
същият да е извършен по реда и правилата на НПК, поради което е налице
процесуална възможност за ползване на резултата от това действие по
разследването. Следователно съдът е ползвал при постановяване на присъдата си
само доказателствени материали събрани по реда на НПК, но не и показанията в
писмена форма от бланката, за която свидетелства Г.-Х.. Несподелими са и възраженията
за тенденциозно водене на разследването на досъдебната фаза. Както се посочи,
разглежданото действие по описване от свидетелката на нейните възприятия от
процесната случка в предоставената й от Д.Т. бланка на първо място не е
действие, което да е част от проведеното разследване. На следващо място
независимо от начина, по който е протекло разследването, то същото винаги има
единствено подготвителен характер, а съдът постановява присъдата си въз основа
на доказателства събрани и проверени само пред него. Дори и когато се ползват
материали, събрани на досъдебната фаза, същите се прочитат от съда, а за
оценката им намират приложение общите правила за оценяване на доказателствата.
По тези съображения съдът не констатира допуснато процесуално нарушение, нито
основание да не се кредитират показанията на свид. Г.-Х.. Релевантен за делото
факт, който се установява от нейните показания, са и нараняванията по частния
обвинител Т., които свидетелката непосредствено е възприела веднага след като
отново е видяла и самата Д.Т.. Изяснява се и че Г.-Х. е видяла да тече кръв от
показалеца на дясната ръка на частния обвинител Т., както и да е била ухапана
по челото, като същевременно преди блъскането и дърпането с подсъдимия тези
увреждания да ги е нямало. По констатираното противоречие в показанията между
показанията на Т. и Г.-Х. съдът намира, че действително двете изложиха
противоположни твърдения за обстоятелството дали свид. Г.-Х. е видяла
пострадалата Т. да е била захапана от страна на подсъдимия З.. Следва да се има
предвид, че в съдебната практика, а и в доктрината е безспорно установено, че
свидетелските показания като доказателствено средство в процеса служат за
възпроизвеждане на твърденията на свидетелите за конкретни факти от обективната
действителност, но не и за въвеждане в процеса на оценки, изводи или
предположения на свидетеля. В тази връзка твърдението на Д.Т., че свид. Г.-Х.
била видяла как подсъдимият я бил захапал представлява извод. Ясно е, че
единствено свид. Г.-Х. би могла да знае какво тя самата е видяла или не е. По
делото обаче не се установи конкретно проведен разговор между нея и Т., в който
свидетелката да е споделила непосредствено да е видяла захапването и да е
запомнила това обстоятелство. Напротив, в хода на постановената очна ставка се
изясни, че частният обвинител Т. твърди свид. Г.-Х. да е видяла захапване по
челото й от подсъдимия, позовавайки се единствено на правилата на формалната
логика. Т. изяснява, че в момента на захапването свид. Г.-Х. е била вътре в
заведението, откъдето прави извод, че последната е трябвало да види и фактът на
захапването. Именно това показва, че противоречието не е между твърденията на
двете за едно и също обстоятелство, което всяка от тях да е възприела, а между
твърдението на свид. Г.-Х. и един извод, който частният обвинител е направил,
прилагайки правилата на логиката, като въз основа на едни факти (присъствието
на свид. Г.-Х. в заведението по време на захапването) Т. е направила извод,
който по своето естество представлява и предположение, а не възприятие за
случило се събитие. По тези съображения съдът намира, че противоречието е
преодоляно като се дава вяра на показанията на частния обвинител Т. подсъдимият
да е я е ухапал преди още свид. Х. да е била излязла от заведението, но
същевременно и последната да не си спомня това обстоятелство към момента на
разпита й. Това по никакъв начин не води до извод за недостоверност на
твърденията на Т. за двете захапвания – по челото и по пръста й, от З.. Следва
да се има предвид, че свид. Г.-Х. не твърди да е запомнила всичко случило се в
заведението до момента на нейното излизане и такова захапване да не се е
случило от обективна страна. Напротив, свидетелката ясно заявява, че ситуацията
е била стресираща, непозната за нея и шокираща. На няколко пъти подчерта, че
вече не си спомня всичко случило се и не е сигурна за последователността на
събитията. Това ясно пролича и при коментираното противоречие относно случилото
се с книгата, която Т. е държала, като след прочитане на показанията на
свидетелката тя нито отрече, нито потвърди това да се е случило, а обясни, че
не може да си спомни добре. Тук следва да се имат предвид и показанията на
свид. Г., която заяви, че свид. Г.-Х. й е казала, че при процесната случай в
заведението частният обвинител Т. е била захапана от подсъдимия и че това Х. й
е съобщила отделно от Т.. При тези факти е напълно възможно свид. Г.-Х. да е
възприела фактът на захапването на Т. от подсъдимия, но към момента на своя
разпит това обстоятелство да не се е запазило в паметта й. При всяко положение
противоречието се явява преодоляно по оказания начин. Независимо, че се касае
за противоречие не между твърденията на двама свидетели, а между твърдение и
извод, то съдът намира, че поставянето на Т. и Г.-Х. в очна ставка беше
наложително с оглед изясняване на механизма, по който всяка от двете е стигнала
до противоречивото си изявление пред съда, като именно в хода на очната ставка
се изясни, че в показанията си Т. представя свое тълкуване на обстоятелствата.
От показанията на свид. С.А.Т. се
установява, че същият е видял жена, викаща за помощ пред барчето, стопанисвано
от частния обвинител Т., и е влязъл вътре, където е видял подсъдимия З. да
държи Т. за яката на якето й и да я псува. Изяснява се, че по това време е
нямало други хора в заведението. Свидетелят посочва още, че Т. се е
съпротивлявала, а след като той е влязъл, се е приближил и е попитал какво
става, тогава подсъдимият е пуснал частния обвинител. Изяснява се и че свид. Т.
е престоял кратко време в заведението, чиято продължителност той описва като
„десет секунди някъде“ и през това време не е говорил с Т., нито е обърнал
внимание дали по нея има някакви видими увреждания. При анализа на показанията
на Т. във връзка с тези на свидетелите Г.-Х. и К. съдът намира, че се прави
несъмнен извод жената, която е извикала Т., да е свид. Г.-Х.. По констатираното
противоречие свид. Т. сам заяви, че не поддържа твърдението си това да е била
свид. К., като обясни, че си е припомнил да го е извикала друга жена, която
обаче не познава. Съдът дава вяра именно на това твърдение, което се подкрепя и
от останалите доказателства. В тази връзка по делото се установи при
разглеждания случай в барчето на Т. първоначално да са били само тя,
подсъдимият и свид. Г.-Х., след което последната да е излязла и да е търсила помощ.
Това се установява както от показанията на самата Г.-Х., така и от тези на
свид. К., която също е разбрала за търсенето на помощ от страна на първата.
Съдът приема за доказано и свид. Т. да е чул думите: „Бият Д.“ преди да влезе в
заведението. Свидетелят потвърди да е чул тази реплика, но пред съда не успя да
си спомни кой я е изрекъл. Изказаното от него предположение, че това е
направила свид. К., съдът не кредитира, защото към този момент се установи
последната да е била още в магазина си и да не е била разбрала какво точно се
случва. Свидетелят Т. си припомни и да е чул изказани от подсъдимия към частния
обвинител Т. думи – „Ще те убия, к*********!“. Т. изяснява това да са били
точните употребени думи, което показва, че има ясен спомен за това обстоятелство
и затвърждава извода за наличието на основания да бъдат изцяло кредитирани
показанията му и в тази им част. Съдът намира, че в показанията си свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец,
като същевременно той е станал случаен свидетел на пресъздадените в показанията
си обстоятелства, минавайки покрай заведението на Т. и чул търсенето на помощ
от свид. Г.-Х.. Показанията на свид. Т. съдът намира за логични и
кореспондиращи с тези на частния обвинител Т., а в отделни свои части и с
показанията на свидетелките К. и Г.-Х.. Не се установяват основания, пораждащи
съмнение в безпристрастността и непредубедеността на свидетеля, изводими от
някакви извънпроцесуални отношения на свидетеля с подсъдимия или с частната обвинителка.
Категорично не може да се приеме свидетелят да е бил предварително подготвен,
което е видно и от обстоятелството, че първоначално в сводния си разказ той не
си припомни изречените от З. и адресирани към Д.Т. думи, че ще я убие, което е
и най-важното обстоятелство, ползващо обвинителната теза, установено от
показанията на този свидетел. Т. заяви и че когато е влязъл в барчето, е
останал кратко време и не е успял да огледа Т. за наранявания по нея. Това
отново затвърждава извода за добросъвестност и непредубеденост в показанията на
свид. Т., тъй като ако с показанията си същият единствено затвърждаваше
версията на Т., а не да възпроизвежда своите възприятия, то той можеше да
потвърди и други твърдени от частния обвинител обстоятелства като причинените й
телесни увреждания или авторството на подсъдимия на тяхното причиняване. За
тези ползващи частното и държавното обвинение обстоятелства обаче свидетелят
обясни, че няма непосредствени впечатления и затова не е и давал показания за
такива обстоятелства. След като това му твърдение беше кредитирано, то не са
налице основания да не се даде вяра на показанията на свид. Т. и в останалата
им част, включително, че е чул подсъдимият З. да казва думите: „Ще те убия, *****!“,
адресирани към частния обвинител Т..
Съдът дава вяра и на показанията
на свид. А.Д.К.. Те служат като средство за проверка на показанията на частния
обвинител Т., на свидетелите Г. – Х. и Т.. В показанията си К. възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец, с изключение на
случилото се през прекараната „кошмарна нощ“ от Т.. В тази част показанията на
свид. К. са производни и тя съобщава пред съда обстоятелства, които е научила
от другиго – от частния обвинител Т.. Описанието на нощта като „кошмарна“ е направено
отново от частния обвинител. Свидетелката К. посочва, че Т. й е споделила, че
през тази нощ, за която разказва, подсъдимият е влязъл в дома й, а тя е търсила
помощ и е успяла да избяга. Действително в тази си част възприятията на К. не
са първичен, а производен източник на доказателствена информация, същевременно производните
й показания не са богати на пресъздадена фактология. Въпреки това, тъй като по
делото са събрани множество производни доказателства, то следва да се имат
предвид някои общи, принципни положения при оценката на такъв тип
доказателствени материали. Производните доказателства са годни доказателства в
наказателния процес, поради което те не са изначално лишени от доказателствена
стойност. Те обаче не могат да се използват, за да заместят първични
доказателства, когато такива не са събрани. Основната им функция в процеса е да
служи като средство за проверка именно на събраните вече първични доказателства
и в този смисъл те имат своето място в доказателственото право и в цялостния процес
по разкриване на обективната истина по делото – при проверката и оценката на
събраните от решаващия орган доказателствени материали. В останалата част на
показанията си, в която свид. К. възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела, то показанията й категорично се оценяват от съда
като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Настоящият състав
приема и че спрямо свид. К. не се установиха никакви обстоятелства, които да
пораждат съмнение в нейната обективност, непредубеденост и добросъвестност при
изпълнение на задълженията й като свидетел да пресъздаде известните й
релевантни за делото обстоятелства, за които й бяха поставени въпроси при
нейния разпит. Не се установяват ясно или трайно изразени отношения нито на
приятелство, нито на вражда с подсъдимия или с частния обвинител. Свидетелката
е контактувала и с двамата – З. и Т., но преди всичко по повод на работата си.
Действително изясняват се по-близки отношения на свидетелката с частния
обвинител Т., включително последната е потърсила помощ именно при К. с молба
свидетелката да сигнализира на ЕЕН 112, както и по-късно й е разказала за
случката, описала като „кошмарна нощ“. Само тези обстоятелства обаче категорично
не са основание да се приеме наличието на предубеденост на свидетелката. Тук не
следва да се пропускат и фактите, че макар Т. да е помолила К. за помощ, в
крайна сметка сама частната обвинителка се е обадила на ЕЕН 112, тъй като
свидетелката е била заета с обслужването на свои клиенти и не се е отзовала на
искането за помощ. Крайно лаконично Т. е споделила на К. и за случая, при който
подсъдимият е влязъл през нощта в дома й. Съдът намира, че между Т. и К. се
наблюдават нормални приятелски и дори по-скоро колегиални отношения по повод на
честия контакт, който двете имат, тъй като работят близо една до друга. Не се
установяват обаче такива отношения, които да внасят съмнение в
добросъвестността на свид. К. пред съда, както и че същата е пресъздала
неистини. Този извод, разбира се, настоящият състав прави не само при анализа на
показанията на свидетелката сами по себе си, но анализирани и във връзка с
останалите събрани доказателствени материали. В тази връзка показанията на К.
не служат като единствен доказателствен източник за установяването на нито един
факт по делото. Напротив – всяко едно обстоятелство, за което К. дава
показания, е възпроизведено в процеса и чрез друго доказателствено средство и
по този начин показанията на свидетелката се явяват проверени по делото. По
тези съображения съдът им даде изцяло вяра. На първо място от показанията на
свид. К. се установява, че събитията, за които разказва като очевидец, са се
случили в началото на месец април 2017 г., което кореспондира с твърденията и
на ч. обв. Т. и на свид. Г. – Х., които посочват същото събитие да се е случило
на трети април 2017 г. К. е била очевидец и на нараняванията на Т. – на
показалеца на дясната ръка и на челото, както и че по Т. е имало кръв.
Свидетелката оприличава нараняванията като причинени от ухапване. От
показанията на К. се изяснява още, че при процесния случай са присъствали още
подсъдимият З. и свид. Г. – Х.. К. лично е видяла, че подсъдимият е дошъл с
автомобила си, паркирал го е, разменили са поздрави със свидетелката, след
което той е влязъл в барчето на Т.. Едва след това последната е дошла при
свидетелката К. с молба да сигнализира на ЕЕН 112, тогава свидетелката за пръв
път е забелязала и нараняванията по показалеца и челото на Т.. Присъствието на
свид. Г. – Х. също се установява по делото. Свидетелката К. първо е била
уведомена от други жени, стояли на пейка пред магазина, че свид. Г. – Х. вика
за помощ. В тази им част показанията на К. са изключително подробни и детайлни,
като свидетелката ясно и конкретно описва жените, които първоначално са й
съобщили, че нещо се случва в барчето на частния обвинител. В тази връзка
изяснява се още, освен че Г.ва – Х. е присъствала, то и че тя е викала за
помощ, както и че помощта е търсила не за себе си, а за частния обвинител Т..
Тези твърдения напълно кореспондират с показанията на свид. Г. – Х., която също
изясни, че след като е излязла да търси помощ извън барчето е видяла няколко
жени до магазина. Същевременно обстоятелствеността в показанията на К. създава
надлежна гаранция за достоверността и правдивостта на нейните твърдения. Към този
момент – когато е разбрала, че се вика за помощ, свидетелката все още не е
знаела какво се е случило в барчето. След това хронологически при нея е дошла Т.
с нараняванията по пръста и челото си. Следва да се вземе предвид и твърдението
на К., че при идването си Т. е казала, че подсъдимият я е бил захапал. Това
обстоятелство не е било непосредствено възприето от свид. К., поради което в
тази си част показанията й отново са производни, но както беше посочено, това
не изключва автоматично доказателствената им стойност. Доказва се, че още
непосредствено след събитието твърдението на Т. е било нараняванията й да са
причинени от подсъдимия и след като той я е захапал. От показанията на
свидетелката се установява и състоянието на Т., когато е дошла в магазина, като
тя е плачела и е треперела. Съдът приема, че релевантен за делото факт, който
се установява от показанията на свид. К., е и че преди описаната от нея случка
от началото на месец април 2017 г. е имало други случаи, когато частният
обвинител Т. е заключвала заведението и се е криела, когато подсъдимият се е
намирал на близо – обстоятелство, което К. отново пряко е възприела.
Дава се вяра и на показанията на
свидетелите Р.Т.Г. и В.М.Г.. Двамата свидетели са съпрузи, които от показанията
на Г. се установява да са поели ангажимент пред родителите на частната
обвинителка да се грижат за нея и да я пазят. Безспорно е съществуването на
отношения на загриженост у двамата свидетели спрямо личността на Т., възникнали
още преди инкриминираните деяния. С подсъдимия свид. Г. посочва, че няма лоши
отношения и го познава като добър човек, споделя и за случка, при която е имала
пререкание със З., но отбелязва, че тя не е определяща за отношението й спрямо
него, като неразбирателството свидетелката е отдала на въздействието на алкохола
върху поведението на подсъдимия при конкретната случка. Същевременно в
показанията си свидетелката прави множество емоционални коментари за
отношенията си с Т. – разказва как е критикувала решенията й за избор на
партньори, включително, че не й е говорила, тъй като Т. е решила да продължи
връзката си с подсъдимия. При оценката на показанията на двамата свидетели
съдът съобрази и че всеки от тях ясно посочва кои от съобщените от тях
обстоятелства е възприел лично като очевидец и кои производно – от твърденията
на други лица, като се посочва и конкретно от кои лица. Следователно не се
установяват влошени отношения между подсъдимия и свидетелите, като последните
открито споделят несъгласието и критиката си спрямо избори и постъпки на
частната обвинителка. Предвид тези обстоятелства за съда не възниква съмнение
относно обективността и добросъвестността на свидетелите Г. и Г. при
депозирането на техните показания. За да им даде вяра, настоящият състав
изследва и съответствието им с вече събраните и проверени по делото
доказателствени материали, като при тази проверка не се установиха противоречия
с останалия доказателствен материал или твърдения, които да се явяват оборени
или изолирани. От показанията на свид. Г. се установява, че към инкриминирания
период частната обвинителка е живеела заедно със своя дядо – Н.. Това
обстоятелство потвърждава и свид. Г., който изяснява, че към момента на неговия
разпит дядото е починал. Свидетелката Г. посочва, че към събитията, за които
разказва в показанията си, дядото на Т. е имал множество здравословни проблеми
– придвижвал се е с инвалидна количка, имал е влошен слух, както и сърдечни
проблеми. Тези й твърдения се подкрепят и от показанията на свид. Г.С. К.. Този
свидетел също изяснява Т. да е живеела в дома си единствено със своя дядо,
както и последният да е имал проблеми със здравето, заради които да е постъпвал
в лечебни заведения, да е имал затруднени слух и зрение. Друго обстоятелство -
относимо по делото, което свид. Г. непосредствено е възприела, е белегът на
челото на частния обвинител, когато Т. е посетила Г. през пролетта на 2017 г.
Тогава свид. Г. е посъветвала Т. да предприеме действия, за да ограничи правото
на З. да я доближава. В тази връзка изяснява се още, че Т. е съобщила на
свидетелката Г., че захапването й е било причинено именно от подсъдимия.
Свидетелката посочва още, че Т. й е споделила, че когато подсъдимият е под
въздействието на алкохол, я тормозил, като й разказала за случай, при който З.
почти влязъл в заведението й с автомобила си. Г. разказва пред съда и за друг
случай, отново съобщен й от частния обвинител. Т. й е разказала, че подсъдимият
е влязъл в дома й през нощта и се е опитал да я изнасили, но е бил пиян и е
заспал, след което тя е избягала. Показанията на свид. Г. във всичките им
части, в които съобщава обстоятелства, които е узнала от частния обвинител, се
явяват производни доказателства. Беше изяснено обаче, че те също имат значение
и следва да бъдат съобразявани в процеса на доказване като средство за проверка
на първичните доказателства. Следва да се има предвид и че обстоятелството, че
именно подсъдимият З. е захапал частната обвинителка, при което й е причинил
нараняването на челото, е било съобщена на Г. освен от Т., то също и от свид. Г.
– Х.. Като това обстоятелство й е било съобщено от двете свидетелки поотделно,
по различно време и независимо една от друга. Това от своя страна ясно
демонстрира значението и на производните доказателства в общия механизъм на
процеса по доказване. След като едно и също обстоятелство – с еднакво съдържание,
е било съобщено на свидетелката по различно време и от различни първоизточници,
то това затвърждава извода, че посоченото обстоятелство действително се е
осъществило в обективната действителност. По този начин показанията на Т., Г. –
Х. и Г. служат и като средство за проверка на показанията на всяка от тях. Тук
следва да се обърне внимание и че свидетелките Г. и К. посочват нараняването на
челото на Т. да е било над лявата й вежда, докато самата Д.Т. посочва
захапването да е било от дясната страна над окото й. За преодоляването на това
противоречие съдът съобрази на първо място, разбира се, че самата пострадала - Т.,
би трябвало най-добре да знае къде й е било причинено увреждането. Взе се
предвид и че както Г., така и К. не бяха категорични в спомените си къде точно
на челото на частния обвинител е била следата от ухапването. Свидетелката Г.
каза: „мисля, че от лявата страна“, а свид. К.: „на челото мисля, че беше от
лявата страна“. По делото относно това обстоятелство са събрани и писмени
доказателства след личен преглед на частния обвинител - които съдът цени като
обективни, изготвена е и съдебномедицинска експертиза, заключението на която
изцяло се кредитира. По тези съображения съдът намира, че противоречието е
преодоляно по несъмнен начин, като от фактическа страна приема ухапването да е
било на челото и над дясната вежда на Д.Т.. Обстоятелството, че свидетелките К.
и Г. не са запомнили къде точно на челото е бил белегът на Т. обаче по никакъв
начин не разколебава доказателствената стойност на показанията им в останалата
им част. Следва да се съобрази изминалия период от време от момента на
възприемане на това обстоятелство от двете свидетелки до провеждането на техния
разпит пред съда, поради което е нормално да забравят отделни обстоятелства, същевременно
и двете правилно пресъздадоха, че нараняванията на Т. са били на челото и на
ръцете й, като свид. К. посочи и че пострадал е бил показалецът на дясната ръка
на частния обвинител, което отново се подкрепя от писмените доказателствени
материали. Показанията на двете свидетелки – К. и Г., съдът оцени като
подробни и последователни, поради което констатираното изолирано противоречие
не променя извода, че в останалата им част същите следва да бъдат кредитирани
изцяло. Свидетелят Г. също заявява, че непосредствено е възприел охлузванията
по челото на Т.. От нея той получил обяснение, че охлузването й било причинено при
ухапване от подсъдимия. Изяснява се още, че Г. е посещавал заведението,
стопанисвано от частния обвинител, където не си спомня да е ставал свидетел на
конфликти между З. и Т., но посочва, че е имало случаи на такива между
подсъдимия и други клиенти в заведението. Свидетелят обяснява, че не чува много
добре и не обръща внимание, когато чуе такава разправия, но си спомня за
конкретен случай на неразбирателство между З. и свид. Г. К., при който подсъдимият
твърдял, че синът на К.Т.му взел много пари на работата си. Съдът дава вяра на
твърденията на свидетеля от досъдебното производство относно съдържанието на
спора между З. и К., като самият Г. заяви, че си е припомнил и поддържа тези
показания, като същевременно те кореспондират и с показанията на самия свид. К..
Дава се вяра отново на показанията от досъдебното производство и досежно
твърдението Т. да е казала на Г., че охлузването й е причинено от ухапване от
подсъдимия. Свидетелят, след прочитане на показанията си, потвърди Т. да му е
казала това обстоятелство, като обясни, че сам той не е видял захапване, а само
белега по челото на частния обвинител. Относно твърдението, че след задържането
на подсъдимия Т. е станала по-спокойна, съдът не кредитира показанията в тази
им част, тъй като приема, че не се възпроизвеждат факти, а оценка на свидетеля.
Съдът допусна четене на показанията на свидетеля, тъй като му предостави
възможност да обясни твърденията си и евентуално да посочи конкретни факти, от
които е направил този извод. Такива не бяха възпроизведени, поради което и
съдът не възприе направената от свидетеля оценка за поведението на частния
обвинител при фактическите си изводи. Настоящият състав кредитира и показанията
на свид. Г.С. К., които намира, че напълно кореспондират както с тези на свид. Г.,
така и на свид. Г., поради което се явяват и проверени по делото. На първо
място от показанията на свид. К. се установява, че частният обвинител Т. е
живеела заедно със своя дядо – Н., за когото само тя се е грижела и е нямала
други роднини, както и че дядо й е бил с влошено здраве, посещавал е лечебни
заведения и не е чувал много добре. Относно тези обстоятелства показанията на
свидетеля подкрепят показанията на свидетелката Г., като съдът прима
възпроизведените обстоятелства за доказани по делото факти. Установява се от
показанията на К. и за разправия между него и подсъдимия в заведението на Т.
така, както твърди и свид. Г.. Свидетелят К. посочва, че не е провокирал З. и
не е искал да се разправят по подетата от подсъдимия тема, че последният е бил
пиян и си е вземал още бири, въпреки че Т. не му е разрешавала, но и че си ги е
плащал. В показанията си свид. К. възпроизвежда обстоятелства, които е възприел
като очевидец, а същевременно, както беше посочено, те са проверени по делото
и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира.
От показанията на свид. Б.Я.З. се
установява, че той е племенник на подсъдимия и че познава и частния обвинител Т..
Изяснява се и че свид. З. е отишъл да прибере подсъдимия, когато З. е бил на
гости на свид. А.Т., след което З. е оставил З. на язовира, който последният е
стопанисвал. Лекият автомобил на подсъдимия е останал при него на язовира.
Свидетелят посочва, че не знае и не е виждал подсъдимия да притежава оръжие,
както и че не знае Т. и З. да са имали планове за годеж и брак. От показанията
на свид. З. съдът установява още, че пред свидетеля са се оплаквали хора,
предимно приятели на подсъдимия, че след като последният употреби алкохол, се
заяжда с тях и им прави проблеми. Досежно това обстоятелство съдът дава вяра на
показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени по реда на НПК,
след като съобрази изявлението на З., че поддържа именно показанията си от
досъдебната фаза и изрично посочи, че си е припомнил за такива оплаквания.
Кредитират се и показанията на свидетеля от досъдебното производство относно
разказа му за случай от началото на 2017 г., когато на прибиране от с. Житница
в автомобила са пътували подсъдимият, ч. обв. Т. и свид. З., като подсъдимият е
свалил Т. и я е оставил сама на пътя през нощта и извън населено място, а свидетелят
сам е пожелал също да слезе. Относно това обстоятелство свидетелят отново
заяви, че поддържа показанията си от досъдебното производство и че си е
припомнил действително това да се е случило. Тези му твърдения кореспондират и
с показанията частния обвинител Т., а същевременно показанията на З. се явяват
и средство за проверка на тези на Т.. Дава се вяра и на твърдението на
свидетеля да не е присъствал на пререкание между З. и Т. на 03.04.2017 г. в
барчето на частната обвинителка, при което тя да е искала пари от подсъдимия и
да го е изгонила. Не се кредитират показанията му от досъдебното производство,
в които твърди да е станал свидетел на такова обстоятелство, като свидетелят
ясно посочва, че такъв случай не е имало. Все в тази връзка следва да се посочи
и че от показанията на З. се установява подсъдимият да е поискал от племенника
си – свид. З., да свидетелства в негова полза по гражданското дело като говори
неща, които не са истина. Именно като такова показание, което в действителност
не е истина, съдът цени и твърдението на свид. З. да е присъствал на скандал между
Т. и З. на 03.04.2017 г., поради което не беше дадена вяра на това му
твърдение. Съобразявайки това обстоятелство съдът кредитира и показанията на З.
от досъдебното производство в частта относно молбата на подсъдимия да
свидетелства в негова полза като говори неистини. Макар тук свид. З. да не успя
да посочи кое твърдение е истина, то следва да се отечете, че всички прочетени
и така приобщени обстоятелства от протокола за разпит на свид. З. от 04.09.2017
г., лист 81 и 81-гръб от том II от досъдебното производство, се
оказаха, отговарящи на обективната действителност, поради което не са налице
основания да се приеме, че и в тази част възпроизведените в протокола показания
не са достоверни и истинни.
От показанията на свид. Т.Д.Г. се
установява, че местоработата на частния обвинител Т. е заведение ****** в с. Д.,
което преди това е било стопанисвано от нейните родители. Изяснява се и че Т. е
живеела в пристройка към основната къща, в която пък е живеел нейният дядо,
като за помещенията, обитавани от Т., е имало отделна входна врата от тази за
достъп до основата къща. Свидетелят посочва и че вляво от входната врата за
помещенията, използвани от Т., е имало прозорец с поставена мрежа за насекоми
(комарник). Тези твърдения кореспондират с установеното от протокола за оглед.
Свидетелят посочва, че е отишъл до дома на Т. на следващия или по-следващия ден
- след 23.06.2017 г., като е видял скъсан комарника на този прозорец. Г. дава
показания и за своите възприятия от случилото се на 23.06.2017 г., като се
установява, че първо е получил няколко съобщения от Т. със следното съдържание:
в 04:36 часа „Помпщ в няс е“, в 04:45 часа „Викни полиция“, отново в 04:45 часа
„Спи“, в 04:46 часа „В нас“, в 04:46 часа „Влезнал е от някъде вътре в нас
искаше да ме изнасилва“, в 04:47 часа „Чисто гола съм“. Изяснява се още, че
след като е прочел съобщенията, свид. Г. е звъннал по телефона на Т., но тя му
е затворила, а по-късно сама му се е обадила, което кореспондира с показанията
на частния обвинител. Изяснява се и съдържанието на проведения разговор между Т.
и свидетеля, при който тя му е споделила, че подсъдимият е влязъл в дома й без
тя да разбере, че е бил пиян, съблякъл се е и е опитал да я насилва, че й е
казал, че иска още един път да бъде с нея, като я е заплашвал, че може да я
убие или изнасили, ако иска. Изяснява се още, че при един от разговорите си със
свид. Г.Т. му е казала още, че когато З. е бил в дома й на 23.06.2017 г. е
казал още, че можел да влияе на свидетелите й по гражданското дело, а ако се
наложило, можел да ги убие или да им се случат странни неща. По отношение на
обстоятелствата, за които свид. Г. заяви, че не си спомня, но е давал показания
на досъдебното производство, както и за констатираните противоречия съдът дава
вяра на приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство. След
прочитането им свидетелят потвърди това да са били съдържанието и времето на
изпращане на съобщенията от Т., заяви и че поддържа показанията си от
досъдебното производство и в останалите части, тъй като към онзи момент е имал
по-пресен спомен и в съзнанието му са се били запаметили повече обстоятелства,
част от които е забравил през изминалото време до провеждането на разпита му
пред съда. Независимо от това показанията на свид. Г. се оценяват от съда като
изключително подробни, вътрешно непротиворечиви и последователни. В показанията
си свидетелят изрично изяснява и кои обстоятелства е възприел като очевидец, в
кои части показанията му са производни, съответно от кого е научил тези
обстоятелства, както и за кои обстоятелства по поставените му въпроси няма
спомен. Нищо в показанията на свидетеля не дава основание да се приеме, че
същият е предубеден или заинтересован. Показанията му се явяват и проврени в
отдени свои части от протокола за оглед на местопроизшествие, от съдебномедицинското
удостоверение, от разпечатката за изпратените от Т. съобщения, както и не на
последно място от самите показания на частния обвинител, поради което
показанията на свид. Т.Д.Г. бяха кредитирани от настоящия съдебен състав.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Т.Я.Щ., Р.Г.Р., Г.Т. Т. и И.Г.Г.. Четиримата са полицейските
служители, които са били изпратени от свид. Й.П. на 23.06.2017 г. в жилището на
частния обвинител Т. по подадения от нея сигнал за проникване в жилището й от
подсъдимия. Изяснява се от показанията на Щ. и Р., че те са били в сградата на
районното управление, когато Т. е пристигнала и първи са отишли на място,
където са изчакали подкрепление от следващата смяна в екип свидетелите Т. и Г..
И двамата свидетели са възприели, че при идването си Т. е била боса и
трепереща, като свид. Щ. посочва и че е била разплакана и с треперещ глас. От
показанията и на двамата се установява още, че Т. им е съобщила подсъдимият да
се е опитал да я изнасили. След пристигането на втория патрул в състав Т. и Г.
четиримата полицейски служители са влезли заедно в къщата. Съдът намира, че
показанията и на четиримата свидетели са последователни и взаимно
кореспондиращи относно пресъздадените обстоятелства след влизането им в
жилището. Установява се, че вратите към двора и към къщата са били отключени,
като първоначално полицаите са влезли в помещение, от което са продължили към
спалнята. И четиримата свидетели пряко са възприели, че подсъдимият З. е спял в
спалното помещение в дома на Т., както и че е бил чисто гол. От показанията на
свид. Т. се установява датата, на която са се случили описаните от полицейските
служители събития – 23.06.2017 г. По констатираното противоречие в показанията
му съдът дава вяра на твърденията му от разпита в досъдебното производство.
Сам, свид. Т. също посочи, че поддържа първоначалния си разпит, а при разпита
си в съдебната фаза е допуснал грешка. Съобрази се и че при разпита на
досъдебното производство свидетелят си е служил с бележки – графиците за
работа, поради което именно тези му показания бяха кредитирани в частта относно
датата. Никой от посочените свидетели не е забелязал наранявания, рани, кръв,
одрасквания нито по З., нито по Т., поради което на тези твърдения също се дава
вяра. Свидетелите Т., Щ. и Р. са видели автомобила на подсъдимия – марка
„Шкода“, паркиран отстрани до имота на Т.. По противоречието в показанията на
свид. Г. относно това обстоятелство съдът дава вяра на показанията му от
съдебното производство, в които твърди, че не е видял автомобила на З., тъй
като свидетелят изясни, че не знае как изглежда този автомобил. От показанията
на свид. Г. се изяснява още, че при въпросите на Т. към подсъдимия какво прави
в дома на Т.З. е казал, че не знае какво прави там. Свидетелят Т. също
потвърждава, че е попитал подсъдимия какво прави там, но последният
първоначално е твърдял, че се намира в собствения си дом. Свидетелите Щ. и Р.
потвърждават да е имало въпроси към подсъдимия, макар да не помнят неговите
отговори. Р. посочва още и че З. е лъхал на алкохол. Същият свидетел заявява и
да е забелязал разхвърляни дрехи, което се потвърждава и от показанията на
свид. Г., който посочва в хола да е имало дрехи и предмети по земята.
Същевременно и Щ., и Т. посочват, че дрехите на подсъдимия, с които се е
облякъл – обувки, дрехи, чорапи, са били в хола, до холната масичка. Тези им
твърдения се подкрепят и от протокола за оглед на местопроизшествие, поради
което също се кредитират от съда. Изцяло подкрепа в посоченото писмено
доказателствено средство намират и твърденията на Т. и Г. относно установения
открехнат прозорец със скъсана и висяща мрежа против насекоми – т.нар.
„комарник“. Свидетелят Т. изяснява, че този прозорец е осигурявал достъп до
първото помещение, в което са влезли полицейските служители, като прозорецът е
бил открехнат, а комарникът – скъсан. Това се потвърждава и от показанията на
свид. Г., който също е видял прозорецът и мрежата за насекоми и също заявява,
че тя е била скъсана – издърпана в единия си край и висяща. Свидетелят посочва,
че прозорецът е бил на разстояние около 50-60 см от земята и с височина около 1
метър. Свидетелите Щ. и Р. не дават показания за състоянието на прозореца, но Р.
изрично изяснява, че нито е оглеждал къщата, нито е обърнал внимание на
фасадата на къщата, състоянието на вратите или прозорците. От показанията и на
двамата (Щ. и Р.) се изяснява, че Т. в РУ им е казала, че подсъдимият е влязъл
през един от прозорците, като в тази част се дава вяра на показанията на Щ. от
досъдебното производство, тъй като свидетелят заяви, че след прочитането на
показанията му си е припомнил, че действително е провел такъв разговор с Т.. От
протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че действителната
височина на прозореца е била 1,30 м и широчина – 1,15 м. Размерите, записани в
протокола за оглед, разбира се, са установени след съответните надлежни
измервания, поради което те се кредитират от съда, но по този начин протоколът
служи и като средство за проверка на показанията на свидетелите Т. и Г. и дава
основание да се приеме, че свидетелите добросъвестно и правдиво са възпроизвели
пред съда известните им по делото обстоятелства. Показанията и на четиримата
свидетели (Т., Щ., Р. и Г.) служат и за проверка помежду си, тъй като
показанията на всеки свидетел се анализират поотделно и във връзка едни с
други. При тази дейност съдът оценява показанията на четиримата свидетели като
подробни, последователни, взаимно кореспондиращи и вътрешно непротиворечиви.
Всеки от Т., Щ., Р. и Г. е станал случаен свидетел на възпроизведените от тях
обстоятелства в качеството си на полицейски служител, изпълняващ служебните си
задължения и изпратен по конкретен сигнал. Не се установяват други отношения
между тези свидетели и подсъдимия или частния обвинител, които да пораждат
съмнения в тяхната непредубеденост или заинтересованост. По тези съображения
съдът даде вяра на показанията на свидетелите Т., Щ., Р. и Г.. За пълнота
следва да се посочи, че се кредитират показанията на свид. Р. от досъдебното
производство относно обстоятелството дали преди отиването му на адреса на Т. той
е провеждал разговор и с дежурния, при който дежурният да му е казал, че Т. се
е оплакала от опит за изнасилване. При разпита на досъдебното производство
спомените на свидетеля са били по-пресни, като той не отрича възможността за
проведен такъв разговор, а само заявява, че вече не си го спомня. Следователно
при пристигането си в районното управление Т. своевременно е съобщила първо на
дежурния – свид. П., а после и на полицейските служители – Щ. и Р., една и съща
по своето съдържание информация за случилото се през нощта. Свидетелят Т. пък
изяснява, че от свои колеги е чувал за случаи на агресивно поведение и
нарушаване на обществения ред от страна на подсъдимия, като разказва за случай
на общинския пазар в Раковски, когато З. е хвърлял предмети по продавачите,
както и е наричал полицаите: „м***, н***, м***“, казал им е, че ще ги уволни.
Относно противоречието в показанията на свид. Г. дали е получавал сигнали от
частния обвинител Т. се дава вяра на твърденията му от досъдебното производство.
И тук свидетелят след приобщаване на противоречивите му показания си припомни,
че и той също е получавал такива сигнали, когато е бил дежурен, но след като
бил изпращан патрул, се констатирало, че лицето вече си било тръгнало. Самите
сигнали свидетелят разяснява били за това, че подсъдимият притеснявал Т. на
мястото, където работила.
Съдът дава вяра и на показанията
на свид. Й.Т.П., който се установява да работи на длъжност *****в РУ Раковски.
От показанията на свидетеля се изяснява, че в ранните часове на 23.06.2017 г. е
приел сигнал от частния обвинител Т., в който се твърдяло, че подсъдимият е
влязъл в дома й и се е опитал да я изнасили. По сигнала свидетелят изпратил
общо четирима полицаи – един от тях бил свид. Г.Т., като старата смяна трябвало
да изчака идването на новата. Тези твърдения на свидетеля П. кореспондират с
показанията на Т., Г., Щ. и Р., които се установи да са били четиримата
изпратени по сигнала полицейски служители. От показанията на П. се изяснява
още, че около 15 минути след подаването на сигнала в сградата на районното
управление е пристигнала Д.Т., която е била боса и е плачела. В тази част
показанията на свидетеля се подкрепят от тези на Щ. и Р., които са били на
смяна по това време, като по този начин показанията им служат за тяхната
взаимна проверка. Съдът установява и че Т. е разказала на свид. П., че
подсъдимият е влязъл в дома й и се е опитал да я изнасили, но тя е успяла да
избяга. Свидетелят посочва, че на сутринта, след 08:00 часа, е видял
подсъдимият З., който е бил доведен в районното управление. Датата на описаните
събития съдът установи от прочетените показания на свидетеля от досъдебното
производство, на които даде вяра, като самият П. заяви, че си е припомнил дата
и поддържа показанията си от досъдебната фаза. Изяснява се и че на 22.06.2017
г. З. също е бил воден в районното управление за предявяване на обвинение. Показанията
на свид. П. се кредитират изцяло, те бяха проверени чрез показанията на
свидетелите Т., Щ., Р. и Г., при което не се констатираха противоречия. Анализирани
поотделно, показанията на свидетеля са последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях той възпроизвежда обстоятелства, непосредствено възприел
и станали му известни при изпълнение на служебните си задължения. Не се
констатират основания, поставящи под съмнение обективността и непредубедеността
на свидетеля.
Кредитират се и показанията на
свид. Й.П.М., за когото също се установява да работи на длъжност младши
оперативен дежурен в РУ Раковски. Свидетелят уточнява, че в това си качество
при изпълнение на служебните си задължения в дежурната част разполага с копия
от издадени заповеди за защита, както и че си спомня за получен сигнал от
телефон 112 за нарушена такава заповед от страна на подсъдимия, при което
свидетелят установил, че действително има издадена заповед за защита срещу З.. М.
посочва, че заповедта е била издадена в полза на момиче. От приобщените по
правилата на НПК показания на свидетеля от досъдебното производство се установи
още, че той е получил сигнала на 12.06.2017 г., към 15:00 часа. Това му
твърдение следва да се кредитира, тъй като се доказа и по това време той
действително да е бил на работа съгласно установения график. Съдът установява
още, че сигналът е касаел нарушаване на заповедта за защита на работното място
на ползващото се от закрила лице, което място е представлявало барче. След
постъпването на сигнала се изяснява, че свид. М. го е предал за отработване на
свид. К.Д., както и че в крайна сметка подсъдимият е бил доведен в сградата на
районното управление, където свид. М. го е видял през прозорче на дежурната
част. При така установените факти съдът намира, че по несъмнен начин се
установява сигналът, за който разказва в показанията си свид. М., да е този,
подаден от частния обвинител Т. отново от 12.06.2017 г. за нарушаване от
подсъдимия на заповедта за незабавна защита. Макар М. да не си спомня името на Т.,
то предвид цялата описана от него фактическа обстановка тази непълнота се явява
преодоляна по несъмнен начин. За този извод съдът съобрази и показанията на
свид. Д., който също дава показания за посетен на 12.06.2017 г. сигнал за
нарушаване от подсъдимия З. на заповед за защита, при което последният е бил
задържан, като посочва и че именно частният обвинител Т. е била лицето,
ползващо се от закрилата на заповедта. Освен с тези на Д. показанията на свид. М.
кореспондират и с показанията на Т. относно възпроизведените събития от
12.06.2017 г., поради което съдът им дава вяра.
От показанията на свид. С.М.М. се
установява, че на 12.06.2017 г. заедно със свид. Д. той е посетил заведението
на частния обвинител Т., което М. изяснява, че се намира в центъра на с. Д.,
като бил изпратен по сигнал за нарушена заповед за защита от страна на
подсъдимия. От показанията на свидетеля се установява още, че когато е
пристигнал на място, заведението е било заключено, а вътре в него се е намирала
Т., както и че подсъдимият също е бил установен, като той е бил седнал пред
хранителния магазин, намиращ се срещу заведението, и е консумирал алкохол с още
две лица. Свидетелят изяснява, че заведението е остъклено и отвътре има
обективната възможност да се види какво се случва отпред на улицата и кой идва
към заведението. По този начин показанията на свид. М. служат и за проверка на
тези на частния обвинител Т., която заяви, че при същия случай на 12.06.2017
г., виждайки подсъдимият да се приближава към заведението й, е успяла да заключи
вратата преди той да влезе. От показанията на М. се установява и че на място
свидетелят е разговарял с подсъдимия, който му е казал, че е искал да влезе в
заведението на Т., за да си купи бира. В показанията си свидетелят изяснява
още, че преди описаните събития е извършвал проверка по жалба на Т. срещу З.,
но проверката е била прекратена, тъй като Т. е пожелала това, като поканена да
даде обяснения, тя се е явила заедно със З. и е заявила, че са се разбрали. Датата,
на която свидетелят е посетил заведението в с. Д. по сигнала на Т. за
нарушаване на заповедта за защита, съдът установи от приобщените показания на
свидетеля от досъдебното производство, като след прочитането им М. заяви, че си
е припомнил датата и поддържа твърденията си от разпита на досъдебната фаза,
които кореспондират и с показанията на свид. Д.. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло показанията на свид. М.. В тях той възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел като очевидец. Същият пресъздаде последователно
и подробно фактическата обстановка така, както я е възприел, като твърденията
му бяха подложени на съпоставка с показанията на останалите присъстващи
свидетели, при което се установи, че те са взаимно подкрепящи се и с
показанията на частния обвинител Т., както и на свид. Д.. По отношение на свид.
М. не се констатират и никакви обстоятелства, които да пораждат съмнение в
неговата обективност и непредубеденост, като не се установява същият да е имал
каквито и да е предпроцесуални отношения нито с Т., нито със З. освен
извършените проверки по оттеглената жалба на Т. и в последствие в нейното
заведение по постъпилия сигнал за нарушаване на заповедта за защита.
Дава се вяра на показанията на
свид. К.Й.Д., от които се установява фактът на връчването на заповедта за
незабавна защита, издадена в полза на частния обвинител Т. и против подсъдимия З..
Свидетелят уточнява, че е връчил заповедта лично на З., при което последният се
е запознал със съдържанието й, след което е положил подписа си на гърба на
екземпляр от заповедта, за да удостовери това обстоятелство. Изяснява се още,
че заповедта е била връчена на 21.04.2017 г. В тази част показанията на свид. Д.
се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава вяра. Установява се на следващо място от показанията на Д., че
заедно със свид. М. е посетил сигнал от Т. за нарушаване от страна на
подсъдимия на заповедта за защита на работното й място. Датата, на която това е
станало, е 12.06.2017 г. При пристигането на полицейските служители З. се е
намирал пред хранителния магазин, разположен срещу барчето на частния
обвинител, а самата Т. в заведението си. Изяснява се и че от заведението има
пряка видимост към улицата отпред. Свидетелят посочва, че З. първоначално е бил
задържан, тъй като двамата с колегата му М. са установили, че заповедта за
защита действително е била нарушена, но в последствие подсъдимият е бил
освободен от районното управление поради влошено здравословно състояние.
Поддържа и че З. при задържането си е консумирал алкохол, а от външния му вид и
поведението е установил, че е в нетрезво състояние. И в тази им част
показанията на свид. Д. се кредитират от съда, тъй като те кореспондират с
показанията на свид. М., който също е бил очевидец на тези събития и също като Д.
се цени като обективен и незаинтересован свидетел на случилото се. Показанията
на Д. служат и като средство за проверка на тези на Д.Т., като съдът не
констатира противоречия между тях. От показанията на свидетеля се установява,
че Т. е депозирала жалби срещу подсъдимия и преди връчването на заповедта
защита, като свид. Д. си спомня за два такива случая. И двете жалби посочва да
са били оттеглени от Т.. В частта относно датите на връчване на заповедта за
защита и на извършената проверка в с. Д. за нейното нарушаване съдът кредитира
показанията на свид. Д. от досъдебното производство, като същият изрично заяви
пред съда, че поддържа именно тези си показания. Тези твърдения се подкрепят и
от останалия доказателствен материал. Съдът не установи обаче конкретен факт от
приобщените от досъдебното производство показания в частта им, в която се
твърди, че при задържането си подсъдимият се е държал грубо, агресивно и
арогантно. И трите използвани определения представляват оценки, но не и
конкретни фактически твърдения. В съдебно заседание свид. Д. заяви, че не си
спомня какво е било поведението на подсъдимия, но предположи, че щом е дал
такива показания на досъдебното производство, то така е оценил поведението на
подсъдимия. Въпреки това след като и пред съда свидетелят не успя да си
припомни в какво точно се е изразило поведението на З. при задържането му, то
съдът не приема за доказано по делото същият да се е държал грубо или агресивно.
Изяснява се от показанията на Д., че той лично е видял нараняванията по челото
и по ръката на частния обвинител Т., както и че тя му е разказала те да са й
били причинени от подсъдимия чрез захапване.
Съдът кредитира и показанията на
свид. Н.С.С.. Същият се изяснява да е възприел относими към предмета на делото
обстоятелства в качеството си на началник на РУ Брезово към ОДМВР – Пловдив,
която длъжност е изпълнявал от 2013 г. до 2017 г. Свидетелят посочва, че
познава подсъдимият и частният обвинител, но преди всичко по повод изпълнение
на служебните си задължения и с никой от тях не се намира в близки отношения. В
тази връзка съдът намира, че подобно на останалите свидетели по делото –
полицейски служители, то и по отношение на свид. С. не възниква съмнение
относно неговата непредубеденост и незаинтересованост от изхода на делото. От
показанията му се установява, че докато е работил в РУ Брезово е постъпил
сигнал от частния обвинител Т. против подсъдимия З., в който се е твърдяло
последният да е ритал входната врата на имота на Т., да й е нанасял удари в
село, което свид. С. не си спомня, но уточнява да се е намирало извън
обслужваната от районното управление територия, както и за оказван тормоз.
Свидетелят уточнява, че едно от конкретните твърдения в жалбата за действията,
в които се е изразил твърденият тормоз, било поръчването от З. да бъде
изпълнена песен в присъствието на Т., която я била разстроила. Изяснява се още,
че по подадената жалба са били предприети действия по проверка на
основателността й, при което свид. С. е установил като очевидец момче, което
работило при подсъдимия и на язовира, стопанисван от него. Това момче
потвърдило, че З. е ходил до дома на Т., където двамата били разменили взаимно
обидни думи. Установява се на следващо място, че преди приключването на
проверката свид. С. е видял Т. и З. заедно, при което те са потвърдили пред
свидетеля, че са се сдобрили, след което С. е поканил частния обвинител Т. да
посочи писмено дали желае проверката да бъде продължена или прекратена, че тя е
записала, че желае нейното прекратяване, с което и проверката е била
приключена. От показанията на свид. С. се установява още, че село Житница не се
е включвало в административния район на РУ Брезово, докато той е бил негов
началник. Показанията на свидетеля се ценят като вътрешно непротиворечиви и
последователни, като съдът им дава вяра.
Кредитират се показанията на
свид. А.И.Т. в частта, в която посочва, че подсъдимият З. му е бил на гости,
след което племенникът му – свид. З., е дошъл да го прибере с автомобила на З.
марка „Шкода“. В тази част те кореспондират с показанията и на свид. З..
Относно констатираното противоречие за времето, по което подсъдимият си е
тръгнал, и изпитото количество алкохол съдът дава вяра на прочетените по реда
на НПК показанията на свид. Т. от досъдебното производство. Разпитът на
досъдебната фаза на Т. е бил проведен по-малко от 48 часа след събитията, за
които разказва, поради което съдът намира, че тогава спомените на свидетеля са
били по-ясни и пресни. В съдебно заседание той не отрича възможността
съобщеното в досъдебното производство да е истина, а поддържа друга версия –
подсъдимият да си е тръгнал по-рано, единствено по съображения, че предполага,
че си е легнал рано, тъй като на следващия ден е трябвало да ходи на работа. По
тези съображения бяха кредитирани прочетените показания на свидетеля от
досъдебното производство.
От показанията на свид. С.М.С. се
установява, че между подсъдимия и частната обвинителка е имало интимна връзка.
Изяснява се и че свидетелят е чул слух подсъдимият да е бил захапал Т. и да го
е попитал дали е вярно, при което З. да е отрекъл. От приобщените чрез
допустимите по НПК способи показания на свидетеля от досъдебното производство
се установява и той да е присъствал на караници между Т. и З., които са
определени като взаимни от С.. Съдът дава вяра на твърденията на свидетеля от
разпита на му на досъдебното производство, след като той заяви, че със
сигурност („сто процента“) е казал прочетените му показания. Макар да стоят на
границата между твърденията за факти и субективната оценка съдът намира, че
следва да вземе предвид и твърденията на С. за личността на подсъдимия като
човек, който не търси конфликти и е склонен на компромиси. Същите имат значение
при преценката за личността на З.. Дава се вяра на показанията на свид. С.,
които съдът намира за обективни и добросъвестно дадени. Не се констатира
съществено противоречие предвид твърденията от една страна З. да не е агресивна
личност, а от друга свидетелят да е присъствал на караница между него и частния
обвинител. Стана ясно, че цялостната представа на С. за личността на подсъдимия
е като за човек, който не е агресивен и допуска компромиси и това, че отделна,
изолирана случка на кавга не е променила тази му представа е напълно
разбираемо. Още повече, че свидетелят посочи, че се намира в дългогодишни
приятелски отношения с подсъдимия, поради което отново е разбираемо същият да
има формирани в съзнанието си положителни представи за личността на З.. Следва
да се има предвид, че това са просто лични впечатления, които свидетелят
споделя относно поведението на подсъдимия. От показанията на С. не се
установяват други релевантни за делото обстоятелства.
Съдът намира, че и от показанията
на свид. Н.Д.В. не се установяват относими към предмета на доказване в процеса
обстоятелства освен факта на преди съществувала и вече прекратена интимна
връзка между Т. и З., както и че последният стопанисвал язовир, който давал под
наем. Свидетелят В. изяснява, че се намира в недобри отношения с подсъдимия и
затова, когато го е засичал по заведения, е ставал и си е тръгвал, поради което
не е запознат с подробности относно взаимоотношенията на подсъдимия с частния
обвинител Т.
От показанията на свид. С.Й.П. се
установява, че той работи на язовира, стопанисван от подсъдимия. Свидетелят
посочва: „А. ми плаща заплатата“, което обстоятелство следва да бъде съобразено
при оценката на показанията на свидетеля и взаимоотношенията, които има с подсъдимия,
но и при преценката за характеристични данни на последния. Установява се, че
свидетелят не знае подсъдимият да притежава оръжие, нито да съхранява такова на
язовира или някъде другаде. По констатираното противоречие в показанията на
свидетеля съдът дава вяра на прочетените показания от досъдебното производство,
съгласно които автомобилът на подсъдимия – марка „Шкода“, е бил паркиран до
къщата на Т., след като З. е бил задържан, и оттам е бил откаран на язовира от
свидетеля С.П. и свид. З.. Свидетелят поддържа именно тези си показания в
съдебно заседание, като освен това те кореспондират и с твърденията на
свидетелите Т., Щ. и Р., които също са видели автомобила на подсъдимия,
паркиран пред дома на Т., когато са задържали З. на 23.06.2017 г. И от показанията
на свид. В.Й.П. – внук на свид. С.П., се установява, че последният работи като
пазач на язовира, стопанисван от подсъдимия З.. Свидетелят В.П. изяснява, че
познава и подсъдимия, и частния обвинител, но не е в близки отношения с никого
от тях, като единствено е имал скарване със З. преди време, за което е споделил
на Т.. Заявява, че няма впечатления от отношенията между двамата, поради което
от показанията му не се установяват други относими към предмета на доказване по
делото обстоятелства.
Настоящият състав дава вяра на
показанията на свид. К.В.Б. единствено в частите, в които изяснява, че заедно с
подсъдимия през месец юни 2017 г. са консумирали алкохол пред хранителен
магазин в центъра на с. Д., разположен срещу заведението на частния обвинител Т.,
както и че подсъдимият е бил задържан от полицаи от РУ Раковски. Не се дава
вяра обаче на твърдението на свидетеля подсъдимият да не е ходил до заведението
на Т. и да не се е опитал да влезе в него. Предвид констатираното противоречие
с показанията на Б. от досъдебното производство съдът прочете противоречивите
показания на свидетеля по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът
не е длъжен да приеме за правдиви тези показания, които свидетелят заяви, че
поддържа, а самостоятелно извърша оценка на събраните материали и преценява кои
да кредитира и кои не. В тази връзка Б. заяви, че поддържа показанията си от
съдебната фаза, но не даде ясно обяснение защо в досъдебната фаза е дал
показания с друго съдържание – а именно, че З. е отишъл до заведението на Т. и
е надничал през прозорците. Протоколът за разпит на Б. от досъдебното
производство носи подписа му на четири места, като свидетелят посочи, че мисли,
че показанията са му били прочетени преди да ги подпише. Свидетелят не оспори
нито извършването на разпита му, нито полагането на подписите в протокола,
нито, че е казал обстоятелствата, които са отразени в него. Действително съдът
има задължението да установи обективната истина, но това не означава, че винаги
показанията на свидетелите в съдебната фаза са достоверни и истинни, нито че
показанията от досъдебното производство нямат значение в процеса. С формирането
на задължението за съда служебно да следи за противоречия между показанията на
разпитваните свидетели с твърденията им на досъдебната фаза законодателят ясно
е посочил, че показанията от тази първа фаза на процеса също следва да се имат
предвид от съда. С прочитането им в съдебното заседание в присъствието на
страните и съдебния състав се обезпечава спазването на принципа за непосредственост
и същите вече могат да се ползват и следва да бъдат съобразени от съда. При
спазването на тези правила съдът дава вяра именно на показанията на Б. от
досъдебното производство, които също са част от събраните доказателствени
материали. За този си извод съдът отчете, че кредитираните показания на Б.
напълно кореспондират с твърденията и на частния обвинител Т., а и на
свидетелите М. и Д., които са задържали З. и са разговаряли с него. Свидетелят М.
също заяви, че З. му е казал, че иска да си купи бира и затова се е опитал да
влезе в заведението на Т.. От своя страна в съдебната фаза Б. предложи една
напълно изолирана версия, която не само че не се подкрепя от други
доказателства по делото, но се явява и оборена от показанията на горепосочените
свидетели. Самият свидетел Б. не успя да обясни причините за противоречието в
показанията си. Съдът намира, че тук систематически следва да отговори на
възражението на защитата срещу приобщаването на показанията на свидетелите от
досъдебното производство предвид твърденията на някои от тях (свид. В.Г., свид.
С.П.), че не са прочели протоколите за разпитите си. Съгласно чл. 131 от НПК
протоколите, съставени при условията и по реда на НПК, са доказателствени
средства за извършените действия и за събраните с тях доказателства. По делото
няма спор, че протоколите за разпит от досъдебното производство, включително за
разпита на свид. К.Б., са редовни от външна страна, съставени по реда и
правилата на НПК. Никой от свидетелите и не твърди, че е бил лишен от
възможност да прочете протокола или е бил принуден да го подпише. Подписването
на протокола от свидетеля се прави именно с доказателствена и удостоверителна
цел – за да се докаже, че действието е извършено и при това точно с вписаното в
протокола съдържание. По този начин се препятства възможността свидетелите
самоволно, с едно единствено изявление да се отричат от показанията си и да
задължават съда да вярва на твърденията им единствено от съдебната фаза. Това
не означава предпочитане на формалната истина пред обективната в процеса, а че
прочетените и приобщени по реда на НПК показания от досъдебното производство се
ползват със същата доказателствена сила, както и тези, депозирани
непосредствено пред съда. По тези съображения съдът не констатира да е
допуснато процесуално нарушение при разпитите на свидетелите на досъдебната
фаза, още по-малко такова от категорията на съществените. Счита, че не е налице
пречка за приобщаване на показанията на свидетелите от досъдебното
производство, нито за тяхното кредитиране. Конкретно по отношение на свид. Г.
се изясни протоколът да му е бил прочетен преди да се подпише, свидетелят Б.
също заяви, че мисли, че протоколът му е бил прочетен, но при всяко положение
не се твърди да е бил лишен от тази възможност. Предвид изложеното настоящият
състав отстрани противоречието в показанията на свид. Б. като даде вяра на
прочетените му показания от досъдебната фаза, които се подкрепят и от
показанията на Т., М. и Д..
При формирането на фактическите
си изводи съдът съобрази и показанията на свид. М.Д.К.-М.. В тази връзка макар
вече да беше отговорено на възражението на защитата срещу допустимостта на
разпита на този свидетел, тъй като в хода на пренията отново се изтъква този
довод, то съдът намира и че отново следва да посочи мотивите си, по които намира
възражението за неоснователно. На първо място с разпоредбата на чл. 121, ал. 2
от НПК, с която защитата обосновава възражението си, не се въвежда забрана за
определена категория лица да бъдат разпитвани като свидетели в наказателния
процес. Такава забрана е регламентирана с разпоредбите на чл. 118 от НПК,
озаглавена „Лица, които не могат да бъдат свидетели“. От своя страна
разпоредбата на чл. 121 от НПК е именувана „Обстоятелства, по които свидетелят
не е длъжен да дава показания“. Самата разпоредба на чл. 121, ал. 2 от НПК
започва с текста: „Свидетелят не може да бъде разпитван относно
обстоятелствата…“. Следователно хипотезата, при която правилото за поведение по
чл. 121, ал.2 от НПК ще намери приложение, е при допуснат до разпит свидетел.
Разпоредбата регламентира кои въпроси няма да са допустими при разпита на тази
категория свидетели. Тя обаче не въвежда забрана за разпит като свидетели на
определени лица, както превратно и неправилно е тълкувана от защитниците. На
първо място самият законодател е нарекъл лицата, адресати на правилото за
поведение по чл. 121, ал. 2 от НПК, свидетели. Юридически нонсенс, противоречащ
на основните принципи за нормотворчеството, е лицето да бъде определено като
свидетел, щом се описвала забрана то въобще да бъде свидетел. По-нататък с
разпоредбата се посочват конкретни обстоятелства, за които лицето по чл. 121,
ал. 2 от НПК (наречено свидетел от законодателя) не може да бъде разпитвано.
Това ясно показва, че свидетелят (според законодателя) по чл. 121, ал. 2 от НПК
може да бъде разпитван относно останалите обстоятелства, които не попадат в
хипотезата на правната норма. След като се установи и че адв. К.-М. не е
участвала в процеса в никакво друго качество освен като свидетел, то
следователно не е налице изначална процесуална пречка тя да бъде допусната до
разпит като свидетел. В тази връзка ясно трябва да се подчертае, че забраната
по чл. 121, ал. 2 от НПК не се нарушава като бъде допуснато до разпит някое от
изброените в разпоредбата лица, а като му бъдат поставяни въпроси, които
законодателят не допуска. Оттук следва и че при нарушаване на тази забрана
последиците се отстраняват чрез изключване от доказателствения материал на
отговори и твърдения на свидетеля относно обстоятелства, за които той не може
да дава показания. Именно това тълкуване кореспондира и със заглавието на
разпоредбата. По тези съображения съдът намери, че процесуално нарушение не е
допуснато чрез разпита на свид. К.-М.. Само за пълнота следва да се посочи, че
дори и такова да беше допуснато, то не би било от категорията на съществените,
тъй като дори и показанията на свидетелката да бъдат изключени изцяло, това не
би променило доказаността по категоричен и несъмнен начин на виновното
извършване и на петте престъпления от подсъдимия З., за които съдът го призна
за виновен с присъдата си. От показанията на свид. К. се установява на първо
място, че тя е предоставяла адвокатски услуги на частния обвинител Т. по водено
от последната гражданско дело по реда на ЗЗДН, както и че не й е предоставяла
юридически услуги в рамките на друго производство. По-конкретно свидетелката не
е била упълномощавана като повереник на Т. в настоящото или което и да е друго
наказателно производство, нито е участвала в друга процесуална роля освен като
свидетел. Тези обстоятелства обаче са относими отново по-скоро към въпроса за
допустимостта на нейния разпит в процеса, отколкото да изясняват включени в
предмета на доказване по делото обстоятелства. От показанията на свид. К.-М. се
установява, че на 23.06.2017 г. тя се е свързала с дежурния в РУ Раковски чрез
обаждане първо чрез ЕЕН 112 и при разговор с дежурния той е казал на
свидетелката, че за отработването на сигнала той е преценил, че е необходимо да
отидат поне два патрула, поради което първият патрул изчаквал на място втория.
Това обстоятелство свидетелката непосредствено е възприела при разговора си с
дежурния и същевременно не е такова, станало й известно в качеството й на
повереник, защитник или преводач. От показанията на свидетелката се изяснява и
съдържанието на проведения разговор по телефона с частния обвинител Т. на
сутринта на 23.06.2017 г. В тази част свид. К. възпроизвежда в показанията си
това, което самата Т. й е съобщила за случилото се. Същевременно предвид, че Т.
поотделно е разказала за случилото се не само на К.-М., но и на свид. Т.Г., на
дежурния в районното управление – свид. Й.П., както и на свидетелите Щ. и Р.,
които по това време са били на работа, то тези отделни нейни разкази служат за
проверка на достоверността на показанията на Т. относно обстоятелствата,
случили се в жилището й в ранните часове на 23.06.2017 г., за които няма други
очевидци по делото освен нея и подсъдимия. В тази връзка съдът не констатира
съществени противоречия относно съобщените им от частния обвинител Т.
обстоятелства при съпоставката на показанията на свидетелите К.-М., Г., П., Щ.
и Р..
От показанията на свид. П.А.Д. се
установява, че той е имал интимна връзка с частния обвинител Д.Т., която е
започнала през месец април 2017 г. и е продължила до март 2018 г. Това му
твърдение напълно кореспондира с показанията на Т. относно началото на техните
отношения. Свидетелят Д. е очевидец и на нараняванията по лицето и тялото на Т.,
които той е видял през месец април 2017 г., като Т. е имала травма на челото,
нараняване на един от пръстите на ръката си и множество синини по тялото си.
Тук показанията на Д. отново кореспондират изцяло с тези на частния обвинител и
на останалите свидетели, които са възприели нейните увреждания, така също и със
заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни относно частите
от тялото, където са били нанесени травматичните увреждания и времето, когато
са били причинени. Другото обстоятелство, на което свид. Д. е очевидец, е
проведеният телефонен разговор между него и подсъдимия. Свидетелят изяснява, че
предвид изминалото време не си спомня конкретните разменени думи и реплики, но
е приел тяхното съдържание като заплахи към него от страна на подсъдимия. В
останалата им част показанията на свид. Д. са производни. Изясни се обаче, че в
тази останала част Д. съобщава обстоятелства, които е узнал не само от Т., но и
от други хора от с. Д., сред които свидетелят изброи свид. К. и свид. Г.. Тази
част от показанията на Д. отново се използва за проверка на останалия събран по
делото доказателствен материал, като съдът констатира, че частният обвинител Т.
е разказала на свид. Д. същите обстоятелства относно инкриминираните деяния,
каквито обстоятелства възпроизведе и в разпита си пред съда, което също е
индиция за достоверността на показанията й. Неоснователно е възражението за
заинтересованост на свид. Д.. Установи се, че той вече не са намира в други
отношения с частния обвинител Т. освен чисто приятелски, но интимната им връзка
е вече прекратена. Приятелските отношения сами по себе си пък не водят до извод
a priori за
заинтересованост на свидетеля, а това следва да бъде конкретно доказано като се
установи конкретно свидетелят да е възпроизвел неистинни твърдения в
показанията си, каквото обстоятелство не се доказа по делото. Възражението е
чисто голословно направено, неподкрепено с друг аргумент освен познанството на
частния обвинител със свидетеля.
От показанията на свид. М.Й.Г. се
установява, че тя е живеела заедно с подсъдимия близо 20 години, но съвместното
си съжителство и връзката си те са прекратили около 4-5 години преди
задържането на З.. Изяснява се, че свид. Г. е общувала с частния обвинител Т.
единствено чрез „фейсбук“, където е видяла публикувана снимка, на която имало
наранявания по лицето на Т., за които последната твърдяла, че са й причинени от
подсъдимия З.. Свидетелката Г. пояснява, че контактите й с Д.Т. са били чрез
интернет и единствената обсъждана тема са били физическите наранявания на Т.,
от кого са й били причинени те и проблемите в отношенията на последната с
подсъдимия. Показанията на свид. Г. са източник на доказателствена информация и
относно характеристични данни за подсъдимия предвид дългия период на
съвместното им съжителство. Г. описва подсъдимия като „най-добрия човек“ и в
подкрепа на това си твърдение посочва, че З. е отгледал сина й, чийто
биологичен баща е бил друг мъж. Съдът оценява усилията на свид. Г. да представи
подсъдимия като човек към когото изпитва благодарност, грижовен, притежаващ
семейни ценности и тя е запазила само добрите спомени от техните отношения.
Тези усилия на свидетелката трябва да се вземат предвид, тъй като, както се
посочи, двамата с подсъдимия са имали продължително съжителство на семейни
начала и е напълно оправдано именно свид. Г. да има преки и задълбочени
впечатления от личността и характера на подсъдимия. Същевременно следва да се
отчете, че в по-голямата си част показанията на Г., с които представя
подсъдимия като най-добрия човек, представляваха нейни оценки, които тя дава на
поведението на З. или на някоя негова постъпка. Както не беше кредитирана
оценката на свид. Г., че частният обвинител Т. станала по-спокойна след
задържането на подсъдимия, така и тук следва да се подхожда внимателно при
оценката на показанията на свид. Г.. От тях се изяснява още, че след употребата
на алкохол З. е ставал агресивен. Г. заявява, че през последните две години от
съжителството им подсъдимият „постоянно“ по нейни думите я е заплашвал и
„многократно“ отново по нейни думи е зареждал пистолет и е казвал, че ще е
застреля. По-нататък в показанията си Г. твърди, че заплахите са били всеки ден,
включително, че й е казвал, че ще я убие. Свидетелката държеше да подчертае
пред съда, че тя никога не е възприемала сериозно тези заплахи. Като факти
обаче се прави извод, че описаните от Г. действия, са били извършвани от страна
на подсъдимия. В заключение показанията на свидетелката служат за събирането на
характеристични данни и информация за личността на подсъдимия, от които се
установява и ясно видимата разлика в поведението на последния, когато е под
въздействието на алкохол – когато става агресивен и нападателен спрямо околните.
В подкрепа на този извод са и показанията на частния обвинител Т., на свид. Д.,
на свид. К., на свид. Г.. Това обстоятелство има важно значение за делото
предвид събраните доказателства, че към момента на извършване на всяко от
инкриминираните деяния З. е бил употребил алкохол.
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.06.2017 г. (лист 15-16, том I от ДП),
ведно с албум за посетено местопроизшествие се установява, че огледът е
извършен в къща, находяща се в с. Д., обл. Пловдив. Изяснява се, че входната
врата към къщата е била установена без видими следи от интервенции по нея. На
разстояние един метър по посока север от вратата е бил установен PVC
прозорец с размери височина 1,30 м и ширина 1,15 м. Пред отваряемата част е
установена алуминиева рамка с мрежа за предпазване от насекоми на нея, като
горният десен ъгъл на мрежата е бил отделен от рамката, а крилото на
отваряемата част на прозореца е било леко открехнато. От протокола за оглед се
установяват и предметите, иззети и описани като веществени доказателства, както
и местата, където същите са били намерени, като всички иззети с протокола
веществени доказателства са се намирали в първото описано помещение, обозначено
като всекидневна в протокола.
От писменото изявление: „Запознат
съм със заповедта за незабавна защита, 21.04.2017 г., с. Д., А.З.“ и положен подпис
от същия (лист 13-гръб, том I от ДП), изписано върху гърба на Заповед
за незабавна защита от 20.04.2017 г., издадена въз основа съдебно определение
от 20.04.2017 г. по гр. дело № 5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив
се установява, че посочената заповед за незабавна защита е била връчена лично
на подсъдимия на дата 21.04.2017 г.
От разпореждане на полицейски
орган УРИ 329р-4314-2404 от 21.04.2017 г. (лист 14, том I от ДП)
се установява, че подсъдимият е бил предупреден да се въздържа от всякакъв акт
на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на
насилие спрямо частния обвинител Т. до приключване на производството по гр.
дело № 5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и че на същата
дата – 21.04.2017 г., е бил предупреден, че му е забранено да приближава Т.,
жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за същия
срок. Разпореждането е било подписано от свид. Д. и от подсъдимия З..
От заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 331/2017 г. (лист 71-72 от том V от
досъдебното производство) се установява, че на частния обвините Д.Т. са й били
причинени следните травматични увраждания: оток и кръвонасядане по челото
вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори
пръст на дясната ръка и дясната подбедрица; охлузвания по челото вдясно и втори
пръст на дясната ръка. Установеният механизъм на тяхното причиняване е от удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие, както и от тангенциалното действие на твърд, тъпоръбест предмет, като
е възможно по начин и време уврежданията да са получени така, както Т. е
съобщила в предварителните сведения. Изяснява се още, че така установените
травматични увреждания са й причинили болка и страдание без разстройство на
здравето. Съдът намира заключението на вещото лице за мотивирано и обосновано,
в същото е отговорено в пълнота на поставените задачи с постановлението за
назначаване на експертизата, заключението е изготвено от специалист, разполагащ
с необходимите експертни познания в съответната област на науката, и след
запознаване и съобразяване на относимите към изследването медицински документи,
поради което настоящият състав изцяло кредитира изводите на експерта.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза № 609/2017 г. (лист 91-92, том I от ДП)
се установява, че при извършен личен преглед на частния обвинител Т. на
23.06.2017 г. в амбулаторията на отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния
кош, корема, горните и долните крайници, по половите органи и по ануса на
частния обвинител. От заключението на съдебномедицинска експертиза № 610/2017
г. (лист 94, том I от ДП)
се установява, че при извършен личен преглед на подсъдимия З. на 23.06.2017 г.
в амбулаторията на отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД не са
установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема,
горните и долните крайници и по половия орган на подсъдимия. Съдът кредитира
заключенията по двете съдебномедицински експертизи на живо лице (№ 609/2017 г.
и № 610/2017 г.). Вещото лице е отговорило в пълнота на поставените задачи и
след провеждане на непосредствен преглед на изследваните лица, поради което
заключенията му се ценят като обосновани.
От заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза за Д.С.Т. (лист 7-27 от том V от
досъдебното производство) се установява, че частният обвинител Т. не страда от
психично заболяване, не е провеждала консултативни психиатрични и психологични
прегледи в „ЦПЗ-Пловдив“ ЕООД и може да участва пълноценно в наказателния
процес. От заключението на вещите лица се установява още, че към инкриминирания
период Т. е била изложена на травматичен стрес, в резултат от изследването са
били регистрирани високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност,
несигурност, констатирано е, че частният обвинител изпитва интензивно чувство
на реален страх от заплаха за живота си. Действията на Т. към инкриминирания
период са оценени като подредени, осмислени и целенасочени. Не са установени
обстоятелства от медицински характер, които да я лишават от годност да
възприеме правилно фактите от обективната действителност и да дава достоверни
показания за тях. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира така изготвеното
експертно заключение. Вещите лица са отговорили подробно, мотивирано и в пълнота
на поставените задачи. Заключението е изготвено след съобразяване на относимите
доказателствени материали и след преглед и психологично изследване на
подекспертната. В заключението са обсъдени спорните въпроси, а експертните
изводи се подкрепени с ясни мотиви, поради което се ценят като обосновани.
Експертизата е изготвена от вещи лица, разполагащи с необходимите специални
познания в съответните области на науката.
От заключението по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия А.И.З. (лист 35-52
от том V от
досъдебното производство) се установява, че по време на извършване на деянията
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Установява се още, че подсъдимият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите му актове е било
съхранено. При прегледа вещите лица са установили анамнестични и клинични данни
за вредна употреба на алкохол – злоупотреба от над 10 години, по запоен тип.
Под влияние на алкохола поведението на подсъдимия е оценено като емоционално
нестабилно, раздразнително, конфликтно, налична склонност към необмислени
реакции. Тези изводи на вещите лица кореспондират и с твърденията на
свидетелите Т., Д., Г., К., З., Г.а-Х.. От разпита на вещите лица се установи и
че в случай на приемане на медикамент „Ксанакс“ това не би довело до нарушения
в психичната сфера, а единствено е възможно взаимно допълване на ефекта, което
да доведе до успиване на приелия медикамента. Съдът дава вяра на заключението
на вещите лица и по тази експертиза. Същото се цени като подробно, обосновано,
добросъвестно дадено и достатъчно мотивирано. И това заключение е изготвено
след преглед и психологично изследване на подекспертния, от вещи лица,
разполагащи с необходимите специални познания в съответните области на науката.
От заключението на
съдебно-фоноскопната експертиза (лист 323-328 от том II от
съдебното производство) се установява, че звукозаписът, който е обект на
изследване, представлява презапис на телефонен разговор на ЕЕН 112, като при
извършените експертни изследвания не са открити признаци за изменения,
предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписа, констатирана е естествена
хронологична, смислова и логическа последователност на провеждания разговор.
Текстът на проведения разговор е снет на хартиен носител, като е установено на
записа да се чуват женски гласове на две лица. Изяснява се още, че репликите на
лицето, подаващо сигнала, са били изказани задъхано и през плач. Съдът изцяло
дава вяра на заключението на вещите лица, които ясно и последователно са
посочили мотивите и съображенията, по които са стигнали до експертните си
изводи. Заключението се цени като обективно, обосновано и подробно, в което
вещите лица са отговорили в пълнота на поставените им задачи.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 326/2017 г. (лист 66-67 от том V от
досъдебното производство) се установява, че на частния обвините Д.Т. са й били
причинени следните травматични увраждания: травматични отоци и кръвонасядания в
областта на лицето; кръвотечение от носа; кръвонасядания и драскотини по кожата
на шията; кръвонасядания и охлузвания в областта на горните и долните крайници.
Установеният механизъм на тяхното причиняване е от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет, като е възможно по начин и време уврежданията да са се
получили така, както Т. е съобщила в предварителните сведения. Изяснява се още,
че кръвотечението от носа е довело до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите увреждания са й причинили болка и
страдание.
От правна
страна:
При така установените факти съдът
намира, че подсъдимият А.И.З. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
На първо място от обективна
страна на 03.04.2017 г. в с. Д., област Пловдив подсъдимият З. се е заканил
на Д.С.Т., ЕГН: ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Датата и мястото на извършване на
престъплението съдът приема за доказани по несъмнен начин, както от показанията
на частния обвинител Т., така и от тези на свид. Т., анализирани във връзка с
тези на свид. Г. – Х.. Макар свид. Т. да не си спомня точната дата на деянието,
като посочва, че е било през месец април 2017 г., то от показанията му се
разбира, че той пресъздава събития, случили се непосредствено след тези, които
свид. Г. – Х. описва на свой ред в своите показания. От своя страна последната
заяви, че датата, на която са се случили обстоятелства, за които свидетелства,
е 03.04.2017 г. От показанията на частния обвинител Т., които бяха кредитирани
от съда, също се установяват датата и мястото на извършване на деянието.
Доказателство по отношение само на датата представлява и писмо с рег. №
105850-24/19.01.2018 г. от Началник РЦ 112 – Кърджали (лист 116 от том I от
съдебното производство), тъй като по делото се доказа, че конкретното обаждане
на ЕЕН 112 е било от същата дата, както и заканата от страна на подсъдимия, а
от писмото се установява, че обаждането е било на 03.04.2017 г.
Изпълнителното деяние
представляват изречените от подсъдимия към частната обвинителка думи: „Ще те
убия, к*****!“. Този факт съдът установи от показанията на свид. Т., както и от
показанията на частния обвинител Т.. Последната също заявява, че З. й е казал,
че ще я убие. Съдът намира за ненужно да повтаря мотивите си, по които даде
вяра на показанията на свид. Т. и на частния обвинител Т. и прие
възпроизведените от тях обстоятелства за доказани по делото факти. Това вече
беше сторено при доказателствения анализ, където съдът посочва кои факти приема
за установени и от кои доказателства, както и как цени събраните
доказателствени материали. При правния си анализ съдът подвежда вече
установените факти под съответните правни норми и дава изводите си за
приложимото право. Следователно настоящият състав приема, че посочените думи са
били изречени с това съдържание и от подсъдимия З., като формира тези си изводи
от показанията на свид. Т. и на частния обвинител Т.. В случая заканата е била
отправена с думи, което е допустимо, като настоящият състав счита, че конкретно
изречените думи – „Ще те убия, к******!“ представляват годно изпълнително
деяние на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като
те по един ясен и недвусмислен начин обективират намерение на дееца да извърши
престъпление срещу пострадалия. Тъй като заканата е към убийство на
пострадалата, то деянието се явява съставомерно и по ал. 3, предл. 1 на чл. 144 НК. Така изказаните от подсъдимия З. думи са били отправени в присъствието на
частния обвинител Т., която на място ги е чула и възприела. В този момент
престъплението е било довършено от обективна страна, като обективната
действителност е била изменена с настъпилия престъпен и съставомерен резултат –
отправена и възприета закана за убийство.
Съдебната практика е трайна в
разбирането си, че за съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият
действително да се е уплашил, поради което този въпрос няма отношение към
оценката дали деянието на подсъдимия осъществява състава на престъплението
„закана с убийство“. Задължително е обаче заканата да е от такова естество, че
да създава възможност у пострадалия да възникне основателен страх от извършване
на престъплението. Настоящият състав категорично приема процесната закана да
отговаря на това изискване. За тази преценка следва да се съобразяват
обстоятелствата дали съществува реална възможност деецът да престъпи към
осъществяване на заканата, конкретната обстановка, в която тя е отправена,
психичното състояние на дееца. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
макар в обвинителния акт деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК да е
инкриминирано на първо място, то хронологически заканата на подсъдимия е
последвала събитията в заведението на Т. от същата дата, при които З. я е
ухапал по челото и пръста, дърпал я е и я е блъскал. Установи се от показанията
на Т. и Г. – Х., че при тази ситуация З. е миришел на алкохол, завалял е думите
при говор и външно е изглеждал под алкохолно опиване. По делото се изясни и че
след употреба на алкохол подсъдимият е ставал силно агресивен и раздразнителен,
за което обстоятелство показания дадоха Т., К., Т., Д., З.. Установява се и че
към този момент подсъдимият вече е бил удрял и друг път Т. – при прибирането им
от с. Житница през месец октомври 2016 г. Предвид всички тези обстоятелства, но
най-вече, поради това, че заканата е била непосредствено предшествана от
нанесена телесна повреда спрямо пострадалата, то съдът приема, че тя обективно
е могла да възбуди основателен страх от своето осъществяване. Същевременно, за
да бъде деянието съставомерно, не се изисква деецът, когато отравя заканата, да
има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в
осъществяване на взетото решение (така Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989
г. по н.д. № 47/1989 г., ОСНК). В случая обаче съдът намира, че особеното
състояние, в което се е намирал подсъдимият – изразено чрез неговите действия,
е правило възможно бързото вземане на такова решение и пристъпване към неговото
осъществяване. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
отправените от подсъдимия З. и възприети от частния обвинител Т. думи
съставляват закана за убийство, а деянието на подсъдимия е съставомерно от
обективна страна.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установи и че частният обвинител Т. изпитва чувство
на реален страх от заплаха за живота си, което чувство вещите лица са оценили като
интензивно. В резултат от изследването си са установили и високи нива на
ситуативна тревожност, безпомощност и несигурност у Т.. Тези заключения на
експертите допълнително затвърждават извода на съда деянието на подсъдимия да
представлява една годна да възбуди основателен страх от осъществяването си
закана за убийство.
От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал съдържанието на изказаните от него думи и че с тях отправя закана за
убийство към Т., съзнавал е и че тя се намира на същото място и ще възприеме
така отправената закана. Формирал е представа и че възприетата закана може да
възбуди у Т. основателен страх от нейното осъществяване. Следователно З. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването
на общественоопасните му последици. Във волево отношения той е целял Т. да
възприеме заканата и е желаел тя да изпита страх от възможното нейно
осъществяване, откъдето се прави извод, че подсъдимият е целял настъпването на
общественоопасните последици на престъплението.
Категорично несподелимо е
възражението на защитата съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 от НК да се обосновавала от прекратени прокурорски преписки по
проверки за предходни деяние. Предметът на доказвана в наказателния процес се
очертава с обвинителния акт и в него твърденията на прокурора са престъплението
да е било извършено от подсъдимия З. именно на 03.04.2017 г. и чрез отправени
от него отново на тази дата думи към частния обвинител Т., като й казал, че ще
я убие, които думи се доказа в хода на съдебното следствие действително да са
били изречени от З. на посочените в обвинителния акт време и място. Именно това
му поведение е инкриминирано по делото и това поведение съдът квалифицира като
съставомерно престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Видно е, че нито
прокурорът при фактическите си твърдения в обвинителния акт, нито съдът при
формиране на правните си изводи по съществото на делото не прави извод
подсъдимият да е извършил вмененото му във вина престъпление по т. 1 от
обвинителния акт – закана за убийство, с твърдените от защитата предходни
деяния, обект на разследване по вече прекратени преписки. По тези съображения
възражението се намери за неоснователно.
Недоумение буди у съда и
възражението, наведено от другия защитник – че деянието не съставлявало
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като Т. всъщност изобщо не
се била изплашила, отново според преценката на защитника. Съдът вече посочи кои
са признаците от състава на престъплението, както и че сред тях не се включва изискването
пострадалият действително да се е уплашил. Вместо това необходимо е заканата да
създава възможност да възникне основателен страх от извършване на
престъплението, за който си извод съдът вече изложи мотивите си. В този смисъл,
както също се посочи, е и съдебната практика, включително задължителната такава
– Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г., ОСНК, което
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за съда. Следователно
и това възражение е неоснователно. Само за пълнота следва да се посочи, че
макар и неотносимо, то дори и разгледано по същество възражението отново е
неоснователно, тъй като не бяха изложени никакви аргументи защо да не бъде
давана вяра на заключението по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, от което се установи Т. да е изпитала реален страх от заплаха за
живота си. Защитата не възрази против изводите на вещите лица и даде съгласието
си заключението им да бъде прието, като същевременно то не е оборено по делото
от нито един доказателствен материал.
На следващо място съдът намира за
доказано, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и от субективна страна и
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна на
03.04.2017 г. в с. Д., област Пловдив подсъдимият З. по хулигански подбуди е
причинил на Д.С.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и
кръвонасядане на челото вдясно по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата
предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и
охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето.
Датата и мястото на извършване на
деянието се установяват от показанията на свид. Г.-Х. и на частния обвинител Т..
От взаимно кореспондиращите показания на двете се изяснява, че при процесния
случай те са били в заведението на частния обвинител и са си говорили, когато е
влязъл подсъдимият З.. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се е
изразило в действията по захапване от страна на подсъдимия на челото на Т.
вдясно, след това и на показалеца на дясната й ръка, а така и също и като е
държал с ръцете си Т. и я е блъскал и удрял. От заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява механизмът на
причиняване на уврежданията на здравето, като се потвърждава, че травматичните
увреждания отговарят да са причинени по време и начин, както твърди частният
обвинител в показанията си. Следователно по делото е доказано от обективна
страна и наличието на причинно-следствена връзка между конкретно осъщественото
поведение от дееца и настъпилия резултат, както и че резултатът е настъпил
именно при такъв вид въздействие върху телесната неприкосновеност на частния
обвинител, т.е. при захапване и при нанасяне на удари и блъскане. Досежно
авторството на деянието съдът намира за доказан по несъмнен начин факт то да е
осъществено от подсъдимия З.. На първо място следва да се посочи, че по делото
има преки доказателства за този факт, като в показанията си частният обвинител Т.,
кредитирани от съда, изясни, че подсъдимият З. я е захапал последователно по
челото и по показалеца на дясната ръка, както и че й е нанесъл удари. Съдът не
споделя довода, че показанията на Т. били изолирани и неподкрепени от други
доказателствени материали в тази им част. На първо място от показанията на
свид. Г.-Х. също се изясни, че подсъдимият е хванал Т., докато са били в
заведението, и я е дърпал, а тя се е опитвала да се отскубне и се е
съпротивлявала, което ясно показва, че З. е започнал още тогава да употребява
сила спрямо Т. и против волята й. По-нататък от показанията на свид. Т. се
изясни, че когато пък той е влязъл в заведението - това е било в последващ
момент, когато свид. Г.-Х. вече е излязла извън него, за да търси помощ, Т.
също е видял подсъдимият да държи Т. този път за яката. Действително друг пряк
очевидец на двете захапвания няма, но както се посочи, преки доказателства и за
това обстоятелство са събрани чрез показанията на частния обвинител Т.. От
показанията на свид. Г.-Х. пък се изясни и че тя непосредствено е възприела
нараняванията както по челото, така и по пръста на Т. веднага, щом отново я е
видяла след като е излязла извън заведението да търси помощ. Изясни си и че
преди идването на подсъдимия в заведението тези наранявания не са били
причинени на Т.. Следите от ухапванията по челото и по пръста на частния
обвинител веднага след причиняването им непосредствено е възприела и свид. К.,
чиято помощ Т. е потърсила. Следователно установява се, че травматичните
увреждания на частния обвинител са й причинени, докато тя е била в заведението
си и по времето, през което единствените други присъстващи лица са били
подсъдимият и свид. Г.-Х.. По делото нито се твърди от някоя от страните, нито
се установяват дори и индиции, че уврежданията на Т. са били причинени от свид.
Г.-Х.. Напротив, последната е излязла да търси помощ и се изяснява, че се е
опитала да помогне на Т., а не да й вреди, поради което такава версия не намира
подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства и не се кредитира от
съда. Не може да се приеме и Т. сама да си е причинила уврежданията, тъй като
обективно тя не би могла сама да се захапе за челото, поради което подобна
версия също се явява категорично несъстоятелна. Тъй като по делото се доказа,
че в заведението са присъствали само три лица, но Г.-Х. и Т. бяха изключени
като възможни извършители на деянието, то и по този начин на изследване отново
се стига до извод подсъдимият З. да е автор на деянието. Както се посочи, по
делото са събрани и преки доказателства за това обстоятелство чрез показанията
на частния обвинител, но по този начин беше извършена проверка на показанията й
с оглед изследване на всички възможни версии. Тъй като съдът стигна до същия
извод относно авторството на деянието от страна на подсъдимия, то и в тази им
част показанията на частния обвинител Т. се оценяват освен като подробни, то и
като непротиворечиви, подкрепени от останалия доказателствен материал,
достоверни и правдиво пресъздаващи обективната истина. Доказа се по делото от
обективна страна да е настъпил и съставомерен престъпен резултат. От
заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 331/2017 г.
(лист 71-72 от том
V
от досъдебното производство) се установява на частния обвинител Т. в резултат
от процесното деяние да са й причинени оток и кръвонасядане на челото вдясно по
лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на
дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по
втори пръст на дясната ръка. Така установените травматични увреждания по своя
медико-биологичен признак представляват болка и страдание без разстройство на
здравето. Следователно травматичните увреждания, причинени на частния
обвинител, се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2
от НК. Установи се още от заключението на вещото лице както механизмът на
получаване на уврежданията, който съответства на съобщеното в показанията на
частния обвинител Т., така и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия – захапванията по челото, по показалеца на дясната
ръка, блъскането и удрянето, и настъпилия престъпен съставомерен резултат.
Именно с причиняването на така описаните увреждания престъплението е било
довършено от обективна страна.
От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
предвиждал, че чрез поведението си – двете захапвания, ударите и блъскането, ще
причини телесна повреда на частния обвинител от съответния вид, съзнавал е
общественоопасния характер на това си деяние, но въпреки това във волево
отношения е искал именно постигането на съставомерния престъпен резултат, а
именно увреждане на здравето на частния обвинител Т. в съответната степен, т.е.
причинявайки й единствено лека телесна повреда. Хулиганските му подбуди също са
били обхванати от умисъла му.
В тази връзка настоящият съдебен
състав приема, че деянието е бил извършено и по хулигански подбуди. Наличието
на личен мотив не е спорно обстоятелство по делото и съдът намира същото за
доказано. Несподелимо обаче е възражението, че личният мотив автоматично
изключвал хулиганските подбуди. Същото почива на опит правото да се вкара в
предварително зададена рамка, към която фактите от действителността да се
нагаждат, което е недопустимо. Всъщност правото следва да се извлича от фактите
– така, както са се осъществили във всеки конкретен случай, а не обратното. Имено
необятността на възможните житейски ситуации поражда необходимостта
правосъдието да се дава при съобразяване на фактическите обстоятелства във
всеки конкретен случай, а не при свеждането на всички отделни случаи до една,
две общи формулировки като предложената от защитата – щом имало личен мотив,
хулиганските подбуди въобще не подлежали на изследване. Съдебната практика е
разрешила този въпрос, като е трайна и последователна в становището си, че
личният мотив не изключва хулиганските подбуди автоматично – така Решение №
575/04.01.2012 г. по н.д. № 2428/2011 г. на ВКС; Решение №
441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС; Решение
№ 255/03.07.2015 г. по н.д. № 544/2015 г., I НО, ВКС; Решение
№ 83/21.02.2013 г. по н.д. № 71/2013 г. на ВКС). Съдът не може
да сподели становище, че във всеки случай, когато телесна повреда се нанася на
лица, между които има предварително познанство, е налице личен мотив и обратно
– във всеки случай, когато лицата са непознати, да са налице хулигански
подбуди. Такъв генерализиран извод не може да се направи нито от материалния
закон, нито следва от който и да е друг източник на правото. Действително
обстоятелствата дали между дееца и пострадалия са съществували предшестващи
отношения на вражда, дали деянието е осъществено на публично място, дали са
присъствали други лица са важни индиции, които спомагат за изясняване и на
субективното отношение на дееца към деянието. В процесния случай познанство и
вражда между З. и Т. е доказано да е имало, но следва да се съобрази и че
деянието е извършено на публично място – в заведението, стопанисвано от частния
обвинител, и пред свид. Г.-Х.. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
приема, че преценката дали деецът е действал и с хулигански подбуди следва да
се прави въз основа на умисъла му и изразеното отношение към защитаваните
обществени отношения по опазване на обществения ред и спокойствие. Както се
посочи, съдът подкрепя становището на защитата личен мотив да е имало и той
безспорно е бил водещ в поведението на З.. Ясно видима е обаче разликата между
конкретното деяние и случката при прибирането на подсъдимия и частния обвинител
Т. от село Житница през 2016 г., която не е инкриминирана по настоящото дело,
но тъй като беше доказана в хода на съдебното следствие, то съдът я съобразява
единствено като факт по делото. Настоящият състав приема, че с инкриминираното
си деяние по т. 2 от обвинителния акт подсъдимият напълно съзнателно е нарушил
освен обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на лицата
(в случая на частния обвинител Д.Т.), то напълно съзнателно е увредил и
обществените отношения по осигуряване на обществения ред и спокойствие. Водещо
за този извод е не само обстоятелството, че грубото и безцеремонно поведение на
подсъдимия е било осъществено пред свид. Г.-Х., която се доказа да е била силно
скандализирана и възмутена от поведението на З. и бруталната му демонстрация на
чувство за безнаказаност и недосегаемост. Свидетелката Г.-Х. заяви при разпита
си (лист 153 от том I от
съдебното производство): „такова нещо не ми се беше случвало в живота, жена съм
на ** години, със семейство, такова нещо не съм виждала, аз бях изумена в
първия момент от такова държание“. В случая съдът намира, че решаващо значение
за извода му имат няколко отправени реплики от частния обвинител Т. към З.
непосредствено преди той да пристъпи към осъществяване на деянието си. Доказа
се Т. да е казала на З.: „Стига вече, гониш ми клиентите“ и „Нито си й на
годините, нито на акъла да говориш на жената така, по този начин“. Тези реплики
идват в отговор на провокативното поведение на З. след неканеното му намесване
в разговора между Т. и свид. Г.-Х., като се изясни подсъдимият включително да е
обиждал последната свидетелка съгласно показанията на Т.. Чрез така изказаните
реплики на практика Д.Т. по ясен и недвусмислен начин е довела до знанието на
подсъдимия, че конкретното му поведение е било несъвместимо с установените
правила за общуване в обществото, че то вече е предизвиквало отрицателната
оценка и на свид. Г.-Х., и на самата Т.. На практика Т. е насочила вниманието
на З. към това, че той вече осъществява една непристойна проява. Това проличава
от молбите й подсъдимият да преустанови това си държание, тъй като същото е
неприлично спрямо свид. Г.-Х.. Репликите са изказани в присъствието на З., което
означава, че те са непосредствено възприето от него и той е възприел, че
поведението му още в този момент вече е получило отрицателната оценка на Т. и Г.а-Х.,
които са били скандализирани и са го уведомили, че това му държание предизвиква
тревога и неудобство у тях, а Т. по ясен му е показала необходимостта да
преустанови поведението си спрямо напълно непознатата за З. до този момент Г.-Х..
Тази оценка, която двете присъстващи жени са дали на поведението на З., е била
осъзната от него и отразена в съзнанието му, когато той е взел решението и
пристъпил към осъществяване на престъплението. Съобразявайки тези конкретни
обстоятелства, при които е било осъществено процесното деяние, съдът намира, че
ако подсъдимият беше действал само и единствено с личен мотив, както
поддържа защитата, при направената му забележка, че не това са времето и
мястото за решаване на личните им взаимоотношения с частния обвинител, за да не
се създава допълнително притеснение у непознатата за подсъдимия свид. Г.-Х., то
той би отложил уреждането на тези им взаимоотношения до един последващ момент,
когато няма да е там свид. Г.-Х.. Вместо това обаче подсъдимият е демонстрирал
абсолютно безразличие към това, че с поведението си скандализира свид. Г.-Х.,
че й предизвиква неудобство и притеснение, че е помолен да не се държи по този
начин насред заведението в центъра на селото. Същият е бил твърдо решен на
момента да се саморазправи с частния обвинител Т. и съзнавайки че по
необходимост това му поведение ще доведе до неизбежно нарушаване и на
обществения ред и спокойствие, той напълно се е съгласявал с този резултат и се
е отнасял безразлично към неговото настъпване. Обстоятелството, че обществените
отношения по осигуряването на обществения ред и спокойствие са били обективно
увредени, е несъмнено доказано по делото от показанията на свид. Г.-Х., която
дотолкова се е изплашила от случая, че е излязла, за да търси помощ на центъра
на селото. По тези съображения съдът намира, че макар и при водещ личен мотив
подсъдимият З. напълно съзнателно е нарушил и друг вид обществени отношения,
защитавани чрез инкриминиране на хулиганството като престъпление, а от
субективна страна е съзнавал този резултат и е бил съгласен с неговото
настъпване. По този начин личният мотив се явява съчетан и с хулиганския. З. е
отправил груба провокация към обществото като е решил да наложи собствените си
възгледи чрез сила в отношенията си с частния обвинител Т., като демонстрира
чувството си за безнаказаност, недосегаемост и превъзходство чрез упражнената
сила спрямо Т. насред заведението и пред клиентите й.
На следващо място съдът намира за
доказано, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и от субективна страна и
състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение второ вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
От обективна страна в
периода от 12.06.2017 г. до 23.06.2017 г. в с. Д., област Пловдив, в условията
на продължавано престъпление – с две деяния на 12.06.2017 г. и на 23.06.2017
г., които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, които
са извършени през непродължителни периоди от време и при една и съща
обстановка, при което последващото се явява от обективна страна продължение на
предшестващото, подсъдимият А.И.З. не е изпълнил заповед от 20.04.2017 г. за
незабавна защита от домашно насилие, издадена въз основа на определение от
20.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 5720/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с която заповед подсъдимият З. се задължава да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на Д.С.Т., ЕГН: **********, забранява се на подсъдимия да приближава Д.С.Т.,
ЕГН: **********, жилището ѝ, находящо се в с. Д******, общ. Б******, обл.
Пловдив, ул. „Д******“ № ****, местоработата й и местата й з.а социални
контакти и отдих.
На първо място следва да се
вземат предвид някои общи съображения от обективна страна относно и двете
инкриминирани деяния. По делото по категоричен начин се доказа на 20.04.2017 г.
по гр. дело № 5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив да е била издадена
Заповед за незабавна защита въз основа на съдебно определение от същата дата.
Установи се и съдържанието на посочената заповед за незабавна защита, като с
нея подсъдимият З. е бил задължен да се въздържа от всякакъв акт на физическо
и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие спрямо
частния обвинител Т., както и на подсъдимия е било забранено да приближава
частния обвинител Т., жилището й, находящо се в с. Д******, общ. Б*****, обл.
Пловдив, ул. „Д*****“ № **, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих. От съдържанието на заповедта се установява и срокът, за който тя е
обвързвала подсъдимия, т.е. периодът от време, през който той е бил длъжен да
съблюдава разпоредените му със заповедта задължения и забрани, а именно до
постановяването на съдебен акт, приключващ производството по гражданско дело №
5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI граждански
състав. На следващо място установи се, че такъв акт е бил постановен на
21.07.2017 г., а именно Решение № 2490 от 21.07.2017 г. по гр. дело № 5720/2017
г. на Районен съд – Пловдив. Следователно и двете инкриминирани дати - 12.06.2017
г. и 23.06.2017 г., попадат в периода на действие на цитираната заповед за
незабавна защита от 20.04.2017 г. и подсъдимият е имал задължението да спазва
наложените му с нея ограничения. По категоричен начин се доказа от обективна
страна и че заповедта е била връчена на З., като за това обстоятелство бяха
събрани както писмени доказателства, а така също то се установи и показанията
на свид. К.Д., кредитирани от съда по изложените при доказателствения анализ
съображения. Изясни се датата на нейното връчване – 21.04.2017 г., като
заповедта е била връчена на язовира, стопанисван от подсъдимия, на място той се
е запознал със съдържанието й, след което изрично е удостоверил това с писмено
изявление на гърба на заповедта. Допълнително свид. Д. е съставил и протокол за
предупреждаване от същата дата, с който подсъдимият З. отново е бил уведомен за
ограниченията – задължения и забрани, произтичащи от заповедта, които трябва да
спазва, както и срокът, през който трябва да ги спазва. Съдържанието на
задълженията и забраните по заповедта е било възпроизведено в самото писмено
полицейско разпореждане УРИ 329р-4314-2404 от 21.04.2017 г., което е било
подписано от подсъдимия А.З..
Имайки предвид така установените
факти, съдът намира, че на първо място на 12.06.2017 г. в с. Д., област Пловдив
подсъдимият не е изпълнил процесната заповед от 20.04.2017 г. за незабавна
защита, издадена въз основа на определение от 20.04.2017 г., постановено по
гражданско дело № 5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Установи се,
че на посочената дата подсъдимият се е намирал в центъра на с. Д. заедно със
свид. Б. и З. К., като са консумирали алкохол. През това време частният
обвинител Т. е била в заведението си и е видяла, че подсъдимият се задава към
него, при което е успяла да заключи вратата преди той да влезе. От показанията
на свидетелите М. и Д., които в последствие са посетили подадения от Т. сигнал
за нарушаване на заповедта за защита, се доказа, че от заведението има пряка
видимост към случващото се отвън и е обективно възможно да се види кой се
приближава към него, поради което Т. е могла да заключи вратата преди З. да
влезе. От обективна страна от показанията на Т. се установи, че подсъдимият е
опитал да отвори вратата на заведението, която обаче вече е била заключена,
поради което не е успял да влезе. В този смисъл са и кредитираните от съда
показания на свид. Б., който също посочва, че З. се е запътил към заведението,
искал е да влезе и е надничал през прозорците. От показанията на свид. М. се
установява, че след като е пристигнал по подадения сигнал, той е разговарял със
З., като последният му е обяснил, че е искал да влезе в заведението на Т., за
да си купи бира. При тези факти съдът прие за доказано по делото, че от
обективна страна подсъдимият е отишъл до заведението, стопанисвано от Т., и се
е опитал да влезе, като опитал да отвори вратата, която била заключена. Именно
това му поведение осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК. Посоченото заведение в центъра на с. Д. представлява
местоработата на частния обвинител Т., поради което това място се явява
обхванато от закрилата, осигурена от заповедта за незабавна защита, респ.
подсъдимият е имал задължение да не го приближава. Като е сторил това, той е
извършил съставомерно деяние по чл. 296, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че той
само е опитал да влезе в заведението, но не е успял по независещи от него причини
– заключването на входната врата, не променя извода за довършеност на
престъплението от обективна страна. Следва да се посочи, че забраната е за
приближаване и още от момента на приближаването на местоработата на Т. деянието
е било довършено. Законът не изисква настъпването на някакъв друг съставомерен
резултат, поради което и не може да се приеме, че деятелността на подсъдимия е
останала на стадия на опита. Напротив – касае се за довършено престъпление.
Установи се на следващо място от
обективна страна, че на 23.06.2017 г. в с. Д., област Пловдив подсъдимият З.
отново не е изпълнил процесната заповед от 20.04.2017 г. за незабавна защита,
издадена въз основа на определение от 20.04.2017 г., постановено по гражданско
дело № 5720/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По категоричен начин от
показанията на свидетелите Т.Щ., Р.Р., Г.Т. и И.Г. се установи на посочената
дата З. да се е намирал в дома на Д.Т., когато на сутринта те са пристигнали по
подадения лично от Т. сигнал и са влезли в жилището й, като са заварили
подсъдимия, който е спял чисто гол в спалнята. Следователно от техните
показания се установяват не само мястото и датата, но и авторството на деянието
от страна на подсъдимия. Безспорно се доказа и че това място също се явява
обхванато от закрилата, осигурена чрез заповедта. В тази връзка в заповедта за
незабавна защита при формулирането на забраната за подсъдимия да приближава
жилището на Т. ясно и недвусмислено е изписан и адресът, на който то се намира.
Относно датата на извършване на престъплението по делото се изяснява, че на
23.06.2017 г. не само е било установено извършването на деянието, но то е било
и извършено на тази дата. От показанията на свид. А.Т. се изясни, че на
22.06.2017 г. подсъдимият му е отишъл на гости, където е останал до полунощ, а
след това свид. З. е дошъл, за да прибере подсъдимият. По-нататък се установи,
че З. е закарал подсъдимия на язовира, който последният е стопанисвал, там е
оставил и автомобила „Шкода“ на З. и се е прибрал. Всичко това по води до
единствен възможен и несъмнен извод, че когато З. е приближил дома на частния
обвинител Т. и още повече, когато е влязъл в него, то вече е била настъпилата
датата 23.06.2017 г., поради което именно на тази дата е извършено деянието.
Съдът формира извода си, че е налице съставомерно деяние по чл. 296, ал. 1,
предл. 2 от НК не само поради присъствието на подсъдимия З. в жилището на
частния обвинител Т., но и защото той е отишъл и се е намирал там без
съгласието и без предварителна покана или знание от страна на Т.. Това
обстоятелство се явява решаващо за извода, че конкретното поведение на
подсъдимия осъществява и престъпния състав по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК.
Липсата на съгласие и покана от страна на Т. съдът установи както от нейните
показания, които бяха кредитирани по вече изложените съображения, а така също
този извод се извежда и от обстоятелството, че З. не е позвънил и влязъл през
входната врата и да е бил пуснат, т.е. съзнателно да му е бил осигурен достъп
до жилището, а е проникнал в него през отворен прозорец. Относно това
обстоятелство съдът ще изложи по подробни мотиви при анализа си досежно
обвинението по чл. 170, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, предл. 1 от НК. Настоящият
състав приема, че именно по този начин З. е влязъл в жилището на Т.. По-нататък
от показанията на последната се установява, че след като тя е установила именно
подсъдимият да е човекът, влязъл в жилището й, чрез поведението си по ясен и
недвусмислен начин да е демонстрирала желанието си З. да я остави и да си
тръгне. Това тя е сторила както чрез думи: „Остави ме на мира“, така и чрез
действията си – дърпала се е и се е въртяла. Престъплението обаче е било
довършено от обективна страна още когато подсъдимият е приближил жилището на
частния обвинител. Когато е влязъл през прозореца и преди още Т. да разбере, че
това е З., престъплението отново е било довършено, защото от обективна страна
той вече е бил нарушил забраната, формирана чрез заповедта за незабавна защита,
а от субективна страна е съзнавал и целял това.
От субективна страна и
двете установени деяния са извършени виновно и при форма на вината пряк умисъл.
На първо място се доказа, че процесната заповед за незабавна защита е била
връчена на подсъдимия и той се е запознал със съдържанието й на 21.04.2017 г.,
както и че и към двете инкриминирани дати – 12.06.2017 г. и 23.06.2017 г., не е
бил постановен съдебен акт, приключващ производството по гр. дело № 5720/2017
г. на Районен съд – Пловдив, съответно подсъдимият не е бил уведомяван за
постановяването на такъв акт. Следователно на 12.06.2017 г. З. е формирал
представа в съзнанието си за издадената заповед за незабавна защита, както и че
има забрана да доближава местоработата на Т., съзнавал е и че тази забрана е
била все още действаща. Установено по несъмнен начин по делото е и че той е
знаел частната обвинителка Т. да работи в посоченото заведение в центъра на с.
Д., т.е. че мястото, където е отишъл и е опитал да влезе, представлява нейната
месторабота, като от показанията на свидетелите (К., Г.) се изяснява З. да е
бил често клиент в заведението на Т.. З. е знаел, че тя е единственият човек,
работещ в заведението и отивайки с намерение да си купи бира, той е съзнавал,
че по необходимост ще наруши заповедта. Следователно не се касае за случайно
попадане на това място, а за целенасочено отиване там. Без значение за
съставомерността на деянието е и дали подсъдимият е искал само да си купи бира,
а не да извършва някакъв акт на насилие. Заповедта за защита се издава в полза
на защитеното лице и цели да гарантира нормалния му и необезпокояван начин на
живот. Заповедта ще бъде нарушена не само при проява на някакво насилие спрямо
защитения, но и при нарушаване на забраните за неговото приближаване. Законът
презюмира, че след като има издадена заповед за защита, то са налице и
предшестващи отношения между страните, при които насилие вече е било
упражнявано, затова самото присъствие на лицето, срещу което е издадена
заповедта, и приближаването му към пострадалия отново се презюмира, че е годно
да причини дискомфорт, стрес, страх и само по себе си се приравнява на
психическо насилие. В тази връзка независимо от намерението на З.
приближаването му и опитът да влезе в заведението на Т. се явява съставомерно
деяние по чл. 296, ал. 1 от НК. Отделно от това в показанията на свид. Б. се
твърди, че пред заведението З. е започнал да вика, че Т. му дължи пари, което
ясно показва, че намерението му от субективна страна е било да се срещне с нея,
т.е. да приближи и самата Т.. Съставомерно от субективна страна е и деянието от
23.06.2017 г. Към тази дата вече се посочи, че подсъдимият е формирал съзнание
за заповедта за защита, съзнавал е и че тя е била все още действаща спрямо
него, както и че една от забраните е била да приближава жилището на Т..
Категорично се изяснява и че той е знаел къде живее Т., но в случая адресът е
изписан и в самата заповед, с която подсъдимият се е бил запознал още на
21.04.2017 г. Отново следва да се посочи, че ирелевантно е какво е било
намерението на З., отивайки в жилището на Т. на 23.06.2017 г. Той е отишъл там
без нейно знание и съгласие, поради което самото му присъствие и приближаване
на дома й, съзнавайки, че има забрана за това, прави деянието му съставомерно. От
последващите действия на З. – след проникването в дома на частния обвинител, се
установява, че целта му е била именно да влезе в жилището на Т.. Подсъдимият я
е търсил, за да осъществи последвало случилите се действия и затова напълно
съзнателно е влязъл в жилището й. Следователно отново не се касае за случайно
попадане от подсъдимия на инкриминираното място, а за осъзнато от него
действие, при което във волево отношение и при това деяние той е искал, целял е
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът намира, че правилно са
приложени и правилата за квалификация на престъплението като продължавано
такова по чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна се установява подсъдимият З.
да е осъществил 2 отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един
състав на едно и също престъпление – по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК.
Отделните деяния са извършени през непродължителен период от време – на
12.06.2017 г. и на 23.06.2017 г., т.е. по-малко от 2 седмици, и при една и съща
обстановка – подсъдимият е нарушил издадената заповед за незабавна защита като
се е приближил първо до местоработата на Д.Т., а после до жилището й. От
субективна страна е налице еднородност на вината и подсъдимият е осъществил
всяко от отделните деяния, включени в състава на единното продължавано
престъпление, действайки с пряк умисъл. По тези съображения съдът приема, че
последващото деяние от 23.06.2017 г. се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото такова от 12.06.2017 г., поради което е налице
продължавано престъпление.
Неоснователно е възражението на
защитата, че частният обвинител Т. въобще не била от кръга правоимащи лица, в
полза на които законът допуска да бъде издадена заповед за незабавна защита.
Видно е, че такова възражение е било направено и пред гражданския съд,
разглеждащ производството по ЗЗДН, на него е било отговорено, като е прието за
неоснователно. Настоящият съдебен състав не е контролираща инстанция по
издадената заповед. Наказателният съд при тези доказателства приема, че има
издадена заповед за незабавна защита от компетентен съдебен орган. Ако З. не е
бил съгласен с нея, пътят му на защита е бил друг, но това не променя извода за
съставомерността на деянието му по умишленото неизпълнение на заповедта.
Съгласно процесуалните закони след влизането си в сила дори и неправилният
съдебен акт поражда съответните си правни последици. В случая в производството
по ЗЗДН е било установено, че незабавната защита е била правилно допусната, а З.
е извършил домашно насилие спрямо Д.Т.. Освен това ясно трябва да се подчертае,
че обществените отношения, които се защитават чрез криминализирането на
деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, са по неизпълнение на заповед за защита от
домашно насилие. Следователно касае се за чисто формално поведение.
Обществената опасност на деянието произтича от умишленото нарушаване на една
забрана, за чието съблюдаване подсъдимият изрично е бил предупреден. Наличието
на такава забрана е факт по делото и З. е бил длъжен да не нарушава заповедта
за защита по време на висящия граждански процес до окончателното решаване на
спора, което той не е направил. Именно това му поведение, което е доказано по
делото, е основанието за ангажиране на наказателната му отговорност.
Категорично несподелимо е възражението, че след като подсъдимият и неговият
защитник субективно са оценили издадената заповед за защита и постановеното
решение от гражданския съд за неправилни, то следователно З. не е осъществил
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, макар напълно съзнателно и целенасочено
да е приближил дома и местоработата на Т. при издадена и действаща забрана за
това. Да се приеме противното напълно би обезсмислило правосъдната дейност в
страната. Чрез инкриминираното си поведение подсъдимият ясно е демонстрирал
незачитането на тази дейност и на постановените при осъществяването й актове, в
което се е изразила обществената опасност на поведението му.
Неоснователно е и възражението за
нарушаване на принципа non
bis in idem,
тъй като с постановеното Решение № 2490 от 21.07.2017 г. по гр. дело №
5720/2017 г. на Районен съд – Пловдив подсъдимият вече бил наказан с „глоба“ за
същото деяние. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. №
3/2015 г. на ВКС ЕКПЧ борави с автономно понятие „наказателно производство“ и
при преценката дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 се съобразяват критериите квалификация на
деянието по националното право; характер и естество на нарушението; вид и
тежест на предвиденото наказание. В тази връзка в практиката си ВКС вече е имал
повод да се произнесе по въпроса за характера на производството по ЗЗДН и
съотношението му спрямо наказателното такова. Съгласно Решение № 40 от
28.02.2017 г. по н. д. № 41/2017 г. на Върховен касационен съд, III нак.
отделение „използваният в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН термин „глоба“
сам по себе си не дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с
наказателен характер, доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за
деяния, определяни в практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения. За да се
приеме, че е налице наказателна санкция по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ, следва да се установи, че тя цели постигане на поправителен и възпиращ
ефект спрямо наказаното лице. Налагането на глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН обаче
не е обвързано с реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН, в това число и с
постигане на индивидуалната превенция. То не е подчинено и на правилата за
индивидуализация на наказанието. За разлика от ЗАНН, където за всяко нарушение
се налага и се изтърпява отделно административно наказание, дори и когато
гражданският съд е сезиран с няколко отделни прояви на домашно насилие, той
налага една единствена глоба, а не толкова, колкото са отделните деяния,
осъществяващи състава на домашното насилие. В действителност глобата по чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН представлява компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил
сезиран със специфични прояви между лица, намиращи се в родствени или семейни
отношения или живеещи на съпружески начала. Изложеното дава основание за извод,
че макар да се отнася до относително неограничен кръг лица, а не до определена
социална или професионална категория субекти както ЗЗДН като цяло, така и
глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН не обосновава наказателен характер на
производството и изключва приложението на принципа ne bis in idem“. Изложените
съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той
приема, че наложената глоба в размер на 500 лева на подсъдимия З. с Решение №
2490 от 21.07.2017 г. по гр. дело № 5720/2017 г. на Районен съд – Пловдив не
препятства развитието на настоящото наказателно производство, не е пречка за
реализиране на наказателната отговорност ма подсъдимия, а наведеното в този
смисъл възражение се цени като неоснователно.
На следващо място съдът намира за
доказано, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и от субективна страна и
състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
От обективна страна на
23.06.2017 г. в с. Д., област П. подсъдимият З. е направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол – Д.С.Т., ЕГН: **********, като я е принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини.
Относно датата на извършване на
деянието са приложими вече изложените съображения досежно установяването на
датата на второто деяние по нарушаване на заповедта за защита от подсъдимия (от
23.06.2017 г.), когато е приближил жилището на Т.. Тук на първо място от
показанията на свидетелите Т.Щ., Р. Р., Г. Т. и И.Г. се изяснява, че на
23.06.2017 г. подсъдимият се е намирал вътре в къщата, в която е живеела Т.,
като е спял на леглото в спалнята. Същевременно от показанията на свид. А. Т.се
установи, че на 22.06.2017 г. подсъдимият му е отишъл на гости, където е
останал до полунощ, а след това свид. З. е дошъл, за да прибере З.. По-нататък
се установи, че З. е закарал подсъдимия на язовира, който последният е
стопанисвал, там е оставил и автомобила „Шкода“ на З. и се е прибрал. Всичко
това води до единствен възможен и несъмнен извод, че когато З. е влязъл в дома
на частния обвинител Т., то вече е била настъпилата датата 23.06.2017 г.,
поради което именно на тази дата е извършено деянието. Мястото на извършване на
престъплението също е правилно определено, като инкриминираното поведение на
подсъдимия е било осъществено в дома на частния обвинител Т., който се намира в
с. Д., област П. На следващо място от обективна страна трябва да се посочи, че
подсъдимият З. е годен субект на престъплението. Обвинението е за престъпление
по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В хипотезата на т. 2 на чл.
152, ал. 1 от НК престъплението е двуактно и включва освен съвкуплението като
форма на изпълнителното деяние, то и предшестващата го принуда спрямо
пострадалата, която трябва да е осъществена чрез сила или заплашване. Тъй като
в случая обвинението е за престъпление, спряло в стадия на опита, т.е.
инкриминирано е единствено поведение по упражняването на принудата, то
престъплението би могло да бъде извършено от всяко наказателноотговорно лице.
Пострадалият обаче задължително трябва да бъде лице от женски пол, като този
елемент от състава на престъплението също е доказан по делото – пострадал е
частният обвинител Д. Т., която е именно от женски пол. На
следващо място установи се от обективна страна, че след като е проникнал в
жилището на Т., с първите си думи към нея подсъдимият й е казал да видела, че
той можел да си позволи абсолютно всичко, че имал много връзки и можел да прави
каквото иска с Т., включително да я изнасилил или убиел, че никой не можел да
го задържи. Казал й също така, че имал пистолет в автомобила си. Всички тези
действия, чийто автор е подсъдимият З., съдът намира, че се квалифицират под
правния признак заплашване. Към действията по заплашване се отнасят и думите на
подсъдимия след преместването им с Т.а на дивана в хола (всекидневна): „Ти
какво искаш? Да започна с грубото, да те изнасиля брутално, това ли искаш?“.
Касае се все за активно поведение на подсъдимия, с което е въздействал върху
психиката на пострадалата – Д. Т., като се е заканвал в случай на неизпълнение
на волята му, да й причини бъдещо неблагоприятно за нея посегателство. Цялостното
поведение на подсъдимия, който посред нощ е проникнал в жилището на
пострадалата, вече е нарушавал забраната за нейното доближаване, нанасял й е
побой, захапвал я е по челото и пръста, заканвал й се е с престъпление, а и
само няколко часа по-рано е бил задържан заради нарушаването на заповедта за
защита, но въпреки отново успява да се приближи до Т., при това в обстановка,
когато тя е слабо защитена – посред нощ, сама в дома си, съчетано и с думите на
З., че никой не можел да го задържи, имал много връзки и можел да прави каквото
си поиска, съдът намира, че конкретната ситуация и трайно демонстрираната
дързост и невъздържане в поведението на подсъдимия и незачитане на установените
правила в своята съвкупност са пораждали основателен страх у частния обвинител,
че ако не се съобразява с волята на подсъдимия, последният ще пристъпи към
извършване на неблагоприятното за Т. поведение, с което я е заплашвал.
Установява се по делото и че това поведение на З. е било насочено към сломяване
на съпротивата на Т. за извършване на съвкупление с нея, т.е. заплашването не е
било самоцелно направено като самостоятелна форма на принуда или заканване към
някакво престъпление, а е било в причинна връзка с крайната преследвана от
дееца цел – съвкуплението с пострадалата. Този извод се налага от цялостното
поведение на З. – както от думите му, с които ясно е изразил желанието си, че
ако Т. продължава да се дърпа и съпротивлява, щял да започне с грубото и можел
да я изнасили брутално, а така също и от действията му, като след първоначално
отправените заплахи подсъдимият е започнал да целува пострадалата и я е
придърпвал към себе си, казал й е, че искал да я усети още един път.
По делото се доказа и останалото
инкриминирано поведение на подсъдимия З., който е държал частния обвинител за лявата
ръка и не я е пускал преди да седнат на дивана, след това е започнал да я дърпа
към себе си и да се опитва да я целува, както и да дърпа бельото на Т., а след
като тя се е съблякла, подсъдимият е започнал да я ближе по клитора, проникнал
е първо с един пръст в ануса й, а после с още един и е извършвал настъпателни,
повтарящи се движения, след известно време е събул панталона си и поискал
частната обвинителка да постави в устата си половия му орган, но тъй като тя
само го е хванала с ръката си, подсъдимият на свой ред е хванал главата й и я
придърпал към половия си орган. Тези действия от своя страна съдът намира, че
се квалифицират като сила от правна страна, която е била упражнена от страна на
подсъдимия З. спрямо частния обвинител Т. По своето естество тези действия се
изразяват в оказване вече не на психическа, а на физическа принуда спрямо
личността на Т., като се въздейства директно върху телесната й
неприкосновеност. Тук следва ясно да се очертаят два момента. На първо място
действията, с които подсъдимият е ближел интимната зона на частния обвинител,
вкарал е пръстите си в ануса й, поставил е половия си орган в устата съдът
приема, че са част от изпълнителното деяние по упражняваната принуда.
Разгледани самостоятелно, отделно тези действия биха могли да се квалифицират
като принуда по чл. 143 от НК или като действия от естество да възбудят или да
удовлетворят полово желание. Такъв изолиран подход, недържащ смисъл за
взаимовръзките между установените факти, обаче би бил неправилен. Конкретните
разгледани действия трябва да се преценяват в рамката на цялостното поведение
на подсъдимия. По този начин съдът прави заключение, че чрез описаните действия
пряката и непосредствено преследвана цел от З. не е била просто да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление, а действията са били насочени към
постигане на основната преследвана цел – съвкупление с Т., и за сломяване на
нейната съпротива. Изводът отново се прави както от думите, така и от
поведението на З.. Още изначално той е съобщил на Т., че желанието му е да има
полов контакт с нея и да я усети още един път. Описаните по-горе действия се
доказа да са били извършени в хола, но след тяхното преустановяване З. не е
оставил Т.а, а двамата се установяват в спалнята, където подсъдимият е
продължил да целува частната обвинителка, да я придърпва към себе си,
включително е казал, че искал да проникне в нея, но не е успял, тъй като
половият му орган не е бил в състояние на ерекция. При тези факти настоящият
състав приема, че разгледаното поведение на подсъдимия представлява част от
упражняваната от него принуда. Правилно действията не са били квалифицирани
като блудство, тъй като не са били извършени в преследване на специалната цел
по чл. 149, ал. 1 от НК. Макар и обективно действията да са били от естество да
възбудят или удовлетворят полово желание, съществуващата и към момента
на тяхното извършване, а не по-късно зародила се, цел по съвкупление с
пострадалата ги дисквалифицира като престъпление по чл. 149 от НК и по несъмнен
начин демонстрира тяхната причастност към вече започналото поведение на
подсъдимия по склоняване и преодоляване на съпротивата на Т. с крайна цел
съвкупление. Идентичен казус е разгледан в Решение № 82 от 05.03.1979 г. по
н. д. № 47/1979 г., II н. о. на ВС, в който съдът е стигнал до същите
изводи по приложението на правото. Другият момент, който изисква допълнително внимание,
представлява действията по събличане на дрехите на Т.. Съдът е категоричен, че
отново се касае за действие, включено в упражнената от подсъдимия сила за
принудата спрямо Т.. Възражението на защитата, че принуда тук нямало, тъй като
пострадалата сама свалила дрехите си е неоснователно. То почива на изопачаване
на доказателствения материал от страна на защитника. В случая Т. не е решила
сама, седейки си заедно с подсъдимия, да стане и сама да предприеме действия по
сваляне на дрехите си и да остане гола. Напротив, установи се, че тя е била
облечена със спалното си бельо, когато З. е влязъл в дома й, след което именно
той е започнал да дърпа дрехите й, като при едно от тези му действия е засегнал
лимфен възел на частния обвинител, който поради онкологичното й заболяване е
бил подут и тя е изпитвала болка в тази част на тялото си. Установи се, че
действително Т. сама е досъблякла дрехите си, но за да предотврати последващо
действие на подсъдимия, с което би могъл отново да й причини някаква физическа
болка. Категорично доказано е, че инициативата за събличане на дрехите на
частния обвинител не е била нейна лична, а е изхождала от подсъдимия. В тази
връзка съдебната практика е категорична, че когато пострадалата при ясно
изразено несъгласие за съвкупление, въпреки това се съвкупява с дееца, дори и
да е преустановила действията си по дърпане, блъскане и други подобни, тъй като
не вижда друг изход, то с това съставомерността на деянието не отпада. Изнасилването
може да бъде осъществено не само когато върху пострадалата се упражняват преки
насилствени физически действия, но и тогава, когато тя е поставена при такива
условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход от положението, се
съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие, което е ясно
демонстрирано външно. Казаното за завършеното престъпление важи и за опита към
изнасилване (така Решение № 520 от 19.07.1973 г. по н. д. № 414/1973 г., II
н. о. на ВС). Дори и при грабежа, когато в резултат от силата или
заплашването пострадалият сам предаде на дееца фактическата власт върху
предмета на престъплението, то отново е налице съставомерно деяние. При
презюмираното познанство на съдебната практика от страна на защитниците на
подсъдимия остава открит въпросът за изопачаването на доказателстения материал
и как то се съотнася към правно регламентираната функция на защитника по
изясняване на фактическите и правни положения, които са в полза на обвиняемия,
като се ръководи от вътрешното си убеждение, което винаги се основава на
доказателствата по делото и закона. И по отношение на действията, които съдът
квалифицира като упражняване на сила, се доказва, че това не е самоцелно
поведение, а форма на упражняваната от З. върху Д. Т. принуда. Насилническите
действия от момента на своето начало и през цялото време на извършването си
субективно са били насочени към извършването на съвъкупление като крайна цел.
Затова подсъдимият първо е започнал да държи Т., за да не избяга, да я
придърпва към себе си, после се е опитал да съблече дрехите й, а накрая е
започнал да извършва действия за възбуждане на полово желание. Като елемент от
обективната страна на състава на престъплението по делото се доказа и
отсъствието на съгласие на частния обвинител за съвкупление с подсъдимия. В
случая липсата на това съгласие е ясно демонстрирана, поради което тя е била
съзнавана от З. и обхваната от неговия умисъл. Липсата на съгласието на Т. се
доказва на първо място от действията й по дърпане и извъртане, когато
подсъдимият се е опитвал да я целува. Доказа се и че частният обвинител в прав
текст, чрез думи е заявила, че иска от подсъдимия да я остави, че не иска да я
закачат, че не й се прави нищо с него. Опитала се е да го убеди да я остави
като му разказала, че на другия ден имала много работа в заведението и искала
да си почине. От своя страна фактът, че подсъдимият е държал Т. и й е казал, че
се опасява, че ако я пусне, тя ще избяга, ясно показва пък, че той е съзнавал
липсата на нейното съгласие за съвъкупление.
По тези съображения настоящият
съдебен състав намира по делото да е доказано подсъдимият да е извършил
действия по упражняване на сила и заплашване спрямо частния обвинител Т., които
са били израз на оказваната от него принуда върху Т.. Чрез това си поведение
подсъдимият е искал да сломи съпротивата на пострадалата, за да изпълни
изначалната си цел по съвъкупление с нея. Следователно правилно така
установените действия, макар представляващи принуда по правната си природа, не
са квалифицирани като престъпление по чл. 143 от НК. Напротив, същите
представляват започнатото изпълнение на изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 152, ал. 1, т. 2, т.е. първият акт от двуактното изпълнително деяние. По
делото не се доказа осъществяването на втория акт – съвкуплението, това не се и
твърди от прокурора. Прави се извод, че правилна е квалификацията на деянието
във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като от една страна престъплението не е
довършено с настъпил престъпен резултат, но същевременно изпълнението му е
започнало, налице е опит.
Неоснователни са възраженията на
защитата за недоказаност на деянието. На първо място липсата на установени
наранявания или други увреждания на частния обвинител при медицинската
експертиза по никакъв начин не разколебават извода за доказаност на деянието.
Причиняването на такива увреждания не се й твърди по делото. Вещото лице
обясни, че дори и при проникването с пръст в ануса, това действие не налага
задължително оставянето на видими следи. На практика това, което би могло да се
установи като следа по тялото на Т. от медицинската експертиза, зависи от
формата на упражнената сила. Нито се твърди с повдигнатото обвинение, нито се
установява от доказателствата нанасянето на удари или друга форма на въздействие
с такъв интензитет върху тялото на Т., че да остави видими следи. Дори и при
довършено престъпление не винаги с експертизата могат да се установяват преки
доказателства за посегателство от какъвто и да е характер, като най-често
видимите следи са от действия, чрез които се е изразила силата като форма на
принудата. Следователно трябва да се държи сметка за конкретните факти по
делото – в какви конкретни действия се е изразила употребената от З. сила.
Затова и експертното заключение не оборва и не изключва фактическите изводи на
съда. Нито съдебната практика, нито доктрината са наложили извод в твърдения от
защитата смисъл, че престъплението изнасилване се доказвало винаги с
експертиза. В наказателния процес няма нито едно доказателство, което да е с
отнапред определена доказателствена стойност. Категорично несподелимо е и
възражението, че по предложената от прокурора фактическа обстановка подсъдимият
би могъл да бъде обвинен за кое да е престъпление. Фактите са описани ясно и
конкретно и те правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 152, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Защо съдът е дал вяра на показанията на частния
обвинител вече беше посочено при доказателствения анализ по делото и
повтарянето на тези съображения е ненужно. Твърденията на защитата, че
подсъдимият е осъден просто по думите на частния обвинител са неоснователни.
Показанията на Т. бяха подробно и последователно проверени и доказано
достоверни, включително и относно обстоятелство от самата инкриминирана нощ
чрез установеното от протокола за оглед на местопроизшествие, както и от
показанията на полицейските служители, заварили подсъдимия не просто в дома на
Т., но при това гол и в леглото й. В случая не се касае за хипотеза на просто
„дума срещу дума“, макар че „думата“, т.е. показанията на Т. бяха проверени и
се доказа, че за всяка една от останалите случки, възпроизведени от нея, тя
дава достоверни показания, а противопоставените й обяснения на подсъдимия са
вътрешно противоречиви, непоследователни, установи се и че в предходен момент
подсъдимият е увещавал племенника си свид. З. да потвърди неистина като
свидетел именно относно отношенията им с Т.. Следва да се има предвид, че
законът поставя като условие обвинението да е доказано по несъмнен начин и това
е така по делото. Никъде обаче не е разписано задължение тази доказаност да се
извежда от конкретен вид доказателствен материал. В случая съдът е направил
изводите си въз основа на установеното от доказателства, събрани по реда и при
условията на НПК. Не се установи и нищо ирационално в поведението на частния
обвинител Т.. В показанията си тя не говори за взимане на цигари (лист 128-гръб
от том I от
делото), а вземането на ключа за автомобила си и на документите си е напълно
разбираемо и дори логично поведение.
От субективна страна съдът
намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Установи се, че подсъдимият изначално е действал в преследване на целта си за
съвъкупление с Т., като й е казал, че е искал още веднъж да я усети. Към
момента на осъществените сила и заплашване той вече е имал формирано престъпно
намерение и действията му са били насочени към постигането на това намерение. З.
е съзнавал липсата на съгласие на Т., като я е държал до себе си, за да не
избяга, съзнавал е, че тя е лице от женски пол, съзнавал е и че действията му
са от естество да сломят съпротивата на Т., т.е. че чрез заплахите и
употребената сила може да преодолее нейната съпротива и да постигне целта си,
въпреки несъгласието на частния обвинител. Във волево отношение подсъдимият е
искал и е целял постигането на съставомерния престъпен резултат.
На следващо място съдът намира за
доказано, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и от субективна страна и
състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна на
23.06.2017 г. в с. Д******, област П****подсъдимият З. е влезнал в чуждо жилище
– къща, находяща се на ул. „Д*********“ № *****, собственост на частния
обвинител Д. С. Т., ЕГН: ********** и обитавана от нея, като е употребил за
това сила и деянието е извършено нощем.
На първо място съдът намира, че
къщата, в която е живеела Т., е годен предмет на престъплението по чл. 170, ал.
2, предл. 1 вр. с ал. 1, предл. 1 от НК. В съдебната практика е установено, че
под жилище по смисъла на чл. 170 от НК се разбира „помещение, което се обитава
постоянно или от едно лице или от повече такива за живеене“. В тази връзка по
делото се доказа, че пристройката към основната къща, в която са били обособени
спално помещение и всекидневна, е била използвана от частния обвинител Т.
живеене, а помещенията са били обитавани именно от нея. Следователно налице е
жилище съгласно чл. 170 от НК. На следващо място това жилище е чуждо спрямо
подсъдимия. Установи се, че къщата на ул. „Д********“ № ** в с. Д**** към
инкриминираната дата е била обитавана само от Т. и нейния дядо, като двамата са
ползвали отделни части от къщата. Това налага извод, че процесната къща
представлява чуждо жилище спрямо всяко останало лице. По делото е приложен и
нотариален акт за покупко-продажба с купувач частния обвинител Т. на идеални
части от сградата и имота, в който тя е построена. Това е само една индиция,
подкрепяща извода, че се касае за жилище, ползвано от Т.и чуждо за 3
регламентирана забрана със заповедта за незабавна защита да не доближава това
жилище. По тези съображения съдът намира, че процесната къща се квалифицира от
обективна страна като чуждо жилище спрямо подсъдимия. От протокола за оглед на
местопроизшествие се установява и точният административен адрес на жилището на
Т., представляващо процесната къща, находяща се в с. Д*********, на ул. „Д*****“
№ *. По този начин съдът намира, че доказано се явява и мястото на извършване
на престъплението. Относно датата на извършването му и тук са приложими
изложените съображения досежно установяването на датата на второто деяние по
нарушаване на заповедта за защита от подсъдимия (от 23.06.2017 г.), когато е
приближил жилището на Т.. Тук на първо място от показанията на свидетелите Т. Щ.,
Р. Р., Г. Т. и И. Г. се изяснява, че на 23.06.2017 г. подсъдимият се е намирал
вътре в къщата, в която е живеела Т., като е спял на леглото в спалнята.
Същевременно от показанията на свид. А. Т. се установи, че на 22.06.2017 г.
подсъдимият му е отишъл на гости, където е останал до полунощ, а след това
свид. З. е дошъл, за да прибере З.. По-нататък се установи, че З.е закарал
подсъдимия на язовира, който последният е стопанисвал, там е оставил и
автомобила „Шкода“ на З. и се е прибрал. Всичко това води до единствен възможен
и несъмнен извод, че когато З. е влязъл в дома на частния обвинител Т., то вече
е била настъпилата датата 23.06.2017 г., поради което именно на тази дата е
извършено деянието.
По делото съдът приема за
доказано, че от обективна страна е отсъствало съгласие на Т.за влизане в жилището
й от което и да е лице. Това тя ясно е демонстрирала чрез заключването на
входната врата. Противният извод не би могъл да се изведе от оставянето на
открехнат прозорец във всекидневната, тъй като прозорецът не е вещ, която по
своето естество е предназначена за влизане чрез нея, а още повече, че
конкретният прозорец е имал и поставена мрежа против насекоми. В тази връзка
съдът приема, че подсъдимият З. е влязъл в жилището на Т. именно през
прозореца, намиращ се вляво от входната врата, подробно описан в протокола за
оглед. Действително по делото няма събрано пряко доказателство, от което да се
установява този факт, като включително и в показанията на частния обвинител Т.
не се съдържа твърдение тя непосредствено да е възприела влизането на
подсъдимия в жилището й. Това обаче не е основание да се отрече възможността за
установяване на това обстоятелство, тъй като на практика не винаги може да има
очевидци за всяко престъпление. По делото обаче е налице такава съвкупност от
косвени доказателства, която изключва всяка друга хипотеза и води до единствен
възможен извод подсъдимият да е влязъл в къщата, обитавана от Т., именно през
прозореца. На първо място от показанията на Т. се изясни, че тя е чула падане и
след няколко секунди е видяла подсъдимият да влиза в спалното помещение.
Следователно се налага извод, че З. е влязъл първо в съседното помещение,
използвано като всекидневна или хол. Водната врата се установява да е била
заключена от вътрешната страна, ключът за отключването й да е бил у Т., а по
вратата при извършения оглед не са установени следи от интервенции, в своята
съвкупност тези факти изключват възможността подсъдимият да е влязъл през
вратата. По делото се установява, че преди да си легне Т. е оставила два
прозореца отворени, за да станело течение, един от които е прозорецът в хола.
Изяснява се и че на сутринта след като се е прибрала от районното управление Т.
е намерила скъсани комарниците отново на два от прозорците – на хола и на
банята. Преди да си легне предната вечер те не са били скъсани. Налага се извод
на първо място, че подсъдимият е влязъл през един от прозорците, на следващо
място това обективно е могло да стане през прозореца на хола или този на
банята, тъй като само при тях предпазните мрежи са били скъсани. Свидетелят Г.
в показанията си също посочи, че когато е посетил имота на Т. след случая от
23.06.2017 г. е видял два скъсани комарника – единият е бил изхвърлен, а
другият – на прозореца към хола(всекидневна), разкъсан. За прозореца в банята,
който е бил другият със скъсан комарник, не се установява да е бил оставен
отворен, тъй като Т. посочва, че двата отворени прозореца, за да става течение
са били на хола и кухнята. За прозореца в банята се установи да е разположен на
значително по-голяма височина от земята, същевременно височината на самия
прозорец (около 30-40 см) да е по-малка в сравнение с тази на прозореца в хола
(всекидневна), който е с височина 1,30 метра. Предвид телосложението и
размерите на подсъдимия съдът счита, че влизането през прозореца на банята се
явява непосилна задача. Това подкрепя и затвърждава извода, че влизането в
жилището е било през прозореца на хола (всекидневна), но не това е решаващо
обстоятелство за този извод. Установи се от показанията на Т., че преди да си
легне, е била подпряла прозореца в хола със статуетка, а секунди преди З. да
влезе в спалнята, е чула шума от бутане и падане на предмет. Влизането през
прозореца на хола би обяснило този шум. Същевременно частният обвинител
посочва, че подсъдимият е влязъл в спалнята около 5-6 секунди по-късно. Безспорно
е, че самата Т. най-добре познава жилището си и разстоянията в него, поради
което следва да се кредитира твърдението й, че за това време би могло да се
измине разстоянието именно от прозореца на хола до спалнята. От установения по
делото скъсан комарник на прозореца, през който се доказа да е влязъл
подсъдимият – на хола (всекидневна), то съдът намира, че е налице и правният
признак използване на сила. В случая действията по разкъсване на мрежата против
насекоми, поставена на посочения прозорец, са били насочени към осигуряването
на подсъдимия на достъп до жилището на частния обвинител. Именно скъсването на
комарника се квалифицира като употреба на сила. Това поведение на подсъдимия се
явява и част от изпълнителното деяние на престъплението. Следва да се посочи,
че употребата на сила, изразила се в скъсването на комарника, се явява
функционално свързана с проникването в чуждото жилище, т.е. с другото действие,
част от деянието. Следователно по делото се доказа от обективна страна
поведение от страна на подсъдимия, осъществяващо изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 170, ал. 1, предл. 1 от НК – влизане в чуждо жилище, като
за това е употребена сила. В момента, в който З. е проникнал в жилището на Д. Т.,
влизайки през прозореца на хола (всекидневна) престъплението е било довършено
от обективна страна. Тъй като с разглеждания престъпен състав се защитава
неприкосновеността на жилището, то и престъпният резултат, при който
престъплението е довършено, е нарушаването на тази неприкосновеност чрез противозаконното
проникване в чуждото жилище, без да е необходимо да е настъпила каквато и да е
друга вреда. Следователно престъплението е довършено от обективна страна, с
настъпил съставомерен резултат. Съдът намира, че по делото се доказа да е
налице и квалифициращият признак извършване на деянието нощем. Съдебната
практика е приела, че въпросът дали деянието е извършено нощем по смисъла на
закона е фактически. Преценката следва да се извършва във всеки отделен случай
и се свежда до изследване дали деянието е осъществено през тъмната част на
денонощието. В конкретния случай по делото се доказа от една страна деянието да
е извършено след полунощ на 23.06.2017 г. и същевременно преди 04:36 часа,
когато се Т. е изпратила първото си съобщение на свид. Г.. При така очертаният
времеви интервал и съобразявайки, че деянието е извършено през месец юни съдът
намира за доказано по категоричен начин, че престъплението е било извършено
именно през тъмната част на денонощието, което пък влече извод, че е налице
квалифициращият състав по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 от НК.
От субективна страна съдът
намира, че деянието е извършено виновно от подсъдимия и при форма на вината
пряк умисъл. З. е съзнавал, че процесната къща е на частния обвинител Т. и тя
живее там, както и че липсва нейното съгласие за неговото влизане в жилището й.
Предвиждал е, че късайки мрежата против насекоми и влизайки през прозореца на
хола (всекидневна), той ще проникне в жилището на Т., като употребява сила за
това. Съзнавал е, че в резултат на деянието му ще настъпи този съставомерен
резултат, а във волево отношение З. е целял и е искал да влезе в жилището на
частния обвинител Т..
За пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да обърне внимание на
някои съображения предвид обстоятелството, че в хода на съдебната фаза на
процеса няколкократно беше предизвикан съдебен контрол върху
законосъобразността на мярката за неотклонение, действаща спрямо подсъдимия и в
този смисъл продължаващото му задържане под стража. Според трайната практика на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) задържаните лица имат право по
всяко време да търсят от съдебен орган проверка на законосъобразността на
тяхното задържане, което означава че компетентният съд трябва да разгледа не
само спазването на предвидените в националния закон процедурни изисквания, но и
обосноваността на подозрението, въз основа на което е извършен арестът, както
и легитимността на целта, преследвана с ареста и следващото го задържане.
В решението И. срещу България
ЕСПЧ е подчертал, че задача на всяка държава е да определи най-подходящите
процедурни правила в това отношение и по този начин да осигури упражняването на
всички права по Конвенцията, включително и правото по нейния чл. 5, т. 4 за
съдебен контрол върху всички аспекти на законността на задържането. За
изпълнение на тази задача бяха предприети законодателни изменения с ЗИД на НПК
(ДВ, брой № 63/2017 г.), след които при преценката на продължаващото задържане
на съдебна фаза съдът следва да съобрази и налице ли е обосновано
предположение, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Предвидено е,
че компетентен да разгледа искането за проверка законосъобразността на
задържането е същият съд като този разглеждащ делото по същество. В делото И.
срещу България изрично е прието, че този законодателен подход отговаря на
изискванията и стандартите на ЕСПЧ.
Дейността на съда, разглеждащ
мярката за неотклонение, обаче не е всеобхватна. В противен случай би се
достигнало до колизия с правото по чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за справедлив
съдебен процес от независим и безпристрастен съд. В този смисъл в решението по
делото И. против България, Х. срещу Дания, Я. срещу Полша изрично е прието, че
предметът на разглеждане при решаване на въпроса за законосъобразността на задържането
и при решаването на делото по същество е различен. Предмет на разглеждане в
производство по мярка за неотклонение е наличие на обосновано предложение или
подозрение, което е различно от официалното заключение, че подсъдимият е
виновен в извършване на престъплението, като различията се състоят на първо
място в интензитета на сигурност и убедителност на извода, на който са базирани
подозрението, съответно официалното заключение за наличие на вина. На второ
място разликата се състои в обема от процесуална дейност на съда. Така, за да
достигне до несъмнен извод за вина, съдът следва да прецени доказателствата, поотделно
и в тяхната съвкупност, като изследва тяхната достоверност, процесуална годност
и доказателствена стойност. При разглеждане на въпроса за законосъобразността
на задържането съдът оценява обобщено наличните данни, за да установи
дали прокуратурата има prima facie основания за подозренията си. В тази връзка
при всяко от произнасянията си по инициираните искания по реда на чл. 270, ал.
1 от НПК съдът изрично подчерта, че не се произнася по вината, а единственото
по наличното на пръв поглед подозрение, като във всеки един случай съдът
изхождаше и съобразяваше единствено от наличните данни, без да се коментират
доказателства, поотделно или в тяхната взаимовръзка, и без те да се оценяват.
По този начин настоящият състав счита, че бяха охранени в пълна мяра правата на
подсъдимия както на съдебен контрол върху продължаващото задържане, така и на
справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, съответно не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
По наказанието:
За престъплението по чл. 144, ал.
3, предл. 1 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
шест години.
За престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“
до една година или „пробация“.
За престъплението по чл. 296, ал.
1, предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева.
За престъплението по чл. 152, ал.
1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от
две до осем години.
За престъплението по чл. 170, ал.
2, предл. 1 вр. ал. 1, предл. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до пет години.
Съдът споделя довода на защитата,
че установените данни за трудовата ангажираност на подсъдимия следва да се
ценят като смекчаващо обстоятелство. Тук настоящият състав намира, че следва да
се допълни и че чрез своята дейност се установява подсъдимият да е осигурявал
възнаграждение на свид. С.П., което също следва да бъде съобразено към добрите
характеристични данни. Основателно е и при изброяването на смекчаващите
обстоятелства да бъдат отчетени грижите от страна на подсъдимия при отглеждането
на детето на свид. Г.а, за което се установи да не произхожда от него, но
въпреки това да е било отгледано от З. съгласно показанията на Г.. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете наличното предходно
осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая всяко от процесните
деяния се явява извършено в изпитателния срок на отложеното наказание по това
предходно осъждане. Съдът счита, че това обстоятелство повишава конкретната
степен на обществена опасност. Разбира се, всяко извършено престъпление само по
себе си е общественоопасно деяние, но отлагането на изпълнението на наложено
наказание и определянето на изпитателен срок представлява форма на гласувано
доверие на осъдения, тъй като съгласно чл. 66, ал. 1 от НК предпоставка за
приложението на този институт е преценка, че за поправянето на подсъдимия не е
необходимо да изтърпи наказанието. Следователно последният би следвало да
проявява особена осторожност в поведението. В процесния случай обаче
подсъдимият не само е извършил деянията си в рамките на изпитателния срок по
предходното му осъждане, но и петте престъпления са били довършени преди да са
били изтекли и пет месеца от момента на влизане в сила на условното осъждане.
Тези обстоятелства настоящият състав приема, че характеризират подсъдимия като
лице със завишена степен на лична обществена опасност на дееца.
За престъплението по чл. 144, ал.
3, предл. 1 вр. ал. 1 от НК съдът приема, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано в размер на 1 година лишаване от свобода, ориентирано към
минимума, но същевременно и над минималния размер предвид установените
отегчаващи обстоятелства. Това деяние се явява хронолигически първо по ред
извършено и тук не се установяват никакви други отегчаващи отговорността за
конкретното престъпление обстоятелства, които да обосноват определяне на
наказание в по-висок размер. Същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
За престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК настоящият състав намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено по-тежкото от двете алтернативно предвидени наказания,
а именно наказанието лишаване от свобода. За този си извод съдът съобрази като
допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, относимо единствено към
деянието по т. 2 от обвинителния акт, причинените множество травматични
увреждания – оток и кръвонасядане по челото вдясно, по лявата мишница, лявата
лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната
подбедрица; охлузвания по челото вдясно и втори пръст на дясната ръка. Всички
по своя медико-биологичен признак са преценени като довели до болка и страдание
без разстройство на здравето. За да бъде деянието довършено и съставомерно,
достатъчно е било причиняването и на само едно от констатираните увреждания.
Множеството съставомерни резултати не са довели до отегчаване на отговорността
на дееца и не са отчетени при правната квалификация, поради което се разглеждат
единствено като отегчаващо обстоятелство. Като съобрази това конкретно
обстоятелство, както и установените общи смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, приложими спрямо цялостната инкриминирана дейност на подсъдимия,
съдът намира, че за постигане целите на по чл. 36, ал. 1 от НК на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Същото трябва да бъде
индивидуализирано към средния размер, като на подсъдимия бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. Наказанието на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
общ режим.
За престъплението по чл. 296, ал.
1, предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК отново са предвидени в условията на
алтернативност две различни наказания – лишаване от свобода или глоба, като
отново съдът констатира конкретно отегчаващо отговорността обстоятелство, което
следва да бъде съобразено наред с установените общи смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства при определянето и индивидуализацията на наказанието за
извършеното престъпление по т. 3 от обвинителния акт. Това обстоятелство
представлява включените две деяния в състава на единното продължавано
престъпление, за което се налага и само едно наказание въпреки няколкократното
осъществяване на престъпния състав. Поради неразкъсаните обективи и субективни
връзки межди отделните деяния обаче съдът сподели извода на прокурора да е
налице хипотеза на чл. 26 от НК. Отново съдът намира и че постигането на целите
на наказанието изисква то да бъде от вида лишаване от свобода, като в случая
същото е индивидуализирано около средния предел – „лишаване от свобода“ за срок
от една година и девет месеца. Наказанието на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим. В случая при
налагане на наказание „глоба“ това би могло всъщност да отегчи положението на
подсъдимия предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, поради което така
наложеното наказание се явява по-благоприятно за подсъдимия като краен
резултат. Подобен довод обаче не би могъл да бъде водещ при преценката на съда
какво по вид и размер наказание да наложи за конкретното престъпление, тъй като
правилата на чл. 23 от НК се прилагат едва след като е приключила дейността по
определяне и индивидуализация на наказанията за всички престъпления в
съвкупността, която се прави по общите правила – в случая на чл. 54 от НК. В
случая съдът наложи наказани лишаване от свобода за конкретното престъпление,
приемайки, че обществената опасност на това деяние и на дееца налагат такъв по
вид и размер наказание, а не ръководейки се от това по какъв начин така
наложеното наказание би се отразило върху цялостната престъпна дейност.
За престъплението по чл. 152, ал.
1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца. В случая от една
страна престъплението е спряло в стадия на опита, но пък от друга съгласно чл.
18 ал. 2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за
довършено престъпление. Разпоредбата дава и допълнителни ръководни начала при индивидуализацията
на следващото се наказание, като съдът трябва да съобрази степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено. По отношение на степента на осъществяване на намерението
следва да се вземат предвид множеството извършени от подсъдимия действия по
сломяване на съпротивата на пострадалата Т.. Тук следва да се съобрази и че
упражнената принуда е била под формата както на сила, така и на заплашване,
макар за съставомерността на деянието да е достатъчна и само една от двете
проявни форми. Това обстоятелство ясно показва засиления интензитет на
упражнената принуда спрямо личността на Т., което следва да се отчете като
отегчаващо обществената опасност на конкретното деяние обстоятелство.
Причините, поради които престъплението е останало недовършено, не могат да се
квалифицират като отказ на дееца от неговото довършване – било то самоволен или
под въздействието на други външни обстоятелства. В случая престъплението не е
било довършено поради физиологични процеси, протекли в тялото на подсъдимия в
резултат на алкохолното опиване, като той е заспал. До този момент обаче у
неговото поведение се наблюдава ясно взето решение за довършване на
престъплението и трайно и последователно предприети действия в тази посока.
Съдът намира, че определяне на наказание под този размер не би постигнало
поправителните, превъзпитателни и предупредителни цели на наказанието, нито би
съответствало на конкретната степен на обществена опасност на деянието, при
извършване на което подсъдимият е употребил заплахи спрямо Т., приложил е
физическа сила и е извършил блудствени действия с нея, които обаче са били част
от упражняваната принуда за сломяване на съпротивата й. Следва да се отчете от
защитата и че наказанието е индивидуализирано значително под средния предел,
който с оглед предвидените минимум и максимум на наказанието за това
престъпление е 5 години. Наложеното на подсъдимия наказание с присъдата е три
години и шест месеца лишаване от свобода и същото на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
За престъплението чл. 170, ал. 2,
предл. 1 вр. ал. 1, предл. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което отново е
определено под средния, но същевременно и над най-ниския предел. За
съставомерността на деянието е било достатъчно нарушаване на неприкосновеността
по указания в чл. 170 от НК начин на кое да е чуждо за подсъдимия жилище. В
настоящия случай предмет на престъплението се явява жилището на частния
обвинител Т., до което дори приближаването е било изрично забранено на
подсъдимия с издадената заповед за незабавна защита. Следователно подсъдимият е
следвало да подходи с още по-голямо внимание към задължението си да не нарушава
неприкосновеността на конкретното жилище на Д. Т.. В случая съдът намира, че
противозаконно прониквайки именно в конкретното чуждо жилище деянието на
подсъдимия е разкрило значително завишена степен на обществена опасност спрямо
обикновените хипотези на престъпления по този престъпен състав. Това е така,
защото наред с обществените отношения, защитавани от състава по чл. 170 от НК,
подсъдимият е съзнавал, че ще наруши и друг вид обществени отношения, тъй като
жилището е на лице, до което на З. е било забранено да доближава. Законодателят
последователно поддържа, че жилището е място с повишена защита, което следва да
може да осигури сигурност и спокойствие на своя ползвател, като дори изрично
приема, че при нападение, извършено чрез проникване с насилие или взлом в чуждо
жилище, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази връзка според
настоящия състав далеч не е все едно от гледна точка на степента на обществена
опасност, разкрита от конкретното деяние, дали подсъдимият е проникнал в кое да
е чуждо жилище или – както в случая, в жилището на частния обвинител Т., спрямо
която той вече се е заканвал с убийство, причинявал й е телесна повреда, имал е
забрана да я приближава и въобще са имали изключително влошени отношения. Чрез
конкретното си деяние подсъдимият е демонстрирал и незачитане на установения
правов ред и задължението си да се въздържа от приближаване до това конкретно
жилище, както и чувство за недосегаемост. Всичко това съдът намира, че следва
да бъде отчетено като допълнително отегчаващо обстоятелство, относимо
единствено към деянието по т. 5 от обвинителния акт, което беше съобразено от
съда при определянето и индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода
за срок от две години. Същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС
следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
В настоящия случай подсъдимият З.
е извършил инкриминираните престъпления преди да е имал влязла в сила присъда
за което и да е от тях, т.е. те са извършени в условията на реална съвкупност.
Следователно съгласно правилото на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като наложените
наказания са всяко от деянията в съвкупността са еднакви по вид – „лишаване от
свобода“, на подсъдимия трябва да бъде определено едно общо най-тежко наказание
измежду така наложените му. В настоящата хипотеза най-тежкото наказание се
явява това по осъждането на З. за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, поради което съдът наложи на подсъдимия З. едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС постанови да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Настоящият съдебен състав приема,
че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено по реда
на чл. 24 от НК. Предпоставките за това са налице, тъй като има пет отделно наложени
наказания, като всичките са от един и същи вид. Същевременно съдът счита, че
при неупражняване на правомощието си по чл. 24 от НК определеното общо
наказание само по себе си не би постигнало целите на наказанието по чл. 36 от НК. Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на дееца и на
отделните деяния извършени от него, на броя на наказваните престъпления, на
периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните
измерения на общественоопасните последици (така Решение № 113 от 17.07.2018
г. по н. д. № 473 / 2018 г. на ВКС, III н.о.). В тази връзка съдът съобрази,
че в конкретния случай се касае за наказания по пет отделно извършени
престъпления, при това в изключително кратък период от време. Престъпленията са
извършени в кратък интервал и след условното осъждане на подсъдимия за друго
престъпление. Следва да се отчете и че престъпленията, включени в реалната
съвкупност, са преимуществено извършени срещу или засягащи личността на частния
обвинител Т., като при две от тях е била упражнена принуда спрямо последната.
По този начин цялостната престъпна дейност на подсъдимия демонстрира едно
трайно незачитане на неприкосновеността на личността на Т. и на обществените
отношения, които следва да осигурят това. Това обстоятелство разкрива завишена
степен на обществена опасност на конкретния деец, което оправдава приложението
на правилото по чл. 24 от НК. Броят и близкият период на извършване на
отделните престъпления би могъл да остави чувство за безнаказаност за по-леко
наказуемите престъпления както у подсъдимия, така и у останалите членове на
обществото в случай на неупражняване на правомощието по чл. 24 от НК, което на
самостоятелно основание обосновава необходимостта от приложението на
разглеждания институт. По тези съображения съдът намира, че следва да увеличи
общото най-тежко наказание с още три месеца, като се определи общото най-тежко
и увеличено наказание в размер на три години и девет месеца „лишаване от
свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС така определеното и
наложено общо най-тежко и увеличено наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1
вр. ал. 2 от НК от така определеното и наложено общо най-тежко и увеличено
наказание на подсъдимия А. И. З.в в размер на три години и девет месеца
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 23.06.2017 г., по реда на НПК с
постановление на прокурор при РП – Пловдив от 23.06.2017 г. за времето от
23.06.2017 г. до 26.06.2017 г. и е търпял мярка за неотклонение „задържане под
стража“, взета с определение от 26.06.2017 г. по ЧНД № 4034/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив до влизане на присъдата в законна сила, като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира,
че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение
на отложеното наказание на подсъдимия З. по НОХД № 1292/2016 г. по описа на
Районен съд – Петрич. С определение № 76 от 03.02.2017 г., постановено по
горецитираното НОХД на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на осем месеца, чието изпълнение е било отложено с тригодишен
изпитателен срок. Определението е влязло в сила на 03.02.2017 г., от който
момент е започнал да тече и така определеният изпитателен срок. При тази факти
се налага извод, че до изтичането на този срок подсъдимият е извършил друго
престъпление, което е умишлено, от общ характер е и му е наложено наказание
лишаване от свобода, като всяко от инкриминираните деяния удовлетворява този
критерий. Следователно на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият З. трябва
да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му общо най-тежко и увеличено
наказание и наказанието осем месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД №
1292/2016 г. по описа на Районен съд – Петрич.
С присъдата си съдът постанови
веществените доказателства – ВД №135 - мъжко долно бельо
и ВД № 136 - 1 брой секретен ключ, намиращи се на съхранение в ОСО при ОП –
Пловдив, да се върнат на подсъдимия А. И. З. след
влизане на присъдата в сила, с веществените доказателства – ВД № 137/2017 г. - дамско
бельо и ВД № 138 - долен чаршаф, намиращи се на съхранение в ОСО при ОП –
Пловдив, да се върнат на правоимащото лице Д. С. Т., с ЕГН: ********** след
влизане на присъдата в сила. Съдът постанови с присъдата си и вещественото
доказателство – 1
брой компакт диск с надпис „ОСО при ОП – Пловдив, ДП № 132/2017 г.“, находящо
се на лист 319 от том 2 от съдебното производство да остане приложено по делото.
С оглед изхода на делото
подсъдимият трябва да бъде осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати
направените по делото разноски, както следва: сумата от 1110,90 (хиляда сто и
десет лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща сторени разноски за
експертизи, платима по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 506,92
(петстотин и шест лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща
сторени разноски по делото в съдебната фаза на процеса, платими в полза на
съдебната власт и по сметка на Районен съд – Пловдив.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият трябва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Д. С. Т.,
ЕГН:
********** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Н. Н.