Р Е Ш Е Н И Е
№260054
град Варна, 17.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №18473/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която против М.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, по реда
на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, са предявени искове за установяване
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5556 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: 180,70 лева -
представляваща главница, дължима сума за доставени и неплатени
ВиК услуги, по партида с аб. №1702335, за обект, с адрес: гр.
Варна, м-ст „Оброчище“, за периода от 30.06.2018 г. до 29.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от сумата от 3,74
лева – представляваща обезщетение за забава, начислено върху главното
задължение за периода от 31.08.2018 г. до 02.04.2019 г. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната /ответник
в производството/, водоснабдителни и
канализационни услуги, срещу задължението на последния да заплаща ползването им,
в срок. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита
индивидуална партида с абонатен № 1702335, в имот с адрес: гр. Варна, м-ст
„Оброчище“. За процесния период, ищецът е изпълнил задълженията си за
предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните услуги.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5556 по описа на ВРС
за 2019 г., за следните суми, а именно: 272,83 лева - представляваща главница,
дължима за периода от 28.02.2018 г. до 29.03.2019 г.; сумата от 11,58 лева –
представляваща обезщетение за забава, за периода от 30.04.2018 г. до 02.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът,
на когото лично е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор,
не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.
В проведено по делото съдебно
заседание, ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа предявените
искове. Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ищецът представя и по делото са
представени следните писмени доказателства: Общи условия за предоставяне на В и
К услути на потребителите от В и К оператор „В.и к.“ ООД, ведно с извадка от
Решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от
Решение №Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение
№Ц-20/28.12.2018г. на KEBР, ведно с два броя обяви; справка за недобора на
частен абонат № 1702335 до 02.04.2019 г. (относно неплатения остатък); справка
за облога и плащанията на частен абонат 1702335 (относно плащането) към
22.10.2019 г. Приобщено е ч.гр.д.№ 5556 по описа на ВРС за 2019г.
По делото е допусното провеждане
на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се
установява, че за периода от 31.07.2018 г. до 29.03.2019 г., ищецът има вземане
за доставени на ответника В и К услуги в размер на 180,70 лева, като за периода
от 28.09.2018 г. до 02.04.2019 г. се дължи и обезщетение за забава в размер на
3,74 лева.
Ищецът отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за основателно. Предпоставките
по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно
исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен
отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки
редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на
делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор
в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде
постановено неприсъствено решение.
При горните доводи, съдът намира,
че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба
и от представените писмени доказателства, може да се направи извод за
вероятната им основателност.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 575
лева, от които: 75 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 75
лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка: ***, BIC ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че М.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3024/09.04.2019 г., по ч.гр.д. № 5556 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: 180,70 лева - представляваща
главница, дължима сума за доставени и неплатени ВиК услуги, по партида с аб.
№1702335, за обект, с адрес: гр. Варна, м-ст „Оброчище“, за периода от
30.06.2018 г. до 29.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от сумата от 3,74 лева – представляваща обезщетение
за забава, начислено върху главното задължение за периода от 31.08.2018 г. до
02.04.2019 г.
ОСЪЖДА М.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 575 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № 5556/2019 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: